Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.София,
15.05.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, в открито съдебно заседание на осми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря
ЕКАТЕРИНА КАЛОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ д № 2920 по описа за 2016г. и за да се
произнесе взе в предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.65,ал.1 от ЗБН от Ч.2. ООД ЕИК ******** срещу К.Т.Б.
АД / в несъстоятелност / ЕИК ******** .
Ищецът твърди , че на
18.03.2014г. е сключил с ответника в качеството му на Б. договор за
индивидуален срочен депозит, с открита конкретна банкова сметка, ***мата от
2 000 000 евро - чл.1 от
договора. С договор за прехвърляне на вземане от 30.10.2014г. ищецът е
прехвърлило на трето лице – А. АД ЕИК ******** вземането си по договора за
срочен депозит с ответника в размер на 2 000 000 евро. За извършената цесия КТБ АД е уведомено на
4.11.2014г. С решение № 664 от 22.04.2015г. на СГС е обявена
неплатежоспособността на Б.та с начална дата 06.11.2014г. , открито е
производство по несъстоятелност и Б.та е обявена в несъстоятелност. Твърди,
че плащането на цената от 1 000 000 евро е следвало да се извърши на
пет пъти от по 200 000 евро на
конкретно посочени дати , но това не се е осъществило, като купувача е станал
неизправна страна по договора. Това е дало основание на ищеца да развали
цесията с уведомление до третото лице връчено му на 04.04.2016г. и договора се счита за развален считано от
12.04.2016г. Разваляне на договора има
обратно действие и съответно ищецът има вземане спрямо ответника за сумата от
2 000 000 евро. На осн.чл.63,ал.3 от ЗБН това вземане е следвало да
се впише служебно от синдика на Б.та, но това не е сторено. Предвид на това
предявява иск по чл.65 от ЗБН в едногодишния срок за да установи своите
вземания към Б.та. Предявява иска като частичен и моли да се признае за
установено, че има вземане в размер на 500 000 евро, като част от общото
вземане в размер на 2 000 000 евро.
Ответникът оспорва искът. Твърди,
че е бил редовно уведомен за цесията и съответно със сключването на договора
вземането е преминало в третото лице. Твърди, че договорът е изпълнен с
прехвърляне на вземането и съответно не може да бъде прекратен. Ищецът може да
придобие това вземане само след като го закупи отново. Б.та е редовно уведомена
за прехвърлянето и вземането е прехвърлено счетоводно на името на цесионера.
Същият е направил възражение за прихващане, което Б.та е получила и съответно е
породен правен ефект по отношение задълженията на цесионера А. към Б.та. Тъй
като ищецът е извършил разпоредителни действия с влога си, то същият не следва
да бъде разглеждат като кредитор на КТБ АД /н./и съответно не следва да бъде
включван в списъка на приетите от синдика вземания.
Съдът, като взе в предвид становището на молителя, представените към
молбата доказателства и събраните такива в хода на производството намира за
установено следното:
Между страните няма спор, че между
страните е бил сключен договор за индивидуален срочен депозит от 18.03.2014г.,
по силата на който ищецът е предоставил на съхранение в Б.та сумата от 2
милиона евро за срок от 12 месеца, който срок е посочено, че изтича на
18.03.2015г. . Копие от писмения договор е предоставен по делото. Договорения
лихвен процент е в размер на 5 %. Не се спори, че сметката е открита от Б.та и
ищецът е предоставил сумата.
Не се спори, че след сключване на
договора за банков депозит , лицензът за упражняване на банкова дейност на
ответника е отнет, считано от 6.11.2014г., в последствие с решения на СГС и
САС спрямо Б.та е открито производство
по несъстоятелност, като неплатежоспособността й е обявена с начална дата
20.06.2014г.
Не се спори, че след като Б.та е поставена под особен
надзор , ищецът е прехвърлил вземането си по депозита в пълен размер на трето
за спора лица –А. АД, чрез цесия, което се установява и от представеното по
делото копие от договора за прехвърляне на вземане от 30.10.2014г. Б.та е
уведомена за това с уведомление по чл.99,ал.3 от ЗЗД входирано при нея на 4.11.2014г..
На следващия ден 5.11.2014г. придобилия вземането А. АД е направил
изявление по чл.104 ЗЗД, за прихващане между двете вземания – неговото спрямо Б.та
и на Б.та към него, доколкото същият е имал договор за банков кредит от 12.02.2013г. на стойност
62 000 000 щатски долара с ответника по настоящия спор. Ответника не
оспорва, че е извършил осчетоводяване на изявлението за прихващане.
Не се спори и, че ищецът е
отправил изявление за разваляне договора за прехвърляне на вземането от
30.10.2014г., спрямо третото за спора лице А. АД, поради незаплащане на цената
във връзка с цесията, както и че е уведомил Б.та за това обстоятелство, което
се установява и от представените две уведомления по делото . Спори се, относно
обстоятелствата допустимо ли е разваляне на цесията и съответно изявлението на
ищеца породило ли е действие, т.е. възстановило ли фактическото положение преди
прехвърляне на вземането, съответно след това волеизявление има ли вземане
ищеца спрямо ответника и в какво негово качество.
Договорът за цесия поражда правно действие
със неговото сключване, като със същия се прехвърля вземане и придобилия
вземането, става страна в правоотношение със трета страна. С уведомяването на
третата страна, прехвърлянето поражда действие и спрямо нея и съответно като
страна в правоотношението с третата страна встъпва и се явява придобилия вземането цесионер. Настоящия
състав е имал възможност да изрази своето становище в други свои съдебни
актове, в които е приемал, че предвид
изпълнението на договора, същият не може да се развали с обратна сила, и дори
за в бъдеще, а цедента може да придобие вземането само с нова цесия, или има
право само за договорената цена, която може да търси от цесионера, но не може
да развали договора за прехвърляне на
цесията. В конкретния случай обаче ищеца се позовава и сочи задължителна
съдебна практика по чл.290 от ГПК -
Решение на ВКС № 291 от 18.11.2014г. по гр.д.№ 2193/2014г., ІV г.о., ГК в което
е прието, че всеки действителен двустранен договор , който не е прекратен на
друго основание , вкл. и възмездната цесия, може да бъде развален. Предвид, че
в конкретния случай е налице редовно връчено уведомление до цесионера, със срок
за изпълнение , както и уведомление до ответника, че договора, с което
вземането на ищеца е прехвърлено на трето лице е развален, то следва да се
приеме, че договора за прехвърляне на вземане от 30.10.2014г. е развален поради
неплащане на уговорената в него цена за прехвърленото вземане. Следва вземането
на ищеца от 2 000 000 лв. спрямо ответника да се приеме, като
принадлежащо на ищеца и това обстоятелство да се признае за установено спрямо
ответника. Доколкото искът е предявен като частичен, то съдът следва да признае
с диспозитива вземане на ищеца спрямо ответника само в размера на частичния иск
или 500 000 лв. Факта, че цедента е включен в списъка на приетите
вземания, предвид че той е бил с качеството на страна по договора за срочен
депозит, не пречи след разваляне на
цесията, ищеца да се впише в списъка на приетите вземания, като както е
предвидено в чл.65,ал.2 от ЗБН вземането
ще се приеме за прието от датата на влизане на настоящото решение в сила.
Доколкото списъкът на приетите вземания е вече одобрен, стои въпросът замества
ли ищеца цесионера в списъка, като ред и поредност на удовлетворяване или
следва да се включи на самостоятелно основание, тъй като с разваляне на цесията
той възстановява и качеството си на вложител. Тези въпроси обаче не са предмет
на така предявения установителен иск с пр.осн.чл.65 от ЗБН поради което
настоящата инстанция не следва да ги обсъжда.
Предвид
изходът на спора и на осн.чл.78 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените в съдебното производство разноски за ДТ и адв.възнаграждение
съобразно приложен списък или следва да
му заплати разноски в размер на 50 851.58 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.65 от ЗБН спрямо К.Т.Б. АД / в
несъстоятелност / ЕИК ********, гр.С., ул.***********, че Ч.2.” ООД ***,к.к З.П.,хотел
А. има вземане по отношение на К.Т.Б. АД / в несъстоятелност / ЕИК ******** в
размер на 500 000 евро / петстотин хиляди / частично от общо вземане в
размер на 2 000 000 евро, по договор за индивидуален срочен депозит
от 18.03.2014г.
ОСЪЖДА К.Т.Б. АД / в несъстоятелност / ЕИК ********, гр.С., ул.***********,
да заплати на Ч.2.” ООД ***,к.к З.П.,хотел А. сумата от 50 851.58 лева /
петдесет хиляди осемстотин петдесет и един лева и петдесет и осем стотинки /
разноски на осн.чл.78 ГПК .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от уведомяването пред САС .
ПРЕДСЕДАТЕЛ