Решение по дело №223/2022 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 180
Дата: 22 юли 2022 г. (в сила от 22 юли 2022 г.)
Съдия: Мирослав Георгиев Маринов
Дело: 20223600500223
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. Шумен, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова

Йордан В. Димов
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20223600500223 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260018 от 30.03.2022г. по гр.д.№663/2018г. Районен съд - гр.Велики
Преслав е отхвърлил предявените от Е.И. Х. и Х. А. Х. срещу "ХАДЕ-ТРАНС" ЕООД и Е.
М. Т., искове с правно основание чл.28, ал.2 и чл.30, ал.1 от ЗАЗ за разваляне на договор за
аренда от 12.05.2015г. с нотариална заверка на подписите рег. №598 от 2015 г. на Службата
по вписванията Велики Преслав, сключен между оветника и Е. М. Т., и връщане на ищеца
на имотите, предмет на договора. На ответниците са присъдени деловодни разноски в
размер на по 600 лева.
Недоволни от така постановеното решение останали ищците, които обжалват
решението, като излагат доводи за неправилност, и молят да бъде отменено, и постановено
друго решение с което да бъдат уважени исковите претенции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата,
в който излага че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
1
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Велики Преслав е бил сезиран с искова претенция от Е.И. Х. и Х. А.
Х. срещу "ХАДЕ-ТРАНС" ЕООД и Е. М. Т. с правно основание чл.28, ал.2 вр. чл.27, ал.1,
т.2 от ЗАЗ и чл.30, ал.1 от ЗАЗ за разваляне на договор за аренда, и предаване на процесните
земеделски земи на ищеца. Ищците сочат, че са собственици на общо 3/6 идеални части от
три поземлени имота - ниви от 6. 690 дка, 4. 497 дка и 8. 923 дка, находящи се в землището
на с.Б.Р.. Излагат, че без тяхно знание и съгласие, един от съсобствениците - Е.Т., сключила
с ответната фирма като арендатор, Договор за аренда от 12.05.2015 г., вписан с вх. Рег. №
598/2015 г. на Служба по вписванията - В. Преслав, за гореописаните земеделски земи - за
нива от 6. 690 дка /имот № 015025/, пета категория, находяща се в землището на с. б. р., в
местността "Кара петлик", община В., област Ш., нива от 4. 497 дка /имот № 015026/,
находящи се в землището на с. б. р., община В., обл. Ш., в местността "Кара петлик", пета
категория и нива от 8. 923 дка /имот № 015039/, пета категория, находяща се в землището на
с. б. р., в местността "Кара петлик", община В., област Ш., за срок от 30 стопански години, с
дължимо арендно плащане за 1 стопанска година в размер на 25 лева за 1 декар и други
условия. Ищците в качеството на арендодатели и съсобственици на гореописаните ниви, не
били получили до този момент никакви арендни плащания от арендатора за собствените им
дялове, включително и такива в натура, поради което и молят договора за аренда да бъде
развален, а имотите да им бъдат върнати.
Ответниците по делото са депозирали писмени отговори в законния срок, като
заявяват че оспорват предявените искови претенции. С разходни касови ордери №
87/26.07.2016 г., № 146/25.08.2017 г., № 216/27.09.2018 г. и от 30.08.2019 г. били заплатени
на арендодателя Е.Т. сумите от по 514 лева, представляващи арендно плащане за
стопанската 2015/2016 г., 2016/2017 г., 2017/2018 г., 2018/2019 г. за арендованите земи при
договорената цена от 25 лв, на дка, като ежегодно са давани и по литър олио и килограм
захар на декар лично на Е.Т.. Договорът бил сключен само с един от съсобствениците - Е.Т.,
като този договор имал действие и по отношение на останалите съсобствениците, съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал, 4 от ЗАЗ, които уреждат отношенията по между си съгласно чл.
30, ал. 3 от ЗС. Доколкото отдаването под аренда, като действие на обикновено управление,
е такова, което може да бъде извършено самостоятелно и без съгласието на останалите
участници в общността, то в този случай възниквало арендно правоотношение само между
този съсобственик, в качеството му на арендодател, и арендатора, като останалите
съсобственици нямат вземане срещу арендодателя за припадащата им се част от арендата и
възникналите имуществени спорове във връзка със сключения договор за аренда следва да се
уреждат между съсобствениците съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС. Не бил
уведомяван от страна на ищеца за настъпилото след сключване на Договора от 12.05.2015 г.
правоприемство съгласно разпоредба на чл. 17, ал. 2 от ЗАЗ, при което неизпълнение на това
задължение приобретателят не можел да претендира заплащане на арендната вноска, в
случай, че арендатора вече я е заплатил на предишния арендодател. Ответникът Е.Т. твърди,
че Договора за аренда от 12.05.2015 г. е сключен в качеството й на съсобственик. Заявява, че
2
е получила от арендодателя годишни арендни плащания по 514 лева, както и ежегодно по
литър олио и килограм захар на декар. Твърди, че с искова молба, получена на 06.01.2017 г.,
по гр. д. № 772/2016 г. на ВПРС, ищцата била предявила иск с правно основание чл. 30, ал.3
от ЗС, за осъждането й да заплати рента за определени стопански години и имоти. С
отговора на ИМ представила доказателства за платена на ищцата сума, като оттогава
редовно плащала на ищцата дължимата рента. Излага, че на 13.12.2018 г. е изпратила
паричен превод на ищцата в размер на 210 лева, представляваща получена от арендатора
арендно плащане за 2016/2017 г. и за 2017-2018 г., и паричен превод от 30.09.2019 г. за рента
за 2018/2019 г..
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
С договор за аренда на земеделска земя от 12.05.2015 г., вписан с вх. Рег. № 598/2015 г. на
Служба по вписванията - В. Преслав, сключен между ответниците /търговеца в качеството
му на арендатор и Е.Т. в качеството и на арендодател/ били отдадени под аренда - нива от 6.
690 дка /имот № 015025/, пета категория, находяща се в землището на с. б. р., в местността
"Кара петлик", община В., област Ш., нива от 4. 497 дка /имот № 015026/, находящи се в
землището на с. б. р., община В., обл. Ш., в местността "Кара петлик", пета категория и нива
от 8. 923 дка /имот № 015039/, пета категория, находяща се в землището на с. б. р., в
местността "Кара петлик", община В., област Ш., за срок от 30 стопански години, с дължимо
арендно плащане за 1 стопанска година в размер на 25 лева за 1 декар, дължимо авансово в
началото на съответната стопанска година. Не е спорно, а и от представените писмени
доказателства е видно, че ищците са собственици на 1/2 ид.ч. от процесните земеделски
земи, а към датата на сключване на договора за аренда ответницата Е.Т. е била съсобственик
на горните ниви. От представените разходни касови ордери № 87/26.07.2016 г., №
146/25.08.2017 г., № 216/27.09.2018 г. и от 30.08.2019 г. е видно, че арендатора е заплатил на
арендодателя Е.Т. сумите от по 514 лева, представляващи арендно плащане за стопанската
2015/2016 г., 2016/2017 г. 2017/2018 г. 2018/2019 г.
Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи. Съдът
следва да разглежда единствено релевантните за спора възражения, които са въведени от
страните в преклузивните срокове. На първо место следва да се изтъкне, че основния спорен
между страните въпрос е наличието на сочената от ищеца предпоставка за разваляне на
договора - забавяне на арендното плащане повече от три месеца. За времето до влизане в
сила на ЗИД на ЗАЗ /обн. ДВ, бр. 13, в сила от 7.02.2017 г., с който е създадена нова ал. 4 на
чл. 3/, сключването на договор за аренда представлява действие на обикновено управление,
което поначало може да извърши всеки съсобственик, без да е необходимо съгласие на
останалите участници в общността /ТР № 91 от 1.10.1974 г., гр. д. № 63/74 г. на ОСГТК/.
Съдебната практика е непротиворечива, че при сключен договор за аренда от един
съсобственик, отношенията му с останалите се уреждат по правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС
/Решение № 181 от 17.04.2012 г. по гр. д. № 1315/11 г. на IV г. о., Решение № 4 от 18.02.2016
г. по гр. д. № 3322/15 г. на II г. о. /. Процесният договор за аренда е сключен при действието
на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ, в редакцията на разпоредбата според ДВ, бр. 13/2007 г., като в този
3
смисъл и ищците са обвързани от договора, независимо от размера на дела на сключилия
договора съсобственик и имат правен интерес да се освободят от обвързаността си с
договора, като го развалят при наличие на законовите предпоставки за това. Договорът за
аренда е подписан при условията на чл.3, ал. 4 от ЗАЗ, съобразно която норма, когато
договорът е сключен само от някой от съсобствениците на земеделска земя, отношенията
помежду им се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС. В този случай възниква арендно
правоотношение само между този съсобственик, в качеството му на арендодател, и
арендатора. С оглед установеното плащане за процесните стопански години от арендатора
на арендодателя, споровете по отношение на ползите от вещта, следва да се уреждат между
съсобствениците съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС. Ето защо, съдът намира
предявените искове за неоснователни, поради което и същите следва да се отхвърлят.
Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е
законосъобразно и правилно, поради което и следва да се потвърди.
На въззиваемата страна следва да се присъдят направените във въззивното
производство разноски в размер на по 600 лева.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260018 от 30.03.2022г. по гр.д.№663/2018г. на Районен
съд - гр.Велики Преслав.
ОСЪЖДА Е.И. Х. с ЕГН ********** и Х. А. Х. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ
на "ХАДЕ ТРАНС" ЕООД с ЕИК ********* сумата от 600 лева, и на Е. М. Т. с ЕГН
********** сумата от 600 лева, представляваща направените във въззивното производство
деловодни разноски.
На основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК, решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4