№ 1692
гр. Варна, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело
№ 20213100502088 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по
въззивна жалба с вх. № 293358/07.07.2021 г. от „Дженерали Застраховане“
АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, бул. „Княз А. Дондуков“ № 68,
чрез юриск. Г.Р., против Решение № 261904/10.06.2021 г., постановено по
гр.д. № 15497/2020 г. по описа на ВРС, ХXXIX-ти състав, с която се атакува
решението в неговата цялост, с което е осъден въззивникът „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД да заплати на ИВ. К. К., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 1 737.33 лв., представляваща неизплатено обезщетение за
причинени имуществени вреди, на собствения на ищеца лек автомобил марка
БМВ 530 Д, с рег. № **, в резултат на настъпило на 03.10.2018 г.
застрахователно събитие по договор „Каско на МПС“, клауза „Пълно Каско“,
обективиран в полица № 0312180344009127/21.05.2018 г., ведно със законна
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.12.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ.
В жалбата си въззивникът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано, постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че съдът е
достигнал до неверни правни изводи поради погрешна интерпретация на
доводите на страните и събраните доказателства. Оспорва се механизмът на
1
причиняване на щетите по МПС – съприкосновение с неизвестен автомобил в
момент на паркирано състояние на увреденото МПС, като се посочва, че
щетите могат да се получат само при движение, т.е. по друг начин, при други
обстоятелства и в друго време. Въззивникът не е съгласен с изводите на ВРС,
като направени единствено на база изготвената САТЕ. Посочва, че е
възможно единствено част от щетите да са причинени по посочения от ищеца
и заявения пред застрахователя начин, но тази възможност не може да
обоснове основателност на исковете. Излага, че въпреки, че при подаване на
исковата молба ищецът е коригирал вредите, за които претендира
обезщетение, това е станало след постановения от застрахователя отказ по
образуваната щета № ********* при отчитане на посочените към този
момент вреди.
Излагат се твърдения за неправилно кредитиране от страна на ВРС на
свидетелските показания на К.И. К., като се посочва, че същите са
недопустими, тъй като свидетелят е същевременно представител на ищеца,
като тези качества са несъвместими едно с друго. Твърди се също така
заинтересованост на свидетеля от изхода на делото, тъй като именно на него е
било предоставено ползването на процесното МПС и именно той е бил
упълномощен да предяви претенция пред застрахователя и да извършва
всички действия по управление и разпореждане с МПС-то. Навеждат се и
твърдения за съществено противоречие на показанията с останалия
доказателствен материал, събран по делото.
Посочва, че в настоящия случай следва да намери приложение т. 58.1 от
ОУ по застраховката допълнителен лимит на отговорност, като общият
размер на изплатените обезщетения за събития, доказвани изключително с
декларация и без документи, издадени от компетентните държавни органи,
удостоверяващи настъпването на застрахователното събитие или без ДКП за
ПТП, съставен съгласно изискванията на закона, не може да надхвърля 15 %
от застрахователната сума, като в случая това следва да е 15 % от 11 700 лв.,
което възлиза на 1755 лв. Посочва се също, че към настоящия момент
застрахованият е предявил общо четири претенции за изплащане на
обезщетения по процесния договор за събития, доказани само с декларация.
Предвид изложеното, намира, че договореният между страните максимален
лимит на отговорност по претенцията при намаляване с вече извършените
плащания и при съобразяване с предвидения в ОУ подлимит в настоящия
случай възлиза на 1158.28 лв. Твърди, че цитираната клауза от ОУ, израз на
принципа на добросъвестност при изпълнението на договорите, е предвидена
в полза и на двете страни, доколкото освобождава застрахования от
задължението да предоставя писмени доказателства за установяване
настъпването на определени застрахователни събития, като за сметка на това
предвижда определена горна граница /подлимит/ на отговорността на
застрахователя по такива събития. По изложените съображения, моли за
отмяна на решението изцяло, както и за присъждане на сторените пред двете
инстанции разноски.
2
Въззиваемата страна ИВ. К. К., представлявана от адв. Й.А., в
депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор оспорва подадената
въззивна жалба, като навежда доводи за наличие на основания за
потвърждаване на постановеното първоинстанционно решение. Излага, че
ответникът не е установил механизъм на настъпване на щетите различен от
посочения в исковата молба и установения от вещото лице по назначената
САТЕ, поради което и не може да черпи права от своето бездействие. Твърди,
че в случая описаният механизъм на настъпване на щетите, покрива
предвидената в т. 71.14 от ОУ дефиниция за ПТП, като е налице покрит
застрахователен риск съгласно Раздел II, т. 6.4 от ОУ. Подчертава, че за
повреди на МПС, възникнали в паркирано състояние не се извършва
посещение на мястото от органите на МВР „Пътна полиция“, и не се съставят
документи. С оглед на това счита, че непредставянето на Протокол за ПТП от
органите на пътна полиция, не представлява неизпълнение на задължение,
даващо основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение в
пълен размер. В случая застрахователят е уведомен и автомобилът му е
предоставен за оглед. Излага, че т. 46.6 и т. 58.1 от ОУ се явяват
неравноправни уговорки, като в случая приложение намират разпоредбите на
ЗЗП. Твърди, че така формулираните разпоредби от общите условия на
процесния договор поставят застрахования в неравноправно положение
спрямо застрахователя, имащ право да плати по-малко или още повече да
откаже плащане при липса на документ, с който застрахованият е в обективна
невъзможност да се снабди. Посочва също, че посредством т. 58.1 от ОУ не
се позволява на потребителя като икономически по - слабата страна да
прецени икономическите последици от сключването на договора, а така също,
че обезщетението следва да се определи по действителната стойност на
вредата към момента на настъпването й, като в настоящия случай размерът на
вредите е равен на разходите за материали и труд, необходими за
отстраняването им и възлиза на 1 737.33 лв. Оспорва доводите на ответника за
приложимост на ОУ и твърди, че последните противоречат на императивните
норми на закона, които следва да намерят приложение в случая. Поради
изложеното счита, че предявеният иск се явява основателен и решението
следва да бъде потвърдено. Претендира направените пред настоящата
инстанция разноски.
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от
въззиваемия в настоящото производство - ИВ. К. К., ЕГН **********, срещу
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, с която е предявена
претенция с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, за осъждане на
„Дженерали Застраховане“ АД, да заплати на ищеца сумата от 1 737,33 лв.
(след допуснато изменение по реда на чл. 214 ГПК), представляваща
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“, клауза
„Пълно“, сключен със застрахователна полица № 0312180344009127 от
21.05.2018 г., по отношение на л.а. марка БМВ 530 Д с рег. № **, за
3
имуществени щети, изразяващи се в увреждане на предна броня, преден ляв
калник и предна лява врата, причинени от настъпило на 03.10.2018 г.
застрахователно събитие, ведно със законната лихва от завеждане на исковата
молба – 02.12.2020 г. до окончателното й изплащане.
Исковата претенция се обосновава с твърдението, че между страните по
делото е сключен договор за застраховка „Каско“, клауза „Пълно“, по
отношение на л.а. марка „БМВ 530 Д“ с рег. № ** със застрахователна полица
№ 0312180344009127 от 21.05.2018 г., със срок на действие от 22.05.2018 г. до
21.05.2019 г., по която ищецът заплатил изцяло дължимата застрахователна
премия на четири вноски. Твърди се, че на 03.10.2018 г. ищецът предоставил
застрахования автомобил на К. К., който около 18:30 часа установил
увреждания по паркирания до паркинга на магазин Макао, кв. Виница, гр.
Варна автомобил – предна броня, преден ляв калник и предна лява врата. На
04.10.2018 г. уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие.
Служител на застрахователната компания извършил оглед на автомобила и
съставил опис - заключение за вреди на МПС № *********/04.10.2018 г.
предна броня, преден ляв калник и предна лява врата. Застрахователят не му
изплатил обезщетение. Твърди, че за отстраняване на щетите била
необходима сумата в размер на 2 260.16 лв. Ето защо, претендира от
ответното дружество застрахователно обезщетение в действителния размер на
причинените вреди по автомобила, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба, която претенция заявява първоначално като
частичен иск. Искането е за уважаването й и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва така предявения иск по основание и размер. Не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение между него и ищеца
по сключен застрахователен договор „Каско”, клауза „Пълно“ за процесния
автомобил, обективиран в полица № 0312180344009127/21.05.2018 г. Оспорва
наведените в исковата молба фактически твърдения досежно механизма на
настъпване на произшествието. Оспорва и твърдяната причинно - следствена
връзка между описания механизъм и всички твърдяни за настъпили вреди по
МПС. В условията на евентуалност навежда доводи, че размерът на
обезщетението следва да бъде съобразен с договорения между страните в т.
58.1 от ОУ допълнителен лимит на отговорност. Съгласно цитираната клауза
от ОУ общият размер на изплатените обезщетения за събития, доказвани
изключително с декларация и без документи, издадени от компетентните
държавни органи, удостоверяващи настъпването на застрахователното
събитие или без Двустранен констативен протокол /ДКП/ за ПТП, съставен
съгласно изискванията на приложимото право, по застрахователната полица,
не можел да надхвърля 15% от застрахователната сума или в настоящия
случай - 15 % от 11 700 лв. – 1 755 лв. След приспадане на изплатените
обезщетения по други щети, договореният между страните максимален лимит
на отговорност по претенцията на ищеца възлизал на 1 158.28 лв. Съгласно
изричната уговорка на страните в ОУ, при частична щета на МПС, което е на
4
възраст над 10 години (каквото е процесното МПС към момента на
настъпване на застрахователното събитие), застрахователното обезщетение се
определяло по експертна оценка, която съгласно същите ОУ се извършвала по
правилата на Застрахователя и приетите от него методики, цени и каталози.
При сключване на застрахователния договор застрахованият изрично е
декларирал /в т. 4.6. от представената полица за застраховка „Каско" на
МПС/, че е информиран за Методиката за определяне на размера на
застрахователното обезщетение по застраховка „Каско на МПС" на
Застрахователя. В този смисъл счита предявения иск за неоснователен и моли
за постановяване на решение, с което същият бъде отхвърлен.
Съдът, след преценка на представените по първоинстанционното
дело доказателства счита за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият състав не констатира процесуални пропуски от страна на
първоинстанционния съд. Постановеното решение е валидно и допустимо,
поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Няма спор между страните относно обстоятелството, че между
последните е налице валидно сключен договор за застраховка „Каско“, клауза
„Пълно“, за лек автомобил марка „БМВ 530 Д“ с рег. № ** със
застрахователна полица № 0312180344009127/21.05.2018 г. и срок на
действие от 22.05.2018 г. до 21.05.2019 г. със застрахователна сума 11 700.00
лева. Установи се по делото, че на 04.10.2018 г. застрахователят е уведомен за
настъпилото застрахователно събитие, за което е съставен опис – заключение
на вреди на МПС по застраховка „Каско“ на МПС №*********/04.10.2018 г.,
както и че с писмо с изх. № *********/15.10.2018 г. застрахователят е отказал
изплащане на обезщетение поради несъответствие между констатираните
увреждания и декларираното събитие.
Спори се от въззивникът, че се дължи претендираната от въззиваемия в
настоящото производство и присъдена на предходната инстанция сума от
1 737,33 лв.
Наведените във въззивната жалба оплаквания относно преценката на
събрания доказателствен материал от първоинстанционния съд, настоящият
съдебен състав преценява и доколкото въззивникът в хода на развилото се
пред ВРС производство оспорва механизма на причиняване на твърдените от
ищеца (въззиваем) щети по МПС. Твърденията на ищеца са че на 03.10.2018г.
на обществен паркинг в кв. Виница неизвестен автомобил е повредил
предната броня, преден ляв калник и предна лява врата на процесното МПС.
За да бъде доказана претенцията по чл. 405, ал. 1 от КЗ е необходимо
ищецът да проведе пълно и главно доказване на следните предпоставки: 1/
5
Наличието на валидно застрахователно правооотношение между
дружеството - застраховател и застрахования към момента на настъпване на
застрахователното събитие, което следва да е покрит от застраховката риск;
2/ Настъпване на събитието; 3/ Своевременно уведомяване на застрахователя
за настъпването му; 4/ претърпени вреди и причинна връзка със събитието.
Доказателствената тежест за тези факти, както и за размера на обезщетението,
е на въззиваемия, а въззивникът следва да докаже правоизключващите си
възражения. Страните не спорят, че е налице валидно застрахователно
правооотношение между дружеството - застраховател и застрахования към
момента на настъпване на застрахователното събитие, както не се спори че е
настъпило събитие, довело до увреда на застрахования автомобил. Няма спор
и относно своевременното уведомяване на застрахователя за претърпени
вреди. Единственият спорен момент в процеса е относно причинна връзка на
претендираните за обезщетяване вреди по автомобила с описаното от ищеца
събитие.
Въпреки дадената възможност на ищеца за ангажиране на доказателства
по делото не се събраха преки доказателства, които да установяват механизма
на настъпилата щета.
В конкретния случай от заключението на назначената в хода на
производството САТЕ, което съдът кредитира изцяло като компетентно
дадено, се установява единствено възможна вероятност за начина, по който са
настъпили част от констатираните увреждания. Вещото лице в заключението
си не сочи категоричен механизъм на причиняване на твърдените от ищеца
увреждания по процесното МПС, а напротив – сочи се, че е възможно част от
заведените с опис – заключение на вреди на МПС по застраховка „Каско“ на
МПС №*********/04.10.2018 г., увреждания по автомобила (предна броня,
калник преден ляв и врата предна лява), да са получени вследствие на
твърдения в исковата молба механизъм. Установява се и обстоятелството, че
с посочения опис – заключение са констатирани и други увреждания по
автомобила ( нарушена облицовка на ляв праг, деформация по предна лява
джанта и издуване на външния борд на предна лява гума“, които според
вещото лице не е възможно да бъдат получени в паркирано състояние. Част
от настъпилите вреди са обект на настоящата претенция (по предна броня,
преден ляв калник, предна лява врата) и според вещото лице са получени при
съприкосновение с твърд предмет, както и че е възможно да са получени
докато превозното средство е в покой и друг автомобил преминава в близост
до него и установява контакт чрез приплъзване по него. Това е обаче само
една хипотеза, но не и категорично доказателство за механизма, по който са
получени процесните щети. За да се изпълни изискването за провеждане на
главно и пълно доказване следва от всички ангажирани по делото
доказателства да следва несъмнен извод за настъпване на деликта, по
описания в исковата молба начин. Доколкото заключението по САТЕ дава
само възможен механизъм за причинно-следствена връзка между щетите и
събитието, което ги е причинило, липсващият елемент, за да се приеме
6
настъпването на застрахователното събитие е доказването на увреждащото
действие. В тази връзка следва отново да се припомни, че по делото нито се
събраха преки доказателства, нито се твърди да има такива, установяващи по
несъмнен начин описаното от ищеца увреждащо действие. Доколкото в тази
връзка са ангажирани гласни доказателства, по отношение на същите
настоящият състав счита следното :
По отношение на изложените във въззивната жалба оплаквания за
неправилно кредитиране от страна на ВРС на свидетелските показания на
К.И. К., съдът намира, че събраните гласни доказателства при проведения по
делото разпит, следва да бъдат кредитирани, но при условията на чл. 172 от
ГПК, като дадени от заинтересована от изхода на делото страна, доколкото
същият е син на ищеца и негов пълномощник, управлявал автомобила в деня
на твърдяния инцидент. От същите става ясно, че процесното МПС е било
предоставено за ползване на свидетеля, който вечерта на 03.10.2018г. го
паркирал на паркинг пред магазин „Макао“ в кв. Виница и след като пил кафе
с приятел се върнал при колата и видял че е е ударена, като са увредени
процесните три елемента. Сочи се обаче от същия свидетел, че при
завеждането на процесните щети на следващия ден (04.10.2018г., видно от
датата на завеждане на щета), са били констатирани и други такива, за които
застрахователят не е бил уведомен и за които се твърди от К., че са били
причинени от брат му в предходен ден, когато същият бил „влязъл в дупка“.
Така ангажираните гласни доказателства от ищецът – въззиваем не само не
доказват причинно- следствената връзка в механизма на застрахователното
събитие, но и създават сериозни колебания относно добросъвестността на
застрахования. Повод за съмнение е избирателното заявяване на щети по
процесното МПС и напълно необяснимото „спестяване“ да бъдат заявени
други увреди по колата, находящи се от същата страна и в непосредствена
близост до процесните три детайла, които по категоричното заключение в т. 5
на САТЕ „..не е възможно да бъдат получени в степен и вид в паркирано
състояние.“ Това води до други въпроси, като „ Защо ищецът заявява само
онези 3 детайла, които могат да бъдат увредени по описания в иска начин
(макар и недоказан в процеса)? ; Защо застрахованият не е заявил
своевременно като щети увредите по лява предна гума, лява джанта и ляв
праг ? С оглед начина на провеждане на разпита от първостепенния съд не е
изяснен въпроса, дали на въпросният паркинг пред магазин в кв. Виница е
имало камери или очевидци, с чиито записи или показания да се докажат
описаните от ищеца факти. Извън задълженията на настоящата инстанция е
да събира служебно доказателства по такива факти, доколкото същите не
касаят размера на иска, а фактическият състав на твърдяния деликт.
След съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал,
настоящият съдебен състав намира, че претенцията на ищеца за присъждане
на обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на настъпило
застрахователно събитие в размер на 1 733,33 лв., е изцяло неоснователна.
Ищецът – въззиваем, не успя да установи механизма, при който са получени
7
твърдените увреждания по процесния автомобил, както и причинно –
следствената връзка между събитието и претърпените вреди. Този извод се
разминава с постановеното от първоинстанционния съд решение, поради
което обжалваният акт следва да бъде отменен и вместо него да бъде
постановен друг, с който предявеният иск да се отхвърли, като
неоснователен. Неоснователността на главната претенция за присъждане на
обезщетение, налага извод за неоснователност и на акцесорната такава за
присъждане на законна лихва, считано от дата на подаване на исковата молба
в съда – 02.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Отхвърлянето на предявения иск налага преразглеждането на въпроса за
отговорността за направените от страните разноски. Липсва основание за
понасяне на такава отговорност от ответната страна - въззивник, поради
което, присъждането на сумата в размер на 689,49 лв. от ВРС, следва да се
отмени.
На въззивника следва да се присъдят сторените разноски. Съобразно
фактическата и правна сложност на спора, продължителността на същия и
обема на извършените процесуални действия от юрисконсулта,
възнаграждението следва да бъде определено в минималния размер от 100 лв.,
предвиден в нормата на чл. 25, ал. 1 от НЗПП. За производството пред първа
инстанция в тежест на въззиваемата страна следва да се възложат разноски в
общ размер на 100 лв. юрисконсулско възнаграждение, определено по реда на
чл. 37 от ЗПП във връзка с чл. 25, ал. 1 от НЗПП. На въззивника се следват и
разноски за настоящото производство. Въззиваемата страна е обективирала
възражение за прекомерност на претендираното юрисконсулско
възнаграждение, поради което същото следва да бъде редуцирано съобразно
фактическата и правна сложност на спора, продължителността на същия и
обема на извършените процесуални действия от юрисконсулта до
предвидения в чл. 25, ал. 1 от НЗПП минимум. За производството пред
настоящата инстанция в тежест на въззиваемата страна следва да се възложат
разноски в общ размер на 134,75 лв., от които 34,75 лв. държавна такса за
въззивно обжалване и 100 лв. юрисконсулско възнаграждение, определено по
реда на чл. 37 от ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от НЗПП. На въззиваемата
страна разноски не се следват, с оглед изхода на спора.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261904/10.06.2021 г., постановено по гр.д. №
15497/2020 г. по описа на РС – Варна , с което „Дженерали застраховане“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Княз А. Дондуков“ № 68, е осъден да заплати на ИВ. К. К., ЕГН
**********, адрес гр. Варна, ул. „Албена“ № 44, сумата в размер на 1 737.33
лв. /хиляда седемстотин тридесет и седем лева и тридесет и три стотинки/,
представляващи претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от
8
настъпилото на 03.10.2018г. застрахователно събитие с лек автомобил марка
БМВ 530 Д с ДК № **, ведно със законна лихва върху нея считано от датата
на подаване на исковата молба – 02.12.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, на основание 405, ал. 1 от КЗ, както и в частта, с която на ответника
са възложени разноски по делото пред първата инстанция в размер на сумата
689,49 лв. /шестстотин осемдесет и девет лева и четиридесет и девет
стотинки/, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ИВ. К. К., ЕГН **********, адрес гр.
Варна, ул. „Албена“ № 44 срещу „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз А.
Дондуков“ № 68, за иск за осъждането му да заплати сумата в размер на 1
737.33 лв. /хиляда седемстотин тридесет и седем лева и тридесет и три
стотинки/, представляващи претърпени от ищеца имуществени вреди в
резултат от настъпилото на 03.10.2018 г. застрахователно събитие с лек
автомобил марка БМВ 530 Д с ДК № **, ведно със законна лихва върху нея,
считано от датата на подаване на исковата молба – 02.12.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание 405, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА ИВ. К. К., ЕГН **********, адрес гр. Варна, ул. „Албена“ №
44, да заплати на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз А. Дондуков“ № 68,
сумата в общ размер на 234,75 лв. /двеста тридесет и четири лева и
седемдесет и пет стотинки/, представляващи сторени разноски пред двете
инстанции, на основание чл. 78, ал. 3, във връзка с ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9