РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Крумовград , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в публично заседание на седми юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марин М. Чорбаджийски
като разгледа докладваното от Марин М. Чорбаджийски Гражданско дело №
20205130100165 по описа за 2020 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128
,т.2 от КТ, чл. 226, ал.1, т.2 от КТ и чл. 224, ал.1 от КТ.
В исковата молба ищцата твърди, че на основание срочен трудов договор
№19/30.01.2019г. от 01.02.2019г. е работила при ответника на длъжност „ръководител -
технолог на цех „Кроялен“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер 930 лв.
Съгласно договора работното й време бил 8 часа пет дни седмично, а периодичността на
изплащането на трудовото й възнаграждение било ежемесечно. Размерът на платения
годишен отпуск, съгласно договора бил 20 работни дни. Със Заповед
№*********/01.04.2020г. договорът й бил прекратен на основание чл. 327, ал.1,т.2 от КТ.
Сочи, че за осем месеца oт периода на трудовото й правоотношение - от м. август
2019г. до прекратяваното му, било изплащано трудово възнаграждение в по-малък размер от
договореното в трудовия договор или въобще не се е плащало трудово възнаграждение.
Също така сочи, че не й било предлагано и не била подписала допълнително споразумение
за изменение на договора, но въпреки това получавала трудово възнаграждение в намален
размер. Също така не й било изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Твърди, че без нейно съгласие работодателят едностранно е изменил размера на
трудовото й възнаграждение като го е намалил и по този начин е нарушил забраната за
едностранно изменение на трудовото правоотношение. Също така твърди, че в резултат на
тези незаконосъобразни действия на работодателя търпи вреди,тъй като въпреки липсата на
съгласие за промяна на трудовото й възнаграждение, работодателят издава осигурителни
документи за осигурителни вноски , определени съобразно намаления размер на трудовото
възнаграждение. Сочи, че извършената промяна е незаконосъобразна и за нея били
настъпили вреди от вписаните неверни данни в документите по осигуряване, както и в
издадената трудова книжка, в която било записано,че основното и трудово възнаграждение
1
е 560 лв. , вместо 930 лв. Също така сочи, че съгласно чл.9, ал.1 от Наредбата за отпускане и
изплащане на паричните обезщетения за безработица среднодневният осигурителен доход,
от който се изчислява дневното парично обезщетение за безработица, се вземат предвид
доходите за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на
осигуряването, върху които са внесени или са дължими, а за морските лица - внесени,
осигурителни вноски във фонд"Безработица“. Съгласно чл.9, ал.4 от Наредбата
среднодневният осигурителен доход за 24-месечния период, от който се изчислява дневното
парично обезщетение, се определя, като сборът от доходите по ал. 1 и 3 се раздели на броя
на работните дни по календар за същия период. Следователно при определяне на паричното
обезщетение за безработица ищцата била ощетена, тъй като определянето на обезщетението
било извършено на базата на неверни данни, които работодателят е предоставил за
последните 13 месеца. В резултат тя получава обезщетение в намален размер, тъй като то не
е определено върху дохода, който е посочен в трудовия й договор и върху който трябвало да
бъдат начислявани вноските за фонд „Безработица“ . През времето на съществуване на
трудовото й правоотношение с Н.Ш. ищцата не била използвала всичкия си полагащ и се
платен отпуск, въпреки това в заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение не
е посочено дължимо обезщетение и не е изплатено обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск.
Моли съда да постанови Решение, с което : На основание чл.128,т.2от КТ да осъди
ответника да заплати на ищцата М.В.:-сумата в размер на 346,99лв.,представляваща
неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец август 2019г, ведно със законната
лихва върху сумата от 346,99лв., считано от подаване на исковата молба до съда до
окончателно изплащане на задължението;
-сумата в размер на 346,99 лв.,представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение
за месец септември 2019г. , ведно със законната лихва върху сумата от 346,99 лв., считано от
подаване на исковата молба до съда до окончателно изплащане на задължението;
-сумата в размер на 346,99 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение
за месец октомври 2019г., ведно със законната лихва върху сумата от 346,99 лв., считано от
подаване на исковата молба до съда до окончателно изплащане на задължението;
-сумата в размер на 712.58 лв.,представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение
за месец ноември 2019г., ведно със законната лихва върху сумата от 712.58 лв., считано от
подаване на исковата молба до съда до окончателно изплащане на задължението;
-сумата в размер на 812.58 лв.,представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение
за месец декември 2019г., ведно със законната лихва върху сумата от 812.58 лв., считано от
подаване на исковата молба до съда до окончателно изплащане на задължението;
-сумата в размер на 812.58 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение
за месец януари 2020г., ведно със законната лихва върху сумата от 812.58 лв., считано от
подаване на исковата молба до съда до окончателно изплащане на задължението;
-сумата в размер на 812.58 лв.,представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение
за месец февруари 2019г., ведно със законната лихва върху сумата от 812.58 лв., считано от
подаване на исковата молба до съда до окончателно изплащане на задължението;
2
-сумата в размер на 463.33 лв.,представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение
за месец март 2019г., ведно със законната лихва върху сумата от 463.33лв., считано от
подаване на исковата молба до съда до окончателно изплащане на задължението;
1. На основание чл.226, ал.1,т.2 от КТ да осъди ответника изплати сумите от невнесени
дължими осигуровки за периода м. февруари 2019г - м.март 2020г.които не са
направени върху осигурителен доход 930.00 лв., общо в размер 2439.37 лв.;
На основание чл.226, ал.1,т.2 от КТ съдът да осъди ответника да изплати на ищцата
обезщетение за частта от сумата от паричното обезщетение за безработица за периода
м.април - м.октомври 2020г., от което тя елишена, заради подадените от работодателя
неверни данни и внесени осигуровки в по-нисък размер от дължимия, общо в размер на
531,44лв .
2. На основание чл.224, ал.1 от КТ моли съда да осъди ответника да изплати на ищцата
обезщетение за 16 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 652 лв.;
Претендира направените деловодни разноски.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалният й представител , поддържа исковете.
Моли съда на основание чл. 238 от ГПК, във вр. с чл. 239, ал. 1 от ГПК да приеме, че искът е
вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства и да постанови неприсъствено решение в полза на ищеца, като
уважи изцяло така предявените искове.
Ответникът, не е депозирал писмен отговор на исковата молба, като съдебните
книжа за отговор на исковата молба са му връчени на 15 .10 2020г. , чрез управителя Кирчо
Кирчев , съдът счита, че ответникът е предупреден за последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание , без да е поискал
делото да се гледа в негово отсъствие, както и че предявените искове са вероятно
основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства. Ето защо настоящата инстанция счита, че следва да бъде постановено
неприсъствено решение, като исковете бъдат уважени изцяло по отношение на
претендираните суми, с конкретизацията в с. з. по отношение на възнаграждението за
месеците февруари и март 2020г.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК и чл.81 от ГПК и в съответствие с направеното
от ищеца искане, в негова полза следва да се присъдят и разноски по делото, които
съобразно представените доказателства за извършването им възлизат на сумата в размер на
570 лева направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение за процесуален
представител.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.238, ал.1 от ГПК и чл.239 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Н.Ш., със седалище и адрес на управление гр. Крумовград, Р. да
заплати на М. М. В., с ЕГН **********, с адрес гр. К., ул. „А.С.“ *****, сумата в размер на
346,99 лева, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец август
2019г., ведно със законната лихва върху сумата от 346,99лв., считано от датата на подаване
3
на исковата молба – 14.10.2020г. до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Н.Ш. , с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. К., ул. Р. да
заплати на М. М. В., с ЕГН **********, с адрес гр. К., ул. „А.С.“ *****, сумата в размер на
346,99 лева, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец
септември 2019г., ведно със законната лихва върху сумата от 346,99лв., считано от датата на
подаване на исковата молба – 14.10.2020г. до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Н.Ш., с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. К.Р. да
заплати на М. М. В., с ЕГН **********, с адрес гр. К.А.С. ***** сумата в размер на 346,99
лева, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец октомври
2019г., ведно със законната лихва върху сумата от 346,99лв., считано от датата на подаване
на исковата молба – 14.10.2020г. до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Н.Ш. , с ***, със седалище и адрес на управление гр. К.Р.да заплати на
М. М. В., с ЕГН **********, с адрес гр. К.А.С **** сумата в размер на 712,58 лева,
представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец ноември 2019г, ведно
със законната лихва върху сумата от 712,58 лева, считано от датата на подаване на исковата
молба – 14.10.2020г. до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Н.Ш. , с **, със седалище и адрес на управление гр. К.Р. да заплати на
М. М. В., с ЕГН **********, с адрес гр. К.А.с, сумата в размер на 812,58лв., представляваща
неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец декември 2019г., ведно със законната
лихва върху сумата от 812,58лв., считано от датата на подаване на исковата молба –
14.10.2020г. до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Н.Ш , с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление К.Р. да заплати
на М. М. В., с ЕГН **********, с адрес гр. К.А.С, сумата в размер на 812,58 лв.,
представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец януари 2020г., ведно
със законната лихва върху сумата от 812,58лв., считано от датата на подаване на исковата
молба – 14.10.2020г. до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Н.Ш. , с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. К.Р. да
заплати на М. М. В., с ЕГН **********, с адрес гр. К.А.С.№ **, *** сумата в размер на
812,58лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец февруари
2020г., ведно със законната лихва върху сумата от 812,58лв., считано от датата на подаване
на исковата молба – 14.10.2020г. до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Н.Ш., с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление К.А.С да
заплати на М. М. В., с ЕГН **********, с адрес гр. К. № ***, сумата в размер на 463,33лв.,
представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец март 2020г, ведно със
законната лихва върху сумата от 463,33лв., считано от датата на подаване на исковата молба
– 14.10.2020г. до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Н.Ш.“ ЕООД , с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.
К.Р да изплати сумите от невнесени дължими осигуровки за М. М. В., с ЕГН **********, с
адрес гр. К.А.С.“ **** за периода м. февруари 2019г - м.март 2020г., които не са направени
върху осигурителен доход 930 лв., общо в размер на 2439.37 лв.
ОСЪЖДА „Н.Ш. , с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. К.Р. да
заплати на М. М. В., с ЕГН **********, с адрес гр. К.А.С. № 6А, вх. А,ет. 1, ап.2, сумата в
размер на 531,44 лева, представляваща обезщетение за частта от сумата от паричното
обезщетение за безработица за периода м.април - м.октомври 2020г., от което тя елишена,
заради подадените от „Н.Ш. неверни данни и внесени осигуровки в по-нисък размер от
дължимия.
ОСЪЖДА „Н.Ш.********* , със седалище и адрес на управление гр. К.Р.да заплати
4
на М. М. В., с ЕГН **********, с адрес гр. К.А.С. сумата в размер на 652 лева,
представляваща обезщетение за 16 дни неизползван платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА „Н.Ш. със седалище и адрес на управление гр. К.Р.да заплати на М. М.
В., с ЕГН **********, с адрес гр. К. Р. сумата в размер на 570 лева направени разноски по
делото за адвокатско възнаграждение за процесуален представител.
ОСЪЖДА „Н.Ш , с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. К.Р. да
заплати по сметка на Районен съд – Крумовград, сумата в размер на 355 лева / триста
петдесет и пет лева/, представляваща държавна такса върху уважения размер на исковете.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Крумовград: _______________________
5