РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 307/22.2.2022г.
гр. Пловдив,
22 февруари 2022год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ
състав в открито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ПАСКОВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и участието на прокурор АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа КАНД № 3191 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Н. Стоянов, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба,
предявена от В.С.Д. с ЕГН **********, депозирана чрез адвокат К., против
Решение № 1234 от 30.07.2021г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД
№2472 по описа на съда за 2021г., с което е потвърден електронен фиш серия К №
3881822, с който на В.С.Д. ***, ЕГН **********, за нарушение на чл. 21, ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата, е наложено
административно наказание глоба в размер на 300лв.
Касационният жалбоподател посочва, че
решението на районния съд е необосновано и неправилно.
Излага съображения относно неправилно
приложение на материалния закон.
Претендира се отмяната на решението на
районния съд, респективно отмяната на електронен фиш К № 3881822 и адвокатско
възнаграждение.
Редовно призован, същият
не се явява в съдебно заседание нито се представлява.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище по касационните
оплаквания.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр.
Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния
съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в
НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Настоящата съдебна
инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е установил
следната фактическа обстановка: На
18.07.2020 г. в 08:21 ч. на път II -64 км 50+500, в посока към с.Труд, извън
населено място, при въведено ограничение 60 км/ч , с пътен знак В-26, заснето
със система за автоматично фиксиране TFR -М № 529 и отчетен толеранс от минус 3
км/ч, в полза на водача с МПС Ауди 80 рег.№ *****е извършено нарушение за
скорост, а именно при разрешена скорост от 60 км/ ч е установено движение на
МПС със скорост 94 км/ч. Нарушението е установено с АТСС TFR 1-М № 529. За така
установеното превишение на скоростта с 34 км/ч на водача В.С.Д. е наложена глоба в размер на 300 лв.
Районният съд е приел,
че електронният фиш съдържа предвидените в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
реквизити, включително и мястото на нарушението - на път II -64 км 50+500, в
посока към с.Труд, извън населено място. GPS координатите се съдържат в
приложения към преписката клип № 24513. Приел е, че в случая става дума за ограничение на
скоростта извън населено място, а мястото на нарушението в ел. фиш е описано по
достатъчно ясен начин. Нарушението е установено с АТСС TFR 1-М № 529.
Първоинстанционният съд е обсъдил
събраните доказателства и е приел, че правилно
е приложен материалния закон. Административно наказаното лице е
санкционирано за превишение на скорост при управление на МПС извън населено
място при въведено ограничение на скоростта.
Приел е, че правилно е
приложена и съответната на нарушението санкционна разпоредба -чл. 182 ал.2 т.4
от ЗДвП, според която за превишаване на скоростта извън населено място от 31 до
40 km/h се налага глоба от 300 лв. При определяне на
наказуемата скорост е приспаднат предвиденият законов толеранс от минус 3 km/h.
Изводите на районния съд са правилни и
изградени въз основа на събраните писмени доказателства. Не са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Описаните обстоятелства в оспорения
Електронен фиш /ЕФ/ са установени и заснети с техническо средство /преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип „ТFR1-М-№529,
за което е издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, валидно
към датата на нарушението, като същото се потвърждава и от Протокола по чл. 10,
в който е удостоверено, че техническото средство е преминало проверка.
Касационният съд намира, че отразената
в ЕФ наказуема скорост е изчислена в полза на водача, като действително
установената скорост е намалена. Правилно ЕФ е издаден по отношение на В.Д.
като посоченият автомобил е негова собственост към момента на извършване на
нарушението.
Изпълнени са изискванията на чл. 189,
ал.4 от ЗДвП, изискуемите реквизити са спазени. След като нарушението е било
установено и заснето с техническо средство, то законосъобразно на основание
чл.189, ал.4 от ЗДвП, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, е
издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.
Ограничението на скоростта е било
въведено с пътен знак В-26, а съобразно чл. 47, ал.3 от Правилника за прилагане
на ЗДвП пътен знак В-26 указва, че е забранено движението със скорост по-висока
от означената. След като в ЕФ е посочен знак В-26 и ограничението, с което е
следвало да се движи управляваното от Д. МПС, то описанието на нарушението е в
достатъчна степен конкретизирано и правото на защита не е нарушено.
Следва да се посочи, че отразеното
ограничение на скоростта 60 км/ч в ЕФ съвпада с това посочено в Протокола за
използване на АТ, в който ясно и точно е
посочено местонахождението на АТСС, с конкретно изписано местоположение, което
съвпада, с това изписано в ЕФ. Така, че е напълно ясно точното място на
извършване на нарушението и в какво се състои нарушението. Правилно нарушението
е квалифицирано под материалната норма на чл.21, ал.2, вр.
ал.1 от ЗДвП, като нарушението е ясно и точно описано. В конкретния случай
разрешената максимална скорост /60 км/ч/ е била превишена с 34 км/ч. като
предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер.
След като ясно е изписана нарушената
материалноправна разпоредба, то всички
оплаквания в тази насока са неоснователни.
Предвид
изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за
валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
С голед изхода на
спора, разноски се дължат на
ответника, но тъй като такива не се претендиран, не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1234
от 30.07.2021г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №2472 по описа
на съда за 2021г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.