Решение по дело №3191/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 307
Дата: 22 февруари 2022 г. (в сила от 22 февруари 2022 г.)
Съдия: Николай Колев Стоянов
Дело: 20217180703191
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 декември 2021 г.

Съдържание на акта

 

 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

           307/22.2.2022г.

 

 

гр. Пловдив, 22 февруари 2022год.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав в открито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                   

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАСКОВ

  НИКОЛАЙ  СТОЯНОВ                                                                                           

 

при секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и участието на прокурор АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа КАНД № 3191 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Н. Стоянов, за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

 

Образувано е по касационна жалба, предявена от В.С.Д. с ЕГН **********, депозирана чрез адвокат К., против Решение № 1234 от 30.07.2021г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №2472 по описа на съда за 2021г., с което е потвърден електронен фиш серия К № 3881822, с който на В.С.Д. ***, ЕГН **********, за нарушение на чл. 21, ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата, е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв.

Касационният жалбоподател посочва, че решението на районния съд е необосновано и неправилно.

Излага съображения относно неправилно приложение на материалния закон.

Претендира се отмяната на решението на районния съд, респективно отмяната на електронен фиш К № 3881822 и адвокатско възнаграждение.

Редовно призован, същият не се явява в съдебно заседание нито се представлява. 

Ответникът по касационната жалба  не изразява становище по касационните оплаквания.

  Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

 Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:  На 18.07.2020 г. в 08:21 ч. на път II -64 км 50+500, в посока към с.Труд, извън населено място, при въведено ограничение 60 км/ч , с пътен знак В-26, заснето със система за автоматично фиксиране TFR -М № 529 и отчетен толеранс от минус 3 км/ч, в полза на водача с МПС Ауди 80 рег.№ *****е извършено нарушение за скорост, а именно при разрешена скорост от 60 км/ ч е установено движение на МПС със скорост 94 км/ч. Нарушението е установено с АТСС TFR 1-М № 529. За така установеното превишение на скоростта с 34 км/ч на водача В.С.Д.  е наложена глоба в размер на 300 лв.

Районният съд е приел, че електронният фиш съдържа предвидените в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, включително и мястото на нарушението - на път II -64 км 50+500, в посока към с.Труд, извън населено място. GPS координатите се съдържат в приложения към преписката клип № 24513. Приел е, че  в случая става дума за ограничение на скоростта извън населено място, а мястото на нарушението в ел. фиш е описано по достатъчно ясен начин. Нарушението е установено с АТСС TFR 1-М № 529.

Първоинстанционният съд е обсъдил събраните доказателства и е приел, че  правилно  е приложен материалния закон. Административно наказаното лице е санкционирано за превишение на скорост при управление на МПС извън населено място при въведено ограничение на скоростта.

Приел е, че правилно е приложена и съответната на нарушението санкционна разпоредба -чл. 182 ал.2 т.4 от ЗДвП, според която за превишаване на скоростта извън населено място от 31 до 40 km/h се налага глоба от 300 лв. При определяне на наказуемата скорост е приспаднат предвиденият законов толеранс от минус 3 km/h.

Изводите на районния съд са правилни и изградени въз основа на събраните писмени доказателства. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Описаните обстоятелства в оспорения Електронен фиш /ЕФ/ са установени и заснети с техническо средство /преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ТFR1-М-№529, за което е издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, валидно към датата на нарушението, като същото се потвърждава и от Протокола по чл. 10, в който е удостоверено, че техническото средство е преминало проверка.

Касационният съд намира, че отразената в ЕФ наказуема скорост е изчислена в полза на водача, като действително установената скорост е намалена. Правилно ЕФ е издаден по отношение на В.Д. като посоченият автомобил е негова собственост към момента на извършване на нарушението.

Изпълнени са изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, изискуемите реквизити са спазени. След като нарушението е било установено и заснето с техническо средство, то законосъобразно на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, е издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Ограничението на скоростта е било въведено с пътен знак В-26, а съобразно чл. 47, ал.3 от Правилника за прилагане на ЗДвП пътен знак В-26 указва, че е забранено движението със скорост по-висока от означената. След като в ЕФ е посочен знак В-26 и ограничението, с което е следвало да се движи управляваното от Д. МПС, то описанието на нарушението е в достатъчна степен конкретизирано и правото на защита не е нарушено.

Следва да се посочи, че отразеното ограничение на скоростта 60 км/ч в ЕФ съвпада с това посочено в Протокола за използване на АТ, в който ясно и точно  е посочено местонахождението на АТСС, с конкретно изписано местоположение, което съвпада, с това изписано в ЕФ. Така, че е напълно ясно точното място на извършване на нарушението и в какво се състои нарушението. Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, като нарушението е ясно и точно описано. В конкретния случай разрешената максимална скорост /60 км/ч/ е била превишена с 34 км/ч. като предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер.

 

След като ясно е изписана нарушената материалноправна разпоредба, то  всички оплаквания в тази насока са неоснователни.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

 

 

С голед изхода на спора, разноски се дължат на ответника, но тъй като такива не се претендиран, не следва да се присъждат.

 По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,                    Административен съд – Пловдив, ХХІІ  състав

 

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1234 от 30.07.2021г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №2472 по описа на съда за 2021г.

            

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                     2.