Определение по дело №2482/2020 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер ІV -260791                                                                                      град Бургас

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На единадесети ноември, две хиляди и двадесета година

в закрито съдебно заседание, в следния състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ:  ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                           мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА

 Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от  съдията   ПЕНЕВА  

частно гражданско дело номер 2482 по описа за 2020 година  

 

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.413, ал.2, ГПК. Образувано е по повод частна жалба на „Профи Кредит България“ - ЕООД – гр.София, против Разпореждане №260265/03.09.20г., постановено по ч.гр.д.№539/20г. на Районен съд Несебър, в частта, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател по чл.410 ГПК, срещу И.Б.Д., за заплащане на следните суми: 37,31 лв., представляваща договорено възнаграждение, дължимо за периода от 05.08.2019г. до 05.01.2020г.; 359,51 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; 30 лв., представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането; 45,10 лв., представляваща законна лихва, начислена за периода от 06.04.2019г.; 14,12 лв., представляваща законна лихва, начислена от 05.01.2020г. до 12.03.2020г.; сумата над уважения размер на главницата от 43,54 лева до пълния претендиран размер от 351,01 лв.; сумата над уважения размер на присъдените разноски за платена държавна такса от 1,30 лева до пълния претендиран такъв от 25 лв. и за юрисконсултско възнаграждение над уважения размер от 2,61 лева до пълния претендиран от 150 лв.

Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираната сума. В частната жалба е цитирана съдебна практика и са изложени подробни съображения, досежно възможността на заповедния съд да преценява валидността на сделката, от която заявителят черпи правата си. Според въззивника съдът неправилно е приложил нормите на чл.145, ал.2 ЗЗП, във връзка с правомощията си по чл.411, ал.2, т.3 ГПК.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид следното:

Пред Районен съд Несебър на 14.07.20г., е подадено заявление по чл.410 ГПК от „Профи Кредит“ -ЕООД – гр.София, срещу И.Б.Д., за следните суми по договор за кредит от 24.01.2019г.: 351,01 лева, представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит №30034594566 от 24.01.2018г., сумата в размер на 37,31 лева, представляваща договорно възнаграждение, дължимо за периода от 05.08.2019г. до 05.01.2020г., сумата в размер на 359,51 лева, представляваща дължимо възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, сумата в размер на 30 лева, представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, сумата в размер на 45,10 лева, представляваща законна лихва за периода от 06.04.2019г. до 05.01.2020г., сумата в размер на 14,12 лева, представляваща законна лихва за периода от 05.01.2020г. до 12.03.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на главницата, сумата в размер на 25 лева, представляваща разноски за платена държавна такса и сумата в размер на 150 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Изложени са твърдения за сключен между страните договор за потребителски кредит, без в заявлението да е посочена сумата; изложени са твърдения за договорени 1 погасителни месечни вноски, всяка в размер на 126.46 лева съгласно погасителен план и падеж на всяка вноска – 5-то число на месеца. Изложени са твърдения за уговорено възнаграждение по кредита, без да се сочи размера на същото, като се твърди, че са останали неизплатени 37.31 лева – договорно възнаграждение. Твърди се, че е уговорено предоставяне/закупуване на пакет от допълнителни услуги, на стойност 359.51 лева, без да се посочва броя, вида и цената на всяка от тези услуги.

След оставяне на заявлението без движение е уточнено, че длъжникът е заплатил 5 погасителни вноски, като падежът на последната е бил на 05.01.20г.

Представят се договор за кредит „Стандарт“, №30034594566, декларации, общи условия, погасителен план, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация, допълнителна преддоговорна информация, споразумение за пакет допълнителни услуги, в което е посочено че същите са: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

По заявлението е издадена Заповед №260028/03.09.20г., за следните суми: 45.54 лева главница, 1.30 разноски в заповедното производство – държавна такса; 2.61 лева – разноски – юрисконсултско възнаграждение.

С тук обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено за: 37,31 лв., представляваща договорено възнаграждение, дължимо за периода от 05.08.2019г. до 05.01.2020г.; 359,51 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; 30 лв., представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането; 45,10 лв., представляваща законна лихва, начислена за периода от 06.04.2019г.; 14,12 лв., представляваща законна лихва, начислена от 05.01.2020г. до 12.03.2020г.; сумата над уважения размер на главницата от 43,54 лева до пълния претендиран размер от 351,01 лв.; сумата над уважения размер на присъдените разноски за платена държавна такса от 1,30 лева до пълния претендиран такъв от 25 лв. и за юрисконсултско възнаграждение над уважения размер от 2,61 лева до пълния претендиран от 150 лв.

Бургаският окръжен съд, пред вид така установените факти и като съобрази Закона намира, че обжалваното разпореждане е частично неправилно и незаконосъобразно. Същото следва да бъде отменено частично.

Доколкото в случая договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. В нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставяне на потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора. По правилото на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите, следва да бъдат точно и ясно определени в договора. Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояване и управление на кредита.

В случая, клаузата относно пакет допълнителни услуги и включените в нея: възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, съставляват такси за дейности, свързани с управление на кредита, поради което противоречат на горепосочените правни норми.

Освен казаното, споразумението за допълнителен пакет е сключено към датата на основния договор за заем и е разсрочено на вноски, в размер на 61.73 лева месечно, като е включено и в погасителния план. Това означава, че длъжникът се е задължил предварително да плаща „услуга“, от която към момента на договора и до края не се е възползвал.

По отношение на включените в пакета „услуги“, в т.ч. приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, следва да се каже: касае се за предварителна дейност на кредитора, която предхожда вземането на решението за отпускане на кредита. Съгласно чл. 16 и сл. от ЗПК кредиторът разполага с възможност да изисква и събира информация като след анализа й да прецени дали да предостави търсената сума. Следователно не се касае за допълнителна услуга, защото дейността е изцяло насочена към преценка и осигуряване на бъдещото изпълнение от страна на заемополучателя.

Налице е и противоречие с добрите нрави - видно от представените приложения, сумата по кредита е 600 лева, а цената на допълнителния пакет е в размер на 679.03 лева. Освен това, с така въведения „пакет услуги“ се заобикаля закона, доколкото отчитането му и включването му в ГПР би надвишило размера, посочен в чл.19, ал.4 ЗПК.

По отношение на сумата от 30 лева – разноски за извънсъдебно събиране, по делото не се твърди и не се установява за какво са направени тези разноски.

И т.к. една от предпоставките за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, е искането да не противоречи на закона или добрите нрави, при констатация че такова противоречие е налице, правилно и законосъобразно съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

Въззивната инстанция намира, че проверката за наличието или липсата на противоречие с добрите нрави или с разпоредбите на ЗЗП, които заповедният съд следва да направи, не води като последица до задължение на съда служебно да извършва прихващане, приспадане или други погасяващи действия вместо длъжника. Поради това извършеното от първоинстанционния съд своеобразно прихващане на сумите, заплатени от длъжника за погасяване на допълнителния пакет с дължимите и незаплатени суми за главница и договорна лихва е незаконосъобразно.

В тази част определението следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго, с което заявлението следва да бъде уважено за главница, в размер на 307.47 лева = 351.01 лева – сбора на главниците за 6 бр. месечни вноски минус присъдените от НРС 43.54 лева; 37.31 лева – договорна лихва върху дължимите и неплатени 6 месечни вноски.

В полза на заявителя следва да се присъдят съразмерно направените в заповедното производство съдебно – деловодни разноски. Заплатени са 40 лева – държавни такси; следва да бъдат признати разноски, съставляващи възнаграждение за юрисконсулт, в минималния размер по чл.26 ЗПП – 50 лева за всяка инстанция или 100 лева. При направени разноски в общ размер 140 лева, в полза на заявителя съразмерно се дължат 66 лева. НРС е присъдил 1.30 + 2.61, въззивният съд следва да присъди разликата – 62.09 лева.  

Ето защо постановеното от НРС разпореждане в тази част следва да бъде отменено. В останалата част следва да бъде потвърдено.

С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ Разпореждане №260265/03.09.20г., постановено по ч.гр.д.№539/20г. на Районен съд Несебър, в частта, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател по чл.410 ГПК, срещу И.Б.Д., за сумата 307.47 лева главница, 37.31 лева договорна лихва И ВМЕСТО НЕГО

ПОСТАНОВЯВА:

Длъжникът И.Б.Д. ЕГН********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх. В, по договор за потребителски кредит „Стандарт“, №30034594566, следните суми: още 307.47 лева – главница и 37.31 лева – договорна лихва, представляващи 6 броя неплатени погасителни вноски, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 14.07.20г., до окончателното им изплащане, както и 62.09 лева – съдебно – деловодни разноски в заповедното производство.

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата част.

 

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ:         1.

 

 

 

 

 

 

                                                                     2.