№ 97
гр. Велико Търново , 08.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на осми март, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно частно
търговско дело № 20214001000040 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 229 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Ц. Д. А., чрез адвокат С.Ч., против
Определение № 260159 от 12.11.2020 г., постановено по т.д. № 86/2020 г. на Окръжен съд-
Плевен, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, до
окончателното приключване на досъдебно производство № Д 273/2018г. по описа на
Плевенска Окръжна прокуратура.
Оплакванията са за неправилност на постановения акт, тъй като за да се приложи
нормата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК е необходимо съдът, разглеждащ гражданското дело, да
установи, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилно решаване
на този спор, както и невъзможността тези обстоятелства да се установят в самото
гражданско производство, като във всеки случай съдът следва да посочи изрично
невъзможността със средствата на ГПК да се установи конкретен факт и наложителността за
постановяване на присъда, която ще бъде задължителна на основание чл. 300 ГПК за
гражданския съд. В обжалваното определение съдът не излагал мотиви защо приема, че
деликта не може да бъде установен със способите на гражданския процес. Жалбоподателят
твърди, че самата съставомерност нито е искано да бъде установена в гражданския процес,
нито това е необходимо за уважаване на иска.
Искането е да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на
първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
В срока за отговор, насрещната страна ЗК «Лев Инс» АД заема становище за
неоснователност на депозираната частна жалба.
В писмения си отговор третото лице помагач «Булстрад Виена иншурънс груп
изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в частната
жалба и доказателствата по делото, приема за установено следното:
1
Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима. Разгледана по
същество същата е неоснователна.
Окръжен съд Плевен е сезиран с иск по чл.432 ал.1 от КЗ, предявен от Ц. Д. А.
против ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, претърпени вследствие смъртта на Л. Ц. А.–негов син при ПТП, настъпило на
23.12.2018 г. Изложени са обстоятелства, че водачът на лек автомобил „Фолксваген Пасат“,
с ДК № ЕН 25****, движещ се в посока от гр. Плевен за с. Крушовица, нарушил правилата
за движение по пътищата, като се движил със скорост, несъобразена с конкретната пътна
обстановка и със законовите ограничения, не намалил скоростта си и не спрял, вследствие
на което реализирал ПТП с попътно движещата се каруца с животинска тяга, в която
пътувал пострадалият Л. А.. Между лекия автомобил и каруцата настъпил удар, вследствие
на което тялото на Л. А. паднало в лентата за насрещно движение – върху асфалтовия път.
Малко след настъпването на ПТП, по същия път, но с посока на движение от с. Крушовица
към гр. Плевен се движил лек автомобил „Фолксваген Туран“, с ДК № ЕН 77****. Водачът
се движил с несъобразена скорост, не забелязал навреме намиращия се върху платното за
движение пострадал, не намалил скоростта си и не спрял своевременно, в следствие на
което ударил и влачил тялото на Л. А., като в резултат на получените увреждания настъпила
смъртта на последния. Лек автомобил „Фолксваген Пасат“, управляван от И. С. Т. има
сключена застраховка при ответното дружество, като ищецът счита, че тъй като
увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Претендира се заплащане
на обезщетение за причинените на ищеца вреди от загубата на сина му.
Към исковата молба е приложено постановление от 21.02.2019 г. на ОП Плевен, от
което се установява, че в същата е образувано ДП Д 273/2018 г. за това, че на 23.12.2018 г.,
на път ІІІ-305, на 1,4 км от ПП І-3, км 97+4 /пътен възел при НХК Плевен/ водач на л.а.
Фолксваген Пасат, движещ се по посока Плевен – с. Крушовица допуснал ПТП с попътно
предно движеща се каруца с животинска тяга, управлявана от Л. А., причинявайки му
телесни повреди, чието тяло паднало на асфалтовия път, като водач на л.а. Фолксваген
Туран, движещ се в посока от с. Крушовица към Плевен допуснал ПТП, нанасяйки телесни
повреди на падналия А., вследствие на което настъпила смъртта на последния, а водачът на
л.а. Фолксваген Пасат е избягал от местопроизшествието.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва механизма на ПТП,
противоправното поведение на сочения водач, пряката причинно – следствена връзка между
поведението на водача и вредите, като се излагат доводи, че причина за настъпване на
вредоносния резултат са действията на водача на лек автомобил Фолксваген Туран.
Оспорени са вредите, размера на претендираното обезщетение, направено е възражение за
съпричиняване от страна на пострадалото лице.
Първостепенният съд се е позовал на служебно известните му обстоятелства, че с
Постановление от 27.06.2019г. на Плевенска окръжна прокуратура е привлечен като
обвиняем П. Б. Ч. за това, че на 23.12.2018г. при управление на МПС „Фолксваген Туран“ с
ДК № ЕН77**** е причинил смъртта на Л. Ц. А.-престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 6, б. „б“,
пр. 1 вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК, а с постановление от 28.06.2019г. на Плевенска
окръжна прокуратура е привлечен като обвиняем И. С. Т. за това, че на 23.12.2018г. при
управление на МПС „Фолксваген Пасат“ с ДК № ЕН 25**** е причинил смъртта на Л. Ц.
А.-престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 6, б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК и
въз основа на тях е приел, че е налице основание за спиране на гражданското производство
съгласно чл.229 ал.1 т.5 от ГПК. Съдът е приел, че съществуват престъпни обстоятелства,
имащи значение за гражданско правния спор и че гражданският съд няма правомощия да
установява факта на извършено престъпление. Поради това, че решението на съда във
връзка с претенциите за обезщетение следва да бъде съобразено с изхода на наказателното
2
производство, първостепенният съд е спрял производството по т.д. № 86/2020 г. на ОС
Плевен, на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до окончателното приключване на досъдебно
производство № Д 273/2018г. по описа на Плевенска Окръжна прокуратура.
Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК съдът спира производството, когато при
разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от
установяването на които зависи изходът на гражданския спор. В разглеждания случай тази
хипотеза е налице.
По делото се претендират обезщетения за причинени вреди от настъпило ПТП, като
се излагат обстоятелства за виновно противоправно поведение на водача на лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ И. Т., застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество. Отговорността на застрахователя по прекия иск на увреденото лице е
функционално обусловена от гражданската отговорност на застрахования. При
установяване на гражданския деликт елементите от фактическия състав – противоправно
поведение на водача, настъпила вреда в пряка причинно следствена връзка с поведението,
както и вината на делинквента, са идентични с тези, които са предмет на изследване в
наказателното производство, т.е. конкретното вредоносно деяние осъществява състав на
престъпление /чл. 343, ал. 3, пр. 6, б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК/,
наказателното производство за което на този етап не е приключило. Установяването на
престъпни обстоятелства от значение за едно гражданско правоотношение от гражданския
съд е допустимо само в предвидените от закона случаи – чл. 124, ал. 5 ГПК, каквато
хипотеза в случая не е налице.
С оглед на изложеното на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК гражданското дело
следва да бъде спряно до приключване на наказателното производство, в какъвто смисъл са
и мотивите към ТР 5/05.04.2006 г. на ОСГТК на ВКС. При постановяване на присъда
гражданският съд е длъжен да се съобрази с постановеното от наказателния съд, съгласно
изискването на чл. 300 ГПК. В случай на прекратяване на наказателното производство,
гражданското дело подлежи на възобновяване.
Позоваването от частния жалбоподател на правото на ЕС, че следва да се гарантира
специфичното право на пострадалото лице претенцията му да бъде уредена бързо не може
да бъде споделено. Бързината на производството не може бъде постигана за сметка на
законосъобразното разглеждане на делото, включващо и прилагане на основанията за
спиране на същото, когато предпоставките за това са налице.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции обжалваното определение
за спиране на т.д. № 86/2020г. по описа на ПОС на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК следва
да се потвърди.
Въззивният съд споделя съдебната практика, на която се е позовал първостепенния
съд в обжалваното определение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260159 от 12.11.2020 г., постановено по т.д. №
86/2020 г. по описа на Окръжен съд Плевен, с което е спряно производството по делото до
до окончателното приключване на досъдебно производство № Д 273/2018г. по описа на
Плевенска Окръжна прокуратура.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4