№ 22
гр. София, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Елк. Т. В. Ст.
Т. Н. Анг. Ат. П.
като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211000601013 по описа за 2021 година
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. ИВАНКА ШКОДРОВА
2. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА
При СЕКРЕТАРЯ НЕВЕНА БОГОМИЛОВА и с участието на ПРОКУРОРА А.П. от
СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,
След като разгледа по реда на глава двадесет и първа от НПК докладваното от съдия
Георгиева ВНОХД № 1013 по описа за 2021 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да
се произнесе, взе предвид следното:
С ПРИСЪДА № 260094 от 02.06.2021 г. по НОХД № 3687/2020 г. СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 24-ти състав, е признал ПОДСЪДИМИЯ
М. Б. П. с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 08.07.2019 г. около 23:55 ч. в София,
на бул. „Христо Ботев“ до кръстовището с бул. „Сливница“ е ограбил (чрез сила) при
условията на опасен рецидив сумата от 724,54 лв. от И. Г. К., поради което и на основание
чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК го е ОСЪДИЛ на пет
години лишаване от свобода (при диапазон от пет до петнадесет години), което да се
изтърпи при първоначален строг режим съобразно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС и от
1
което да се приспадне съобразно чл. 59 от НК времето, през което подсъдимият е бил
задържан под стража (от 09.07.2019 г. до 04.08.2020 г.) и под домашен арест.
С присъдата е уважен предявеният от пострадалия И.К. граждански иск за
обезщетяване на имуществените му вреди чрез заплащане от подсъдимия на сумата от
724,54 лв.
Съобразно чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият е осъден да заплати за разноски:
сумата от 161,01 лв. на МВР, сумата от 60 лв. на СГС, сумата от 29 лв. като държавна такса
върху уважен граждански иск и сумата от 800 лв. за разноски на гражданския ищец И.К..
Присъдата е обжалвана, в срок, от защитника, с искане за отмяната й и за
оневиняване и оправдаване на подсъдимия. Защитникът смята, че неправилно съдът се е
обосновал с показанията на пострадалия И.К., които били в противоречие с показанията на
придружаващия го свидетел Р.К. и на свидетелката В.И. – които не били видели
подсъдимият да отнема портмоне от пострадалия; защитникът смята за доказано по делото,
че пострадалият търсел лихви от подсъдимия, който затова го ударил и искал да се отърве от
него. Поради твърдението за неизвършено деяние, защитникът смята, че подсъдимият следва
да бъде оправдан.
Беше проведено въззивно съдебно следствие за изясняване на различия между
показанията пред разследващ орган и пред първоинстанционния съд на свидетелите Р.К. и
В.И., в чийто ход свидетелят Р.К. заяви, че поддържа показанията си пред СГС (ВНОХД, л.
45 гръб), а свидетелката В.И. – че поддържа показанията и пред разследващ орган, и пред
първоинстанционния съд, като последните допълват с подробности тези на ДП (ВНОХД, л.
52 гръб).
Във въззивните съдебни прения прокурорът и повереникът заявиха, че
първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена поради правилността й;
защитникът заяви, че подсъдимият следва да бъде оправдан, тъй като никой от свидетелите,
освен пострадалият, не е видял подсъдимия да отнема портмоне от пострадалия и да побягва
с него; подсъдимият се присъедини към позицията на защитника си, като в последната си
дума заяви, че не е направил това, в което е обвинен.
За да изпълни задължението си по чл. 314 от НПК да провери изцяло правилността на
обжалваната присъда, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД проучи самостоятелно
доказателствените източници по делото, като подложи съдържанието на всяко
доказателствено средство поотделно на анализ, а съдържанието на всички доказателствени
средства съвкупно – на синтез по правилата на формалната и житейската логика. При това
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД оформи изводи за доказани значими факти и приложимо
право, съвпадащи изцяло с тези на първоинстанционния съд, постановил обжалваната
присъда.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прие за доказани по делото следните факти с
правно измерение:
Пострадалият И.К. (НОХД, л. 84-86) познавал от около две години преди инцидента
подсъдимия, на когото бил дал заем от 150 лв., но подсъдимият не му го връщал в
продължение на два-три месеца. В деня на инцидента – 08.07.2019 г. около 23:55 ч., се
видели с подсъдимия на булевард „Христо Ботев“ близо до кръстовището му с булевард
„Сливница“ пред кафе, откъдето пострадалият възнамерявал да си купи кафе. Пострадалият
държал портмонето в ръката си и стоял пред кафето, като попитал подсъдимия какво става с
връщането на парите. Подсъдимият му казал, че ще изчака, след което ударил с ръка
пострадалия в лицето. Пострадалият се зашеметил за кратко и му причерняло, но се съвзел
бързо и видял, че портмонето го няма в ръката му. Пострадалият подгонил тичащия
първоначално към булевард „Сливница“ и после по него - към Женския пазар подсъдим,
като междувременно пострадалият се и обадил на спешния телефон 112; докато бягал,
подсъдимият изпуснал портмонето, което пострадалият си взел. Дошли полицаи от 02 РУ-
СДВР, които заедно с пострадалия търсили подсъдимия чрез обход на района, а после дошли
2
полицаи и от 03 РУ-СДВР. Докато търсели с полицейската кола подсъдимия, пострадалият
установил, че от портмонето му липсват 350 евро и 40 лв., но останалите пари, намиращи се
в друга преграда, били останали в портмонето – 600 евро и левове. След бягството на
подсъдимия и по повод сигнала на пострадалия на спешния телефон, подсъдимият бил
търсен почти веднага след нападението над пострадалия от полицаите С. и О. -
придружавани от пострадалия, а също и от полицаите П. и П.; подсъдимият бил заловен от
П. и П.. Пострадалият категорично посочва подсъдимия в съдебно заседание като
нападателя си, както го е направил и в нощта на нападението си пред полицейските
служители след залавянето на подсъдимия – веднага и на място.
Преди разговора и нападението пред кафето, пострадалият бил на отсрещната страна
на булеварда, където били и свидетелите Р.К., негов неустановен познат, неразпитван по
делото, а също и свидетелката В.И.. Когато пострадалият и подсъдимият преминали на
отсрещната страна, където се намирало кафенето, с тях преминали и свидетелят Р.К. и
неговият познат (ВНОХД, л. 45 гръб); свидетелката В.И. останала на отсрещната страна
(ВНОХД, л. 52 гръб). Свидетелите Р.К. и В.И. установяват в пълно съответствие с
показанията на пострадалия, че първоначално пострадалият искал подсъдимия да му върне
дадени му назаем от пострадалия пари, а по време на нападението на подсъдимия над
пострадалия те двамата били в непосредствена близост един срещу друг, лице в лице, като
подсъдимият ударил с юмрук пострадалия в лицето, след което се отскубнал от него и
побягнал по булевард „Христо Ботев“ в посока към кръстовището му с булевард
„Сливница“ и Женския пазар; свидетелката И. възприела и това, че непосредствено преди
удрянето на пострадалия от подсъдимия те взаимно се държали един друг и се дърпали и
бутали.
Нито свидетелят К., нито свидетелката И. са възприели вземането на портмоне от
страна на подсъдимия от ръката на държащия го пострадал, нито пък – носенето на нещо от
страна на подсъдимия по време на бягството му – която празнина във възприятията им
според защитника е основание за извод за неизвършено деяние и оправдаване на
подсъдимия. Съдът намира тази претенция на защитника за неоснователна:
Вниманието на В.И. не е било съсредоточено върху пострадалия и подсъдимия и тя
не ги наблюдавала непрекъснато. Според показанията й пред СГС, когато чула писъци, В.И.
погледнала в тази посока и видяла, че подсъдимият и пострадалият, намиращи се вече на
отсрещната страна на булеварда пред кафето, се бутали: пострадалият държал подсъдимия
за якето, а подсъдимият ударил пострадалия, след което се дръпнал и побягнал, а
пострадалият побягнал след него. Според досъдебните й показания, В.И. чула подвикване от
И.К. и се обърнала, за да погледне в неговата посока, като тогава видяла как подсъдимият се
отскубва от ръцете на пострадалия и хуква да бяга към Женския пазар, а пострадалият ги
последвал, след което свидетелката ги загубила от поглед. Свидетелят Р.К., който бил с
подсъдимия и пострадалия на същата страна на булевард „Христо Ботев“, въпреки
близостта си с тях не е видял подсъдимия да взема нещо от пострадалия, нито пострадалия
да държи портмоне в ръката си; впоследствие свидетелят К. научил от пострадалия, че
подсъдимият му взел 300 евро и 40 лв. Въпреки близостта си с подсъдимия и пострадалия
обаче, свидетелят Р.К. – също като свидетелката И., не е имал специална причина да
наблюдава съсредоточено и непрекъснато подсъдимия и пострадалия. Предвид тази
обстановка на възприемане на случващото се между подсъдимия и пострадалия, съдът
намира, че невъзприемането от страна на свидетелите К. и И. на вземането на портмонето от
страна на подсъдимия от ръката на пострадалия не е равнозначно на неизвършването на
това действие от страна на подсъдимия. Относно невъзприемането от страна на К. и И. на
носенето на портмонето на пострадалия от страна на подсъдимия, вече по време на
бягството му по булевард „Христо Ботев“ към булевард „Сливница“ следва да се отчете, че
подсъдимият е бил с гръб към тях и в движение, което добре обяснява тази празнина във
възприятията на двамата свидетели. Предвид съдържанието на показанията на пострадалия,
съпоставено със съдържанието на показанията на К. и И., се обуславя извод, че практически
липсва противоречие между показанията на пострадалия от една страна и от друга страна –
3
показанията на тези двама свидетели (както твърди защитникът), а е налице съответствие
между показанията на свидетелите за общо възприетото от всички тях и допълване на
показанията на свидетелите К. и И. чрез показанията на пострадалия относно невъзприетите
пряко от К. и И. фактически обстоятелства.
В подкрепа на обвинителните твърдения, че подсъдимият е отнел от ръката на
пострадалия държаното от него портмоне, при това – непосредствено след удрянето с юмрук
на лицето на пострадалия, след което подсъдимият побягнал с портмонето и по време на
бягството си успял да вземе част от намиращите се вътре пари, са показанията на
пострадалия И.К., намиращи се в пълно съответствие с поведението на подсъдимия, с
извършеното от К. непосредствено след удрянето му от подсъдимия, както и със
съдържанието на изявленията на К. в телефонен разговор на спешния телефон 112 и пред
дошлите на място полицейски патрули.
Пострадалият е посочил категорично именно подсъдимия като нападателя си – и в
съдебно заседание, и в нощта на инцидента, пред полицейските служители, с които търсили,
намерили и заловили подсъдимия. Пострадалият усетил липсата на портмонето си веднага,
след като се съвзел от удара с юмрук в лицето, като тогава подсъдимият вече се отдалечавал,
тичайки. Пострадалият предприел действия, напълно съответни на установяване на липсата
на портмонето с пари от ръката му – преследване на подсъдимия и уведомяване на спешния
телефон още по време на преследването на подсъдимия. Както поведението на подсъдимия
– напускане на мястото с бягане, така и поведението на пострадалия съответстват на
отнемане от страна на подсъдимия на портмонето от ръката на пострадалия веднага след
удрянето му в лицето. Отделно от това, докато тичал след подсъдимия, пострадалият го
видял да изпуска по пътя портмонето и си го взел, след което установил липсващите от него
пари (по време на обхождането на района с полицейски патрул в търсене на подсъдимия).
Вследствие на обаждането на пострадалия на спешния телефон 112, на мястото
дошли два полицейски патрула. Първоначално дошъл патрулът от 02 РУ-СДВР, съставен от
свидетелите Р. С. (НОХД, л. 86-88 вр. ДП, л. 30) и Н. О. (НОХД, л. 88-89 вр. ДП, л. 31).
Веднага и на място пред тях пострадалият съобщил, че бил ударен в лицето и му било взето
портмонето от ръката, като дал описание на извършителя. Пострадалият и полицаите С. и О.
започнали обход на района с полицейската кола, като видели подсъдимия в близост до
Втора градска болница, който побягнал, като ги видял. Започнали преследване на
подсъдимия: О. - тичайки, а С. - с колата и пострадалия в нея. По време на това преследване
на мястото дошъл и вторият патрул, от 03 РУ-СДВР, съставен от свидетелите В. П. (НОХД,
л. 89) и Адриан П. (НОХД, л. 90), които видели бягащия подсъдим. Тъй като той отговарял
на описанието, дадено по радиото от дежурната част, го спрели и задържали. След това при
тях дошли полицаите от 02 РУ-СДВР заедно с пострадалия, който пред всички полицейски
служители потвърдил категорично, че именно заловеният подсъдим е нападателят, който го
ударил и му отнел част от парите в портмонето. Пострадалият установил липсите от
портмонето си по време на преследването на подсъдимия с патрула от 02 РУ-СДВР –
липсвала сумата от 350 евро и 40 лева, а останалите пари, намиращи се в друга преграда на
портмонето, били на мястото си.
По делото е изготвена СТЕ за разговор на пострадалия със спешния телефон
непосредствено след удрянето му и вземането на портмонето от ръката му от страна на
подсъдимия (ДП, л. 134-140 вр. НОХД, л. 139). Съдържанието на този телефонен разговор е
в пълно съответствие с показанията на пострадалия за станалото: веднага непосредствено
след като бил нападнат, той се обадил на спешния телефон и веднага е съобщил, че е бил
ударен и му било взето портмонето; тези най-първи изявления на пострадалия пред други
хора за станалото са в пълно съответствие с поведението му – да преследва подсъдимия,
както и с направените от него по-късно изявления – пред полицейските служители и в
разпит като свидетел. Налице е устойчивост и пълна безпротиворечивост на изявленията на
пострадалия, че непосредствено след като бил ударен в лицето от подсъдимия установил
липсата от ръката си на държаното допреди това там портмоне, а впоследствие – и липсата
на част от парите вътре.
4
СМУ на пострадалия от деня след нападението (ДП, л. 36) установява в пълно
съответствие с показанията му и с тези на свидетелите К. и И., че той е имал контузия на
лицето вляво с подкожен хематом над лявата вежда, повсеместен оток и кръвонасядане и
охлузване на лявото око, което представлява временно разстройство на здравето, неопасно
за живота и е резултат от действието на твърди тъпи предмети, като добре отговаря да е
получено по посочения от пострадалия начин на удрянето му.
Въпреки залавянето на подсъдимия, при обиска му след отвеждането му във 02 РУ-
СДВР (ДП, л. 7) у него не била открита инкриминираната сума. Липсата й у подсъдимия
обаче по никакъв начин не опровергава твърденията на пострадалия за отнемането й: по
време на бягството му от местопроизшествието за времето от укриването му от пострадалия
К. и другите свидетели до залавянето му от полицейския патрул, подсъдимият не е бил
непрекъснато наблюдаван, поради което е имал време и възможност да укрие отнетите от
пострадалия пари. От друга страна, за отнемането на част от парите в портмонето му
показанията на пострадалия са устойчиви и вътрешно безпротиворечиви, като са в пълно
съответствие както с последващите му изявления в телефонния разговор със спешния
център, така и пред дошлите на местопроизшествието четирима полицейски служители; в
пълно съответствие с изявленията на пострадалия за отнемане на част от парите в
портмонето му е и неговото поведение в нощта на инцидента, изразяващо се в незабавно
предприето преследване на подсъдимия и уведомяване за станалото чрез обаждането на
спешния телефон.
В обобщение относно доказаност на значимите за повдигнатото обвинение факти е
налице доказателствена съвкупност, обуславяща като единствен извод твърдението, че
подсъдимият е ударил пострадалия и веднага след това е взел от ръката му портмонето, след
което по време на бягството си от местопроизшествието подсъдимият взел и част от
намиращите се в портмонето пари. Тази доказателствена съвкупност, състояща се от
свидетелски показания (на пострадалия, на Р.К. и В.И., а също и на четиримата полицейски
служители), от заключение на СТЕ за съдържание на телефонен разговор със спешния
център, на СМУ на пострадалия и на недвусмисленото значение на поведението на
подсъдимия и пострадалия (подсъдимият – напускащ мястото с бягство, а пострадалият –
преследващ го и уведомяващ незабавно на спешен телефон за нападение с отнемане на
пари), категорично и безсъмнено доказва обвинителната теза и изключва обоснованост на
твърденията на подсъдимия и на защитника - че подсъдимият само е ударил пострадалия и
затова после побягнал, но без да взема портмонето на пострадалия.
СОЕ (ДП, л. 77 вр. НОХД, л. 84) установява, че левовата равностойност на всички
отнети от пострадалия пари в евро и левове е 724, 54 лв.
Предвид гореизложеното за съдържание на доказателствените средства, се
обосновава извод за оформена безпротиворечива и еднопосочна по съдържание
доказателствена съвкупност от взаимно допълващите се свидетелски показания на
пострадалия И.К., Р.К., В.И. и четиримата полицейски служители, подкрепени от
заключението на СТЕ и от съдържанието на СМУ. Поради това следва да се приеме за
доказано по делото, че на 08.07.2019 г. около 23:55 часа в София, на бул. „Христо Ботев“
пред кафе „Магазин 1“ подсъдимият ударил пострадалия в лицето с ръка, веднага след което
взел от ръката на пострадалия държаното от него портмоне, побягнал в посока към булевард
„Сливница“ и после - към Женския пазар, като по пътя успял да вземе част от намиращите
се в портмонето пари – 350 евро и 40 лева, след което изхвърлил портмонето,
продължавайки да бяга. Горепосочената доказателствена съвкупност от свидетелски
показания, експертни заключения на СТЕ и СОЕ и съдържание на писмено доказателство
(СМУ) категорично опровергават твърденията на подсъдимия и на защитника му, че
подсъдимият само е ударил пострадалия, но не му е вземал портмонето и част от парите в
него. Поради това въззивният съд прие - както е сторил това и първоинстанционният съд, че
са недостоверни като опровергани от доказателствата по делото обясненията на подсъдимия
5
и твърдението на защитника му за неизвършено деяние (поради неотнемане на
инкриминираната сума).
Гореописаните действия на подсъдимия са пряко умишлени предвид самото им
естество – удрянето в лицето на човек от много близко разстояние, вземането на портмонето
от ръката му веднага след удара и вземането от портмонето на тази част от намиращите се
там пари, които са били забелязани от подсъдимия по време на бягството му. Умисълът за
нападение е възникнал внезапно у подсъдимия, провокиран от виждащото се в ръката на
пострадалия портмоне, което било достъпно за отнемане. Това поведение подлежи на
определяне като грабеж по чл. 198, ал. 1 от НК.
До момента подсъдимият е осъждан с девет присъди за десет престъпления (ДП, л.
43-46 или НОХД, л. 22-28), като по пет от осъжданията е търпял ефективно лишаване от
свобода (ДП, л. 103 или НОХД, л. 104).
По НОХД № 7656/2013 г. е бил осъден за тежко умишлено престъпление – по чл. 198,
ал. 1 от НК, на лишаване от свобода не по-малко от една година – три години, което е било
търпяно ефективно, от 27.04.2013 г. до 06.06.2013 г. и от 09.03.2014 г. до 12.02.2016 г. От
изтърпяването на това наказание до датата на грабежа по настоящото дело не са изминали
пет години, поради което се изключва приложението на чл. 30 от НК. Това доказва
квалифицирането на грабежа по настоящото дело като извършен при условията на опасен
рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.
По НОХД № 601/2017 г. подсъдимият е бил осъден за умишлени престъпления от
общ характер – по чл. 144, ал. 3 от НК и по чл. 320а от НК, за всяко от които две
престъпления е бил осъден на лишаване от свобода (съответно – 7 месеца и 4 месеца), като
изтърпяването на наложеното по реда на чл. 23 от НК общо наказание от седем месеца
лишаване от свобода е било ефективно, от 20.06.2017 г. до 26.10.2017 г. По НОХД №
20389/2016 г. подсъдимият е бил осъден отново на лишаване от свобода (девет месеца), за
умишлено престъпление от общ характер – по чл. 131 вр. чл. 129 от НК, като е търпял
наказанието ефективно от 24.11.2016 г. до 20.01.2017 г. Т.е. от изтърпяването на лишаването
от свобода по тези две присъди до деянието по настоящото дело не са изминали пет години.
Предвид това е доказано, че грабежът по настоящото дело е бил извършен при условията на
опасен рецидив и по чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК.
Останалите шест осъждания на подсъдимия от 2006 г. до 2013 г., всичките за
престъпления срещу собствеността – по чл. 194, чл. 195 и чл. 196 от НК, по две от които е
търпял лишаване от свобода ефективно, следва да се отчетат при определяне на наказанието
като отегчаващо отговорността обстоятелство.
Предвид изложеното се обуславя извод за несъмнена доказаност на повдигнатото
пред съд на подсъдимия М.П. обвинение, че на 08.07.2019 г. в гр. София, бул. „Христо
Ботев“ пред № 131 - кафе „Магазин 1“, е отнел от владението на И. Г. К. паричната сума от
724,54 лв. с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила и като
извършил деянието при условията на опасен рецидив, т.е. по делото е доказано
извършването на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и
б. „б“ от НК. Налице е съвпадение на окончателните изводи по доказаните факти и
приложимото право на първоинстанционния и въззивния съд.
За такова престъпление се предвижда лишаване от свобода от пет до петнадесет
години, като е възможна и конфискация на част от имуществото на виновния.
При определяне на наказанието в тези граници СГС е отчел като смекчаващо
отговорността обстоятелство доброто процесуално поведение на подсъдимия, а като
отегчаващи – високата обществена опасност на деянието поради извършването му в тъмната
част на денонощието, на обществено място и в присъствието на други лица, както и
осъжданията му извън тези, определящи деянието по делото като извършено при условията
на опасен рецидив, при част от които е изтърпявал ефективно лишаване от свобода, но без
да се повлияе от това в насока на поправяне и превъзпитание. САС споделя съображенията
на първоинстанционния съд за наличието и посоката на влияние върху отговорността на
6
посочените фактори. Предвид броя и естеството на единствения смекчаващ отговорността
фактор – процесуалното поведение на подсъдимия, категорично е изключена възможността
за приложение на чл. 55 от НК, поради което правилно СГС е определял наказанието при
условията на чл. 54 от НК. СГС е приел при тази съвкупност от противовесни влияещи на
отговорността обстоятелства, че справедливото наказание е минималното предвидено – пет
години лишаване от свобода, което съответства на становище за превес на тежестта на
смекчаващото отговорността обстоятелство. Въпреки наличието на условия според
въззивния състав за налагане и на по-тежко от така определеното наказание (поради ниската
относителна тежест на единственото смекчаващо отговорността обстоятелство), предвид
процесуалната ситуация по делото – въззивно разглеждане само по жалба на подсъдимия с
искане за облекчаване на положението му, въззивният състав намери, че следва да се
потвърди произнасянето на първоинстанционния съд относно конкретния размер на
наказанието.
Определянето на режима на изтърпяване на лишаването от свобода – строг, е с
посочване на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС. Тя обаче изисква
наказанието да е повече от пет години лишаване от свобода, а в случая е наложено наказание
„лишаване от свобода“ с продължителност пет години. Пак за същия режим обаче е
приложима разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, тъй като е наложено
наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, като от ефективното
изтърпяване на предходно наложено наказание „лишаване от свобода“ (26.10.2017 г.) не са
изтекли повече от пет години до деянието по настоящото дело. Поради това присъдата в
частта й относно режима следва да се измени само относно конкретното основание за
определяне на строг първоначален режим.
Постановяването съобразно чл. 59 от НК от срока на лишаване от свобода по
настоящото дело да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан под
стража и под домашен арест също е правилно. Доказано е, че подсъдимият е бил задържан
под стража от 09.07.2019 г. до 04.08.2020 г. (ДП, л. 6 вр. 12 вр. 62-66 вр. НОХД № 548/2020
г. на СГС, л. 124) – който именно период е и приет в диспозитива на присъдата.
Подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“ от освобождаването му от
ареста до 02.06.2021 г., когато по реда на чл. 309 от НПК СГС е протоколирал, че
„потвърждава“ мярката за неотклонение „подписка“ (НОХД, л. 235 гръб). По делото не е
протоколирано изрично изменение на домашния арест в подписка преди това определение,
но поради липсата на протест срещу определението по чл. 309 от НПК следва да се приеме,
че с това определение относно мярката за неотклонение след произнасяне на присъдата
първоинстанционният съд е изменил дотогава изпълняваната спрямо подсъдимия мярка за
неотклонение „домашен арест“ в по-леката мярка за неотклонение „подписка“. Поради това
периодът на домашен арест, който следва да се приспадне по реда на чл. 59 от НК, е от
04.08.2020 г. до 02.06.2021 г.
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалия за
обезщетяване на неимуществените му вреди чрез заплащането на обезщетение в размер на
инкриминираната сума – 724,54 лв. Предвид общността в случая на фактите, обосноваващи
прилагането на наказателната и гражданско-деликтната отговорност, се обуславя извод за
цялостна основателност на гражданския иск – поради което уважаването му в пълен размер
от страна на СГС е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото – признат за виновен подсъдим, правилно съобразно чл.
189, ал. 3 от НПК първоинстанционният съд е възложил разноските по делото за заплащане
от подсъдимия. Посоченият в присъдата техен размер е в пълно съответствие с
доказателствата по делото за стойност на направените разноски: 161,01 лв. на ДП (ДП, л.л.
102 и 132-133); 60 лв. в съдебното производство (НОХД, л. 84); 29 лв. - 4 %-на държавна
такса върху уважен размер на граждански иск; 800 лв. за възнаграждение на повереник от
страна на частния обвинител и граждански ищец (НОХД, л. 162). Поради това
произнасянето на първоинстанционния съд относно разноските е изцяло правилно и също
следва да бъде потвърдено.
7
В заключение: въззивно проверяваната присъда е обоснована, законосъобразна и
справедлива, т.е. – правилна, като подлежи на изменение само в частта й относно
основанието за определяне на първоначален строг режим на изтърпяване на лишаването от
свобода, а в цялата й останала част следва да бъде потвърдена; подадената срещу нея жалба
от защитника е неоснователна.
Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА № 260094 от 02.06.2021 г. по НОХД № 3687/2020 г. на
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 24-ти състав, в частта й
относно основанието за определяне на първоначален строг режим на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ за пет години, като го променя от чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“
от ЗИНЗС в чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДАТА в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8