Р Е Ш Е Н И Е
№ 121
гр. Русе, 16.062023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе, в публично заседание на 17 май през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
СПАС СПАСОВ |
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ПЛАМЕН
ПЕТКОВ като разгледа докладваното от съдия
ВЪРБАНОВА КАН дело № 118 по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл.63в ЗАНН във
вр.с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е жалба от Ж.А.Г. против Решение
№ 144 от 14.03.2023г., постановено по АНД № 2197/2022г. на РРС, с което е
потвърдено НП № 22-1085-002659/18.10.2022г. на Началник група в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Русе. Излага твърдения за неправилност на решението поради
нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Иска отмяна
на решението и отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по жалбата не взема
становище за основателността й.
Становището на участващия в
производството прокурор от ОП - Русе е, че
жалбата е неоснователна.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – постъпила е в срок и подлежи на
разглеждане.
По същество жалбата е неоснователна.
Въззивният съд, обосновано и в
съответствие с доказателствения материал по делото, приел, че на посочените в
НП дата, време и място Ж.А.Г. управлявал МПС със несъобразена с атмосферните
условия, релефа и условията на видимост скорост, даваща му възможност да спре
пред предвидимо препятствие. В резултат на това, при обозначено препятствие на
пътя – ремонтен изкоп, ограден с метални пана и поставени върху тях сигнални
ленти в бяло и червено, не успял да спре и автомобилът паднал в изкопа. Съдът
приел, че са налице елементите на нарушението по чл.20 от ЗДвП – „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението“, и потвърдил
наказателното постановление. Касационната инстанция намира, че изводите на
въззивния съд за съставомерност на нарушението са правилни. РРС е изложил
подробни и обосновани мотиви относно наличието на субективна страна, към които,
на осн. чл.221, ал.2 от АПК, настоящата инстанция препраща.
Неоснователни са наведените
оплаквания, че въззивния съд едностранчиво е анализирал събраните доказателства,
като е кредитирал показанията на актосъставителя и отхвърлил тези на
свидетелката на жалбоподателя и така е стигнал до неправилно установена
фактическа обстановка. За да приеме, че свидетелските показания на св.Атанасова
са неотносими към казуса, съдът е съобразил, че свидетелката няма качество на
очевидец, а пресъздава възприятията на жалбоподателя, с когото са в близки
отношения. От друга страна, показанията на актосъставителя кореспондират с
изготвените на местопроизшествието снимки, с установените на мястото
заграждения, поставени обезопасителни ленти и падналите под автомобила на дъното
на изкопа метални пана. При това положение, обоснован е направеният от
въззивния съд извод както за причините за настъпилото ПТП, като резултат от
неспазване на задължението по чл.20, ал.2 от ЗДвП, така и за това, че
показанията на св.Атанасова не установяват факти от значение за конкретния
казус. Фактическата обстановка в случая е установена в пълнота, при
безпристрастно анализиране на всички доказателства по делото. Поради това не е
налице допуснато нарушение на процесуалните правила.
Решението е постановено и при правилно приложение на
материалния закон. Безспорно е, че препятствието на пътя е било надлежно
оградено и сигнализирано, намирало се е на осветен участък, поради което е и
предвидимо. Единствената причина, довела до ПТП, е скоростта на движение на
МПС, която, макар и ниска, очевидно не е била подходящо избрана и не е дала
възможност на жалбоподателя да спре.
Наказанието – глоба в размер на 200
лева, е определена в абсолютен размер, поради което размерът й не подлежи на
изменение.
С оглед на изложеното, въззивното
решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221
ал.2 от АПК, административният съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
144 от 14.03.2023г., постановено по АНД № 2197/2022г. на РРС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: