Решение по дело №9313/2016 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 22.03.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на петнадесети декември, две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                                Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Юлиана Шулева разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 9 313 по описа за 2016 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА П.НА Р.България да заплати:

1. на С.Д.С. 1 000,00 лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 1, предложение първо от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му задържане под стража в периода 04.05.-10.05.2016 г. по н. о. х. д. 8963/2016 г. по описа на СРС, 111 състав. 

2. на СГС – 210,00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ разноски по делото. С.Д.С. е с адрес ***, а П.НА Р.България е с адрес в гр. София, бул. „********.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2, ал. 1, т. 1, предложение първо от ЗОДОВ на С.Д.С. срещу П.НА Р.България за разликата над 1 000,00 лева до пълния предявен размер от 200 000,00 лева;

 

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

[4] Ако ищецът обжалва решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 5,00 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

        

[5] С.С. заявява в искова молба от 27.07.2016 г., че по н. о. х. д. 8963/2013 г. СРС му е взел мярка за неотклонение задържане под стража, като преди определението на СРС да влезе в сила и въпреки лошото му здравословно състояние, той е бил задържан и приведен в Софийски централен затвор (СЦЗ). След това СГС е отменил мярката за неотклонение задържане под стража. От незаконното задържане под стража ищецът е претърпял неимуществени вреди, които оценява на 200 000,00 лева. Затова той моли съда да осъди ответника П.НА Р.България (Прокуратурата) да му заплати 200 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди (исковата молба, л. 1-7; определението на съда, л. 125; молбата на ищеца, л. 130).

 

2. На ответника

 

[6] Прокуратурата е оспорила предявения иск. Тя е заявила, че:

1.              не следва да отговаря за задържането на ищеца, тъй като то не е било извършено по нейно искане;

2.             не носи отговорност, тъй като ищецът многократно не се е явявал в съдебно заседание;

3.             С.С. не е претърпял твърдените от него вреди;

4.             търсеното обезщетение е прекомерно (писмения отговор, л. 134-135).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[7] Не се спори, че С.С. е бил роден на *** г. Той е страдал от заболявания, свързани със сърдечно-съдовата и мозъчната дейност, психиатрични заболявания, захарен диабет (заключението на д-р С., л. 166). Не се спори, че ищецът е бил подсъдим по н. о . х. д. 8963/2016 г. по описа на СРС.

 

[8] С.С. не се е явил в открито съдебно заседание по делото на 20.04.2016 г. и съдът е изменил взетата спрямо С.С. мярка за неотклонение от парична гаранция в задържане под стража (определението, л. 22). Той е бил задържан и приведен в СЦЗ на 04.05.2016 г. (служебна бележка, л. 8).

 

[9] С.С. е обжалвал наложената му мярка за неотклонение. С окончателно определение от 05.05.2016 г. СГС е приел, че не са били налице предпоставките за изменение на мярката за неотклонение на С.С. и е отменил обжалваното определение на СРС (определението, л. 26).

 

[10] На 09.05.2016 г., докато е бил в СЦЗ, С.С. е потърсил медицинска помощ с оплаквания от главоболие, световъртеж и нарушена ориентация (история на заболяването, л. 147-153). По време на престоя в ареста С.С. не е имал признаци на увреждане на здравето и животозастрашаващо състояние (заключението на д-р С., л. 166). В интервюта пред вестник „Уикенд“ С.С. е споделил за задържането му под стража (публикациите, л. 77-78).

 

[11] Не се спори, че Прокуратурата не е заплатила обезщетение на ищеца. Прокуратурата не е направила разноски по делото. Съдът е изплатил 200,00 лева от бюджета на СГС възнаграждение за вещо лице (л. 138).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[12] С.С. е предявил иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1, предложение първо от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Искът е частично основателен.

 

1.      По иска по чл. 2, ал. 1, т. 1, предложение първо от ЗОДОВ

 

[13] Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, когато е било отменено. Отговорността на държавата е обективна и възниква, когато задържането под стража е отменено като незаконно, независимо от развитието на досъдебното и съдебно производство (т. 13 от ТР 3/2005 г. по т. гр. д. 3/2004 г. на ОСГК на ВКС). Държавата не отговаря чрез съда, а чрез прокуратурата, която е компетентният орган да повдига обвинение за извършено престъпление от общ характер (ТР на ОСГК на ВКС  5/15.06.2015 г. по т. д. № 5/2013 г.).

        

[14] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. ищецът да е бил обвинен в извършването на престъпление, като за това е било образувано наказателно производство срещу него;

2. спрямо ищеца да е била взета мярка за неотклонение задържане под стража;

3. тази мярка да е била отменена поради незаконното ѝ вземане;

4. ищецът да е претърпял вреди от незаконно взетата спрямо него мярка за неотклонение задържане под стража;

5. ответникът да не е заплатил обезщетение на ищеца.

 

[15] Съдът установи, че СРС е взел спрямо С.С. мярка за неотклонение задържане под стража. СГС е отменил определението на СРС за вземане на тази мярка за неотклонение. Ограничаването на свободата е вреда. Прокуратурата не е изплащала на С.С. обезщетение за неимуществени вреди.

 

[16] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение за неимуществени вреди.

 

[17] Съгласно чл. 52 от ЗЗД  размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ не е абстрактно. Справедливостта е критерий за определяне на такъв размер на обезщетението, който най-пълно и точно да обезщети увреденото лице за последиците от незаконосъобразното засягане на правната му сфера. Този критерий се прилага чрез преценката от съда на конкретни съществуващи обстоятелства (раздел ІІ от мотивите на ППВС 4/23.12.1968 г.).

 

[18] В случай на незаконно взета мярка за неотклонение задържане под стража тези обстоятелства са:

1. възрастта на пострадалия;

2. периода на задържането (решение на ВКС 263-2017-IV Г. О. по гр. д. 627/2016 г.);

3. мястото и начина на осъществяване на задържането;

4. характера на претърпените неимуществени вреди (решение на ВКС 95-2011-III Г. О. по гр. д. 849/2010 г.).

 

[19] При определяне на справедлив размер на обезщетението съдът следва да има предвид и конкретната икономическа обстановка и жизнения стандарт в страната към момента вземане на мярката за неотклонение^[1]. Те могат да се отчетат чрез: размерът на минималната работна заплата, отнесен към по-ранни периоди; размерът на брутния вътрешен продукт на човек от населението, отнесен към по-ранни периоди; други икономически показатели относно икономическото развитие и стандарта на живот в страната (решение на ВКС 200-2016-IV Г. О. по гр. д. 1019/2016 г.).

 

[20] Съдът следва да отчете и практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по разглежданото дело^[2]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система.

 

[21] Съдът установи, че към 04.05.2016 г. С.С. е бил на 67 години. Той е страдал от заболявания, свързани със сърдечно-съдовата и мозъчната дейност, психиатрични заболявания, захарен диабет. Шест дни той е бил задържан по незаконна мярка за неотклонение задържане под стража на 04.05.2016 г. Докато е бил задържан, той не е имал признаци на увреждане на здравето и животозастрашаващо състояние. За задържането на С.С. е имало публикации в медиите, но информацията за задържането му е била съобщена от самия ищец.

 

[22] Съдът откри решение на ВКС, в което ВКС е разгледал близък случай до процесния. С него ВКС е определил 800,00 лева обезщетение за неимуществени вреди за задържането за 10 дни на 15-годишния ищец през 2014 г. (решение на ВКС 263-2017-IV Г. О. по гр. д. 627/2016 г.)^[3].

 

[23] Икономическата обстановка в страната от 2014 г. до 2016 г. се е подобрила. Това се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била: 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.[4]; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.^[5]; 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[6]; 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.[7]. Увеличението от 2014 г. до 10.05.2016 г. е 23,52% (420,00-340/340).

 

[24] Съдът взема предвид всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Затова съдът приема, че 800,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищеца. Ето защо съдът осъжда Прокуратурата да заплати на С.С. 800,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска му за разликата до предявения размер от 200 000,00 лева.

 

2. По разноските

 

[25] На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и чл. 78, ал. 6 от ГПК, съдът осъжда Прокуратурата да заплати по сметка на СГС 210,00 лева разноски по делото (10,00 лева за държавна такса и 200,00 лева възнаграждение за вещо лице).

Съдия: