Решение по дело №1540/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260156
Дата: 21 декември 2020 г. (в сила от 21 декември 2020 г.)
Съдия: Христо Василев Симитчиев
Дело: 20205501001540
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 9 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                        21.12.2020г.                    град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 24.11.                                                                                       2020 година

В публичното заседание в следния състав:      

                                                

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ

                                                          ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТАНЕВА

                                                                              ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

СЕКРЕТАР: Антонина Николова

като разгледа докладваното от съдията Симитчиев в.т.д. № 1540 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда  на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Е.Ю.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П.*** против Решение №478/20.08.2020г. по гр.д. № 833/2020г. по описа на Районен съд – К., с което се признава за установено, че Т.Т.Г. с ЕГН **********, с адрес *** не дължи на „Е.Ю.“ ЕАД сумата от 488,29 лева, представляваща цена на допълнително начислена по фактура №**********/29.04.2020г. 2475 kWh електроенергия за периода 09.01.2020г. – 26.03.2020г., за имот, находящ се в село Е., общ. К., ***, ИТН 2151213, клиентски № ********** и се осъжда дружеството да й заплати сумата 410,00 лева, представляваща сторените по делото съдебно – деловодни разноски.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на решението и се иска същото да бъде отменено, като бъде отхвърлен предявения иск.

Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, в който изразяват становище за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение и неоснователност на въззивната жалба. Моли да се постанови решение, с което да се потвърди обжалваното решение.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, след като обсъди доказателствата по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Предмет на иска е признаване за установено по отношение на ответника „Е.Ю.“ ЕАД, че ищецът не му дължи сумата от 488,29 лева, представляваща цена на допълнително начислена по фактура №**********/29.04.2020г. 2475 kWh електроенергия за периода 09.01.2020г. – 26.03.2020г., за имот, находящ се в село Е., общ. К., ***, ИТН 2151213, клиентски № **********.

По делото не е спорно, че ищецът за процесния период е бил титуляр на партидата за горепосочения имот и че е страна по договорно правоотношение за продажба на електроенергия. Не е спорно, а и се установява от доказателствата, че при извършена на 26.03.2020г. проверка от служители на ответното дружество, за която е съставен Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 591414/26.03.2019 г. , е констатирано, че: „екранът на електромера не свети и не може да се отчете“. В резултат на тази констатация, представителят на ответното дружество демонтирал електромера и го заменил с друг, като не е спорно, че демонтираният електромер не е предаден за експертиза. Не е спорно също, а и се установява, че впоследствие, ответникът е издал фактура № **********/29.04.2020 г. за допълнително начислени 2475 кВт/ч ел. енергия на стойност 488,29 лв., вследствие на установеното неизмерване, непълно или неточно измерване на електрическа енергия за електромер № ********* за периода: 09.01.2020 г. - 26.03.2020 г. за обект с ИТН 2151213, с място на потребление с. Е., п. к. 6142. В тази връзка, че ищцата е получила изпратено от ответника писмо изх. № 8669268-1/29.04.2020 г., с приложен към него Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване  № 591414/26.03.2019  г. и справка за коригиране на сметката за електроенергия от 28.04.2020 г.

Съгласно чл.269 ГПК и с оглед даване на отговор на спорния по делото въпрос дали е било налице основание за извършване на гореописаната корекция на сметката на ищцата, следва да се обсъдят възраженията на въззивника, че редът, респ. законовото основание, по който/което е направена корекцията на сметката на ищеца в случая се явява чл.52, ал.1, т.3 ПИКЕЕ (в сила от м.април 2019г.), а не по чл.50, ал.1, б.“Б“ от същите, както и че поради това, не е било необходимо да се извършва метрологична проверка на процесния електромер, демонтиран от обекта на ищцата, която да установи вида и причината за повредата.

                Съгласно чл. 52, ал.1 от ПИКЕЕ, на който се позовава ответника, „В случаите на техническа неизправност на средствата за търговско измерване, поради която използваната електрическа енергия преминава през измервателната система, но количествата не могат да бъдат отчетени и не е установена външна намеса при проверка или отчет, преминалото количество електрическа енергия се изчислява по приоритетен ред, както следва:

1. по реда на чл. 39, ал. 4 и 5;

2. средноаритметичното количество от потребената електрическа енергия от клиента за предходен отчетен период и потребената електрическа енергия от клиента за аналогичен отчетен период от предходната година;

3. на база на отчетния период, следващ подмяната на повреденото средство за търговско измерване, при невъзможност за преизчисляване по т. 1.“

                Съгласно ал.2 от същия член, „Преизчисляването по ал. 1 се извършва въз основа на констативен протокол, съставен по реда на чл. 49“.

         Видно от отговора на ИМ, ответникът изначално поддържа, че при проверката в обекта на ищеца е установено несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с нормираните, изразяващо се в това, че екранът на електромера е загаснал и поради тази причина, при спазване на изискванията на чл.49 ПИКЕЕ, електромерът е демонтиран, като на мястото му е монтиран нов, а старият е предаден за гаранционно обслужване. Тъй като от така описаното следвало, че СТИ не измервало цялата доставена ел. енергия, количеството преминала такава е било изчислено на основание чл.52, ал.1, т.3 ПИКЕЕ. Същата теза се поддържа и във въззивната жалба, като се изтъква, че чл.52 ПИКЕЕ е специален по отношение на чл.50, ал.1, б.“Б“ ПИКЕЕ, на който неправилно се бил позовал като относим в случая първоинстанционния съд.

         Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.5 ПИКЕЕ обаче, „Когато при проверката се установи несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността на средството за търговско измерване, съмнения за добавяне на чужд за средството за търговско измерване елемент, същото се демонтира и се поставя в безшевен чувал, който се затваря с пломба със знака на оператора на съответната мрежа и уникален номер. Номерът на пломбата и уникалният номер се записват в констативния протокол. Операторът на съответната мрежа изпраща демонтираното средство за търговско измерване на компетентния орган за метрологичен контрол в срок до 14 дни от датата на проверката.

         Изключение от визираното в чл.49, ал.5 ПИКЕЕ задължение на оператора на мрежата за изпращане на СТИ за метрологична проверка при компетентния орган за метрологичен контрол е предвидено само ако причините за повредата на средството за търговско измерване се дължат на форсмажорни обстоятелства по смисъла на тези правила – чл.49, ал.6 ПИКЕЕ.

         В настоящия случай обаче, нито има твърдения и възражения от ответника за наличието на такива форсмажорни обстоятелства, нито са представени доказателства за това. Следователно, в нарушение на изискванията на чл.49, ал.5 ПИКЕЕ, въпреки установеното несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с нормираните, изразяващо се в това, че екранът на електромера не е функционирал, ответното дружество не го е изпратило на компетентния орган за метрологичен контрол в срок до 14 дни от датата на проверката.

         В тази връзка, следва да се отбележи, че липсват доказателства в случая да се касае за техническа неизправност на средството за търговско измерване в обекта на ищеца, поради която използваната електрическа енергия е преминавала през измервателната система, но количествата не могат да бъдат отчетени, каквато е хипотезата на чл.52 ПИКЕЕ. Според съда, от констативния протокол, съставен от служители на ответника при демонтирането на процесния електромер, е видно единствено, че дисплеят му не работи, респ. не визуализира данни относно измерваната ел. енергия. От тази констатация обаче не може да се направи еднозначен извод, че използваната електрическа енергия е преминавала през измервателната система, без количествата да могат да бъдат отчетени. Такъв извод би могъл да бъде направен само ако СТИ е било обект на проверка от компетентния орган за метрологичен контрол, при което да се констатира дали въпреки неработещия дисплей, в паметта му няма данни за консумираната в обекта, където е поставено, ел .енергия. такава проверка обаче, както се посочи вече, не е била извършена. Следователно, в настоящия случай не е приложима нормата на чл.52, ал.1, т.3 ПИКЕЕ, по която е било извършена корекцията и преизчисляването на сметката на ищцата. В тази връзка, съдът не кредитира заключението на допуснатата пред първата инстанция СТЕ относно това, че констатираното в протокола състояние на СТИ води до пълно неизмерване на консумираната ел. енергия, тъй като този извод е произволен и необоснован, непочиващ на никакви доказателства.

         Въз основа на така установената по делото фактология, съдът приема, че извършената от ответника корекция по реда на чл.52, ал.1, т.4 ПИКЕЕ е била неправомерна, поради нарушение на процедурата, визирана в чл.49, ал.5 ПИКЕЕ, приложима при установеното в настоящия случай несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с нормираните. Следователно, начислените при така извършената неправомерна корекция суми са недължими от ищцата.

С оглед горното, въззивният съд намира, че предявеният иск се явява основателен и доказан, до какъвто правилен извод е стигнал и районният съд, чието решение ще бъде потвърдено изцяло

Водим от горните мотиви, съдът

 

                                               Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №478/20.08.2020г. по гр.д. № 833/2020г. по описа на Районен съд – К..

 Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                                              1.       

 

 

        

                                                                                     2.