Р Е
Ш Е Н
И Е № 260038
гр.
Пловдив, 17 март 2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на първи март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря Стефка
Тошева и прокурор от АП – Пловдив Марина
Белчева като разгледа докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 16/2021 г.
по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба вх.№ 263043/23.11.2020 г. от Окръжна П Х.като представител на П
на Р.България против решение № № 260064/12.11.2020 г.,постановено по гр.д.509/2020
г. по описа на ОС – Х.в частта ,в която П на Р.България е осъдена да заплати на
Н.Д.Н. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 70 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени
от незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл.195, ал.2 вр. ал.1
т.3, т.4 предл. първо и предл.второ от НК, по което е оправдан с Присъда №
29/9.05.2019 год. постановена по НОХД № 583/2018 год. на РС - С., потвърдена с решение № 124 /
07.10.2019 г. по ВНОХД № 399 / 2019 г. по описа на ОС – Хасково, в сила от
07.10.2019 г. ведно със законната лихва върху сумата от 07.10.2019 г. до
окончателното й изплащане. По съображения ,изложени в жалбата жалбоподателят ответник моли решението в
обжалваната му част да бъде отменено и бъде постановено друго ,с което присъденото
обезщетение бъде намалено.
Постъпила
е жалба вх.№ 263184/27.11.2020 г. от Н.Д.Н. против решение № №
260064/12.11.2020 г.,постановено по гр.д.509/2020 г. по описа на ОС – Х.в
частта,в която е отхвърлен предявения
от него иск против П на Р.България
за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди,в резултат на незаконно воденото против
него наказателно производство над размера от 70 000 лв. до предявения размер на 90 000 лв. По
съображенията ,подборно изложени във въззивната жалба, заявява искане решението
в тази част да бъде отменено и предявеният от него иск да бъде уважен в пълен
размер като претендира и присъждане на разноски на основание чл.38 от ЗА.
От Н.Д.Н. е постъпил отговор на
въззивната жалба ,депозирана от П на Р.България ,с който счита същата за
неоснователна и заявява искане да бъде оставена без уважение.
От П на Р.България не е постъпил
отговор на въззивната жалба на Н. .
Контролираща страна А. П –
Пловдив взема становище присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъде
намалено .
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че
жалбите са подадени в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по
отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по
същество.
С обжалваното
решение първоинстанционният окръжен съд е приел за безспорно ,че ищецът Н. е
бил обект на наказателно производство ,продължило единадесет години и завършило
с влязъл в сила оправдателен съдебен акт ,от което същият е претърпял
значителни неимуществени вреди и като е съобразил продължителността на
производството ,факта ,че същото е преминало в
досъдебна и съдебна фаза,тежестта на престъплението ,за което ищецът е
бил обвинен ,чистото му съдебно минало ,медийната разгласа и цялостното отражение
върху личността и живота му ,съдът е приел,че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на
Държавата за репариране на
неимуществените
вреди ,поради което е приел така предявеният
иск за основателен до размер на 70 000 лв. ,в който размер същият е уважен
, а за разликата до пълния предявен размер от 90 000 лв. е отхвърлен.
Решението е
обжалвано в пълнота като с въззивните жалби не се оспорва фактологията ,установена по делото ,а се релевират оплаквания досежно размера на присъденото обезщетение
като жалбоподателят ищец счита ,че адекватната компенсация на претърпените от
него неимуществени вреди е в пълния размер на исковата му претенция от
90 000 лв. ,а жалбоподателят ответник счита присъденото обезщетение за
завишено .
По отношение на неимуществените вреди ,претърпени от ищеца в резултат на
незаконно повдигнатото и водено срещу него наказателно производство по делото
са събрани гласни доказателства
Така свидетелите П. Н. и Д. Д. установяват,че повдигнатото обвинение по
отношение на ищеца било за кражба на 47
телевизора от вагон на гарата в гр.С.. От така повдигнатото му обвинение
и последвалото наказателно производство същият изпитвал страх и притеснение
като твърдял ,че е наклеветен .Установяват ,че
наказателното дело променило
драстично ищеца,преди бил весел ,контактен ,събирал се с приятели ,а след
повдигане на обвинението се затворил ,не
общувал с почти никого ,не излизал на заведение ,приятелите му се отдръпнали от
него ,а хората от С. ,който е малък град и всички се познават ,говорели по
негов адрес.Установяват ,че по време на делото ищецът се развел с първата си
жена ,с която отношенията се обострили като свидетелката Н.. ,майка на ищеца
,поддържа ,че част от причината за това е и воденото наказателно производство .Свидетелите
установяват също така ,че воденото
наказателно производство провокирало широка медийна разгласа като местната
преса отразявала всяко едно от множеството проведени заседания , окачествявала го като мегаделото ,а така
също отразила и оправдателната присъда ,но това не променило отношенията на
хората към ищеца и другите обвинени лица като обществеността продължавала д а ги
смята за крадци.Установяват, че по време на делото ищецът заживял на семейни начала с втората си жена С.,
от която има две деца ,за които също се притеснявал какво ще стане ако бъде осъден и бъде
конфискувано имущество му.
Така обсъдените свидетелски показания следва да бъдат кредитирани доколкото
са дадени от лица с преки и непосредствени впечатления от фактите ,които
установяват .
Широката медийна разгласа по повод воденото против ищеца и други лица
наказателно производство се установява и от представените множество извадки от
местния вестник „С. м.“ и публикации в електронни издания.
Обезщетението за неимуществени вреди
,претърпени в резултат на незаконно повдигнато и поддържано обвинение
,приключило с оправдателна присъда се определя от съда ,съблюдавайки принципа
на справедливост по чл.52 от ЗЗД .Както се приема в категорично наложилата се
касационна практика понятието
"справедливост", по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат
предвид при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Такива правно
релевантни обстоятелства - критерии за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнатото обвинение,; продължителността
на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля
разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение,;
както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на
здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните
преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу
него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук и пр.
По делото безспорно се установи на първо място ,че ищецът е претърпял
обичайните вреди за лице ,обвинено в
извършване на престъпление като
притеснение ,страх ,стрес ,несигурност
,накърнено достойнство,оронен авторитет,чувство за онеправданост
,негативни изживявания, свързани с
чувство за вина и срам от негативните
реакции на обществото ,социална изолация,страх от осъждане .Тези
неимуществени вреди дори не се нуждаят от пълно и главно доказване доколкото са очевидни и са налице във всеки
едни случай на незаконно водено
наказателно производство ,приключило с оправдателна присъда и са в безспорна
причинно следствена връзка с последното.
За определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди във всеки един конкретния случай следва да бъдат преценявани и т.нар. специфични вреди .В случая,съотнесено
към поддържаното в исковата молба ,се установи
продължителност на наказателното производство ,приключило с оправдателна
присъда , почти единадесет години ,който срок е извън всяко понятие за
„разумен“.Установи се изключително широка медийна разгласа в продължение на
целия срок на производството.Установи се ,че воденото наказателно производство
против ищеца е повлияло на семейните му отношение ,но това обстоятелство не следа
да бъде съобразено при определяне на размера на обезщетението доколкото не се
установи срива в семейните отношение на Н. да е единствено и само в резултат на
наказателното дело и в този смисъл да е
в пряка причинна връзка със същото.За определяне размера на обезщетението
следва да бъде съобразено и това ,че ищецът е с чисто съдебно минало ,че
взетата спрямо него мярка за неотклонение е „подписка“ ,че същият не е загубил
работата си в резултат на наказателното производство ,както и обстоятелството
,че последното е преминало и през
съдебна фаза ,което засилва интензитета на страха от реално осъждане като
следва да бъде съобразена и тежестта на повдигнатото обвинение, което е за
тежко умишлено престъпление.
Съобразявайки всичко изложено до тук, съдът намира ,че обезщетение в размер
на 25 000 лв. е адекватна компенсация на
претърпените от ищеца неимуществени вреди , резултат от незаконно воденото
против него наказателно производство ,поради което предявеният иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ се
явява основателен и доказан до този размер ,до който следва да бъде уважен.
Не до тези изводи е стигнал
първоинстанционният окръжен съд,поради което решението ,в частта ,в
която е уважен предявеният от Н. иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно воденото против него наказателно производство
,приключило с оправдателен акт за сумата над 25 000 лв. до 70 000 лв.
е неправилно и следва в тази част да се отмени и да се постанови друго , с
което искът за посочената сума бъде
отхвърлен.
В частта ,в която предявеният иск от Н. е уважен за сумата от 25 000
лв. решението е правилно и следва да се потвърди.
В частта ,в която е отхвърлен предявеният
от Н. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно
воденото против него наказателно производство ,приключило с оправдателен акт за
сумата над 70 000 лв. до пълния предявен размер от 90 000 лв. също се
явява правилно и следва да бъде
потвърдено.
Претендира се от адв.Х.Х. присъждане на разноски по чл.38 ал.2 от ЗА ,което
искане следва да бъде удовлетворено като се присъди адвокатско възнаграждение
съобразно уважената част на иска в размер на 2 560 лв. за двете инстанции
, за което решението ,предмет на обжалване следва да бъде отменено и в частта
на разноските.
Ето защо
съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение
№ 260064/12.11.2020 г.,постановено по гр.д.509 / 20 г. г. по описа на ОС – Х.В
ЧАСТТА,в която П на Р.Б. е осъдена да заплати на Н.Д.Н., с ЕГН ********** ***,
чрез пълномощника му адв. Х.
Ѝ.Х. ***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата над
размера от 25 000 лв. до
присъдените 70 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени
от незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл.195, ал.2 вр. ал.1
т.3, т.4 предл. първо и предл.второот НК, по което е оправдан с Присъда №
29/9.05.2019 год. постановена по НОХД № 583/2018 год. на РС - С., потвърдена с решение № 124 /
07.10.2019 г. по ВНОХД № 399 / 2019 г. по описа на ОС – Хасково, в сила от
07.10.2019 г. ведно със законната лихва върху сумата от 07.10.2019 г. до
окончателното й изплащане, КАКТО и в частта на присъденото на адв.Х. адвокатско
възнаграждение, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ :
ОТХВЪРЛЯ иска ,предявен от Н.Д.Н., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника му адв. Х. Ѝ.Х. *** против Пна Р.България за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди , причинени от незаконно
обвинение за извършване на престъпление по чл.195, ал.2 вр. ал.1 т.3, т.4
предл. първо и предл.второот НК, по което е оправдан с Присъда № 29/9.05.2019
год. постановена по НОХД № 583/2018 год. на
РС - С., потвърдена с решение № 124 / 07.10.2019 г. по ВНОХД № 399 /
2019 г. по описа на ОС – Хасково, в сила от 07.10.2019 г. ,за сумата над
25 000 лв. до пълния уважен размер от 70 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
260064/12.11.2020 г.,постановено по гр.д.509 / 20 г. г. по описа на ОС – Х.в
останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ПРБ, на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв да
заплати на адвокат адв. Х.Й.Х.,*** АК-Хасково, с адрес на упражняване на
дейността – гр. С., ул. „********сумата в размер на 2 560 лв. ,представляващи адвокатско
възнаграждение за двете инстанции съобразно уважената част на иска.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.