Определение по дело №126/2023 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 193
Дата: 21 февруари 2023 г. (в сила от 21 февруари 2023 г.)
Съдия: Гюлфие Яхова
Дело: 20231200500126
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 193
гр. Благоевград, 21.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Гюлфие Яхова

Емилия Дончева
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно частно гражданско
дело № 20231200500126 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 413, ал.
2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Й.Б.“ ЕАД, чрез процесуален
представител, против Разпореждане № 32/06.01.2023г. на Районен съд -
Благоевград по ч.гр.д. № 18/2023г., в частта, в която е отхвърлено заявлението
на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника Р. Б. М. за следните суми: 77,46 лв., представляваща неустойки,
дължими на основание предсрочно прекратяване на договор за мобилна
услуга и договор за услуга интернет за дома и 96 лв., представляваща цената
на устройство HUAWEI B311-221 with Antenna, което потребителят не е
върнал след прекратяване на договор за услуга интернет за дома.
В частната жалба са релевирани оплаквания, че атакуваният акт е
неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че
клаузите за заплащане на неустойки се явяват нищожни, като не е взето
предвид, че в конкретния случай претендираните неустойки всъщност
представляват трикратен размер на месечни абонаментни такси, дължими при
прекратяване на два договора по вина на абоната в размер на 77,46 лв. и
неустойка, дължима поради невърнато устройство в размер на 96 лв.
Прави се искане съдебният акт, в обжалваната му част, да бъде отменен
и да бъде издадена заповед по чл. 410 ГПК за посочените две суми, като бъдат
присъдени и разноски, съобразно уважената част на заявлението.
На осн. чл. 413, ал. 2 ГПК препис от частната жалба не е връчван на
длъжника.
След проверка на данните по приложените съдебни книжа въззивният
съд констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК от
1
страна -заявител в заповедното производство, имаща правен интерес от
обжалването и е насочена срещу съдебен акт на заповедния съд в
обжалваемата му част, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество е изцяло неоснователна, по следните съображения:
От материалите по делото се установи, че жалбоподателят е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Р. Б. М. за
подробно описаните суми, сред които: 100,15 лв. - главница под формата на
абонаментни такси и такси за потребление по двата договора, ведно с
дължимата закона лихва от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата; 77,46 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите; 96 лв. - неустойка, представляваща стойността на предоставено и
невърнато устройство. Основал се е на представени към заявлението копия на
договори и общи условия към тях.
Настоящата съдебна инстанция намира, че заповедният съд правилно и
законосъобразно е отказал издаването на заповед по 410 ГПК за сумите,
представляващи неустойки, позовавайки се на нищожни клаузи в договорите.
В тази връзка са изцяло несъстоятелни доводите на жалбоподателя, свеждащи
се до незаконосъобразност на атакувания акт, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заповедният съд
не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави и когато се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснова вероятност за това.
Сочените процесуални норми задължават заповедния съд да извърши
преценка дали искането в заявлението не противоречи на закона или на
добрите нрави. В случая с обжалвания акт решаващият съд е направил
правилна преценка, че клаузите, регламентиращи задължения за заплащане на
неустойки от страна на длъжника противоречат на добрите нрави.
Видно от депозираното заявление заявителят претендира заплащане на
неустойка в размер на общо 77,46 лв., дължима за прекратяване на
сключените с абоната - длъжник по негова вина договори и сумата от 96 лв.,
представляваща неустойка за невърнато устройство.
В представените към заявлението договори е предвидено, че при
прекратяване на договорите по вина или инициатива на потребителя или при
нарушение на задълженията му по договора или общите условия последният
дължи за всяка сим карта, за която е налице прекратяване – неустойка при
предсрочно прекратяване за период от прекратяване до изтичане на
уговорения срок в размер на всички най-високи месечни абонаменти, но не
повече от три месеца. Уговорено е също така, че когато е предоставено
устройство за ползване на услуга потребителят дължи и част от разликата
между стандартната цена на устройството и заплатената от него при
предоставянето му. В случая се твърди, че е предоставено устройство без да е
заплащана неговата цена.
Съдът намира, че предвидените в договорите клаузи за неустойка при
прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя
противоречат на добрите нрави и в този смисъл са изцяло нищожни.
2
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите
нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009
г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за
всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други,
различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка
и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера
на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
При тази преценка следва да се изходи преди всичко от договорите за
услуга и вида на насрещните престации. Мобилният оператор се задължава да
предостави на потребителя ползването на мобилни услуги и интернет срещу
абонаментна такса, а потребителят да я заплати, но само срещу
предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при
предсрочно прекратяване на договорите за услуга в размер на всички или
няколко /в случая три/ неплатени по договорите абонаментни вноски,
операторът по прекратените договори ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер каквато би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата. Същевременно
обаче идентична уговорка – за заплащане на неустойки, в полза на
потребителя, респ. в тежест на търговеца не е договаряна. По този начин се
създава значително неравновесие /неравноправност/ между търговеца, който е
икономически по-силната страна и потребителя – икономически по-слабата
страна.
Следователно уговорената по този начин неустойка излиза извън по-
горе очертаните функции, създава условия за неоснователно обогатяване на
предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за
справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилния оператор при
предсрочно прекратяване на договорите за услуга поради неплащане на суми
от потребителя определена в размер на всички, респ. до три абонаментни
вноски е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал.1,
пр. 3 ЗЗД.
По абсолютно същите съображения нищожна се явява и клаузата за
заплащане на неустойка, дължима като стойност на невърнато устройство в
размер на 96 лв. при прекратен договор за интернет у дома.
Предвид на изложеното по-горе следва да се направи извода, че е
налице противоречие между клаузата за неустойка и добрите нрави, поради
което не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата
на чл. 26, ал.1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорите изобщо не са
породили правно действие, а нищожността на тези клаузи е пречка за
възникване на задължение за неустойка.
Поради изложено по-горе и при съвпадение на крайните изводите на
въззивната инстанция с тези на заповедния съд, разпореждането на последния
3
в обжалваната му част, следва да се потвърди.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 278 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 32/06.01.2023г. на Районен съд -
Благоевград по ч.гр.д. № 18/2023г., в частта, в която е отхвърлено заявлението
на жалбоподателя „Й.Б.“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу длъжника Р. Б. М. за следните суми: 77,46 лв.,
представляваща неустойки, дължими на основание предсрочно прекратяване
на договор за мобилна услуга и договор за услуга интернет за дома и 96 лв.,
представляваща цента на устройство HUAWEI B311-221 with Antenna, което
потребителят не е върнал след прекратяване на договор за услуга интернет за
дома.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4