РЕШЕНИЕ
№ 22751
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следН.
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110138252 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск от Н. Д. Я. (ищец) срещу „РАН - 2007“ ЕООД (ответник) с
правно основание чл.200, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) за заплащане на сумата 15000.00
лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука,
настъпила на 30.01.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от същата дата до
окончателното й плащане.
Ищцата Н. Д. Я. твърди, че по силата на трудов договор № 156 от 09.10.2021г. е
постъпила на работа при ответника, изменен с допълнително споразумение от 31.01.2022г.,
на длъжност продавач- консултант, с работно място – магазин за ядки и сушени плодове с
адрес: гр. София, ул. „А. Ст.“, № ...
Твърди, че на 30.01.2023г. по време на работа, е претърпяла трудова злополука, призната
за такава с разпореждане на НОИ № 32808/14.02.2023г., влязло в законна сила на
05.03.2023г. Посочва, че злополуката е настъпила, докато изпълнявала служебните си
задължение на работното си място, когато при движение по пътека в магазина се спънала в
кабел на електрическа кана за вода и горещата вода от каната се изляла върху двата й крака.
Пояснява, че след инцидента е транспортирана в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където е
приета за лечение за получените изгаряН. в областта на двете подбедрици и дясно стъпало
на площ около 4 %, а след извършени консултации и изследваН., на 31.01.2023г. била
извършена оперативна интервенция за премахване на девитализираните тъкани от
1
изгаряН.та, които били превързани с нанокристално сребро. Твърди, че в периода от
30.01.2023г. до 05.03.2023г. е била във временна неработоспособност. Посочва, че на
06.02.2023г. е приета в Отделение по Пластична възстановителна и естетична хирургия на
МБАЛ „Вита“ ЕООД, където било установено наличие на локална възпалителна реакция и
оток на ходилото, поради което на 07.02.2023г. под пълна анестезия й била извършена
оперативна интервенция. На 08.02.2023г., след изпиването й, били назначени допълнителни
прегледи. На 14.02.2023г. била приета в Отделението по Пластична възстановителна и
естетична хирургия на МБАЛ „Вита“ ЕООД за трето оперативно лечение, при което били
отстранени плътните крусти по крайниците, като престоят й в болницата продължил до
16.02.2023г., когато била изписана за продължаване на домашно лечение с назначени
медикаменти за обезболяване. Твърди, че следствие на злополуката изпитвала силни болки,
стрес и душевен дискомфорт, затворила се в себе си и не излизала от дома си. В
продължителен период от време била неработоспособна, поради което изпитвала душевни
терзаН., както и станала затворена и потисната поради вида на краката си, както и
понастоящем не се възстановила напълно и имала белези по краката. Счита, че предвид
обстоятелството, че увреждането е настъпило по повод изпълнение на трудовите й
задължеН., ответникът следва да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдаН. от травматичното увреждане. Предвид
изложеното, предявява иск по чл.200, ал.1 КТ. Представя доказателства и прави
доказателствени искаН.. Претендира разноски.
Ответникът - „РАН - 2007“ ЕООД, е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на
исковата молба, в който оспорва иска. Признава обстоятелствата, че към датата на
процесното събитие ищцата е работила на сочената длъжност, както и че с разпореждане №
32808 от 14.02.2023г. на НОИ злополуката е призната за трудова. Оспорва процесН.т
инцидент да има характер на трудова злополука с довод, че макар да е настъпил по време на
работна смяна на ищцата, злополуката не е настъпила нито при извършване на работа, нито
по повод извършвана работа и непосредствените й трудови функции. Твърди, че на
27.01.2023г. ищцата е депозирала искане до работодателя за прекратяване н трудовото
правоотношение, считано от 01.02.2023г., по взаимно съгласие, което искане е удовлетворено
от работодателя. Прави възражение за допусната от страна на работника груба небрежност,
обосноваваща намаляване отговорността на работодателя, с твърдение, че с оглед
предлаганите в магазина хранителни продукти в трудовите функции на длъжността не се
включвало използването на кана за подгряване на гореща вода, както и че такава не е
предоставяна от работодателя. Твърди, че посочеН.т електрически уред е внесен в обекта без
знанието и разрешението на работодателя и е предназначен за ползване за лични нужди,
поради което е налице самоувреждане на работника, за което работодателят не следва да
носи отговорност. В тази връзка посочва, че ищцата е дала обяснеН. пред НОИ, които не
съответстват с описаН. в исковата молба механизъм на настъпване на злополуката, така и че
в разпореждането на НОИ е прието, че злополуката е настъпила по време на смяна на
ищцата, която прекъсвайки изпълнението на трудовите си задължеН., е проявила груба
небрежност при ползването на електрическия уред за лични нужди. По изложените
2
съображеН. оспорва да дължи заплащане на претендираното обезщетение, в условията на
евентуалност - намира, че ищцата с посочените действия допринесла за вредоносН. резултат
и е налице съпричиняване в размер на поне 90%. Поддържа, че претендираН. размер на
обезщетение за неимуществени вреди е прекомерен с оглед травматичното увреждане.
Оспорва да дължи лихва за забава от датата на процесното събитие, като намира, че такава
евентуално е дължима от датата на сезиране на съда с исковата молба. Моли за отхвърляне
на иска. Представя доказателства и прави доказателствени искаН.. Претендира разноски.
В ход по същество представителят на ищеца моли искът да бъде уважен и да се
присъдят разноски.
Представителят на ответника в съдебната си реч моли иска да бъде отхвърлен, а при
евентуалност – уважен в намален размер. Депозира писмена защита, в която обосновава
наличието на съпричиняване с довод, че злополуката е настъпила не при изпълнение на
работата и при използване на уред, внасянето на който не било позволено. Излага довод, че
исканото обезщетение е прекомерно с оглед големината на засегнатата зона и пълното
възстановяване, като моли същото да бъде намалено, ако искът бъде уважен.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните фактически и правни
изводи:
За обосноваване основателността на така предявените искове, ищецът е следвало да
докаже наличие на валидно трудово правоотношение, претърпяна злополука по време на
работН. процес, както и настъпването в пряка причинно-следствена връзка с нея на
твърдените имуществени и неимуществени вреди, съответно – размера им. В тежест на
ответника е било да докаже, че са налице обстоятелства, които изключват или намаляват
отговорността му. Така е била разпределена доказателствената тежест между страните с
определението на съда по чл.140 ГПК.
По делото е установено наличието на валидно възникнало и съществувало към
30.01.2023г. трудово правоотношение между страните по спора. Доказано бе и че на
сочената дата ищецът е претърпяла трудова злополука, тъй като инцидентът е осъществен
при изпълнение на трудовите му задължеН. – чл.55 КСО. Това обстоятелство се извежда от
влязло в сила на 05.03.2023г. разпореждането на НОИ по чл.55 КСО /л.9/, което има
двойствено значение – от една страна то представлява индивидуален административен акт
относно наличието на трудова злополука, а от друга страна - е официален удостоверителен
документ за установените в него факти, и в частност – за наличието на трудова злополука
като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност на работодателя /Решение № 410 от 29.06.2010 г. по гр. д. №
599/2009 г. на ВКС/. Страните не спорят, че разпореждането е влязло в сила. С оглед
изложеното, събитието представлява трудова злополука по смисъла на закона. В
допълнение, при наличието на административен акт, с който злополуката е призната за
трудова, то приложение намира разпоредбата на чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК, установяваща
3
забрана за гражданския съд, пред когото се черпят права от акта, да проверява неговата
законосъобразност /правилност/, щом той се противопоставя на лице, участвало в
административното производство по издаването му. Между страните няма спор, че
настъпилото увреждане е признато по установеН. в закона ред за трудова злополука. По
изложените съображеН. съдът е длъжен да приеме /поради забраната да ревизира
законосъобразността на индивидуалН. административен акт/, че е настъпило увреждане по
описаН. в разпореждането начин и същото съставлява трудова злополука – на 30.01.2023г.
по време и във връзка с извършваната работа - при по време на работна смяна в магазин на
дружеството, пострадалата загрява вода с електрическа кана за приготвяне на час, при опит
да прескочи кабела на електроуреда, се спъва в него, каната пада и изпръсква краката с
топла вода, следствие на което получава „термично изгаряне на няколко области от тялото“.
По изложените причини съдът приема, че злополуката е трудова. Възражението, че
инцидентът е станал не при изпълнение на работата, тъй като пострадалата е правила чай, не
се споделя, както поради изложените по-горе мотиви, така и защото подобно поведение на
пострадалата не се доказва от събраните доказателства.
ДоказателствеН. материал позволява да се установи механизма на злополуката.
Механизмът на злополуката е следН.т: на 30.01.2023г. по време и във връзка с извършваната
работа - при по време на работна смяна в магазин на дружеството, пострадалата загрява вода
с електрическа кана за приготвяне на час, при опит да прескочи кабела на електроуреда, се
спъва в него, каната пада и изпръсква краката с топла вода, следствие на което получава
„термично изгаряне на няколко области от тялото“. Установяването на механизма на
инцидента може да стане с всички доказателствени средства, както е в случая – влязъл в
сила протокол за резултатите от извършеното разследване на злополуката. Механизмът се
установява и от показаН.та на свидетеля Г. И. Т., които се ползват с доверие при изграждане
на фактическите изводи, тъй като са дадени от лице, което не е заинтересовано от изхода на
делото, възпроизвежда обстоятелства, които е възприело лично, тъй като е присъствало на
инцидента, разказът е последователен и кореспондира с останалите доказателства, в това
число и с показаН.та на другия свидетел в по-голямата им част. От показаН.та се установява,
че в обекта на ответното дружество, където е работила ищцата, е имало кана за загряване на
вода, донесена в обекта от преди октомври 2022г. от друг служител, която кана ищцата
счупила и подменила с нова, и била поставена на шкафче, намиращо се от ляво до вратата,
разделяща складовата и търговската част на помещението, включена във висящ надолу по
стената разклонител, достигащ преди шкафчето, включен в контакт на стената. Кабелът на
каната се включва в разклонителя и тъй като двата не са достатъчно дълги, разклонителят се
повдига и виси на разстояние от повърхността. В края на януари и работейки на касата,
ищцата трябвало да отиде да помогне на свидетеля Т., тръгнала към нея от складовото
помещение, но се спънала в разклонителя, в който била включена каната с гореща вода, в
резултат на което тя се разсипала и заляла краката на ищцата. Самият механизъм не е спорен
между страните по делото. Оспорва се дали поведението на пострадалия е допринесло за
инцидента, което възражение ще бъде обсъдено по-долу.
4
Установено е от заключението по съдебно-медицинската експертиза, ползващо се с
доверие като дадено от лице, притежаващо нужните познаН. и опит в областта, което е
отговорило в пълнота и обосновано на всички въпроси, и което заключение не е оспорено от
страните, че в резултат на злополуката, ищцата е получила травматично увреждане,
изразяващо се в изгаряне на кожата в областта на двете подбедрици и дясно ходило, за което
е преценено при първичен преглед, че е 4% от общата площ на тялото и е от I-ва, II АВ – III-
та степен. Описана е хиперемирана кожа, на места отслоена в мехури, изпълнени с бистър
ексудат, виждала се е подлежащата дерма с пъстър вид, с точковидни кръвоизливи, на места
редуващи се белеещи участъци. Травмата е наложила многоетапно лечение, придружено с
трикратна хирургична намеса за отстраняване на некротизирали тъкани и превръзки, като
след лечението са оформени белези по предни повърхности на двете подбедрици и в
областта на десен глезен. Веднага след инцидента пострадалата е била приета за лечение в
УМБАЛСМ „Н. Пирогов“, Отделение по изгаряне и пластична хирургия при възрастни,
където е била задържана и лекувана медикаментозно, което лечение включва превръзки с
крем с широкоспектърно антибактериално действие, следактивен препарат, направена е
операция на 31.01.2023г. № 141 под обща венозна анестезия са свалени първоначално
наложени марлено-бинтовите превръзки, отстранен е налепът от девиталните тъкани,
извършена е ексцизия с премахване на некрози от раневата повърхност, а след това е
направена антисептична обработка и превръзка с нанокристално сребро. Отчетен е гладък
ранен следоперативен период. Пострадалата е изписана на 03.02.2023г., след което на
06.02.2023г. по повод на травмата, пострадалата е постъпило отново за лечение, но в МБАЛ
„Вита“, отделение „Пластично възстановителна и естетична хирургия“, където е предприета
операция под обща анестезия, като е извършено щателно почистване с антисептици на двете
подбедрици и ходила, ексцизирани са девиталните тъкани от областта на дясното ходило и
двете подбедрици, а след хомеостаза отново е направена обработка с антисептици и
покриване с превръзка със сребро, направена е също превръзка с Бактиграс на епителизирал
участък на лява подбедрица. На 14.02.2023г. пострадалата отново е постъпила в МБАЛ
„Вита“, където след консултация е направена операция под обща анестезия, при която са
отстранени образувалите се плътни крусти, на отворили се малки ранички е направена
каутеризация и отново е наложена антисептична обработка и епителотонична превръзка.
Поставена е окончателна диагноза „Нормо и хипертрофични белези от изгаряне на двете
подбедрици и дясно ходило“. Назначено е медикаментозно лечение след изписването –
обезболяващи. ВъзстановителН.т период е протекъл нормално и до около месец след
инцидента е настъпило функционално възстановяване. След този период са били налични
белези от рани, като е възможно последици от травмата при натоварване на долните
крайници да са персистирали с отслабващ интензитет във времето болки, неналагащи
медикаментозно обезболяване. При изслушването си в съдебно заседание, вещото лице Г.
пояснява, че при отговора на въпросите е съобразил медицинската документация, а не е
извършвал преглед на пострадалата. Заявява, че пред съдебната зала е погледнал крака и
видял, че има големи белези в областта на ходилото, горната повърхност, което означава, че
изгаряН.та от трета степен са преобладавали. Обяснява, че в медицинската документация не
5
е конкретизиран точН. размер на засегнатата област поотделно с оглед степента на изгаряне,
а просто е дадено обобщено, че са първа, втора и трета степен изгаряН.. Вещото лице не
може да отговори поотделно за всяка засегната площ каква е била степента на изгаряне.
Заявява, че е дал среден срок на функционално възстановяване и че от изгаряН.та са
останали белези, които са за цял живот, могат да се заличат, но няма да изчезнат без
специализирана пластична хирургия. Обяснява, че е нарушена само трофиката и невацията,
както и че е възможно да доведе до трофични нарушеН., свързани понякога и с болезненост.
Пояснява, че използваН. термин „персистирали“ означава продължаващи.
Приетите медицински документи установява, че в деня на инцидента пострадалата е
била приета в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, където и е поставена диагноза „термични
изгаряН. не повече от втора степен на няколко области от тялото“, където и е правена
операция под обща анестезия,изписана е на 03.02.2023г., след което – на 06.02.2023г., е
постъпила на лечение в МБАЛ „Вита“ ЕООД, където също е имало оперативна интервенция
с обща анестезия и е изписана на 08.02.2023г. На 14.02.2023г. е приета отново в МБАЛ
„Вита“ ЕООД, когато е проведено лечение с нанокристално сребро и е извършена нова
операция, след извършването на която е изписана на 16.02.2023г. с предписано лечение –
обезболяващи. След тази дата няма медицинска документация. Установява се, че в периода
30.01.2023г.-05.03.2023г. лицето е ползвало отпуск по болест.
За установяване на причинените болки и страдаН. по делото са разпитани двама
свидетели – Д. В. Я. и Ж. Т. Г.. От показаН.та на двамата свидетели се установява, че и
двамата са посетили пострадалата в болницата, където е приета незабавно след инцидента.
Пострадалата е била уплашена, изпитвала болка в двата си долни крайника. Приета била в
УМБАЛСМ „Н. Пирогов“, където и направили операция, престояла няколко дни, след което
я изписали. В болницата искали да правят трансплантация, да свалят кожа от друго място,
за да покрият раните, за което свидетелят Я. бил против и потърсили второ мнение в
болница „Вита“. Там направили още две операции, излекували я без трансплантация. През
това време пострадалата Я. я боляло, не можела да ходи, изпитвала особено болки в десН.
крак, който бил много изгорен. След изписването си от болницата УМБАЛСМ „Н. Пирогов“
грижите за пострадалата поел свидетелят Г., с който живеели на семейни начала до април
2023г., като свидетелят Я. с взимал и водил на превръзки през 3-4 дни. Грижите, които
свидетелят Г. предоставял, били около 2-3 месеца, той и помагал във всичко – къпел я,
готвил. Пострадалата не можела да се движи сама, имала нужда и била оказвана помощ
при ходене – подпирали я, помощни средства не използвала, целите крака били бинтовани.
През този период пострадалата Я. не се чувствала добре психически, плачела, не искала да
излиза навън, а преди инцидента била лъчезарна, усмихната, имала настроение.
Пострадалата и в момента не се чувствала добре, посещавала била психолог. В момента
имала още белези и това я притеснявало, не искала да ходи на плаж и на фитнес заради
белезите. Белезите са от коленете надолу на двата крака, в зоната на пищяла, около и под
прасеца, горната част на глезена и надолу към ходилото на десН. крак.
ПоказаН.та и на двамата свидетели, на първия от които преценени по реда на чл. 172
6
ГПК поради вероятна заинтересованост като родител, се ползват с доверие от съдебН. състав
при изграждане на фактическите изводи. Свидетелите възпроизвеждат факти, които са
възприели лично и показаН.та и на двамата свидетели взаимно се припокриват и допълват в
частите за посещеН.та в болница, направените операции, невъзможността пострадалата да
ходи, оказваната помощ, изпитваната от нея болка и срам от белезите, което дава
основание изложеното от тях да се приеме за обективно. Освен това, казаното и от двамата
свидетели се подкрепя от медицинските документи и не противоречи на останалите
доказателства.
Наличието на така осъществилите се в правН. мир положителни факти водят до
пораждане отговорността на работодателя да обезщети пострадалия при злополуката
служител.
Спорни обаче са следните обстоятелства: дали злополуката е резултат от проява на
невнимание, съответстващо на груба небрежност при изпълнение на задължеН.та от ищеца,
което обуславя извод за намаляване отговорността на ответника – чл.201, ал.2 КТ, в какъв
размер се съизмеряват неимуществените вреди от претърпените болки и страдаН.,
включително с оглед твърдението за платени обезщетеН..
Относно първият спорен въпрос, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест,
които са причинили временна неработоспособност, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им. Отговорността на работодателя е обективна и безвиновна. Обезщетението
може да се намали по изключение, само ако пострадалият е допринесъл за увреждането си,
като е допуснал груба небрежност /чл.201, ал.2 КТ/. Грубата небрежност не се отличава по
форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като
представлява неполагане на грижата, която би положил и най-небрежН.т човек, зает със
съответната дейност, при подобни условия /Решение № 252 от 30.09.2016 г. на ВКС по гр. д.
№ 1364/2016 г., IV г. о., ГК/. В този смисъл, съзнаваната небрежност (самонадеяността) в
наказателното право и грубата небрежност в гражданското право са несъотносими /Решение
№ 135 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4075/2013 г., IV г. о., ГК/. Вината на пострадалия не
може да се предполага. Доказателствената тежест за наличието на предпоставките по чл.
201, ал. 2 КТ е на работодателя /Решение № 60 от 5.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013
г., IV г. о., ГК/. При липса на доказателства за осъществени от пострадалия действия в разрез
с изискваН.та за безопасност, категоричен извод за допусната груба небрежност не може да
се направи /Решение № 62 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2798/2014 г., IV г. о., ГК/.
Съпричиняване при трудова злополука има, когато служителят извършва съответната
дейност без необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните правила и
на правилата за безопасност. Преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните
обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на работника,
съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови
действия е настъпила вредата. /Решение № 62 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2798/2014
7
г., IV г. о., Решение № 291 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г., IV г. о./.
В настоящия случай ответникът твърди, че ищецът бил допринесъл за настъпване на
вредоносН. резултат, тъй като използвал кана за подгряване на вода, внасянето на която не
било разрешено от работодателя, както и защото не е проявила елементарна грижа при
работа с електрически уред като е включила и използвала каната, така че кабелът й да пречи
на свободното и безпрепятствено преминаване, с което е създала опасност за себе си и за
другите служители на смяна.
Констатиране на допусната груба небрежност се свързва с установяване на липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност, т.е. когато работникът извършва работата без необходимото
старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност.
В случая, отчитайки механизма на настъпване на злополуката, този състав намира, че
извършените от ищцата действия не могат да се характеризират като груба небрежност,
респ. да се определят като неполагане на дължимата грижа, която и най-небрежН.т би
положил в подобна ситуация.
Установява се от показаН.та на свидетеля Т., че в обекта на ответното дружество, където
е работила ищцата, е имало кана за загряване на вода, донесена в обекта от преди октомври
2022г. от друг служител, която кана ищцата счупила и подменила с нова, и била поставена
на шкафче, намиращо се от ляво до вратата, разделяща складовата и търговската част на
помещението, включена във висящ надолу по стената разклонител, достигащ преди
шкафчето, включен в контакт на стената, когато в края на януари и работейки на касата,
ищцата трябвало да отиде да помогне на свидетеля Т., тръгнала към нея, но се спънала в
разклонителя, в който била включена каната с гореща вода, когато тя се разсипала и заляла
краката на ищцата. От показаН.та на този свидетел се установява, че обектът е бил
проверяван от управителя – Б., която идвала редовно в магазина и знаела, че има кана там.
Както се посочи по-горе, показаН.та на свидетеля изцяло се ползват от съдебН. състав. От
показаН.та на двамата свидетели еднопосочно се установява, че дейността в обекта, където
се е случил инцидента, се свежда до е продажба на насипни ядки, плодове и семена и
изпичане на част от тях, за което се приготвя суровина по зададени критерии - вода, сол,
брашно, престоява определено време и се изпича в конвектомат. В обекта имало течаща
вода. Обстоятелството, че обектът е проверяван, се установява и от показаН.та на другия
свидетел – Б. М. И., според които лицето посещава обектите всяка седмица, от 7 до 10 дни.
От показаН.та и на двамата свидетели се извежда, че в деня на инцидента Б. М. И. не е била
на обекта, но преди обяд получила телефонно обаждане от Н. с молба да бъде освободена от
работа, попитала за причината и разбрала, че е разлята кана върху крайниците с гореща
вода. Незабавно разпоредила да потърси спешна помощ и да напусне обекта, като преди
това свидетелят Т. затворила магазина, за да купи от аптека пантенол. Както се посочи по-
горе, показаН.та на свидетеля Т. се ползват с доверие. По отношение на показаН.та на
свидетеля Б. М. И. – същите се ползват с доверие в посочените по-горе части – досежно
проверяването на обекта, съобщаването за инцидента, разположението на обекта, в това
8
число контакта и разклонителя, и приготвянето на суровината за изпичането на ядки, тъй
като в тази част казаното от двамата свидетели се припокрива и допълва, което показва
обективността в разказа им. По отношение на частта на показаН.та на свидетеля И., че не е
видяла каната и че оборудването на всеки магазин е съгласно самата практика на магазина и
инвентара е съсредоточен само до климатик, заради температурно влияние и самата пекарна,
показаН.та не се ползват с доверие, тъй като остават изолирани. Освен това, извън разумната
логика е лицето, проверяващо обекта през 7-10 дни в продължение на няколко години, да не
забележи поставена на видно място кана за загряване на вода, след като в търговския обект
няма друго място, на което тя да бъде поставена, поради което е и твърде малко вероятно
работодателят да не е знаел за каната.
Установеното от показаН.та на свидетелите в онези им части, които се ползват с доверие,
не позволява да се установи твърдяното от ответника обстоятелство, че ищецът бил
допринесъл за настъпване на вредоносН. резултат, тъй като използвал кана за подгряване на
вода, внасянето на която не било разрешено от работодателя. По делото не са представени
доказателства, а от представените такива не може да се направи извод, че оборудването на
всеки магазин е съгласно самата практика на магазина и инвентара е съсредоточен само до
климатик, заради температурно влияние и самата пекарна, нито са представени
доказателства – заповед на работодателя, за забрана в обекта да се внася и държи кана за
гореща вода, и/или заповед за оборудването в обекта. Законът не забранява в помещението
да се намират уреди, които да се използват от служителите и не са пряко свързани с тяхната
дейност, което е част от изискваН.та за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд по аргумент от чл. 237, ал. 2 Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изискваН. за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване.
От събраните по делото доказателства се установява също, че друг контакт в работното
помещение не е имало, а осигуреН.т от работодателят разклонител е висял от тавана. В този
смисъл пострадалата не е имала друг вариант, който да избере, за да осигури по-безопасно
положение на каната за подгряване на вода, поради което и не може да се приеме, че е
налице липса на необходимо старание и внимание от страна на ищцата. Такова би имало, ако
ищцата е могла са избере измежду няколко контакта, но без да прояви и най-елементарно
съобразяване с обстоятелствата, е избрала този, който да създава опасност от спъване.
За доказване на невнимание от страна на служителя при настъпване на инцидента не
могат да служат показаН.та на разпитаН. свидетел - мениджър, който не е бил очевидец на
случилото се. Твърдението, че на камерите не се вижда къде седи каната, не е достатъчно да
опровергае показаН.та на другия свидетел – очевидец, съгласно които каната е била от
едната страна на вратата, а контактът за нея - от другата, тъй като не е имало друго
възможно място за разполагането им. В този смисъл логично е в помещеН., където е имало
висящ кабел, служителят да бъде внимателен, но именно работодателят, знаейки за
използването на тази кана в продължителен период от време, както и за липсата на друг
контакт и достатъчно дълъг разклонител, е бил длъжен да предприеме действия по
9
създаването на подходящи и безопасни условия или, ако намери за необходимо, да забрани
използването на каната на работното място.
Дори да се приеме, че използването на този уред не е част от изискваН.та по ЗБУТ и
наредбата по прилагането му, то възражението отново се явява неоснователно. Злополуката
се е случила при нормално протичане на работН. процес и изпълнение на трудовите
задължеН., без да е установено някакво особено поведение от страна на ищцата /бягане,
мокър под или друго/, включително включване на каната за подгряване на вода за направа на
чай или друго нарушение от нейна страна, явяване на работа в състояние, негодно за работа,
или други обективни условия, изискващи повишено внимание. Отчитането на посочените
обстоятелства през призмата на твърдението, че е налице невнимание от пострадалата, дават
основание да се заключи, че поведението на пострадалата, от една страна не е установено,
включително наличието на невнимание, а от друга – че подобни обстоятелства не се
установява да са в причинна връзка с механизма на злополуката, т.е. с падането. По
отношение на неустановяването на това поведение, съдът намира, че то не може да се
докаже със събраните гласни доказателства, нито да се изведе от писмени такива – заповед
за оборудването или забрана за внасяне на този уред в търговското помещение, каквито не са
представени по делото. Освен това, невниманието би могло да се определи като моментна
разсеяност и като небрежност, но не и като груба такава, щом поведението на пострадалия
се е свеждало до обикновено ходене. В заключение, не се установи ищцата по някакъв начин
да е допринесъл със своето поведение за настъпване на злополуката. Изложените мотиви
дават основание да се заключи, че ответникът не е изпълнил възложената му
доказателствена тежест да обоснове възражението си за съпричиняване, поради което следва
да понесе последиците от процесуалното си бездействие. Последиците се свеждат до
отхвърляне на възражението му, респ. до неприемането на цитираното основание за
редуциране на дължимото обезщетение по смисъла чл. 201, ал. 2 КТ.
Относно втория спорен въпрос, съдът намира следното:
Видно е от приложената медицинска документация и от оценката й в приетата
медицинска експертиза, че травмата е довела до няколкократно хоспитализиране,
оперативна интервенция под обща анестезия няколко пъти, прием и лечение в лечебно
заведение, включително за изследваН., което оперативно лечение под обща анестезия сочи
на високи нива на болка. Установено е, че в резултат на изгарянето пострадалата е била
подпомагана в ежедневните си битови дейности и трудно подвижна за период от три месеца,
което само по себе си препятства самостоятелното й обслужване в битов план.
Обстоятелството се доказва и от свидетелските показаН., според които ищцата е била трудно
подвижна, тъй като крака били бинтовани, което е логично с оглед проведените операции,
последната от която на 14.02.2023г., и което логично сочи на период от около един месец,
както е посочило вещото лице. В рамките на посочеН. период на обездвижване пострадалата
логично и доказано по делото от свидетелските показаН. и заключението на СМЕ е била
подпомагана при осъществяване на ежедневни битови дейности – къпане, ходене.
10
ОздравителН.т процес е протекъл според очакваН.та в медицината, като функционално
възстановяване е настъпило след месец, а след този период са били налични белези от рани
за цял живот, като е възможно последици от травмата при натоварване на долните крайници
да са персистирали с отслабващ интензитет във времето болки, неналагащи медикаментозно
обезболяване. ВъзстановителН.т период съдът установи, позовавайки се на заключението на
вещото лице, според което това е среден период на функционално възстановяване, което не
изключва последващи болки и белег за цял живот, както и защото липсва проследяваща
медицинска документация след този период. Заключението не противоречи на
свидетелските показаН., тъй като, макар свидетелите да заявяват, че грижите за пострадалата
са продължили до м. април 2023г., то това не означава, че травмата не е възстановена,
въпреки изпитваната болка и затруднение в ежедневни дейности. Болката е субективно
понятие и като такова зависи от емоционалното и физическо състояние на всеки жив човек.
Възстановяването е дадено спрямо конкретното увреждане и няма свързаност с други
евентуални оплакваН. на ищцата поради липсата на данни за последващи прегледи и
проследяване на заболяването, като е възможно ищцата да изпитва болка във времето, че е
нарушена само трофиката и невацията, както и че е възможно да доведе до трофични
нарушеН., свързани понякога и с болезненост. Установява се, че и след последната
оперативна интервенция – след 16.02.2023г., на ищцата са предписани обезболяващи.
ПоказаН.та свидетелстват, че след инцидента пострадалата е изпитвала болки и страдаН. от
понесената травма - плачела, не искала да излиза навън, не се чувствала добре и в момента,
тъй като имала белези, изпитвала срам и не искала да ходи на плаж и на фитнес, посещавала
психолог.
При съобразяване на изложеното, съдът намира, че дължимото по реда на чл.200 КТ
обезщетение от работодателя за претърпените болки и страдаН. се съизмерява със
справедливия паричен еквивалент за увреждането, като при преценката на размера съдът
съобрази следните релевантни за определянето факти: тежестта на увреждането
/травматично увреждане, изразяващо се в изгаряне на кожата в областта на двете
подбедрици и дясно ходило, за което е преценено при първичен преглед, че е 4% от общата
площ на тялото и е от I-ва, II АВ – III-та степен/, че е нарушена трофиката и невацията,
както и че е възможно да доведе до трофични нарушеН., от която травма остава белег, който
може да бъде отстранен чрез пластична операция, което изгаряне засяга долните крайници,
което до довело до затруднено движение за период от около два месеца, травма е довела до
трикратно оперативно лечение под обща венозна анестезия, което е предизвикало болка и
притеснение в пострадалата; функционалното възстановяване е настъпило за период от един
месец, но силни болки и затрудненото движение са съществували в началото, особено в
дясната подбедрица и са продължили след последната оперативна интервенция и в период
от около два месеца,; нужда от чужда помощ при обслужване непосредствено след
инцидента и в рамките на два месец след него; нарушеното ежедневие в битов план;
понасяната болка /особено интензивна в началото, като за този вид травма е възможно да
има продължаващи болки; възрастта на пострадалата към момента на инцидента /23 години,
т.е. на млада възраст, в която травматичните увреждаН. не се отразяват физически толкова
11
тежко - възстановяването протича по-леко и по правило в пълна степен, както е в случая, но
на която възраст травма като тази – изгаряне, оставащо белег, се понася тежко от
психологическа страна/; икономическата конюнктура, характеризираща се с нарастване на
доходите /на минималната работна заплата и средната работна заплата за гр. София/, но и на
цените на стоките и услугите.
Тези фактори обуславят извод, че справедливото обезщетение за причинените
неимуществени вреди от претърпяната трудова злополука са в размер на 15000.00
/петнадесет хиляди/ лева, която сума не се намалява от съда, тъй като не се установи
допусната от пострадалата груба небрежност. Според съдебН. състав обезщетение в този
размер би овъзмедило в пълна степен понесените болки и страдаН.. Остават несподелени
възражеН.та на ответника за размера на обезщетението. Засегнатата площ от изгарянето е
малка, но понесеното изгаряне е и от по-голяма степен и остава белег за цял живот, който
нормално и житейски логично създава притеснеН. от гледна точка външН. вид на лицето.
Освен това, претърпени са три оперативни интервенции под обща анестезия, което показва
сериозността на травмата и силата на понесените болки.
Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ, макар и да произтича от договор, е по
естеството си деликтна, поради което правилата за деликтите са приложими към тази
отговорност и определеното обезщетение за неимуществени вреди следва да се присъди
ведно със законната лихва от датата на деликта - Решение № 499 от 9.01.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 1577/2010 г., IV г. о., ГК.
По разноските
Изхода на делото дава основание разноските да се разпределят между страните по
правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК.
С оглед характера на спора ищцата не е направила разходи за държавна такса и за вещо
лице. Ищцата обаче своевременно претендира разноски за адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА, в който случай разноските се присъждат на адвоката, а размерът им се
определя от съда. Съобразно размер на уважената част от иска – 15000 лева, дължимото
възнаграждение се определя в размер на 1750.00 лева, като за ориентир съдът използва
текстът на чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ.
Ответникът дължи разходите за държавна такса по уважеН. иск в размер на 600.00 лева
и депозит за вещо лице в размер на 400.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда, „Ран-2007“ ЕООД, ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление с. Мрамор, ул. „Св. К. М.“ № ..., да заплати на Н. Д. Я.,
12
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ж.к. „Л.“, блок ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., сумата
15000.00 лева /петнадесет хиляди лева/ - обезщетение за причинени неимуществени вреди
в резултат на трудова злополука, настъпила на 30.01.2023г. по време и във връзка с
извършваната работа в магазин М. А., находящ се в гр. София, ул. „А. С.“ № ..., ведно със
законната лихва върху сумата от същата дата – 30.01.2023г., до окончателното й плащане.
УКАЗВА на ответника, че присъденото вземане може да бъде платено по следната
банкова сметка, посочена в исковата молба с титуляр ищеца: IBAN: ....
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Ран-2007“ ЕООД, ЕИК ...., да заплати на
адв. В. Г. Т., САК, ЕГН **********, адрес на упражняване на дейността гр. София, ул. „Б.
М.“ № ... ет. ..., офис ..., сумата 1750.00 – адвокатско възнаграждение за оказано на ищеца Н.
Д. Я. процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в настоящото
производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Ран-2007“ ЕООД, ЕИК ...., да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийския районен съд сумата 1000.00
лева – държавна такса и депозит за възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13