Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 23.04.2021г. гр.Димитровград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Димитровградският Районен Съд в публичното заседание
на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Иван Маринов
с
участието на секретаря В.Господинова и в присъствието на прокурора
......................., като разгледа докладваното от съдия Ив.Маринов АНД №463 по
описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и следв. от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ - „Росана''ООД- гр.София, ЕИК *********,
представлявано от А.К.А., ЕГН **********- в качеството му на управител, е
депозирал жалба против наказателно постановление № 26-000996/01.10.2020г.
на Директора на Дирекция "Инспекция по труда"- Хасково, с
което за това, че като работодател не е изпълнил задължително предписание на
контролен орган за спазване на трудовото законодателство, дадено в т.13 от Протокол за извършена проверка №ПР2006653/24.03.2020г.,
на стопанисвания от дружеството хранителен магазин, намиращ се в с.Ябълково, общ.Димитровград,
обл.Хасково, а именно- на основание чл.128, т.2 от КТ да изплати по някой от
способите, предвидени в чл.270, ал.3 от КТ начислените във ведомостта за
заплати, трудови възнаграждения за извършената работа през месец декември
2019г. от наетите от него работници и служители, както следва на: В.Е.Т.-
221,16лв. и на П.Д.Д.- 221,16лв., като предписанието е следвало да бъде
изпълнено в срок до 03.04.2020г., нарушението е извършено в с.Ябълково,
общ.Димитровград на 04.04.2020г. и е установено при проверка по документи,
извършена на 08.09.2020г. в Д“ИТ“ – Хасково, с което за нарушение на чл.415,
ал.1 от Кодекса на труда, на основание на чл.416, ал.5 от КТ, вр. чл.415, ал.1
от КТ на дружеството е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 500лева.
В жалбата се твърди наличие на процесуални нарушения, несъответствия и неустановеност на
описаното административно нарушение, изтичане на давностния срок за издаване на
наказателното постановление. Моли се постановлението като незаконосъобразно и
неправилно да бъде отменено.
В с.з. жалбоподателят- редовно
призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата си в
последното съдебно заседание.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата- Дирекция „Инспекция
по Труда"- Хасково- чрез упълномощеният си представител оспорва жалбата,
счита същата за неоснователна, пледира за потвърждаване на обжалваното
наказателно постановление.
Районна Прокуратура- Димитровград- редовно призовани,
не изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.
С оглед представените по делото доказателства и
събраните в съдебното заседание такива, съдът намира следното:
На 04.03.2020г. служители на Дирекция
„Инспекция по труда“-гр.Хасково- св.К.К. и св.Г.А. извършили проверка в
хранителен магазин, находящ се в с.Ябълково, общ.Димитровград. При проверката
установили, че магазинът се стопанисва от „Росана''ООД, гр.София, представлявано
от А.К.А. в качеството му на управител. При поискване на документацията,
контролните органи установили нарушения на трудовото законодателство, включително
и неизплатени трудови възнаграждения на работниците В.Е.Т.- 221,16 лв. и на П.Д.Д.
-221,16лв.- за извършената работа през месец декември 2019г. Това обстоятелство
контролните органи установили от проверената разплащателна ведомост за месец
декември 2019г. на дружеството, в която липсвали подписи на тези две работнички
в уверение, че са получили трудовото си възнаграждение за този месец. Тези
констатации били описани в т.13 от Протокол за извършена проверка №ПР20066-53/24.03.2020г.,
като в същия протокол било дадено предписание- в т.13, дружеството като
работодател да изплати по някой от способите, предвидени в чл.270, ал.3 от КТ,
начислените във ведомостта за заплати, трудови възнаграждения за извършената
работа през месец декември 2019г. от наетите от него работници- В.Е.Т. и П.Д.Д.,
като е бил даден срок за изпълнението- до 03.04.2020г.
Този протокол
бил връчен на управителя А.А. на 27.03.2020г.
В последствие,
с призовка по чл.45, ал.1 от АПК, на 04.09.2020г. е призован представител на
дружеството-работодател с указание да представи писмени доказателства за
изпълнение на дадените предписания. Призовката е била връчена на 28.08.2020г.
на представител на дружеството, като не са били представени надлежни писмени
доказателства за това, че са били изплатени трудовите възнаграждения на двете
работнички за месец декември 2019г. Тези констатации са закрепени в протокол за
извършена проверка №ПР 2024583/14.09.2020г., връчен на управителя на
дружеството на 16.09.2020г.
За така установеното
административно нарушение бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № 26-000996/16.09.2020г., в който подробно били описани
обстоятелствата около констатирането на неизпълнено предписание, а като
нарушена разпоредба от закона е описана тази на чл.415, ал.1 от Кодекса на
труда. АУАН бил съставен и връчен на управителя на дружеството-жалбоподател,
който го е подписал на същата дата без да посочва възражения.
Въз основа на посоченият АУАН
е издадено и процесното НП № 26- 000996/ 01.10.2020г. на Директор на Дирекция „Инспекция
по труда“- Хасково, с което за това, че като работодател не е изпълнил
задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, дадено в т.13 от Протокол за извършена проверка
№ПР2006653/24.03.2020г., на стопанисвания от дружеството хранителен магазин,
намиращ се в с.Ябълково, общ.Димитровград, обл.Хасково, а именно- на основание
чл.128, т.2 от КТ да изплати по някой от способите, предвидени в чл.270, ал.3
от КТ начислените във ведомостта за заплати, трудови възнаграждения за
извършената работа през месец декември 2019г. от наетите от него работници и
служители, както следва на: В.Е.Т.- 221,16лв. и на П.Д.Д.- 221,16лв., като
предписанието е следвало да бъде изпълнено в срок до 03.04.2020г., нарушението
е извършено в с.Ябълково, общ.Димитровград на 04.04.2020г. и е установено при
проверка по документи, извършена на 08.09.2020г. в Д“ИТ“ – Хасково, с което за
нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, на основание на чл.416, ал.5 от КТ, вр. чл.415, ал.1 от КТ на дружеството е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 1 500лева.
Видно
от известието за доставяне, постановлението било получено от представител на жалбоподателя
на 02.10.2020г., а жалбата против него е изпратено до адм.-наказващия орган на 09.10.2020г.-
видно от транспортен етикет от куриер - т.е. в законоустановения 7-дневен срок.
Горните факти се установяват от показанията на разпитаните по
делото актосъставител и свидетел по установяване на нарушението и по
съставянето на акта, писмените документи- приложени по
административно-наказателната преписка и приети като доказателства по делото,
които са взаимно-допълващи се касателно главния за доказване факт, поради което
и кредитирани от съда по начин, описан по -долу.
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на когото по реда на ЗАНН е наложена санкция за
деяние, третирано като нарушение от ЗАНН , подадено е пред компетентен за това
съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока,
предвид и което съдът разгледа жалбата по същество.
Жалбата е процесуално допустима, а по
същество- неоснователна.
Проверявайки по отделно съответствието
на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и
законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с
материалните норми, съдът намира следното:
При съставяне на акт за
установяване на административно нарушение
№ 26-000996 от 16.09.2020г., като цяло са спазени изискванията на ЗАНН.
Съгласно обстоятелствата описани в обстоятелствената част на акта, правилно е
квалифицирано и описано нарушението- по чл.415, ал.1 от КТ.
При издаването на процесното
наказателно постановление, административно-наказващия орган е изпълнил
задълженията си- предвидени в ЗАНН, правилно е квалифицирал нарушението, същото
е описано правилно текстово, съответстващо и на цифрово изписаното, правилно е
съобразен и текста от закона- предвиждащ наказание за въпросното нарушение – а
именно чл.415, ал.1 от КТ (действащата редакция към момента на извършване на
констатираното нарушение).
Фактическата обстановка-
описана в АУАН, е достатъчно ясна, като изпълнителното деяние на извършеното
нарушение се изразява в неизпълнение на дадени задължителни предписания по
спазване на трудовото законодателство.
Достатъчно ясно
е описано в какво се състои нарушението и в случая са описани подробно и в
детайли всяко едно от обстоятелствата, обуславящи извода за осъществен състав
на административното нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
Съгласно
разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ (редакцията, действаща към 04.04.2020г.), който
не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
10 000 лв.
Тази правна
норма установява по императивен начин поведението, което следва да има адресата
на задължителни предписания. Безспорно е, че такива предписания са били дадени
с Протокол №ПР20066-53/24.03.2020г., като в същия протокол в т.13 е било описано
ясно предписанието- дружеството като работодател да изплати по някой от способите,
предвидени в чл.270, ал.3 от КТ, начислените във ведомостта за заплати, трудови
възнаграждения за извършената работа през месец декември 2019г. от наетите от
него работници- В.Е.Т. и П.Д.Д.. Бил е даден срок за изпълнението- до
03.04.2020г. Безспорно е също така, че това предписание е дадено от контролен
орган за спазване на трудовото законодателство, какъвто е Дирекция “Инспекция
по труда“-Хасково.
Предписанието е
било надлежно връчено на 27.03.2020г. на управителя на
дружеството-жалбоподател, който не е оспорил или възразил срещу така дадените
му предписания. В тази връзка жалбоподателят е имал възможност да заплати
дължимите от него трудови възнаграждения или ако е считал, че наложената
принудителната мярка е незаконосъобразна, e могъл да я оспори по реда на АПК,
каквото право му дава разпоредбата на чл.405 от КТ. Доколкото обаче това не е
сторено, то за него остава задължението за изпълнение на задължителните
предписания, като след неизпълнение в предоставения срок, е налице осъществен
състав на административното нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.
Съобразно
разпоредбата на чл.270, ал.3 от КТ, трудовото възнаграждение се изплаща лично
на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане
на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника
или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от
него банка.
В случая обаче
липсват данни за изпълнение по посочените, дори и извън посочените методи.
Видно от показанията на св.П.Д.- една от работничките, на които е следвало
съгласно предписанието да бъде изплатено трудовото възнаграждение за месец
декември 2019г., такова не е изплатено. Същата заявява, че е била търсена за да
се подпише на някакви документи, в период, в който вече не е работела за това
дружество, но е отказала да подпише. Следва да се поясни, че търсенето за
полагане на подпис не се явява изпълнение на предписанието, доколкото и самата
св.Пл.Д. заявява, че не е получавала заплата за месец декември 2019г. Не
твърди, че и такава й е била предлагана, тъй като според нея вече е работела на
друга месторабота при друг работодател. Дори да се приеме, че са налице данни
за това, че работодателя е потърсил контакт с бившия си работник и е предложил
изплащането на трудовото му възнаграждение (каквито данни липсват) и работника
е отказал, то не само липсват данни за такива действия и намерения, но липсват
и каквито и да било писмени документи- удостоверяващи това или устни показания.
В тази връзка дори хипотетично да бъде приет отказ на работника да получи
трудовото си възнаграждение, то това обстоятелство е могло да бъде удостоверено
със съответни писмени документи за отказа, или най-малкото е можело да се
пристъпи към друг способ за превод на дължимата според ведомостта сума дори и
без съгласието на работника да я получи. Действията на работодателя в случая не
установяват намерение или положени усилия поне за изпълнение на даденото от
Д“ИТ“ задължително предписание. В тази връзка елементите от административното
нарушение по чл.415, ал.1 от КТ са установени по безспорен начин.
По отношение на
направените от жалбоподателя възражения Съдът намира следното: - по отношение
на извършената проверка, в случая не се откриват нередовности, доколкото не е
необходим конкретен повод за да бъде извършена проверка от контролните органи.
В правомощията на Д“ИТ“ е да проверява и по собствена преценка спазването на
трудовото законодателство. Поради което и няма пряка връзка причините за
извършването на конкретната проверка, както и не се констатираха нарушения на
правата на проверяваното лице.
На следващо
място, не са налице нарушения на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, доколкото ясно
е посочено, че първоначалната проверка е била извършена на 04.03.2020г.,
предписанията са били връчени на 27.03.2020г., със срок за изпълнение до
03.04.2020г. Самото нарушение обаче е констатирано при последваща проверка на 28.08.2020г.
и по документи на 08.09.2020г., когато е установено от контролните органи, че
не са изпълнени предписанията в предоставения срок. Преди извършването на
последваща проверка и приключването на същата, няма как контролните органи да
установят дали са изпълнени или не са изпълнени връчените предписания. Поради
което съдът не намира допуснати процесуални нарушения относно датата на
установяване на административното нарушение от контролните органи. От датата на
констатиране на установено адм.нарушение е започнал да тече преклузивния срок
за издаване на АУАН и НП. АУАН е издаден 16.09.2020г., а НП на 01.10.2020г. и в
тази връзка не са налице процесуални нарушения, свързани с неспазени срокове по
чл.34 от ЗАНН.
По отношение на
следващото възражение, следва да се отбележи, че действително в тежест на адм.-наказващия
орган е да доказва нарушението. Следва да се отбележи обаче, че контролните
органи са проверили разплащателна ведомост- предоставена им от работодателя, в
който документ липсва подпис на двете работнички. За да направят преценка дали
са били изплатени трудовите възнаграждения или не, контролните органи нямат
задължения да издирват работниците и да разговарят с тях, както и да издирват
още неясен брой документи, удостоверяващи плащане. Всъщност за плащане на
трудово възнаграждение винаги трябва да има писмен документ, държан от
работодателя. Така тежестта на доказване факта на плащане е върху работодателя,
което е различно от тежестта на доказване на неизпълнение на предписание. Става
въпрос за отрицателен факт, който е ясно, че следва да бъде опроверган от
лицето, което се твърди, че е отговорно за липсата на този дължим факт.
Видно от
показанията на разпитания свидетел П.Д., такова трудово възнаграждение за месец
декември 2019г. не й е било изплащано. Тези показания съдът кредитира като
достоверни, поради безпротиворечивостта им с останалия доказателствен материал
и липсата на каквито и да било противоречия или опровергаване на същите. Още
повече, работодателят следва да докаже с писмени доказателства факта на плащане
на трудовите възнаграждения, за да може да се приеме от контролните органи, че
е изпълнил задължителното предписание и то в срок. В случая липсват дори
твърдения, че са правени опити за изпълнение на това предписание.
На практика в
жалбата са описани възражения, част от които е следвало да бъдат отправени при
връчване на предписанията, а не едва в съдебната фаза на процеса при обжалване
на вече издаденото наказателно постановление.
Като цяло може
да се посочи, че описаните в жалбата възражения не се подкрепиха в съдебно
заседание, нито пък бяха представени доказателства в подкрепата им. В тази
връзка Съдът намира, че така описаните в жалбата възражения не са за съществени
нарушения на материалния или процесуалния закон, водещи до отмяна на
наказателното постановление. Критерият за същественост или не на процесуалното
нарушение или нарушение на материалния закон, е обстоятелството дали
нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата
на някоя от страните в процеса. В случая както в АУАН, така и в НП са
достатъчно ясно описани обстоятелствата, които да доведат до извода за
извършено адм.нарушение. Така описаните обстоятелства по никакъв начин не
накърняват правото на защита на жалбоподателя или съставляват съществено
процесуално нарушение. В същото време така събраните доказателства и установени
обстоятелства са достатъчни, за да се достигне до едиствения възможен правен
извод от тях.
При анализ на всички събрани
доказателства се установи безспорно, че е налице неизпълнение на законно дадено
предписание от контролен орган по спазване на трудовото законодателство.
Правилно
установената фактическа обстановка е отнесена към разпоредбата на чл.415, ал.1
от КТ, като е налице единство между описание на нарушението, разпоредбата на
описаната като нарушена материална норма и санкционната такава, съдържаща се в
същия текст на чл.415, ал.1 от КТ.
Наложеното
наказание е в минималния предвиден размер, поради което липсват възможности за
изменение.
Предвид описаното по-горе,
обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и следва същото
да бъде потвърдено.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №
26-000996/01.10.2020г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда"-
Хасково, с което на „Росана''ООД- гр.София, ЕИК *********, представлявано от А.К.А.,
ЕГН **********- в качеството му на управител, за това, че като работодател не е
изпълнил задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, дадено в т.13 от Протокол за извършена проверка
№ПР2006653/24.03.2020г., на стопанисвания от дружеството хранителен магазин,
намиращ се в с.Ябълково, общ.Димитровград, обл.Хасково, а именно- на основание
чл.128, т.2 от КТ да изплати по някой от способите, предвидени в чл.270, ал.3
от КТ начислените във ведомостта за заплати, трудови възнаграждения за
извършената работа през месец декември 2019г. от наетите от него работници и
служители, както следва на: В.Е.Т.- 221,16лв. и на П.Д.Д.- 221,16лв., като
предписанието е следвало да бъде изпълнено в срок до 03.04.2020г., нарушението
е извършено в с.Ябълково, общ.Димитровград на 04.04.2020г. и е установено при
проверка по документи, извършена на 08.09.2020г. в Д“ИТ“ – Хасково, с което за
нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, на основание на чл.416, ал.5 от КТ, вр. чл.415, ал.1 от КТ на дружеството е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 1 500лева - като законосъобразно.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен Съд- Хасково в 14- дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: