№ 156
гр. Пловдив, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20215001000917 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260269 от 20.07.2021 г.,постановено по т.д.№1228/2020 г.
по описа на ОС-С.З. е осъден ответникът „З.а.д. Д.Б.Ж.З” АД,с ЕИК:....., със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Г.М.Д.” № 1 да заплати на ищеца
СТ. ХР. МЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С.З., ул. „Г.Б.” № 36
сумата от 50000 лв. обезщетение за неимуществени врeди – болки и
страдания, претърпени от СТ. ХР. МЛ. при пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 08.10.2018г. в гр. С.З., на ул. А.К., причинено
виновно от М.А.М., чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника, при управление на лек автомобил „О.В.“ с рег. №...., ведно със
законната лихва върху присъдената сума от датата на подаване на исковата
молба в съда – 08.07.2020г. до окончателното изплащане на
задълженията,като за разликата над уважения размер от 50000 лв. до пълния
предявен размер от 100000 лв. иска за заплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен, както
1
и искането за присъждане на законна лихва от 08.10.2018г. до датата на
подаване на ИМ в съда – 08.07.2020г.
Със същото решение ответното дружество“ЗАД Д.Б.Ж.З.” АД,
ЕИК:.....,е осъдено още да заплати на ищеца СТ. ХР. МЛ., ЕГН
**********,следните обезщетения за имуществени врeди, претърпени от
последния вследствие пътно-транспортното произшествие, настъпило на
08.10.2018г. в гр. С.З., на ул. А.К., причинено виновно от М.А.М., чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при управление
на лек автомобил „О.В. с ....”, съставляващи платени от ищеца суми за
отстраняване на повреди по мотоциклета му „Я.” с per. № ...., както следва:
спойлер - 515,12 лв., кутия на километраж - 79,36 лв., слюда - 175лв., капачка
на радиатора - 20лв., кормило - 79лв., жило за газта - 76лв., фарове - 328лв.,
две огледала – 50 лв., боядисване на резервоар, калника и нов спойлер - 600лв.,
транспортни разходи за извозване на мотоциклета - 138лв., както и платени
от ищеца разноски за болнично лечение и лекарства в размер на 131,43 лв.,
ведно със законната лихва върху присъдените суми от датата на подаване на
исковата молба в съда – 08.07.2020г. до окончателното изплащане на
задълженията, като е отхвърлено искането за присъждане на законната лихва
върху тези суми от датата на ПТП – 08.10.2018г. до датата на завеждане на
ИМ в съда – 08.07.2020г.
На следващо място,с решението от 20.07.2021 г. ответното дружество
„Д.Б.Ж.З.” АД с ЕИК:..... е осъдено да заплати на ищеца СТ. ХР. МЛ., ЕГН
********** сумата от 2043 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, с
оглед уважената част от исковете.Освен това,дружеството-ответник е осъдено
да заплати в полза на Старозагорския окръжен съд сумата от 2087,71 лв.
дължима държавна такса върху уважения размер на исковете, както и сумата
от 204 лв. за експертизи, платени от бюджета на съда.И най-накрая,с
решението от 20.07.2021 г.,постановено по т.д.№1228/2020 г. по описа на ОС-
С.З.,ищецът СТ. ХР. МЛ., ЕГН **********, е осъден да заплати на ответника
„ЗАД Д.Б.Ж.З.” АД,с ЕИК:.....,сумата от 266 лв. разноски за експертизи и
свидетел, както и 147 лв. юрисконсултско възнаграждение, с оглед
отхвърлената част от исковете.
Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба
на ответника в първоинстанционното производство-“З.а.д. Д.Б.Ж.З“АД-гр.С.
2
с ЕИК .....,подадена чрез пълномощника му-юрисконсулт Цв. Б.,срещу частта
на решение № 260269 от 20.07.2021 г.,постановено по т.д.№1228/2020 г. по
описа на ОС-С.З.,с която дружеството-ответник /и настоящ жалбоподател/ е
осъдено да заплати на ищеца СТ. ХР. МЛ. застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди за горницата над 20 000 лв. до присъдените 50 000
лв.Жалбоподателят счита,че в така обжалваната от него част
първоинстанционното решение е незаконосъобразно,необосновано и
неправилно.Посочва в жалбата си,че съгласно приложеното към нея
платежно нареждане вече е изплатил на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. ведно с натрупаната върху тази
сума законна лихва,считано от датата 08.07.2020 г. до датата на
плащането,както и обезщетение за имуществени вреди плюс законна лихва
върху него в посочените в жалбата размери и намира,че с тези плащания е
изпълнил законоустановеното си задължение да обезщети увреденото
лице.Смята,че не са налице правни и фактически основания за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в присъдения му размер /в частта за
присъдените имуществени вреди решението не е обжалвано/.В тази връзка
жалбоподателят излага довода,че в решението си първоинстанционният съд
не е обсъдил в цялост всички събрани в хода на делото
доказателства,относими към преценката за размера на обезщетението и
неправилно е кредитирал показанията на свидетелката К. с оглед
разпоредбата на чл.172 от ГПК,тъй като същата е фактическа съпруга на
ищеца и е лично заинтересована от изхода на делото.Твърди,че същите
показания противоречат изцяло на останалия събран доказателствен материал
по отношение на претърпените травми,тяхната продължителност и
състоянието на ищеца.Посочва,че дори и съдът е приел за установено,че
функцията на увредения крайник на ищеца е възстановена-ходенето и
работата са възможни,но в същото време съдът приел и показанията на
свидетелката,които /според жалбоподателя/ са в обратния
смисъл.Дружеството-жалбоподател поддържа и аргумента,че при
постановяване на своето решение и определяне на справедливия размер на
обезщетението,първоинстанционният съд не е взел предвид,че общото
здравословно състояние на ищеца към момента на приключване на делото е
стабилно,както и че няма последици от получените травми.Счита още,че
неправилно първоинстанционният състав е отхвърлил възражението за
3
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и намира за
безспорно доказано,че същият не се е съобразил при предприемане на
маневра изпреварване с намиращия се пред него лек автомобил,като това
било установено и от изготвената от инж. В. съдебна автотехническа
експертиза.И на следващо място,дружеството-жалбоподател счита,че съдът е
определил размера на дължимото обезщетение в противоречие на чл.52 от
ЗЗД и на трайната съдебна практика относно обичайния размер на
обезщетение,присъждано в подобни случаи.Твърди,че размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразен с реално
понесените от ищеца болки и страдания,явяващи се резултат от причинените
му телесни увреди от процесното ПТП,както и че обезщетението надвишава
значително справедливото и достатъчно да компенсира вредите
обезщетение.Заявява,че в хода на делото не се е установило при условията на
пълно и главно доказване ищецът да е претърпял изключителни болки и
страдания,които да обосновават такъв размер на обезвреда.
На база горните аргументи,дружеството-жалбоподател моли да бъде
отменено в обжалваната му част решение №260269 от 20.07.2021
г.,постановено по т.д.№1228/2020 г. по описа на ОС-С.З.,като неправилно и
необосновано,и вместо това да се постанови решение,с което да се отхвърли
предявения от ищеца С.М. иск в обжалвания размер,а в условията на
евентуалност-да бъде намален размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди и съответните размери на присъдените
разноски,включително адвокатско възнаграждение и държавна такса.Моли да
му бъдат присъдени разноските,направени в настоящото въззивно
производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,както и
разноските,направени от дружеството в рамките на първоинстанционното
производство.
Въззиваемият СТ. ХР. МЛ.-ищец в първоинстанционното
производство,е подал в законния срок чрез пълномощника си адв.
С.Я.,писмен отговор на въззивната жалба,в който е изразил становище,че
жалбата на застрахователното дружество е допустима,но по същество е
неоснователна.Оспорва като неоснователен довода на жалбоподателя,че
първоинстанционното решение е неправилно поради необсъждане от съда на
всички събрани по делото доказателства.Също така намира за неправилно
твърдението в процесната жалба,че към момента на постановяване на
4
решението ищецът е изцяло възстановен,като твърди,че доказателствата в
тази насока са обратни,т.е. че ищецът не е възстановен от полученото при
процесното ПТП увреждане.Посочва в тази връзка факта,че не му е изваден
тела от коляното и има ограничено движение на същото,а и му предстои
операция за изваждането на телта,което също ще е свързано с болки и
неудобства.Счита за неоснователен и аргумента на жалбоподателя,че съдът
неправилно е отхвърлил възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца,като поддържа,че доказателства за това не са
били представени по делото и такива не съществуват.Развива и доводи за
неоснователност на възражението на жалбоподателя,че съдът неправилно е
приложил чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди.Предвид изложените в отговора
аргументи,въззиваемият С.М. моли да се остави без уважение въззивната
жалба и да му се присъдят направените разноски за производството пред
въззивната инстанция.
Освен приложеното към въззивната жалба платежно нареждане от
26.08.2021 г.,други писмени доказателства не са представени от страните и не
са заявени от тях нови доказателствени искания пред въззивната инстанция.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на
обжалване,както и с наведените от дружеството-жалбоподател оплаквания,а
също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира
за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от
лице /в случая-юридическо/,имащо правен интерес да обжалва
първоинстанционното решение в частта,срещу която е насочена жалбата и
при подаването на същата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 ГПК.Ето
защо жалбата подлежи на разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че
същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен
съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в
изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло
с мотивите му.
5
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната
допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд
намира,че същото решение е процесуално допустимо в обжалваната му част и
в частност-че с тази част съдът се е произнесъл по предявен по делото и
допустим осъдителен иск,основан на разпоредбата на чл.432,ал.1 от КЗ.
Първоинстанционното решение практически е влязло в сила в частта
му,с която на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди до
размера от 20 000 лв.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от
08.07.2020 г. г. до окончателното плащане,както и в частта,с която в полза на
ищеца са присъдени обезщетения за имуществени вреди в описаните по-горе
размери и основания,ведно със законната лихва върху същите
обезщетение,считано от датата 08.07.2018 г. до окончателното плащане,тъй
като в тази части първоинстанционното решение не е обжалвано в
законоустановения срок.По същото причина първоинстанционното решение е
влязло в законна сила и в отхвърлителната му част,с които иска за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над
присъдената сума от 50 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000
лв.,както в частите,с които са отхвърлени исканията на ищеца за присъждане
на законна лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени
вреди за периода от 08.10.2018 г. до датата на подаване на ИМ в съда-
08.07.2020 г.
Предвид гореизложеното,въззивният съд намира,че е налице влязло в
сила решение по въпроса налице ли са законовите предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника-застраховател спрямо ищеца С.Г. Я.
по предявените от последния преки осъдителни искове за заплащане
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
описаното в исковата молба ПТП,настъпило на 08.10.2018 г.,които искове са
основани на разпоредбата на чл.432,ал.1 от КЗ.В частност /предвид предмета
на въззивната жалба и частичното обжалване на решението само относно
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди/ въззивният
съд следва да се съобрази със силата на пресъдено нещо на
първоинстанционното решение по въпроса за осъществяване фактическия
състав на посочената разпоредба относно предявения иск за заплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.А елементите от този
фактически състав са:наличието към датата на процесното ПТП-08.10.2018 г.
6
на сключена с ответното застрахователно дружество,действаща към онзи
момент и валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на
лекия автомобил „О.В.“ с рег.№....,управляван от водача,виновен за
настъпване на произшествието-М.А.М.;осъществяване на непозволено
увреждане от същия водач по смисъла на чл.45 от ЗЗД,изразяващо се в
това,че същият поради нарушение на правилата за движение по пътищата на
датата 08.10.2018 г. и при управлението на посочения лек автомобил виновно
е причинил на ищеца установените по делото травматични
увреждания.Наличието на тези фактически предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника по иска за обезщетяване на неимуществени вреди
вече не е спорно между страните и липсата им не е въведена като оплакване с
въззивната жалба,поради което въззивният съд не дължи разглеждане отново
на въпроса за осъществяване на фактическия състав на цитираната
разпоредба от КЗ досежно предявения иск за неимуществени вреди,въпреки
частичното обжалване на първоинстанционното решение в осъдителната му
част относно същия иск.
Имайки предвид съдържащите се в процесната въззивна жалба
оплаквания на дружеството-жалбоподател,спорни пред въззивната инстанция
остават въпросите за размера на дължимото на ищеца С.М. обезщетение за
неимуществени вреди и за наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат от последния.Именно по тези въпроси въззивният съд дължи
преценка с настоящото решение и в тази връзка приема следното:
За определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
несъмнено имат значение получените от ищеца вследствие на процесното
ПТП телесни увреждания.От неоспореното заключение на СМЕ-за,изготвено
от в.л. д-р Е.Б.,се установява,че вследствие на същото ПТП ищецът е получил
счупване на дясното коленно капаче-факт,установен и по приложеното
НОХД №1621/2019 г. по описа на РС-С.З.,по което с влязло в сила решение
водачът на горното МПС е признат за виновен в извършването на описаното в
настоящата ИМ противоправно деяние.След произшествието,ищецът е бил
хоспитализиран в Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ
„Проф. Д-р Ст. К.“-гр.С.З. на датата 08.10.2018 г. и е бил изписан на
18.10.2018 г.,където е констатирано,че същият е изпитвал болка и
невъзможност да движи коляното си,а и е имало оток в областта на дясната
7
му колянна става.В заключението на експертизата е отразено още,че съгласно
оперативен протокол №563 от 12.10.2018 г.,на ищеца е била извършена
операция под спинална,при която е извършено открито наместване на
фрактура,вътрешна фиксация по Вебер,патела.Извършени са още дренаж и
послойно възстановяване,сложена е стерилна превръзка.Освен това,в
заключението на съдебно-медицинската експертиза е констатирано,че по
времето,когато ищецът е бил хоспитализиран,наред с други медицински
изследвания му е бил извършен и преглед от неврохирург,при който е
установено комоцио церебри /сътресение на мозъка/,но не са установени
травматични промени на мозъка,както се сочи в експертизата.Наред с
изложеното,няма данни в приложената медицинска документация ищецът да
е бил неподвижен,а и това,както заключава вещото лице,е противопоказно с
оглед профилактика на тромбози.От болничното заведение ищецът е бил
изписан в стабилизирано общо и локално състояние с препоръки:стерилни
превръзки през три дни,сваляне на конците на 12-14-я ден и да ходи 30 дни с
помощни средства с натоварване,както и да продължи анти-коагулантната
терапия още 25 дни.Според експертното заключение, възстановяването на
основната функция на увредения крайник на ищеца-ходенето-е приключило
максимално за 5 месеца след получаване на увреждането.Посочено е от
вещото лице,е по преценка на лекуващия лекар металните елементи се
отстраняват оперативно,като операцията е в по-малък мащаб от първата и не
се налага имобилизация.При устно дадените обяснения,отразени в съдебния
протокол от 15.06.2021 г.,вещото лице Б. е заявило,че не е извършвал преглед
на ищеца,тъй като не разполага с механизми да го прати на апаратни
изследвания и не разполага с контролни прегледи от съответните
специалисти,но смята,че ищецът би следвало да бъде възстановен поради
липсата на медицински документи, установяващи противното.Вещото лице и
в обясненията си е потвърдило,че ищеца би трябвало да е възстановен в
рамките на пет месеца.Посочило е,че няма данни ищецът да е провеждал
рехабилитация,но в тази насока е обяснило,че рехабилитацията се препоръчва
не като лечение на самото счупване,а поради отслабване на
мускулите,каквото се получава при имобилизацията на
крайника,представлявляваща част от същинското лечение на счупването и е
право на пациента да проведе такава рехабилитация,или не.Според вещото
лице,пациентите,които не провеждат рехабилитация изпитват слабост на
8
крайника,но все пак,макар и по-бавно,в процеса на използване на крайника
мускулатурата се възстановява,а в случая основната функция на крайника е
възстановена-ходенето и работата са възможни.
По отношение установяването на претърпените от ищеца
неимуществени вреди вследствие на уврежданията от процесното ПТП,са
приобщени в първоинстанционното производство и гласни доказателства
чрез показанията на св. К.Т.а.От показанията й става ясно,че тя е във
фактическо съжителство с ищеца и двамата имат общо дете.Отчитайки и
възможната заинтересованост на свидетелката,настоящият съд счита,че
показанията на свидетелката следва да бъдат кредитирани в частта
им,непротиворечаща на данните от експертното заключение на съдебно-
медицинската експертиза.Така от същите показания се потвърждава,че по
време на престоя си в болницата след пътния инцидент,ищецът е изпитвал
силни физически болки вследствие травмата на крака му,болките продължили
и след прибирането му вкъщи,той не е можел за известен период да се
придвижва самостоятелно,като е ползвал патерици,а и за ежедневните грижи
за себе си е имал нужда от чужда помощ,сънят му се е нарушил и често се е
будел,като и към момента на разпита на свидетелката ищецът продължава да
изпитва затруднения със съня,макар вече да има по-дълги часове сън.От
показанията на свидетелката Т. съдът намира за установено и това,че в
емоционален план ищецът е станал по-раздразнителен,тъй като не можел да
спи достатъчно.Настоящият съд обаче не кредитира показанията на
посочената свидетелка относно сочения от нея по-дълъг възстановителен
период на ищеца сравнено с посочения такъв в експертното заключение,както
и относно твърденията й,че функционално травмирания крак на ищеца не се е
възстановил и към момента на проведения разпит на свидетелката /извършен
в съдебното заседание на 27.04.2021 г.,т.е. повече от две години и половина
след пътния инцидент и увреждането на ищеца/ и то дотолкова,че ищецът да
не може да работи и да се грижи за семейството и детето си,каквито са
твърденията на свидетелката.Противно на тези показания и както вече се
посочи по-горе,вещото лице,изготвило СМЕ-за,посочва,че основната функция
на увредения крак на ищеца,позволяваща ходенето и извършването на
работа,са възстановени и това е станало в рамките на пет месеца след
увреждането,като няма медицинска документация,която да съдържа други
данни и да сочи на друг извод.Съдът дава вяра на заключението на
9
експерта,тъй като то е основано на професионални медицински познания,с
каквито разпитаната свидетелка няма данни да разполага.По същата причина-
липсата на медицински познания,съдът не кредитира показанията на св. Т. и
за това,че изпитваните от ищеца болки в главата и дразнене от светлината са
се дължали на полученото сътресение на мозъка /на „комоциото“,както сочи
свидетелката/. Възможно е и да е така,но приложената към делото
медицинска документация и заключението на СМЕ-за не съдържат
данни,които да потвърждават така твърдяната от свидетелката причинна
връзка между изпитвани от ищеца болки в главата,респ. дразнене от
светлината и полученото от него вследствие на пътния инцидент сътресение
на мозъка.Затова въззивният съд счита за неустановена тази причинна връзка
и в този контекст смята за необосновано извършеното от
първоинстанционния съд кредитиране на показанията на посочената
свидетелка в тяхната цялост.
В крайна сметка,предвид приетото по-горе от фактическа страна
относно получените от ищеца вследствие на процесното ПТП травматични
увреждания и търпените от него неимуществени вреди-болки и
страдания,вследствие на същите увреждания,настоящият състав приема от
правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД,в случаи като настоящия съдът
определя размера на дължимото обезщетение по
справедливост.Справедливостта не е абстрактно понятие,като при определяне
размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички
конкретни обстоятелства,които обуславят тези вреди /в този смисъл ППВС
№4/68 г./.При установеното от фактическа страна в настоящия казус и
съобразно изложеното,при определяне конкретния размер на
неимуществените вреди,причинени на ищеца,въззивната инстанция съобрази
установените факти за характера и вида на получените от ищеца травматични
увреждания,явяващи се следствие от процесния пътен инцидент,отчете и
посочената в експертното заключение продължителност на оздравителния
период на травмата на крака,а от друга страна-неустановеността на някакви
физически или психически последици за ищеца от полученото сътресение на
мозъка.Отчита и физическите затруднения,изпитани от ищеца вследствие
травмата на десния му крак през оздравителния период,търпените от него
физически и психо-емоционални страдания в резултат на същото увреждане и
10
проведеното лечение на последното,както и липсата на експертни медицински
данни за бъдещи неблагоприятни остатъчни последици от посочената
травма.Отчита също така и възрастта на ищеца към момента на настъпване
на произшествието и социално-икономическите условия в страната към
същия този релевантен за спора момент,както и съдебната практика по
сходни случаи.С оглед на комплексната преценка на всичко
изложено,въззивният съд намира,че справедливият размер на обезщетението
за търпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП
следва да бъде определен на сумата от 35 000 лв.До този размер въззивният
съд счита за основателен предявения иск за неимуществени вреди,за разлика
от възприетия от първоинстанционния съд извод,че същия иск е основателен
до размера от 50 000 лв.
Крайният извод обаче за това какъв размер обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде присъден на ищеца се предпоставя и от
преценката на заявеното от ответника-настоящ жалбоподател възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.На база същото
възражение,заявено в отговора на исковата молба при условие на
евентуалност-в случай,че съдът намери иска за основателен,ответникът е
поискал да бъде намалено обезщетението,твърдейки че съпричиняването на
вредите от страна на ищеца С.М. се изразява в следното:
1.В това,че ищецът е управлявал мотоциклета,като се е движел с
несъобразена и превишена скорост за пътния участък;
2.Управлявал е мотоциклета,като е бил неправоспособен водач за
съответната категория мотоциклети;
3.Управлявал е мотоциклет без преминал „Годишен технически
преглед“;
4.Ищецът е пътувал без предпазна екипировка и каска,като по този
начин сам е допринесъл за степента на получените от него увреждания;
5.Ищецът многократно е наказван за нарушения,представляващи
движение с несъобразена скорост и/или неправилно изпреварване.
Гореизброените обстоятелства,според ответника,сочат,че ищецът е
нарушил изброените в отговора на ИМ разпоредби от Закона за движение по
пътищата,а наред с това е въвел и твърдението,че е налице още една форма на
11
съпричиняване на вредоносния резултат,изразяваща се в неглижиране на
здравословното състояние и неполагане на грижи за пълно възстановяване.
Първоинстанционният съд е коментирал и приел за неоснователни
всички фактически твърдения на ответника,с които същият е обосновал
възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца и в крайна сметка е счел за неоснователно същото възражение,поради
което не е извършил намаляване на обезщетенията на основание чл.51,ал.2 от
ЗЗД /в частност-на обезщетението за неимуществени вреди/.В жалбата си
дружеството-застраховател поддържа оплакването,че заявеното от него
възражение за съпричиняване неправилно е отхвърлено /не е уважено/ от
първостепенния съд и намира това възражение за доказано,понеже от
изготвената от в.л. В. съдебна автотехническа експертиза се е установило,че
ищецът не се е съобразил при предприемане на маневра изпреварване с
намиращия се пред него лек автомобил.Това фактическо твърдение,направено
в жалбата като обосновка за основателност на възражението за
съпричиняване,е ново и въведено именно с жалбата.То,както е видно,е
различно от твърдяните в отговора на ИМ фактически обстоятелства,на които
е основано възражението,и тъй като не е своевременно заявено,въобще не
подлежи на преценка по същество в настоящото решение.А що се касае до
останалите,своевременно заявени в отговора на ИМ,фактически основания на
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат,то въззивният съд
ги намира за неоснователни и счита за правилна преценката на
първоинстанционния съд за неоснователността на самото
възражение.Съображенията на въззивния съд в тази насока са следните:
От заключението на комплексната автотехническа и оценителна
експертиза,изготвено от в.л. инж. В. В.,се установява,че скоростта на
движение на управлявания от ищеца мотоциклет „Я.“ в момента на удара с
лекия автомобил „О.В.“,управляван от М.А.М.,както и непосредствено преди
удара,е била 51,94 км/ч.,а максимално допустимата скорост за МПС за
пътния участък в зоната на инцидента е 50 км/ч.Или,както се
установява,непосредствено преди и по време на настъпване на процесното
ПТП ищецът е управлявал мотоциклета си с леко превишение на максимално
допустимата скорост за МПС за пътния участък,където е станало
произшествието.Не се установява обаче наличието на причинна връзка между
настъпването на произшествието и управлението на мотоциклета с леко
12
превишената скорост.Както посочва вещото лице В.,мотоциклетиста,т.е.
ищеца,не е имал техническа възможност да предотврати процесното
ПТП,като спре преди мястото на удара,тъй като лекия автобомил „О.“ е
попаднал в опасната му зона на спиране.Ищецът не е имал техническа
възможност да заобиколи автомобила поради това,че
автомобила,отклонявайки се на ляво,е затворил транспортния коридор,по
който се е движел ищеца с мотоциклета си.В продължение на
изложеното,вещото лице е установило,че мотоциклетиста не би имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара,дори и да се е движел
с максимално разрешената скорост от 50 км/ч. за пътния участък.Вещото
лице е посочило също, че тъй като ПТП е настъпило при извършване на
изпреварване от страна мотоциклетиста спрямо лекия автомобил О.,
спазването на определена дистанция помежду им няма отношение към
възникването на конкретното ПТП.Посочило е още,че мотоциклетиста би
имал възможност да спре преди мястото на удара към момента на реагиране
на опасността само при движение със скорост от 33,90 км/ч или по-ниска,но в
конкретния случай при такава скорост изобщо не би могло да е налице
изпреварване на автомобила от страна на мотоциклетиста.В
обобщение,предвид изложеното,съдът счита за неоснователно твърдението на
ответника,че като у управлявал мотоциклета си с несъобразена и превишена
скорост,ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Неоснователно е и твърдението на ответника,че ищецът е управлявал
мотоциклета,като е бил неправоспособен водач за съответната категория
мотоциклети.Както правилно е констатирано от първоинстанционния съд,в
досъдебното производство по повод процесното ПТП, приложено към
първоинстанционното дело,са налични справки от МВР и за двамата
участници в ПТП, като според справката за ищеца, същият има придобита
правоспособност за управление на мотоциклет „А“ категория (л.66 от
досъдебното производство).
Що се касае до твърдението на ответника,че ищецът е управлявал
мотоциклета,без да е преминал „Годишен технически преглед“,то настоящият
съд изцяло споделя становището на първоинстанционния съд,че в случая това
обстоятелство е ирелевантно по делото, тъй като нито ответникът твърди
процесното ПТП да е настъпило поради неизправност на мотоциклета, нито
13
има събрани доказателства в тази насока.
На следващо място,неоснователно е и поддържаното от ответника-
жалбоподател твърдение,че ищецът е пътувал без предпазна екипировка и
каска,като по този начин сам е допринесъл за степента на получените от него
увреждания.Съгласно показанията на водача на лекия автомобил „О.В.“-
М.А.М.,разпитан по първоинстанционното дело като свидетел, ищецът е бил с
предпазна екипировка и каска при настъпване на процесното ПТП.
Несъстоятелно е и твърдението на ответника,че ищецът е съпричинил
вредоносния резултат,тъй като е бил многократно наказван за нарушения,
представляващи движение с несъобразена скорост и/или неправилно
изпреварване.Дори и да са налагани на ищеца предходни такива наказания,то
този факт,сам по себе си,не може да обоснове извод за твърдяното
съпричиняване,тъй като то е зависимо от поведението на ищеца при
конкретното ПТП,настъпило на 08.10.2018 г.,а не от предходни негови прояви
при движението му по пътищата.
И най-накрая,по делото не е установено ищецът сам да е допринесъл за
вредоносния резултат /по-скоро за вредоносните последици от настъпилото
ПТП/,като е неглижирал собственото си здравословно състояние и не е
полагал грижи за пълното си възстановяване след пътния инцидент.Няма
данни ищецът да е проявил бездействие относно лечението на получените при
процесното ПТП увреждания и вследствие на това да се е удължил и/или
възпрепятствал възстановителния период от тези увреждания.По делото са
налице данни единствено,че ищецът не е провел препоръчаната му от лекар
рехабилитация на увредения крак след извършеното оперативно лечение на
травмата.Както стана ясно обаче от заключението на СМЕ-за и дадените от
вещото лице Б. обяснения,рехабилитацията не съставлява продължаващо
лечение на самата травма /счупването на дясното коленно капаче/,а е била
препоръчителна поради отслабване мускулите на крака вследствие лечението
на счупването с имобилизация,като поначало право на пациента е да проведе
или не такава рехабилитация.Т.е. нейното провеждане не е задължително за
пострадалия и не е пряко свързано с възстановяването от
травмата,представляваща в случая счупване на колянното капаче,така че
факта на неизвършването й не може да бъде възприет като съпричиняване на
вредоносните последици от процесното ПТП.
14
Предвид всички изложени по-горе аргументи по повод на посочените
от ответника фактически основания на заявеното от него възражение за
съпричиняване и неоснователността на всички тези основания,се налага
извода,че самото възражение е изцяло неоснователно,както е приел и
първоинстанционният съд,поради което дължимото на ищеца
застрахователно обезщетение не подлежи на намаляване на основание
чл.51,ал.2 от ЗЗД.
В продължение на гореизложеното се налага и крайния извод,че
обезщетението за неимуществени вреди се дължи на ищеца в определения от
въззивния съд справедлив размер по смисъла на чл.52 от ЗЗД,възлизащ на
сумата от 35 000 лв.Това от своя страна сочи на извода,че подадената от
дружеството-ищец въззивна жалба е частично основателна и
първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно в
частта,с която ответникът е осъден да заплати на ищеца застрахователно
обезщетение за претърпените от процесното ПТП неимуществени вреди за
горницата над сумата от 35 000 лв. до присъдения размер от 50 000 лв.Вместо
това,за тази разлика-над сумата от 35 000 лв. до 50 000 лв., прекият иск по
чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди следва да се отхвърли като неоснователен,ведно със
законната лихва върху тази разлика,считано от 08.07.2020 г.-датата на
подаване на ИМ пред съда до окончателното плащане.А за периода от
08.10.2018 г.-датата на увреждането,от която ищецът е поискал да се начисли
лихвата,до датата на подаване на исковата молба пред съда-08.07.2020
г.,искането на ищеца за присъждане на законна лихва е отхвърлено с
първоинстанционното решение и в тази му част решението не е
обжалвано,респ. е влязло в законна сила в същата част.
В останалата обжалвана част,с която иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е уважен за горницата над сумата от 20
000 лв. до сумата от 35 000 лв.,първоинстанционното решение е правилно и
като такова ще се потвърди в същата част.
Заедно с това,предвид изхода на спора пред настоящата инстанция,
първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта,с която
ответното дружество е осъдено да заплати в полза на Старозагорския окръжен
съд държавна такса над сумата от 1487,71 лв. до сумата от 2087,71 лв. върху
15
уважения размер на исковете,както и платени от бюджета на съда разноски за
експертизи за разликата над сумата от 145,57 лв. до сумата от 204 лв.
Предвид изхода на спора пред въззивната
инстанция,първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта,с
която ответникът е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение над сумата от 1455,79 лв. до присъдената сума от
2043 лв.
И отново предвид изхода на спора пред настоящата инстанция,водещ
до нарастване на отхвърлената част от иска за неимуществени вреди,ищецът
С.М. следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество допълнителни
разноски за първоинстанционното производство съобразно на отхвърлената
част от иска,както следва:сумата от 79,38 лв. разноски за експертиза и
свидетел и сумата от 43,81 лв.-допълнително юрисконсултско
възнаграждение.
По разноските пред въззивната инстанция:
С оглед частичната основателност на подадената от ответното
застрахователно дружество въззивна жалба,въззиваемият С.М. следва да бъде
осъден да заплати на същото дружество разноски за въззивното производство
в размер на 300 лв.-платена ДТ по въззивната жалба в редуциран размер
съобразно на уважената част от жалбата,респ.-на отхвърлената част от иска за
неимуществени вреди.Дружеството-жалбоподател е поискало присъждане и
на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.Такова му се
дължи на основание чл.78,ал.8 от ГПК,тъй като въззивната жалба освен,че е
частично основателна,е и изготвена от юрисконсулт на дружеството.Като
размер юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено
съобразно разпоредбата на чл.25а,ал.3 от Наредбата за заплащане на правната
помощ предвид изготвянето на самата жалба от юрисконсулт,без обаче такъв
да се е явил в съдебно заседание.Така съдът намира,че на дружеството-
жалбоподател следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за
производството пред настоящата инстанция в размер на 100 лв.,платимо му от
въззиваемия С.М..
Дружеството-жалбоподател,предвид частичната неоснователност на
въззивната жалба,следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемия С.М.
разноски за въззивната инстанция в размер на 1000 лв.,представляващи
16
адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и
съдействие от 10.01.2022 г. в редуциран размер съобразно на отхвърлената
част от жалбата.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260269 от 20.07.2021 г.,постановено по т.д.
№1228/2020 г. по описа на ОС-С.З.,в частта,с която е осъден ответникът
„З.а.д. Д.Б.Ж.З” АД-гр.С.,с ЕИК ....., да заплати на ищеца СТ. ХР. МЛ., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. С.З., ул. „Г.Б.” № 36,застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания,претърпени от
ищеца вследствие на настъпилото на 08.10.2018 г. в гр. С.З. на ул. А.К.
пътнотранспортно произшествие,за разликата над сумата от 35 000 лв. до
присъдения с решението размер на обезщетението за тези вреди от 50 000
лв.,ведно със законната лихва за забава върху посочената разлика,считано от
датата на подаване на ИМ пред съда-08.07.2020 г. до окончателното
плащане,като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от СТ. ХР. МЛ. с ЕГН ********** против
„З.а.д. Д.Б.Ж.З” АД-гр.С.,с ЕИК ..... осъдителен иск по чл.432,ал.1 от КЗ за
заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП,станало на датата на
08.10.2018 г. в гр. С.З. на ул. А.К.,за разликата над сумата от 35 000 лв. до
присъдения с първоинстанционното решение размер от 50 000 лв.,ведно със
законната лихва върху тази разлика,считано от датата на подаване на ИМ
пред съда-08.07.2020 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260269 от 20.07.2021 г.,постановено по
т.д.№1228/2020 г. по описа на ОС-С.З.,в останалата обжалвана част,с която е
осъден ответникът „З.а.д. Д.Б.Ж.З” АД с ЕИК ..... да заплати на ищеца СТ.
ХР. МЛ. с ЕГН **********,застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди-болки и страдания,претърпени от ищеца вследствие на настъпилото на
08.10.2018 г. в гр. С.З. на ул. А.К. пътнотранспортно произшествие,за
разликата над сумата от 20 000 лв. до сумата от 35 000 лв.,ведно със
законната лихва за забава върху посочената разлика,считано от датата на
подаване на ИМ пред съда-08.07.2020 г. до окончателното плащане.
17
В частта,с която осъдителният иск за заплащане на застрахователно
обезщетение за търпените от ищеца неимуществени вреди от станалото на
08.10.2018 г. ПТП е уважен до размера от 20 000 лв.,както и в частта,с която е
уважен предявения иск по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени от ищеца вследствие на същото ПТП
имуществени вреди,а също и в частта,с която е отхвърлено искането на ищеца
за присъждане на законна лихва върху претендираните обезщетения за
периода от 08.10.2018 г.-датата на процесното ПТП,до датата на завеждане на
ИМ пред съда-08.07.2020 г.,първоинстанционното решение №260269 от
20.07.2021 г.,постановено по т.д.№1228/2020 г. по описа на ОС-С.З.,не е
обжалвано и е влязло в сила в тези му части.
ОТМЕНЯ решение № 260269 от 20.07.2021 г.,постановено по т.д.
№1228/2020 г. по описа на ОС-С.З.,в частта,с която е осъден ответника „З.а.д.
Д.Б.Ж.З” АД-гр.С. с ЕИК ..... да заплати в полза на Старозагорския окръжен
съд държавна такса за разликата над сумата от 1487,71 лв. до присъдената с
решението сума от 2087,71 лв.,както и да заплати разноски за
експертизи,изплатени от бюджета на съда,за разликата над сумата от 145,57
лв. до сумата от 204 лв.
ОТМЕНЯ решение № 260269 от 20.07.2021 г.,постановено по т.д.
№1228/2020 г. по описа на ОС-С.З.,и в частта,с която е осъден ответника
„З.а.д. Д.Б.Ж.З” АД-гр.С. с ЕИК ..... да заплати на ищеца СТ. ХР. МЛ. с ЕГН
********** разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над сумата
от 1455,79 лв. до присъдената сума от 2043 лв.
ОСЪЖДА СТ. ХР. МЛ. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.
С.З., ул. „Г.Б.” № 36,да заплати на „З.а.д. Д.Б.Ж.З” АД,с ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Г.М.Д.” № 1 сумата от 300 лв.
/триста лева/ разноски за въззивното производство-платена ДТ по въззивната
жалба,както и юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК за
производството пред въззивната инстанция в размер на 100 лв. /сто лева/,а
още да му заплати и сумата от 79,38 лв. /седемдесет и девет лева и 38
стотинки/-допълнителни разноски за производството пред първата инстанция
/над присъдените такива с първоинстанционното решение разноски от 266
лв./ съобразно на отхвърлената част от иска за неимуществени вреди,както да
му заплати и допълнително юрисконсултско възнаграждение за
18
производството пред първата инстанция в размер на 43,81 лв. /четиридесет и
три лева и 81 стотинки/.
ОСЪЖДА „З.а.д. Д.Б.Ж.З” АД,с ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Г.М.Д.” № 1 да заплати на СТ. ХР. МЛ. с ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. С.З., ул. „Г.Б.” № 36,сумата от 1000 лв.
/хиляда лева/ разноски за производството по възз. т.д.№917/2021 г. по описа
на Апелативен съд-Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19