МОТИВИ ПО АНД № 2463/2015 г. по описа на Пловдивски районен съд, Х
наказателен състав
Производството е по реда на
чл.378, ал.4 от НПК.
С
постановление от 27.04.2015 г. Районна прокуратура Пловдив е внесла делото за
разглеждане в ПРС с предложение за освобождаване от наказателна отговорност по
реда на чл.78а на обвиняемата Е.Г.К. за това, че на 19.08.2013 г., в град
Пловдив, съзнателно се е ползвала пред Национален осигурителен институт,
Районно управление „Социално осигуряване” гр.Пловдив от неистински официални
документи - трудова книжка №168/01.07.1970 г., издадена на името на Е.Г. Т., е
посочен издател СДТ П.С. гр.Пловдив; Удостоверение обр.УП-30 №80/04.06.1986 г.,
издадено на името на Е.Г. Т. с посочен издател СДТ П.С. гр.Пловдив;
Удостоверение Обр.УП-30 № ***/27.04.1999 г., издадено на името на Е.Г. К. е
посочен издател ССП на PC при БСФС - V
район гр.Пловдив, когато от нея за самото им съставяне не може да се търси
наказателна отговорност- престъпление по
чл.316, вр.чл.308, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението, както
излага подробно становище по същество и моли обвиняемата да бъде освободена от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба над
минималния размер, обвиняемата да бъде осъдена да понесе разноските по делото,
а документите, съставляващи веществени доказателства, да останат по делото.
Обвиняемата К. заявява, че разбира
обвинението, изразява съжаление, дава обяснения по делото, моли да се вземе
предвид имотното й състояние при определяне на наказанието.
Съдът след преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Обвиняемата Е.Г.К. е родена на *** ***.
Тя е б., с българско гражданство, омъжена, неосъждана, със средно образование,
работеща като *** в О.П., с ЕГН **********.
През
2013 г. обвиняемата Е.Г.К. решила да предприеме действия за подаване на
заявление до НОИ и задвижване на процедура по пенсиониране и получаване на
пенсия. Няколко години преди това, обвиняемата започнала да събира необходимите
й документи за предстоящо пенсиониране, като установила, че за периода от 1970
година до 1971 г. и от 1980 година до 1982 година няма нужния осигурителен
стаж, тъй като не е работила. За това обстоятелство обвиняемата споделила на
бившия си съпруг /вече покойник/- Ж.К., който й предложил да й осигури нужните
документи, които да удостоверяват за посочения период положен труд и съответно
наличен осигурителен стаж. Въпреки че обвиняемата К. знаела, че за времето от
1970 година до 1971 г. и от 1980 година до 1982 година няма необходимия положен
трудов стаж и осигурителен такъв, тя се съгласила да бъде снабдена е фалшиви
документи, които никога не са издавани за нея, но които да бъдат оформени като
редовни, за да ги използва по-късно пред НОИ. По неустановен начин и от неустановено
в хода на разследването лице обвиняемата К. се снабдила с документи,
удостоверяващи необходим й за пенсиониране осигурителен стаж, а именно -
трудова книжка № 168 от 01.07.1970 година с посочен издател СДТ “П.С.”
гр.Пловдив, в която било отразено, че за времето от 01.07.1970 г. до 14.04.1971
г. обвиняемата К. била работила в посоченото предприятие като бояджийка на
метални халета. В същата трудова книжка било записано и че от 01.09.1980 г. до
30.06.1981 г. обвиняемата К. била работила като управител на магазин към ССП на
PC
при БСФС - V
район - гр.Пловдив и после в същото предприятие, но като бояджия за периода
01.07.1981 г. до 06.07.1982 година. Наред с трудовата книжка, обвиняемата се
снабдила и с Удостоверение № 80 обр. УП- №30 с
посочена дата на издаване 04.06.1986 г. и с посочен издател СДТ “П.С.”
гр.Пловдив, в което било отразено, че от 01. 07.1970 г. до 14.04.1971 г.
обвиняемата К., тогава с фамилия Т., е работила в предприятието като бояджия на
метални халета, както и с Удостоверение № С- 138 обр.УП-
№30 от дата 27.04.1999 година с посочен издател ССП на PC
при БСФС - V
район, в което било отразено, че обвиняемата е работила в това предприятие като
управител и като бояджия в описания и в трудовата книжка период. Върху
посочените документи - трудова книжка и две удостоверения, имало положени от
неустановено по делото лице подписи за „изготвил”, „отч.счетоводител”
и „ръководител”, както и положени печати с изписани текстове на посочените по-
горе предприятия ССП на PC при БСФС- V
район и СДТ “П.С.” гр.Пловдив. Въпреки че обвиняемата К. била наясно, че
въпросните документи не са издадени от посочените в тях издатели за нея, тъй
като обвиняемата никога не е работила в тези предприятия, то заедно с другите
документи, необходими й за пенсиониране, на 19.08.2013 г. обвиняемата К.
депозирала пред служителите в ТП на НОИ гр.Пловдив заявление от свое име за
отпускане на лична пенсия, ведно с всички изискуеми документи, включително и
трудовата книжка №168 от 01.07.1970 година с посочен издател СДТ “П.С.”
гр.Пловдив, Удостоверение № 80 обр.УП - №30 с
посочена дата на издаване 04.06.1986 г. и с посочен издател СДТ “П.С.”
гр.Пловдив, както и Удостоверение № С- 138 обр.УП- №30
от дата 27.04.1999 година с посочен издател ССП на PC
при БСФС- V
район. Заявлението от обвиняемата било прието в ТП на НОИ гр.Пловдив, входирано под номер МП 52230 от 19.08.2013 г. и образувана
пенсионна преписка, в хода на която се извършила проверка от служители на ТП на
НОИ гр.Пловдив на представените от обвиняемата К. документи относно
достоверността на вписания осигурителен стаж. В хода на проверката се
установило, че обвиняемата Е.К. не фигурира във ведомостите на ДТП “П.С.” за
вписания в трудовата книжка и удостоверението период, а трудова книжка с №168
не е издавана на обвиняемата, като под този номер в тетрадката за трудови
книжки фигурирала издадена такава, но на съвсем друго лице. По отношение на
предприятието ССП на PC при БСФС- V
район, в хода на проверката служителите от ТП на НОИ - Пловдив получили
сведение, че във ведомостите не фигурира името на обвиняемата К. и същата не е
работила във визирания период в предприятието. Предвид установените
обстоятелства на обвиняемата Е.К. не била отпусната лична пенсия, а досежно
описаните документи - трудова книжка и две удостоверения УП обр.30 били
сигнализирани органите на прокуратурата.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на свидетелите Г.Д., Ст.Д., Б.И., Т.М.,
Р.Д., М.А., дадени на досъдебното производство, които съдът, с оглед вида на
производството, ползва пряко. Показанията на всички свидетели се характеризират
с логичност, последователност и пълно съответствие помежду си, както и със
събраните по делото писмени доказателства досежно основните факти от значение
за разследването.
Съдът възприема като достоверни обясненията на
обвиняемата от досъдебното производство, в които същата е признала, че не е
работила никога в предприятията и на длъжностите, описани в инкриминираните
документи, както и е посочила механизма на снабдяване с тях. В рамките на
съдебното производство обвиняемата, макар и само отчасти, е потвърдила
обясненията си от досъдебното производство, като изложеното от нея твърдение,
че е била измамена се възприема от съда като защитна позиция, предвид изричното
изявление на обвиняемата и знанието й, че никога не е работила в предприятията,
посочени като издатели на инкриминираните документи.
Установеното от фактическа страна се изяснява и от приложените по делото
писмени доказателства – доклад от Н. Отдел “Пенсии” – Пловдив, копие от трудова
книжка и удостоверения, разпореждане за отпускане на пенсия, констативни протоколи
от извършена проверка по разходи за ДОО на “Евмолпия”
АД, и на ТЦ “Тракия” – Пловдив,
заявление за отпускане на пенсия, удостоверения, писма, копие от тетрадка за
издавани трудови книжки, констативен протокол от “Жилфонд” – Пловдив, експертна
справка, справки от АИС БДС, заповеди, приемо -
предавателен протокол, описи на ведомости, описи на изготвени удостоверения
обр.УП2 и УП3, справка за съдимост и характеристична справка за обвиняемата,
както и от съдържанието на самите инкриминирани документи, приложени по делото
като веществени доказателства.
От изготвените и приложени по делото
две съдебно - почеркови експертизи се установява, че подписите
за завеждащ личен състав и изготвил в Удостоверение УП- 30 № 80/04.06.1986 г. и
ръкописните текстове не са изпълнени от Р.Й. Д., изпълняваща към този период
длъжността в ДТП П.С.. Установено е, че в трудова книжка №168, издадена на
името на Е.К., подписите на страница №11 от същата трудова книжка и ръкописните
текстове не са изпълнени от свидетелката М. А., работила като Н. на личен
състав в ДТП П.С. към периода, посочен за издаване на документа. Освен това, от
експертизите става ясно, че нито подписите за издатели, нито ръкописните
текстове са били изпълнени от обвиняемата К..
На базата на така посочените
доказателства съдът категорично прие, че в случая следва обвиняемата да бъде
призната за виновна в извършване на вмененото й престъпление в пълния му обем.
От
обективна страна, за да е налице съставът на деянието по чл.316 от НК е
необходимо да е извършено ползване на престъпно създаден документ.
Следователно, изпълнителното деяние на такова престъпление се изразява в самото
ползване на противоправно създадения от другиго документ. Ползването от своя
страна означава употреба на документа пред определен доказателствен адресат
като редовен документ и с оглед на претендираното
негово правно значение.
В случая е налице установяване от
доказателствата по делото, че обвиняемата е депозирала и трите инкриминирани
документа лично пред ТП на НОИ Пловдив – РУСО със заявлението за отпускане на
лична пенсия, което е било сторено на 19.08.2013 г. на гише в посочената
институция пред свидетелката Т.М. – специалист “Пенсионно обслужване” в ТП на
НОИ Пловдив, приела заявлението, ведно с инкриминираните документи от
обвиняемата. В тази насока са както показанията на свидетелката М., така и
самите обяснения на обвиняемата и те се подкрепят от приложеното по делото
заявление за отпускане на пенсия. Установява се категорично от писмените доказателства и експертизите, които
съдът кредитира като обективно и професионално изготвени, че и трите
инкриминирани документа не са издадени от привидно сочените като техни издатели
предприятия. Също така се установява, че ръкописните текстове, както и
подписите върху инкриминираните документи не са полагани от обвиняемата.
Следователно, от нея не може да се търси отговорност за съставянето на иначе
неистинските официални по своя характер документи, съгласно определянето им по
чл.93, т.5 от НК, предвид факта, че принципно се издават от длъжностно лице в
определена нормативно форма /и трите документа са по утвърден образец/ и се
издават от длъжностно лице в кръга на функцията му.
От субективна страна престъплението
обвиняемата е извършила умишлено, като напълно е съзнавала, с оглед знанието й,
че никога не е работила в посочените в инкриминираните документи предприятия,
че не е работила въобще в тези периоди, че и трите документа са неистински, а
освен това и с невярно съдържание. В тази насока и умисълът на обвиняемата е
обхващал и обстоятелството, че документите се представят на доказателствения
адресат, като че ли са редовни, а не престъпно създадени, макар да е знаела, че
те не са редовни. Твърденията на обвиняемата, че е била подведена от други лица
и измамена не се възприемат от съда като достоверни и в този смисъл изключващи
умишленото й поведение, доколкото самата тя обявява, че е била наясно със
законоустановения ред за пенсиониране и допълване на недостигащ осигурителен
стаж. Нещо повече, от доказателствата по делото се установява и конкретния престъпен мотив и подбудите на обвиняемата, а
именно да може да получи пенсия, ползвайки престъпно създадените документи.
За
престъплението по чл.316, вр. с чл.308, ал.1 от НК се
предвижда наказание до три години лишаване от свобода. Обвиняемата К. е
пълнолетна, като същата е неосъждана и не е била освобождавана от наказателна
отговорност по реда на Раздел ІV на Глава VІІІ от НК. Имуществени щети от
деянието са несъставомерни. Предвид наличието на
материално - правните предпоставки за приложението на императивната норма на
чл.78а от НК, съдът с решението си освободи обвиняемата от наказателна
отговорност.
Относно определянето на административното
наказание глоба, при съобразяване на размера му, съдът взе предвид като
смекчаващи вината обстоятелства признанието на вината и изразеното съжаление на
обвиняемата от една страна, както и изминалия период от време от извършване на
престъплението до провеждане на настоящото производство, а от друга, като
отегчаващи вината обстоятелства, отчете факта, че се касае до три инкриминирани
документа, от които обвиняемата се е ползвала, както и самия интензитет на
престъплението, свързан с особения характер на удостоверяванията,
които са направени с инкриминираните документи и в тази връзка по-високата
степен на засягане на защитените с нормата на чл.316 от НК обществени
отношения, свързани със сигурността на документирането. Ето защо и като
съобрази и данните относно имотното състояние на обвиняемата, съдът счете, че
справедливо е наказанието глоба да бъде определено в размер около, но над
минималния предвиден в нормата на чл.78а от НК и затова наложи на К. глоба в
размер на 1500 лева.
Досежно
приложените по делото като веществени доказателства инкриминирани документи –
двете удостоверения образец УП -30 и трудовата книжка, съдът счете, че те
следва да се унищожат като вещи без стойност след влизане на решението в
законна сила.
Предвид
признаването на обвиняемата К. за виновна в извършване на вмененото й
престъпление, същата бе осъдена на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати по
сметката на на ОД на МВР / за БНТЛ/ сумата от 220
лева, съставляващи разноски за изготвените там две експертизи.
По изложените мотиви съдът постанови
решението си.
Районен
съдия:/П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! П.К.