РЕШЕНИЕ
гр.София,08.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с. СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря Ирена Апостолова., като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 16648 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 05.08.2019 г. по гр.д. №55724/18 г., СРС, ГО, 153 с-в ОСЪЖДА „И.” ООД, ЕИК ******, да заплати на Н.Б.М., ЕГН **********, на основание чл. 200 КТ сумата 9 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от трудова злополука, реализирала се на 24.06.2018 г., ведно със законната лихва от 24.06.2018 г. до погасяването, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 200 КТ до пълния предявен размер от 20 000 лв.
ОСЪЖДА „И.” ООД, ЕИК ****** да заплати на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокат Р.М., адрес *** сумата 508,50 лв. адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „И.” ООД, ЕИК ****** да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на съда сумата 517,50 лв. такси и разноски, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Н.Б.М., ЕГН ********** да заплати на „И.” ООД, ЕИК ****** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 987,25 лв. разноски, съразмерно отхвърлената част от иска.
Срещу
постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от ищеца. Във въззивната жалба се сочи, че решението е
неправилно и необосновано.Излага съображения,че съдът неправилно определил 25 %
принос на пострадалия при злополуката при положение,че инцидента бил изцяло по
негова вина в пълен разрез с инструкциите за безопасност и изричните указания
на техническия ръководител.Необоснован бил изводът на съда,че обезщетението
следва да е 12 000 лв.Установено било,че са налице предпоставки за пълно
възстановяване,но въпреки предписаните рехабилитации такива не били
извършени.Съдът не се произнесъл по искането за прихващане със стойността на
закупена от тях киршнерова игла,за което
са подали молба за допълване на решението.
Иска се от настоящата инстанция да
отмени решението като неправилно и да се отхвърли иска или да се намали обезщетението.
. Претендират
се разноски
.
По въззивната жалба е
постъпил отговор,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236,
ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
На ищеца е причинено травматично увреждане от удар при демонтиране на кофраж на таванна плоча на новостроящ се обект в гр. София, кв. Панчарево, признато за трудова злополука с разпореждане по чл. 60, ал. 1 КСО.
|
|
От
двете заключения на съдебно-медицинската експертиза се установява, че от удара
ищецът е получил рана 3 см. по гръбна и странична повърхности на дясна длан с
некротични зони и открито счупване на крайната фаланга на палеца на дясната
ръка. Проведено е лечение - както болнично, така и амбулаторно. Съгласно основната съдебномедицинска
експертиза увреждането на ищеца е изисквало имобилизация за около 30-45 дни след проведена оперативна намеса по поставяне на
метална остеосинтеза - Киршерова игла. Травмата
е била съпроводена със значителни болки, които в началните 1-2 седмици са
налагали прием на обезболяващи средства.За около 2 месеца след травмата е било
налице затруднение на основната хватателна функция на дясната ръка на ищеца,
като е било налице затруднено самообслужване, с оглед на което се е нуждаел от
подпомагане на всички дейности в ежедневието, изискващи ползване и на двете
ръце.
Съгласно допълнителната медицинска
експертиза поставената оперативно на 24.06.2018 г. Киршерова игла в палеца на
дясната ръка на ищеца е отстранена при амбулаторни условия на 27.08.2018 г.
чрез провеждане на втора оперативна намеса. Отстраняването й, както и
обработването на раната, са довели също до силни болки и страдания. Лечението
на ищеца не е приключило, хватателната функция на дясната му ръка не е напълно
възстановена, като е необходимо провеждане на лечение е рехабилитация и
физиотерапия.
Съдът правилно е определил размер на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди сумата 12 000 лв. При
определянето му съдът отчел, че увреждането е причинило в началния момент /при
оперативното поставяне на импланта/ силна болка, която макар и с по - нисък
интензитет е продължила във времето - според свидетеля И.. Оперативното
премахване на импланта два месеца след злополуката, също е причинило силна
болка на ищеца. Травмата е създала допълнителни неудобства за него в нормалното
му ежедневие, свързани със затруднено самообслужване и нужда от подпомагане на
всички дейности в ежедневието, изискващи ползване и на двете ръце, които
неудобства ищецът продължава да търпи. Този факт се потвърждава от решението на
ТЕЛК.Отчетена е възрастта на ищеца, неблагоприятната прогноза на заболяването, при
съобразяване на изложеното от вещото лице в съдебна зала за невъзможността за
пълно възстановяване в движението на пръста, а единствено за подобряването му
при провеждане на рехабилитация.
Липсата на данни за проведена
своевременна рехабилитация /веднага след премахване на импланта/ не променя
изложеното, тъй като според вещото лице тази рехабилитация само би увеличила
шансовете за по - бързо възстановяване, т.е. по делото не се установява, че
евентуалното бездействие на ищеца е причината за настъпилата мускулна атрофия
на увредения пръст, в какъвто смисъл са възраженията на ответника.
Размерът на съпричиняването на вредоносния резултат настоящият състав намира,че следва да бъде определен на 35 %.Това е така,защото безспорно е установено,че в деня преди да започне демонтирането на кофража,на ищеца му е разяснена технологията от техническия ръководител,че при демонтирането трябва да участват повече от един работници,затова и било възложено на трима души да извършват тази дейност.Ищецът не е съобразил тази технология като сам е свалял вертикална подпора без друг да придържа ,вследствие на което подпората го е ударила Така той не е положил елементарна грижа,която и най-небрежният би положил,поради което допринесъл за вредоносния резултат.
Така определеното обезщетение в размер на 12 000 лв. следва да се намали с 4 200 лв., с оглед приетото съпричиняване 35 % от страна на ищеца. В този смисъл на ищеца следва да се присъди обезщетение в размер на 7 800 лв.
Първоинстанционното
решение следва да се
отмени в частта,с която е присъдено обезщетение за горницата над 7 800
лв.до 9 000 лв.и искът да се отхвърли в тази част.
По разноските : Ищецът е защитаван
безплатно и на основание чл.38 ал.2 ЗА следва да се заплати на адв.Р. М. сумата 440.70 лв.,съобразно уважената част
на иска.На основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати 312 лв.за
държавна такса и 136.50 лв.за вещи
лица,или общо 448.50 лв.на бюджета на съда.
Ответникът е заплатил адвокатско
възнаграждение 2260 лв.,предвид
възражението за прекомерност съдът го намалява на 1695 лв.Съобразно
отхвърлената част ще е 1033 лв,а за вещо
лице - 61 лв.
Въззивникът е сторил 180 лв.разноски за д.т. и 1000 лв.разноски за
адвокатски хонорар като е направено възражение за прекомерност на платения
адвокатски хонорар.Съобразено с Наредба №1/2004 г.за МРАВ,предвид фактическата
и правна сложност на делото,съдът намира възражението за неоснователно и съобразно
уважената част на жалбата хонорарът
следва да е 133 лв.,а разноски за д.т.24 лв.
Въззиваемата страна е защитавана
от адвокат безплатно и съобразно чл.38 ал.2 ЗА следва да се присъди сумата 676
лв.,според отхвърлената част на жалбата.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение от 05.08.2019 г. по гр.д. №55724/18 г., СРС, ГО, 153 с-в в частта,с която ОСЪЖДА „И.” ООД, ЕИК ******, да заплати на Н.Б.М., ЕГН **********,
на основание чл. 200 КТ сумата горницата над 7 800 лв.до 9 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от трудова злополука, реализирала се на
24.06.2018 г., ведно със законната лихва от 24.06.2018 г. до погасяването
ОСЪЖДА
„И.” ООД, ЕИК ******
да заплати на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокат Р.М.,
адрес *** сумата 508.50 лв. адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената
част от иска.
ОСЪЖДА
„И.” ООД, ЕИК ******
да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на съда сумата 517,50 лв.
такси и разноски, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА
Н.Б.М., ЕГН **********
да заплати на „И.” ООД, ЕИК ****** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 987,25
лв. разноски, съразмерно отхвърлената
част от иска и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А :
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.200 КТ за ОСЪЖДАНЕ „И.” ООД, ЕИК ******, да заплати на Н.Б.М., ЕГН **********
сумата горницата над 7 800 лв.до 9
000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
трудова злополука, реализирала се на 24.06.2018 г., ведно със законната лихва
от 24.06.2018 г. до погасяването
ОСЪЖДА
„И.” ООД, ЕИК ******
да заплати на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокат Р.М.,
адрес *** сумата 440.70 лв. адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената
част от иска.
ОСЪЖДА „И.” ООД, ЕИК ****** да заплати на основание чл. 78, ал.
6 ГПК по сметка на съда сумата 448,50 лв. такси и разноски, съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Н.Б.М., ЕГН ********** да заплати на „И.” ООД, ЕИК ******
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1033
лв. разноски за адвокатски хонорар и 61 лв.разноски за вещо лице,
съразмерно отхвърлената част от иска
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Н.Б.М., ЕГН ********** да заплати на „И.” ООД, ЕИК ******
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 133
лв. разноски за адвокат и 24 лв.за д.т., пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА
„И.” ООД,
ЕИК ****** да заплати на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК вр.
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокат Р.М., адрес *** сумата 676 лв. адвокатско възнаграждение пред възивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1
2
.