№ 8
гр. Смолян , 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Търговско дело №
20205400900072 по описа за 2020 година
Производството е по частичен иск с правно основание чл.274ал.1т.2
КЗ/отм./,с цена на иска 50 000лв.
ИЩЕЦЪТ ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
”Л.И.”АДгр.София,ЕИК***,представлявано от изпълнителните директори
М.С.М.-Г. и П.В.Д.,чрез пълномощника му адв. С. Л., твърди в исковата
молба, че на 1.V.2010год. в гр.Пловдив, на бул.“Асеновско шосе“, в района на
бензиностанция „Лукойл“, лек автомобил „Фолксваген“,модел „Пасат“ с рег.
№СМ **** СМ, собственост на Ф. Х. Д., се запалва в следствие
разхерметизиране на газовата му уредба,което става причина за смъртта на Л.
Ф. З..По случая е образувана ПП№3461/2010год. на Пловдивска окръжна
прокуратура, приключила с постановление от 24.ІХ.2010год.,от което се
установява,че пожарът е възникнал мигновено в купето на автомобила,поради
техническа неизправност в автомобила,изразяваща се в изтичане на газ с
концентрация на взривяване на пропан бутана и действията на Д.- подаване на
пламък от запалка с цел запалване на цигара.Към датата на ПТП, за лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№СМ **** СМ,собственост на Ф. Х. Д.,
има сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите№223099476517, със срок на валидност от 26.ХІІ.2009год.
1
до 25.ХІІ.2010год.,покриваща отговорността за вредите,които водачът на
МПС би причинило на трети лица и за които отговаря съгласно българското
законодателство.Родителите на починалата Л. Ф. З. са предявили иск за
причинените им неимуществени вреди срещу застрахователя
ЗК“Л.И.“АДгр.София,като с решение№832/29.ІV.2014год. по В.гр.д.
№152/2014год. на САС, ЗК“Л.И.“АДгр.София е осъдено да заплати на Ф. Я. З.
и Е. Р. З. по 120 000лв. обезщетение за причинените им неимуществени вреди
от смъртта на дъщеря им Л. З.,ведно със законната лихва върху
обезщетенията,считано от 10.V.2010год. до окончателното им
изплащане.Издаден е изпълнителен лист на 14.ІХ.2015год.,като по изп.д.
№1122/2015год. на ЧСИ Велислав Петров,с рег.№879 на КЧСИ,сумите са
изплатени от ЗК“Л.И.“АДгр.София по посочената от ЧСИ сметка с преводно
нареждане BORD03367613.Ето защо на основание чл.274ал.1т.2 КЗ/отм./ във
връзка с чл.45 ЗЗД ЗК“Л.И.“АДгр.София има право на регресен иск срещу
виновния водач Ф. Х. Д. за сумата 372 960.38лв.,от която 240 000лв. главница
и 132 960.38лв. законна лихва върху главницата,считано от 10.V.2010год. до
окончателното плащане на 16.Х.2015год.По гореизложените съображения
ищецът моли Смолянският окръжен съд да постанови решение,с което да
осъди ответника Ф. Х. Д.,ЕГН********** да му заплати сумата 50
000лв.,предявена частично от общата претенция на стойност
372 960.38лв.,представляваща изплатени суми за репариране на претърпените
неимуществени вреди от Ф. Я. З. и Е. Р. З.-родители на починалата Л. Ф.
З.,ведно със законните лихви върху главницата,считано от датата на подаване
на исковата молба в съда-16.І.2020год. до окончателното и изплащане,като му
присъди и съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна
инстанция.
ОТВЕТНИКЪТ Ф. Х. Д.,ЕГН********** с адрес
с.Б.,община Рудозем,чрез пълномощника му адв. С. М., със съдебен адрес:
гр.Смолян,бул.“България“№7,ет.2, подава писмен отговор вх.
№577/30.03.2020год. на исковата молба.Ответникът оспорва изцяло
предявения иск по основание и размер.Оспорва изцяло твърденията на ищеца
в исковата молба,като признава само,че на 1.V.2010год. в гр.Пловдив е
станало ПТП в управлявания от него автомобил и в резултат на избухналия
пожар е починала Л. Ф. З..Счита,че за гражданския съд е задължителна за
2
съобразяване само влязлата в сила присъда на наказателния съд и то по
посочените в чл.300 ГПК факти и обстоятелства- извършено ли е деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.Всички останали
граждански последици от деянието,респективно деликта, следва да се
установят пред гражданския съд с всички допустими доказателствени
средства,при спазване на принципа за непосредственост и равенство на
страните по делото,независимо дали по отношение на същите факти са
събирани доказателства в досъдебното наказателно производство.Счита,че от
ПП№3461/2010год. по описа на Окръжна прокуратура гр.Пловдив могат да се
ползват единствено писмените и веществени доказателства и то само ако се
приемат по настоящето дело.Становище по тези доказателства може да вземе
само след като ПП се изиска,тъй като не е участвал в досъдебното
наказателно производство,което се е водило срещу „неизвестен
извършител“.Постановеното решение№832/29.04.2014год. по В.гр.д.
№152/2014год. на САС няма сила на присъдено нещо по отношение на
ответника,тъй като той не е участвал в това производство нито като
страна,нито като трето лице помагач.Оспорва изводите на САС,както и
всички събрани в това производство доказателства /включително пожаро-
техническата и авто-техническата експертизи/,тъй като не е участвал в това
производство и не е имал възможност да вземе становище по тях.Ето защо те
не следва да се прилагат като доказателство по настоящето дело.Всички
факти и твърдения на ищеца следва да се доказват в настоящето
производство,с допустимите по ГПК доказателства и доказателствени
средства.
Ответникът твърди,че не е извършил каквото и да е противоправно
деяние-действие или бездействие при ПТП на 1.V.2010год,нито че виновно е
извършил такова деяние-действие или бездействие,както и че при настъпване
на ПТП на 1.V.2010год. е извършил действие или бездействие,което е в
причинна връзка с настъпилите вреди.Оспорва да е ползвал запалка,която да е
предизвикала взрива и пожара в автомобила.Твърди,че не е знаел,нито е бил
длъжен да знае,че при зареждане на автомобила,внезапно и неочаквано в
конкретната ситуация е възникнала неизправност в газовата уредба на
автомобила,която е застрашила безопасността на движение и ПТП е
възникнало в резултат на това.Твърди,че въобще не е знаел за възникналата
3
неизправност в газовата уредба на автомобила,която е причинила изтичане и
концентрация на газ.Ответникът твърди,че причината за пожара е
последвалия взрив,което е непредвидимо за който и да било случайно
събитие и се дължи на внезапно възникнала,инцидентно и напълно
неочаквана от обичайната ситуация на зареждане на автомобила с
гориво,поява на концентрация на газ пропан бутан.Твърди,че бил в шоково
съС.ие и голям стрес след ПТП,което се отразило на поведението му и довело
до постъпването му на болнично лечение.Твърди,че никой не го е разпитвал
за случилото се с автомобила при ПТП на 1.V.2010год. и на никой не е
заявявал,че е подавал пламък от запалката с цел да запали цигара,както се
твърди в исковата молба.Оспорва изцяло основанието на иска,като твърди,че
не са налице предпоставките на чл.274ал.1т.2 КЗ/отм./.Не са налице е
предпоставките на чл.45 ЗЗД.Касае се за случайно събитие,довело до
вредоносния резултат при ПТП на 1.V.2010год.А искът за заплащане на
законна лихва върху главницата от 240 000лв.,в размер на 132 960лв. е
неоснователен,като погасен по давност.Оспорва и размера на предявения
частичен иск,като неоснователен и недоказан.Моли съда на основание
чл.38ал.2 ГПК да определи адвокатско възнаграждение на процесуалния му
представител адв. С. М.,което да се изплати от ищеца.
Смолянският окръжен съд като взе предвид изложеното в
исковата молба от ищеца и неговият пълномощник адв. С. Л.,становището на
ответника по предявения иск и неговият пълномощник адв. С. М.,обсъди
събраните по делото писмени и гласни доказателства,както и заключението на
СПТЕ,в тяхната съвкупност и поотделно ,на основание чл.235 ГПК,направи
следните фактически и правни изводи:
Безспорно се установява по делото,че ответникът Ф. Х.
Д.,ЕГН********** е бил собственик на лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Пасат“ с рег.№СМ **** СМ,за който е била сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователна
полица№223099476617, валидна за периода от 26.ХІІ.2009год. до
25.ХІІ.2010год.,която покрива отговорността за вредите,които водачът на
МПС би причинил на трети лица и за които отговаря съгласно българското
законодателство.
4
Не се оспорва от страните по делото и че на 1.V.2010год.
около 19.00часа на бул.“Асеновградско шосе“ в гр.Пловдив, в района на
бензиностанция „Лукойл“, лекият автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Пасат“ с рег.№СМ **** СМ, се запалва,в резултат на повреда на газовата му
уредба /разхерметизиране на газовата бутилка/, при което са нанесени тежки
телесни повреди /изгаряния/ на водача на автомобила Ф. Х. Д. и пътуващата с
него Л. Ф. З.,която впоследствие е починала на 10.V.2010год..
Видно от приложената като доказателство по настоящето
дело ПП№3461/2010год. по описа на Окръжна прокуратура гр.Пловдив, по
случая е било образувано досъдебно производство№305/2010год. по описа на
І РУП- Пловдив, като наказателното производство по дознанието е било
водено срещу „неизвестен извършител“ за извършено престъпление по чл.123
НК, за това,че на 1.V.2010год. в гр.Пловдив, е причинил смъртта на Л. Ф. З.,
поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност.В досъдебното наказателно
производство е установена следната фактическа обстановка: на 1.V.2010год.
лицата Ф. Х. Д. и приятелката му Л. Ф. З. пътували с лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег.№СМ **** СМ,собственост на Д.,който автомобил
бил оборудван с газова уредба.Около 19.00часа на същата дата, Д. заредил с
гориво- пропан-бутан на стойност 20лв. автомобила в бензиностанция
„Лукойл“ на бул.“Асеновградско шосе“ в гр.Пловдив.След това пътниците
потеглили в посока гр.Асеновград,но преди да се отдалечат от
бензиностанцията, автомобилът избухнал в пламъци.Ф. Д. успял да излезе от
автомобила и с помощта на лицето Д.Г.П.,да извади Л. З. от автомобила.И
двамата пътници били откарани в болница,но вследствие на причинените и
при ПТП увреждания, Л. З. починала на 10.V.2010год.От назначената в
досъдебното производство АТЕ е установено,че пожарът е възникнал
мигновено в купето на лекия автомобил,което означава,че в купето е имало
газо-въздушна маса от пропан-бутан в концентрация между долната и
горната граници за взривяването му.Вследствие на подаване на пламък от
запалка, пропан-бутанът се запалва и това е най-вероятният източник на
пожара.Но с постановление от 24.ІХ.2010год. на Окръжна прокуратура
гр.Пловдив е прекратено наказателното производство по ДП№305/2010год. по
описа на І РУП-Пловдив,като прокурорът е счел,че не е налице умисъл за
5
извършване на деянието,защото свидетелят Ф. Д. не е предполагал и не е
знаел,че е влошено техническото съС.ие на газовата бутилка и с действията си
по запалване на цигара вътре в автомобила, едва ли е предполагал или искал
да възпламени автомобила.Прокурорът е приел,че ПТП настъпило на
1.V.2010год. е нещастен случай,довел до смъртта на Л. З. и липсва извършено
престъпление по смисъла на чл.24ал.1т.1 НК.
Безспорно е,че с решение№832/29.ІV.2014год. по В.гр.д.
№152/2014год. на САС е отменено решение№5338/10.VІІ.2013год. по гр.д.
№10198/2012год. на СГС в частта му,с която са отхвърлени предявените от
Ф. И. З.,ЕГН ********* и Е. Р. З.,ЕГН *************** искове с правно
основание чл.266ал.1 КЗ/отм./ и чл.86 ЗЗД за обезщетяване на претърпените
от тях неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им Л. З. и вместо това е
постановено ново решение,с което ЗК“Л.И.“АДгр.София е осъдено да заплати
на Ф. И. З.,ЕГН ********* и Е. Р. З.,ЕГН *************** на основание
чл.226ал.1 КЗ/отм./ и чл.86 ЗЗД сумата от по 120 000лв. на всеки един от
двамата,представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени
вреди,вследствие на смъртта на дъщеря им Л. Ф. З.,настъпила на
10.V.2010год.,поради ПТП,реализирано на 1.V.2010год.,ведно със законната
лихва върху тези суми,считано от 10.V.2010год. до окончателното им
изплащане.САС е приел СПТЕ,от която се установява,че причината за
злополуката е изтичане на газ пропан-бутан от елемент на газовата уредба или
редуктор-изпарителя.Този газ е преминал в купето на автомобила,като е
придобил достатъчна концентрация за непълен газов взрив и такъв е бил
реализиран.Само по себе си изтичането на газ пропан-бутана от газовата
уредба на автомобила не е достатъчно,за да се предизвика пожар.Било е
необходима да се осъществят допълнителни действия или да са настъпили
събития,които да са довели до възпламеняване на натрупалия се в купето на
автомобила газ пропан-бутан.Т.е. бил е необходим огнен
източник.Предположено е,че взривът е предизвикан от действия на някой от
пътниците в автомобила Ф. Д. или Л. З..САС е приел от събраните по делото
косвени доказателства,че водачът Ф. Д. е виновен за ПТП,тъй като е подал
пламък от запалка за да запали цигара в автомобила.При това действието на
Ф. Д. е противоправно,тъй като в качеството му на собственик на автомобила
същия е трябвало да полага грижи за поддържане на газовата му уредба.Това
6
не било направено,поради което е допуснато изтичане на газ пропан-бутан в
концентрация достатъчна за предизвика взрив.Ето защо САС е приел,че
отговорността на Ф. Д. за настъпилите вреди вследствие на ПТП на
1.V.2010год. може да бъде ангажирана както на основание чл.45 ЗЗД,така и на
основание чл.50 ЗЗД.Издаден е изпълнителен лист на 30.ІХ.2015год. за
присъдените на Ф. З. и Е. З. обезщетения.
Решение№832/29.ІV.2014год. по В.гр.д.№152/2014год. на
САС няма обвързваща ответника Ф. Х. Д. сила, тъй като последният не е бил
конституиран нито като страна, нито като трето лице помагач по
делото.Поради което и настоящият съд е указал на ищеца
ЗК“Л.И.“АДгр.София,че следва да установи извършеното от Ф. Д. деяние
/действие или бездействие/, което е противоправно, както и неговата вина в
настоящето производство, освен законовите предпоставки на предявения иск
по чл.274ал.1т.2 КЗ/отм./.
Не се спори по делото,че е било образувано изп.д.
№1122/2015год. по описа на ЧСИ Велислав Петров,с рег.№879 на КЧСИ
срещу застрахователя ЗК“Л.И.“АДгр.София.ЧСИ изпраща покана за
доброволно изпълнение,получена от ЗК“Л.И.“АДгр.София на
7.Х.2015год.,като с платежно нареждане от 16.Х.2015год.
ЗК“Л.И.“АДгр.София е направила пълно плащане на сумата 393 366.15лв. по
сметката на ЧСИ Велислав Петров.
Ищецът твърди,че с изплащането на обезщетенията за
неимуществени вреди на законните наследници на пострадалото лице-
покойната Л. Ф. З.,в общ размер на 372 960.38лв.,от което 240 000лв.
главница и 132 960.38лв. законна лихва върху главницата,считано от
10.V.2010год. до 16.Х.2015год.,е придобило право на регрес срещу
деликвента Ф. Х. Д.,тъй като последният е управлявал лекия автомобил с
технически неизправна газова уредба и не е взел мерки за отстраняване на
неизправността.
Разпитан по реда на чл.176ал.1 ГПК ответникът Ф. Х. Д.
обяснява,че на 1.V.2010год. пътувал със собствения му автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег.№СМ **** СМ, от гр.Рудозем за гр.Пловдив,заедно
с приятелката си Л. Ф. З.,майка си и баща си.Около 18.40часа той и
7
приятелката му Л. З. тръгнали обратно от гр.Пловдив за гр.Рудозем.На
бензиностанция „Лукойл“, намираща се на бул.“Асеновградско шосе“ в
гр.Пловдив спрели,за да зареди газ за 20лв.,защото колата му е оборудвана с
газова уредба.След зареждането с газ, двамата се качили в автомобила,и
когато си слагал колана,видял пламък да излиза от таблото на колата.Веднага
тръгнал да излиза от колата,но колана го забавил при излизането.Той тръгнал
да помага на приятелката си да излезе и заедно с притичалия се на помощ
човек, я извадили от колата.Седнали на пейка до бензиностанцията,докато
дойде линейка и ги закарат в болницата.Твърди,че приятелката му била в
съзнание и повтаряла,че тя е виновна.Колата я закупил през 2007год. с газова
уредба,като газовата бутилка била в багажника на колата.Февруари или март
2010год. минал и технически преглед на колата,като в протокола е
посочено,че всичко било в норми.Заяви,че Л. З. не пуши цигари.Но той
пуши.Пред родителите си не пушел,затова когато тръгнали да се връщат в
Рудозем,той искал да запали цигара.Но Л. З. го помолила да изчака,докато
излезнат на Асеновградско шосе.Не помни той ли запалил цигарата или
приятелката му я запалила,но когато колата се взривила, той не пушел
цигара.Твърди,че с приятелката си е пътувал около гр.Рудозем и сам си е
палил цигарите.Но за случая няма спомен,защото след взрива бил в шок от
силния стрес.Паспорта за газовата уредба е издаден от автосервиз в
гр.Пловдив,ж.к.“Тракия“.
По делото са разпитани свидетелите М. Д. К., Р. В. Ф., Ф.
Ф.ев Д. и М. И. Ч..
Свидетелят М. К. твърди,че към момента на настъпване на
ПТП на 1.V.2010год. е работил като обслужващ персонал в бензиностанцията
на „Лукойл“ на бул.“Асеновградско шосе“ в гр.Пловдив.Същият ден бил на
работа,дневна смяна.Спомня си процесния автомобил със смолянска
регистрация и че го заредил с газ за 20лв.Твърди,че всичко било
нормално,като процедурата била стандартна.Автомобилът потеглил,но на
около 5м от ръкава за излизане чул силен трясък.Обърнал се и видял,че
автомобилът гори,като пламъкът излизал от предния капак на колата.Заедно с
персонала на бензиностанцията се втурнали да помагат на хората в
автомобила.Спомня се,че момчето излязло от колата само,а на момичето
помогнали да излезне.Не му направило впечатление газовата уредба.По
8
принцип той бил длъжен да изиска документ за техническа годност на
газовата уредба,но тогава само устно попитал шофьора дали тя е изправна и
той отговорил утвърдително.Не е видял залепен стикер на стъклото на
автомобила,а от самата кола има блед спомен.
Свидетелят Р. Ф. е управител на „Авто Вен“ООД и извършва
технически прегледи на автомобили.Твърди,че не може да си спомни
процесния лек автомобил,но в протокола за технически преглед е отразил
съС.ието му.Заявява,че на протокола за технически преглед на процесния
автомобил от 2.ІІІ.2010год., подписът е негов и в т.7.3 от протокола е
отбелязано,че автомобилът има газова уредба.Комисията е от трима човека,и
след като в протокола е посочено „Да“,то автомобилът е имал газова уредба и
тя е била в изправност.
Свидетелят Х. Д. е баща на ответника.Потвърждава,че на
1.V.2010год. той и съпругата му са пътували с колата на сина му и неговата
приятелка до гр.Пловдив,за да видят дъщеря му.Знае,че колата на сина му има
газова уредба и още със закупуването и на стъклото имало стикер „газ“.Знае и
че колата била минала технически преглед,а през предходната 2009год. и
преглед на газовата уредба в сервиз в гр.Пловдив.По пътя от Рудозем до
Пловдив твърди,че е пушил,но на отворен прозорец,защото съпругата му има
астма и не понася цигарен дим.
Свидетелката М.Ч. твърди,че през 2010год. работела на
бензиностанцията на „Лукойл“ на бул.“Асеновградско шосе“ в
гр.Пловдив.Спомня си процесното ПТП,защото такъв случай не се
забравя.Спомня си,че една жена дошла и казала,че отвън се е запалила кола и
вътре има момче и момиче.Свидетелката веднага се обадила на управителя,за
да извикат бърза помощ и полиция.Тя излезнала за малко навън,защото
работата и изисквала да бъде поС.но вътре в бензиностанцията, и видяла как
едно момиче крещи „Аз съм виновна,аз съм виновна“.Момичето било силно
обгоряло.След това дошла бърза помощ и откарала момичето и момчето в
болница.Твърди,че взривът от колата бил много силен,а колата била напълно
унищожена.
Вещото лице по назначената съдебно пожаро-техническа
експертиза главен инспектор „ПБЗН“ Р. З. Д. в заключението си твърди,че за
9
да има горене са необходими- горимо вещество, кислород и източник на
възпламеняване.Купето на автомобилите масово производство е облицовано
изключително с горими синтетични материали,които лесно се запалват от
открит огън и горенето бързо се разпространява.В случая с ПТП от
1.V.2020год. се касае до по-различен случай.От свидетелските показания на
пазача на съседния имот и на служителя в бензиностанцията става ясно,че те
чуват експлозия и виждат горящ автомобил,от който първо излива водачът и
след това изваждат пътника до него.Това говори,че е имало достатъчно
кислород,източник на възпламеняване и горимо вещество,което е било в
концентрация да се възпламени с взрив и да запали горимите елементи на
купето и огънят да се разпространи в целия автомобил.Най-вероятно в случая
е налице внезапна повреда на газопровод и образуване на достатъчна
концентрация в купето,имайки предвид,че пропан-бутанът е по-тежък от
въздуха и заема ниските части на купето,която при наличие на открит
огнеизточник първоначално е предизвикала взрив,впоследствие запалване на
горимите материали в купето.Предполагаемата причина за възникване на
пожара е открит огън,като огнището на пожара е било в предната част на
автомобила.Наличието на протокол за годишен технически преглед два
месеца преди ПТП и положителното становище на комисията,може да се
приеме,че АГУ монтирана на автомобила е преминала годишен технически
преглед.Пълното унищожение на купето на автомобила,което се вижда от
снимковия материал в досъдебното производство към делото,не позволява да
се отговори на въпроса дали е имало поставен стикер за годност на
същата.Към 1.V.2010год.-датата на ПТП,съгласно
Наредба№32/5.VІІІ.1999год. контрол на газовата уредба се е осъществявал в
оторизирани сервизи при извършване на годишни технически прегледи на
автомобилите.
Съдът приема изцяло заключението на съдебно пожаро-
техническата експертиза,като компетентно и обективно изготвено,както и
неоспорено от страните по делото.
При така установената фактическа обстановка,която е
безспорна,съдът направи следните правни изводи:
Предявен е частичен регресен иск с правно основание
10
чл.274ал.1т.2 КЗ /отм./ във връзка с чл.45 ЗЗД, за заплащане на сума в размер
на 50 000 лева, от общата претенция от 372 960,38 лева, представляваща
изплатени суми за репариране на претърпени неимуществени вреди от Ф. Я.
З. и Е. Р. З.-родители на починалата Л. Ф. З., ведно със законна лихва,считано
от подаване на исковата молба в съда-16.І.2020год. до окончателното
изплащане на претендираната сума.Ищецът изрично уточнява,че исканата
сума от 50 000лв. е част от изплатената главница от 240 000лв. на
обезщетения за причинени неимуществени вреди на Ф. З. и Е. З..
Искът е предявен от ЗК“Л.И.“АДгр.София,който като
застраховател е изплатил обезщетения за причинени неимуществени вреди на
трети лица от ПТП на 1.V.2010год.,предвид констатирана неизправност в
газовата уредба на застрахованото МПС,с което е причинено то.Ответникът
по делото Ф. Х.ев Д. е застраховано лице по смисъла на чл.257ал.2 КЗ
/отм./,тъй като за собственото му МПС,с което е причинено ПТП на
1.V.2010год.,е бил налице валидно сключен застрахователен договор.
Регресното право е средство за санкциониране на виновните
за причинените на трети лица вреди в посочените от закона случаи.В тези
случаи независимо,че са заплатили застрахователна премия и е възникнало
валидно застрахователно правоотношение, застрахованите лица не се
освобождават от гражданската си отговорност.Съгласно чл.45 ЗЗД и чл.51
ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,които е причинил виновно другиму,
щом тези вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането.Вредата
може да бъде причинена в резултат на извършени виновни действия или
бездействия.Законът санкционира дееца за това,че съзнателно е допуснал
настъпването на вредата или макар да не е предвиждал настъпването на
определен резултат,е бил длъжен или е могъл да го предвиди, или е
предвиждал вредата,но се е надявал да я предотврати.
За да бъде уважен иска за ангажиране регресната
отговорност на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“
деликвент, съдът следва да прецени дали са осъществени предпоставките на
чл.274ал.1т.2 от КЗ/отм./, т.е. ищецът следва да проведе главно и пълно
доказване на съответните материални предпоставки- сключен валиден
застрахователен договор, осъществен от застрахованото лице деликт и
11
извършени плащания от страна на застрахователя на обезщетения за
неимуществени вреди на увредените трети лица.
Като основание за ангажиране отговорността на ответника-
деликвент по реда на чл.274ал.1т.2 от КЗ/отм./, ищецът сочи,че лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег.№СМ **** СМ се е движил с технически
неизправна газова уредба и водачът на автомобила Ф. Х. Д.,ЕГН**********
не е взел мерки за отстраняване на неизправността и,довела до ПТП.
Безспорно се установи по делото-от представеното
надлежно заверено копие от застрахователна полица№223099476517, със срок
на валидност от 26.ХІІ.2009год. до 25.ХІІ.2010год., че е бил сключен валиден
застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег.
№СМ **** СМ, между застрахователя ЗК“Л.И.“АДгр.София,ЕИК*** и
собственика на автомобила Ф. Х. Д.,ЕГН**********.
Безспорно се установи и че застрахователят
ЗК“Л.И.“АДгр.София е извършил плащане на 16.Х.2015год. на обезщетения в
размер на 240 000лв. главница и 132 960.38лв. законна лихва върху
главницата,за периода от 10.V.2010год. до 16.Х.2015год.,на третите увредени
лица Ф. Я. З. и Е. Р. З.,които са родители на починалата Л. Ф. З.-пострадала
при ПТП на 1.V.2010год.
Спорна по делото е третата кумулативна предпоставка- дали
застрахованият ответник Ф. Х. Д. е извършил деликт, като е управлявал лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№СМ **** СМ с повредена газова
уредба и не е спрял да вземе мерки за отстраняване на неизправността на
газовата уредба,поради което е настъпило ПТП на 1.V.2010год.Съдът счита,че
ищецът не доказа по безспорен начин,че ответникът е извършил деликта,по
следните съображения:
От приложената като доказателство ПП№3461/2010год. по
описа на Пловдивска окръжна прокуратура се установява,че
ДП№305/2010год. по описа на І РУП- Пловдив е прекратено с постановление
от 24.ІХ.2010год. на прокурор при Пловдивска окръжна прокуратура на
основание чл.243ал.1т.1 НПК във връзка с чл.24ал.1т.1 НПК,поради липса на
12
извършено престъпление,заради липсата на умисъл на водача на лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№СМ **** СМ Ф. Д. за каквито и да
било действия,които биха застрашили живота на Л. З., липса на причинно-
следствена връзка между действията на Ф. Д. и евентуалната повреда на
газовата бутилка,които да са причина за последвалата смърт на Л. З.,т.е.
поради липса на състав на деяние,което по смисъла на чл.9ал.1 НК да се явява
престъпление от общ характер,а се касаело до нещастен случай довел до
смъртта на Л. З..
Същевременно, съдът, който разглежда регресния иск на
застрахователя, следва да има предвид приключилото гражданско
производство по прекия иск на увредените лица срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на водачът на
процесното МПС.С влязло в сила решение№832/29.ІV.2014год. по В.гр.д.
№152/2014год. на САС е отменено решение№5338/10.VІІ.2013год. по гр.д.
№10198/2012год. на СГС в частта му,с която са отхвърлени предявените от
Ф. И. З.,ЕГН ********* и Е. Р. З.,ЕГН *************** искове с правно
основание чл.266ал.1 КЗ/отм./ и чл.86 ЗЗД за обезщетяване на претърпените
от тях неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им Л. З. и вместо това е
постановено ново решение,с което ЗК“Л.И.“АДгр.София е осъдено да заплати
на Ф. И. З.,ЕГН ********* и Е. Р. З.,ЕГН *************** на основание
чл.226ал.1 КЗ/отм./ и чл.86 ЗЗД сумата от по 120 000лв. на всеки един от
двамата,представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени
вреди,вследствие на смъртта на дъщеря им Л. Ф. З.,настъпила на
10.V.2010год.,поради ПТП,реализирано на 1.V.2010год.,ведно със законната
лихва върху тези суми,считано от 10.V.2010год. до окончателното им
изплащане.В това производство като задължителна материална предпоставка
за уважаване на исковете, са установени признаците на извършения деликт по
чл.45 ЗЗД, настъпилите вреди и тяхната причинно-следствена връзка с
процесното ПТП,настъпило на 1.V.2010год.САС е приел,че водачът Ф. Д. е
виновен за ПТП,тъй като е подал пламък от запалка, за да запали
цигара,както и че в качеството му на собственик на автомобила,който е
трябвало да полага грижи за поддържане на газовата му уредба,не е направил
това,поради което е допуснато изтичане на газ пропан-бутан в концентрация
достатъчна за предизвика взрив.Или в гражданското производство по
13
предявените преки искове срещу застрахователя, САС е приел,че
отговорността на Ф. Д. за настъпилите вреди вследствие на ПТП на
1.V.2010год., може да бъде ангажирана както на основание чл.45 ЗЗД,така и
на основание чл.50 ЗЗД.Но в това производство деликвентът Ф. Д. не е
участвал като страна или трето лице помагач,поради което нему са
непротивопоставими установените със сила на присъдено нещо обстоятелства
в исковото производство по преките искове.Същият оспорва въведените в
исковата молба твърдения,поради което те подлежат на главно и пълно
доказване от ищеца.
Независимо от това, от приложеното досъдебно
производство№305/2010год. по описа на І РУП-Пловдив към
ПП№3461/2010год. по описа на Пловдивска окръжна прокуратура и
представения в него протокол за оглед на местопроизшествие от
1.V.2010год.,както и снимковия материал към него,се установяват
обстоятелствата,при което е настъпило ПТП,респективно механизмът на
настъпване на вредите и причинно-следствената им връзка с процесното ПТП.
От заключението на СПТЕ се установява,че за да има горене
са необходими- горимо вещество, кислород и източник на възпламеняване.От
доказателствата,събрани в досъдебното производство,вещото лице счита,че в
лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№СМ **** СМ е имало
достатъчно кислород,източник на възпламеняване и горимо вещество,което е
било в концентрация да се възпламени с взрив и да запали горимите елементи
на купето, като огънят се разпространи в целия автомобил,при ПТП на
1.V.2010год..Според вещото лице най-вероятно в случая е налице внезапна
повреда на газопровод и образуване на достатъчна концентрация на газ в
купето на автомобила,като се има предвид,че пропан-бутанът е по-тежък от
въздуха и заема ниските части на купето,която при наличие на открит
източник на огън, първоначално е предизвикала взрив,впоследствие
запалване на горимите материали в купето.Предполагаемата причина за
възникване на пожара е открит огън,като огнището на пожара е било в
предната част на автомобила.От наличието на протокол за годишен
технически преглед,извършен два месеца преди ПТП и положителното
становище на комисията,извършила техническия преглед,вещото лице
счита,че може да се приеме,че газовата уредба монтирана на автомобила е
14
преминала годишен технически преглед.Пълното унищожение на купето на
автомобила,което се вижда от снимковия материал в досъдебното
производство към делото,не позволява да се отговори на въпроса дали е
имало поставен стикер за годност на газовата уредба.
Безспорно се установи по делото,че на 1.V.2010год. лицата
Ф. Х. Д. и приятелката му Л. Ф. З. пътували от гр.Пловдив за гр.Рудозем с лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№СМ **** СМ,собственост на Д.,който
автомобил бил оборудван с газова уредба.Около 19.00часа на същата дата, Д.
заредил с гориво- пропан-бутан на стойност 20лв. автомобила в
бензиностанция „Лукойл“ на бул.“Асеновградско шосе“ в гр.Пловдив.След
това пътниците потеглили в посока гр.Асеновград,но преди да се отдалечат
от бензиностанцията, автомобилът избухнал в пламъци.Ф. Д. успял да излезе
от автомобила сам,а с помощта на лицето Д.Г.П.,успели да извадят Л. З. от
автомобила.И двамата пътници били откарани в болница,но вследствие на
причинените и при ПТП увреждания, Л. З. починала на 10.V.2010год.От
заключението на СПТЕ и свидетелските показания безспорно се
установява,че пожарът е възникнал мигновено, в предната част на лекия
автомобил,което означава,че в купето е имало газо-въздушна маса от пропан-
бутан в концентрация между долната и горната граници за взривяването
му.Вследствие на подаване на пламък от запалка, пропан-бутанът се запалва и
това е най-вероятният източник на пожара.От приложения към
ДП№305/2010год. по описа на І РУП- Пловдив протокол за извършен на
2.ІІІ.2010год. технически преглед на процесния лек автомобил,както и от
показанията на Р. Ф.-управител на търговското дружество,в сервиза на което
е извършен техническия преглед, и който е подписал протокола за технически
преглед, безспорно се установява,че лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.
№СМ **** СМ е имал газова уредба и тя е била в изправност към
2.ІІІ.2010год..Следователно повредата в газовата уредба на автомобила е
настъпила внезапно, след зареждане на газ пропан бутан на бензиностанцията
„Лукойл“ в гр.Пловдив и Ф. Д. не е знаел за тази техническа неизправност на
газовата уредба, защото едва ли би запалил цигара в автомобила, с което
действие е предизвикан пожарът в автомобила.Съдът счита,че техническата
неизправност е настъпила внезапно след зареждане с газ на бензиностанцията,
защото свидетелят Х. Д.-баща на ответника, твърди,че сутринта на
15
1.V.2010год., когато пътували с автомобила от гр.Рудозем за гр.Пловдив, той
пушил в колата,но на отворен прозорец.
Спорно е кой от пътуващите-Ф. Д. или Л. З. е подал пламък
от запалка за да запали цигара.И в досъдебното производство,и в
гражданското производство по преките искове на увредените лица срещу
застрахователя,и в настоящето производство се твърди,че Л. Ф. З. е
непушачка, а Ф. Х. Д. е пушач и както сам обясни на съда-той сам си палел
цигарите. Твърди обаче, че Л. З. му запалила цигара когато излизали от
бензиностанцията, защото той управлявал автомобила и се движел по главен
натоварен път- бул.“Асеновградско шосе“ в гр.Пловдив.Това обяснение на
ответника се потвърждава от показанията на свидетелката М.Ч.- служител в
бензиностанцията на „Лукойл“ в гр.Пловдив,към момента на настъпване на
ПТП,която твърди,че обгорялото момиче,което извадили от горящия
автомобил крещяло „Аз съм виновна,аз съм виновна“.Тези показания
свидетелката е дала и в досъдебното наказателно производство.Или по делото
не се доказа по безспорен начин извършен от ответника деликт- да е
управлявал собствения си автомобил в технически неизправна газова уредба,
да е знаел за тази техническа неизправност и да не е спрял, за да вземе мерки
за отстраняването и,както и да е запалил цигара,с което да е причинил пожара
в автомобила на 1.V.2010год.
В хипотезата на чл.274ал.1т.2 КЗ /отм./, за да бъде
ангажирана отговорността на водача на МПС по регресния иск на
застрахователя, водачът на МПС трябва да съзнава,че управлява неизправно
МПС и въпреки това не е спрял и не е взел мерки за отстраняването и,която
повреда или неизправност е застрашила безопасността на движението и ПТП
е възникнало в резултат на това.Застрахователят няма да може да упражни
правото си на регрес когато повредата или техническата неизправност на
МПС са настъпили внезапно,при обстоятелства,при които водачът е поставен
в положение на невъзможност да предвиди и предотврати
общественоопасните последици.В този смисъл е задължителната съдебна
практика- Решение№130/3.V.2012год. по т.д.№244/2010год. на І ТО на ВКС.
В случая по делото безспорно се установява,че е налице внезапно настъпила
техническата повреда в газовата бутилка,довело до разхерметизирането и,
при зареждането и с газ пропан бутан на бензиностанцията „Лукойл“ на
16
бул.“Асеновградско шосе“ в гр.Пловдив, като водачът Ф. Д. не е предполагал
и не е знаел,че е налице техническа повреда в газовата бутилка,което е довело
до изтичане на газ пропан бутан в купето на автомобила и натрупването му в
концентрация между долната и горната граница за взривяване на пропан
бутана, и с действията по запалване на цигара вътре в автомобила,едва ли е
предполагал и искал да се възпламени автомобила,т.е. бил е поставен в
положение да не може да предотврати обществено опасните последици от
настъпилото ПТП.
След като не се доказа по безспорен начин третата
кумулативна предпоставка от фактическия състав на чл.274ал.1т.2 КЗ/отм./-че
водачът на МПС е знаел за техническата неизправност на газовата бутилка на
автомобила му и не е спрял за да отстрани тази неизправност,за да
предотврати настъпването на ПТП,съдът ще следва да отхвърли като
неоснователен предявеният частичен иск по чл.274ал.1т.2 КЗ/отм./ за сумата
50 000лв.,както и ще следва да отхвърли като неоснователен и недоказан и
предявеният акцесорен иск по чл.86 ЗЗД-за заплащане на законните лихви
върху главницата,считано от датата на предявяване на иска-16.І.2020год. до
окончателното и изплащане.Дали акцесорния иск е основателен или не,зависи
от произнасянето на съда по главния иск.
Съдът счита за неоснователно възражението на
ответника,че вземането на ищеца е погасено по давност.Застрахователят има
право на регрес срещу застрахования за платените обезщетения за
неимуществени вреди на трети увредени лица.Правото на вземане на
застрахователя срещу застрахования възниква от момента на извършеното от
него плащане на пострадалите лица,в случая от 16.Х.2015год., когато
ЗК“Л.И.“АДгр.София е извършила пълно плащане на сумата 372 960.38лв.,от
които 240 000лв. главница и 132 960.38лв. законна лихва върху главницата за
периода от 10.V.2010год.-датата на настъпилата смърт на Л. З. до
16.Х.2015год.-датата на пълното плащане на обезщетенията.Ищецът
претендира в настоящето производство сумата от 50 000лв.,като част от общо
изплатената главница от 240 000лв.Вземането на застрахователя срещу
застрахования се погасява с общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД
,поради което към датата на подаване на исковата молба в съда-16.І.2020год.
петгодишната давност не е изтекла /тя изтича на 16.Х.2020год./.Ето защо
17
възражението за погасяване на вземането на ищеца по давност е
неоснователно.
На основание чл.38ал.1т.2 ЗА ще следва да се осъди
ищецът да заплати на пълномощника на ответника адв. С. М. адвокатско
възнаграждение в размер на 2 030лв.,съгласно чл.7ал.2т.4 от
Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.Дължимото адвокатско възнаграждение се определя от
цената на предявения иск,а тя в случая е 50 000лв.,частично претендира сума
от общо дължимата 372 960.38лв.Пълномощникът на ответника неправилно е
определил дължимото му адвокатско възнаграждение върху цялата сума от
372 960.38лв.,защото иск с такава цена не е предявяван от ищеца,а е предявен
частичен иск за сумата 50 000лв. и върху този материален интерес съдът
определя дължимото адвокатско възнаграждение.
На основание гореизложеното и чл.274ал.1т.2 КЗ/отм./ във
връзка с чл.45 ЗЗД и чл.86ал.1 ЗЗД Смолянският окръжен съд
Р Е Ш И :
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
„Л.И.“АДгр.София,ЕИК***представлявано от изпълнителните директори
М.С.М.-Г. и П.В.Д. срещу Ф. Х. Д.,ЕГН********** с адрес с.Б.,община
Рудозем, иск с правно основание чл.274ал.1т.2 КЗ/отм./ във връзка с чл.45
ЗЗД за сумата от 50 000 лева, която е част от общата претенция от 372 960,38
лева, представляваща изплатени суми за репариране на претърпени
неимуществени вреди от Ф. Я. З. и Е. Р. З.-родители на починалата Л. Ф.
З.,ведно със законна лихва,считано от подаване на исковата молба в съда-
16.І.2020год. до окончателното и изплащане,КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗК„Л.И.“АДгр.София,ЕИК*** да заплати адв. С.
Д. М. адвокатско възнаграждение в размер на 2 030лв./две хиляди и тридесет
лева/ на основание чл.38ал.1т.2 ЗА,за осъщественото процесуално
представителство и защита на ответника в настоящата съдебна инстанция.
18
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото пред ПАС!
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
19