Р Е
Ш Е Н
И Е
№71
06.04.2023 г.
гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Стефка Христова
и с
участието на прокурор Нейка Тенева
като
разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело № 48 по описа за 2022 год, за да се произнесе съобрази
следното:
Образувано е по касационна жалба на Т.М.К. с постоянен
адрес:***, подадена чрез пълномощника му адв. Н.Д., против Решение № 539 от 12.12.2022г.,
постановено по АНД № 2940/ 2022г. по описа на Старозагорския районен съд, с
което е изменен електронен фиш серия К, № 6433855 на ОД на МВР
– Стара Загора, като на основание чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП, на Т.М.К.
е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.
В жалбата се съдържат
оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно
приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с
чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е обсъдил всички
релевирани възражения досежно незаконосъобразността на издадения електронен
фиш, както и направените доказателствени искания във връзка с твърдяната липса
на пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта в посочения в ЕФ пътен
участък – път I-5, км 239+630. С доводи
за нарушено право на защита е направено искане обжалваното съдебно решение да
бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменен като
незаконосъобразен електронен фиш серия К, № 6433855 на ОД на МВР
– Стара Загора.
Ответникът по касационната жалба –
Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по
делото, в представеното писмено възражение оспорва жалбата като неоснователна и
моли да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като
правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Производството пред Старозагорския районен
съд се е развило по жалба на Т.М.К., срещу електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия
К, № 6433855 на ОД на МВР – Стара Загора, с който на основание чл.189,
ал.4 във вр. с чл. 182, ал.4 от ЗДвП, на Т.К. е наложена глоба в размер на 200лв.,
за нарушение на чл. 21, ал.2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП. В електронния фиш е
посочено, че на 20.06.2022г., в 19.55ч., в общ. Стара Загора, път І-5 км. 239+630
до бензиностанция ШЕЛ, при ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с
пътен знак В-26, е установено извършване на нарушение при управление на МПС с
рег. № **** с установена скорост на движение от 86км/ч, при превишена стойност
на скоростта 26 км/ч и отчетен километров толеранс - 3км, като извършеното
нарушение е заснето със Ситрафик радарна система ERS 400. Посочено е в електронния фиш, че нарушението е извършено в условията
на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/4003413.
Въз основа на събраните по делото
доказателства Старозагорският районен съд е приел, че извършването на вмененото
на санкционираното лице нарушение при управление на МПС с рег. № **** -
управление при превишение на разрешената скорост с 26 км/ч на посочените в ЕФ
дата и място, се явява установено по безспорен и несъмнен начин, но нито е
обосновано, нито е доказано, че нарушението е извършено в хипотезата на
повторност, като основание за налагане на административна санкция по чл.182,
ал.4 от ЗДвП. Приел е че обстоятелството, че в ЕФ не е посочено при коя от
хипотезите, към които препраща чл.182, ал.4 от ЗДвП, е осъществено нарушението,
в случая не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като от
изложената в ЕФ фактическа обстановка се определя приложимата санкционна норма
– тази на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно
наказание глоба в размер на 100 лева,
явяваща се по-благоприятна за нарушителя от разпоредбата на чл. 182,
ал.4 от ЗДвП, на която основание на Т.К. е наложена глоба 200 лева. С оглед на
което е прието, че е налице хипотезата на чл.63, ал.2, т.4 във вр. с ал. 7, т.1
от ЗАНН, даваща възможност съдът да измени ЕФ като приложи закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението и е постановил изменение на ЕФ серия К, № 6433855 на ОД на МВР
– Стара Загора, като на основание чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП, на Т.М.К.
е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.
Решението на Старозагорския районен
съд е постановено при неправилно приложение на закона.
Съгласно
нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и
ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 -
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Правилно
въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП, е бланкетна и
за да бъде изпълнена с конкретно съдържание, следва да е налице изрично
препращане на към някое от нарушенията, посочени в ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал.
3, т. 1 – 5. Съдът е констатирал и че в ЕФ не е посочено при коя от хипотезите,
към които препраща чл.182, ал.4 от ЗДвП, е осъществено нарушението, но
необосновано и неправилно е приел, че в случая това не представлява съществено
процесуално нарушение, по съображения, че от изложената в ЕФ фактическа
обстановка се определя приложимата санкционна норма – тази на чл.182, ал.1, т.3
от ЗДвП и е преквалифицирал нарушението в хипотезата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН. Принципно съдът може да измени основанието за налагане на санкцията при
прилагането на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, вкл. да измени ЕФ като
отпадне по-тежката квалификация за повторност и се приложи наказанието по
основната квалификация на извършеното нарушение, но само ако административно наказващият
орган бе извършил привръзката на нормата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП със
съответната норма на чл. 182, ал. 1, ал. 2
или ал. 3 от ЗДвП,
към които изрично препраща чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. В случая дадената от
административно наказващия правна квалификация на нарушението е непълна и
неконкретна до степен, че липсва такава, тъй като в електронния фиш не е
посочено коя от хипотезите на чл. 182, ал. 1, 2, или 3 от ЗДвП е осъществил
водачът, за да му се наложи и съответното наказание по чл.182, ал.4 от ЗДвП за
повторност на това именно нарушение. Доколкото преквалификацията на нарушението
се свързва с промяна на вече дадена правна квалификация на нарушението,
непосочването в електронния фиш на правната квалификация на нарушението от гл.т
на административнонаказателната разпоредба, която обявява съответното деяние
като съставомерно и наказуемо административно нарушение, не дава възможност
съдът за първи път с решението си да определя и посочва приложимата
административнонаказателна разпоредба, санирайки липсата на посочената от
наказващия орган правна квалификация на нарушението. Съгласно разрешението,
дадено с Тълкувателно решение № 8/16.09.2021г. по т.д № 1/ 2020г., І и ІІ
колегия на ВАС, първоинстанционният съд може да упражни правомощието си да
измени наказателното постановление, когато наказващият орган е допуснал
нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието. В случая обаче
не е налице хипотеза на неправилно посочена административнонаказателна правна
квалификация на деянието, а липса на посочен в електронния фиш приложим закон,
определящ съответното деяние като съставомерно и наказуемо административно
нарушение, който да подлежи на проверка и изменение чрез прилагане на закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение. С оглед на което не е било
налице и основанието по чл. 63, ал.7, т.1 от ЗАНН за постановеното от
Старозагорския районен съд изменение на ЕФ серия К, № 6433855 на ОД на МВР
– Стара Загора. Липсата на посочване в електронния фиш на приложимия закон
е съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване правото
на защита на нарушителя, реализиращо се в рамките на фактически и юридически
формулираното в съдържанието на ЕФ административнонаказателно обвинение, поради
което представлява и основание за отмяна на санкционния акт, независимо от
факта на установеното нарушение.
По изложените съображения обжалваното съдебно решение,
като постановено в нарушение и при неправилно приложение на закона, следва да
бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което да бъде
отменен електронен фиш серия К, № 6433855 на ОД на МВР
– Стара Загора.
Предвид изхода на делото искането на ответника по
касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на
основание чл.63д от ЗАНН, Областна дирекция на МВР – Стара Загора следва да
бъде осъдена да заплати на Т.М.К. сумата от 1000 лева /по 500лв. за всяка
съдебна инстанция/, представляваща разноски за договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение за изготвяне на жалби /въззивна и касационна/ и процесуално
представителство за двете съдебни инстанции. Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение се явява неоснователно, тъй като възнаграждението е
в минималния размер по чл.18, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№ 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение.
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 221, ал.2 във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 539 от 12.12.2022г., постановено по АНД № 2940/ 2022г. по описа
на Старозагорския районен съд и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 6433855 на ОД на МВР
– Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.4
от ЗДвП, на Т.М.К., ЕГН **********, с адрес ***, е наложена глоба в размер на 200лв,
за нарушение на чл. 21, ал.2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП, като
незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора, да заплати на Т.М.К., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 1000лв /хиляда лева/, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.