МОТИВИ към присъда, постановена на
09.01.2019 г. по ВНОХД № 4128/2018г. по описа на СГС, НО, IV въззивен състав
С присъда от 31.05.2018 година, постановена по НОХД № 12819/2016
година по описа на СРС, НО, 19 състав, подсъдимият Д.С.К. е признат за НЕВИНОВЕН в това, че на 29.01.2015 година около
11.30 часа в гр.София, ул.“Николай Райнов“ в района на № 2, като непълнолетен,
но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, при управление на МПС – лек автомобил марка „БМВ“ от пета серия,
с неустановен регистрационен номер, извършвайки маневра „движение на заден ход“
нарушил правилата за движение по пътищата: чл.40 ал.1 ЗДвП: „Преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство
е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението“ и чл.40 ал.2 ЗДвП: „По време на движението си назад
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира
за опасности“, като не се убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и
не осигурил лице, което да му сигнализира за опасности, и не наблюдавал
непрекъснато пътя зад превозното средство, по непредпазливост причинил на
намиращата се зад автомобила пешеходка Р.Т.П. средна телесна повреда,
изразяваща се в закрито счупване на големия туберкул на лявата раменна става с
изкълчване на лявата раменна става, които в съвкупност са реализирали
медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на левия горен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата, като К. е управлявал
автомобила без да има необходимата правоспособност и е избягал от
местопроизшествието, поради което на основание чл.304 НК е оправдаван по
обвинението за престъпление по чл.343 ал.3 б.“а“ вр. ал.1 б.“б“ пр.2 вр. чл.342 ал.1 пр.3 вр.чл.63
ал.1 т.3 от НК.
Срещу присъдата в законоустановения срок
е постъпил протест от прокурор при СРП, както и допълнение към него, с който се
иска отмяна на присъдата и осъждане на дееца.
С определение по реда на чл.327 и сл. от НПК въззивната инстанция е насрочила делото в открито съдебно заседание, като е
приела, че за правилното решаване на делото не се налага провеждане на въззивно
съдебно следствие.
В съдебно заседание представител на СГП не
поддържа подадения протест спрямо подсъдимия, като счита, че от наличните по делото
доказателства не може да се направи единствено възможния и непротиворечив
извод, че именно подсъдимият е шофирал лекия автомобил, с който е причинено
телесното увреждане. Моли се за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
В съдебно заседание частният обвинител Р.П.,
редовно уведомена, не се явява и не изразява становище. От нейно име
повереникът й адв. М. взема становище, че по делото не са събрани категорични
доказателства относно личността на извършителя, като счита, че първоинстанционната
присъда е правилна и законосъобразна.
В
съдебно заседание пред въззивния съд редовно призован се явява подсъдимият К. и
неговият защитник – адв. Ю.. Адвокат
Ю. счита присъдата на първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна,
поради което моли за нейното потвърждаване.
Подсъдимият К. се придържа към това,
което казва неговият защитник. В правото му на последна дума заявява, че не е
виновен.
Въззивният съдебен състав, след като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията изложени в
протеста на държавния обвинител, изложените възражения и прения от страните в
хода на съдебното заседание пред въззивния съд и след като извърши цялостна
служебна проверка на атакувания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314
от НПК намира, че са налице основания за неговата отмяна изцяло.
При самостоятелния анализ на доказателствената
съвкупност по делото, въззивната съдебна инстанция счита, че приетата от
първостепенния съд фактическата обстановка не кореспондира в пълнота със
събраните доказателства по делото, поради което в този смисъл въззивният съд
упражни правомощията си, визирани в чл.316 НПК.
Настоящата съдебна инстанция, след като
прецени събраните по делото доказателства от първата инстанция по реда на чл.14
и чл.18 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д.С.К. е роден на ***
***, българин, български гражданин, неженен, основно образование, не учи, не
работи, с адрес гр.София, кв.Бенковски, бул.********, ЕГН **********. Същият е
неосъждан, но е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от НК след деянието, с решение на CPC, НО, 1 състав, по НАХД № 4027/2015
година, влязло в законна сила на 11.07.2017 година.
Подсъдимият не се води на отчет,
не е издържал изпит за придобиване на правоспособност и не му е издавано СУМПС,
неправоспособен водач на МПС по смисъла на ЗДвП, но има издадени три броя
наказателни постановления (НП) за нарушения по ЗДвП. Едно от издадените НП
№14-0229-000862/10.03.2015 година е за управление на МПС - БМВ 520 И, с ДК № ********на 21.10.2014
година в гр. София по ул. „Р.“ без да е правоспособен водач и без е спрял
на посоченото място, при подаден сигнал за спиране от контролен орган. Това НП
№14-0229-000862/10.03.2015 година е било издадено въз основа на АУАН № 371527
от 21.10.2014 година за две нарушения: че управлява МПС - БМВ 520 И, сив на цвят, с ДК № *******, без да
притежава СУМПС, тоест като неправоспособен водач и че при подаден звуков и
светлинен сигнал, не спира, подава газ и продължава своето движение. Спрямо
подсъдимия Д.К. има издадено и още едно НП № 17-4332-024823 от 30.11.2017
година за извършени три нарушения на датата 01.09.2017 година в гр.София:
управлява МПС без да е правоспособен водач на ППС – БМВ 325 с рег. № *******;
при подаден ясен сигнал за спиране от контролен орган със звук и светлина, не
се подчинява и не спира, като продължава движението си; автомобилът, който е управлявал,
е бил с ограничена видимост на предните странични стъкла.
Съгласно справка - характеристика
на детска педагогическа стая при 02 РУ-СДВР, има регистрация като непълнолетен
на противоправни деяния по ЗМК №2168/14 г. по описа на 02 РУ-СДВР, ЗМ № 2234/14
г. по описа на 02 РУ-СДВР, ЗМ № 2422/14 г. по описа на 02 РУ-СДВР, ЗМ №11053/15
г. по описа на Отдел „Пътна полиция“ при СДВР (настоящето ДП), ЗМ №1095/15 г.
по описа на 02 РУ-СДВР и ЗМ №1352/15 г. по описа на 05 РУ-СДВР за следните престъпления: чл.198 НК, чл.131 ал.1 т.12 НК, чл.129 НК, чл.318 НК, чл.343 ал.1 НК, чл.325 НК и
чл.131 ал.1 т.12 НК, разглеждани са му две възпитателни дела №1/13 г. и №50/14
г. и са му налагани корекционно - възпитателни мерки по чл.13, ал.1, т.5 от
ЗБППМН за срок от 12 месеца и за срок от 6 месеца.
От справката на П.НА Р.Б.,
Национална следствена служба, пък е видно, че спрямо подсъдимия Д.К. са налице
три други висящи, неприключили към датата на справката, наказателни
производство: по пр.пр. № 43777/2014 година на СРП с повдигнато обвинение за
престъпление по чл.129 ал.1 НК /средна телесна повреда/; по пр. пр. №
48198/2014 година на СРП за престъпление по чл.318 НК /ползване на официален
документ, издаден за друго лице/ и по пр. пр. № 19276/2015 година на СРП за
престъпление по чл.297 ал.1 НК /бягство от задържане под стража/.
От справка на 02 РУ-СДВР се
установява, че на територията на 02 РУ-СДВР има само едно-единствено лице с прякор „Ш.“: Д.С.К..
С телеграма № 25182/17.06.2015
година на ГДНП-МВР подс. К. е бил обявен за общодържавно издирване.
Свидетелката Р.П. ***. Понякога позирала като модел на учениците в
Профилирана гимназия за изобразителни изкуства „Професор Николай Райнов“. На 29.01.2015 година около 11:30
часа свидетелката Р.П. ***, в квартала, в който живеела, в близост до
Профилирана гимназия за изобразителни изкуства „Професор Николай Райнов“, като
се придвижвала пешком по ул. „Николай Райнов“ от ул. „Сулина“ към ул.
„Училищна“. Времето било сухо, нямало сняг и лед. На тротоара покрай училището
имало група ученици, които стоели и разговаряли. На пътното платно, както и на
част от тротоара имало спрени и паркирани няколко автомобила, единият от които
бил тъмно „БМВ“ /сив на цвят/. Водачът на спряното тъмно сивото „БМВ“ /подс.К./
попитал свидетеля Б. Г., който пушел пред училището, за свидетеля В. К., който
бил от неговия клас и той му отговорил, че не е на училище. След което Г. се
обърнал с гръб. В същото това време на пешеходката П. й се наложило да
заобиколи паркираните и спрени автомобили, за да продължи по тротоара.
Намирайки се зад лекия автомобил, тъмно „БМВ“, сиво на цвят, пета серия, водачът
/подс.К./ потеглил, извършвайки маневра „на заден ход“ и ударил със задната
част на автомобила, намираща се зад него пешеходка П., при което тя паднала по
очи на земята. Автомобилът не спрял веднага и част от тялото й се намерило под
задната част на автомобила. Видели я намиращите се наоколо ученици и извикали,
при което водачът на автомобила /подс.К./ спрял и слязъл от него. Свидетелката А.,
която по това време била ученичка в 12-ти клас била в двора на училището с
други ученици. Тя видяла пострадалата П. под колата и се обадила от телефона си
на Бърза помощ. Заедно с намиращия се пред училището свидетел Б. Г. бил и
свидетеля Б. В.. Двамата видели, че свидетелката П. е паднала на земята, като
преди това Г. чул тропот. Приближавайки се към входа на училището, свидетелката
И. била видяла, че зад задната част на лек автомобил БМВ лежи жена. Автомобилът
бил придвижен от водача /подс.К./ напред, за да може свидетелката П. да бъде
извадена от под него. В автомобила освен водача /подс.К./ имало и още едно лице
от мъжки пол, неустановено по делото. Слезлият от автомобила водач /подс.К./, описан
като мургаво, слабо момче, с тъмна и късо подстригана коса, на възраст около
17-20 години, помогнал на П., вдигнал я, след това с Г. и В. я завели и
оставили в двора на училището да седне. Проведен бил и кратък разговор между
пострадалата и подс.К., при който последният заявил, че просто не я бил видял. П.
се оплаквала от болки в рамото, имала кръв по ръцете. Водачът /подс.К./ се
върнал при автомобила, качил се в него и потеглил рязко, след като П. вече била
в двора на училището и била обгрижвана от ученици.
Свидетелката И. била помолена да
донесе вода и влизайки в сградата на училището, извикала свидетелката Я., която
по време на случилото се намирала в класната стая, като й било съобщено, че ПТП-то,
при което е блъсната бабата, е причинено от подс. Д.К.. Когато Я. излязла,
пострадалата била на пейката. Дали й вода да пие. Свидетелката П. чула от
учениците да наричат лицето, което е причинило ПТП-то с прякора „Ш.“.
От
заключението на СМЕ се установява, че Р. П. на 29.01.2015 година след ПТП е
получила закрито счупване на големия туберкул на лявата раменна става, което
травматично увреждане е резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети и
може да бъде получено при ПТП и което е реализирало медико-биологичния признак
трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок повече от 30
дни. Установява се от
автотехническата експертиза, че мястото на произшествието е по широчината на
пътното платно на 0,5 до 2,0 м вдясно от левия край на платното за движение на
ул. „Николай Райнов“, считано в посоката на огледа и по дължина на пътното
платно не може да бъде уточнено, но се приема, че е в района на №2, приетата
скорост на движение на автомобила в района при движение на заден ход и в
момента на удара не е по-висока от 8 км/ч, от техническа гледна точка,
независимо, че водачът не е разполагал през целия път на движение назад с
възможността да възприеме пешеходката в огледалата за обратно виждане, през
стъклата на автомобила е имал тази възможност, като механизъм на ПТП-то се сочи,
че водачът не възприема, намиращата се отзад пешеходка и движейки се на заден
ход я удря със задната част на автомобила, отзад и отдясно на тялото й, като
вследствие на удара пешеходката пада на платното за движение по лице и при
падането на терена получава травматичните увреждания, описани в СМЕ, като от
техническа и професионална гледна точка причини за произшествието е, че водачът
е предприел маневра „движение на заден ход“, без да се убеди в безопасното
извършване на тази маневра, по време на движението си назад не е наблюдавал
непрекъснато пътя зад автомобила, за което е имал възможност през стъклата на
автомобила, водачът на автомобила е разполагал с обективната възможност да
възприеме пешеходката, непосредствено през стъклата на автомобила, той е могъл
да предотврати произшествието, ако преди да предприеме маневрата „заден ход“ се
бе убедил в безопасното й извършване, а по време на движението си назад бе
следил непрекъснато пътната обстановка зад автомобила.
Установява се от съдебно психологичната и психиатрична експертиза за
подсъдимия К., че не страда от психично заболяване в тесния смисъл на
понятието, интелектуалното му развитие е в най-ниските граници на нормата за
съответната възраст, без данни за интелектуален дефицит, както и за разстройство
на личността (психопатия), не са
установени данни за злоупотреба или зависимост към алкохол или други
психоактивни вещества, данни за повлияност от такива към периода, като е бил
горните граници на непълнолетието и е имал представа за противоправния характер
на деянието и за неговата наказуемост, ако е извършил деянието се намира, че е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, като е могъл правилно да възприема обективната действителност и
да дава достоверни обяснения във връзка с обстоятелствата по производството,
както и може да участва във всички фази на наказателното производство, като
дава достоверни показания и обяснения по обстоятелства и факти от съществено
значение за делото.
Така възприетата от въззивната инстанция
фактическа обстановка се установи по безспорен и категоричен начин от събраните
и приобщени по реда на чл.283 от НПК в хода на съдебното производство пред
първата инстанция доказателствени средства и доказателства, а именно: показанията
на св.Р.П., включително прочетени такива, частично от показанията на
свидетелите Б. Г. и Б. В., включително четени такива, показанията на св.Е.А., Н.М.,
частично от показанията на св.В.К. и св. Т. Я., изготвените и приети по делото
експертизи, приетите и прочетени писмени доказателства.
Доколкото въззивният състав приема за
правилно установена част от изложената от СРС фактическа обстановка, то
частично, изразявайки съгласие с доказателствения анализ, направен от
предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
всички доказателства по делото, а може да анализира само тези, които се
оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в протеста, в
писменото възражение на защитата и в съдебно заседание /в този смисъл Решение № 372 от
01.10.2012 г. по н.д. № 1158/2012 г., НК, III НО на ВКС/. Настоящият състав се съгласява с
анализа на първоинстанционния съд относно обстоятелствата, касаещи датата и мястото
на инкриминираното деяние, механизма на произшествието и обстоятелствата, при
които то е извършено, пострадалото лице и причинената телесна повреда.
Единственото основно обстоятелство, за което е налице различно мнение и
невъзприемане доводите на СРС, касае авторството на деянието.
Според настоящата съдебна инстанция, СРС
е достигнал до частично неправилни фактически изводи при интерпретиране на
доказателствената съвкупност съгласно чл.305 ал.3 от НПК, което от своя страна
е довело и до извеждането на незаконосъобразни правни изводи. По този начин
неправилно първоинстанционният съд е приел, че въз основа на фактите по делото
могат да бъдат направени изводи относно липсата на извършено от подсъдимия
престъпление по повдигнатото му обвинение.
Въззивният съдебен състав намира, че в
основата на осъдителната присъда следва да бъдат поставени показанията на
пострадалата – св.Р.П.. Това е така, тъй като същата не само е пострадала и основен
свидетел-очевидец на извършеното спрямо нея престъпление, но поради и
обстоятелството, че нейните показания са изключително подробни, последователни,
логични, непротиворечиви, както сами по себе си, така и с останалите
доказателства по делото, имайки предвид всички релевантни обстоятелства с
изключение на авторството на деянието, за което ще бъде изложен самостоятелен
анализ.
Св. П. от самото начало на
производството депозира показания, които са непроменени и еднопосочни, както
досежно механизма на произшествието и обстоятелствата, при които то е настъпило,
така също и относно неговия автор. Не се забелязва внасянето на нови факти и
обстоятелства в нейните показания, напасване на казаното от нея с останалите
доказателства или пък надграждане на вече споделеното. Напротив, същата
достатъчно добросъвестно и обективно, изнася сведенията, които е възприела и
запомнила, поради и което напълно обяснимо са налице известни непълноти или
неточности в нейните показания, които обаче не са от естество да ги
дискредитират като цяло, а единствено и само идват да покажат нейната
обективност и достоверност.
Така например, напълно обяснимо и
логично е предвид действителния цвят на процесния лек автомобил, който е сив,
св. П. да го е възприела като „тъмен“ или „по-скоро черен“ такъв. Чисто
житейски е напълно логично да се смесят двата цвята, тъй като са близки, още
повече когато става дума за тъмно сив или графитено сив цвят, който почти се
приближава по гама до черния такъв. С това именно се обяснява процесното
противоречие, което между впрочем е залегнало и в показанията и на част от
останалите свидетели-очевидци на деянието /така например св.Б. Г. също така
посочва и двата цвята – черен или сив/. Ето защо съдът отдала това противоречие
по-скоро на естеството и близостта на двата цвята, отколкото на липсата на
обективност или достоверност в показанията на св.П., а още по-малко на
невъзможността от нейна страна да види добре или различи цвета на автомобила
поради налични здравословни проблеми, тъй като подобно колебание, както стана
ясно, се забелязва и в показанията на св. Г., за когото пък няма никакви данни
за влошено зрение или други някакви заболявания, които да му пречат да
възприеме даден цвят. Това, което е съществено в случая е, че св.П. посочва
като цвят на лекия автомобил, който я е блъснал, именно тъмния такъв, близък до
черния и сивия, което съвпада, както с показанията на другите свидетели, сочещи
тъмен цвят на автомобила, така и с действителния цвят на автомобил, който е
сив. Този фактически извод съдът възприема не само на база твърденията на
пострадалата, но така също и от другите разпитани по делото свидетели и в
частност показанията на св. Б. Г., св.Б. В., св. Н.М., както и от наличните
писмени доказателства – АУАН № 371527 от 21.102014 година и НП № 14-0229-000862
от 10.03.2015 година, от които става ясно, че именно подс.К. в този период от
време, малко преди инцидента, е управлявал лек автомобил БМВ, пета серия, сив
на цвят. Същият е бил установен от органите на реда като водач точно на такъв
автомобил, поради и което съдът намира, че се касае до един и същ автомобил,
който е бил управляван при извършването на административните нарушения и който
е предизвикал ПТП: БМВ 520 И, с ДК № *******, сив на цвят.
Излагайки добросъвестно своите
възприятия и спомени, св. П. посочва пред първоинстанционния съд и то близо две
години след датата на инцидента този възприет първоначално тъмен цвят на
автомобила, без да го конкретизира и напасва впоследствие по някакъв начин с
известния вече по делото факт относно цвета на автомобила, управляван от подс.К.
в този период от време и то именно поради нейната обективност и честност.
Най-полезно за св.П. и обвинителната теза би било, в случай че е
недобросъвестна и желае да нагоди своите показания към обективните факти по
делото, да потвърди сивия цвят на автомобила, който подс.К. е управлявал, като
по този начин ги синхронизира с наличните по делото писмени доказателства, но
същата не го прави, именно поради нейната обективност, което дава основание на
настоящия съд да й се довери.
Друг съществен момент относно
достоверността на показанията на св.П. е обстоятелството, че същата макар и
узнала впоследствие самоличността на подсъдимия, не го посочва по име дори и
пред първоинстанционния съд, а само потвърждава прякора, който е чула тогава
при инцидента децата да използват: „Ш.“.
Съдът не споделя доводите на СРС за
това, че св.П. обективно не е могла да види и запомни водача на автомобила.
Както се установява от всички относими доказателства, подс.К., като водач на
процесния автомобил, непосредствено след инцидента, е спрял и слязъл от него, отишъл
е и е помогнал на св.П., като за определен период от време е бил и до нея, като
са провели разговор. Тоест имало е дори и комуникация между тях, поради и което
съдът приема, че св.П. е имала достатъчно време и възможност от непосредствено
и близко разстояние да възприеме и запомни добре въпросното момче, което е
управлявало автомобила и е предизвикало ПТП. В този смисъл няма основания за
некредитиране на нейните показания, както и за подлагане на съмнение на нейните
физически или пък интелектуални възможности за възприемане, запомняне и
посочване впоследствие на подс.К..
По отношение на здравословното състояние
на св.П. и наведените доводи за влошено зрение, съдът следва да отбележи, че св.П.
доказано вижда добре поне с едното си око, може да чете и пиши, като единствено
с другото око има известни проблеми, тоест затруднено виждане, но не и невъзможност
за възприемане на обекти от близко разстояние. Тоест, макар и с определени
проблеми на едното око, типични за тази възраст, съдът приема, че св.П. реално
е била способна да види, възприеме и запомни подс.К., тъй като същият е слязъл
от автомобила, отишъл е до нея, помогнал й е, говорили са и реално са имали
съвсем близък визуален контакт, позволяващ индивидуализацията на дееца. Липсват
каквито и да е било данни в насока паметовите способности на св.П., поради
което съдът приема, че същата е била в състояние да запомни и разпознае
впоследствие извършителя на деянието.
И тук идва следващия основен аргумент на
мнозинството на състава за осъждане на дееца, а именно извършеното от
пострадалата разпознаване на подс.К., при което същата несъмнено и категорично
го е посочила като лицето, което е управлявало автомобила и е извършител на
деянието. Съдът не подлага на никакво съмнение обективността на това действие
по разследването, тъй като в случая са били спазени всички необходими законови
предпоставки за това. Разпознаването е извършено при всички законови изисквания
– наличието на поемни лица, разпознаващи лица със сходна външност и проведен
разпит непосредствено преди това, в който св.П. детайлно е посочила общите и
частни признаци, по които би могла да разпознае водача на автомобила - мургав,
с къса тъмна коса, скулесто лице, възраст около 20 години.
Съдът
няма никакви колебания и досежно срока след деянието, в който е извършено
разпознаването, както и че същото е било извършено не на живо, а по снимки. По
отношение на срока на разпознаването, извършено около година след деянието,
следва на първо място да се посочи, че това не е от правомощията на св.П.,
макар и същата да има качеството на пострадала, а единствено и само в
преценката на водещите разследването. Последните определят тактиката на
разследване и поредността на извършване на съответните действия, както и
необходимостта изобщо от извършването на едно или друго действие по
разследване. Св. П. от самото начало е била достатъчно добросъвестна, като е
изложила пред разследващия орган своите възприятия и е дала подробно описание
на дееца. Ето защо не само, че е некоректно, но и би се стигнало до грубо
нарушаване на нейните права като пострадал, ако игнорираме извършеното от нея
разпознаване единствено и само на база изминалия период от време, без да си
даваме сметка защо и поради какви причини това разпознаване е било извършено
именно тогава. А в случая дори има и обективна причина това да се е случило с
такава давност, имайки предвид обстоятелството, че подс.К. дълго време след
деянието се е укривал и дори е бил обявен за общодържавно издирване /с телеграма № 25182/17.06.2015
година/.
Тоест, същият е бил в неизвестност за органите по разследване. С това именно се
обяснява и извършеното по снимки разпознаване, очевидно е било, че при
невъзможност за осигуряване на лицето, това е била единствената възможност за провеждане
на разпознаване на подс.К..
Друг важен и изключително съществен
момент по делото е обстоятелството, че при своето разпознаване св.П. не е
изразила каквото и да е било съмнение или колебание, тоест същата категорично и
убедително е посочила подс.К. като лицето, което я е блъснало, което още веднъж
потвърждава нейните показания, свързани с авторството на деянието.
В тази насока, за авторството на
деянието, косвено между впрочем са и останалите релевантни гласни доказателства
на разпитаните по делото лица, които дават идентично описание на извършителя на
деянието – младо, около 17-20 години, момче, мургаво, с тъмна къса коса. Тоест,
показанията на св.П. в тази насока не са изолирани или неподкрепени от
останалите доказателства, дори напротив съвпадат почти напълно с тях. По делото
липсва дадено друго корено различно описание на деец, което да се различава
рязко от това на св.П.. Това, което отсъства при другите свидетели, е желанието
им да посочат персонално подс.К. и да го разпознаят директно, което има своето
логично обяснение и на което съдът ще се спре самостоятелно по-надолу в своите
мотиви. Така или иначе са налице показания на пострадало лице с дадено описание
и посочен прякор на извършителя на деянието, съвпадащи с тези на подс.К., осъществено
разпознаване по това описание на подс.К., което го подкрепя изцяло, дадени
показания от трето неангажирано по делото лице – св.Я., която посочва подс.К.
поименно, вследствие на получена непосредствено след деянието информация от
свидетели-очевидци, дадено словесно описание от присъстващи на инцидента лица,
което също съвпада с това на пострадалото лице, налични по делото категорични и
неоспорени писмени доказателства, от които е видно, че подс.К. е управлявал
именно описания от всички свидетели лек автомобил БМВ, пета серия, тъмен на
цвят, сив.
Друг особено съществен момент в
показанията на св.П., доказващ авторството на дееца е и сведението, което дава
за прякора на лицето, което я е блъснало, а именно, че всички са го наричали „Ш.“,
което освен, че го индивидуализира в известна степен, показва, че повечето
ученици от училището са го познавали, което пък напълно съвпада с останалите доказателства,
че подс.К. е от квартала и често ходи до процесното училище, където има
приятели.
В тази насока е и справката на МВР, от
която става ясно, че в района на местопроизшествието, училището и
местоживеенето на подс.К., което между впрочем съвпада с района на училището,
тъй като подс.К. живее съвсем близко до мястото на инцидента, обслужван от 02
РУП-СДВР, е налице известно само едно-единствено
лице с прякор „Ш.“ и това е подс.К..
Друго доказателство в тази насока
относно авторството на деянието е и обстоятелството, че в близък до деянието
период от време, непосредствено преди това, подс.К. е управлявал именно такъв
автомобил, какъвто се сочи от пострадалата и останалите свидетели, БМВ, пета
серия, тъмен на цвят – сив. Това се установява от приложените поделото писмени
доказателства – АУАН и НП, от които е видно, че около два месеца преди това
подс.К. е санкциониран за извършено нарушение на правилата за движение по
пътищата именно с такъв автомобил. Тоест напълно нормално и житейски логично е
било подс.К. да е управлявал този автомобил в продължение на няколко месеца,
още повече, че в случая периода от време не е голям. Това напълно съвпада с
останалите доказателства по делото, обуславящи подс.К. като лицето, което е
управлявало процесния лек автомобил БМВ, пета серия, тъмен на цвят, сив, с
който е било предизвикано ПТП.
По отношение на вида, модела и цвета на
лекия автомобил е налице абсолютно съответствие, макар и да са налице известни
нюанси. Така или иначе съдът приема, че лекият автомобил, с който е причинено
ПТП е индивидуализиран в достатъчна степен като БМВ, пета серия, сив на цвят.
Липсата на посочване на регистрационния номер не е съществена в случая, още
повече, че този автомобил реално не е бил и собственост на подс.К. и неговата
пълна индивидуализация нямаше да подпомогне реално разкриването на извършителя
на деянието. Това, което е решаващо в случая са доказателствата, които го
посочват пряко като извършител на престъплението – показанията на св.П. и
извършеното от нея разпознаване. Всички останали доказателства досежно неговия
прякор, управляван автомобил и физическо описание имат допълнителен, подпомагащ
характер, дотолкова доколкото потвърждават преките и непосредствени
доказателства на пострадалото лице. Тоест, в случая авторството се извлича
основно и главно от св.П., а всички останали доказателства подкрепят нейната
теза за авторството и обстоятелствата, при които е било реализирано ПТП.
Ето защо съдът кредитира напълно и
безусловно показанията на пострадалата, като ги поставя в основата на своята
присъда.
По отношение на свидетелите Б. Г. и Б. В.
съдът намира, че не може да се довери напълно, поради и което кредитира
частично техните показания. Съдът не възприема тезата на двамата свидетели, че
не познават водача на автомобила и че не могат да го разпознаят, както и че
това не е подс.К.. Това, което прави впечатление, е очевидната неприязън, с
която двамата свидетели подхождат при разпита им пред първоинстанционния съд. И
двамата, макар и очевидци на деянието, показват привидно пълна липса на
спомени. Така например св. Б. Г. пред СРС в своя свободен разказ заявява
буквално, че единствено е видял жената паднала на земята, помогнали й да стане
и да отиде да седне. Заявява, че това са неговите спомени, което видно от
продължението на разпита със задаването на въпроси съвсем не е така, а същият
разполага с много по-детайлни и подробни спомени от събитието, касаещи модела
на автомобила, механизма на произшествието, поведението на водача и т.н.
Подобно е процесуалното поведение и на втория свидетел Б. В., който също така проявява избирателна
памет и спомени. Тази им необективност се засилва изключително много тогава,
когато следва да се коментира самоличността на водача и неговото поведение.
Това, което прави впечатление, е обстоятелството, че двамата свидетели макар и
да дават достатъчно подробно описание на извършителя на деянието, което между
другото съвпада напълно с това на подс.К., изначално заявяват, че не биха могли
да го разпознаят, което само по себе си е нелогично и крайно съмнително. Всичко
това дава основание на съда да приеме, че посочените свидетели, макар и да са
възприели самоличността на дееца, не желаят да се ангажират с неговото разпознаване
по една или друга причина. На следващо място самите показания на тези двама
свидетели са особено нелогични и противоречиви, както сами по себе си, така и с
останалите доказателства. Налице е и липса на спомени досежно важни
обстоятелства. Така например, св.Б. Г., разпитан пред съда, заявява от една
страна, че не е видял човека, управлявал колата, а същевременно му дава
подробно описание. По-нататък казва, че не е видял паркирания автомобил, а
същевременно в разпита си от досъдебното производство заявява, че процесният
автомобил е спрял, водачът си е свалил прозореца и е разговарял с него. След
прочитането на показанията му от досъдебното му производство отново от една
страна казва, че водачът е слязъл, а после, че няма спомен. Налице е липса на
спомен и досежно решаващото в случая обстоятелство относно това дали водачът
след инцидента е слязъл от лекия автомобил, което е преодоляно чрез разпита на
свидетеля от досъдебното производство. Подобно е процесуалното поведение и на
св. Б. В.. Същият подобно на своя съученик първоначално няма спомени за почти
нищо. Впоследствие си припомня част от събитията, но ги излага избирателно и
противоречиво.
По отношение на св.А. А. съдът намира,
че следва да бъдат кредитирани показанията й от досъдебното производство,
прочетени от първоинстанционния съд, поради тяхната обективност и достоверност,
както и поради обстоятелството, че са били дадени много по-скоро след деянието.
Очевидно е, че същата в съдебното производство пред СРС е заявила липса на
спомени досежно редица събития. Налице са и съществени противоречия, както с
предходните й показания, които са били много по подробни и последователни, така
и с останалите доказателства. Разпитана в хода на съдебното следствие, е
заявила, че не е видяла водача на автомобила и не го познава, което рязко
противоречи на споделеното от нея, че е видяла добре водача, с оглед и даденото
му описание и декларация, че може да го разпознае, както и че същият и друг път
е идвал до училището и е от квартала.
Това процесуално поведение, на
избирателна липса на спомени и множество противоречия, се забелязва и у другите
свидетели на деянието и особено у свидетелите, имащи качеството на ученици в същото
това училище към онзи момент. Съдът намира, че за това има логично обяснение и
то се изразява в желанието за прикриване на дееца, поради познанство с него или
притеснение. Това, което е установено несъмнено по делото е, че деецът е лице с
криминално минало, лице което е извършител на множество противоправни деяния и
то с особено висока обществена опасност – телесни повреди, грабежи, хулиганство
и т.н., поради и което е напълно нормално в случая да е било предизвикано
подобно защитно поведение у съответните свидетели, още повече, че в случая
говорим за деца с неукрепнала психика и характери, податливи на внушение и
влияние. Съвсем нормално е било да се притесняват да посочат подс.К.
персонално, за да си нямат проблеми след това.
По отношение на свидетелите Е.А., Н.М. и
Т. Я. съдът намира, че следва да кредитира в пълнота показанията им, тъй като
същите са достатъчно информативни, обективни, логични и непротиворечиви.
Изложените сведения напълно препокриват възприятията им с оглед на тяхното
местоположение и участие.
По отношение на св. В.К. съдът счита, че
няма основание да не кредитира показанията му, въпреки че същите не са достатъчно
информативни с оглед предмета на делото, но все пак отразяват действително
посочените факти.
Относно приетите по делото писмени
доказателства и експертизи съдът намира, че няма пречка същите да бъдат
споделени, като въз основа на тях се изградят съответните фактически и правни
изводи.
Самостоятелен мотив за възприемане на
дееца като автор на процесното престъпление дава и характеристиката на самото
лице. Същият несъмнено е установен като груб нарушител на ЗДвП. Макар и непълнолетен
и неправоспособен същият нееднократно е бил хващан от полицейските органи да
управлява МПС и при част от тези случаи е било демонстрирано именно подобно
дръзко и арогантно поведение – опити за неподчинение и бягство от органите на
реда, какъвто между впрочем се забелязва и в настоящия случай. Тоест, подс.К. е
имал съвсем основателен аргумент да избяга, като напусне местопроизшествието,
тъй като първо е бил неправоспособен водач на МПС и второ вече е бил хващан и
санкциониран именно за подобно поведение, поради и което е щял да понесе
допълнителна по-тежка санкция. С други думи, напълно обяснимо е и последващото
поведение на дееца, бягството му от местопроизшествието, както и дългото
укриване след това, което напълно съвпада с всички останали доказателства.
На последно място, но не и по важност
следва да бъдат посочени и показанията на св. Т. Я., която на собствено
основание и от съвсем различни от пострадалата източници, ученици, присъствали
на инцидента, е посочила подс. К. и то поименно като лицето управлявало
автомобила и причинило ПТП. Действително, същата не е видяла инцидента, но е
възприела казаното от ученици и то непосредствено след това, присъствали на
произшествието, като показанията й се явяват контролиращи и напълно подкрепящи
тези на св.П., която, както вече казахме, е категорична относно авторството на
деянието.
С оглед на дотук изложеното и при
наличие на съответен протест от прокурора по смисъла на чл.336, ал.2 от НПК,
въззивният съд, на основание чл.336, ал.1, т.2 от НПК, отмени
първоинстанционната присъда и постанови нова, с която осъди оправдания подсъдим
К. по предявеното му обвинение за извършено престъпление.
Въз основа
на така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Подсъдимият Д.К.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343 ал.3 б.“а“ вр. ал.1
б.“б“ пр.2 вр. чл.342 ал.1 пр.3 вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК.
От обективна страна К. е извършил деянието, като е
управлявал лекия автомобил в нарушение на чл.40 ал.1 ЗДвП, като преди да започне движението си назад е бил длъжен, но не се е
убедил, че пътя зад МПС-то е свободен и няма да създаде опасност или
затруднение за останалите участници в движението. Допуснал е нарушение и на чл.40 ал.2 ЗДвП, като по време на движението си назад е бил длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно - да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности, което не е сторил.
В резултат на допуснатите нарушения от подсъдимия, при
движението му на заден ход била блъсната намиращата се зад лекия автомобил Р.П.,
която получила средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни.
Тези нарушения се установяват, както от заключението
на вещото лице по АТЕ и описания в него механизъм на ПТП, така и от протокола
за оглед на местопроизшествие и показанията на свидетелите Б. Г., Б. В. и Н.М..
Квалифициращите признаци на престъплението – липсата на правоспособност и
бягството от местопроизшествието, също са доказани по безспорен и категоричен
начин от събраните по делото доказателства. По отношение на липсата на правоспособност
за управление на МПС са релевантни наличните по делото писмени доказателства и
в частност приложени по делото справки от МВР, от които е видно, че подс.К. не
е преминавал необходимото обучение и не е придобивал изобщо свидетелство за
управление на МПС. По отношение на бягството от местопроизшествието, всички
относими сведения посочват, че непосредствено след деянието и помагането на
пострадалата, водачът е напуснал местопроизшествието, без да изчака органите на
реда, каквито са изискванията на закона.
Няма спор, че коментираните по-горе нарушения на
правилата за движение са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
съставомерен резултат – средната телесна повреда на пострадалата, което
обуславя от обективна страна съставомерността на престъплението по чл.343 ал.3 б.“а“ вр. ал.1 б.“б“ пр.2 вр. чл.342 ал.1 пр.3 вр.чл.63
ал.1 т.3 от НК.
От субективна страна деянието е извършено по
непредпазливост, проявена като небрежност, тъй като деецът, движейки се на
заден ход в района на улица и намиращо се в непосредствена близост училище и
при добра видимост, не е предвиждал настъпването на обществено опасните
последици. При управлението на автомобила, в нарушение на правилата за
движение, посочени по-горе обаче, той е бил длъжен и е могъл да предвиди, че
могат да настъпят вредни последици. Затова и следва да носи наказателна
отговорност.
При тези съображения не може в конкретния случай да се
касае до случайно деяние по смисъла на чл.15 НК. Ако преди
започване на маневрата "движение на заден ход", подсъдимият се беше
убедил, че пътя зад МПС е свободен и няма да създаде опасност или затруднение
за останалите участници в движението и ако непрекъснато е наблюдавал пътя зад
превозното средство, каквато възможност е имал, то той е щял да забележи преминаващата
пешеходка и да предотврати ПТП с аварийно спиране. Освен това водачът на МПС е
бил и неправоспособен. Като е допуснал посочените нарушения на ЗДвП, той не
може да се позовава на внезапната поява на пострадалата, тъй като сам се е
поставил в невъзможност да предотврати настъпването на вредоносните последици.
За извършеното от подсъдимия К. престъпление
по чл.343 ал.3 б.“а“ вр. ал.1 б.“б“ пр.2 вр.
чл.342 ал.1 пр.3 вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК е предвидено наказание
„Лишаване от свобода“ до две години.
За да определи вида и размера на
наказанието съдът отчете наличие на смекчаващи вината обстоятелства – чистото
съдебно минало на подсъдимия към датата на деянието и изминалия период от време.
Като отегчаващи се възприеха негативните характеристични данни на лицето и
дръзкото му поведение като водач на МПС.
По изложените съображения въззивният съд
намира, че в случая при определяне на размера на наказанието „Пробация“ на
подсъдимия, следва да се позове на разпоредбата на чл.55 от НК, като намери, че подходящи
се явяват първите две задължителни пробационни мерки за срок от по една година,
първата от които с честота на явяването два пъти седмично. Съдът счита, че с
това наказание би се постигнала не само специалната превенция на целите на
наказанието по смисъла на чл.36, ал.1 от НК, но най-вече и генералната такава,
а именно да се въздейства на обществото предупредително и възпиращо по
отношение на преустановяването на нарушения на обществения ред, свързани със
защитаваните обществени отношения в областта пътната безопасност.
Целите, визирани от законодателя в
разпоредбата на чл.36, ал.1 от НК, според настоящия състав могат да бъдат
постигнати с посоченото наказание. По този начин би се постигнала и специалната
по отношение на дееца превенция, а именно да преосмисли своето поведение и да го
приведе в съответствие с установените правила и норми на поведение
регламентирани в Република България.
С оглед изхода на делото подсъдимият
следва да понесе и направените по делото разноски, поради което на основание чл.189,
ал.3 от НПК съдът го осъжда да заплати такива в полза на МВР в размер на 387.57
лева, в полза на СРС в размер на 205.80 лева, както и по 5 лева за всяка сума в
полза на СГС.
По изложените съображения съдът в своето
мнозинство постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
/особено мнение/