Решение по дело №285/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 253

гр. Видин, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на трети тттттридесетиддвадеседва

 шести ноември

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Росица Славчева

Биляна Панталеева

при секретаря

Мария И.

и в присъствието

на прокурора

 Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Касационно АНД №

285

по описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от Директора на РДГ – Берковица против решение № 82/ 09.08.2023г. по АНД № 207/2022г. по описа на Районен съд – Берковица, с което е отменено НП № 622 от 06.10.2021г. на Директора на РДГ – Берковица, с което на ответника по жалбата е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева на основание чл.257,ал.1,т.2 от Закона за горите /ЗГ/.

В жалбата се развиват съображения, че решението на РС Берковица е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че по делото е установена фактическата обстановка и нарушението е безспорно доказано, както и че съдът не е съобразил събраните по делото доказателства.

Иска се да бъде отменено решението на РС Берковица и съответно потвърдено обжалваното НП.

Ответникът по делото оспорва касационната жалба и моли съда да я остави без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради допуснати съществени процесуални нарушения в производството пред наказващия орган.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното:

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си обаче, същата е неоснователна.

Районен съд - Берковица е направил правилна преценка на доказателствата по делото. Фактическата обстановка, която е приел за установена се базира на тях. Административния съд я споделя.

Установено е, че на 22.07.2021г. И., в качеството си на лице, е издал превозен билет № 5542/00231 от същата дата с координати на издаване 43.2118 23.3218, които се твърди, че са различни от координатите на временния склад, посочен в позволително за сеч № 0611270 от 07.05.2021г. Според наказващия орган координатите на временния склад са 43.2217 23.3333 и са предоставени от лицето А. А., който е маркирал насаждението. Прието е, че нарушението е извършено на 22.07.2021г., когато е издаден превозният билет и е открито на 26.08.2021г. при документална проверка. Прието е също, че то е извършено в землището на с.Долна Бела речка, общ. Вършец, обл. Монтана, отдел 352, подотдел „в“ – държавна горска територия, предоставена за управление на СЗДП ТП ДГС Берковица. Видно от приложеното по делото позволително за сеч, то в първоначалното му съдържание не са били посочени каквито и да било GPS координати. Впоследствие, с химикал са дописвани цифри, на две места върху въпросното позволително, които цифри се предполага, че са такива координати, но не е ясно кога и от кого са написани и дали действително това са координатите на временния склад.

За констатираното бил оформен констативен протокол и впоследствие въз основа на него бил съставен и АУАН № 622 от 27.08.2021г. В съставения АУАН според актосъставителя е нарушена разпоредбата на чл.9а от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/, във връзка със Заповед № 142 / 14.02.2020г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.257,ал.1,т.2 от ЗГ е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

Пред въззивната инстанция е установено, че при извършена проверка, по документи на 22.07.2021г., свид. Т. и Д. констатирали, описаното по – горе, като и двамата в с.з. пред РС Берковица установяват, АУАН е съставен въз основа на констативния протокол, както и след преглед на приложените към преписката писмени доказателства – превозен билет, позволително за сеч, технологичен план. Двамата посочват, че не са били на място, но знаят къде е мястото на извършване на нарушението. Видно от приложения констативен протокол е, че той е съставен от трети лица, различни от разпитаните по делото свидетели.

Въз основа на приетата фактическа обстановка и правилното тълкуване на закона, въззивният съд е стигнал до верните юридически изводи, като с решението си е отменил НП.

Касационната инстанция споделя доводите на въззивната такава, че НП е незаконосъобразно. Правилно е приела и въззивната инстанция, че в конкретния случай НП е неправилно издадено, тъй като в производството пред наказващия орган са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – от една страна, а от друга нарушението не е доказано по категоричен начин.

Според Административния съд от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че ответникът по касация, в качеството си на длъжностно лице, е издал описаният по – горе превозен билет с посочени в него координати на издаване 43.2118 23.3218. Наказващият орган твърди, че това не са координатите на временния склад.

Доказателствата по делото установяват, че безспорно на 22.07.2021г. И., в качеството си на длъжностно лице е издал превозен билет № 5542/00231 с координати на издаване 43.2118 23.3218, но няма категорични доказателства, че те са различни от координатите на временния склад, посочен в позволителното за сеч. На първо място по делото няма доказателства какви са координатите на временния склад, за да може съдът да извърши преценка дали те съответстват на посочените в превозния билет или не.

На второ място в издаденото позволително за сеч са дописани координати, които не е ясно дали са координатите на временния склад или не, а и са добавени допълнително върху вече издаденото позволително за сеч, без да е ясно кога е сторено това и от кого. Дори и да се приеме, че това са координатите на временния склад не е ясно дали при издаването на превозния билет те са били вписани в позволителното за сеч или са добавени впоследствие. Тези обстоятелства не са установени по делото и съответно водят до неправилност на издаденото НП. Обстоятелствата не се установяват и от разпитаните по делото свидетели, тъй като те също не са наясно с подробностите по издаването, както на позволителното за сеч, така и на превозния билет, поради това че в АУАН е възпроизведено съдържанието на констативния протокол, като са сравнени позволителното за сеч и превозният билет, без да са взети предвид дописванията върху процесното позволително и без да са налице други доказателства за описаните по – горе координати на временния склад. Следва да се посочи също, че както актосъставителят, така и другият свидетел, няма преки впечатления относно мястото на извършване на нарушението и то към момента на нарушението, а не за период преди това. Както бе вече посочено АУАН е съставен въз основа на констативния протокол.

Според разпоредбата на чл.9а от НКГОТ, която се твърди, че е нарушена, лицата, издаващи или попълващи документи по Закона за горите или подзаконовата нормативна уредба, са длъжни да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци. Според формулировката на цитирания текст следва да се приеме, че евентуално би била нарушена заповедта на изпълнителния директор, с която е определен образецът на документ, издаден от нарушителя.

Въпросната заповед № 142 / 14.02.2020г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите е приложена по делото и от нея е видно, че съдържа множество хипотези, но така както е формулирано обвинението не е посочено коя от тези хипотези е нарушена. Видно от съдържанието на Заповедта е, че тя има 23 точки, повечето от които с по няколко подточки. От описаното по – горе не става ясно с деянието си лицето коя точно от визираните във въпросната заповед хипотези е нарушило, респ. кое точно свое задължение не е изпълнило, тъй като липсва изобщо посочване на задължение от заповедта, което да не е изпълнено, т.е. налице е неяснота в правната квалификация на деянието. Следва да се посочи, че разясненията, съдържащи се в касационната жалба относно това коя точно хипотеза от Заповедта на ИД на ИАГ, е имал предвид наказващия орган, не санират липсата на такова съдържание в НП. Съответно, както правилно е приел и въззивният съд от съдържанието на НП не става ясно за неизпълнение на кое точно действие от заповедта е санкциониран ответникът по касация. Правната квалификация, респ. нарушените разпоредби и заповеди, не следва да се дописват впоследствие, пред съдебните инстанции от процесуалните представители на наказващия орган, а следва да се съдържат в НП, съобразно разпоредбата на чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН. Липсата им води до нарушаване на правото на защита на нарушителя, което винаги е съществено процесуално нарушение и води до отмяна на НП. В този смисъл обясненията в касационната жалба относно това какво е имал предвид наказващия орган няма как да санират пороците на НП.

При издаване на НП наказващият орган е нарушил и императивната разпоредба на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, съобразно която следва да има пълно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В НП липсва такава фактическа обстановка, в която да са описани ясно и точно обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

На практика има посочена правна норма, която обаче е непълна, без да са приведени към хипотезата на тази правна норма, установените от обективната действителност факти, още повече, че нито в АУАН, нито в НП е конкретизирана действителната хипотеза от заповедта, която е нарушена, не е посочено кое свое задължение не е изпълнил / нарушил И., в качеството си на длъжностно лице, според заповедта. Както в АУАН, така и в НП непълно са посочени и нормите, които са нарушени.

При издаването на НП наказващият орган е нарушил императивната разпоредба на чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН, съобразно която следва да са посочени законовите разпоредби, които са нарушени. Разпоредбата, чиито изисквания се твърди, че са нарушени, не е достатъчно конкретизирана, както в АУАН, така и в НП, както бе вече посочено. Без да е налице коректно и правилно посочена нарушената правна норма, както в АУАН, така и в НП и да се предполага какво е имал предвид при издаването на НП, административно - наказващият орган, както и да се налага наказание въз основа на предположения е недопустимо.

В тежест на административнонаказващият орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства, твърденията и констатациите си, относно извършено административно нарушение. Посочените обстоятелства, относно неизясняването на фактите и твърденията от страна на наказващият орган, както в АУАН, така и в НП, водят до необоснованост на НП, относно твърдяното като извършено нарушение от ответника по касация.

Неоснователни са доводите, развити в касационната жалба относно несъответствието на изводите на съда с установената фактическа обстановка. От една страна при постановяване на решението си РС Берковица се е съобразил със събраните по делото доказателства и с представената от административно – наказващият орган преписка, като е съобразил изводите си със събраните по делото доказателства. С решението си въззивният съд е изложил доводи, относно наличието на нарушения, допуснати при съставянето на АУАН и издаването на НП, които са съществени, както и относно недоказаността на нарушението.

Що се отнася до пространно развития довод за неправилност на решението на РС Берковица, поради факта, че са развити доводи относно разпоредбата на чл.257,ал.1,т.1 от ЗГ, то действително наказанието не е наложено на това основание. В обжалваното решение обаче тази теза е развита в три изречения и не е единственото основание за отмяна на наказателното постановление. Развитите доводи в мотивите на решението относно разпоредбата на чл.257,ал.1,т.1 от ЗГ действително са неправилни, тъй като наказанието е наложено на основание чл.257,ал.1,т.2 от ЗГ, но това не променя крайния извод на съда за незаконосъобразност на обжалваното НП. В решението на РС Берковица са изложени достатъчно мотиви за незаконосъобразност на издаденото НП, с които настоящата инстанция се солидаризира.

В този смисъл неоснователно е твърдението в касационната жалба относно правилността на НП и безспорното доказване на нарушението. От една страна са налице съществени процесуални нарушения, допуснати именно в производството, развило се пред наказващия орган, а от друга - налагането на наказание за нарушение, което не е безспорно доказано и при неизяснена фактическа обстановка, като за част от обстоятелствата наказващия орган е направил предположения, е недопустимо, съответно и така издаденото НП е незаконосъобразно и не би могло да се приеме, че това е порок, който може да бъде саниран в съдебното производство.

Освен, че следва да бъдат описани всички обстоятелства по извършването на нарушението, както и да бъдат коректно и пълно посочени конкретните разпоредби, които са нарушени, следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна подкрепа, тъй като посочените в закона нарушения, за които се твърди, че са извършени от нарушителя, са предмет на доказване по делото. Т.е. налагането на наказание при неизяснени обстоятелства и въз основа на предположения е незаконосъобразно.

При това положение и с оглед горните съображения, Съдът намира, че НП е незаконосъобразно и като такова правилно е отменено от Районния съд, поради което и решението му следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 82/ 09.08.2023г. по АНД № 207/2022г. по описа на Районен съд – Берковица, с което е отменено НП № 622 от 06.10.2021г. на Директора на РДГ – Берковица, с което на Ц.Т.И. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева на основание чл.257,ал.1,т.2 от ЗГ.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                               2.