№ 10245
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110162418 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от П. К. К., ЕГН **********, с адрес: с. **, ул. „** **“ №1, чрез адв.
З., срещу „**“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „**,
представлявано от ** и **, за прогласяване недействителността, на основание чл. 26 ЗЗД, вр.
с чл. 22 ЗПК, на Договор за паричен заем №**/27.10.2021г., сключен между страните.
При условията на евентуалност е предявен и иск за прогласяване недействителността,
на основание чл. 26 ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК, на чл. 4 от Договор за паричен заем №** от
21.10.2021г., сключен между страните.
Предявен е и иск от П. К. К., ЕГН **********, с адрес: с. **, ул. „** **“ №1, чрез адв.
З., за признаване за установено по отношение на ответника „**“ ЕООД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „**, представлявано от **, че ищеца не
дължи на ответника сумата от 425,00 лв. по Договор за предоставяне на поръчителство
№**/27.10.2021г., сключен между страните, поради недействителност на договора.
Претендират се разноски.
В срока за отговор, ответника „**“ АД е депозирал такъв. Оспорва иска, като излага
подробни за неоснователност, като твърди, че не е сключвал с ищеца процесния договор.
Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
В срока по чл. 131 ГПК, ответника „**“ ЕООД е депозирал писмен отговор. Оспорва
иска, като излага съображения за неоснователност, като твърди, че не е сключвал с ищеца
процесния договор. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски и прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. По делото е постъпило
писмено становище, с което поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи.
Ответниците не изпращат представители. Депозират писмени становища, с които
молят съда да отхвърли исковете.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
1
счетоводна експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на Договор за
паричен заем №**/27.10.2021г., сключен между ищеца и първия ответника и по чл. 124
ГПК, за признаване за установено, че ищеца не дължи на втория ответник сумата от 425,00
лв. по Договор за предоставяне на поръчителство №**/27.10.2021г.
По иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД срещу „**“ АД.
Въпреки, че по делото не бе представен от никоя от страните процесния Договор за
паричен заем №**/27.10.2021г., съдът намира, че наличието на същия, безспорно се
установява от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
в която последното дава заключение, че по процесния договор, от ищеца е постъпила сумата
от 224,84 лв., с която са погасени задължения, както по този договор, така и по договора,
сключен с втория ответник. Предвид това и като взе предвид заключението, в което е
посочено, че усвоената сума е 850 лв., договорната лихва е в размер на 56,72 лв., срока на
кредита е 16 седмични вноски и ГПР е в размер на 49,20 % и като взе предвид, че съгласно
заключението на вещото лице, общата сума за изплащане е в размер на 1248 лв., с включена
дължима сума по договора за поръчителство, с която ГПР възлиза на 1125,33 %, съдът
намира, че договора е недействителен, като противоречащ на императивните норми на ЗПК.
Според чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК в договора трябва да се посочи размера на лихвения процент,
като в конкретната хипотеза в този процент трябва да са включени уговорените такси,
представляващи сигурна печалба за кредитора. Следователно, годишният лихвен процент
няма да е реално посоченият от 49,20 %, а е по-голямо число, след като в него участва и
дължимата сума по договора за поръчителство. С включването на посоченото вземане,
размерът на ГПР надвишава законовия максимум от 50 %, /чл.19, ал.4 ЗПК/. В този смисъл,
като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил
изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава
извод за недействителност на договора за паричен заем на основание чл. 22 ЗПК, поради
неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК (в този смисъл са Решение №
261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, II-А въззивен състав,
Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в. гр.д. № 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен
състав и др.).
По иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД срещу „**“ ЕООД.
По делото не се установи съдържанието на сключения между страните Договор за
предоставяне на поръчителство №**/27.10.2021г., по силата който ищеца да се е задължил
да заплати на ответника сумата от 425 лв. От заключението на вещото лице се установи, че
ищеца е заплатил по двата договора сумата от сумата от 224,84 лв., с която са погасени
задължения от 63,99 лв. по договора за поръчителство, но не бяха ангажирани никакви
доказателства, че ищеца дължи допълнително още сумата от 425,00 лв., което да обосновава
основателност на предявения отрицателен установителен иск. Въпреки дадените на ищеца
указания в тази насока, последния не ангажира доказателства относно съдържанието на
процесния договор. В случая не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 161 ГПК
относно размера на претенцията по чл. 124 ГПК, доколкото никъде в исковата молба ищеца
не е посочил какъв е размера на дължимото по този договор възнаграждение, като не са
изложени и съображения в тази насока.
Предвид гореизложеното, предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора по първия иск, ищеца има право на разноски, каквото искане
е направил и пълномощникът му, като е представил списък на разноските. Съобразно това и
2
чл. 78, ал. 1 ГПК, „**“ АД следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 262,50 лв., от които 50 лв. за заплатена ДТ, 200 лв. за депозит за
вещо лице, 5 лв. за СУ и 7,50 лв. разноски пред СГС. На основание чл.38, ал.2, във вр. ал.1,
т.2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д.
М.“, Булстат №**, ф.д. №24/2021г. на СГС, 24 с-в, с адрес: гр. София, ж.к. „**,
представлявано от управителя адв. Д. М. М., сумата от 480,00 лв. – възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника
„**“ ЕООД, направените по делото разноски в размер на 360 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по иска предявен от П. К. К., ЕГН **********, с
адрес: с. **, ул. „** **“ №1, срещу „**“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „**, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, Договор за паричен заем №**/27.10.2021г.,
сключен между страните.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. К. К., ЕГН **********, с адрес: с. **, ул. „** **“ №1,
иск за признаване за установено по отношение на ответника „**“ ЕООД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „**, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 425,00 лв., по Договор за предоставяне на поръчителство №**/27.10.2021г.,
сключен между страните.
ОСЪЖДА „**“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„**, да заплати на П. К. К., ЕГН **********, с адрес: с. **, ул. „** **“ №1, сумата от
262,50 лв. (двеста шестдесет и два лева и 50 стотинки), представляваща направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА „**“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„**, да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, Булстат №**, ф.д. №24/2021г. на СГС, 24 с-в, с адрес: гр. София, ж.к.
„**, представлявано от управителя адв. Д. М. М., сумата от 480,00 лв. (четиристотин и
осемдесет лева) с ДДС, представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ на ищеца П. К. К..
ОСЪЖДА П. К. К., ЕГН **********, с адрес: с. **, ул. „** **“ №1, да заплати на
„**“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „**, сумата от 360,00
лв. (триста и шестдесет лева), представляваща направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3