№ 10608
гр. София, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА СТ. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20211110145805 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.318 и сл ГПК
Образувано е по предявен от Д. Я. В. с ЕГН ********** срещу В. В. В. с ЕГН **********
иск с правно основание чл. 49, ал. 3 СК за прекратяване на сключения между страните
граждански брак по вина на ответника, обективно съединен с небрачни искове по чл. 59,
ал. 2 СК относно упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични
отношения и издръжката на ненавършилото пълнолетие дете на страните Константин В.ев
В., като претендираният размер на издръжката е 200 лв., считано от предявяване на исковата
молба, иск с правно основание чл. 56 СК относно ползването на семейното жилище в гр.
София, ул. „Кривина“ № 29, ет. 2, както и иск с правно основание чл. 53 СК относно
фамилното име, като иска възстановяване на предбрачното си фамилно име - Янкова.
Претендира разноски.
Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на 20.12.2007 г., от който имат
едно дете Константин В.ев В., роден на 10.01.2008 г. Сочи, че двамата с ответника
започнали да живеят на семейни начела през 2005 г., заедно с дъщеря й от предишна връзка,
но малко след раждането на сина им отношенията между тях се влошили. Съпругът й В. В.
В. станал избухлив, започнал да вдига скандали и дъщеря й се изнесла от дома им и отишла
да живее при родителите на ищцата. С времето отношенията им с ответника се влошавали
все повече, проблемите им започнали от битовизми, но не могли да ги решават
своевременно и ефективно. Обстановката в дома била напрегната и конфликтна, поради
което и синът на страните се страхувал да остава сам с баща си. Ищцата твърди, че с
1
ответника обсъждали темата за развод, но той постоянно сменял позицията си. Сочи още, че
й се случвало да вика полиция заради скандалите й с ответника. Счита брака им за дълбоко
и непоправимо разстроен и иска същият да бъде прекратен с развод по вина на съпруга й.
В открито съдебно заседание, проведено на 15.02.2023 г. ищцата Д. Я. В. се явява лично и
поддържа исковата си молба.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК заявява, че тя полага основани грижи за детето им с
ответника, а отношенията между баща и син са силно изострени и двамата общуват рядко,
като самото дете било разочаровано от баща си и не искало да го вижда.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор по исковата молба.
След даване ход на делото по същество в открито съдебно заседание, проведено на
15.02.2023 г., ответникът е подал писмена молба, с която е поискал да бъде отменен
даденият ход по същество и да му се даде възможност да се яви лично в съдебно заседание.
Заявил е, че поради здравословното си състояние не е могъл да се яви. Съдът е уважил
направеното искане и е отменил дадения ход по същество. В открито съдебно заседание,
проведено на 10.05.2023 г. ответникът В. В. В. се е явил лично и е оспорил иска. В хода на
устните състезания е поискал да не се постановява съдебно решение, а да се премине към
медиация, за да се съхрани семейството им с ищцата, синът им да бъде задължен да
посещава психолог, претендира режим на лични отношения с детето си – „15 дни при мен и
15 дни при майката“. Иска на него да бъде предоставено семейното жилище за ползване,
защото той е дал всичките си пари да го отремонтира. Подал е по делото и писмена молба от
10.05.2023 г., в която не е направил конкретни доказателствени искания, а е изразил
становище по същество.
Изслушан, по реда на чл. 59, ал. 6 СК В. В. В. е посочил, че от около две години майката
/съпругата му/ не му дава да вижда децата си, отнела му е кучето. Той намира, че притежава
родителски капацитет, счита се за добър човек, тъй като е приел съпругата си с дете от друг
мъж. Твърди, че не може да изплаща издръжка в претендирания размер, тъй като има много
кредити. Заявил е категоричното си желание да съхрани семейството си.
ДСП-Слатина е изразила становище по делото след среща-разговор с майката на детето
Константин В.ев В. и проведен телефонен разговор с бащата. Пред социалните служители
майката е посочила, че към момента на изготяване на доклада тя и двете й деца живеят в
дома на родителите й. Дъщеря й, която е от предходна връзка, е отказала да живее заедно с
ответника и се е преместила при баба си и дядо си по майчина линия от около преди две
години. Ищцата споделила, че с ответника имали проблемни взаимоотношения. Детето
Константин В.ев В. също разказало, че баща му често ги нагрубявал, бил изнервен и си го
изкарвал на тях. Момчето сега живеело при баба си и дядо си и се чувствало много по-
спокойно, нямал регулярен контакт с баща си. Среща с ответника не е проведена лично, тъй
като той заявил пред социалния работник, че е заболял от туберкулоза и е настанен в
болница. В телефонен разговор баща заявил, че се е случвало да реагира по-остро със
семейството си, но това било, защото бил провокиран от съпругата си. Твърди, че тя имала
2
взаимоотношения с други мъже, а също и настройвала детето им против него. В социалния
доклад е посочено още, че майката и детето живеят в жилището на бабата и дядото по
майчина линия, като получават от тях пълна морална и материална подкрепа. Майката
работила по трудово правоотношение и получавала заплата около 1000 лв. Детето имало
изграден социален кръг, общувало със свои приятели и връстници, както и с роднините по
майчина линия.
ДСП-Слатина е изразила становище по делото след телефонен разговор с В. В. В. поради
карантинирането му поради заболяване – туберкулоза. Пред социални служители ответникът
е посочил, че жилището , в което са живеели със съпругата му е общинско, същото било
отреминтирано изцяло от тях, сменена била дограмата, било обзаведено, инсталирано било
подово отопление. В момента правили ремонт на една от стаите. Жилището се състояло от
кухня, коридор, голям хол, детска стая и още една стая. Ответникът е посочил, че към
момента бил безработен и получавал пенсия по болест в размер на 300 лв. Сочи, че детето
си имало изграден приятелски кръг и общувало с роднини по бащина и майчина линия.
Констанин е ученик в 148 ОУ „Проф. Любомир Милетич“.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
От приетото като писмено доказателство по делото Удостоверение за сключен
граждански брак № 393066/20.12.2007 г. се установява, че на 20.12.2007 г. в гр. София
страните Д. Я. Янкова и В. В. В. сключили граждански брак, за което бил издаден акт за
граждански брак № 3250/20.12.2007 г. в СО, район „Студентски“, като съпругата е
променила фамилното си име от Янкова на В..
Страните имат едно родено от брака дете Константин В.ев В., роден на 17.01.2008 г. –
непълнолетен, видно от приетото като доказателства по делото Удостоверения за раждане №
692493/17.01.2008 г. Ищцата Д. Я. Янкова има и друго дете, родено от предходна връзка –
Йоана Бранимир Божилова.
По делото е приета като доказателство Заповед № 08 от 29.03.2010 г. на Кмета на район
„Слатина“, с която на основание чл. 19, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление
и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община Д. Я. В. и
семейството й – В. В. В. – съпруг, Йоана Бранимир Божилова – дъщеря и Константин В. В. –
син са настанени в общинско жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „Слатина“, ул.
„Кривина“ № 29, ет. 2, състоящо се от 2 стаи, преходен хол, кухня и сервизно помещение.
По отношение на същото жилище е сключен и договор за наем от 29.03.2010 г., който е
приет като доказатлство по делото.
По делото са приети като доказателства Постановление от 22.11.2021 г. , с което е
отказано да се образува досъдебно производство по сигнал на Д. Я. В. срещу В. В. В.,
сведение от СРП от 09.02.2022 г., в което се съдържа информация, че на 23.12.2021 г. е
постановен отказ за иницииране производство по реда на чл. 155 и сл. от Закона за здравето
по отношение на В. В. В. на основание чл. 199 НПК и по арг. чл. 157 ЗЗ. Прието като
3
доказателство е писмо от 15.02.2022 г. от МВР-СДВР, в което се съдържат данни за заведени
сигнали и образуван преписи от Д. Я. В. срещу В. В. В., както следва: на 22.05.2020 г. за
отправени заплахи към нейните родители и децата им, на 26.05.2020 г. за суицидни действия
от страна на ответника на адреса на семейното жилище, на 29.06.2020 г. за семеен скандал
на адреса на семейното жилище, на 19.08.2021 г. за побой на адреса на семейното жилище,
на 14.09.2021 г. за семеен скандал, на 05.10.2021 г. за психически тормоз, на 18.10.2021 г. за
семеен скандал, на 19.11.2021 г. за получени от Д. Я. В. заплахи за живота В. В. В..
Прието като доказателство по делото е писмо от Военномедицинска академия, в което е
посочено, че В. В. В. е бил хоспитализиран от 13.12.2021 до 21.12.2021 г. в Клинкиката по
ендокринология и болести на обмяната, а от 21.12.2021 г. до 31.12.2021 г. в Клиниката по
пневмология и фтизиатрия.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Весела Я.
Пенева – сестра на ищцата. Свидетелката дава показания, че в последните години няма
отношения със зет си, а преди това отношенията им били приятелски. Сочи, че същата не е
била пряк свидетел на конфликтите между страните, но сестра й се е обаждала по телефона
и тя е чувала как ответникът крещи. Освен това детето също й се обаждало на свидетелката
през нощта притеснено, защото родителите му са извикали полиция и то се е страхувало
какво ще се случи с него. Посочва, че сега сестра й и детето й живеели при родителите й,
защото се страхували В. да не ги нарани. Знае, че В. е заплашвал сестра й по „месинджър“ и
„вайбър“. С нея общувал само по „месинджър“ като й се е извинявал за нещата и съжалявал,
че е „Направил много глупости“. От сестра й знае, че В. не дава издръжка за детето. Сочи, че
страните живеели заедно в Англия, след като се прибрали живеели няколко месеца заедно и
след това се разделили. Знае, че сестра й иска да се разделят с В., защото той не се грижил за
детето, искал да го вижда, а не се интересувал дали има обувки. В. се вълнувал само от това,
че обичал сестра й, а тя не искала да се виждат. Сочи, че през годините на брачния живот В.
никога не е бил опора на сестра й. Задържал се е на работа за кратко, сменял често работите
си, не помагал финансово за домакинството. Всичко било на гърба на сестра й. Спомня си,
че тази година за пръв път „бутнал“ на детето 10 лв. в джоба пред приятелите му и го
засрамил. Знае, че В. непрекъснато следи сестра й и детето им. Нейното дете и детето на
страните излизали често заедно и В. постоянно ги следял и им досаждал, случвало се е дори
да викат полиция за това. Знае, че причаква сестра й всеки ден, когато се прибира от работа.
Сочи, че отношенията между страните са били много непостоянни. Имало е моменти, в
които всичко е било наред, но и много проблеми. Посочва, че В. бил заядлив и на моменти
ставал агресивен, случвало се е да бъдат заедно на почивка и да се притесняват, че той ще
предизвика словесен конфликт с други лица. Освен това заявя, че В. постоянно лъжел сестра
й, като сочи конкретни случки как й казвал, че не яде, а тя и той са били заедно на обяд и тя
знае какво е ял, както и за други битовизми, че е бездомник на улицата. Знае, че В. иска да
се събере със сестра й. В един момент казвал, че ще се самоубие, после, че ще убие
семейството на съпругата си.
Събраните писмени и гласни доказателства потвърждават твърденията на ищцата, че
4
между нея и съпруга й са настъпили дълбоки и непреодолими конфликти, вследствие на
които бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен. Ето защо брачната им връзка няма
предписаното от закона и добрите нрави съдържание, поради което същата следва да бъде
прекратена. Ответникът В. В. В. заявява нежеланието си бракът да бъде разтрогнат и иска от
съда да задължи ищцата да посещават процедура от медиация, но тези негови искания са
несъстоятелни. Брачната връзка е доброволен съюз между мъж и жена. В случая освен че
съпругата е предявила процесния иск и взела активно участие в процеса, които
обстоятелства сами по себе си са достатъчни основания, удостоверяващи, че бракът е
изпразнен от съдържание, доколкото у една от страните липсва каквато и да било воля за
запазването му, ищцата е представила пред съда доказателства, удостоверяващи
твърденията й. Свидетелските показания напълно подкрепят доводите й за незаздравимо
прекъсване на брачната връзка със съпруга. Отношенията им са необратимо влошени, Д. Я.
В. се е изнесла от семейното жилище и не желае да поддържа никакъв контакт с В. В. В..
Нещо повече конфликтите помежду им са ексалирали толкова пъти, че се е налагало ищцата
да сигнализира полицейските органи за помощ. Самият ответник заявява пред съда, че
срещу него има издадена ограничителна заповед, която той нарушава. Желанието на ищцата
да преустанови брачната връзка е заявено по множество начини и е несъмнено. Ето защо и
няма как да бъде уважено желанието на ответника бракът между съпрузите да не бъде
прекратяван. Искането му за започване на процедура по медиация също не може да бъде
удовлетворено, доколкото процедурата е доброволна и се осъществява само по взаимно
съгласие на страните, а в случая както беше многократно подчертано ищцата категорично
желае да прекрати сключения брак. Тя е предложила на ответника сключването на
споразумение още с исковата молба, но той не е участвал активно в настоящия процес, не е
изразил становище и е даден ход по същество на делото.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че бракът е
дълбоко и непоправимо разтроен по вина на ответника. В брачния процес не действа
принципът на чл. 45, ал. 2 ЗЗД и вината не се предполага, а следва да бъде доказана. От
показанията на разпитаната свидетелка се установява, че ответникът бил сприхав и избухлив
човек, между него и съпругата му често избухвали остри спорове, които те не могли да
разрешат и дори се налагало да викат полиция. Данни в тази посока се съдържат и в
социалния доклад, отразяващ становище на социалните служители във връзка с изразени от
детето на страните мнения. Тези обстоятелства се подкрепят и от данните за множеството
сигнали на съпругата Д. Я. В. до полицейските органи срещу съпруга й. След като
съпругата и детето са се изнесли от семейното жилище същите отново са били обект на
тормоз от страна на съпруга, който ги е преследвал и причаквал, за което сочи и
свидетелката. При това положение съдът намира, че ответникът е виновен за прекратяването
на брака. Действително в открито съдебно заседание, пред социалните работници и в
приложеното по делото писмено становище ответникът навежда твърдения, че вина за
разкъсването на брачната им връзка има и съпругата, която е поддържала отношения и с
други мъже, но тези обстоятелства останаха недоказани в процеса и съдът не може да
постанови решението си въз основа на тях, доколкото не са установени по делото с
5
допустими по реда на ГПК доказателствени средства. Поради изложеното настоящият
състав достига до извода, че причина за пропукването на брачните отношения, фактическата
раздяла и липсата на желание у съпругата за какъвто и да било контакт между съпрузите
понастоящем е следствие от поведението на ответника, който не е указвал подкрепа и не е
бил опора за съпругата си, не е полагал грижи за семейството, а с конфликтното си
поведение и избухлив характер е предизвикал настъпилата раздяла.
Относно упражняването на родителските права, местоживеенето и личните
отношения: Страните имат едно ненавършило пълнолетие дете. Съдът, след като анализира
всички обстоятелства по делото, намира, че майката притежава родителска годност да
отглежда детето. Тя е ангажирана с отглеждането, възпитанието и грижите за детето.
Изградила е дълбока емоционална връзка със сина си, подкрепя го и му помага. Прави
всичко възможно да обезпечи спокойното и нормалното му битие.
Твърденията на ответника, че майката „настройва“ детето срещу него останаха
голословни, доколкото В. В. В. не представя никакви доказателства, от които те да се
установяват.
Несъмнено по делото, а и от изнесеното от самия ответник, се установява, че
отношенията между него и сина му към момента са влошени и дори самото дете не изразява
желание да го вижда. В интерес на детето е то да общува и с двамата си родители и да
поддържа с тях създадената емоционална привързаност. Ролята на бащата в израстването и
съзнаването на момчето не може да бъде заместена, независимо от адекватността на грижите
на майката. От друга страна, доколкото по делото са налице данни, че към настоящия
момент, считано от около две години назад, бащата не общува ефективно със сина си и
синът се е дистанцирал от баща си, то няма смисъл да се определя широк режим на лични
отношения, който няма да бъде спазван. По-добре е да бъде определен режим, който да
способства подобряването на връзката между баща и син и заздравяването й, така в даден
момент в бъдещето всеки един от двамата да има нужда и да желае задълбочаването на
контактите и привързаността. Ето защо съдът намира, че подходящ режим е този, при който
бащата има право да взема детето всяка първа и трета събота от месеца от 10 часа до 14 часа
без преспиване. След установяване на ефективни срещи всяка седмица между баща и син,
които всеки от тях да може да използва по най-благоприятния начин, за да възстанови
отношенията от преди конфликтите между родителите на детето, срещите може да се
увеличат, а също и бащата може да взема сина си и с приспиване, като в случай на
несъгласие между страните може да претендира правата си по съдебен ред. Този до известна
степен рестриктивен режим е съобразен и с обстоятелството, че сам ответникът заяви пред
съда, че срещу него има издадена заповед за незабавна защита по гр.д. № 21389 / 2023 по
описа на Софийски районен съд, 117 с-в , респективно водено е дело за домашно насилие,
липсват обаче доказателства така ли е и какво е постановил съдът.
Относно издръжката на детето: Съгласно чл.143, ал.2 СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Нуждите на детето от издръжка се
6
установяват от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се
обосновават специално. Издръжката на детето се дължи от двамата родители, независимо
при кого те живеят, но отглеждащият родителят следва да поеме по принцип по-малък дял
от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с
детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя от
доходите на лицето, което я дължи. Задължението за издръжка представлява първостепенен
ангажимент и на двамата родители за осигуряването на физическото, здравословно и
психическо състояние на детето, на подходяща социална и културна среда, на образование и
всестранно развитие. При това положение съдът, като взе предвид нуждите на детето
съобразно възрастта му и доходите на родителите, счита, че претенцията за издръжка се
явява основателна до размер от 195,00 лв. месечно, а именно в минимален размер. Това е
така, доколкото по делото не се събраха никакви доказателства, обосноваващи заплащането
на издръжка в по-голям размер от страна на бащата. Установи се, че майката работи по
трудово правоотношение и реализира трудови доходи, бащата от друга страна твърди, че е
инвалид по болест и получава единствено пенсия. Издръжката се дължи, считано влизане в
сила на съдебното решение в частта относно местоживеенето на детето до настъпване на
законово основание за нейното изменение или прекратяване. В останалата част – до пълния
предявен размер от 200,00 лв. месечно, претенцията следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Относно ползването на семейното жилище: По делото ищцата претендира да й се
предостави ползването на семейното жилище в гр. София, ж.к. „Слатина“, ул. „Кривина“ №
29, ет. 2. Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода между
страните - елемент от имуществените последици на прекратяването на брака. Когато
страните имат ненавършили пълнолетие деца, съдът е длъжен и служебно да се произнесе
относно ползването на семейното жилище. Съгласно §1 СК семейно жилище съставлява
жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца.
Безспорно се установи по делото, че това жилище не е собственост на страните, а е
общинско и страните го ползват въз основа на административна заповед и договор за наем.
С оглед обстоятелството, че упражняването на родителските права по отношение на детето
се предоставя на ищцата, то следва и на нея да бъде предоставено ползването на семейното
жилище, тъй като по този начин се защитава най-добрият интерес на детето. С оглед
разпоредбата на чл. 56, ал. 2 СК следва да бъде определен срок за ползването – докато
ищцата упражнява родителските права спрямо ненавършилото пълнолетие дете.
Относно фамилното име на съпругата: Ищцата е предявила искане по чл. 53 СК за
възстановяване след развода на предбрачно фамилно име, което следва да бъде уважено.
Установява се предбрачното име на същата да е Янкова, поради което следва да бъде
постановено след прекратяване на брака ищцата да носи фамилно име Янкова.
Относно разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл. 329, ал. 1, изр. второ
ГПК разноските по делото следва да останат в тежест на виновния съпруг. Окончателната
7
държавна такса при решаване на делото по иска за развод - 50,00 лв. следва да се възложи на
ответника, той е и задълженият за издръжка родител, поради което следва да бъде осъден да
заплати и държавна такса върху определената издръжка в размер на 140,40 лв.
На основание 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени и сторените
от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 3 СК С РАЗВОД БРАКА ,
сключен на 20.12.2007 г. в гр.София, за което е съставен акт за граждански брак №
3250/20.12.2007 г. в Столична община, район „Студентски“, между Д. Я. В. с ЕГН
********** и В. В. В. с ЕГН ********** като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН по вина на ответника.
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо детето
Константин В.ев В. с ЕГН ********** на майката Д. Я. В. с ЕГН ********** на основание
чл. 59, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето Константин В.ев В. с ЕГН **********
при майката Д. Я. В. с ЕГН ********** на основание чл. 59, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК между
В. В. В. с ЕГН ********** и детето Константин В.ев В. с ЕГН **********, както следва:
бащата има право да вижда и взема детето всяка ПЪРВА и ТРЕТА СЪБОТА от месеца от
10 часа до 14 часа, като бащата взема детето от дома на майката и го връща в дома на
майката.
ОСЪЖДА В. В. В. с ЕГН ********** да заплаща на основание чл. 59, ал. 2 вр. чл. 143,
ал. 2 СК на своето дете Константин В.ев В. с ЕГН **********, действащо чрез своята майка
и законен представител Д. Я. В. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 195,00 лв.,
считано от влизане в сила на решението в частта относно местоживеенето на детето до
настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, като отхвърля
претенцията с правно основание чл. 59, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 СК за разликата над уважения
размер от 195,00 лв. месечно до пълния предявен такъв от 200,00 лв. месечно, като
неоснователна.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 56, ал. 2 СК ползването на семейното жилище,
находящо се в в гр. София, ж.к. „Слатина“, ул. „Кривина“ № 29, ет. 2 на Д. Я. В. с ЕГН
**********, докато упражнява родителските права спрямо детето Константин В.ев В. с ЕГН
**********.
8
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 СК Д. Я. В. с ЕГН ********** след прекратяване
на брака да носи фамилното име Янкова.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1, изр. второ ГПК В. В. В. с ЕГН ********** да
заплати в полза на Софийски районен съд сумата от 50,00 лв., представляваща държавна
такса при решаване на делото по иска за развод.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1, изр. второ ГПК В. В. В. с ЕГН ********** да
заплати в полза на Софийски районен сумата от 140,40 лв.-държавна такса върху
издръжката на детето.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1, изр. второ ГПК В. В. В. с ЕГН ********** да
заплати на Д. Я. В. с ЕГН ********** сумата от 300 лв. съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9