Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Ловеч, 24.02.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 1182 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
серия К, № 2822991 на ОД на МВР Ловеч е наложено на В.И.Б. ***, в качеството му
на законен представител на „Т.К.” ЕООД, административно наказание на основание
чл.182, ал.2, т.3, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 100
лева, за нарушение на чл.21, ал.1, във връзка с ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш останал
жалбоподателят В.Б., който чрез адвокат И.Б. *** го е обжалвал. В жалбата изтъква,
че посочения в електронния фиш автомобил е собственост на „Т.К.” ЕООД, но с
фиша е наказан той лично, тъй като в търговския регистър фигурира като
ликвидатор на дружеството. Сочи, че е назначен за служебен ликвидатор от
длъжностните лица по регистрацията към Агенцията по вписвания с акт за
назначаване, поради което името му излиза в регистъра. Изтъква, че в акта за
назначение се посочва срок (обикновено две седмици), в който срок назначения
ликвидатор трябва съгласно разпоредбата на чл.266 от ТЗ да подаде в регистъра
„съгласие за поемане на управление и образец от подписа”, като едва след
подаването на това заявление встъпва в правата и задълженията на ликвидатора, в
т.ч. и на представляващ дружеството. В този смисъл се позовава и на трайно
установената съдебна практика по приложението на чл.266 от ТЗ. Твърди, че в
определения му срок, както и понастоящем не е подавал в Търговския регистър
„съгласие за поемане на управление и образец от подписа”, респективно не е
встъпвал в правата и задълженията на ликвидатора, съответно и не управлява и
представлява дружеството. Изтъква също така, че не знае кой владее и управлява
въпросното МПС, още по-малко пък той лично да го е управлявал в деня, когато
автомобилът е бил заснет от АТС.
Сочи, че за същата марка
автомобил по фиша, със същият регистрационен номер, за идентичен казус е налице
решение на РС В., което прилага към жалбата.
В съдебното заседание, редовно
призован, жалбоподателят В.Б. не се явява. Не се явява и процесуалният му
представител. Последният е представил молба с писмена защита, в която сочи, че
поддържа жалбата с наведените с нея възражения и доводи, като пледира за отмяна
на издадения ЕФ, като незаконосъобразен. Пледира и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски, като е приложил и списък за това.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител и не изразяват становище по делото.
От събраните по делото писмени и
веществени доказателства, както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Службите за контрол на пътното
движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела
засичайки превишена за съответния пътен участък скорост на участник в пътното
движение, като го заснемала и на видеоклип. След това, в полицейското
управление се преглеждали видеозаписите и се установявали марките на
автомобилите и техните регистрационни номера, след което се правела и справка
за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.
На 24.05.2019 г. в 14:27:41
часа, на първокласен път І-4, при км 23+383, в землището на с.С., област Ловеч,
системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещо се със скорост от 85
км/ч МПС – лек автомобил от категория В. В този участък от пътя имало въведено
със знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/час.
По-късно записите от системата
за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция”
към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип № 11743С0/0018136 /л.11/ установили, че
засечената в 14:27:41 часа на 24.05.2019 г. скорост от 85 км/час била от лек автомобил
„Т.К.В.” с рег.№ *******. След като бил приспаднат толеранса от 3 %,
представляващ допустима техническа грешка при измерването на скоростта,
наказуемата такава била определена на 82 км/час.
След справка в централната база
данни на КАТ /л.14/, било установено, че собственик на автомобила е „Т.К.” ЕООД
- гр.Д., област В.. Видно от справката от търговския регистър /л.15/
дружеството било прекратено на основание чл.155, т.3 от ТЗ с Решение № 990 от
30.10.2014 г. по т.д.№ 1035/2014 г. по описа на Окръжен съд гр.В., влязло в
сила на 11.12.2014 година. За ликвидатор на дружеството бил назначен В.И.Б. ***/.
Въз основа на така констатираното
нарушение, на 19.06.2019 г. /справка на л.13 от делото/ бил издаден електронен
фиш серия К, № 2822991 /л.12/ срещу В.И. ***, в качеството му на законен
представител на дружеството собственик на автомобила. Във фиша наказващият
орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП и за което му наложил санкция „глоба” по чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП в
размер на 100 лева.
Видно от приложената по делото справка
/л.13/, електронният фиш е бил връчен на В.Б. на 26.10.2019 г. – обстоятелство,
което и самия той потвърждава в жалбата срещу ЕФ.
По делото липсват данни на
основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят Б. да е представил
писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението.
Липсват данни и за представено
писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
С оглед наличните по делото
данни относно датата когато обжалваният ЕФ е бил връчен на В.Б. и когато
жалбата е била изпратена до ОД на МВР Ловеч /л.24/, то същата е подадена в
срока по чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП. Подадена е също така от надлежна
страна, доколкото именно В.Б. е посоченото като нарушител в електронния фиш
лице, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.
Атакуваният електронен фиш за
налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в
чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния
фиш на формално основание. Посочено е, че е издаден от ОД на МВР Ловеч, като
компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. За пълнота
на изложението следва да бъде отразено и че в ЕФ точно е посочено мястото на
извършване на нарушението – км.23+383 от първокласен път І-4, отразено е
обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак В 26 ограничение
на скоростта от 60 км/ч, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е
също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 22 км/час, като
преди това коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от 3 %, който
представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. В тази
връзка следва да се има предвид, че по отношение на процедурата за
санкциониране на нарушения с електронен фиш, разпоредбите на ЗАНН касаещи
реквизитите на наказателното постановление са неприложими.
С оглед цялостният контрол за
законосъобразност на обжалвания ЕФ, следва да се посочи, че автоматизираното
техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила е било
сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 от 07.09.2017 г. на Български институт по метрология /л.10/ и от
протокол от проверка № 16-С-ИСИ от 13.06.2018 г. /л.9/, системата за контрол на
скоростта е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, а също и била преминала последваща проверка на годността, като е
отговаряла на съответните технически изисквания.
Неправилно, с оглед данните по
случая, за нарушението на чл.21, ал.2 от ЗДвП е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя В.Б..
Отговорността му е била
ангажирана на основание чл.188, ал.2, предл.1-во от
ЗДвП, в качеството му на законен представител на дружеството – собственик на
лекия автомобил, заснето да се движи с превишена за конкретния пътен участък
скорост. Безспорно се установява, че лекият автомобил е собственост на „Т.К.”
ЕООД – гр.Д., което дружество е било прекратено с решение на Окръжен съд гр.В.,
влязло в сила на 11.12.2014 година. От справката в публичния търговски регистър
и регистър на ЮЛНЦ става ясно, че жалбоподателят В.И. Балинов
е бил служебно назначен за ликвидатор на 15.11.2016 година. В тази връзка,
когато ликвидаторът се назначава служебно от Агенцията по вписвания, за да бъде
завършен фактическият състав по назначаването му е необходимо освен наличието
на акт за назначаване, то и същият да е вписан по партидата на търговеца, както
и определения за ликвидатор да е дал изискуемото съгласно разпоредбата на
чл.266, ал.3 от ТЗ съгласие. Това изискване е визирано и в нормата на чл.135,
ал.1 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТР и до
РЮЛНЦ, където изрично е посочено, че назначеният служебно ликвидатор представя
нотариално заверено съгласие за извършване на възложената работа. Затова и в
Заявление В6 към Приложенията по Наредбата е посочено като необходим документ
въпросното нотариално заверено съгласие с образец от подписа на ликвидатора.
Едва с представянето на това нотариално заверено съгласие от служебно
назначения ликвидатор може да се приеме, че фактическият състав по
назначаването му е завършен, съответно същият да може да представлява
дружеството. В този смисъл съдът изцяло кредитира доводите на жалбоподателя,
още повече, че се подкрепят и от трайно установената съдебна практика – напр.
Определение № 473 от 23.07.2018 г. на ВнАС по
в.ч.т.д.№ 338/2018 година. В обсъжданият тук случай, при внимателния преглед по
партидата на „Т.К.” ЕООД в Търговския регистър, в графата за „ликвидатор” –
„история” - „документи„ не се установи наличието на нотариално заверено
съгласие от В.Б. за извършване на възложената му като ликвидатор на дружеството
работа, независимо, че назначаването му е станало още през 2016 г. (15.11.2016
г.). При това положение дружеството в ликвидация съществува в правния мир, но
няма орган, който да изявява неговата воля, т.е. няма законен представител,
респективно – В.И.Б. не е встъпил в правата и задълженията на ликвидатор на
дружеството. Отнесено към обсъждания тук казус, отговорността му за нарушението
на чл.21, ал.2 от ЗДвП не може да бъде ангажирана при условията на чл.188,
ал.2, предл.1-во от ЗДвП, тъй като Б. към датата на
извършване на нарушението – 24.05.2019 г., не е бил законен представител на
дружеството – собственик на автомобила.
С оглед на тези съображения,
съдът приема твърденията на жалбоподателя Б., че не е управлявал той автомобила
в деня, когато е бил засечен от техническото средство да преминава с превишена
скорост по ПП І-4, при км 23+383, в землището на с.С., област Ловеч за
основателни. Логично при това положение е и че при получаването на фиша
жалбоподателят Б. е нямало как да декларира кое лице е управлявало автомобила и
да представи копие от свидетелството му за управление, съгласно разпоредбата на
чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП, тъй като за него това лице е било неизвестно.
При тези съображения, съдът
намира, че обжалвания електронен фиш е категорично и изцяло незаконосъобразно
издаден и като такъв следва да бъде отменен, тъй като липсва основание и
неправилно, в нарушение на материалния закон, визираният като нарушител В.Б. е
бил привлечен към административнонаказателна
отговорност.
При този изход на делото и с оглед направеното
от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на
направените по делото разноски, то на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН следва да
бъде осъден ОД на МВР Ловеч, представлявана от директора й да заплати на В.И.Б.
сумата 300 лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 2822991 на ОД на МВР
Ловеч, с който
на В.И.Б. ***, ЕГН : **********, е наложено в качеството му на законен
представител на „Т.К.” ЕООД административно наказание на основание чл.182, ал.2,
т.3, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева, за
нарушение на чл.21, ал.1, във връзка с ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР гр.Ловеч, представлявана от директора, да заплати на В.И.Б. ***,
с горните данни, сумата 300 /триста/ лева, представляваща разноски за платен
адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :