РЕШЕНИЕ
№ 74/13.1.2021г. гр.
Пловдив 13.01.2021
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в
публично заседание на първи декември през две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1354
по описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.
Образувано
е по жалба на С.В.Г., ЕГН ********** ***, против РА № Р-16001619003618-091-001/11.03.2020
г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта потвърдена с Решение № 226/22.05.2020г. на Директора на Дирекция
«ОДОП»-Пловдив, с който по
отношение на Г. допълнително са
определени задължения по
ЗДДС за данъчни периоди от
01.12.2012г. до 31.12.2015г. общо в размер на
185 337,64лв., ведно с прилежащи
лихви в размер общо на
110 073,68лв., и допълнителни задължения както следва:
|
Вид задължение: |
Период |
Главница лева |
Лихва лева |
|
|
|
|
|
|
• Годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ на ЕТ |
2012 г. |
2 328,83 |
1 623,25 |
|
• Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ |
2013 г. |
6 633,82 |
3 949,95 |
|
•
Годишен и авансов данък по |
2014 г. |
2 793,72 |
1 379,58 |
|
ЗДДФЛ на ЕТ |
|
|
|
|
•
Годишен и авансов данък по |
2015 г. |
3 968,78 |
1 555,74 |
|
ЗДДФЛ на ЕТ |
|
|
|
|
• Вноски
за ДОО |
2012 г. |
2 033,14 |
1 417,12 |
|
• Вноски
за ДОО |
2013 г. |
2 734,08 |
1 627,94 |
|
• Вноски
за ДОО |
2014 г. |
2 567,78 |
1 268,01 |
|
• Вноски
за ДОО |
2015 г. |
3 348,48 |
1 312,58 |
|
• Вноски
за 30 |
2012 г. |
1 270,71 |
885,72 |
|
• Вноски
за 30 |
2013 г. |
1 708,80 |
1017,46 |
|
• Вноски
за 30 |
2014 г. |
1 604,86 |
792,50 |
|
• Вноски
за 30 |
2015 г. |
2 092,80 |
820,37 |
|
• Вноски
за ДЗПО - УПФ |
2012 г. |
794,00 |
553,43 |
|
• Вноски
за ДЗПО - УПФ |
2013 г. |
1 068,00 |
635,92 |
|
• Вноски
за ДЗПО - УПФ |
2014 г. |
1 003,04 |
495,32 |
|
• Вноски
за ДЗПО - УПФ |
2015 г. |
1 308,00 |
512,73 |
|
Общо: |
|
222 596,48 |
129 921,30 |
Жалбоподателят моли съда да отмени
ревизионния акт в частта,в
която е потвърден, тъй като счита констатациите за неправилни и
незаконосъобразни. Оспорва подхода на приходната администрация да определя
доходите на физическо лице като такива на едноличен търговец. Твърди,че
дейността му по продажба на леки автомобили не е облагаема и чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ
е неприложим. Оспорва приложението на чл.48,ал.2 от ЗДДФЛ, както и наличието на
основания по чл.122,ал.1,т.2 от ДОПК за извършване на ревизията по особения
ред. Твърди да не е налице изобщо търговска дейност. Оспорва приходната
администрация да е получила окончателен отговор в производството по проверка на
лицето Д.Л., тъй
като това производство изобщо не било приключило. Прави възражение за
процесуално нарушение предвид възобновяване на ревизионното производство преди
приключване на тази проверка. Твърди изявленията на въпросното лице да не представляват
годно доказателство за получени доходи от страна на ревизирания. Твърди, че
част от плащанията касаят договор за заем и плащания във връзка с продажбата на
имот. Посочва, че самите немски данъчни власти възприемат показанията на Л. относно предаването на ръка на суми на трети
лица –чуждестранни транспортни предприемачи, като неправдоподобни. Сочи, че са
налице разминавания между сумите по банкови преводи и посочените продажни цени
на автомобилите. Твърди, че получаваните от други лица суми по банков път не са
за извършвани услуги, а за закупуване на резервни части на ретро
автомобилите. Оспорва да е извършвал услуги за ремонт, които да са заплащани. Твърди,
че реставрирането на автомобили не е с търговска цел, а хоби. От тук,
неправилно е определяна надценка в размер на 12%. Оспорва да е налице
задължение за регистрация по ЗДДС поради това,че не е налице твърдяната от
приходната администрация независима икономическа дейност. Автомобилите били
притежавани много преди ревизирания период и реставрирани преди това. Оспорва и
мястото на изпълнение на твърдяните доставки изобщо
да било на територията на България. Отделно от това твърди,че не е изследван
въпросът дали не се касае за вътреобщностни
доставки,съответно придобивания така,щото да се отчете и обстоятелството,че Д.Л.е
регистрирано по ДДС лице, а мястото на изпълнение да е Германия,а не България
и, от тук, за ревизираното лице изобщо да не възниква задължение за регистрация
по ЗДДС нито за доставки,които да подлежат на облагане в България. Прави
възражение и за приложение на чл.145,ал.1 от ЗДДС. Представя писмени и гласни доказателствени
средства. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция
"ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Б., е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва
да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на съответното юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията
на страните по делото, след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
По
допустимостта:
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за
това срок, пред горестоящия в йерархията на
приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил и изменил.
Така постановеният от Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив,
резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната
процесуална допустимост.
По
същество:
Ревизионното производство е повторно във връзка с
решение № 328 от 30.05.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив.
Започнало е със ЗВР № Р-16001619003618-020-001/12.06.2019г.,
изменена със ЗВР № Р-16001619003618-020-002/17.09.2019г. и ЗВР №
Р-16001619003618-020-003/15.10.2019г. Предмет на ревизията е годишен
и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 2012 г. - 2015 г., данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 2012 г. – 2015 г., ДДС за
периода 01.12.2012 г. – 31.12.2015 г., ДОО, ЗЗО и УПФ за периода 2012 г. – 2015
г.
В хода на предходната ревизия било
отправено искане за обмен на информация с данъчната администрация на Германия
във връзка с постъпили суми по сметките на Г. от немски гражданин. Чрез
дирекция СИДДО на НАП и на основание чл.25 от Спогодбата за избягване на
двойното данъчно облагане между България и Германия, както и Директива
2011/16/ЕС, до компетентните данъчни власти на Германия било отправено
конкретно запитване с № ЕR0131DE0718.
С последващо
писмо до Директора на ТД на НАП Пловдив от 30.10.2019г. от Дирекция СИДДО постъпило уведомление, че
искането за извършване обмен на информация е потвърдено да е получено от
немските власти през август 2018г. Те са посочили, че събирането на информация
продължава и се очаква да бъде предоставена преди месец май 2019 г.
Поради липсата на отговор от немските
власти, Дирекция СИДДО е предприела действия по изпращане на напомнително писмо, по което нямало постъпил отговор. По искане
от ръководителя на повторната ревизия с № Р -16001619003618-053-001 от
04.11.2019 г. производството е било спряно със заповед от 04.11.2019 г. до получаване на
отговор по запитването от немските власти и/или съгласно срока в чл.34, ал.8 от ДОПК. Прието е, включително и в хода на производството
по съдебно обжалване на заповедта по чл.34 от ДОПК, че исканата информация от
данъчната администрация на Германия е от съществено значение за установяване
факти и обстоятелства, свързани с определяне задълженията на ревизираното лице
за ревизирания период. Установено е отношение на преюдициалност
по образуваното производство по реда на Директива 2011/16/ЕС по изпратеното
искане до Германия, тъй като отговорите на въпросите, поставени в искането за
обмен на информация пряко са свързани с бъдещата преценка на ревизиращия екип и
съответно с изхода на ревизионното производство, който се предопределя от
изхода на производството по отправеното искане за обмен.
С оглед възраженията на жалбоподателя за
възобновяване на ревизионното производство без да е получен търсения от
немските власти отговор, в хода на настоящото производство от ответната страна
се представи Писмо на ЦУ на НАП изх.№ 24-15-528/04.01.2020г. относно получени
окончателни отговори от данъчната администрация на Германия.
От страна на жалбоподателя пък са
представени при обжалването по административен ред писмо от немските данъчни
власти до представител на г-н Л., съгласно което проверката ще приключи не
по-рано от м. февруари или м. март 2020 г. От тук и изводът,че към м.януари
2020г. проверката по отношение на въпросното лице Л.не е била приключила
В представеният в електронна форма
отговор се посочва, че съдържа обяснения на адвоката на г-н Л..
Преразказват се обясненията и
показанията на Л..
Изводи на данъчната администрация на
Германия няма така, щото да се приеме, че има отговор на отправеното искане за
обмен на информация с № ER0130DE0718.
Така, доколкото отправените до данъчната администрация на Германия въпроси са преюдициални и касаят прилагането на СИДДО, а доколкото нормите
на СИДДО определят съдържанието на онези
понятия, които имат пряко отношение към индивидуализирането на субекта и обекта
на облагането и регламентират подробно материята, свързана с предпоставките за
прилагане на СИДДО, чието наличие обуславя приложението
на СИДДО, всъщност в рамките на проведената ревизия
са останали много неизяснени въпроси. А и никъде в РА и РД или в решението на
директора на дирекция „ОДОП“ не се прави анализ на това кои разпоредби на Спогодбата
между Република България и Федерална република Германия за избягване на
двойното данъчно облагане и на отклонението от облагане с данъци на доходите и
имуществото намират приложение и по какъв начин. Така, в нарушение на чл. 37,
ал.1 ДОПК ревизиращите органи по приходите не са събрали служебно всички
необходими доказателства с оглед изясняване на обективната истина, а и не са
отчели евентуалното предимство на СИДДО като международен договор пред нормите на вътрешното право, които му
противоречат.
Със Заповед от 15.01.2020г.
ревизионното производство е било възобновено при липса на разрешен преюдициален въпрос. Изводите на приходната администрация
са формирани на база на информацията от немските данъчни власти, описана в
посоченото писмо, която на практика не изяснява повечето от спорните в
ревизията въпроси относно основанията за получени по банкови сметки на
жалбоподателя суми, мястото на извършване на продажбите на автомобили – в
България или в Германия, купувачите на превозните средства, които така и не е
изяснено кои са и какви са-регистрирани по ДДС лица или не, факта на
извършваните продажби като време,място и условия на извършване, истинността на
представените договори при наличие на спор относно това кой ги е подписвал и
прочее.
Налага се извод за твърде
много неизяснени факти, при условията на която неизясненост,
производството е било възобновено и приключило с оспорвания акт.
Относно констатациите по ЗДДФЛ:
Видно от съставения Ревизионен доклад, а
въз основа на него и РА е, че приходната администрация приема, че ревизираният Г.
е извършил множество разпоредителни сделки с
автомобили, както и с части за автомобили и реставрация на ретроавтомобили
и че тези продажби и услуги са основна икономическа дейност на лицето.
Прието е, че продажбите са реализирани с цел
реализиране на доход и печалба, като на основание чл.1, ал.1, т.14 от ТЗ е
налице дейност по занятие. На основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ е прието, че доходите
на физическото лице се облагат по реда на глава пета, раздел II от закона, като
доходи от стопанска дейност на едноличен
търговец.
Установено е, че приходите на ревизираното лице по
години са, както следва: за 2012 г. - 195 289,62 лв., за 2013 г. - 475 342,40
лв., за 2014 г. - 234 274,21 лв. и за 2015 г. - 293 506,18 лв. Тъй като не са
декларирани, то е прието наличие на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК.
Определен е облагаем доход по реда на чл. 122 от ДОПК
от дейността на лицето в качеството му на ЕТ в следните размери: за 2012 г. -
20 929,89 лв., за 2013 г. - 51 036,69 лв., за 2014 г. - 25 100,81 лв. и за 2015
г. - 34 508,13 лв.
От укритите приходи са намалени съответстващите
разходи при използвана надценка 12% за продажбата на автомобили и авточасти.
Относно реставрацията на колекционерските автомобили е
приета печалба 16 %.
Годишната данъчна основа за доходите от стопанска
дейност като едноличен търговец е определена, като така установеният облагаем
доход е намален със сумите за ЗОВ.
Върху така определената данъчна основа е изчислен
дължимият данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2012 г.; 2013 г., 2014 г. и 2015
г. и прилежащите лихви.
В хода на административното обжалване, решаващият
орган е приел,че действително жалбоподателят е извършвал дейност като едноличен
търговец и следва да се обложи по този ред, тъй като се касае за повтарящи се
действия, материализирани в множество сделки с цел приход по смисъла на
Търговския закон. Прието е,че сделките са системни, 38 на брой и са извършени
не за обезпечаване на собствени нужди, а с цел реализиране на печалба.
Съдът намира, с оглед на събраните по делото
доказателства, че изводът за търговския характер на извършваните от ревизирания
продажби е неправилен. Твърди се, че въпросните автомобили, които са ретроавтомобили, били закупени от Г. с цел препродажба. Установи
се, че
придобиването на автомобилите не се е случило във време близко до тяхната
продажба. Свидетелят П.А.в показанията си разказва за това, че Г. се занимава с
реставрацията, като хоби, реставрацията траела около три-четири и повече
години, а такива автомобили ревизираното лице притежавало от години. Впрочем, в
хода на ревизионното производство не са положени усилия да се установи по
отношение на всеки един от въпросните 38 автомобила кога е датата на
придобиване от ревизираното лице. В РД са изследвани само датите на продажба. Така,
неизяснен, при доказателствена тежест за приходната
администрация, остава периодът на употреба на ретроавтомобилите,
факта на лично потребление, елементът на хоби, а от тук и необоснован е изводът
за наличие на търговски продажби и приложение на чл. 26, ал.7 от ЗДДФЛ. Още повече, че съгласно чл. 13, ал.1, т.2, б. "а"
от ЗДДФЛ не са облагаеми доходите, придобити през данъчната година от
продажбата или замяната на пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства,
ако периодът между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната
не е по-малък от една година. Касае се
за колекция събирана през продължителен период от време. Същото се потвърждава
и в обясненията на Г. от 07.10.2019 г., а и кореспондира с твъденията
на лицето Л., че запознанството му с ревизирания датира от 2009г., когато
същият му казал, че разполага със значителен брой моторни превозни средства,
които иска да продаде. От 2009г. до датата на първата продажба изследвана от
ревизиращия екип 06.05.2012г. има много повече от една година, в контекста на
разпоредбата на чл.13 от ЗДДФЛ.
Поради това и възприемането на ревизирания като
едноличен търговец и определянето на данъчната основа по реда на ЗКПО е
неправилно. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗДДС дефинира, че независима
икономическа дейност е всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие
срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално
имущество с цел получаване на редовен доход от него. В този смисъл точно е
транспонирана разпоредбата на чл. 9, § 1, т. 2 от Директива 2006/112/ЕС на
Съвета, предвиждаща получаване на доход за продължителен период от време. Съгласно
чл. 3, ал. 2 ЗДДС независима икономическа дейност е дейността, осъществявана
редовно или по занятие срещу възнаграждение. Тук следва да се отбележи, че
предвид липсата на каквито и да е данни за произхода на ретроавтомобилите
и стойността, на която те са били придобити от ревизирания, както и разхода, който
е направен за възстановяването им, под въпрос остава изобщо наличието на
получен доход от въпросните продажби. За да са извършени по занятие, сделките
трябва да се извършват системно, постоянно и основно с цел печалба, с намерение
тя да е източник на постоянен доход. Броят на сделките и техния размер,
реализираната печалба са без значение, но печалба несъмнено трябва да има,а в
случая именно това остава неустановено.
Отделно от това, от събраните доказателства не се
установява продажбата на 38 автомобила, както твърди приходната администрация.
Твърденията се основават на договори, които не са подписвани от ревизирания, на
данни за предавани от Л.суми на трети лица чуждестранни превозвачи и на сбор от
противоречиви доказателствени средства, включително и
договор за заем, представен в хода на първата ревизия. От назначената по делото
ССЕ се установява по категоричен начин връзка между получените банкови преводи
и автомобилите, за които се твърди да са били продадени в Германия, но само по
отношение на осем автомобила на обща стойност 86 750 евро или 169 668.25 лв. Тук
стойността на автомобилите не съответства на констатациите в РД, а и значително
по-малкия брой е допълнителен аргумент в подкрепа на тезата, че се касае не за
търговска дейност.
По отношение на констатираните доходи, представляващи плащания
от други физически лица по банков път се установява, че се касае за преводи от
лицата Д.Х., В.К., Т.К.и др., които са за резервни части за автомобилите им, а
не представляват заплащане за извършена услуга. Няма нито едно доказателство в
подкрепа на тезата, че ревизираният е извършвал услуга по реставрация на чужди
автомобили.
По изложените съображения съдът намира, че неправилно
е прието извършването на търговска дейност и ревизираният е възприет като
търговец. От тук и в тази част констатациите на приходната администрация
относно приложимостта на чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и на чл. 26, ал. 1 ЗДДФЛ са
неправилни. Доколкото обхватът на ревизията е именно облагане по ЗДДФЛ на ЕТ,
то и в рамките на същата няма как да се разглеждат получаваните по банков път
суми като укрит приход на физическото лице, част от общите приходи на
семейството му и да се прави преценка на съответствието между приходи и разходи
така, щото да се определят допълнителни задължения на друго основание по ЗДДФЛ,
тъй като това ще доведе до подмяна на обхвата на ревизията, което е
недопустимо.
По КСО и
ЗЗО:
С оглед незаконосъобразността на констатациите по
ЗДДФЛ, като акцесорни на тях, неправилни са и тези по
КСО и ЗЗО, тъй като допълнително установените задължения за окончателни ЗОВ на
жалбоподателя като ЕТ, в качеството му на самоосигуряващото
се лице, за годишно изравняване за периода 2012 г. – 2015 г. са в резултат на
установения с РА № Р-16001619003618-091 -001/11.03.2020 г. нов размер на
осигурителния доход.
По ЗДДС:
Няма спор, че С.В.Г. не е бил регистрирано по ЗДДС
лице. Като е прието, че не са отчетени приходи от търговска дейност за
ревизирания период, чиито размери са посочени в направения анализ на
обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от т. 1 до т. 16 от ДОПК, както и че жалбоподателят е извършвал независима
търговска дейност - продажба на автомобили втора употреба /ретро
автомобили/, са определени и задълженията по ЗДДС.
В хода ревизията са събрани доказателства – извлечения
от банкови преводи за постъпвали суми от Германия в значителни размери, основно
от едно лице –Д. Л., немски гражданин, договори за продажба на автомобили,
писмени обяснения, въз основа на които е
прието, че ревизираното лице е реализирало облагаем оборот от продажби на
автомобили в размер на 83 122,78 лв. за периода 01.01.2011
г. - 30.06.2011 г. /извън обхвата на ревизията/. Същото не е спазило
разпоредбите на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, съгласно които е било длъжно в 14-дневен
срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да
подаде заявление за регистрация по ЗДДС - т.е. най-късно до 14.07.2011 г., но
не го е направило. За периодите от 01.12.2012 г. до 31.12.2015 г., включени в
обхвата на ревизията по ЗДДС, ревизиращият екип е приложил разпоредбата на чл.
102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето в
случаите,
когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, като
приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки до
датата, на която са отпаднали основанията за регистрация.
Прието е, че са извършени продажби на 38 бр.
автомобили, като лицето е реализирало облагаем оборот за регистрация по ЗДДС
към 30.06.2011 г. и същият не е спаднал към нито един период, включен в обхвата
на ревизията. Предвид това, установено е, че дължимият ДДС, във връзка с
продадените автомобили и извършените реставрации по тях е общо в размер на 185
337,64 лв.
При определяне на дължимия ДДС е приложена нормата на
чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, т.е. данъкът се смята за включен в цената.
Прието е още, че лицето Д.Л.е получил комисионно
възнаграждение за всяка една продажба, като сумата е удържана при продажбата на
автомобилите, а разликата от договорената цена е изплатена на С.Г. по банков
път или в брой. В тази връзка са изготвени таблици на стр. 33-34 и стр. 51-52
от РД. Общо за периода от м.01.2013 г. - м.11.2015 г. горецитираното
лице е получило комисионни възнаграждения в размер на 29 680 евро. За тази сума
е прието от приходната администрация, че следва да се приложат разпоредбите на
чл.82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС и на това основание е определен
допълнително дължим ДДС в размер на 11 609,81 лв. /29 680 евро по 1.95583 лв.
по 20 %/.
Прави впечатление, че от приходната администрация не е
направен категоричен извод за това въпросните автомобили къде са се намирали
към момента на извършване на продажбите от гледна точка на определянето на
мястото на изпълнение на доставките. Прието е,че доставчикът и получателят са
разположени в различни държави, но не е обосновано защо се приема,че следва да
се прилага българското,а не германското законодателство за облагане с ДДС.
Относно моментът на възникване на данъчно събитие е
налице друга кардинална грешка. Изследвани са датите на постъпване на сумите по
банкова сметка ***, а не датата, на която собствеността върху стоката е
прехвърлена. Неизяснено е по отношение на всяка отделна твърдяна къде, кога и
при какви условия е извършена. За последното данъчната администрация на Германия не е дала
отговор,като е посочила,че е необходимо фактите да бъдат внимателно изяснени. Те
не са изяснени и към настоящия момент.
Отделно от това, както се установи от допуснатата ССЕ,
само за осем от 38-те автомобила може да се направи категорична обвръзка между продажба и преведени суми.
Относно факта на продажбите също има много
въпросителни. Според РД автомобилите не са регистрирани на територията на РБългария. Според представените в превод договори за
покупко-продажба автомобилите са предавани с регистрация, ТUV и разрешително. Къде е направена
тази регистрация не е ясно.
Отделно от това, договорите на които се позовава
приходната администрация не носят подписа на ревизирания, а лицето, което се
явява като негов представител е единствения източник на информация.
Не е изследвано и обстоятелството колко време преди
продажбите автомобилите са се ползвали от семейството на ревизирания и колко
време е минало от придобиването им.
Няма нито едно доказателство,от което да се направи
извод,че е налице транспорт на автомобилите от България за Германия.
Установи се още, че по представените договори за
продажба на автомобили не фигурират имената на купувача, който, ако е
регистриран по ДДС, то данък би бил дължим в Германия на основание чл. 21, ал.
2 от ЗДДС. Не е изяснено декларирани ли са данъци плащани в Германия във връзка
с твърдяните продажби.
С оглед на това не може да се приеме наличието на
достатъчно доказателства, които да обосновават, че мястото на изпълнение на
въпросните доставки е на територията на страната, а от тук и да се приеме
реализирането на облагаем оборот за целите на задължителната регистрация по
ЗДДС.
Съгласно чл. 95, ал. 1 от ЗДДС на регистрация по ЗДДС
подлежат лицата, извършващи облагаеми доставки на стоки по чл. 12 от ЗДДС, т.е.
такива, чието място на изпълнение е на територията на РБългария.
Именно последното условие, чието установяване е в тежест на приходната
администрация, не е установено при условията на главно пълно доказване.
Приходната администрация не е отговорила и на
възраженията на ревизирания относно евентуалното наличие на ВОП и ВОД, като относимите обстоятелства за това, а именно факта на
регистрация по ДДС на получателите на доставките, местонахождението на стоката,
в момента, в който започва превозът, наличието на превоз изобщо, не са
изяснени. Изясни се в хода на съдебното производство,че данните за получателите
са заличени. Следователно и за съда този факт остава неизвестен и неустановим в
рамките на настоящото производство. Така, обложени са доставки, за които не е
изяснено мястото на извършване, получателят и моментът на прехвърляне на
собствеността.
Основателно е възражението на ревизирания за това, че
дори и да се приеме наличието на облагаеми доставки, то следвало е да се
изследва въпросът относно евентуално приложение на специалния режим за облагане
за стоки втора употреба, където данъчната основа се определя по различен начин по
реда на чл. 145, ал. 1 ЗДДС въз основа на маржа на цената между придобивната и продажната стойности. Специалният режим на
ДДС за стоки втора употреба е въведен с цел предотвратяване на двойното данъчно
облагане и нарушаването на конкуренцията и не следва да се пренебрегва именно
поради тази му цел с аргумент, че за прилагането му задълженото лице следвало
да е регистрирано, а в случай, че не е изпълнило задължението си за регистрация
по ДДС, то ще се прилага общия режим за облагане. Водещо тук следва да е вида
на сделките и техния предмет,а не дали е изпълнено едно или друго задължение,
защото в противен случай ще се стигне и до неравно третиране на задължените
лица в зависимост от това дали са се регистрирали или не по ДДС. Общата система
на ДДС по принцип цели облагане с данък на икономическата стойност, добавена на
различни етапи в производствения процес и в процеса на разпространение,
събраният по отношение на стоки втора употреба ДДС поставя специфичния проблем
за двукратното понасяне на тежестта на ДДС. Именно затова се дължи и изследване
на този въпрос, когато предметът на доставка е стока втора употреба, а още
повече и колекционерски предмет. Режимът
за облагане на маржа на печалбата се прилага по отношение на доставките от
данъчнозадължен дилър на стоки втора употреба, произведения на изкуството,
колекционерски предмети и антикварни предмети. Маржът на печалбата на
данъчнозадължения дилър е равен на разликата между продажната цена, начислена
от данъчнозадължения дилър за стоките и покупната цена. Когато
данъчнозадължените лица извършват доставка на стоки втора употреба,
произведения на изкуството, колекционерски и антикварни предмети, които преди
това са придобили за целите на своята дейност или са внесли с цел препродажба,
данъчната основа е маржът на печалбата, който представлява разликата, намалена
с дължимия данък, между общата сума на продажната цена и сумата, за която
данъчнозадълженото лице е придобило стоката. Но придобивната
цена на автомобилите не е установена, нито е изследван въпросът кога и колко
време преди въпросните доставки са били придобити.
По изложените съображения съдът намира,че единственият
възможен изход е отмяната на оспорвания ревизионен акт.
Поради този изход на спора в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят сторените в производството разноски, които според
представения списък са в размер на 4750лв. Възражението за прекомерност е
неоснователно, доколкото според материалния интерес минималния размер на
адвокатското възнаграждение, съгласно чл.8,ал.1,т.5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 6055лв., а в случая
договореното,заплатено и претендирано такова е
4500лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ РА № Р-16001619003618-091-001/11.03.2020
г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта потвърдена с Решение № 226/22.05.2020г. на Директора на Дирекция «ОДОП» Пловдив, с който по отношение на С.В.Г., ЕГН **********
***, допълнително са определени задължения,
както следва:
|
Вид задължение: |
Период |
Главница лева |
Лихва лева |
|
•ЗДДС |
01.12.2012 г. 31.12.2015 г. |
185 337,64 |
110 073,68 |
|
• Годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ на ЕТ |
2012 г. |
2 328,83 |
1 623,25 |
|
• Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ |
2013 г. |
6 633,82 |
3 949,95 |
|
•
Годишен и авансов данък по |
2014 г. |
2 793,72 |
1 379,58 |
|
ЗДДФЛ на ЕТ |
|
|
|
|
•
Годишен и авансов данък по |
2015 г. |
3 968,78 |
1 555,74 |
|
ЗДДФЛ на ЕТ |
|
|
|
|
• Вноски
за ДОО |
2012 г. |
2 033,14 |
1 417,12 |
|
• Вноски
за ДОО |
2013 г. |
2 734,08 |
1 627,94 |
|
• Вноски
за ДОО |
2014 г. |
2 567,78 |
1 268,01 |
|
• Вноски
за ДОО |
2015 г. |
3 348,48 |
1 312,58 |
|
• Вноски
за 30 |
2012 г. |
1 270,71 |
885,72 |
|
• Вноски
за 30 |
2013 г. |
1 708,80 |
1017,46 |
|
• Вноски
за 30 |
2014 г. |
1 604,86 |
792,50 |
|
• Вноски
за 30 |
2015 г. |
2 092,80 |
820,37 |
|
• Вноски
за ДЗПО - УПФ |
2012 г. |
794,00 |
553,43 |
|
• Вноски
за ДЗПО - УПФ |
2013 г. |
1 068,00 |
635,92 |
|
• Вноски
за ДЗПО - УПФ |
2014 г. |
1 003,04 |
495,32 |
|
• Вноски
за ДЗПО - УПФ |
2015 г. |
1 308,00 |
512,73 |
|
Общо: |
|
222 596,48 |
129 921,30 |
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ да заплати на С.В.Г., ЕГН **********
***, сумата от 4750/четири хиляди седемстотин и петдесет/ лева разноски.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: