№ 669
гр. Благоевград, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Катя Бельова
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело №
20221200500781 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 906331/17.03.2022г., постановено по гр.д.№ 926/2021 г.,
по описа на РС Благоевград, е прието за установено, по отношение на
ответника Б. П. К., ЕГН:**********, с постоянен адрес: Благоевград, кв. Б.,
ул. Б. 24, вх. А, че дължи на ищеца „К.И.“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „ЦБ“ № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6,
представляван от М. Г.ев А., чрез адв. Р. Д., съдебен адрес: гр. София, бул.
„ЦБ“ № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6, следните суми, а именно:
- сумата от 2650.00 лв./две хиляди шестстотин и петдесет лева и нула
стотинки/ главница на основание сключен Договор за потребителски
кредит„Екстра”№90775/19.08.2019г.;
- сумата от 30,76 /тридесет лева и седемдесет и шест стотинки/ лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода 20.10.2019г. -
14.10.2020г.;
- ведно със законната лихва за забава върху главницата , считано от
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до
окончателното заплащане на главницата, които суми са предмет на издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 908285 от
22.10.2020 г., издадена по ч.гр.д. № 2104/2020г. по описа на Районен съд-
Благоевград,
1
като отхвърлил исковете над горните размери и основания, като
неоснователни.
БлРС осъдил Б. П. К. да заплати на ищеца „К.И.“ АД, следните суми и
на следните основания: сумата от 53,62 /петдесет и три лева и шестдесет и
две стотинки/ лв. за заплатена държавна такса и сумата от 200,79 /двеста лева
и седемдесет и две стотники/ лв. за адвокатско възнаграждение, направени
разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 2104/2020г. по описа на
БРС, съобразно уважената част.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, осъдил Б. П. К. да заплати на ищеца
„К.И.“ АД, сумата от 924,92 /деветстотин двадесет и четири лева и деветдесет
и две стотники/ лв., представляваща направени разноски в исковото
установително производство, съобразно уважената част от исковете.
Постъпила е въззивна жалба от „К.И.“ АД, чрез адв. Р. Д., срещу
посоченото по-горе решение, в отхвърлителната му част, относно иска за
договорна лихва в размер на 874.50 лв.
Във въззивната си жалба „К.И.“ АД твърди, че първоинстанционното
решение в атакуваната му част е неправилно и незаконосъобразно. Навеждат
се доводи за неправилно тълкуване и приложение на закона от страна на съда,
като според този жалбоподател безспорно се установявало, че между страните
има валидно сключен договор за потребителски кредит, по което ищецът е
изправна страна, а ответникът е следвало да върне взетата в заем сума, в т.ч. –
договорна лихва и такса „Гарант“.
Отправя искане за отмяна на съдебното решение в обжалваната му част
относно иска за договорна лихва в размер на 874.50 лв. и постановяване на
друго, с което въззивният съд да уважи предявения иск в претендирания му
размер.Претендират се сторените в инстанциите разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна, чрез особения
представител адв. Г. М. представя писмен отговор по жалбата, в който
оспорва изложените в нея оплаквания. По същество отправя искане за
потвърждаване на атакувания съдебен акт в обжалваната част.
Страните не са направили пред въззивния съд доказателствени искания.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на
страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в
2
първоинстанционното производство, насочена е срещу съдебен акт,
подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити и са
извършени необходимите действия по администрирането и, поради което
съдът я намира за допустима.
Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС
Благоевград е валидно и допустимо в обжалваната част. Съдът не констатира
пороци, които могат да обусловят нищожност на решението или
недопустимостта му.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
подадена искова молба от „К.И.” АД, с която срещу Б. П. К. е предявен иск –
за признаване за установено по отношение на ответната страна, че дължи на
ищеца следните суми и на следните основания:
- сумата от 2650.00 лв./две хиляди шестстотин и петдесет лева и нула
стотинки/ главница на основание сключен Договор за потребителски
кредит„Екстра”№90775/19.08.2019г.;
- сумата от 874.50лв. /осемстотин седемдесет и четири лева и петдесет
стотинки/ договорна лихва за периода 19.10.2019г. - 19.08.2020 г.;
- сумата от 1941.65лв./хиляда деветстотин четиридесет и един лева и
шестдесет и пет стотинки/ договорна такса „Гарант” за периода 19.10.2019г. -
19.08.2020 г.;
- сумата от 274.68 лв. /двеста седемдесет и четири лева и шестдесет и
осем стотинки/ законна лихва за забава за периода 20.10.2019г. - 14.10.2020г.;
- ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до
окончателното заплащане на главницата, които суми са предмет на издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2104/2020г. по описа на РС Благоевград-
правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.415 ГПК вр. с чл.410 ГПК.
Претендират се сторени разноски в исковото производство и такива в
заповедното производство.
Фактическата обстановка е изяснена от първоинстанционния съд
правилно, поради което съдът препраща на основание чл.272 ГПК към
изложената от него фактическа обстановка, в т.ч. твърдения и оспорвания,
направени с исковата молба и писмения отговор по нея.
Решението на БлРС не се обжалва в установителната му част, както и в
отхвърлителната относно иска за договорна такса „Гарант“, претендирана
като дължима в размер на 1919.17 лв.
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. чл. 410 ГПК вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 33 ЗПК вр.
чл. чл. 86 ЗЗД, като от страна на ответника е направено възражение по чл. 26,
ал. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
Предявеният иск за договорна лихва е допустим: налице е активна и
пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяването му -
страни по настоящото дело са страните по заповедното производство по
3
ч.гр.д. № 2104/2020 г. по описа на Районен съд – Благоевград. Въз основа на
подадено от ищеца като заявител Заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е образувано
посоченото по-горе ч.гр.д. № 2104/2020 г. по описа на Районен съд –
Благоевград, приобщено към доказателствата по делото. Заявлението е
уважено и в полза на заявителя срещу длъжника е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 908285/22.10.2020г.
по ч.гр.д. № 2104/2020 г., с която е разпоредено длъжникът Б. П. К. да
заплати на кредитора “К.И.” АД, следните суми: сумата от 2650 /две хиляди
шестстотин и петдесет/ лв., представляваща главница по сключен на
19.08.2019г. Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство
„ЕКСТРА“ № 90775/19.08.2019 г. между Б. П. К., с ЕГН **********, в
качеството на кредитополучател и кредитодателя „К.И.“ АД, ЕИК *********
/с пр.данни „К.И.“ ООД, ЕИК *********, преобразувано чрез промяна на
правната форма/, вписано в Търговския регистър към Агенция по
вписванията и в качеството на финансова институция, вписана в регистъра на
БНБ с регистрационен № ВG00428; сумата от 874,50 /осемстотин седемдесет
и четири лева и петдесет стотинки/ лв. – договорна лихва за периода от
19.10.2019г. до 19.08.2020г.; сумата от 1941,65 /хиляда деветстотин
четиридесет и един лева и шестдесет и пет стотинки/ лв. – договорна такса за
периода от 19.10.2019г. до 19.08.2020г.; сумата от 274,68 /двеста седемдесет и
четири лева и шестдесет и осем стотинки/ лв. – законна лихва за забава за
периода от 20.10.2019г. до 15.10.2020г.; ведно със законната лихва за забава
върху вземането, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК – 19.10.2020г.
до окончателното изплащане; сумата то 114,82 /сто и четиринадесет лева и
осемдесет и две стотинки/ лв., представляващи сторените в заповедното
производство разноски за държавна такса и сумата от 430 /четиристотин и
тридесет/ лв. за адвокатско възнаграждение.
Съобщението до длъжника е връчено по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради което в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК от заявителя е
подадена искова молба за установяване дължимостта на вземането по чл. 422
ГПК.
Както в заявлението, така и в заповедта за изпълнение, главното и
акцесорните вземания, са заявени и съответно присъдени на основание
Договор за потребителски кредит „ЕКСТРА“ № 90775/19.08.2019 г., сключен
между „К.И.“ АД и Б. П. К..
Със Заповед № БНБ-23940/21.02.2020 г. на подуправителя на БНБ,
ръководещ Управление „Банков надзор“, ищцовото дружество „К.И.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „ЦБ“ №
19, вх. В, ет. 1, ап. 6, вписано в Регистъра на финансовите институции по чл.
3, ал. 2 от Закона за кредитните институции с регистрационен номер
BGR00428.
Ищецът е претендирал вземане срещу ответника на основание сключен
на 19.08.2019 г. Договор за потребителски кредит „ЕКСТРА“ №
4
90775/19.08.2019 г. между „К.И.“ и Б. П. К., твърдейки неизпълнение на
задълженията на заемателя по същия.
Правният режим на този договор е уреден както в специалния Закон за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), така и в Закон за
потребителския кредит (ЗПК), уреждащ спецификите на договора с оглед
начина на неговото сключване и доказването на този факт, както и на общите
правила на ЗЗД, уреждащи договора за заем.
По делото са приети писмени доказателства. Приобщени са
материалите по заповедното производство. Допусната и назначена е съдебно
счетоводна експертиза и е изслушано заключението на вещото лице. По
изчисления на експертизата: Размерът на задължението по Договор за
потребителски кредит „Екстра” № 90775/19.08.2019г към 19.10.2020 /датата
на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК/ е за 3 069,54 лева, по видове
задължения, както следва: 2492,50 лв. Главница по Договор за потребителски
кредит без поръчителство „Екстра” № 90775/19.08.2019г.; 420,94 лв.
договорна лихва за 19.09.2019г. до 19.08.2020г.; 154,20 лв. законна лихва за
забава за периода 19.09.2019г. - 18.10.2020г. включително. По отношение на
разработения погасителен план към Договора за кредит – счетоводството на
ищеца не е водено редовно, тъй като в Договора за кредит е посочено, че
кредитът се олихвява с годишна лихва в размер на 36 %. Договорната лихва,
която следва да се върне при разработения погасителен план в размер на
874,50 лева отговаря на годишен лихвен процент от 66,99 %. В случаите на
оскъпяване на кредита с договорна лихва от 874,50 лв. е налице 1,2 пъти
надвишаване на годишния лихвен процент и 1,63 пъти надвишаване на ГПР, а
при оскъпяване на кредита с договорна лихва от 874,50 лв. и такса Гарант -
1919,17 лева няма надвишаване на годишния лихвен процент и 8,09 пъти
надвишаване на ГПР.
Първоинстанционният съд направил краен извод, че исковете за сумата
от 2650.00 лв./две хиляди шестстотин и петдесет лева и нула стотинки/
главница на основание сключен Договор за потребителски
кредит„Екстра”№90775/19.08.2019г.;
- сумата от 30,76 /тридесет лева и седемдесет и шест стотинки/ лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода 20.10.2019г. -
14.10.2020г.;
- ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до
окончателното заплащане на главницата, които суми са предмет на издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 908285 от
22.10.2020 г., издадена по ч.гр.д. № 2104/2020г. по описа на Районен съд-
Благоевград – са основателни,
като отхвърлил исковете за договорна лихва за сумата от 874.50 лв. и
такса „Гарант“ .
Разноските в заповедното и исковето производство съдът изчислил
съобразно уважената част на исковете.
5
Както се посочи вече, предмет на въззивно обжалване е решението на
БлРС само в частта, с която е отхвърлен установителния иск за сумата от
874.50 лв. – претендирана договорна лихва.
Относно недължимостта на договорна лихва, първоинстанционният съд
изложил съображения в насока, че:
При направените от експерта заключения по поставените задачи следва
да се направи извод, че при калкулиране към т.нар. чиста главница
претендираната сума от 874,50 лв. като договорна лихва за периода от
19.10.2019г. до 19.08.2020г. и сумата от 1919,65 лв. има надвишаване 8,09
пъти ГПР. Уговорена в размер над 50 % от размера на главницата, таксата
Гарант, ведно с кумулативното претендиране на мораторната лихва заобикаля
и изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК и установените максимално допустими
размери на годишния процент на разходите по потребителски кредити. Така
пряко се нарушава принципът на справедливостта и се създават предпоставки
за неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на
кредитополучателя, което е в противоречие с добрите нрави, поради което
цитираните клаузи, според които кредитополучателят дължи таксата гарант и
претендираната лихва са нищожни. На основание чл.23 ЗПК /съобразно
принципа за неоснователно обогатяване/ кредитополучателят дължи връщане
на размера на реално получения кредит от 2650,00 лв. , доколкото е
установено, че е възникнало валидно облигационно правоотношение по
двустранен Договор за потребителски кредит "ЕКСТРА" №
90775/19.08.2019г. , по който и за двете страни са възникнали задължения.
Уговорената в договора такса "Гарант" и респ. договорната лихва са
нищожни, поради противоречието с добрите нрави, като представляват и
неравноправни клаузи, поради което същите не се дължат от
кредитополучателя.
От правна страна, въззивният съд излага следното:
Правният режим на договора за предоставяне на кредит от разстояние е
уреден, както в специалния Закон за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/, уреждащ спецификите на договора с оглед начина на
неговото сключване и доказването на този факт, както и на общите правила на
ЗЗД, уреждащи договора за заем.
Договорът за кредит е договор за паричен заем, който е неформален,
консенсуален, реален договор, по който страните постигат съгласие за
предаване на заемната вещ срещу насрещно задължение да бъде върната в
определен срок. Основен белег на този договор е, че той е реален. Договорът
за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а
заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от
момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката,
независимо от формата на волеизявленията.
Ответникът е физическо лице, на което по силата на сключения
Договор е предоставен паричен заем, който не е предназначен за извършване
на търговска или професионална дейност. Поради изложеното ответницата
има качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на Закона за
6
защита на потребителите и разполага със защитата срещу неравноправни
клаузи, предвидена в Глава Шеста на Закона за защита на потребителите.
Съдът следи и служебно за наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителските
договори. Като констатира наличие на тези обстоятелства, съдът следва да се
произнесе по неравноправния характер на съответните клаузи. В случая са
наведени и доводи в тази насока. Настоящият състав констатира такива
обстоятелства досежно договорната лихва.
Договорната лихва е възнаграждение, което финансовата институция
получава за услугата по договора за потребителски кредит и се дължи до
датата, на която длъжникът реално изпълнява задълженията си по договора и
е възнаграждение за заемодателя за това, че е предоставил паричен ресурс на
длъжника. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената
услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът на
добросъвестност при участие в облигационните отношения, независимо от
спецификата на сделката като заемна сделка по ЗЗД или кредитна услуга,
предоставена от търговец на потребител. Нещо повече, законодателят по
предвидения от него ред /ЗПК/ предприема регулация на предоставените от
търговците кредитни услуги, като ограничава размера на възнаградителната
лихва по отношение на договорите за потребителски кредит, при което вече е
налице ограничаване на волята на страните не с добрите нрави, а с
императивни правила на закона. Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България.
Към момента, предвиден за плащане на вноските, включващи и
възнаградителната лихва, размерът на законната лихва е бил 10 %, а
петкратния й размер – 50 %. При включване на договорната лихва от 874.50
лв. надвишението на ГПР по кредита над петкратния размер на законна
лихва, по изчисление на експерта е 1,63 %. Т.е. в конкретния случай ГПР
става 81.29% и надхвърля петкратния размер на законната лихва по
просрочени вземания за целия период на кредита, следователно е налице
нарушение на законовото изискване, както и на добрите нрави, като
уговореният размер на „оскъпяване“ на заетите парични средства
противоречи на добрите нрави, защото злепоставя интереса на икономически
по-слабата страна в облигационното отношение.
Предявеният установителен иск относно договорната лихва от „К.И.”
АД се явява неоснователен на заявеното основание и същият следва да бъде
отхвърлен изцяло като недоказан. Като е достигнал до извод за недължимост
на вземането за така установения размер исковият съд е постановил
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено в съответната
част, а въззивната жалба се явява неоснователна.
По разноските: С оглед изхода на спора по въззивната жалба на „К.И.”
АД – такива не се следват.
Следва да се изплати внесеното възнаграждение за особения
7
представител.
Водим от горното и съобразно правомощията си, дадени му с
разпоредбата на чл. 271 ГПК, БлОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 906331/17.03.2022г., постановено по
гр.д.№ 926/2021 г., по описа на РС Благоевград , в частта, в която е отхвърлен
като неоснователен предявеният от „К.И.“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „ЦБ“ № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6,
представляван от М. Г.ев А., чрез адв. Р. Д., съдебен адрес: гр. София, бул.
„ЦБ“ № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6 срещу Б. П. К., ЕГН:**********, с постоянен
адрес: Благоевград, кв. Б., ул. Б. 24, вх. А, да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 874.50лв.
/осемстотин седемдесет и четири лева и петдесет стотинки/ договорна лихва
за периода 19.10.2019г. - 19.08.2020 г. по сключен Договор за потребителски
кредит „Екстра” № 90775/19.08.2019 г., предмет на издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 908285 от 22.10.2020 г.,
по ч.гр.д. № 2104/2020г. по описа на Районен съд- Благоевград.
В останалата част Решение № 906331/17.03.2022г., постановено по гр.д.
№ 926/2021 г., по описа на РС Благоевград – не е обжалвано.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Г. М. възнаграждение за осъщественото от
него процесуално представителство на въззиваемата страна – Б. К. пред
въззивния съд в размер на 300.00 лв., внесено с платежен документ на л.21 от
това въззивно дело по описа на БлОС.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8