Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.07.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и трети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6991/2016
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от Л.Х.П. срещу
ЗД „Е.Р.“ ЕАД искова молба за заплащане на обезщетения в размер на 130 000
лева, ведно със законната лихва от 06.12.2014 г. до окончателното изплащане.
Ищцата твърди в исковата си молба, че на 06.12.2014 г.
при управление на л.а. „Ауди“, модел „А3“ с ДК № *******И. К.С.нарушил
правилата за движение, вследствие на което блъснал пресичащия на пешеходна
пътека П.Т.П., съпруг на ищцата и причинил смъртта му. В хода на разследването
се установило, че К.И., мл. контрольор, в съучастие с Т.М., подбудител и
помагачм, спомогнали да бъде избегнато наказателно преследване срещу водача И. К.С.,
като за извършител на процесното ПТП се представило друго лице – Б.Н.Т..
В ОС – гр. П. бил внесен обвинителен акт срещу И. К.С.за
извършено престъпление по чл. 3**, ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342,
ал. 1 от НК.
Извършеното от И. С. деяние представлявало граждански
деликт и съответно застрахователно събитие по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и вредоносния резултат следвало да се установят
в хода на образуваното производство.
Ищцата търпяла непоносими мъки и страдания от загубата
на съпруга си. Ежедневието й било изпълнено с негативни изживявания и
психически дискомфорт.
За управлявания от виновния водач автомобил имало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ответното дружество. Търпените болки и страдания от смъртта на съпруга си
ищцата оценява на 130 000 лева, поради което моли ответникът да бъде
осъден да ги заплати, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е прието удостоверение за наследници на П.Т.П.,
от което е видно, че същият е починал на 06.12.2014 г. и е оставил за свои
наследници по закон съпругата си Л.Х.П. и сина си К.П.П..
С определение от 19.10.2016 г. между страните в
производството е отделено като безспорно обстоятелството, че към 06.12.2014 г.
за л.а. „Ауди А3“ с ДК № *******е имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество.
Въз основа на приетите по делото заверени копия на
фотоалбум, протокол на оглед на местопроизшествието и констативен протокол за
ПТП с пострадали лица е изготвена и приета съдебна авто-техническа експертиза.
Вещото лице е описало механизма на ПТП: произшествието настъпило в гр. П., на
бул. „Христо Ботев“, в зоната на пешеходна пътека. Булевардът със състоял от
две платна, разделени със затревен остров и предназначен за двупосочно движение,
във всяка посока – по три ленти. Л.а. „Ауди“, модел „А3“ се движил по бул. „Хр.
Ботев“ в лява лента със скорост 50 км/ч. В същото време пешеходецът П. П.
предприел пресичане на пътното платно отдясно наляво спрямо посоката на
движение на автомобила. Преминал през първа и втора пътни ленти и навлязъл в
третата. Водачът на лекия автомобил забелязал пешеходеца и реагирал, като
завъртял кормилното колело наляво и задействал спирачната система. Въпреки
това, с предна дясна част, в зоната на десния фар ударил пешеходеца, качил го
на предния капак на автомобила, а с главата си счупил предното стъкло на
превозното средство. След това пешеходецът бил отхвърлен напред и вдясно от
автомобила и се установил на платното на движение. След удара автомобилът
продължил движението си с аварийно спиране и се установил на мястото, където е
намерен от разследващите органи.
Като причина за настъпване на произшествието се сочат
субективните действия на водача на л.а. „Ауди“ с органите за управление на
автомобила, който не задействал своевременно спирачната система и закъснението
му станало причина за удара на пешеходеца. В съдебното заседание на 23.06.2017
г. вещото лице Т. е пояснил, че преди удара автомобилът не е спирал аварийно и
не е била задействана спирачната система.Ефективното спиране е осъществено на
2-3 м след пешеходната пътека, след настъпване на удара. Водачът възприел
опасността на около 15 м, но продължил да се движи, без да реагира. Дори и при
притичване на пешеходеца, водачът на автомобила е имал възможност да спре преди
мястото на удара. На 109 м е бил автомобилът, когато е пешеходецът е стъпил на
платното, поради което, независимо от скоростта на движение на П., ударът е бил
предотвратим. В хипотеза, при която пресичането е предприето косо, под ъгъл
спрямо платното за движение, пътят на пешеходеца би се удължил, а това би
направило ударът още по-предотвратим.
В съдебно-медицинската експертиза са описани
получените от П. П. увреждания, в причинна връзка с които е настъпилата смърт.
Фатални са се оказали тежката гръдно-коремна-черепна травма, довела до остра
кръвозагуба от частично разкъсаната аорта, разкъсаният бъбрек и частично
разкъсаният черен дроб.
По делото се ангажирани гласни доказателства чрез
разпит на свидетел
По делото с ангажирани гласни доказателства чрез
разпит на свидетел за търпените от ищцата болки и страдания от загубата на съпруга
й. СвидетелкатаЕ.разказва, че отношенията в семейството на П. и Л. били
прекрасни и изпълнени с доброта. Приживе П. П. бил жизнен човек, който се
грижел за съпругата си. При погребалния ритуал Л. не могла да понесе мъката от
смъртта на П., а понастоящем била лишена от желание за живот. След 40-годишен
съвместен живот Л. била принудена да живее сама със спомените и мъката си.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
(отм.), като нормата е приложима към спорното материално правоотношение,
предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която част ІV на КЗ (отм.) се прилага за
застрахователни договори, сключени до влизане в сила на действащия към момента
на постановяване на настоящото решение КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен преди 01.01.2016 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ между собственика на л.а. „Ауди А3“ с ДК № *******и „ХДИ З.“
АД (с променена фирма „Е.Р.“ ЕАД), с което застрахователят се е задължил да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който
застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя
се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и
тъждествена по обем с отговорността на делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител
на вредата и застрахователя.
В хода на
производството ответникът поддържаше, че са налице предпоставките за спиране на
настоящото производство, доколкото не е безспорно установено кой е бил водач на
л.а. „Ауди А3“ при настъпване на процесното ПТП. Предвид предмета на настоящото
производство, соченото обстоятелство е без значение за ангажиране на
отговорността на застрахователя. Това е така, защото застраховани лица са
собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно
средство на законно основание. (чл. 257, ал. 2 от КЗ отм.) Доколкото в случая
не се твърди и липсват доказателства да е налице хипотезата на чл. 267, ал. 2,
т. 1 от КЗ (отм.) – водачът да е придобил владението върху моторното превозно
средство чрез кражба, грабеж или
престъпление по чл. 346 от НК, при наличие на останалите предпоставки –
елементите от генералния деликт на чл. 45, ал. 1 от ГПК, застрахователят следва
да понесе отговорността за заплащане на застрахователно обезщетение. Личността
на водача е от значение за евентуални регресни права на ответника спрямо водача.
Заключението на вещото лице инж. Т. обуславя извод за
виновно поведение на водача на л.а. „Ауди „3“, който е нарушил правилата за
движение по пътищата, като е проявил невнимание към уязвимите участници –
пешеходците, не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС и не е
съобразил скоростта си с пътната обстановка. Неспазването на нормите на чл. 5,
ал. 1, чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП представлява противоправно деяние, в причинна
връзка с което са настъпилите вредни последици – смъртта на пешеходеца П. П.. Въпреки
че е имал възможност, при добра видимост и суха пътна настилка, да предприеме
намаляване на скоростта, а при необходимост и да спре, за да осигури възможност
на пешеходеца да пресече пътното платно, при това на обозначено за целта място,
водачът на лекия автомобил не е предприел аварийно спиране, а е направил опит
да премине преди П., завивайки кормилното колело наляво.
Обсъдените
доказателства формират извода, че са налице всички предвидени материалноправни
предпоставки за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество
на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.).
Ищцата е съпруга на починалия при ПТП на 06.12.2014 г.
П.Т.П., съгласно удостоверение за наследници № ГР-И-6867/15.12.2014 г. на Община
П.. В това си качество Л.П. има право на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, съгласно ППВС № 4/25.05.1961 г., в което са дадени
задължителни указания относно активната материално правна легитимация на лицата
с право на този вид обезщетения. Ищцата е сред най-близките родственици – съпруга
на починалия при произшествието П. П..
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно,
а обхваща преценката на конкретни обстоятелства, които съдът следва да
съобрази при определяне размера на обезщетението. Сред тях са възрастта и
социалното положение на починалия, отношенията му с близките, които търсят
обезщетение за причинените им неимуществени вреди и др.
От събраните по делото гласни
доказателства се установи, П. П. и Л.П. са създали семейство, отношенията в
които били основани на обич, разбирателство и взаимна подкрепа. Отгледали са
децата си и са им помагали в грижите за внучетата си. Свободното си време прекарвали
заедно, ходили на разходки в планината и проявявали взаимно уважение и
привързаност. В продължение на повече от 40 години съпрузите са живели в едно
домакинство, като П. П. е полагал грижи за съпругата си, когато е имала
здравословни проблеми. П. бил услужлив човек, с готовност да окаже морална
подкрепа със съвети и внимание към проблемите на близки и приятели. След смъртта
на П. П. ищцата е заживяла сама, с болката и трудностите по преодоляване на
внезапната и нелепа загуба на любимия си съпруг. В съзнанието си тя е изгубила
желание да продължи живота си, поради тежките страдания, стрес и психически
дискомфорт, в който е изпаднала. Преживените от нея болки, които ще продължи да
търпи и занапред, трудно могат да бъдат материално оценени.
Като взе предвид всички гореизложени обстоятелства и
съобразявайки се с принципа на справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД съдът
счита, че 100 000 лева е справедлив размер на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди за съпругата на П. П.. В този размер ще бъдат репарирани в
относително пълен обем претърпените и продължаващи страдания на Л.П..
За да определи обезщетението на тази стойност, съдът
съобрази и непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие
за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди се увеличават почти ежегодно,
като от 11.06.2012 г. са определени следните размери на застрахователните суми
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите - за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт: за всяко събитие
при едно пострадало лице - 2 000 000 лв.,
а за всяко събитие при две или повече пострадали лица - 10 000 000 лв. (чл. 266 от КЗ (отм.). Конкретните
икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент – 06.12.2014 г., когато е
настъпилото произшествието, от което са произтекли вредите, са ориентир за
определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване от
страна на Георгиев за настъпването на вредите. По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл
за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на
вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение №
169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и
обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до уврежданията, в случая –
летален изход. За този факт, доколкото възражението е направено от ответника и
го ползва при положителното му установяване доказателствена тежест носи
навелият го (застрахователят па гражданската отговорност на делинквента).
Установява се по категоричен начин от събраните по
делото доказателства, че П. П. е предприел пресичане на пътното платно на
обозначено за целта място. Нещо повече, той е преминал през дясна и средна
лента, приближавайки последната, лява лента. Поради това водачът на л.а. „Ауди
А3“ е бил длъжен да възприеме пешеходеца, предвид метеорологичните условия в
конкретния случай – ясно и сухо време, в светлата част на денонощието, и да
предприеме намаляване на скоростта до степен да преустанови движението на
автомобила в изчакване пешеходецът да пресече пътното платно.
В т. 6, б. „а“ от
ТР № 2/22.12.2016 г. по тълк.д. № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС са дадени
задължителни указания относно правото на пешеходеца при пресичане на пътното
платно, в зависимост от мястото на пресичане. Счетено е, че това право е абсолютно,
когато пешеходецът упражнява правото си на преминаване на специално очертана
или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак
пешеходна пътека, като се упражнява при спазване на правилата на чл. 113 и чл. 114
от ЗДвП. В редакцията към датата на произшествието – 10.11.2014 г. чл. 113 от ЗДвП (ДВ, ред. бр. 51/2007 г.) вменява в задължение на пешеходците преди да
навлязат на платното за движение, при пресичането му по пешеходни пътеки, да се
съобразят с разстоянията
до приближаващите се пътни превозни средства и тяхната скорост на движение, да не удължават ненужно пътя и времето
за пресичане и да не спират без необходимост на платното за движение; да
спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика и да не преминават
през ограждения от парапети или вериги. Чл. 114 от ЗДвП забранява на
пешеходците да навлизат внезапно на платното за движение, да пресичат платното
за движение при ограничена видимост и да извършват търговия и услуги на платното
за движение.
За да се приеме, че е налице е съпричиняване на
вредоносния резултат, в случая изразяващ се в телесна повреда, от страна на
пешеходец при пресичане на пътното платно за движение на специално очертана или
неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак
пешеходна пътека, следва да се установи, че водачът на моторното превозно
средство е нарушил правилата за движение относно скоростта за движение по ЗДвП
и пешеходецът да е нарушил правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. Наличието на
което и да е от посочените обстоятелства не се установи от събраните по делото
доказателства.
Скоростта на л.а. „Ауди А3“ е била около 50 км/ч. В
момента, когато П. е бил навлязъл на платното за движение, пресичайки на
специално обозначено място и е преминал половината от него, водачът е могъл да забележи
П. и да му осигури възможност да упражни абсолютното си право на пресичане.
Ответникът не доказа и с поведението на загиналия да е осъществен някой от
съставите на нарушение на задълженията му по чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП.
Конкретни данни за предотвратимост на удара от страна на П. в авто-техническата
експертиза не се съдържат. Несъмнено пострадалият е могъл да прецени дали
пресичането му създава опасност, но тази преценка е относима към момента преди
предприемане на пресичането. След като вече е стъпил на платното за движение на
МПС и на предназначено за това място, всякакви хипотези на негов принос за
настъпване на произшествието са изключени.
Поради това, съдът приема за неоснователно и
недоказано възражението на ответника за наличие на принос от страна на пострадалия.
Дори и да е възприел приближаващия автомобил, предвид обстоятелството, че се
намира на пешеходна пътека, П. е имал право и в съответствие с правилата за
движение по пътищата е предприел пресичане на обозначено за целта място.
Ответникът, който носи доказателствената тежест, не
установи поведение от страна на П. като участник в движението, което да се
намира в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Поради това следва да се приложат неблагоприятните
последици, като се приеме, че приносът на пострадалия е недоказан, а
обезщетението от 100 000 лева следва да бъде присъдено в така определения
размер.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД) – момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи
обезщетение за забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично,
е в размер законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на чл. 223, ал. 2 КЗ
(отм.) застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи,
които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и
за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице. По тези съображения законната лихва върху обезщетението следва
да бъде начислена от датата на увреждането.
Ответникът не доказва да е заплатил обезщетение на ищцата,
поради което следва да бъде осъден да го заплати в този размер – 100 000
лева.
Тъй като ищцата е била освободена от държавна такса и
разноски, ответникът дължи, съразмерно на уважената част от иска да заплати по
сметка на СГС държавна такса в размер на 4 000 лева и 384.62 лева, съответни на
уважената част от иска депозити за експертизи, заплатени от бюджета на съда.
На Л.П. е оказана безплатна правна помощ по делото.
Размерът на възнаграждението 4 956 лева, като съразмерно на уважената част
от иска, на „А.Д.О.К.“ се дължат 3 812.31 лева.
Ответникът е сторил разноски в размер на 200 лева. Съгласно чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът определя размера на дължимото
юрисконсултско възнаграждение на 350 лева. От общия размер на разноските 550
лева, на ответника се дължат 126.92 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), ЗД „Е.Р.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Х.К.“ № **
да заплати на Л.Х.П., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 100 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на съпруга
й П.Т.П. при ПТП на 06.12.2014 г., ведно със законната лихва от 06.12.2014 г.
до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен
размер от 130 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗД „Е.Р.“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Х.К.“ № ** да
заплати по сметка на СГС сумата от 4 000 лева държавна такса и 384.62 лева
депозити за експертизи по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Л.Х.П., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на ЗД „Е.Р.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Х.К.“ № ** 126.92 лева разноски за
производството.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: