П Р О Т О К О Л
гр. Кюстендил, 10.02.2021 година
Кюстендилският
окръжен съд, гражданско
отделение, в открито съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при
секретаря: Симона Цикова
и прокурор:
Ангел Байрактарски
сложи за
разглеждане: ВЧНД № 69/2021 г.
докладвано
от: съдия Богоева
На именното
повикване в 14:06 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д.М. се явява лично, редовно призован и се
представлява от защитникът му адв. Х..*** се представлява от прокурор Ангел
Байрактаски.
АДВ. Х.: Да се даде ход на
делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на
делото.
Не са налице процесуални пречки за даване ход
на делото и
СЪДЪТ
О П Р Е
Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО.
Въззивното производство е образувано по
подадена частна жалба от адв. Х. в качеството му на защитник на обвиняемия Д.М.,
по отношение на който, с обжалвания първоинстанционен съдебен акт, е взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Иска се отмяна на определението и определяне
на по-лека мярка за неотклонение.
Доказателства не са посочени на този етап.
Не са заявени и други искания по делото.
По отношение на жалбоподателя, в качеството
му на обвиняем, са разяснени процесуалните му права в наказателния процес.
АДВ. Х.: Поддържам въззивната
жалба. Няма да соча нови доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Жалбата е допустима и
неоснователна. Нямам доказателствени искания.
Предвид становищата на страните и считайки
делото за изяснено от фактическа и правна страна, съдът
ПРИКЛЮЧВА
СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
и
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Окръжни
съдии, намирам жалбата за неоснователна, а атакувания съдебен акт, с който по
отношение на обвиняемия Д. М. е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“, за правилен и законосъобразен.
Намирам, че в случая са налице всички
изискуеми от закона предпоставки за вземане именно на тази най-тежка мярка за
процесуална принуда, което съвсем правилно, точно, адекватно е отбелязъл и
районният съд, съобразявайки обстоятелствата по делото.
Без всякакво съмнение, в случая са налице
достатъчно убедителни доказателства, сочещи на това, че обвиняемият е
извършител на престъплението, в което е обвинен, а то е такова извършено при
условията на повторност. Именно този факт обуславя наличието на законовата
презумпция по чл. 63, ал. 2, т. 1 от НПК, т.е.: доколкото деянието е
осъществено (пак казвам) в условията на повторност, следва да се приеме, че
съществува реална опасност от укриване и извършване на друго престъпление от
негова страна. Освен ако от доказателствата по делото не установяват
противното. Подобен факт категорично, по никакъв начин, не може да бъде приет,
а обратното – цялостното престъпно поведение на обвиняемия, неговите досегашни
осъждания, сочат на трайна нагласа за осъществяване на престъпление от общ
характер. Още повече, очевидно, че изтърпяното ефективно наложено наказание
„лишаване от свобода“ досега не е постигнало в достатъчна степен своя ефект.
С оглед всичко това, отново искам да изтъкна,
че предпоставките за мярката за неотклонение „задържане под стража“ са налице.
В този смисъл определението на районния съд е обосновано и законосъобразно и Ви
предлагам да го потвърдите.
АДВ. Х.: Уважаеми Окръжни
съдии, поддържам депозираната въззивна жалба срещу определението на
първоинстанционния съд. Подробно съм изложил съображения защо трябва да бъде
отменено атакуваното определение и считам, че от събраните към настоящия момент
доказателства, не може да се направи обосновано предположение за извършеното
деяние от страна на моя подзащитен.
Независимо, че той е осъждан, считам че не са
налице и останалите кумулативно предвидени предпоставки за налагане на най-тежката
мярка за неотклонение „задържане под стража“, тъй като не считам, че ще извърши
ново престъпление или ще се укрие.
От друга страна, моят подзащитен има две
деца. Макар, че не може да представи на този етап доказателства, както и
съпругата му е починала преди около 2 месеца и половина. С оглед на всичко
гореизложено Ви моля да постановите Вашия съдебен акт, с който да отмените
протоколното определение и постановите ново, с което да наложите по-лека мярка
за неотклонеине – „парична гаранция“ или „подписка“.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ-ОБВИНЯЕМ: Не бих се укрил и не
бих направил друго деяние. Съпругата ми почина преди два месеца и децата
останаха сами. Това е.
Съдът даде
последна дума на обвиняемия.
ПОСЛЕДНА
ДУМА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ-ОБВИНЯЕМ: Ако може по-лека мярка.
Съдът се оттегля на съвещание.
След съвещание обяви определението си в присъствието на страните.
Производството е образувано по подадена от
адв. Х., като защитник на обвиняемия Д.М., частна жалба, с която е обжалвано
определение от открито съдебно заседание на 08.02.2021 г. на Районен съд –
Кюстендил, постановено по НЧД №155/2021 г., с което по отношение на Д.М. е
взета мярка за неотклонение „задържане под стража”.
Изложени са доводи за незаконосъобразност на
определението основани на липсата на процесуални предпоставки за вземането на
тази най-тежка по степен мярка за неотклонение.
Иска се отмяна на определението и определяне
на по-лека мярка за неотклонение, а именно „парична гаранция“ или „подписка”.
Окръжна прокуратура, чрез представителя си,
изразява становище за неоснователност на частната жалба. Иска да бъде оставена
без уважение, а обжалваният първоинстанционен акт - потвърден.
От материалите по делото се установява, че
жалбоподателят е бил привлечен в качество на обвиняем с Постановление за
привличане на обвиняем от 07.02.2021 г. по БП №4/2021 г. по описа на ГПУ –
Гюешево при РД“ГП“ – Кюстендил, съответно БП №167/2021 г. на Районна
прокуратура – Кюстендил, за претъплени по чл. 279, ал. 2, във вр. с чл. 279,
ал. 1, пр. 1 и пр. 2, във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК, за това, че на
05.02.2021 г. в района на с. Ветрен, общ. Невестино, обл. Кюстендил е влязъл
през границата на страната от Република Северна Македония, без разрешение на
надлежните орани на властта и не през определените за това места, като случаят
е немаловажен и деянието е извършено в условията на повторност, по смисъла на
чл. 28, ал. 1 от НК, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление и от изтърпяване на наказанието по предишната присъда не е изтекъл
5-годишен срок по чл. 30, ал. 1 от НК.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт,
по отношение на обвиняемия е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража”, като е прието, че по делото има достатъчно данни, предвид извършените
процесуални действия свързани със събиране на доказателства: разпит на
свидетели, протокол за оглед на местопроизшествие и други, въз основа на които
може да се направи обосновано предположение за авторството на деянието. Също
така е и възприето, че е налице опасност обвиняемият да извърши друго
престъпление предвид това, че деянието, за което е обвинен в настоящото
производство, е при условията на повторност, както и реална опасност да се укрие,
тъй като обвиняемият също така няма регистриран адрес в Република България.
Настоящата инстанция намира обжалвания
съдебен акт за правилен. Изводите на първоинстанционния съд за това, че по
отношение на обвиняемия, следва да бъде взета мярка за неотклонение „задържане
под стража” при наличие на предпоставки за това.
От материалите по делото съдържащи: протоколи
за разпит на свидетели, протокол за оглед на местопроизшествие, може да бъде
направено обосновано предположение по смисъла на чл. 63, ал. 1 от НПК, че
обвиняемият М. е съпричастен в извършване на престъплението, за което е
обвинен. Несъмнено, престъплението, за което му е повдигнато обвинение се
наказва с наказание „лишаване от свобода”. Налице са освен тази предпоставка и
останалите, касаещи съществуваща реална опасност обвиняемият да се укрие или да
извърши друго престъпление. Съдът се позовава на разпоредбата на чл. 63, ал. 2
от НПК, приемайки, че в случая съществува реална опасност, по смисъла на ал. 1,
тъй като обвиняемият е привлечен в това си качество за престъпление, извършено
повторно, т.е.: в случая е налице основание за приложение на чл. 63, ал. 2, т.
1 от НПК.
Отделно от това, от данните по делото не се
установяват обстоятелства в обратен смисъл. Следва да се вземе в предвид, че обвиняемият
има предходно осъждане за същото по вид престъпление през 2017 г., изтърпял е
наложеното му наказание, след което отново предприема осъществяване на подобно
деяние. Както в първоинстанционното производство, така и във въззивното
обвиняемият не отрича авторството на деянието си. Налице е реална опасност да
се укрие, доколкото същият няма и не е имал посочен адрес в Република България,
на който да пребивава.
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция
намира, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
По тези съображения, съдът постанови
съдебният си акт.
Воден от горното,
СЪДЪТ
О П
Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от открито
съдебно заседание на 08.02.2021 г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по
НЧД №155/2021 г., с което по отношение на Д.М.,
роден на *** г. в гр. *****, *******, **** по народност, гражданин на *****, с
адрес ***, ул. № **, бр. № **, общ. ****, обл. ******, Р. *****, със средно
образование, безработен, женен, осъждан, с паспорт № ****, издаден на ********,
привлечен за обвиняем по БП №167/2021 г. на Районна прокуратура – Кюстендил е
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
ЗАСЕДАНИЕТО по делото приключи в 14:56 часа.
ПРОТОКОЛЪТ се написа в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪД.СЕКРЕТАР: