Решение по дело №5524/2018 на Районен съд - Перник

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1011

 

гр. П., 29.08.2019 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – гр. П., Гражданска колегия, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова

 

при секретаря Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5524 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против И.И.Е., уточнена с молби от 27.09.2018г. и 31.10.2018г., с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 459.05 лева, представляваща непогасена главница по Договор за револвиращ заем № ***. и сумата в размер на 492.90 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на съглашението ведно със законна лихва за забава върху вземанията от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 08.06.2018г. до окончателното им погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № ***. по ч. гр. д. № ***по описа на Районен съд – гр. П., срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

Наред с предявения установителен иск по реда на чл. 415 ГПК ищецът прави искане ответника да бъде осъден да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумата в размер на 405.12 лева, представляваща възнаградителна лихва по Договор за револвиращ заем № ***. за периода от 05.03.2011г. до 05.10.2011г.

Ищецът поддържа, че общият размер на непогасените задължения на ответника по процесния договор за кредит възлизат на сумата общо в размер на 1357.07 лева, от които сумата в размер на 459.05 лева, представляваща главница, сумата в размер на 492.90 лева, представляваща неустойка за предсрочно погасяване на договора за кредит и сумата в размер на 405.12 лева, представляваща възнаградителна лихва по съглашението за период от 05.03.2011г. до 05.10.2011г., което вземане не е било предмет на производството по ч. гр. д. № ***по описа на Районен съд – гр. П.. В исковата молба страната изрично заявява, че не предявява установителен иск по реда на чл. 415 ГПК за сумата в размер на 44.15 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за забава за периода от 06.03.2011г. до 05.07.2011г., за която е Заповед за изпълнение на парично задължение № ***.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител адвокат Г.Т., поддържа че в действителност страните по спора са били в облигационно правоотношение, произтичащо от Договор за револвиращ заем № ***. В подадения отговор са изложени съображения, че претендираната неустойка е нищожна, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до дисбаланс в отношенията между търговеца и потребителя, доколкото последният дължи необосновано висок размер на обезщетение за неизпълнение на задълженията си. Процесуалният представител на ответника поддържа, че процесните вземания са погасени по давност.

По допустимостта на производството съдът намира следното:

Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство, приложението на правилата за първоначално съединяване на исковете, изисква преценка от съда на общите процесуални условия за приемането им за съвместно разглеждане с установителния иск по чл. 415 ГПК и може да касае друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение или за разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането. С Решение № 213/06.01.2017г.  по гр. д. № 5864/2015г. по описа на ВКС, IV ГО е прието, че „ако в исковата молба са наведени правопораждащи факти, от които произтича вземането, различни от тези, въз основа на които е издадена заповедта за изпълнение, то тогава искът е допустим, но само като осъдителен, тъй като по отношение на предявеното с исковата молба спорно вземане няма заповед, въз основа на която да се изпълни“. Предвид заявените от ищеца фактически твърдения касателно претендираната възнаградителна лихва съдът намира, че предявеният осъдителен иск е процесуално допустим. Заявената осъдителна претенция не се предявява при условията на евентуалност в случай, че съдът отхвърли предявен установителен иск за същата сума с основание незаплатена главница по процесния Договор за револвиращ заем № ***., тъй като страната изобщо не поддържа подобна претенция за разликата над сумата в размер на 459.05 лева до сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК 864.17 лева, т.е. „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД предявява единствено осъдителен иск за вземането за възнаградителна лихва. Във връзка с изложеното е необходимо да бъде отбелязано, че се касае за изначално предявен обективно кумулативно съединен осъдителен иск по реда на чл. 210 ГПК, а не за изменение на основанието на установителния иск по реда на чл. 214 ГПК.

С влязло в сила определение от 19.04.2019 г. съдът е обезсилил Заповед за изпълнение на парично задължение № ***. по ч. гр. д. № ***по описа на Районен съд – гр. П. за разликата над 459.05 лева до 864.17 лева, доколкото същата касае различно от заявеното в хода на заповедното производство основание на вземането и за сумата в размер на 44.15 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 06.03.2011г. до 05.07.2011г., за която не е предявен установителен иск по чл. 415 ГПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения установителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличие на валидно сключен договор за кредит, елемент от съдържанието на който е задължението на ответника да заплати сумите, предмет на договора, изпълнение на задължението на заемодателя да предостави уговорената парична сума и настъпила изискуемост на задълженията на кредитополучателя, за които се поддържа, че не са изпълнени.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал.2 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: съществуването на валидно поето договорно задължение за възнаградителна лихва, размерът на вземането, както и настъпила изискуемост. 

В доказателствена тежест на ищеца по предявения установителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: валидно главно задължение, чието неизпълнение се твърди, както и валидно договорено акцесорно задължение за заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване на договора за кредит, и размера на вземането.

Страните не спорят, а и от представения по делото Договор кредит № ***. се установява, че между „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и И.И.Е. е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което дружеството се е задължило да предаде на ответника сумата в размер на 500 лева, която последният се е задължил да върне на осем месечни вноски от 05.03.2011 г. до 05.10.2011 г. при годишен процент на разходите от 582.71 % и годишен лихвен процент от 216.53 %. Съгласно съглашението общият размер на сумата, която заемателят следва да заплати на заемодателя възлиза общо на 985.80 лева.

Видно от представеното по делото преводно нареждане № BORD02871931/31.01.2011 г. заемодателят е превел по посочената от заемателя банкова сметка ***.

Съгласно чл. 8.4 от Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД към договор за кредит Профи Кредит Енерджи и Профи Енерджи Max за физически лица в случай, че кредитополучателят не изпълни задължението си да погасява месечните вноски в уговорените срокове облигационното правоотношение между страните се прекратява, като заемателят дължи обезщетение в размер на 50 % от отпуснатия заем.

Предвид изложеното и доколкото страните не спорят, че „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и И.И.Е. са били в правоотношение, произтичащо от процесния договор за кредит, както и че ответникът не е изпълнил задължението си да върне получената в заем сума, съдът намира, че предявеният установителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК е основателен за сумата в размер на 459.05 лева.

Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи служебно за противоречие с добрите нрави на договорите, в какъвто смисъл е и утвърдената съдебна практика намерила израз в Решение № 229/21.01.2013г. по т.д.№ 1050/2011г. по описа на ВКС, II ТО и т. 3 на Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. на ОСТК на ВКС.

За извършване на преценка дали уговорката за заплащане на възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, следва да се съобразят конкретните данни по производството,  в който смисъл е и Решение № 61/21.10.2015г. постановено по т. д. № 894/2014г. по описа на ВКС, I ТО. Приема се, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва (а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва), в които смисъл са и Решение № 906/30.12.2004г. по гр. д. № 1106/2003г. по описа на ВКС, II ГО, Решение № 378/18.05.2006г. постановено по гр. д. 315/2005г. по описа на ВКС, II ГО и Определение № 901/10.07.2015г. по гр. д. 6295/2014г. по описа на ВКС, IV ГО.

Предвид изложеното съдът намира, че уговореният годишен лихвен процент в размер на 216.53 % противоречи на добрите нрави. С оглед характера на предоставяната по договора услуга, следва да се приеме, че уговорката за заплащане на възнаградителна лихва в сочения размер не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите.  Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 240, ал.2 ЗЗД е изцяло неоснователен.

Съгласно чл. 92, ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи да обезщетение на вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват. Освен обезпечителната и обезщетителната функция неустойката изпълнява и наказателна функция, тъй като кредиторът е в правото си да претендира неустойка и когато вреди изобщо не са настъпили или когато размерът й надхвърля този на вредите. Посочените норми имат диспозитивен характер. Доколкото липсват конкретни предписания, страните са свободни сами да изберат начина на определяне на неустойката, за неизпълнение на кое договорно задължение се уговаря и в какъв размер – като глобална сума или като част /най-често процент/ от главното задължение, както и да определят сроковете и начина на плащането й. Съдът намира, че уговорената между страните неустойка излиза извън присъщите на вземането функции, поради което исковата претенция с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователно.

По направеното от ответника възражение за погасяване на вземането за главница по давност съдът намира следното:

Погасителната давност е фактически състав, включващ период от време, през който носителят на едно субективно материално право бездейства, който състав поражда правото на задълженото лице да се позове на давността и да откаже изпълнение. Разпоредбата на чл. 110 ЗЗД предвижда, че с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта на вземането. Предвид изложеното и при съобразяване на датата на настъпване на изискуемостта на вземането за главница, а именно 05.10.2011 г. и датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а именно 08.06.2018г., съдът намира, че вземането за главница е погасено по давност, поради което предявеният иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК е неоснователен.

Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени направените от ответника съдебни разноски в заповедното производство в размер на 400 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната и разноски в настоящото производство в размер на 600 лева, представляващи заплатен хонорар на пълномощника на И.И.Е..

Така мотивиран, съдът Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 415 ГПК обективно кумулативно съединени искове от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В против И.И.Е., ЕГН **********,*** за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 459.05 лева, представляваща непогасена главница по Договор за револвиращ заем № ***. и сумата в размер на 492.90 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на съглашението ведно със законна лихва за забава върху вземанията от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 08.06.2018г. до окончателното им погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № ***. по ч. гр. д. № ***по описа на Районен съд – гр. П..

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В против И.И.Е., ЕГН **********,*** осъдителен иск за сумата в размер на 405.12 лева, представляваща възнаградителна лихва по Договор за револвиращ заем № ***. за периода от 05.03.2011г. до 05.10.2011г.

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В да заплати на И.И.Е., ЕГН **********,*** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 400 лева, представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В да заплати на И.И.Е., ЕГН **********,*** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 600 лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 4083/2018 г. по описа на Районен съд – гр. П., да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.

Районен съдия: