№ 570
гр. Бургас, 22.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
частно гражданско дело № 20232100500334 по описа за 2023 година
Производството по делото е по чл. 121 от ГПК, връзка чл. 3 от Закона за установяване на
трудов и осигурителен стаж по съдебен ред(ЗУТОССР).
Образувано е по частната жалба на И. Ф. С. ЕГН ********** от с. И., област Бургас,
подадена чрез адвокат Т. П. Т. от АК- Бургас, със съдебен адрес: гр. К****, против Определение
№ 529 от 24.01.23 г., с което производството по гр.д. № 350/2023 г. по описа на Районен съд-
Бургас е прекратено, поради местна неподсъдност на спора и на основание чл.118, ал.2 от ГПК е
изпратено по компетентност на Районен съд- А*.
Частната жалба сочи определението за неправилно по следните съображения:
Според чл. 3 ал. 2, предложение второ от ЗУТОССР, искът за установяване на трудов стаж
се предявява само срещу съответното поделение на Националния осигурителен институт(НОИ),
при хипотезата на работодател, прекратил дейността си и заличен от търговския регистър, предал
съответните разплащателни ведомости и други документи в архива на съответното териториално
поделение(ТП) на НОИ.
Тъй като в настоящия случай работодателят на ищеца –„М****„ЕООД (правоприемник на
„****“-К*) е прекратил дейността си и е предал съответните разплащателни ведомости и др.
документи в архивното стопанство на ТП на НОИ-Бургас и т.к. посоченото по-горе предприятие е
било последният работодател на ищеца, според записванията от трудовата му книжка,
производството по делото е заведено именно срещу НОИ-Бургас(като единствено възможен в
случая ответник) и именно пред Бургаски РС.
С оглед горните съображения страната намира, че посоченият от БРС като правилен
ответник ТП на НОИ- Кърджали не е надлежният такъв по спора и съответно- РС-А* не е съдът,
компетентен да разгледа настоящото дело.
Като допълнителни съображения изтъква, че макар да е роден в гр.А*, целият трудов и
осигурителен стаж на ищеца е преминал на територията на гр.Бургас и областта, че на същата
територия живеят и свидетелите,които следва да бъдат разпитани по делото, че след справка в
1
ГРАО се установява, че ищецът е с постоянен адрес в гр.К*, ул.****, както и, че неправилно РС-
Бургас счита, че следва да следи за местната подсъдност по спора „служебно“, а не по възражение
за неспазването й, което може да бъде сторено само от ответника и то най-късно в срока за отговор
на исковата молба.
В обобщение се моли за отмяна на Определение №529/24.01.22г., постановено по гр.д.
№350/23г. по описа на РС-Бургас, с „всички, произтичащи от това законни последици“, което БОС
тълкува като искане делото да се върне на БРС за продължаване на съдопроизводствените
действия и постановяването на акт по същество.
Проверката на БОС сочи подадената частна жалба за редовна и допустима, а по
същество и за основателна, като съображенията за това са следните:
Производството по гр.д.№350/23г. по описа на БРС е образувано на 23.01.23г. по исковата
молба на И. С., с която дири да установи спрямо ответника НОИ-РУСО-Бургас, че има трудов
стаж от 3години, 9 месеца и 25 дни, останал неустановен, генериран в периода от 08.11.85г. до
03.07.89г., докато е работил на длъжност „****“ ІV-ти разряд по трудово правоотношение със
„****“ К* (прекратено),с правоприемник вече заличеното дружество „М*-К*“-гр.К*, образувано с
общинско имущество. Заявил е претенцията си по съдебен ред, на основание чл.3 от ЗУТОССР,
пред БРС.
Сезираният съд е извършил служебна проверка на 24.01.23г. за постоянния адрес на ищеца
и като е установил, че той е в с.Л*, община А*, област Кърджали, е прекратил производството
пред себе си с обжалваното по настоящото дело определение. В мотивите му е посочил, че
съгласно чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗУТОССР, искът за установяване на трудов и осигурителен стаж се
предявява пред РС по постоянния адрес на ищеца, срещу ответници: работодателя на ищеца и
съответното ТП на НОИ, а ако работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник-
само срещу съответното ТП на НОИ.Касаело се до уредена от закона специална местна
подсъдност, за която е определящ постоянният адрес на ищеца. От това зависил и надлежният
ответник(съответна структура на НОИ). Съдът следял за тази специална местна подсъдност
служебно.
Изрично е посочено, че ангажираният в случая ответник е ненадлежен. Производството е
изпратено по компетентност на РС-А*.
Определението е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато на
Бургаски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Действително производството за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен
ред намира правното си регулиране в отделен специален закон(ЗУТОССР), съдържащ не само
материални, но и процесуални норми. Конкретно местната подсъдност за предявяването на такива
спорове, законодателят е счел за привързана към районния съд, по постоянния адрес на ищеца(вж.
чл. 3 от Закона).
Тъй като нормативната уредба на института по този закон е специална, то и процесуалната
разпоредба, определяща местната подсъдност на спора е специална, поради което има превес пред
правилата за местна подсъдност по ГПК.
Обаче следва да се съобрази и това, че чл. 10 от ЗУТОССР препраща към общите правила
на ГПК по неуредените в закона въпроси.
Така че, след като в специалния ЗУТОССР не е предвидено извършването на служебна
2
съдебна проверка за спазването на местната подсъдност при предявяването на иска по чл.3 от
същия закон, то значи преценката дали такава е дължима следва да се извърши според общите
правила на ГПК.
Чл.119 ал.1 от ГПК предвижда извършването на служебна проверка от сезирания съд за
спазване на определената от закона родова подсъдност за разглеждането на гражданските дела, а
чл.119,ал.2 и 3 от ГПК, изискват такава да се извърши служебно и за съблюдаването на
определената от местонахождението на недвижимия имот или по чл.108, ал.2, чл.113 и чл.115, ал.2
от ГПК местна подсъдност на споровете.
Следователно местната подсъдност по чл.3 от специалния закон за установяването на
трудовия и осигурителен стаж остава извън приложното поле на служебната проверка, вменена
като задължение на съдилищата, от което следва изводът, че тя остава подчинена на правилото на
чл.119, ал.4 от ГПК, да бъде правена само по възражение на ответната по делото страна, което
може да бъде сторено най- късно в срока за отговор на исковата молба. В този смисъл е
постановено и Определение №607/25.10.10г. по ч.гр.д.№577/2010г. на ВКС, ІV Г.О. на ГК, което
настоящият състав споделя.
Щом сезираният с иска по чл.3 от ЗУТОССР районен съд няма право на служебна проверка
за спазване на определената в същата норма местна подсъдност, а в случая ответникът по делото
все още не е уведомен за образуваното срещу него производство и не е имал процесуалната
възможност да направи в дадения му от закона срок възражение за неспазена местна подсъдност,
то и обжалваното в настоящото производство определение за прекратяването на делото пред БРС,
поради неспазване на горната, е неправилно и подлежащо на отмяна.
След произнасянето на въззивния съд, делото подлежи на връщане на БРС за продължаване
на съдопроизводствените действия за разглеждането на повдигнатия правен спор по същество.
Само за пълнота на изложението и в контекста на изнесено в жалбата възражение съдът
заявява, че не споделя довода за неправилно преценен от първата инстанция постоянен адрес на
ищеца, който бил в гр.К* и съответствал на изискването на специалния закон.
Служебната справка на БОС в НБДН сочи, че заявление за промяна на постоянния адрес на
ищеца в гр.К* е направено след завеждането на иска( на 27.01.23г.), поради което и в съответствие
с правилото на чл.120 от ГПК за стабилизиране на подсъдността, гласящо, че настъпилите след
подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната
подсъдност, не са основание за препращане на делото, този нов факт не следва да бъде взет пред
вид от въззивния съд в контекста на настоящото обжалване.
Не почива на визираното в закона и твърдението, че местната подсъдност на спора по чл.3
от ЗУТОССР е подчинена на местонахождението на ТП на НОИ по местополагането на трудовия и
осигурителен стаж, чието установяване по съдебен ред се дири.
Обаче неоснователността на посочените възражения не променя вече изложения от
настоящата инстанция краен правен извод по въпроса за компетентността да се оспори местната
подсъдност на претенцията по чл.3 от ЗУТОССР.
На частния жалбоподател не се дължат разноски за настоящото производство, т.к. то е по
чл.121 от ГПК, а трайната практика на ВКС го намира за несамостоятелно, поставено в зависимост
от крайното произнасяне по спора, съобразно правилата на чл.78 от ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №529/24.01.23г. по гр.д.№350/23г. по описа на БРС.
ВРЪЩА на компетентния за разглеждането на спора по чл.3 от ЗУТОССР Бургаски
районен съд исковата молба на И. С., ведно с приложенията, за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4