№ 52
гр.Дулово, 16.03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд -
Дулово, гражданска колегия, в публично заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Емил Николаев
при участието на
секретаря Росица Радева, като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 523 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано въз основа на искова молба, с която
в условията на обективно кумулативно съединяване са предявени положителни
установителни искове за установяване съществуване на вземания на
заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, която е била връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК - правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК и чл. 240, ал. 1 и ал.
2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.
Ищецът „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Васил
Левски”, № 114, етаж Мецанин, твърди в исковата молба, че е подал Заявление по
чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение. Същата е връчена на С. С.И., с ЕГН **********,***, при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД възниква правен
интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу
него. Обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение, е
подписан Договор за паричен заем № **** от **** г. между „Изи Асет Мениджмънт“
АД като заемодател и С. С.И. като заемател, сключен при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
С подписване на
договора за паричен заем, Заемателят удостоверява, че е получил Стандартен
европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Моли,
съда да приеме, че датата на Договор за паричен заем с № **** е *** г., видно от представения договор с настоящата
искова молба, а не, както погрешно поради техническа грешка е посочена датата в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение като ****
г. Въпреки допуснатото разминаване в датата, останалите реквизити на договора
за паричен заем напълно съвпадали - неговият номер, страни, предмет и
съдържание. Поради изложеното, моли, съда да приеме, че е налице пълна
идентичност на договора за кредит и да приеме представения такъв с настоящата
като доказателство за възникналото между страните правоотношение.
Основанието, на
което заявлението и настоящата искова молба се подават от името на ищеца, е сключен Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от **** г., на
основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от ****
г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК *********, и „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, с ЕИК *********, по силата, на който вземането е прехвърлено
в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Съгласно сключения договор за заем,
заемодателят се е задължил да отпусне на заемополучателя паричен заем в общ
размер на 1 000 лева, а последният усвоява цялата сума веднага след сключване
на процесния договор, с което заемодателят е изпълнил задължението си. Ответникът
се е задължил да ползва и върне заемната сума съгласно условията на сключения договор,
като заплати сума в размер на 1 111.32 лева,
ведно с договорната лихва на 27 седмична/и месечна/и погасителни вноски,
всяка в размер на 65.95 лв. (включваща първоначална главница и договорна
лихва).
По договора за
паричен заем, С. С.И. е извършвал плащания в общ размер на 922.00 лв.
Към настоящия
момент дължимата главница е в размер на
544.29 лв.
За ползване на
предоставената заемна сума по сключения между страните Договор за паричен заем
№ **** от **** г., ответникът дължи договорна лихва в размер, посочен в
договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 31.95
лв. за периода от *** г. - датата на
първата вноска до **** г. - датата на
настъпване падежа на договора.
В сключения
между страните договор, ответникът се е задължил в 3-дневен срок от усвояване
на сумата да предостави на заемодателя едно от обезпеченията, посочени
изчерпателно в договора, като се е съгласил, че в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се
начислява еднократно, след 3 дни от датата на сключения между страните договор
и се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски.
Към настоящия
момент дължимата неустойка е в размер на 327.41 лв.
Разпоредбите на
договора предвиждат, че съгласно Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, при забава
на плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начисляват
разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма,
електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по
9.00 лв. за на всеки 30-дневен период, до максимален размер от 45.00 лв.
В настоящия
случай С. С.И. не дължи разходи и такси
за извънсъдебно събиране на просроченото задължение. Уточнява, че
разходите и таксите за извънсъдебно събиране са начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямат характер на неустойка.
Ответникът е
трябвало да изплати целия заем на 03.02.2017 г. - последната падежна дата, като
от тогава до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички
падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото
продължава виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и
обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер
на 56.10 лв. от 03.02.2017 г. датата на последната погасителна вноска на
паричния заем до датата на подаване на заявлението - 31.01.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Иска се от съда,
да признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД
има следните вземания срещу ответника С. С.И.:
- 544.29 лв. –
главница, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми;
- 31.95 лв. – договорна лихва, за периода 05.08.2016 г.
до 03.02.2017 г.;
- 455.71 лв. –
неустойка за неизпълнение на договорно задължение;
- 56.10 лв. –
лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, за периода от
03.02.2017 г. датата на последната погасителна вноска на паричния заем до
31.01.2018 г. - датата преди подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение.
Иска се от съда
да осъди ответника С. С.И. да заплати на
ищеца направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално
представителство, на основание чл.78 ал. 8 от ГПК, в общ размер на 350.00 лв., от
които: 50.00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане
на дело и 300.00 лв. по чл. 25 от НЗПП, по банкова сметка: ***, BIC: ***;
Банка: „Юробанк България“ АД (б. „Пощенска банка“АД)
Иска се уведомлението
за цесията да бъде връчено на ответника заедно с преписа от исковата молба и
доказателствата.
Представя
писмени доказателства. Прави искане за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза с посочена в исковата молба задача.
В срока по чл.
131 от ГПК, ответникът депозира писмен отговор чрез назначения му особен
представител в лицето на адв. Й.С. ***. Счита, че искът е допустим, но
неоснователен и недоказан. Излага съображения, че договорът за извършената
цесия не е съобщен на ответника от стария кредитор и че новият кредитор няма
право да търси плащане от същия. Иска от съда да се произнесе с решение, с
което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Ищецът, редовно
призован, не се представлява в съдебно заседание. Депозирал е писмена молба по
делото, с която заявява, че поддържа предявените искове и моли да бъдат
уважени.
Ответникът,
редовно призован, не се явява, в съдебно заседание се представлява от
назначения му особен представител, който заявява, че оспорва предявените
искове, поддържа подадения писмен отговор и изложените в него съображения, моли,
съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
По делото е
назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, като заключението на вещото
лице е в два варианта при прилагане на разпоредбата на чл. 4 от процесния
договор за паричен заем и без прилагане на разпоредбата на чл. 4 от процесия
договор за паричен наем.
Ищецът е поискал
с писмена молба вх. № 4734/16.10.2019 г. приемане на заключението на вещото
лице, без да се е запознал с него и без да е посочил на кой от двата варианта
се спира, поради което съдът приема че ищецът приема и двата варианта.
Предявеният иск
е с правно основание чл. 422 от ГПК - за установяване на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение. Материално правното основание на вземането е по
договор за цесия с правно основание чл. 99 и сл. от ЗЗД, във връзка с чл. 240
от ЗЗД.
От фактическа
страна съдът намира за установено следното:
С. С.И. е
сключил Договор за паричен заем № **** от **** г. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД за
паричен заем в размер на 1 000 лева, който се усвоява веднага след сключване на
договора. Заемодателят се е задължил да ползва и върне паричния заем съгласно
условията на договора, като заплати на заемодателят сума в размер на 1 111.32
лева ведно с договорната лихва на 27 седмични вноски, всяка една в размер на
65.95 лева, при ГЛП – 40.00% и ГПР – 47.33%.
Ответникът
изплатил по сключения договор за паричен заем сума в общ размер от 922.00 лв.,
след което преустановил плащанията по него.
На 30.01.2017 г.
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД са
сключили рамков договор за прехвърляне на парични задължения (л.14-20) като
първото дружество е упълномощило (л.24) второто дружество да уведоми от името
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД длъжниците на дружеството за извършените
цесии. Към договора за прехвърляне на
задължения има съставено приложение, в което са индивидуализирани конкретните
дългове, които се прехвърлят, в което е посочен и договора с ответника.
От приложеното
ч. гр. д. № ***** г. по описа на
РС-Дулово, е видно, че на основание чл.410 ГПК, в полза на ищеца е издадена
Заповед за изпълнение № ****г. срещу
ответника С. С.И., с която е разпоредено същият да заплати на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД следните суми: сумата от 544.29 лв. /петстотин четиридесет и
четири лева и двадесет и девет
стотинки/- главница, дължима по Договор
за паричен заем № **** от **** г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД като
заемодател и С. С.И. като заемополучател, вземането по който дружеството
заемодател от своя страна прехвърля в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 30.01.2017 г. и Приложение № ***
г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране
заявлението в съда – 07.02.2018 г. до
изплащане на вземането, сумата от 31.95
лв. /тридесет и един лева и деветдесет и
пет стотинки/ - договорна лихва за периода от **** г. до ****г., сумата от 327.41
лв. /триста двадесет и седем лева и четиридесет и една стотинки/ -
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, сумата от 56.10 лв.
/петдесет и шест лева и десет стотинки/ -
обезщетение за забава, за периода от 04.02.2017 г. до датата на подаване
заявлението в съда – ***** г., както и сумата от 225.00 лв. /двеста двадесет и
пет лева/ представляваща съдебно-деловодни разноски в заповедното производство,
от които 25.00 лв. /двадесет и пет лева стотинки/ заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лв. /двеста лева/.
На заявителя са
дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като
заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК, което ищецът е
сторил с подаване на настоящата искова молба.
Представено е
уведомително писмо до С. С.И. за извършената цесия, за което няма данни да е
получено от адресата.
С исковата молба
ищецът е направили искане същото да бъде връчено, ведно с препис от исковата
молба и доказателствата.
Препис от
исковата молба с доказателствата е връчена на ответника чрез назначения му от
съда особен представител.
В тази връзка, съдът
намира че прехвърлянето на вземането не
е надлежно съобщено на длъжника.
Настоящият
състав на съда изцяло възприема разрешенията, дадени в цитираните от ищеца
решения на ВКС:
- Уведомлението за цесията може да се връчи на
длъжника заедно с исковата молба и това уведомление следва да се зачете
съгласно чл. 235, ал.3 от ГПК като нов факт настъпил в хода на делото.
- Съобщаването на цесията по начало следва да
се извърши от стария кредитор, но последният може да упълномощи новия кредитор
да съобщи цесията. Съобщаването на цесията от новия кредитор, който действа
като пълномощник на стария кредитор, е валидно и поражда правно действие.
Освен изложеното,
съобщението за цесията следва да се извърши на длъжника, като съобщението за
цесията, връчено на особен представител, не поражда действие. В случая длъжникът
(ответникът) не е открит и му е назначен особен представител по реда на чл. 47
от ГПК. Особеният представител има ограничен кръг права за целите на процеса и
той не може да приема материалноправни изявления, къквото е съобщаването на
цесия. Това следва от разпоредбата на чл. 34, ал.3 от ГПК, който изисква за
действие представляващи разпореждане с предмета на делото представителят да
разполага с изрично пълномощно. Договорът за цесия представлява разпореждане с
едно право и получаването на съобщение за цесията е част от възникването на
това право и също изисква изрично упълномощаване, за да може това съобщаване да
бъде получено.
Съгласно чл. 29
ал.5 от ГПК, Особеният представител може да извършва действия, за които се
изисква изрично пълномощно, само с одобрение на съда, пред който се води
делото. Т. е. за да бъде съобщена цесията на особен представител са необходими
две неща - изрично съгласие на особения представител да приеме това съобщаване
(което ще е с оглед възможността на особения представител да доведе реално до
знанието на длъжника извършената цесия) и одобрение на съда. Нито един от тези
два факта не е налице. Приложимостта на правилата на чл. 29 от ГПК към
процесуалното представителство по чл. 47, ал.6 от ГПК е приета и с т.6 на
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
Изложеното
по-горе не означава, че когато длъжникът се укрива, ще бъде освободен от
задължение. Означава само, че такова задължение не може да бъде прехвърлено и
ще може да се събира само от първоначалния кредитор, който „е длъжен“ (чл.99
ал.3 от ЗЗД) да съобщи на длъжника цесията. Правото на един кредитор да
прехвърли вземането си е обусловено от възможността му да съобщи това
прехвърляне на длъжника. В случая вземането не е придобито от ищеца, тъй като
не е изпълнен целия фактически състав, който включва в себе си и съобщаване на
цесията. Ищецът не е придобил правата, които претендира поради което искът му е
неоснователен. В този смисъл е и Решение № 74 от 27.07.2017 г. на Апелативен
съд - Бургас по в.т.д № 154 /2017 г:
„…следва да се отбележи, че в настоящото
производство въззиваемите са били представлявани от назначени от съда
представители, след провеждане на процедура по чл.47 ГПК, на които са били
връчени съдебните книжа. Следователно, до фактическо връчване на книжата, сред
които и уведомленията за прехвърлянето на вземането, с материалноправен ефект
по чл.99, ал.4 от ЗЗД, не се е стигнало и предаването на уведомленията на
процесуалните представители не може да се приравни на нотифициране на
длъжниците, поради особения характер на представителството, осъществявано от
назначен от съда, по чл.47, ал.6 ГПК, представител.
В аспект на всичко гореизложено, следва да се
заключи, че длъжниците не са били валидно уведомени от цедента за прехвърляне
на вземанията му на нов кредитор… „
Решението е
обжалвано, не е допуснато до касационен контрол с Определение № 567 по т.д. №
3153/2017 г. на ВКС, II т.о. и е влязло в сила.
Съобразно
разпоредбата на чл.99, ал.1 и ал.2 ЗЗД, цесията е способ за прехвърляне на
вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение, като вземането преминава в патримониума на цесионера в обема, в
който го е притежавал цедента с всички привилегии,
обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага съществуващо вземане,
произтичащо от друго правно основание. С подписване на споразумението към
договора заемодателят е продал на ищеца и вземането, което е имал към С. С.И. по сключения договор за заем. За
сключване на договора за цесия е необходимо постигане на съгласие на страните
по него – цедент и цесионер. С постигане на съгласието на страните по договора
цесията произвежда своето действие, независимо, че същата следва да бъде съобщена
на цедирания длъжник. Неспазването на задължението за уведомяване по чл.99, ал.3 ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като това
задължение е въведено с оглед защитата
на длъжника срещу възможността да
изпълни на кредитора, който от своя страна се е разпоредил с вземането.
Съгласно
заключението на назначената и приета по
делото съдебно-счетоводна експертиза, която като неоспорена от страните съдът
кредитира като обективно и компетентно дадена, се установява, че сумата от 1 000
лева е предоставена на ответника в деня
на подписване на договора, което е декларирано от него в чл.3 от договора. По
процесния паричен заем има извършени плащания в общ размер от 922.00 лева.
Вещото лице е
изготвило заключението си в два варианта.
Според първия
вариант с прилагане на разпоредбата на чл. 4, ал.2 от договора - при непредставяне на обезпечение от
заемодателя, размерът на непогасените задължения по кредита е:
816.92 лв. –
главница, 53.67 лв. - договорна
лихва, 33.06 лв. – неустойка по договор и
56.10 лева – лихва за забава, за периода от 03.02.2017г. до 31.01.2018 г.
Според втория
вариант, без прилагане на разпоредбата на чл. 4, ал.2 от договора - при непредставяне на обезпечение от
заемодателя, размерът на непогасените задължения по кредита е:
234.32 лв. –
главница и 23.63 лв. – лихва за забава, за периода от *** г. до **** г.
При този вариант
няма дължима договорна лихва.
От така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
В производството
по установяване съществуване на вземането си ищецът следва при условията на
главно и пълно доказване да установи договорната връзка със заемополучателя
заемодателя, размера на вземането си. Ответникът следва да докаже наличието
на правоизключващи или правопогасяващи
вземането обстоятелства.
Съгласно
твърденията на ищеца и представения договор за паричен заем от ****г. „Изи Асет Мениджмънт” АД е предоставило
паричен заем на С. С.И. в размер на 1
000 лева. Договорът е подписан от С. С.И.
в качеството му на заемополучател.
Представеният договор представлява частен документ, съдържащ подписа на
ответника и съобразно чл.180 ГПК представлява доказателство, че изявленията,
които се съдържат в него, са направени
именно от ответника, което от своя
страна установява наличието на валидно облигационно правоотношение по договор
за паричен заем и изразяване на съгласието на заемополучателя с всички
конкретни условия по заема в договора.
Съгласно
договореното заемната сума е следвало да бъде връщана от кредитополучателя чрез
внасянето на 27 седмични вноски, всяка в
размер на 41.16 лева, включваща
договорна лихва и главница. Размерът на дължимата договорна лихва според
уговореното е 111.32 лева.
От заключението
на вещото лице се установява, че ответникът не е изплатил всички вноски по
кредита.
Претенцията на
ищеца включва и начислена неустойка и такса разходи за извънсъдебно събиране на
задължението. Задължението за заплащане на неустойка се извежда от чл.4 от
договора за паричен заем, който предвижда такава да е дължима при неизпълнение
на поетото задължение от страна на заемополучателя да осигури обезпечение на
заемодателя /осигуряване на поръчители –физически лица, които следва да
отговарят на конкретни изисквания, определени от заемодателя или предоставяне
на банкова гаранция/ в тридневен срок от подписване на договора. Уговореният
размер на неустойката е 669.33 лева.
Тъй като съдът
следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели
такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при
преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно
решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, от значение е дали сключеният между страните
договор, който по своята правна характеристика и съдържание представлява
договор за потребителски кредит, е валиден и дали клаузите му са
съобразени с изискванията на специалния
закон - ЗПК, какъв е уговорения ГЛП и ГПР, дали посочените клаузи от процесния
договор нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно
обогатяване на ответника, дали е налице явна нееквивалентност и нищожност на
договора, дали уговорената неустойка и разходи за събиране на вземането не са
нищожни, поради накърняване на добрите нрави,
изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по т. д. №
1/2009г. на ОСТК на ВКС.
Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето
му създава значителни затруднения при
изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало
да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение
и риска по предоставяне на заем
към датата на сключване на договора с оглед на индивидуалното договаряне
на договорните условия.
Начинът, по който е уговорена неустоечната клауза,
създава единствено предпоставки за начисляването на тази неустойка, което като
резултат е несъвместимо с добрите нрави и насочва към извод, че
неустойката излиза извън присъщите ѝ по закон функции, тъй като още към
момента на уговарянето ѝ създава предпоставки за неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя.
От член 8,
параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно, че
преди сключване на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може
да включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл в
съображение 26 се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е
особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не
предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а
държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на
такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин. Преддоговорното
задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на
кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от
свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на
Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в
предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна
хармонизация в редица ключови области, която се приема като необходима, за да
се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита
на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ
вътрешен пазар на потребителски кредити.
В този смисъл параграф 40-43 от Решение от 27 03. 2014 г. по дело
C-565/12 на четвърти състав на СЕС. В този смисъл клауза, която предвижда, че
се дължи неустойка при неосигуряване на поръчител, което задължение става
изискуемо след 3 дни от подписване на ДПК е в пряко противоречие с целта на
Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера
на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го напри, дългът му
нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта е, ако има съмнение в
платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след
предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би съответствало на
изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от
разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит. Съдът има задължение
да се придържа към Директивата при тълкуването на националния закон, като той
следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата (решения
по дела C-106/89 Marleasing и 14/83 Von Colson). На следващо място следва да се
посочи, че неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди,
е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели
само и единствено да постигане неоснователно обогатяване. На последно място, по този начин се заобикаля
законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че
при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва, а с
процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно
акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат
вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са, че
вземането няма да бъде събрано. На практика така се стига до кумулирана
неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което
е недопустимо. При това още веднъж следва да се подчертае, че тези вреди са
самопричинени, тъй като, ако има предварителна оценка, че е нужно обезпечение, за да се отпусне кредитът,
той не би трябвало да се отпусне преди да се предостави обезпечението. В случая
това изискване не е спазено и от неизпълнение на това задължение за
предварителна оценка финансовата институция не може да черпи права за себе си,
за да изведе легитимен интерес да претендира
описаната неустойка.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията
на закона, е нищожна.
С оглед
изложеното съдът приема, че цитираната клауза е нищожна и като такава не
поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение, поради и
което искът за заплащане на неустойка в размер на 327.41 лв., както е посочено
и в заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, а не, както е посочено в петитума
на исковата молба, е неоснователен и следва да се отхвърли.
Съдът счита още,
че предвидената в договора за паричен заем разпоредба за такса разходи в случай на забава на плащане
на погаситена вноска с повече от 30 дни противоречи на ЗПК, на добрите нрави и
е нищожна по следните съображения:
Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал.1 ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено в
договора и това е лихвата за забава. По изложените съображения процесната клауза
преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава.
По тази причина тя влиза в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл.
33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е и в
пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността
си представлява неустойка, излизаща извън присъщите ѝ от закона функции,
поради което се явява нищожна.
Освен изложеното
следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК
императивно въвежда забрана
да се изисква заплащане на такси
и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, каквато представлява
таксата за събиране на
задължението. Т. е. клаузата
противоречи на цитираните норми
на ЗПК.
В резултат на
изложеното съдът стига до извода, че процесният договор за кредит е нищожен
като сключен в нарушение на добрите нрави.
Сключеният между
страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици
следва да се съобразят с изискванията на специалния закон- ЗПК в релевантната
за периода редакция (така в определение № 351 от 22.04.2016 г. на ВКС по търг.
дело № 3026/2015 г., І т. о.).
По отношение на
претенцията да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца
договорна лихва, съдът намира следното:
По процесния
договор за потребителски кредит на ответника е предоставена в заем сума от 1
000 лв., при уговорен ГЛП в размер на
40,00 % и ГПР в размер на 47.33 %. Лихвата по договора е възнаградителна – за
ползване на дадената парична сума. Посочените клаузи от процесния договор нарушават принципа на справедливост и
създават условия за неоснователно обогатяване на ответника. Налице е явна
нееквивалентност между двете престации, като данните по делото не установяват
обстоятелства, които да обосновават определянето на ГЛП и на ГПР по процесния
договор в такъв висок размер, довел до нееквивалентност на насрещните престации
при установената стойност на заема и недоказаността на значителни разходи или
риск, поет от заемодателя за срока на договора, които да оправдават
договорянето на такива високи проценти.
За да е налице
нищожност е необходимо да е налице значителна липса на еквивалентност на
насрещните престации или вземането на едната страна да е в размер, който
чувствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели
обогатяване, а не само възмездяване, какъвто е настоящият случай. Във всеки
отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по
конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен
субект съставлява действие, което накърнява „добрите нрави“, злепоставя чужди
интереси с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка,
съдът прави извод дали са налице действия, които да правят договора нищожен
поради накърняване на добрите нрави. Принципно, възнаградителната лихва
съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума. Когато е налице
явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена,
се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните
отношения. Както е прието в решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008
г. на ВКС, ІV г. о., „понятието добри нрави предполага известна еквивалентност
на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за
нарушение, водещо до нищожност....“.
Предявената
искова претенция за сумата от 31.95 лв., представляваща договорна лихва за
периода от *** г. до **** г., следва да се отхвърли като неоснователна.
Връщането на получената сума като главница по договора за кредит категорично се
дължи от лицето, което я е получило в случай, че не е налице дарение или друго
обстоятелство, което да изключва дължимост на главницата. Когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по същия / чл.23 ЗПК/.
С оглед
изложеното, съдът намира че исковата претенция е основателна за следните суми:
234.32 лв. – главница и 23.63 лв. – лихва за забава, за периода от 03.02.2017
г. до 31.01.2018 г., съобразно т. 3 А – без влизане в сила на задължението по
чл. 4 от договора, от заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.
По разноските :
Ищецът е поискал
да му се присъдят направените разноски по исковото и заповедното производства,
и е представил списък на същите за сумата от 550 лева. Следва да се отбележи,
че платената държавна такса в исковото производство е 25.00 лева, а не 175
лева. В този случай претендираните от ищеца разноски ще са 400 лева.
Съобразно изхода
на спора на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от
иска, а именно: 75.00 лева – по заповедното производство/ 25.00 – държавна
такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение и 94.08 лв. - по исковото производство.
С оглед изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
Приема за
установено на основание чл.422 ГПК по отношение на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Васил
Левски”, № 114, етаж Мецанин, че С. С.И., с ЕГН: **********,***, дължи заплащане на следните суми: 234.32 лева
/двеста тридесет и четири лева и тридесет и две стотинки/, представляваща
дължима главница по Договор за паричен заем № **** от **** г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – *** г. до
окончателното изплащане на задължението, 23.63 лева /двадесети три лева и
шестдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от *** г. до **
г.,
включително, като вземането е прехвърлено с Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и
Приложение № 1 към него от 01.02.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********,
за което е издадена Заповед за
изпълнение № *****г. по ч. гр. д. № ***
г. по описа на РС-Дулово.
Отхвърля
предявения от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски”, № 114, етаж Мецанин,
срещу С. С.И., с ЕГН: **********,***,
иск с правно основание чл.422 ГПК
за установяване дължимостта на
сумите от: 31.95 лв. /тридесет и един лева и деветдесет и пет стотинки/
- договорна лихва за периода от *** г.
до ****г., 327.41 лв. /триста двадесет и
седеем лева и четиридесет и една стотинки/ - неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, и за размера над 23.63 лв. до претендирания от 56.10
лева, представляващ дължима лихва за забава за периода от ***г. до **г., за които
е издадена Заповед за изпълнение № ***г. по ч. гр.д. № 146/2018 г. по описа на РС-Дулово,
като неоснователен.
ОСЪЖДА С. С.И.,
с ЕГН: **********,***, да заплати на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Васил Левски”, № 114, етаж
Мецанин, представлявано от Р. Г. А. и Т.Я.К. по банкова сметка: *** ***; BIC ***;
Банка: „Юробанк България“ АД (б. „Пощенска банка“ АД), сумата от 94.08 лв./деветдесет и четири лева и осем
стотинки/ - разноски по настоящото исково производство и 75.00 лв./седемдесет и
пет лева/- разноски в заповедното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Силистренският окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: