№ 288
гр. Пловдив, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Розалия Кр. Шейтанова
Членове:Весела Ив. Евстатиева
Миглена Р. Маркова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
в присъствието на прокурора Галин П. Гавраилов
като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20235300601267 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава XХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. И. Р. – защитник на подсъдимия
В. С., срещу Присъда № 22/27.01.2023г. по НОХД №4067/2021г. на ПРС, ХІ-
ти н.с.
С Присъда № 22/27.01.2023г. по НОХД № 4067/2021г. на ПРС, ХІ- ти
н.с., е признал подсъдимия В. С. за виновен в извършване на престъпление
по чл. 343б ал. 1 НК и го е осъдил на 1/една/ година лишаване от свобода и
глоба в размер на 300лева.
На осн. чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така наложеното му наказание
е отложено за срок от три години.
На осн. чл.343г вр. с чл.343б ал.1, вр. с чл.37 ал.1 от НК подсъдимият е
лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от една
година и три месеца, като на осн. чл.59 ал.4 от НК е приспаднато времето,
през което е бил лишен от това право по административен ред, считано от
19.01.2021г. до датата на влизане на присъдата в сила.
1
В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото
разноски за експертиза.
Веществените доказателства е постановено да бъдат унищожени като
вещи без стойност след влизане на присъдата в сила.
Срещу постановената осъдителна присъда е постъпила жалба от адв. И.
Р. – защитник на подсъдимия В. С., в която се иска присъдата да се отмени,
като неправилна и необоснована и да се постанови нова оправдателна
присъда. В срока по чл 320 ал.4 от НПК е постъпило допълнително
изложение към жалбата, в което се сочи, че първостепенният съд неправилно
е оценил събрания доказателствен материал, приемайки че подсъдимият е
употребил алкохол преди влизането му на бензиностанция „Лукойл“, като
така е игнорирал обясненията на подсъдимия и е постановил съдебен акт
изграден върху предположения. Наведени са доводи, че неправилно
контролирания съд е приел, че не е доказано подсъдимият да е бил задействал
ръчната спирачка на управлявания от него тежкотоварен автомобил.
Изложени са съображения за неприложимост на ППВС №1/1983г. на ВС на
РБ. Алтернативно се иска, ако ОС-Пловдив приеме, че подс. С. е управлявал
моторно превозно средство след употреба на алкохол, да се приложи
разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, предвид малозначителността на деянието
или да се намали размера на наложените му наказания.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът поддържа
жалбата и допълнителното изложение към нея.
Подсъдимият редовно призован за съдебното заседание не се явява и не
сочи уважителни причини за неявяването си.
Представителят на Пловдивската окръжна прокуратура счита
постановената присъда за правилна, законосъобразна и справедлива.
Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а съдебният акт потвърден.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото,
изразеното от страните в жалбата и пред настоящия съдебен състав и
съобразно правомощията си по чл. 313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло
правилността на присъдата по посочените от страните основания и извън тях,
намира и приема за установено следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, от
процесуално легитимирани лица и е насочена срещу подлежащ на обжалване
2
по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови присъдата си, Пловдивският районен съд е възприел за
установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият В. С. /V. S./ е роден на ********** г. в гр. Г., Република
Северна Македония, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г., Република Северна
Македония, ул. „******“ № **, гражданин на Република Северна Македония,
със средно образование, работещ, неженен, неосъждан, с персонален №
********.
Подсъдимият бил правоспособен водач на моторно превозно средство с
категории: В, С1, С, ВЕ, С1Е, СЕ, F, G, M, за което притежавал СУМПС №
********, издадено от Република Северна Македония. Работел като
********* на тежкотоварен автомобил (ТИР) към фирма „********“ със
седалище в гр. *******.
Свидетелите: Г.Г.Р. и И.Г.Х. работили като ********* на
бензиностанция „Лукойл Б017“, находяща се на Автомагистрала „Тракия“,
154 км - юг, в землището на село Белозем, обл. Пловдив. Съобразно
служебните им задължения те зареждали гориво и обслужвали клиентите с
автомобили, а вътре в залата на обекта работела свид. В.Г..
На 19.01.2021г. свидетелите- Г.Р., И.Х. и В.Г. били на смяна за времето
от 07:00ч. до 19:00ч. Бензиностанцията била собственост на „ЛУКОЙЛ
България“ ЕООД, а неин управител била свид. И.Т.. На 19.01.2021 г. свид. Р.,
свид.Х. и свид. Г. застъпили на работа на бензиностанцията около 06:50 часа.
Те били отвън до колонките, когато видели тежкотоварен автомобил марка
„Скания“ с рег. № ****** с прикачено към него полуремарке „Шмитц“ с рег.
№ ****** да се насочва към газколонката. Мястото било тясно и оттам не
можели да преминават големи камиони, а и бензиностанцията не разполагала
с паркинг за товарни автомобили, поради което свид. Р. застанал на пътя пред
камиона и започнал да маха с ръце, така че да покаже на водача, че не може
да навлезе там с управлявания от него товарен автомобил. Водачът възприел
дадените му знаци, спрял и започнал да прави маневра – движение назад,
искайки да излезе от бензиностанцията. При движението си назад водачът не
успял да насочи правилно задната част на ремаркето и то ударило, намиращия
3
се зад него електрически стълб за осветление, част от оградата на
бензиностанцията и пътен знак, регулиращ движението в района на
бензиностанцията. В същия момент свид. Р. вече бил с гръб към него и се
връщал към свид. Х., когато чул шума от сблъсъка. Обърнал се, видял какво
се случва и застанал пред камиона, пак махайки с ръце, за да даде сигнал на
водача да спре, дори почукал по кабината му. Свид. Х. също се опитвал да
сигнализира на водача да спре, когато последния ги видял и спрял товарния
автомобил. Първоначално водачът останал в кабината, като свид. Р. му казал
отвън да остане така, че ще бъде извикана полиция и отишъл да вземе конуси
и да огради товарния автомобил. Същите събития видяла и свид. Г., която се
обадила на управителката на обекта, за да я информира за случилото се. По-
късно същият ден тя пристигнала на място, където й бил предоставен
протокол за ПТП с материални щети № 2021-1024-86/19.01.2021 г. с бланков
№ 1768155.
Докато свид.Р. отишъл да взима конусите, до товарния автомобил
останал свид. Х.. В този момент водачът на камиона слязъл от шофьорска
кабина, погледнал към задната част на камиона и се качил обратно, без да
разговаря със свид. Х.. Свид.Р. се върнал и оградил товарния автомобил.
Междувременно в 06:59 ч. от телефона на свид.Г. той подал сигнал на тел.
112. Сигналът бил приет от дежурния оператор на ЕЕН 112, който го предал
последователно към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр. Пловдив,
ОДЧ на ОД на МВР - гр. Пловдив, ЛПИ и EVN - „Електроразпределение Юг“.
На място първоначално пристигнал полицейски екип от служителите:
свид. И.И. и колегата му К.К. - ******** към Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР - гр. Пловдив, назначени като автопатрул № *** за времето от
07:00 часа до 19:00 часа на 19.01.2021 г. Те обслужвали участък от
Автомагистрала „Тракия“ от 106 км до 133 километър. Колегите им, които
обслужвали магистралата на изток /от 133 до 157 км/, започвали работа от
08:00 часа и тъй като те все още не били застъпили, около 07:40 часа свид. И.
и К. отишли на място да проверят сигнала, получен в ОДЧ. На място те
разговаряли със служителите на бензиностанцията и установили паркирания
тежкотоварен автомобил /ТИР/ марка „Скания“ с македонски рег. № ****** с
прикачено към него полуремарке „Шмитц“ с македонски рег. № ******,
който бил с работещ двигател и включени светлини и стоял на мястото на
настъпване на въпросното ПТП. Те видели деформираната ограда, както и
4
изкривения пътен знак и електрически стълб с три осветителни тела. Свид. И.
забелязал, че водачът спи в кабината на леглото и му отнело известно време и
усилия, за да го събуди. От документите на водача и превозното средство
установили, че това е подсъдимият В. С. /V. S./, гражданин на Република
Северна Македония, притежаващ съответната категория за управление на
тежкотоварен автомобил с ремарке. Полицейските служители решили да го
тестват за употреба на алкохол, тъй като той миришел на алкохол, а и при
слизане от кабината на камиона залитал. Подсъдимият се съгласил и бил
тестван от свид. И.И. за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер
Алкотест 7510“ с фабричен № ARDM - 0245, който в 07:57 часа отчел 1,78
промила алкохол в издишания от водача въздух. Пробата била извършена в
присъствието на свид. И. Х. и колежката му свид. В.Г., на които бил показан
резултата от положителната проба. Подсъдимият С. от своя страна също бил
запознат с показанията на техническото средство, като не направил
възражения, но по-късно изразил желание да даде и кръвна проба.
Междувременно бил изгасен двигателя на превозното средство. Свид. И.И. и
колегата му К.К. докладвали случая на ОДЧ и изчакали пристигането на
място на колегите им от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР — гр.
Пловдив- свид. М.З. и И.Г., които продължили работата по случая. Свид.З. и
Г. също усетили, че подсъдимият лъхал на алкохол, говорът му бил завалян,
очите му видимо зачервени и не бил много адекватен. Свид. З. го попитал
какво точно се е случило, но подсъдимият не могъл да обясни ясно, освен, че
искал да ползва паркинга на бензиностанцията. Свид.З. попитал подсъдимият
дали е употребил алкохол, на което последния отговорил, че бил изпил две
бири. Въз основа на запазеното местопроизшествие и личните си възприятия
свид. М.З., в присъствието на колегата си И.Г. съставил на подс. С. АУАН
серия АА с бланков № 491836 за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП за
допуснатото ПТП, с който били иззети като доказателства притежаваното от
подсъдимия СУМПС и свидетелството за регистрация на управляваното от
него МПС, както и АУАН серия АА с бланков № 491837 - за констатираното
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП, а именно - за управлението
на МПС след употреба на алкохол. Подсъдимият се запознал със
съдържанието на двата акта и ги подписал без възражения. Свид. З. издал на
подсъдимия С. и талон за изследване с бланков № 0055400, като с него му
било указано, че има право да се яви в здравно заведение в съответствие с
5
изискванията на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. на MЗ, МВР и МП за реда за
установяване употребата на алкохоли/или наркотични вещества или техни
аналози, за което подсъдимият се съгласил. Затова той бил съпроводен до
ЦСМП - гр. Раковски, където му били взети кръвни проби от медицинско
лице - Н.М.Ш.. Бил издаден и протокол за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози, в който било записано по данни
на самия С., че бил изпил 5-6 бири, всяка по 500 мл.
Подсъдимият В. С. бил задържан по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в
помещение за временно задържане на Шесто РУ при ОД на МВР - гр.
Пловдив, като била оформена заповед за задържане на лице с рег. № 329зз-
14/19.01.2021 г. Посолството на Република Северна Македония било
надлежно уведомено за задържането.
Първоинстанционният съд е приел назначената и изготвена в хода на
досъдебното производство, химична експертиза № 46/20.01.2021 г., видно от
чието заключение в изследваната проба кръв, дадена от подсъдимият е
установено наличие на етилов алкохол от 1.34% промила.
Възприетата фактическа обстановка изцяло се подкрепя от събраните по
делото доказателства, които са детайлно и подробно разгледани от РС
Пловдив, като съдът е дал аргументиран отговор, кои доказателства приема за
достоверни, кои не и защо. Мотивите на съда относно това кои доказателства
кредитира и въз основа на какви съображения, както и изградената от тях
фактическа обстановка се споделят и от настоящата съдебна инстанция.
Правилно ПРС е кредитирал гласните доказателства- показанията на
свидетелите –М.З., И.И., Г.Р., И. Х., И.Т. и В.Г., както и приобщените
писмени доказателства - Протокол №46 от 20.01.2021 г. за химическа
експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина,
АУАН с бл. № 491837/19.01.2021г. и АУАН с бл. № 491836/19.01.2021г.,
талон за изследване № 0055400 от 19.01.2021 г., протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, протокол за ПТП № 1768155, копие
на СУМПС и документи за собственост на автомобил, фиш за спешна
медицинска помощ № 1622310 от 19.01.2021 г. на ЦСМП гр. Раковски,
протокол за доброволно предаване, протокол за оглед на веществени
6
доказателства ведно с фотоалбум, писмо рег. № 10585р-646 от 08.03.2021 г. от
РЦ 112 – Кърджали ведно с диск, протокол за оглед на веществени
доказателства, заповед за задържане на лице, характеристична справка,
справка за съдимост. Същите са последователни, кореспондиращи напълно
помежду си, изграждащи логически обоснованата фактическа обстановка
приета от съда, която напълно се споделя от настоящата инстанция.
Обосновано след задълбочен анализ, ПРС е приел, че обясненията на
подсъдимия С., относно обстоятелството, че е бил задействал ръчната
спирачка на моторното превозно средство, както и че е употребил алкохол
след спирането му на бензиностанцията не са кредитирани с доверие. С тях
той според настоящия съдебен състав декларативно отрича авторството на
деянието, за което е обвинен и доколкото те не са подкрепени от други
доказателства, съдът, счита, че са израз на правото му на защита. В тази
връзка направеното от страна на защитника възражение, че ПРС
необосновано е игнорирал обясненията на подсъдимия, в посочените по- горе
части е неправилно, предвид и обстойно изложените съображения на
първостепенния съд, които се подкрепят напълно от въззивния състав.
При правилно установената фактическа обстановка, съдът счита, че е
приложен и съответния на нея материален закон, като първоинстанционният
съд е приел, че подс. В. С. е осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на престъплението по чл. 343б ал.1 от НК като на
19.01.2021 г. на Автомагистрала „Тракия“, 154 км посока гр. Бургас, землище
на село Белозем, обл. Пловдив е управлявал моторно превозно средство –
товарен автомобил марка „Скания“ с рег. № ****** с прикачено към него
полуремарке „Шмитц“ с рег. № ******, с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1,2 на хиляда, а именно - 1,34 на хиляда, установено по надлежния ред
- с протокол за химическа експертиза № 46/20.01.2021 г. на „УМБАЛ -
Пловдив“ АД - гр. Пловдив.
Обосновани и подробни са изложените съображения от първостепенния
съд, че подсъдимият е управлявал МПС под въздействието на алкохол,
установено по предвидения в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (загл. изм. - дв, бр. 81 от 2018 г.
Налице е изпълнителното деяние на престъплението, а именно управление на
7
МПС, доколкото двигателят на товарния автомобил е работел, фаровете му са
били включени, обстоятелства, което не се отричат и от самия подсъдим. В
тази насока правилно контролирания съд се е позовал на задължителната
съдебна практика – ППВС №1/1983г. на ВС на РБ. Възражението на защитата,
че същото е неприложимо е неправилно, доколкото то касае престъпленията
регламентирани в глава ХІ, раздел ІІ-ри – престъпления по транспорта, част
от които е и инкриминираното деяние на подсъдимия.
Настоящият съдебен състав, счита, че не следва да бъде приложена
разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. Изложените от защитата аргументи пред ОС-
Пловдив, че дори и да се приеме, че подсъдимият е управлявал моторно
превозно средство след употреба на алкохол то степента на обществена
опасност на деянието е явно незначителна, не се споделят. Действително
подсъдимият е неосъждан, но според съда с оглед завишената обществена
опасност на престъпленията по чл.343б ал.1 от НК, не може да се приеме, че
деянието е малозначително или е налице явна незначителност на същото.
Настоящият съдебен състав счита, че за да се приеме, че деянието е
малозначително или че обществената му опасност е явно незначителна,
поради което и то не е общественоопасно следва обществените отношения,
които то защитава да не бъдат накърнени или ако бъдат увредени,
застрашени то да бъде в минимална степен. В конкретния случай
подсъдимият е правоспособен професионален водач на МПС, който
вследствие на употребеното количество алкохол не е успял да извърши
безопасно маневрата движение назад и е причинил пътно транспортно
произшествие, като управлявяния от него камиона е ударил оградата на
бензиностанцията, пътен знак и лампа, причинявайки имуществени вреди.
Обстоятелството, че не е причинена по сериозна щета, както и че не са
пострадали от поведението на подсъдимия лица е благоприятно за лицето
стечение на обстоятелствата, предвид установената висока концентрация на
алкохол в кръвта му. В настоящият случай още със самото запалване на
двигателя на автомобила и привеждането му в движение той е нарушил
обществените отношения свързани с безопасното движение на моторни
превозни средства. С поведението си на 19.01.2021г., подсъдимият е
застрашил, поставил в опасност живота и здравето на граждани, които
незабавно са сигнализирали на органите на реда, за извършеното от него
нарушение, доказателство, за което е подадения сигнал на тел.112. Предвид
8
това не е необходимо от поведението поставило в опасност живота и здравето
на хората и нарушило установените правила в Закона за движение по
пътищата да се очаква да настъпят и други обществено опасни последици.
Самото деяние, да се управлява МПС след употреба на алкохол в достатъчна
степен поставя в опасност живота и здравето на хората, поради което
законодателят го е въздигнал в престъпление, без да изисква от него да са
настъпили и други вредни последици. Предвид изложеното настоящия
съдебен състав счита, че е неприложима в случая разпоредбата на чл.9 ал.2 от
НК, тъй като не е налице малозначителност на деянието, поради което и то да
не е обществено опасно или обществената му опасност да е явно
незначителна.
Правилно е прието и че деянието е извършено с пряк умисъл, като
форма на вина.
Пловдивският окръжен съд намира, че първоинстанционният съд
правилно е отчел индивидуализиращите отговорността на подсъдимия В. С.
обстоятелства, а именно като смекчаващите такива правилно са отчетени
чистото му съдебно минало и трудова ангажираност, а отегчаващи
отговорността обстоятелства аргументирано не са отчетени, поради което и
законосъобразно е определил наказание в минималния размер предвиден в
нормата на чл.343б ал.1 от НК- „лишаване от свобода”, за срок от една
година. Законосъобразно на осн. чл.66 ал.1 от НК е определено изпълнението
на наказанието да бъде отложено за срок от три години, предвид липсата на
осъждания на подсъдимия. Така определеното наказание настоящия съдебен
състав приема като отговарящо на обществената опасност на деянието и дееца
и на целите визирани в чл.36 от НК. Наложеното наказание е съобразено с
високата степен на обществена опасност на деянието и на дееца и на
изложените смекчаващи вината обстоятелства, поради което не се явява явно
несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 т.1 от НПК. Налагане на по- леко
наказание би било неоправдана привилегия на подсъдимия, доколкото не се
констатират от въззивния съд многобройни или изключителни смекчаващи
вината обстоятелства, които да обусловят приложението на чл.55 от НК,
поради което и искането на защитата подсъдимия, с което се иска намаляване
размера на наложеното наказание се явява неоснователно.
Кумулативно наложените наказания „глоба“ в размер на 300лева и
9
лишаване от право да управлява моторни превозни средства, съобразно
чл.343г от НК за срок от една година и три месеца са напълно адекватни и
справедливи с оглед извършеното от дееца, имотното му състояние и предвид
установената концентрация на алкохол в кръвта му. Правилно е приложена
разпоредбата на чл.59 ал.4 от НК като е приспаднато времето, през което е
бил лишен от това си право по административен ред, считано от 19.01.2021г.
до влизане на присъдата в сила. Законосъобразно е приложената и нормата на
чл.59 ал.2 във вр. с ал.1 т.1 от НК, като е приспаднато времето, през което
подсъдимия е бил задържан по ЗМВР за срок от 24 часа.
ПРС се е произнесъл правилно съобразно разпоредбата на чл.189 от
НПК и в унисон с ТР № 4/ 11.02.2014г. ОСНК, относно направените по
делото разноски.
С оглед на изложеното Пловдивският окръжен съд намира атакуваната
присъда за обоснована и съответна на събраните по делото доказателства. Не
са налице основания за нейната отмяна и изменение, поради което трябва да
се потвърди. Жалбата срещу нея като неоснователна следва да се остави без
уважение.
Пред настоящата инстанция разноски не са направени, поради което не
се и присъждат.
С оглед на изложеното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №22/27.01.2023г., постановена по НОХД №
4067/2021г. по описа на ПРС, ХІ- ти н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Да се уведомят страните, че решението е изготвено.
Решението преведено на македонски език да се изпрати на подсъдимия
на постоянния му адрес.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11