О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 14.04.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, в
закрито съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Григорова ч.гр.д. № 2599 по описа на съда за 2021 г., констатира
следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 577
от ГПК.
Образувано е по жалба на М.С.Д., чрез адв. А. Д.срещу
отказ на съдия по вписвания при СРС за вписване на решение № ІІ-55-72433 от
14.04.2020 г. по гр.д. № 62231/2016 г. по описа на СРС, с което в дял на М.С.Д.
е разпределен описаните в решението недвижими имоти.
В жалбата се сочи незаконосъобразност на мотивите за
отказ. Видно от диспозитива на решението, адв. Д.била пълномощник на М.Д..
Нормативната уредба не съдържала реквизити, на които заявлението за вписване
следвало да отговаря. Молбата за вписване поставяла начало на охранително производство,
което обаче нямало самостоятелно значение. На вписване подлежал приложения към
нея акт. Това била и дължимата от съдията по вписванията проверка – дали актът
подлежи на вписване и дали отговаря на изискванията за съдържание и форма.
Отделно от това, съдът издал разпоредително писмо, с което указал вписване на
съдебното решение.
Неоснователни били и мотивите за отказ поради
непредставяне на данъчна оценка на имотите в дела. Исковата молба била вписана
и внесената такса от 72.50 лева съответствала на стойността на дела на М.Д.. Съдията
по вписванията не дължал проверка и относно 6-месечния срок по чл. 115, ал. 2,
изр. 1 от ЗС и наличието на свързания с този срок оповестително-защитно
действие.
Молителят не дължал и представяне на скица-копие от
кадастралната карта, тъй като апартамент № 8 бил описан с индивидуализиращите
го белези.
Съдията по вписванията дължал да извърши вписване на
акта, без да подлага на контрол съдебното решение. Моли определението от
01.02.2021 г. да бъде отменено и да бъде разпоредено вписване на решение №
ІІ-55-72433 от 14.04.2020 г. по гр.д. № 62231/2016 г. по описа на СРС в частта
относно дела на М.С.Д..
Съдът намира, че частната жалба изхожда от легитимирано
лице срещу подлежащ на обжалване акт на съдия по вписванията, в срока по чл.
275, ал. 1 от ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, тъй
като доводите, с които е отказано вписване на решението, са в незаконосъобразни
и в противоречие с практиката на ВКС.
Когато е представено за вписване съдебно решение,
което нормативен акт предвижда да бъде вписано, какъвто е конкретният случай, съдията
по вписванията е длъжен да го впише, независимо от неговото съдържание. В
производството по чл. 577 от ГПК съдията по вписванията не извършва каквато и
да било проверка, а дължи изпълнение на съдебното разпореждане за вписване.
След съдебния, друг акт съдията по вписванията не може да издава. В този смисъл
са указанията по т. 6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д. № 7/2012 г. на
ОСГТК на ВКС.
Не е в правомощията на съдията по вписванията да
проверява дали евентуално вписване би породило оповестително-защитното действие
на съдебното решение. Представеният за вписване акт е сред подлежащите на
вписване, а ще има ли той предписаното от нормата на чл. 115, ал. 2 вр. чл. 114
от ЗС действие е въпрос от значение при спор между страната, която черпи права
от вписаното решение и друг правен субект с претенции по отношение на имота, за
който се отнася решението.
Нормата на чл. 6, ал. 1, б. „в“ от Правилника за
вписванията изисква имотът да бъде описан, като се посочи по вид,
местонахождение, номер, площ и граници. Когато имотът се намира в район с
одобрена кадастрална карта, описанията се извършват съобразно данните по чл.
60, т. 1 – 7 от ЗКИР и в тези случаи се прилага скица, скица-проект, схема или
схема-проект, издадени от АГКК или нотариално удостоверени преписи от тези
документи. (чл. 6, ал. 3 от ПВп). В случая представяне на горепосочените
документи не се изисква, тъй като в съдебното решение индивидуализиращите
белези на апартамент № 8 в гр. София, ж.к. „Дружба“ и на дворно място с
построената в него сграда в с. Горно Камарци, Софийска област са посочени.
Правилно и в съответствие с данните за стойността на
имотите съгласно решението от 14.04.2020 г. е определена и внесена дължимата от
М.С.Д. такса по чл. 2, ал. 1 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията
по вписванията. Основата, върху която се начислява 0.1 на сто, е 72 471
лева. Към молбата е представен платежен документ за внесени 72.50 лева.
На последно място, неоснователен е и отказът да се
впише решението поради непредставено от лицето, от което изхожда молбата,
пълномощно. След като съдът е разпоредил вписване на решението и е издал
придружително писмо, получено от адв. А. Д., последваща проверка на
представителната власт от съдията по вписванията не се извършва.
Ако представителната власт не е надлежно учредена при
предявяване на иска, тя може да бъде потвърдена и по-късно, до приключване на
исковото производство, а процесуалните действия без представителна власт ще се
считат валидни от момента на извършването им. В този смисъл е определение № 157
от 01.10.2019 г. по ч.гр.д. № 3014/2019 г. на ВКС, І г.о.
В случая към молбата е представен заверен от съда
препис на акта, с който в дял на М.С.Д. се поставят надлежно описаните в
съдебното решение недвижими имоти. Внесена е и дължимата държавна такса. Друга
проверка съдията по вписванията не извършва.
Постановеното на 01.02.2021 г. определение е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В охранителното производство липсва основание за
присъждане на разноски (определение № 164/28.09.2018 г. по ч.гр.д. № 3185/2018
г. на ВКС, І г.о.).
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 125 от 01.02.2021 г. на съдия по
вписванията при СРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ВПИШЕ представеното със заявление вх. № 4649 от 01.02.2021
г. от адв. А. Д., процесуален представител на М.С.Д., съдебно решение №
ІІ-55-72433 от 14.04.2020 г. по гр.д. № 62231/2016 г. по описа на СРС, ІІ г.о.,
55 състав, с което в дял на М.С.Д. са поставени описаните в него недвижими
имоти.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.С.Д. за присъждане
на разноски за производството.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.