Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………/22.01.2021 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10
състав, в публично
заседание на тринадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдията т. дело № 1900 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „С." ООД,
ЕИК: ******, срещу „А.А.О.С.Б." ЕООД, ЕИК ******.
Ищецът „С.“ ООД твърди, че притежава права върху промишлени дизайни,
регистрирани по националния ред в Патентно ведомство на Република България, с
наименование „Брава четиристранна за метални шкафове“ с peг.
№ 4349 и с дата на заявяване 22.01.2001 г., със срок на действие на
регистрацията до 22.01.2021 г., и с наименование „Брава и ключалка“, с peг. № 6326, с дата на заявяване 01.02.2006 г., и срок на
действие на регистрацията до 01.02.2021 година. Сочи, че в първия случай се
касае за брава предназначена за заключване на метални шкафове в комплект с
ключалка L 29 и комплект лостове, която може да се използва и като лява, и като
дясна, а във втория – за ключалка, предназначена за заключване на вътрешна
врата на ел. табло в комплект с Брава 2009, за заключване на външни врати на
трафопостове, подстанции и разпределителни касети - в комплект с Брава
четиристенна Е. Наред с това, въпросната ключалка е кодирана за съответната
позиция в системата за контролиран достъп, съобразно изискванията на
заключващата система тип МАСТЕР. Излага се, че, в качеството си на притежател
на изключителните права върху промишлените дизайни, ищецът „С." ООД не е
давал съгласие за производство, доставка и продажба, нито пък за предлагане
и/или излагане на пазара на такива стоки на никое юридическо или физическо
лице.
Ищецът твърди, че в края на 2016
г. е установил, че „М.Л.С.“ ООД (с променено наименование „А.А.О.С.Б." ЕООД) доставя и продава на българския пазар,
в резултат на сключен договор № 16- 209/01.04.2016г. с „Ч.Р.Б." АД, стоки,
представляващи: „БРАВА ЧЕТИРИСТРАННА ЗА
ЕДНОСТРАННА КЛЮЧАЛКА" и „КЛЮЧАЛКА
ЕДНОСТРАННА СЪС СЕКРЕТ“, които са идентични на тези, регистрирани като
промишлени дизайни и притежавани от „С.“ ООД. Твърди идентичността да се
установява от приложение № 2 към цитирания договор, в т. 4 от което да са
посочени технически характеристики на „Брава четиристранна за едностранна
ключалка“, идентични с тези на „Брава четиристранна за метални шкафове" с peг. № 4349 в Патентно ведомство на РБ, а в т.6 - съответно
„Ключалка едностенна със секрет“, която била идентична с „Брава и ключалка“ с peг. № 6326-0002 в Патентно ведомство на РБ. Сочи се, че договорът
е сключен за срок от 24 месеца, с предвидена възможност за мълчаливо удължаване
на срок с още 6 месеца, поради което ищецът счита нарушението на неговите права
върху дизайните да е извършено на територията на Република България, за период
от 30 месеца, считано от 01.04.2016 година.
Поради това, ищецът предявява искове, с които иска от Съда да признае за
установено между ищеца и ответника, че ответникът „А.А.О.С.Б."
ЕООД е нарушил правата на ищеца „С." ООД върху дизайни, с наименование
"Брава и ключалка", рег. № 6326, с дата на заявяване 01.02.2006 г. и
срок на действие на регистрацията до 22.01.2021 г., и с наименование
"Брава четиристранна за метални шкафове", рег. № 4349, с дата на
заявяване 22.01.2001 г. и срок на действие на регистрацията до 22.01.2021
година, да постанови изземване и унищожаване всички налични стоки, предмет на
нарушението и намиращи се в трето за спора лице - „Ч.Р.Б." АД, и да осъди
ответника да заплати разходите, свързани със разгласяване на диспозитива на бъдещото решение в два всекидневника и в
часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, определени от
съда. Претендира и разноските в производството.
В срок е депозиран отговор на исковата молба, с който ответникът „А.А.О.С.Б.“ ЕООД прави възражения относно допустимостта и
основателността на исковете. Сочи, че на основание чл. 49 ЗЗД възложителят на
обществената поръчка „Ч.Р.Б.“ АД следва да отговаря по исковете, като „А.А.О.С.Б.“ ЕООД не е пасивно легитимирано лице. Твърди се,
че мажоритарният собственик на ищцовото дружество, „Кодкий технолоджис“ ООД, ЕИК ******,
е участвало при проведената от „Ч.Р.Б.“ АД обществена поръчка, е бил наясно с
параметрите на ключалките и бравите, предмет на доставка, установени в
представената при поръчката документация, поради което е могъл да уведоми
възложителят на обществената поръчка, за да може да се премине към процедурата
за договаряне без публикуване на обявление за поръчка, по реда на чл. 164, ал.
1, т. 5 ЗОП. Поради това се твърди, че предявените искове са недопустими.
В случай, че Съдът намери възражението за недопустимост на исковете,
прави искане за привличане на „Ч.Р.Б.“ АД като трето лице – помагач на страната
на ответника.
На първо място се оспорват твърдения на ищеца, че е притежател на дизайн
с общ рег. номер 6326 и 4349, поради
което и не е активно легитимиран да предявява посочените искове. В тази връзка
оспорва доказателствената стойност на представените с исковата молба
доказателства от страна на ищеца, и по-специално – на представените от него
чертежи, като твърди същите да не са в състояние да предадат характеристиките
на промишления дизайн, а единствено функционалната особеност на продукта,
която, позовавайки се на чл. 3 ЗПД, твърди, че не e негова характеристика.
Излага, че посочените от ищеца продукти се отличавали единствено с
функционалните си характеристики, като по този начин не ставало ясно какъв е
регистрираният от ищеца дизайн, за да може да се извърши преценка за
съответствие с дизайна на продуктите на ответника. Твърди, че извън
функционалните елементи, останалите елементи на дизайните между създадените от
него и от ищеца продукти се различават, като дизайните създават цялостно
различно впечатление, поради което не е налице нарушение на правата на ищеца, в
качеството му собственик на съответните дизайни.
Оспорва предявения иск за изземване и унищожаване на стоките отново като
неоснователен, с оглед отразената с Директива 2004/48/ЕО на Европейския
Парламент и на Съвета от 29 април 2004 г., относно упражняването на права върху
интелектуалната собственост необходимост от това, прилагането на въпросните
мерки да бъде оправдано с целта, от една страна да се осуети по-нататъшното
увреждане на притежателя на правото, а от друга - да не се засягат неоправдано
негативно правата и интересите на трети за спора лица. Твърди, че произведените
от него стоки са доставени до крайния потребител, използват се от него, като са
монтирани в съответните обекти, като тяхното евентуално изземване и унищожаване
необосновано би увредило третото лице – възложител по обществената поръчка.
Моли Съда да остави без разглеждане така депозираните искове като
недопустими, или да ги отхвърли като неоснователни. Претендира разноски в
производството.
С определение 09.03.2020 г. като трето лице-помагач на страната на
ответника е конституирано дружеството „Ч.Р.Б.“ ЕАД.
В становище по иска третото лице-помагач „Ч.Р.Б.“ ЕАД оспорва иска по чл. 57, ал.1, т.4
от ЗПД, като сочи, че евентуално осъдително решение не би могло да бъде
изпълнено. Сочи се, че в резултат на проведена процедура по ЗОП между ответника
като изпълнител и третото лице-помагач като изпълнител възложител е сключен
договор за доставка на елементи на заключващи
системи 16-209/01.04.2016 година.
Стоките, предмет на договора са доставени от изпълнителя, като същите
вече не са налични по складовете на третото лице-помагач, тъй като са
монтирани към главните вещи –
електрически табла и е невъзможно отделянето им. За тези заключващи елементи не
се носи води статистика, регистър и не може да се посочи на кой точно обект са
монтирани Позовава се на т.24 от Приамбюла на
Директива 2004/48/ЕО. Поради това сочи, че искът е недопустим.
Съдът като обсъди представените по
делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове по чл. 57, ал.1, т.1 и т.4 от ЗПД и по чл. 57, ал.2 т. 3 от
ЗПД
По иска по чл.57, ал.1, т.1 от Закона за промишления дизайн
По този иск в тежест на ищеца е да установи следните предпоставки за
основателност на иска си.
1)
На
първо място - че е носител на права
върху промишления дизайн.
Ищецът твърди , че е носител на:
- право върху промишлен дизайн, с рег.
номер 4349 на ПВ на Република България с наименование „Брава четиристранна за
метални шкафове“, дата на заявяване 22.01.2001 г. и срок на действие на
регистрацията 22.01.2021 година;
- право върху промишлен дизайн, с рег.
номер 6326 на ПВ на Република България с наименование „Брава и ключалка“, дата
на заявяване 01.02.2006 г. и срок на действие на регистрацията 01.02.2021
година.
За установяване на тази предпоставка по делото са представени свидетелство
за промишлен дизайн, издадено на 20.12.2006 г. (стр. 36 – 37 по делото),
уведомление от ПВ на РБ по чл. 39 от ЗПД (стр.38 по делото), библиографска
справка от ПВ (стр. 39) и изображения към същата (стр. 40), справка за промишлен
дизайн чрез портала за електронни услуги на ПВ на РБ (стр. стр.43-44 и стр. 47).
В свидетелството и в справките и уведомлението е отбелязано, че С. ООД е
притежател на право върху регистриран промишлен дизайн с рег. номер 6326 с
наименование Брава и Ключалка, с начало
на закрила 01.06.2006 г. и срок на закрила до 01.02.2021 година.
Представени са и удостоверение от ПВ на РБ (стр. 51 по делото), видно от което правата
на собственост на промишлен дизайн с рег. номер 4349 и наименование „Брава четиристранна
за метални шкафове“ се прехвърлят от праводател ДЗУ
АД на С. ООД. Представена е и справка за промишлен дизайн чрез портала за
електронни услуги на ПВ на РБ (стр. 53-54) относно промишлен дизайн с регистров номер 4349-0001, дата на заявяване 22.01.2001
г. и срок на действие – 22.01.2021
година.
Правата на ищеца се установяват и от основното заключение на вещото лице по
допусната СТЕ, което в тази част не е оспорено от ответника.
Вещото лице Л.Д. е посочило, че от справка в базата данни на регистрирани
промишлени дизайни на Патентното ведомство се установява, че има регистрация на
името на С. ООД на:
- промишлен дизайн с номер 6326 с наименование „Брава и ключалка“. Вещото лице е посочило, че тази
регистрация съдържа два дизайна – брава
с номера 1.1. и 1.2 и ключалка с номера 2.1 и 2.2.
Бравата (регистров номер 6326-0001) е обемно
тяло, с правоъгълна форма, с четири хоризонтални жлеба, като в близост до
горния ръб има един отвор, разположен в средата.
Ключалката (регистров номер 6326-0002 – ФИГУРА
1 И ФИГУРА 2 ) е с кръгла форма, като в средата й е разположен отвор на ключа
за ключалката, с 1 зъб, като около нея са оформени две окръжности – по-светла и
по –тъмна. Към външната окръжност е закрепено кръгло капаче посредством кръгла
сглобка. (ФИГУРА 1 и ФИГУРА 2 са
двете изображения, приложени към заявката и съответно, с които е регистриран
промишлен дизайн 6326-0002)
ФИГУРА 1 (изображение
от сайта на ПВ на Република България
https://portal.bpo.bg/bpo_online/-/bpo/design-detail
относно
промишлен дизайн регистров номер 6326-0002)
ФИГУРА 2
В разясненията, дадени от вещото лице по време на приемане на
допълнителното заключение, вещото лице е посочило, че защитеният промишлен
дизайн са наименование „Ключалката“ (регистров номер
6326-0002) не може да се монтира към защитеният промишлен дизайн са
наименование Брава (регистров номер 6326-0001), а е
общ заключващ механизъм с промишлен дизайн с номер 4349 с наименование „Брава
четиристранна за метални шкафове“.
- промишлен дизайн с номер 4349 с наименование „Брава четиристранна за
метални шкафове“ (ФИГУРА 3).
Бравата представлява обемно тяло, с правоъгълен корпус. От четирите
страни има четири оси - лостове, като цялото тяло е като стилизирана звезда.
Бравата е с прикрепена към нея ключалка с ключ, разположена в лявата дясна
страна на бравата, в средата. Бравата има 4 жлеба с разположени в тях винтове и
гайки, като между жлебовете има малък отвор. В близост до четирите ъгъла на
бравата има 4 малки кръгли отвора за прикрепване.
ФИГУРА 3
(изображение от сайта на ПВ на Република България относно
промишлен дизайн регистров номер 4349-0001)
В разясненията, дадени от вещото лице по време на приемане на
допълнителното заключение, вещото лице е посочило, че защитеният промишлен
дизайн с номер 4349 наименование „Брава четиристранна за метални шкафове“
представлява по своята същност съставно изделие, като включва и брава и
ключалка, което се вижда и на представеното изображение. Но с оглед
представеното изображение и начина по
който е определен обхвата на закрилата – само на бравата, е направена
отделна регистрация на дизайна само на ключалката (промишлен дизайн с номер
6326-0002).
Както вещото лице е посочило, по време на приемане на основното
заключение – промишлените дизайни се защитават със своя външен вид, поради това
и изображението е обемно.
Това съответства и на изискванията на закона – чл. 31, ал.2, т.3 от ЗПД,
според която разпоредба към заявката за регистрация на промишлен дизайн се прилагат едно или няколко графични или
фотографски изображения, които ясно и пълно разкриват дизайна, за който се иска
закрила.
С оглед тези събрани по делото доказателства, Съдът намира, че се
установи наличието на първата предпоставка
за основателност на предявения установителен иск по чл. 57, ал.1, т.1 от ЗПД.
Неоснователни са доводите на ответника, че от представените писмени доказателства
не се установяват правата на ищеца върху посочените два промишлени дизайна
(като дизайн с регистров номер 6326 се включват две
изделия, т.е два дизайна). И ако представените свидетелства представляват
извадка от базата данни на ПВ, придобити чрез електронния портал, т.е не са
официален документ, то представените свидетелства от ПВ и удостоверения
представляват такива официални документи. С оглед заключението и на вещото
лице, по делото се установяват правата на ищеца, респ. обема им, вкл. върху
какви точно изображения на съответни продукти същият има регистриран промишлен
дизайн.
Относно заключението на вещото лице, че представените два броя технически
чертежи (стр. 42 - брава едноходова универсал
2009 и ключалка със секрет L
29 – стр.
48 по делото) не
съответстват на защитените промишлени дизайни, Съдът намира, че това действително
се установи по делото. Но както е посочило и вещото лице в разясненията, дадени
при приемане на основното заключение, обхваната на закрилата на промишления
дизайн е самото изображение.
Техническите чертежи, дори и да се представят при подаване на заявката за
регистриране на промишлен дизайн, не са
част от обхвата на закрилата.
Това следва и от разпоредбите на Закона за промишления дизайн – чл.8,
чл.18 и чл. 31. Именно изображението определя обхвата на закрилата.
Поради това и посоченото несъответствие, в конкретния случай е ирелевантно – нарушенията на правата по ЗПС се определят от
обхвата на закрилата, следваща от защитеното изображение, а не от техническите
чертежи, които се твърди, че отразяват изделието, към което е приложен
съответния дизайн.
Поради това и възражението в тази насока от ответника не неотносимо към спора.
Следва да се отбележи, че конкретните права на ищеца се установяват и
чрез справка на сайта на ПВ на РБ, чийто електронен каталог осигурява
възможност за отдалечен безплатен достъп за всички, вкл. и за Съда, за справка
за регистрираните промишлени дизайни на електронен адрес: https://portal.bpo.bg/web/guest/bpo_online/-/bpo/design-search.
2) Втората предпоставка за основателност
на иска е да е установен фактът на нарушението и проявните
форми, в които е реализирано по смисъла на чл. 19, ал. 1 и, ал. 2 от ЗПД.
Ищецът твърди, че ответникът е нарушил правата му върху описаните два регистрирани
промишлени дизайна чрез участие и сключване на договор за обществена поръчка с
третото лице, при което е продал на третото лице – помагач Ч.Р.Б. АД стоки, при
които са приложени промишлените дизайни, права, върху които има ищецът.
Нарушение на правото върху дизайна е всяко използване по чл. 19, ал. 2 от
ЗПД в търговската дейност на регистриран дизайн от трето лице без съгласието на притежателя (чл. 55 от ЗПД).
Във връзка с довода на ответника, че тъй като се касае за договор,
сключен с третото лице по реда на ЗОП, като техническите параметри на заданието
са дадени от възложителя, по силата на който ответникът е продал на третото
лице стоките, по отношение на които се твърди, че ищецът притежава правата на
регистриран промишлен дизайн, то това прави и исковете недопустими, Съдът
намира да отбележи, че тази теза е основана на неправилно разбиране на
законовите разпоредби.
В конкретния случай „използването“ по смисъла на чл. 19 от ЗПД на
продуктите, по отношение на които е приложен защитен промишлен дизайн, се
твърди, че е направено от ответника, чрез предлагането му на пазара, което се е
осъществило чрез продажбата на третото лице. Това е достатъчно да обоснове
наличието на правен интерес от предявените искове. Възможността да се търси
отговорност евентуално и от третото лице, ако същото използва по смисъла на чл.
19 от ЗПД продукти, към които е приложен дизайн от обхвата на закрила, от която
се ползва ищецът като носител на тези права, не води до недопустимост на
исковете срещу лицето, което е предложило и продало на пазара тези продукти.
Участието в обществена поръчка, обявена от третото лице – помагач – Ч.Р.Б.
АД по реда на ЗОП за доставка на стоки, върху които се твърди, че ищецът има
право на закрила на регистриран промишлен дизайн представлява „използване“ в търговската
дейност на ответника на продукти, върху които е приложен защитения дизайн по
смисъла на чл. 19, ал.2 предл. 2 от ЗПД – предлагане
на пазара.
По делото се установи, че ответникът А.А.О.С.Б. ЕООД (с предишно наименование М.Л.С. ЕООД) е
участвал в обществената поръчка и е продал на третото лице – помагач Ч.Р.Б. АД стоки,
описани в договор 16-209/01.04.2016 г. с предмет „Доставка на елементи за
заключващи системи“, реф. номер PPD 15079, обособена позиция 2 – „Брави
за врати на електромерни табла и ключалка едностранна
със секрет“ и приложения (стр. 8-35 по делото).
Между страните по делото не се спори, че ответникът е изпълнил
задълженията си по договора и е продал на третото лице-помагач, описаните в
приложение 1 и приложение 2 стоки – ключалка едностранна със секрет, без ключ и
със ключ (позиции 1 и 2 по приложение 1, съответно позиция 6 по приложение 2) и
брава четиристранна за едностранна ключалка (Позиция 4 от Приложение 1 и
позиция4 по приложение 2). В Приложение 1 към договора са описани стоките и
цените, а в Приложение 2 – техническите параметри. Това се установява и от
представените фактури.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за промишления дизайн, промишленият
дизайн е видимият външен вид на целия продукт или на част от него, определен,
по-специално, от особеностите на линиите, контурите, цветовете, формата,
строежа и/или материалите на самия продукт и/или орнаментите му, като съгласно чл.
12, ал. 2 от ЗПД, дизайните се считат идентични, когато техните особености се
различават само в несъществени детайли. Съгласно ал.2 от чл. 3 от ЗПД продукт
по смисъла на ал. 1 е всяко изделие, получено по промишлен или занаятчийски
начин, включително части, предназначени за сглобяване в съставно изделие,
комплект или композиция от изделия, опаковка, графични символи и печатни
шрифтове, с изключение на компютърни програми. Легална дефиниция на „изделие“ е
дадена в §1,т. 6 от ДР на ЗПД – „обособена производствена и търговска единица,
получена по промишлен или занаятчийски начин, предназначена за задоволяване на
човешките потребности“.
С оглед тези дефиниции, стоките, предмет на договор 16-209/01.04.2016 г.,
представляват „продукти“ по смисъла на ЗПД, тъй като са производствени единици,
получени по промишлен начин, предназначени за задоволяване на потребностите на
купувача по договора от изделия за вграждане в метални шкафове за ограничаване
на достъпа от поставените в шкафовете други изделия.
Основният спор по делото е дали към тези продукти, предмет на договор
16-209/01.04.2016 г. с предмет „Доставка на елементи за заключващи системи“, реф. номер PPD 15079 обособена позиция 2 – „Брави за врати
на електромерни табла и ключалка едностранна със
секрет“, и по специално относно ключалка едностранна със секрет, без ключ и със
ключ - позиции 1 и 2 по приложение 1, съответно позиция 6 по приложение 2) и
брава четиристранна за едностранна ключалка (Позиция 4 от Приложение 1 и
позиция 4 по приложение 2) е приложен дизайн в обхвата на закрилата по регистриран
дизайн под регистров номер 4349-0001 и 6326-0002.
Както вече бе посочено, обхватът на правната закрила на регистрирания
промишлен дизайн по ЗПД се определя от изображението на регистрирания дизайн и
се разпределя върху всеки дизайн, който не създава у информирания потребител
различно цялостно възприятие.
При подобни случаи всички сравнения следва да се правят с оглед
възприятията на продуктите от информирания потребител, който съгласно легалната
законова дефиниция - §1, т.17 от ДР на ЗПД се определя като потребител, който
има познания, опит и интереси в съответния стопански сектор, към който
принадлежи продуктът, към който е включен или приложен дизайнът.
Както е посочено и в практиката на Съда на ЕС (решение по дело T‑306/16
Gamet S.A. v. Firma produkcyjno-handlowa ‘Metal-Bud
II’ Robert Gubała § 40 и цитираната там практика, вкл.
решение по дело C-281/10 P, §Co, Inc v. Grupo Promer Mon Graphic,
SA, ,§ 53) концепцията за информиранията потребител следва да се разбира като
междинно понятие между приложимото в правото на марките понятие за среден
потребител, от когото не се изискват никакви специални познания и който по
принцип не извършва пряко сравнение между конфликтните марки, и това за вещо
лице, експерт със задълбочени технически умения. В този смисъл понятието за
информиран потребител може да се разбира като обозначаващо потребител, който не
е със средна степен на внимание, а е
особено бдителен, било поради личния му опит, било поради по-широките му
познания в съответната област.
В решение по дело T-153/08 (Shenzhen Taiden (Communications equipment)) СЕС приема, че "Що се отнася до
тълкуването на понятието информиран потребител, следва да се приеме, че
качеството "потребител" предполага, че съответното лице използва
продукта, в който е включен промишленият дизайн, в съответствие с целта, за
която е предназначен същият продукт“, като обаче „това обстоятелство не
означава, че информираният потребител е в състояние, ако няма придобития в
резултат на използването на съответния продукт опит, да различи чертите от
външния вид на продукта, които са наложени от техническата функция на
последния, от чертите, за които няма утвърдени правила.". Изрично е
посочено, че „определението „информиран“ освен това подсказва, че без да бъде
изобретател или технически експерт, потребителят познава съществуващите в
съответния сектор различни промишлени дизайни, има определено равнище на
познания относно елементите, които обикновено са включени в тези промишлени
дизайни, и поради своя интерес към съответните продукти, проявява сравнително
висока степен на внимание, когато ги използва.“
На базата на тези разбирания в относимата съдебната
практика на СЕС, в конкретния случай информираният потребител следва да се
определи като лице, което без да е инженер-специалист в областта на машиностроението или притежаващ подобно специализирано
професионално образование, е запознат с особеностите на заключващите механизми,
и изискванията на същите, поради което обръща особено внимание на характерните
особености на заключващите механизми.
Относно промишлен дизайн с номер
6326 с наименование „Брава и ключалка“, в частта относно защитен промишлен
дизайн под номер 6326-0002, с
наименование – Ключалка, и
продуктите, описани в т.1, т.2 от приложение 1, съответно т. 6 в приложение
2 към договора -Ключалка едностранна със секрет.
На първо място, следва да се отбележи, че ответникът изрично заяви, че не
разполага с екземпляр от нито един от двата продукта, с които е участвал в
посочената обществена поръчка и съответно е продал на третото лице – помагач
(така изричните изявления на процесуалния представител на ответника адв. П., в
о.с.з по делото на 07.07.2020 г., стр. 426 по делото).
На искане до третото лице- помагач Ч.Р.Б. ЕАД да представи по делото
екземпляри от изделията, закупени от ответника по договор 16-209/01.04.2016 г.
с предмет „Доставка на елементи за заключващи системи“, реф.
номер PPD 15079, обособена позиция 2 – „Брави за врати на електромерни
табла и ключалка едностранна със секрет“ и приложения, същият е уведомил Съда с
молба от 22.01.2020 г. (стр. 164 по делото), становище от 06.07.2020 г. (стр.
390 по делото), потвърдено и в о.с.з по делото от процесуалния представител на
третото лице - помагач - юрк. С. – о.с.з по делото на 07.07.2020
г., че се касае за елементи, които не се водят в отделен опис, не може да се
проследи тяхното местонахождение, след като са получени в складовете на
възложителя по обществената поръчка и същите вече са монтирани в електрическите
табла, за заключването на които са предназначени. С оглед броя на абонатите на
дружеството – повече от два милиона, не може да се проследи точно в кои табла
са монтирани.
След о.с.з по делото, проведено на 07.07.2020
г., третото лице –помагач предостави на Съда, и бяха приети като веществени
доказателства само две идентични брави, като третото лице посочи, че
същите са намерени от негови служители в складовете и това са две от бравите,
закупени от третото лице-помагач по силата на посочения договор с ответника по
позиция 4 от Приложение 1, съответно позиция 4 по приложение 2. Не бе
представено на вещото лице да работи, съответно не бе представено по делото за
приемане като веществено доказателство на екземпляр от другия продукт - Ключалка едностранна със секрет, описана в
т.1, т.2 от приложение 1, съответно т. 6 в приложение 2 към договора.
Съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на ответника –
неоказване на съдействие на вещото лице по допусната експертиза, съответно
непредставяне по делото на екземпляр от ключалките, продадени на третото лице -
помагач по договора, неоказване на съдействие от страна и на третото лице - помагач
чрез предоставяне на екземпляр от ключалката, за да може да се извърши оглед от
решаващия орган (доколкото преценката за идентичност, за наличие на разлики в съществени/несъществени
елементи е в същността на дейността на Съда по делата по чл. 57 от ЗПС), прави
невъзможно за ищеца да докаже факта, за който носи доказателствена
тежест. Това обаче, според Съда не може да му се вмени във вина, респ. като неизпълнение
на процесуалното му задължение, което да влече съответните неблагоприятни
последици. Липсата на съдействие от страна на ответника е в основата на невъзможността
на ищеца да докаже иска си – за ищеца не съществува обективна възможност да
закупи, респ. по друг начин да се снабди с обекта на изследване, с който се
твърди, че е нарушено и неговото право на защитен промишлен дизайн - не се
твърди, че използването е станало чрез свободно разпространение в търговската
мрежа, а се твърди и се установява, че е станало чрез участие в договор за
продажба, сключен по реда на ЗОП.
Поради това и с оглед данните по делото и на основание чл. 161 от ГПК,
Съдът приема, че делото се доказа факта, че по отношение на Ключалка едностранна със секрет, описана в т.1,
т.2 от приложение 1, съответно т. 6 в приложение 2 към договор
16-209/01.04.2016 г. с предмет „Доставка на елементи за заключващи системи“, реф. номер PPD 15079, е приложен идентичен дизайн с дизайна, върху
който ищецът притежава право на защитен промишлен дизайн под номер 6326-0002, с наименование – Ключалка
ищеца.
С оглед този извод е ирелевантно заключението
на вещото лице в частта относно предоставената за изследване ключалка от ищеца
и представения защитен промишлен дизайн.
В допълнение към изложеното, следва да се отбележи, че за Съда, с оглед
критериите, дадени в ЗПД, се установява пълна идентичност между намиращата се
по делото вещ, приложена като доказателство, представена от третото
лице-помагач, с което ответникът е участвал в процедурата по ЗОП, съотв. е сключил договор за доставка и защитения промишлен
дизайн на ищеца – ключалка, регистров номер 6326-0002.
Направеният извод за идентичност се установява при съпоставка на
предоставените от ответника, респ. третото лице-помагач технически чертежи на
продуктите, с които ответникът е участвал в процедурата по ЗОП (фигура 4) и
защитения промишлен дизайн на ищеца, рег. номер 6326-0002 (фигура 1 и фигура 2)
.
ФИГУРА 4 (копие от приложените чертежи на стр.
20-21 по делото)
В този смисъл, Съдът не цени заключението на вещото лице, което сочи, че
не е възможно да се преценява и сравнява обемен модел, с технически чертеж.
Действително, по принцип се касае за сравнение между два различни
възможни начина на изобразяване на продукти. Това обаче не прави задачата
невъзможна или a priori изключва възможността да се прави подобно сравнение. В
конкретния случай това се налага и поради липсата на съдействие от страна на
ответника и на третото лице-помагач, без което няма как да се прецени дали са
налице всички предпоставки за основателност на иска на ищеца.
Видно и от практиката на СЕС (решение по обединени дела T‑22/13 и T‑23/13,
Senz Technologies BV v. Impliva
BV), СЕС прави преценка дали има нарушено право на регистриран промишлен дизайн
с предходно регистриран патент. Изтъкнато е, че с оглед определението, посочено
в член 3, буква а) от Регламент № 6/2002, при което дизайнът се дефинира като
„външния вид на целия или част от продукта, произтичащ от характеристиките на,
по-специално линиите, контурите, цветовете, формата, текстурата и / или
материалите на самия продукт и /или неговата орнаментика и тъй като единствено
„външният вид“ като такъв е решаващият критерий за наличието на дизайн по
смисъла на Регламент № 6/2002, а не правната форма, под която този вид е
защитен, то фактът, че по-ранното право, на което се позовава страната е патент, не е от значение в случая, стига
този патент да има необходимите характеристики на дизайн, както е посочено в
член 3, буква а) от Регламент № 6 / 2002 г. Изследвано е, че по-ранният патент
обхваща чадъра (продукт, изследван като продукта, върху който се твърди, че е
приложен изследвания дизайн), определен от него като резултат от
характеристиките на неговите линии, контури, ъгли и форма. Следователно
по-ранният патент съдържа не само техническото описание на асиметричен чадър,
но и външния му вид. Следователно това е дизайн по смисъла на член 3, буква а)
от Регламент № 6/2002, на който встъпилата страна може основателно да се позове
като по-ранен дизайн по смисъла на член 7, параграф 1 от него.
В настоящия случай, Съдът намира, че от представените технически
приложения към офертата за участие в процесната обществена поръчка се установява
идентичност между защитения промишлен дизайн
„Ключалка“ и предмета, с който ответникът е участвал в обществената
поръчка.
С оглед това, което е защитено като промишлен дизайн, под регистров номер 6326-0002 като външен вид, а именно -
ключалката с кръгла форма, като в средата й е разположен отвор на ключа за
ключалката, с 1 зъб, като около нея са оформени две окръжности – по-светла и по
–тъмна, като към външната окръжност е закрепено кръгло капаче посредством
кръгла сглобка, Съдът констатира, че именно така изглежда и техническия модел на
ключалката, с която ответникът е участвал в процедурата по ЗОП и е доставил на
третото лице-помагач – чертежи на стр.20-21 по делото (фигура 4, като на втория
чертеж има и своеобразен триизмерен
модел, очертан с различните части, от които се монтира ключалката). Налице
е идентичност в кръглата форма на ключалката, която представлява именно
видимата част от изделието при обикновената употреба, наличие на няколко концентрични
кръга, в които е разположена самата ключалка, където се поставя ключа, като
целият външна част на ключалката се покрива от кръгло капаче, закрепено с една
кръгла сглобка. Именно външната част от
ключалката, т.е тази част, която е видима за потребителя при употреба е частта,
спрямо която се преценява идентичността (аргумент от чл. 13а от ЗПД).
Информираният потребител, определен по-горе като притежаващ достатъчен
набор знания в областта на заключващите механизми, без да е специалист – инженер
машиностроител, поради констатираните съвпадения в
съществените елементи на дизайна на ключалката - кръгла форма, няколко концентрични
кръга, в които е разположена отвора за ключа, покрити с капаче, хванато с една
кръгла сглобка, може да не различи единия от другия продукт.
Поради това и следва да се приеме, че описаните елементи са съществени,
доколкото от тях произтича еднаквостта в цялостното им възприятие.
Следователно, налице е идентичност по смисъла на чл. 12, ал.2 от ЗПД
между дизайна на ключалка едностранна
със секрет, описана в т.1, т.2 от приложение 1, съответно т. 6 в приложение
2 към договор 16-209/01.04.2016 г. с предмет „Доставка на елементи за
заключващи системи“, реф. номер PPD 15079 (изображение на фигура 4) и
дизайна, обект на защитен промишлен дизайн
под номер 6326-0002, с наименование – Ключалка (изображения по фигура 1
и фигура 2).
Съгласно чл. 19, ал. 1 и, ал. 2 ЗПД регистрираният дизайн дава на своя
притежател изключителното право да използва и да забранява на всеки друг
използването на дизайна, без негово съгласие. Съгласно
чл. 56 ЗПД, притежателят на правото върху дизайн, както и лицензополучателят
на изключителна лицензия има самостоятелно право на иск за нарушение, а
съгласно чл. 55 ЗПД, всяко използване по чл. 19, ал. 2 ЗПД (вкл.
производството, предлагането и излагането на пазара или използването на
продукт, в който е включен или към който е приложен дизайн от обхвата на
закрила, както и внос, износ или съхраняване на същия продукт за тези цели) в
търговската дейност на регистриран дизайн без съгласието на притежателя на
правото върху дизайн съставлява нарушение на правото върху дизайна. Съобразно
чл. 57г от ЗПД, юридическите лица и едноличните търговци носят гражданска
отговорност за нарушението на права по този закон, извършено виновно от лицата,
които ги представляват, от техни служители или от лица, наети от тях, като в
този случай вината се предполага до доказване на противното.
С оглед установеното по-горе, Съдът намира, че искът, че ответникът е
осъществил нарушение по смисъла на чл.
19, ал.2, пред. 2 от ЗПД на правата на ищеца върху защитен промишлен дизайн регистърен номер 6326-0002, с наименование – Ключалка чрез
продажба на стоки по договор 16-209/01.04.2016 г. с предмет „Доставка на
елементи за заключващи системи“, реф. номер PPD 15079, обособена позиция 2 – „Брави
за врати на електромерни табла и ключалка едностранна със секрет“ и приложения
- Ключалка едностранна със секрет,
описана в т.1, т.2 от приложение 1, съответно т.6 в приложение 2 към
договора, доставени в периода 14.06.2016 г. – 18.01.2018 година, е основателен.
Относно промишлен дизайн с номер
4349 с наименование „Брава четиристранна за метални шкафове“.
Както бе посочено и по-горе, ответникът не представи по делото екземпляр
от бравата, описана в Позиция 4 от Приложение 1 и позиция 4 по приложение 2 към
договор 16-209/01.04.2016 г. с предмет „Доставка на елементи за заключващи
системи“, реф. номер PPD 15079, обособена позиция 2 – „Брави за врати на
електромерни табла и ключалка едностранна със секрет“.
Екземпляр от тази брава (по Приложение 1 и позиция 4 по приложение 2 към
договор 16-209/01.04.2016 г.), закупена от третото-лице помагач по процесния
договор, бе предоставена по делото от Ч.Р.Б. АД (ФИГУРА 5).
ФИГУРА 5
(брава, представена от ЧЕЗ Разпределение ЕАД и приета като веществено
доказателство по делото)
Ищецът предостави екземпляр от брава – четиристранна, която същото
посочи, че е бравата, върху която ищецът притежава защитен промишлен дизайн, номер 4349-0001 (ФИГУРА 6).
ФИГУРА 6
(брава, представена от ищеца С. ООД и приета като веществено
доказателство по делото)
След съпоставка между двете брави (фигура 5 и фигура 6), приети като
веществено доказателство по делото (представени от ищеца и от третото лице (то
е представило и още една идентична брава), Съдът констатира, че двете изделия
са абсолютно идентични.
Доколкото обаче предмет на
изследване по делото е преценка дали е налице идентичност между регистриран
промишлен дизайн като външен вид на продукта, с изображението, което е
приложено към заявката и продуктите, предоставени от ответника на третото лице,
съпоставката следва да бъде извършена именно между продукта, доставен по
договора, сключен по ЗОП между ответника и третото лице (изображение по ФИГУРА 5) и изображението към защитения
дизайн (ФИГУРА 3).
Относно довода на ответника в писмените бележки, че не се знаело дали
това е бравата, с която ответникът е изпълнил задълженията си по договор
16-209/01.04.2016 година, следва да се отбележи, че това възражение не бе
направено по време на съдебното заседание, в което посочените два екземпляра от
бравите бяха приети като веществени доказателства. Екземплярите от брави са
предоставени от страна по договора, която твърди, че ги е получило от ответника
в изпълнение на задълженията му по договора за доставка. В тежест на ответника е да докаже, че е доставил други
брави, а не тези, които сам сочи, че са опаковани, като върху опаковката им има
етикет с надпис на неговото дружество. Т.е ако се приеме, че това не са
бравите, с които ответникът е участвал и спечелил договора за доставка по ЗОП,
то по изложените по-горе относно промишлен дизайн 6362-0002 съображения, следва
да се приеме, че в конкретния случай и по аргумент от чл. 161 от ГПК, искът на ищеца
за нарушаване на правата му върху регистриран промишлен дизайн 4349 е
основателен.
И тъй като ответникът не доказа, че е доставил друг продукт под
наименованието „БРАВА ЧЕТИРИСТРАННА“ по договор 16-209/01.04.2016 г., то Съдът
приема, че именно предоставената от третото лице брава е от тези брави,
доставени от ответника по Позиция 4 от
Приложение 1 и позиция 4 по приложение 2 към договор 16-209/01.04.2016 г. с
предмет „Доставка на елементи за заключващи системи“, реф. номер PPD 15079, обособена позиция 2 – „Брави
за врати на електромерни табла и ключалка едностранна със секрет“.
Както бе посочено и по-горе, защитеният промишлен дизайн номер 4349-0001
представлява обемно тяло, с правоъгълен корпус. Бравата има 4 жлеба с
разположени в тях винтове и гайки, като между жлебовете има малък отвор. В
близост до четирите ъгъла на бравата има 4 малки кръгли отвора за прикрепване. От
четирите страни има четири оси - лостове, като цялото тяло е като стилизирана
звезда. Четирите лоста са прикрепени от външната страна на бравата, а не
навлизат в паралелепипеда. В изображението, което е приложено към защитения
промишлен дизайн (ФИГУРА 3) също така в четирите свободни отвора на движещите
се механизми, разположени в четирите силно овални жлеба, са поставени шестостранни винтовете и гайки. И
гайките и винтовете се намират над повърхността на тялото на бравата.
Обектът – четиристранна брава, предоставен от Ч.Р.Б. ЕАД (ФИГУРА 5) представлява обемно тяло, с
правоъгълен корпус. В дясната страна на бравата, в средата е разположена дупка,
за поставяне на ключалка. В централната част на бравата са разположени 4 силно
изтеглени овални жлеба с разположени в тях видими кръгли отвори, закрепени към
вътрешния механизъм. Между жлебовете има малък отвор. В близост до четирите
ъгъла на бравата има 4 малки кръгли отвора за прикрепване.
И двата обекта на сравнение са изработени от метал.
В конкретния случай, за съпоставка на двата обекта на сравнение (ФИГУРА 3
и ФИГУРА 5) Съдът съобразява, че информираният потребител нито произвежда, нито
продава продуктите, в които разглежданите промишлени дизайни са предназначени
да бъдат включени или към които ще се прилагат, в случая шкафове, към които се
монтират бравите.
За преценка дали е налице идентичност по смисъла на чл. 18 от ЗПД, Съдът
съобразява и практиката на СЕС (решение по обединени дела T‑22/13 и T‑23/13,
Senz Technologies BV v. Impliva
BV и цитираните там решения), според която степента на свобода на дизайнера се
определя, inter alia, от
ограниченията на характеристиките, наложени от техническата функция на продукта
или негов елемент, или от законовите изисквания, приложими към продукта. Тези
ограничения водят до стандартизация на някои характеристики, които следователно
ще бъдат общи за дизайните, приложени към разглеждания продукт (решения от 9
септември 2011 г. по дело Kwang Yang
Motor/СХВП - Honda Giken Kogyo (двигател с вътрешно
горене), T ‑ 11/08, EU: T: 2011: 447, параграф 32, и от 25 април 2013 г.
по дело Bell & Ross/СХВП
- KIN (дело с ръчен часовник), T ‑ 80/10, EU: T: 2013: 214, параграф
112). Прието е, че колкото по-голяма е свободата на дизайнера при
разработването на дизайн, толкова по-малко вероятно е незначителните разлики
между разглежданите дизайни да бъдат достатъчни, за да създадат различни общи
впечатления на информиран потребител.
В конкретния случай, по делото не се твърди, че общата форма на бравата -
паралелепипед, с четири овални жлеба, разположени в център - ляво (в зависимост
от това как се възприема бравата), и четири отвора в четирите края, за
захващане, е обусловена единствено от техническата
функция, която трябва да изпълнява изделието (за условията и критериите, които
се преценяват – решение на СЕС по дело С‑395/16 по преюдициално
запитване в рамките на производство по дело DOCERAM GmbH
срещу CeramTec GmbH).
В тази връзка, Съдът отбелязва, че едва в писмените бележки ответникът
прави възражение, че четирите жлеба, с отвори в тях за болтове и гайки, както и
четирите отвора за прикрепване, са
функционални елементи на бравата и са такива, без които тя не би могла
да функционира.Така направеното възражение е несвоевременно.
Следва да се отбележи, че и и ако бе налице подобно възражение, направено
своевременно, то това би било основание за заличаване на регистрирания дизайн
по чл. 29, ал.2 от ЗПД, но дори да бе висящо производство в тази насока, съгласно чл. 30 от ЗПД заличаването на
регистрацията има действие от датата на подаване на заявката, като обаче заличаването
на регистрацията не засяга влезлите в сила решения по искове за нарушение, доколкото
са били изпълнени преди заличаването. Т.е не е налице връзка на преюдициалност между производството за заличаване пред ПВ и
исковете по чл. 57 от ЗПД (така определение № 178 от 18.04.2018 г. по ч. т. д.
№ 271/2018 г., ТК, І ТО на ВКС).
Следователно, Съдът следва да съобрази, че ищецът се ползва с права върху
защитен промишлен дизайн относно брава четиристранна за метални шкафове, като
основната обемна форма е паралелепипед, с малка височина, сравнена с дължината
и ширината на правоъгълника, със специфични отвори – жлебове в силно изтеглена
овална форма, четири кръгли отвора за монтаж, както и един кръгъл отвор в
средата, разположен вдясно отвор за поставяне на ключалка.
Именно такива са и основните външни характеристики на продукта, използван
от ответника.
Касае се за сходства, по отношение на които авторът има свобода при
разработване, т.е сходства, които ще бъдат възприети от информирания потребител
в цялостното впечатление от разглежданите промишлените дизайни. При липса на
наложено на автора конкретно изискване, се касае за сходства за които авторът
има свобода при разработването на оспорвания промишлен дизайн. От това следва,
че те ще привлекат вниманието на информирания потребител (аргумент от Решение
на Общия съд (пети състав) от 18 март 2010 година по дело T-9/07 (Grupo Promer Mon raphic,
SA срещу Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)
(СХВП)).
В конкретния случай, се установяват разлики между защитеното изображение,
което определя обхвата на закрила на регистрирания промишлен дизайн на ищеца и изследвания
продукт, а именно налице са четири
лоста, които излизат извън тялото (обемното тяло, представляващо паралелепипед,
с относително малка височина), както и видимите шестостенни болтове и кръгли
гайки, излизащи от четирите жлеба вместо кръгли отвори, извън основното тяло на
бравата (където са разположени механизмите, чрез които се осъществяват
основните функции – заключване).
За преценка дали се касае за разлики в съществени и ли несъществени
елементи, Съдът съобразява, че съществени са елементите, които са
формообразуващи за даден дизайн и които са представени в изображенията на
дизайните в Свидетелството за регистрация/публикацията. Всички елементи, които
въздействат на формообразуването на изделието са доминиращи, поради което са
съществени елементи. Видимият външен вид на всеки елемент не е продукт само на
техническо задание, но и на творческа дейност на дизайнера, с което се постига
определен естетически ефект.
И тъй като преценката за идентичност се прави от гледна точка на
информирания потребител, т.е потребител, който не е със средна степен на
внимание, а е особено бдителен, било поради личния му опит, било поради
по-широките му познания в съответната област, следва да се прецени дали тези
разлики, които засягат четири лоста, които не прибират изцяло, видно от профила
им, а излизат и остават навън, и придават на цялото изделие вид на звезда, с
четири лъча, и съответно изделието, използвано от ответника водят на извод за
различно цялостно възприятие по смисъла на чл. 18 от ЗПД.
В конкретния случай, с оглед данните по делото се установява, че бравата,
върху която ищецът има защитен промишлен дизайн е "съставно изделие".
Съгласно §1, т.7 от ДР на ЗПД
"Съставно изделие" е изделие, състоящо се от множество части, които
могат да бъдат подменяни с цел да се позволи демонтирането и повторното
сглобяване на изделието. Понятието "съставно изделие" съвпада напълно
с използваното в чл. 3 буква "в" от Регламент ЕО № 6/2002 г. на
Съвета от 12.12.2001 г. относно промишления дизайн на общността /Регламента/
понятие "съставен продукт". "Част от съставно изделие" е
структурно обособен елемент, който е предназначен за сглобяване в това изделие
и има самостоятелна търговска реализация като: волан или фар на автомобил,
педал на велосипед, капачка за бутилка и други. В конкретния случай се
установява, че както четирите лоста, така и болтовете и винтчетата, с които
същите се прикрепят към тялото на бравата се монтират отвън. Т.е касае се за
части, които могат да бъдат подменени, и в цялост се постига целта има –
създаване на заключващ механизъм.
Поради това и Съдът намира, че за информирания потребител тези
допълнителни елементи (четири лоста и болтове и гайки) не водят до промяна на цялостното
общо впечатление относно външния вид на съставния продукт – брава четиристранна,
доколкото е ясно, че се касае за допълнително монтиращи се елементи, без
самостоятелно значение.
По аргумент, че колкото по-ограничена е свободата на дизайнера при
разработването на дизайн, толкова по-вероятно е малките разлики между
въпросните дизайни да бъдат достатъчни, за да създадат различни общи
впечатления на информиран потребител, т.е ако дизайнерът се радва на висока
степен на свобода при разработването на дизайн (както е в конкретния случай), то
проектите, които нямат значителни разлики, създават еднакво цялостно
впечатление на информиран потребител (по аргумент от решения от 9 септември
2011 г. по дело Kwang Yang Motor/СХВП - Honda Giken Kogyo (двигател с вътрешно
горене), T ‑ 11/08, EU: T: 2011: 447, параграф 33, и от 25 април 2013 г.
по дело Bell & Ross/СХВП
- KIN (дело с ръчен часовник), T ‑ 80/10, EU: T: 2013: 214, параграф 113),
по настоящото дело, Съдът намира, че дори и да приеме, че са налице разлики, то
те са незначителни, т.е несъществени от гледна точка на инфомирания
потребител.
Поради това и вторият предявен иск по чл. 57, ал.1, т.1 от ЗПД е
основателен, като ответникът е нарушил правото на промишлен дизайн с номер 4349-0001 с наименование „Брава четиристранна
за метални шкафове“ на ищеца чрез продажба на стоки по договор
16-209/01.04.2016 г. с предмет „Доставка на елементи за заключващи системи“, реф. номер PPD 15079, обособена позиция 2 – „Брави за врати на електромерни табла и ключалка едностранна със секрет“ и
приложения – Брава Четиристранна,
описана в т.4 от приложение 1, съответно т.4 в приложение 2 към договора,
доставени в периода 14.06.2016 г. – 18.01.2018 година.
Относно иска по чл. 57, ал.1, т.4 от ЗПД
Ищецът е предявил и иск за изземване и унищожаване на продуктите, предмет
на нарушението.
С оглед данните по делото, се
установи, че всички продукти, предмет на нарушението (ключалка едностранна със
секрет и брава четиристранна) са доставени/продадени на третото лице -помагач в
периода 14.06.2016 г. – 18.01.2018 година. Установи се също така, че
предметите - брави и ключалки вече не се
намират по складовете на третото лице – помагач, а са монтирани, т.е прикрепени
към електрически табла, без обаче да може да се посочи точно на кои адреси са
тези табла.
Не се спори, че третото лице-помага има повече от 2 000 000
абоната, т.е посочените предмети (не се установява да са повече от 5 000
броя) могат да се намират на който и да е от адресите на абонатите на Ч.Р.Б.
АД. Липсата на индивидуализация на местонахождението на предметите, обект на
нарушението, води до неоснователност на исковата претенция за изземване и
унищожаване. Уважаването на иска би било и в нарушение на изискването за
пропорционалност по чл.10, ал.3 от Директива 2004/48/ЕО на ЕП и Съвета, тъй
като няма да донесе по-голямо ограничаване на нарушаване на правата на ищеца
върху защитения промишлен дизайн, доколкото продуктите, предмет на нарушението
вече са монтирани, загубили са индивидуалността си, не могат повторно да
попаднат в търговската мрежа, а в неоправдано висока степен ще се засегнат
интересите на третото лице – помагач и преди всичко на неговите абонати, които
се явяват и потребители на услугите, предоставяне от третите лица. В тази
връзка следва да се съобразят и съображенията в т.24 и т.25 на Директива
2004/48/ЕО на ЕП и Съвета.
Относно иска по чл. 57, ал.2, т.3 от
ЗПД
С оглед основателността на исковете по чл. 57, ал.1, т.1 от ЗПД, следва
да бъде уважено и искането за разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в
часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, определени от
съда.
По разноските на страните:
С оглед изхода на спора, на ищеца се следва да се присъдят направените по
делото разноски в размер, съответен на уважената част от исковете в размер на 270
лева – за заплатена държавна такса.
Без уважение следва да бъде оставено искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение, тъй като Съдът намира, че в случая не са налице основанията по
чл. 38 от Закона за адвокатурата. Ищец по делото е търговско дружество, а не
физическо лице, което попада в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за
адвокатурата.
На ответника следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част
от исковете. Ищецът е направил и възражение а прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение.
Като взе предвид, че са уважени основните искове срещу ответника за
установяване на нарушенията по чл. 57, ал.1, т.1 от ЗПД, както и иска по чл.
57, ал.2, т.3 от ЗПД, Съдът намира, че дължимото възнаграждение на ответника за
единствения отхвърлен иск би било 500 лева. Възражението за прекомерност е
основателно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото по
този конкретно иск – касае се за акцесорна претенция,
по която не са събирани допълнителни доказателства.
Следва да се отбележи, че съгласно предвиденото в чл.7, ал.1, т.4 от
Наредба Nо 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното
възнаграждение в конкретния случай - по
иск по чл. 57, ал.2, т.3 от ЗПД е 600 лева.
Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА, размерът на адвокатското възнаграждение се
определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента,
като същият трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредба
на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В същото време, чл.
78, ал. 5 ГПК постановява, че Съдът може да намали адвокатското възнаграждение,
когато същото не съответства на фактическата и правна сложност на делото, но до
минималния размер, определен с Наредбата на Висшия адвокатски съвет.
Определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения има за
цел да установи минимален стандарт за справедлив и обоснован размер на
адвокатското възнаграждение, съобразно вида на делата, техния предмет и
защитавания материален интерес.
Съгласно чл. 633 от ГПК решението на съда на Европейската общност по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в република България. Следователно, при
разрешаване на спорния въпрос относно възможността съдът да присъжда адвокатско
възнаграждение под минимално определеното с Наредбата на ВАС, настоящият
съдебен състав следва да се съобрази с решението на СЕС от 23.11.2017 г. по
присъединени дела С-427/16 и С-428/16 година. С посоченото решение е даден
отговор на въпросите дали чл. 101, параграф 1 ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3
ДЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговия клиент не могат – под страх
от дисциплинарно производство срещу адвоката – да договарят възнаграждение в
по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална
организация на адвокатите като ВАС, и от друга страна, съдът няма право да
присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер.
В посоченото решение е прието най-напред, че посочената правна уредба би
могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл.
101 от ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС, но че същата не попада непременно в
обхвата на забраната по чл. 101 от ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС. Прието е
още, че с оглед преписката, с която разполага, СЕС не е в състояние да прецени
дали правна уредба като разглежданата, може да се счита за необходима за
осигуряване на изпълнението на легитимна цел. Посочено е, че националният съд
следва да прецени, с оглед на общия контекст, в който наредбата на ВАС е приета
или проявява последиците си, дали в светлината на всички относими
обстоятелства, с които разполага, правилата, налагащи разглежданите
ограничения, могат да се считат за необходими за осигуряване изпълнението на
съответната легитимна цел.
Както бе посочено по-горе, основната легитимна цел на приетата от ВАС
наредба е да установи минимален стандарт за справедлив и обоснован размер на
адвокатското възнаграждение, съобразно вида на делата, техния предмет и/или
защитавания материален интерес. Познавайки контекста на прилагане на тази уредба и обстоятелството, че съществува
друга правна уредба, предвиждаща друг начин за определяне на размера на
адвокатските възнаграждение (при хипотезата на безплатна правна помощ), както и
че особеностите на делото реално не се вземат предвид при определяне на
минималния размер на адвокатското възнаграждение, а единствено и само критерият
– вид и цена на иска, то посочената правна уредба налага ограничения, които,
според настоящата съдебна инстанция не са необходими за постигане на посочените
легитимни цели, съответно нарушават полезното действие на правилата на
конкуренцията, приложима за предприятията.
Поради това и националният съд следва и е длъжен да не приложи тази норма
от националното законодателство, която противоречи на разпоредбите на ДФЕС (точка 53 от решение от
08.09.20190 г. по делото Winner Wetten GmbH,
C-409/06, с позоваване нa точка 17 от решението Simmenthal
II 106/77).
По изложените съображения, с оглед данните по делото, обемът на
извършената дейност от процесуалния представител на ответника по конкретния иск
справедливият размер на адвокатско възнаграждение е 300 лева.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, СГС, VI -10 състав
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по искове с правно основание чл.
57, ал.1, т.1 от ЗПД на С. ООД, ЕИК ******, съдебен адрес;***, адв. И.Н. срещу А.А.О.С.Б. ЕООД, ЕИК ******, съдебен адрес:г*** ******, адв. В.П., че А.А.О.С.Б. ЕООД е
осъществил нарушение по смисъла на чл.
19, ал.2, пред. 2 от ЗПД на правата на С. ООД върху защитен промишлен дизайн регистърен номер 6326-0002 на ПВ на Република България, с
наименование – Ключалка ЧРЕЗ ПРОДАЖБА на
стоки по договор 16-209/01.04.2016 г. с предмет „Доставка на елементи за
заключващи системи“, реф. номер PPD 15079, обособена позиция 2 – „Брави
за врати на електромерни табла и ключалка едностранна
със секрет“ и приложения - Ключалка едностранна със секрет, описана в т.1, т.2 от приложение 1, съответно
т.6 в приложение 2 към договора, доставени в периода 14.06.2016 г. – 18.01.2018
година, както и че А.А.О.С.Б. ЕООД е осъществил нарушение по смисъла на чл. 19, ал.2, пред. 2 от ЗПД на
правата на С. ООД върху защитен промишлен дизайн регистърен
номер 4349-0001 на ПВ на Република България с наименование „Брава четиристранна
за метални шкафове“ ЧРЕЗ ПРОДАЖБА на стоки по договор 16-209/01.04.2016 г. с
предмет „Доставка на елементи за заключващи системи“, реф.
номер PPD 15079, обособена позиция 2 – „Брави за врати на електромерни
табла и ключалка едностранна със секрет“ и приложения – Брава Четиристранна,
описана в т.4 от приложение 1, съответно т.4 в приложение 2 към договора,
доставени в периода 14.06.2016 г. – 18.01.2018 година.
ПОСТАНОВЯВА разгласяване за сметка на ответника А.А.О.С.Б. ЕООД, ЕИК ******,
съдебен адрес:г*** ******, адв. В.П. на диспозитива на настоящото решение по исковете по чл. 57,
ал.1, т.1 от ЗПД в два ежедневника - вестник "24 часа" и вестник
"Дневник", и по Българска национална телевизия в часовия пояс 11 часа
- 14 часа.
ОТХРЪРЛЯ предявения от С. ООД, ЕИК ******, съдебен адрес: ***, адв. И.Н. срещу А.А.О.С.Б. ЕООД, ЕИК ******, съдебен адрес:г*** ******, адв. В.П. иск по чл. 57, ал.1, т.4 от ЗПД за изземване и
унищожаване на продуктите по договор
16-209/01.04.2016 г. с предмет „Доставка на елементи за заключващи системи“, реф. номер PPD 15079, обособена позиция 2 – „Брави за врати на електромерни табла и ключалка едностранна със секрет“ и
приложения – Ключалка едностранна със
секрет, описана в т.1, т.2 от
приложение 1, съответно т.6 в приложение 2 към договора и Брава Четиристранна, описана в т.4 от
приложение 1, съответно т.4 в приложение 2 към договора, доставени в периода
14.06.2016 г. – 18.01.2018 година.
ОСЪЖДА А.А.О.С.Б. ЕООД, ЕИК ******, съдебен адрес:г*** ******, адв. В.П. да заплати на С. ООД, ЕИК ******, съдебен адрес: ***,
адв. И.Н. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК разноски
по делото в размер на 270 лева – за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА С. ООД, ЕИК ******, съдебен адрес: ***,
адв. И.Н. да заплати на А.А.О.С.Б. ЕООД, ЕИК ******, съдебен адрес:г*** ******, адв. В.П. на основание чл. 78, ал.3 от ГПК разноски по
делото в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението по делото е постановено при участие на трето лице-помагач на
страната на ответника А.А.О.С.Б. ЕООД, ЕИК ******, съдебен адрес:г*** ******, адв. В.П. – Ч.Р.Б. АД, ЕИК *********, адрес: ***, БенчМарк Бизнес Център.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-сдемичен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: