Р Е Ш
Е Н И Е № 916
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година, след открито съдебно заседание на втори юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Светослав Узунов и при участието на секретаря Пенка Георгиева, след като разгледа докладваното от председателя в.гр.дело № 1040 по описа за 2019 година, за да се произнесе, намира следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ЕТ „Д-р К. С. –А. - Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина“, с ЕИК *********, представляван от К. Н. С. – А., адрес: гр. Пловдив,ул. „***, действаща чрез процесуалните си представители адв. М.А. – АК София, адв. В.К. ***, съдебен адрес:***.
Въззивната жалба е против Решение № 885/06.03.2019г. на РС-Пловдив, ХVІІ гр. състав, постановено по гр.дело № 5461/2018г. В ЧАСТТА, с която съдът уважава иска с правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД и осъжда ответника да заплати сума в размер на 1000 лв, ведно със законната лихва за забава върху главницата. Моли се да бъде отменено решението в обжалваната част, както и на негово място да бъде постановено друго, с което се отхвърли изцяло предявеният иск като неоснователен и недоказан, както и да се присъдят съдебно деловодни разноски.
Заявява се, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и поради необоснованост на фактическите изводи на съда.
Сочи се, че ищецът в исковата и уточняващата си молби не твърдял, че при извършената манипулация от лекуващия стаматолог е изпитал болка, която да е свързана с изпускането. По този въпрос при постановяване на решението първоинстанционният съд не е отразил най-прякото доказателство – при проведения разпит вещото лице давало своята експертна оценка, че при така установената фактическа обстановка няма нарушение на медицинския стандарт, т.е. вещото лице потвърждавало, че не е налице твърдяната от ищеца в първоинстанционното производство противоправност, поради което правилният правен извод следвало да бъде, че не е изпълнен сложният фактически състав на непозволеното увреждане. В тази насока се твърди, че преценката на съда, че изпускането на нервекстрактора се дължи на неправилно държане от страна на лекуващия стоматолог, е напълно необоснована и хипотетична, тъй като по делото не било установено каквото и да е конкретно обстоятелство, което да може да се идентифицира с неправилно боравене или държане на инструмента от лекаря или с проявена от последния стоматологична небрежност.
В тази насока се твърди, че при формиране на мотивите си районният съд извършил непълен и неточен анализ на събраните доказателства и незаконосъобразно допуснал разместване на доказателствената тежест за установяване осъществяването на обективните елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Наред с това, решението съдържало невярно и неправилно интерпретиране на обстоятелства, които не са навеждани в процеса и за които нямало доказателства, изобщо, да са настъпвали.
През цялото съдебно следствие ответникът възразявал, че изпускането на дребния ръчен инструмент не е в резултат на неправилно професионално поведение, а е предизвикано от внезапното поведение на пациента – рязко и неочаквано отдръпване на главата, за което обективно причина не е съществувала.
В тази насока, се сочи, че нито ищецът, нито ответникът са твърдели в първоинстанционното производство, че извъртането на главата на пациента е настъпило поради наличието на болезненост при работата с нервекстрактора. Точно обратното било вярното – именно, защото не е имало болка, която в действителност и нямало как да бъде изпитана при извадени нерви, отдръпването на главата е и съвсем неочаквано, поради което и стоматологът не можел да го предотврати. Изпуснал е инструмента вследствие на внезапното поведение на ищеца, а поради последвалото веднага рефлекторно поглъщане е нямало как да го извади. Затова твърди, че настъпилото събитие е в рамките на професионалния риск и не е могло да бъде предотвратено от лекуващия лекар. В тази насока било и становището на вещото лице по време на проведения разпит при приемане на депозираната експертиза – експертът посочвал, че стоматологът в този случай трябва да предвиди възможното движение на главата на пациента, но при това поведение стоматологът нямало как да предотврати изпускането и респективно поглъщането на нервекстрактора.
В решението е отделено значително място на въпроса в конкретния случай изпитал ли е болка пациентът, която да е причината за рязкото и неочаквано движение на главата му, довело до изпускането на дребния инструмент. Никоя от страните не била навеждала такова обстоятелство. Сочи се, че фактическото положение, което би трябвало да бъде установено от съда чрез представените от ищеца по делото доказателства, е, че той е отдръпнал главата си не поради болка, а „за да повърне“. Счита се, че доколкото предмет на спора и на установяване е на какво се дължи изпускането на нервекстрактора от стоматолога, би могло да се приеме за допустимо „служебното“ изследване на този въпрос в обжалвания акт. От принципно правилното му разрешаване, /съдът е изключил като причина за подобно поведение на пациента наличието на болка/, и ако се следвало по-нататъшната логика в разсъжденията, закономерният краен извод би трябвало да е съвсем друг.
Сочи се, че е вярно, че стоматологът е длъжен да предвиди евентуална болезненост и да я ограничи с оглед недопускане рефлекторни движения, които да попречат на правилното осъществяване на манипулацията. Но е вярно и, че когато мястото, където ще се работи с нервекстратора не е болезнено и лекарят се е убедил в това, то рефлекторното движение на пациента ще се яви напълно неочаквано и неоправдано. В настоящия казус, се случило, именно, така и съдът го е констатирал – внезапното движение на главата на ищеца не е причинено от почувствана болка, която да е била неправомерно допусната и останала непредвидена от стоматолога.
По делото е установено, както и решаващият състав е приел, че рязкото отдръпване, освен, че не се дължи на неизпълнено обезболяване от страна на лекаря, не произтича и от каквото и да е друго неспазване от него на разписани стъпки от терапевтичния протокол при лечението.
При поставената правилна диагноза стоматологът предприел необходимото и адекватно лечение, включващо задължително използването на нервекстрактор. Д-р А. е процедирал като държейки и боравейки с инструмента в момента, когато в резултат от изненадващото отдръпване на главата, ръката му е била отблъсната и нервекстракторът е изпаднал от пръстите му; те са били сухи, мястото е било сухо и инструментът не е бил без контрол. Данни, твърдения и доказателства за нещо различно нямало, както и няма такива за различно от описаното служене с нервекстрактора. Следователно, изпускането му е предизвикано, единствено, от рязкото движение на пациента и не е могло да бъде предвидено и предотвратено. Не се касаело до непрофесионално, немарливо или аморално поведение на денталния лекар. Той не е нарушил професионалните си задължения в нито един етап, не е проявил небрежност в работата си и изпадането на инструмента в конкретния казус не е вследствие на лекарска грешка при държането му.
Вместо до това заключение, закономерно обусловено от изяснената и възприета фактическа обстановка, районният съд в отклонение от нея и от собствените си съображения формулирал коренно противоположния извод, че „изпускането било резултат от грешка поради неправилното държане на нервекстрактора“. Съдът игнорирал логиката, следвана от вещото лице, дългогодишен стоматолог и преподавател по ендодонтско лечение в Стоматологичния факултет на МУ-гр. Пловдив, че: не е налице нарушение на медицинския стандарт, съответно,не е налице противоправното деяние, твърдяно от ищеца в първоинстанционното производство; изпускането може да се дължи на внезапното движение на главата на пациента – каквото, безспорно, е установено по делото; стоматологът трябва да предвиди възможното движение на пациента, но в този случай не можел да предотврати изпускането и поглъщането на нервекстрактора.
Изводът на съда е необоснован, тъй като не се опира на съвкупно и задълбочено обсъждане на доказателствата. От приетата СМЕ са извлечени отделни и непълни констатации, които са тълкувани извън контекста на самото заключение и противно на изложеното от вещото лице мнение за неналичие на лекарска грешка при конкретната манипулация. Д-р В. не определяла изпускането на нервекстрактора да се дължи, само, и винаги на неправилно професионално поведение, изразяващо се в неправилното му държане или в необезболяване на пациента, каквото е единственото разгледано от съда. Вещото лице посочвало още, че и единствено поведението на пациента може да доведе до изпускането на инструмента, без да е обвързано и продиктувано от професионалните знания и умения на стоматолога и неизпълнение на задълженията му, респ. от неправилно държане или необезболеност. Затова, в тази хипотеза инцидентът се възприемал като усложнение на лечението, което настъпва при невъзможност за противодействие и предотвратяване. Лекарят, евентуално, би могъл да предвиди подобно усложнение, но не би могъл да се противопостави ефективно на настъпването му, извън всички действия, които е предприел и извършил. Посоченото от експерта се идентифицира с установеното по настоящия случай, но не е намерило отражение в мотивите, не довело съда до правилни и обосновани правни изводи.
Обстоятелството, че проведеното лечение е усложнено, не означавало,че това лечение не е било професионално и/или е в отклонение на добрата стоматологична практика. Поглъщането на нервекстрактора, само по себе си, не е достатъчно за всеки един случай на усложнено лечение да се приеме, че е налице основание за претендиране на деликтна отговорност. Такава отговорност щяла да възникне, само, когато принципът в хуманната медицина „да не се вреди“, намерил проявление и в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, е нарушен поради противоправни действия или бездействие на лекар и наличие на причинна връзка на действието или бездействието и настъпването на вредата. Тъй като, подобно нарушение в настоящия казус не се установявало, районният съд неправилно и в противоречие със закона е постановил основателност на иска в уважената част.
При условията на евентуалност, ако въззивният съд счете, че първоинстанционното решение е правилно, се моли, да се има предвид – да се намали присъденото обезщетение и да се присъди справедливо такова, по правилата на чл. 52 от ЗЗД. Претендират се съдебно деловодни разноски. Не се сочат нови доказателства по въззивното дело.
Писмен отговор на въззивната жалба не е постъпил в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК от страна на ищеца И.М.А..
Постъпила е и ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА от адв. Д.Й., пълномощник на И.М.А., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, офис 2, против Решение № 885/06.03.2019г. постановено по гр.дело № 5461/2018г. по описа на ПдРС,ХVІІ гр.с., В ЧАСТТА, с която искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 1000 лева до пълния претендиран размер от 5100 лева.
Счита се, че решението в отхвърлителната му част е неправилно по следните съображения: Размерът на определеното обезщетение за претърпени болки и страдания в резултат на претърпяното непозволено увреждане не отговаря на събраните по делото доказателства и е в противоречие на обществените норми за справедливост. Счита се, че претендираното обезщетение в размер на 5100 лв е справедливо и ще обезщети пълен размер претърпените от пострадалия И.А. неимуществени вреди.
Заявява се, че при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Такива факти са характерът на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, допълнително влошаване състоянието на здравето, морални страдания, продължителост на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, възраст на увреденото лице и др. В настоящия случай, в резултат на увреждането ищецът е търпял на първо място физически болки и страдания, свързани с поглъщането на медицинския инструмент. Това са болки и страдания, търпени непосредствено след инцидента и в периода на лечение, такива, свързани с неудобствата от търпените болки при свиване на корема, както и страдания, свързани със страха от допълнителни фатални усложнения. Следва да се съобрази и факта, че поради болничния си престой и страха от неизвестното съпругата и непълнолетното му дете са били лишени от неговото присъствие и грижа.
Поради което и моли решението на районния съд да се отмени в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и да се осъди ответникът да заплати разликата над уважения размер от 1000 лева до пълния претендиран размер от 5100 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 29.11.2016г. до пълното изплащане на сумата. Не се ангажират нови доказателства по въззивното дело.
С писмен отговор ответната стана чрез процесуалните си представители адв. М.А., АК София, и адвокат В.К.,***, оспорват въззивната жалба на ищеца като неоснователна и молят да бъде отхвърлена; претендират разноски по делото.
Допълнително е постъпила по въззивното дело и писмена защита от адв. Р. П., пълномощник на жалбоподателя, ищец И.М.А., с която се взема становище по същество.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивните жалби са допустими – подадени са, съответно, от надлежна страна по делото, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивните жалби по същество.
За да постанови обжалваното решение, районният съд намира, че настъпилото усложнение – изпускане на нервекстрактор се явява като последица от неправилното боравене или държане на инструмента от страна на свидетеля д-р Т. А., респ. последният не е положил дължимата грижа при извършването на манипулацията, с което е причинил вреда на ищеца, поради което и за тази вреда отговаря по реда на чл. 49 ЗЗД неговият работодател – ответникът по делото.
Въззивният съд приема за правилен извода на районния съд, както и изложените от него съображения. От своя страна, въззивният съд след като взе предвид оплакванията изложени в жалбата на ответника - ЕТ „Д-р К. С. –А. - Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина“, с ЕИК *********, представляван от К. Н. С. – А., съгласно правомощието си по чл. 269 изр. второ от ГПК, становището на ищеца, като въззиваема страна, както и след преценка на приложените по делото и относими към предмета на спора доказателства, съгл. чл. 235 ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят относно установени с допустими доказателствени средства в първоинстанционното производство, обстоятелства:
На процесната
дата - 29.11.2016 г. ищецът е посетил
кабинета на ЕТ „Д-р К. С.-А.“ в здравната служба на с. К***;
Лечението на ищеца е възложено и извършено от нейния служител д-р Т. А., назначен по трудов договор № 3/09.01.2015г.; като д-р Т. А. се е намирал в трудово правоотношение с ответника към 29.11.2016 г.
По време на проведеното лечение ищецът е погълнал нервекстрактор;
На ищеца са направени образни диагностики, съответно на 29.11.2016 г., 19.12.2016 г. и 29.12.2016 г.,
Ищецът е престоял в УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив, Клиника Втора Хирургия в периода 30.11.2016 г. – 12.12.2016 г. за медицинско наблюдение.
Състоянието на ищеца след поглъщане на 29.11.2016г. на нервекстрактора, се установява от следните писмени доказателства:
Епикриза на И.М.А. издадена на 12.12.2016г. от УМБАЛ „Св.Георги“ – Пловдив, клиника Втора хирургия, от която е видно, че пациентът е постъпил на 30.11.2016г. и е изписан на 12.12.2016г. с окончателна диагноза K56.6 Друга и неуточнена чревна непроходимост;
Съдебномедицинско удостоверение № 1372/2016г., изготвено на 19.12.2016г., от д-р Й. М. Ш., ст.ординатор в отделение по съдебна медицина при УМБАЛ“Св.Георги“-Пловдив, от което е видно, че при описание на обективно състояние: е посочено:“Корем- на нивото на гръдния кош; палпаторна болка около пъпа“. В заключението е посочено, че при станалия инцидент по време на стоматологично лечение на 29.11.2016г. И.М.А. е погълнал стоматологичен инструмент с игловидна форма, с гладки и резки очертания, който се е придвижил в стомашно-чревния тракт и се установява при рентгеновото изследване на ниво 3-ти и 4-ти поясен прешлен вдясно от гръбначния стълб, / в лумна на черво/. Констатира се от съдебния лекар и, че по време на болничния престой не се наблюдава динамика в преместването на чуждото тяло; няма данни за перфорация на кух коремен орган; чуждото тяло не е причинило субективни оплаквания и няма клинични прояви. Било е причинено разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.
Резултат от образно-диагностично изследване от отделение по образна диагностика при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД-Пловдив, от дата 19.12.16г., от което е видно при рентгенографията на корема на ищеца, че „игловидната силна сянка се проецира в долен десен коремен квадрант на нивото на Л4“.
Резултат от образно-диагностично изследване от отделение по образна диагностика на УМБАЛ“СветиГеорги“ЕАД Пловдив, от дата 29.12.16г., от което е видно, че „не се установява силната сянка от чуждо тяло с игловидна форма от предходните графии“.
Относно поставени в отговора на исковата молба въпроси е допуснато, съответно, прието заключение на СМЕ, с вещо лице д-р С. Г. В., *** в катедра „Оперативно зъболечение и ендодонтия“-Факултет по дентална медицина при МУ Пловдив. След проверка на документите по делото, вещото лице, дава, съответно отговор на поставените въпроси: Първо, вещото лице дава обяснение какво представлява нервекстракторът - ендодонтски инструмент от стоманена тел с издлетени по нея шипчета и пластмасова дръжка с обща дължина 30 мм от които 10 мм е дръжката и 20 мм е работната част. Инструментът се използва за ендодонтско лечение, когато се налага работа в каналите на зъба – какъвто е настоящия случай. Въвежда на 2/3 от дължината на канала, завърта се по посока на часовниковата стрелка на 360 градуса, за да се вплете в шипчетата каналното съдържимо и се изважда, която манипулация се повтаря няколко пъти до пълното отстраняване на зъбния нерв. Използването на инструмента е правилно с оглед поставената от д-р Т. А. диагноза Pulpitis acuta serosa totalis; при поставена диагноза „пулпит“ описаната манипулация е правилна и необходима. Вещото лице заключава, че при работа с този инструмент пациентът е изпълнен със страх и е готов да реагира с движение при наличие и на най-малка болка, поради което и изпускането на инструмента е много вероятно. Посочва се, че и поведението на пациента може да доведе до изпускането на инструмента и че последното може да бъде резултат не само от неправилно професионално поведение. Вещото лице дава заключение и че д-р Т. А. се е погрижил пациентът да бъде своевременно отведен в съответното медицинско заведение за оказване на адекватна помощ.
Разпитано в с.з. на въпроса на съда – има ли способи, при които стоматологът да предотврати евентуално изпускане на нервекстрактора, вещото лице В. заявява, че има много способи, като някои като пръстенчета с верижка, на които могат да се закачат инструментите, не са се използвали, тъй като не могат да се стерилизират, защото са от историята на стоматологията, а другото нещо е кофердам - гумено платно,поставено извън устата на пациента, и тогава не могло да се стигне до поглъщане на инструмента; но използването на кофердам е въпрос на препоръки, а не е налице задължение за използване на кофердам. Вещото лице заявява и, че в ендодонтията няма утвърден стандарт; може да се разбере дали един стоматолог си е свършил работата по резултатите от неговата работа.Според вещото лице В. изпускането на инструмент се приема като грешка на процеса на лечение,грешка за това, че не си държал както трябва инструмента, че пациентът не е бил обезболен, за това, че не държи плътно инструмента или за това, че пациентът го боли. Долен шести зъб се обезболява много трудно. За конкретния случай, не може да каже дали пациентът го е боляло. Не може да каже, че става въпрос за грешка или случайно събитие; може да каже, че това е усложнение.
За извършените действия от страна на извършващия лечението, възложено от ответника, д-р Т. А., във връзка с процесната дата 29.11.2016г., както и последващи такива, е разпитан като свидетел д-р Т. А.. Съгласно показанията на този свидетел Т. А., същият си спомня, че още преди да пристъпи към манипулацията е обяснил на ищеца, че ще му бъде поставена упойка. В конкретния случай четирите нерва на шести долен зъб били премахнати с упойка на първото посещение. На процесната дата- трето посещение, свидетелят следвало да регистрира съдържимото на каналите, което се извършвало с нервекстрактор, която процедура продължавала до констатацията, че каналът е сух, чист и няма остатъци от нервно съдържимо, гной, възпалителен ексудат. При извършването на тази манипулация пациентът се закашлял и отдръпнал рязко главата си назад, което се случило в период от 30 секунди и довело до поглъщане. Според свидетеля, рязкото отдръпване не било породено от болка, тъй като нервите били вече извадени.
За здравословното състояние на ищеца след поглъщане на нервекстрактора на 29.11.2016г., е разпитан и свидетелят М. Й.А., баща на ищеца, който излага впечатленията си затова, че ищецът получил бодеж в стомаха след инцидента, чувствал се изплашен, а докторът от болницата му казал, че ако не извадят инструмента ще правят операция. Ищецът лежал, защото го бодяло, било му проблем да излиза, не можел да работи като общ работник – ** в с. Я..
Спорен въпрос по делото, въведен и в оплакванията във въззивната жалба, е останал въпросът за противоправността на осъществената от д-р Т. А. манипулация на 29.11.2016г., при която е изпуснат нервекстрактор, който е бил погълнат от пациента.
В тази насока въззивният съд констатира, че в исковата молба от страна на ищеца не се сочи причина, поради която д-р А. е изпуснал нервекстрактора в гърлото на пациента. Доколкото, по делото са представени от ищеца писмени доказателства, неоспорени по делото, респ., Епикриза от УМБАЛ „Св.Георги“-Пловдив-клиника втора хирургия, с И.З. 73685/4708, /като част от съдържанието й е повторено и в съдебно-медицинско удостоверение № 1372/2016г./, по данни снети от пациента: И.М.А. „при посещение при зъболекар по време на манипулация в устната кухина му прилошало, при което дръпнал глава, за да повърне и глътнал инструмент“, /лист 5-6 от делото/, може да се приеме от съда, че отдръпването на главата на пациента е поради изпитвана от него болка с непосочен произход.
От друга страна, в писмения отговор на исковата молба,от страна на ответника се изключва отдръпването на главата на пациента на процесната дата 29.11.2016г. да е поради болка, тъй като процесният шести долен зъб с диагноза пулпит е бил лекуван от по-рано:като при първичния дентален преглед е извършена екстирапация на коронковата и кореновата пулпа/премахване на нерв/, като е затворен зъбът с временна пломба. При следващото посещение пациентът все още имал болки, поради което д-р А. извършил стоматологични промивки и затворил пак с временна пломба. На процесната дата 29.11.2016г., трето идване на пациента за лекуване на долен шести зъб, не се сочи пациентът да е имал още болки. Започната е обработка на зъба с ръчен канален инструмент, при което пациентът И.А. се закашлял и рязко отдръпнал. Според ответника, поради неочакваното движение на главата от страна на ищеца, лекуващият стоматолог загубил контрол над инструмента, с който работел, и го изпуснал, след което и последвало гълтането му от пациента.
Въззивният съд намира, че независимо от конкретната причина за рязкото отдръпване на главата на пациента– болка, съответно, болка причинена от работа с нервекстрактора при „доизчистване“ на каналите от остатъци от нервите в зъба, /каквато манипулация,отново,е била извършвана и на процесната дата 29.11.2016г., независимо, че ответникът твърди, че нервите били извадени от зъба при предишните посещения на пациента/, или отдръпване на главата на пациента поради необходимост „за да повърне“, /каквото е становището на жалбоподателя, ответник, изразено във въззивната му жалба/, то тези причини, изцяло, лежат в развилото се отношение лекар, дентолог – пациент, и не са такива външни на това отношение, респ., не са причини свързани с външни събития, върху които дентологът не би бил длъжен, както и не би могъл да контролира.
Самата дейност на лекаря-дентолог, вкл. при процесната интервенция, е свързана с повишена опасност за здравето и живота на пациента, което означава, че от страна на дентолога се очаква професионално поведение, с което да предвижда и възможно отдръпване на главата на пациента при работа, както и да предвиди и възможните от такова отдръпване обществено опасни последици, в т.ч. и за здравето на пациента. Не е съответно на началата на професионалната етика, от които следва да се ръководят лекарите-дентолози, твърдението на жалбоподателя, ответник, че изпускането на нервекстрактора от страна на д-р А. се свързва със случайно деяние, при което деецът е в невъзможност да предвиди настъпването на общественоопасните последици, /чл. 15 от НК/.
В тази насока, по делото е приет Кодекс за професионална етика на лекарите по дентална медицина, като гл. III урежда отношенията с пациентите като съгласно чл. 12, ал.1 сигурността на пациентите стои над личната и съсловната лоялност на лекаря по дентална медицина.
Независимо, че съгласно извършена служебно от съда справка, че не съществува позитивноправна уредба, която да регламентира използването на този стоматологичен инструмент /нервекстрактор/ при поставена диагноза Pulpitis acuta serosa totalis – зъбен пулпит и лечението на последното заболяване, тъй като липсва медицински стандарт за лечение на пулпит, респ. лечение на свързани с ендодонтията заболявания, то с оглед заключението на вещото лице В. може да се приеме, че лечението на случай като процесния на практика се извършва с използване на нервекстрактор. В случая, обаче, с поведението си лекарят-дентолог, освен, че нарушава принципите на професионалната етика, като не осъществява сигурността на пациента по време на лечение, то и нарушава и конкретни законови разпоредби, съответно на: Чл. 6 ал. 1 от Закона за дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, - за спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Чл. 81, ал. 2 от Закона за здравето - правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: т. 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; т. 4 зачитане правата на пациента. Чл.86 ал. 1 от Закона за здравето – като пациент всеки има право на: т. 3. достъпна и качествена здравна помощ; т. 10 сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му.
Независимо, че не е налице легално
определение на понятието "лекарска грешка", то горецитираните
разпоредби налагат извода, че такава ще е налице във всеки случай на действия,
респ. бездействия на лекар-дентолог при или по повод изпълнение на
професионалните му задължения, които противоречат на горепосочените основополагащи
принципи на медицинската дейност за качество, своевременност и достатъчност на
медицинската помощ, осигуряване и защита правата на пациента, съблюдаване
сигурността и безопасността при провеждане на лечение.
Предвид изложените съображения и въззивният съд намира, че изпускането на нервекстрактора е резултат от грешка поради неправилното му държане. Тази грешка в случая води до вредоносния за пациента резултат и в крайна сметка очертава противоправното поведение на д-р Т. А.. При което неоснователно е възражението на ответника, че изпускането на инструмента е резултат от случайно събитие, тъй като стоматологът е длъжен да предвиди дали пациентът ще получи болка при конкретната манипулация, както и в негов обсег е контролът в устната кухина на пациента, и дори при необходимост от повръщане от страна на пациента.
В тази насока, въззивният съд намира за неоснователно и възражението на ответника, жалбоподател, че е налице съпричиняване от пациента за настъпилия за него вредоносен резултат. Както вече е посочено, проявената стоматологична небрежност не може да се обясни и свърже с поведението на пациента, защото причинният процес не стои в пациента, а в стоматолога. В тази насока са вменени и задължения на лекаря по дентална медицина, съгласно чл. 2 ал. 2 и ал. 3 от Кодекса за професионална етика на лекарите по дентална медицина, съгласно които с оглед характера на дейността им, като източник на повишена опасност за здравето на пациента, то са съответно завишени и задълженията за осигуряване при професионалната дейност на всички условия, необходими и за качествено упражняване на дейността и за сигурността на пациентите.
Предвид изложените съображения възивният съд намира за неоснователни оплакванията в жалбата на ответника, че извършваната на 29.11.2016г. манипулация от страна на д-р А. отнасяща се до изпускане от него на нервекстрактора в гърлото на пациента И.М.А., от което е последвало гълтането му от последния, не съставлява противоправно поведение, относимо към фактическия състав на разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД.
Относно последиците от това противоправно поведение и съгласно събраните по делото докаателства, неоспорени от страните, безспорно, се установява по делото, че това са настъпили за ищеца неимуществени вреди. Неимуществените вреди за ищеца се изразяват не толкова във физическа болка, /каквато ищецът е могъл да изпитва при свиване на корема, както и при палпиране от лекар при извършваните медицински прегледи/, а в претърпените от него психологически травми от преживения стрес от поглъщане на чуждото метално тяло и неизвестните за него последици от това поглъщане, изпитвани за период от около един месец, от който първите 12 дни в болнично лечение. Въззивният съд намира с оглед съвкупната преценка на доказателствата по делото, че размер от 1000 лева, се явява справедливо обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Поради което и направените от жалбоподателя, ответник, във въззивната му жалба оплаквания за намаляване на размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от страна на ищеца, се явяват неоснователни. При което въззивният съд намира, че въззивната жалба на ответника се явява изцяло неоснователна и не следва да бъде уважена.
Предвид гореизложеното, както и като се има предвид, че след настъпилото на 29.11.2016г., от страна на д-р А. са били предприети адекватни мерки за откарването на ищеца до болнично заведение, за да може да се помогне на последния за преодоляване на причиненото от тази лекарска грешка, въззивният съд не намира основание за завишаване размера на претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди. Определеният размер от 1000 лева на обезщетението се явява справедливо определен съгласно установените по вид, характер, продължителност неимуществени вреди за ищеца в производството по делото.
Поради което и направените от жалбоподателя, ищец, във въззивната жалба оплаквания за увеличаване размера на обезщетението над присъдения размер от 1000 лева до претендирания размер от 5 100 лева, се явяват неоснователни. При което въззивният съд намира, че въззивната жалба и на ищеца се явява неоснователна и не следва да бъде уважена.
Предвид изложеното въззивният съд намира, че решението на районния съд като обосновано и правилно, следва изцяло да бъде потвърдено, ведно със законните последици.
Поради неоснователност на въззивните жалби на страните по въззивното дело не следва да се присъждат разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановеното на 06.03.2019г. Решение № 885 на Пловдивския районен съд, гражданско отделение, ХVІІ граждански състав, по гражданско дело № 5461 по описа за 2018 година, с което ОСЪЖДА на основание чл. 49 вр. с чл. 45 вр. с чл. 52 ЗЗД К. Н. С.-А., ЕГН ********** в качеството й на ЕТ „Д-р К. С.-А. – Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ***в качеството й на работодател на д-р Т.С.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на И.М.А., ЕГН ********** *** сумата в размер на 1000 / хиляда/ лева, ведно със зкаонната лихва за забава върху главницата считано от датата на увреждането 29.11.2016г. до окончателното изплащане на сумата, която представлява обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди - болки и страдания ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ на 29.11.2016г. в стоматологичния кабинет находящ се в здравната служба в с. К***д-р Т. С.А. с ЕГН ********** по време на стоматологично лечение е изпуснал стоматологичен инструмент с игловидна форма, с гладки и резки очертания – нервекстрактор КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата на 1000 лева до пълния предявен размер от 5 100 лева като неоснователен и недоказан; и с което ОСЪЖДА К. Н. С.-А., ЕГН ********** в качеството й на ЕТ „Д-р К. С.-А. – Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ***, ** да заплати в полза на И.М.А., ЕГН ********** *** сумата от 138,04 лева разноски за настоящето производство съобразно уважената част на иска; и ОСЪЖДА И.М.А., ЕГН ********** *** да заплати в полза на К. Н. С.-А., ЕГН ********** в качеството й на ЕТ „Д-р К. С.-А. – Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. *** сумата от 562,75 лева разноски съобразно отхвърлената част на иска за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/