Решение по дело №2180/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от С. В. С. – Г., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.3, ап.2, срещу решение № 1038 от 25.10.2023 г., постановено по НАХД № 3906/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е изменен електронен фиш (ЕФ) Серия К № 5762560, издаден от О. М. Бургас.

С касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и отмяна на ЕФ. Твърди се, че в случая е приложима разпоредбата на чл.34 от ЗАНН и в този смисъл са изтекли давностните срокове за налагане на наказание. Посочва, че датата на съставянето на ЕФ е от значение за установяване на фактическата обстановка, защитата на правата на санкционираното лице, както и изчисляването на сроковете за налагане на наказание. Сочи се възражение, че техническото средство, с което е заснето нарушението не е индивидуализирано, липсвали данни за неговата изправност и дали същото е преминало през необходимите проверки. Твърди, че в ЕФ липсват данни къде е поставен пътен знак В-26, като първоинстанционният съд приел тази информация от протокола по чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. Счита, че съдът правилно е преценил липсата на основание за налагане на наказание в условията на повторност, но намира, че не е следвало да се преквалифицира нарушението като такова извършено за първи път, а следвало ЕФ да бъде отменен. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът, О. М. Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител. Не представя отговор на касационната жалба. Не сочи доказателства.

Представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Административен съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас изменил ЕФ Серия К № 5762560, издаден от О. М. Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4, вр. с ал.1, т.4 от ЗДвП на С. С. – Г. е наложена глоба в размер на 800 лв. Съдът преквалифицирал приложимата санкционна норма от чл.182, ал.4 от ЗДвП в чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП и намалил размера на глобата от 800 лв. на 400 лв. ЕФ е потвърден в останалата част.

За да постанови решението, въз основа на доказателствата по делото, съдът приел за установена фактическата обстановка, както и че в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Според съда нарушението било доказано, но твърдението, че деянието е извършено в условията на повторност не е подкрепено с доказателства.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

По делото е безспорно установено, че на 05.04.2022 г. в 14,05 ч. в [населено място], ПП I-6, км. 494+910 до магазин „Егло България“ в посока от [жк], техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта TFR1-M 644 засякла и заснела, движещ със скорост от 86 км/ч., автомобил „БМВ Х РЕИХЕ“ с рег. № [рег. номер]. Нарушението било записано на файл с наименование „Клип № 58044”. По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, които от записания файл, установили, че заснетият автомобил е собственост на С. С. – Г., чиято отговорност била ангажирана за извършеното нарушение.

Възприетата от районния съд фактическа обстановка се подкрепя от събраните доказателства.

Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

Според чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Оспореният ЕФ съдържа указаните в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП реквизити. Посочени са: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срока, сметката, начините за доброволното заплащане. Издаден е в утвърдената в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. форма. Следователно са удовлетворени изискванията за форма и съдържание, поради което съдът не споделя възражението за липса на съществен реквизит.

Неоснователни са възраженията във връзка с предвидените в чл.34, ал.1 от ЗАНН срокове. Съгласно чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В случая разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е специална за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. Макар и нормата на чл.189, ал.11 от ЗДП да предвижда, че ЕФ е своеобразен аналог на наказателно постановление, това важи единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта.

Възраженията относно датата на нарушението и датата на връчване на ЕФ са неоснователни. Моментът на връчване на ЕФ по никакъв начин не е ограничил правото на защита на наказаното лице, както и не е препятствало възможността да посочи, по реда на чл.189, ал.5 от ЗДП, друго лице, което към процесния момент е управлявало МПС, от която възможност жалбоподателят не се е възползвал, а е обжалвал ЕФ пред съда. В ЗДвП и ЗАНН липсват фиксирани срокове, до изтичането на които следва да бъде връчен ЕФ, поради което възражението с естествените процеси на забравяне кой точно бил управлявал МПС на посочената дата е изцяло неоснователно.

Както правилно е изяснил районният съд, км. 496+070 попада в урбанизираните територии, за които ограничението за движение на скоростта е 50 км/ч, а не 80 км/ч, както твърди жалбоподателят. Тази стойност е пределна за движение в населено място, а за определена категория МПС – и по-ниска. В посока към [жк], въвеждащ ограничение до 50 км/ч, т.е. същата максимално допустима скорост, затова касационната инстанция възприема изцяло съображенията защо нарушената разпоредба е тази на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Неоснователни са всички възражения свързани с техническата изправност на техническото средство, с което е установено нарушението. По делото са представени Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и Протокол от проверка № 7-4-21, от които се установява техническата годност на процесното техническо средство.

По силата на Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС на I и II колегия, в производството по обжалване на наказателното постановление правомощието на районния съд да измени санкционния акт има съдържанието на чл.337 от НПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН. Нормата на чл.337 от НПК регламентира правомощията на въззивния съд в хипотезите, при които съдът намалява наказанието (чл.337, ал.1, т.1 от НПК) или прилага закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление (чл.337, ал.1, т.2 от НПК). Следователно, наред с възможността да намали размера на наказанието, правомощието на районния съд да измени електронния фиш включва и възможност за преквалификация на извършеното деяние по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение. Това предвижда и разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, съгласно която районният съд изменя обжалвания пред него акт, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Упражняването на това правомощие от въззивния съд е гаранция за законосъобразност на административнонаказателната дейност с оглед невъзможността му след като отмени електронния фиш да връща преписката на наказващия орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Обратното би означавало нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване на извършеното административно нарушение, т.е. да остане ненаказано противоправно поведение, което изпълва съдържанието на различна от посочената с електронния фиш законова разпоредба, което е в противоречие с целите на наказанието, регламентирани в чл.12 от ЗАНН.

Касационната инстанция намира, че в случая преквалифицирането е допустимо да бъде извършено от районния съд, тъй като липсва съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Всички факти, включени в квалифицирания състав на нарушението по чл.182, ал.4 от ЗДвП, се съдържат и в основния такъв по чл.182, ал.1, т.4 от същия закон. На следващо място, последната разпоредба представлява „закон за по-леко наказуемо нарушение“ по смисъла на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, тъй като предвиденото в нея административно наказание „глоба“ е в значително по-нисък размер – от 400 лв. вместо определения размер от 800 лв.

Съобразявайки се със събраните по делото доказателства, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХXVI състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 1038 от 25.10.2023 г., постановено по НАХД № 3906/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.