Решение по дело №984/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 524
Дата: 4 октомври 2022 г.
Съдия: Камелия Георгиева Ненкова
Дело: 20221720200984
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 524
гр. Перник, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20221720200984 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.
С наказателно постановление N 22-1158-001285 от 25.05.2022 г. С.
Г., Началник сектор ПП при ОДМВР Перник, е наложил на П. Д. Д. от ****,
на основание чл.179, ал.6, т.3 ЗДВП за нарушение по чл.101, ал.3 ЗДвП,
административно наказание глоба в размер на 500 лв.
Недоволен от така наложените наказания Д., чрез адв. Б., обжалва
посоченото постановление, като по съображения изложени в жалбата и
съдебно заседание, моли същото да бъде отменено.
АНО, не изпраща представител, не е изразило становище по
жалбата.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е в срок, поради което се дължи нейното разглеждане по
същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Свидетелите Х. и Г. са служители на ОД МВР сектор Пътна
полиция. На 28.04.2022 г. били разпределени в автопатрул за контрол по
движение по пътищата. Двамата получили указание от дежурен офицер при
ОД МВР да извършат проверка на път I-6 в района на надлеза при „Клон
Мир“, тъй като имало множество сигнали от спешен телефон 112 за разлята
течност. Отишли на място и констатирали, че действително има течност
наподобяваща масло. Проследили същата до паркинг на Стомана Индъстри в
гр. Перник, където бил паркиран автокран. На място бил извикан неговият
собственик- правонарушителят Д.. При огледа се установило, че се касае за
1
теч на хидравлична течност от повреда на автокрана. Д. не оспорил
констатацията, като заявил, че е видял теча, но не е могъл да направи нищо по
време на движението.
При това положение свидетелят- Н. Г. съставил срещу П. Д. АУАН
за това, че въпреки възникването на опасна техническа неизправност
продължил да управлява МПС автокран **** с ДКН ****. Въз основа на акта
е издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/.
Така приетата фактическа обстановка е безспорна- установява се от
събраните по делото доказателства- гласни- разпит на свидетелите Х. и Г. и
писмени, които кореспондират по между си, поради което съдът им дава вяра
изцяло. Съставения акт за административно нарушение съгласно чл.189, ал.2
ЗДвП се ползува с доказателствена сила до неговото оборване по надлежен
ред.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
В чл.6 от ЗАНН е дефинирано понятието "административно
нарушение", което е такова деяние извършено виновно, нарушаващо
установения ред на държавно управление, обявено от Закона за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
Обективната страна на административното нарушение обхваща
деянието, противоправността, насочеността му срещу установения ред,
неговата наказуемост и реда за наказване на нарушението.
Противоправността на деянието и насочеността му срещу установения ред се
възприема като противоречие с императивна правна норма или принцип. В
конкретния казус деянието представлява противоречие с чл.101, ал.3, вр. ал.1,
от ЗДвП, а неговата наказуемост по административен ред е предвидена в
чл.179, ал.6 т.3 ЗДвП.
Неоснователни са възраженията на защитата на правонарушителя за
това, че не са събрани доказателства за извършеното нарушение. По делото са
разпитани свидетелите очевидци Х. и Г., които подробно са изложили
фактите за установяване на нарушението и неговия извършител. При това Д.
не е оспорил нито механизма на извършване на деянието, нито неговото
авторство. Актът е подписан без възражения, като в срока по чл. 44 ЗАНН
такива допълнително не са и постъпили.
Въз основа на това фактическата обстановка е установена правилно.
Като установени обстоятелства е изложено къде е извършена проверката, кой
е собственик на автомобила, как и от кого е установено извършеното деяние и
каква е неговата квалификация.
След като е установено безспорно, че жалбоподателят е продължил
да управлява МПС /което и последният не е отрекъл пред полицейските
служители/ и след като е възникнала техническа неизправност която е от
категорията на опасните и за водача и за останалите участници в движението,
както актосъставителя, така и адм. наказващият орган са стигнали до
правилния извод, че е извършено административно нарушение.
Следователно, нарушението, неговият автор и вината на последния е
установена безспорно. Наказателното постановление съдържа всички
изискуеми по чл.57 ЗАНН реквизити.
Неоснователни са възраженията, че извършеното нарушение не
отговаря на нормата на чл.101, ал.3 ЗДвП. Съгласно чл. 101. (1) (Доп. - ДВ,
2
бр. 54 от 2010 г.) При възникване по време на движение на повреда или
неизправност в пътно превозно средство, която застрашава безопасността на
движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното
отстраняване. В този случай, ако спряното пътно превозно средство се намира
в обхвата на пътното платно, водачът, когато се намира извън превозното
средство, трябва да е облечен със светлоотразителна жилетка.
(2) Когато отстраняването на повредата или неизправността на място
е невъзможно, водачът може да придвижи пътното превозно средство на
собствен ход до място за тяхното отстраняване, но само след като вземе
необходимите мерки за безопасност на движението.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 85 от 2004 г., изм., бр. 2 от 2018 г., в сила от
20.05.2018 г.) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага при възникване или
констатиране на опасни неизправности.
При тази конструкция на текста прав е жалбоподателят, че
разпоредбата на чл.101, ал.3 ЗДвП не може да се разглежда изолирано от
целия текст, доколкото той урежда цялостното поведение на водача при
възникване на различни видове технически неизправности при управление на
МПС. Именно в ал.3 обаче е уредено дължимото поведение на Д. при
възникване на опасна техническа неизправност. А това, че констатираната е
именно такава е посочено в т.8.4.1. от приложение № 5 на ПЗР от НАРЕДБА
№ Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства- „Прекомерно
изтичане на течност, различна от вода, което е вероятно да навреди на
околната среда или да породи риск за безопасността на други участници в
движението“.
Следователно, именно на основание чл.101, ал.3, вр. ал. 1 и 2 ЗДвП
правонарушителят не е имал право да продължи движението с управлявания
от него автокран, а е бил длъжен да преустанови незабавно движението и да
отстрани опасната неизправност на място. Като не е сторил това е допуснал
нарушение на запретата посочена именно в ал.3 на чл.101 ЗДвП. Без каквото
и да е правно значение е дали течът е бил от хидравличната течност на самия
автомобил, както са констатирали актосъставителите или от монтирания на
автомобила кран. Последният е част от машината, а законът не прави разлика
от къде е самият теч. От значение е единствено неговата качествена
характеристика. Както в АУАН, така и в НП неизправността е изрично
определена като опасна.
При всичко така изложено именно административнонаказателната
разпоредба на чл.179, ал.6 т. 3 ЗДвП- който управлява технически неизправно
МПС при констатирана опасна неизправност е била относима към деянието
на Д..
Както АУАН, така и наказателното постановление съдържат всички
необходими законови реквизити.
Наказанието предвидено в чл.179, ал.6 т.3 ЗДвП е във фиксиран
размер при което неговото намаляване е законово невъзможно.
По изложените съображения, съдът счита, че правилно и обосновано
наказващият орган е достигнал до правен извод, че в случая жалбоподателят е
извършил вмененото му нарушение, като актът и НП се явяват обосновани,
поради което и атакуваното НП следва да бъде потвърдено.
3
РАЗНОСКИ
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 63д ЗАНН на жалбоподателя
не се дължат разноски в производството по делото, като АНО не е направил
искане за присъждане на такива.
Водим от горното и в същия смисъл съдът на основание чл. 63, ал. 2,
т. 5, вр. ал. 1 и вр чл. 58д, т. 1 и чл. 63, ал. 9 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление N 22-1158-
001285 от 25.05.2022 г. с което С. Г., Началник сектор ПП при ОДМВР
Перник, е наложил на П. Д. Д.,ЕГН**********, от ****, на основание чл.179,
ал.6, т.3 ЗДВП за нарушение по чл.101, ал.3 ЗДвП, административно
наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки
административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено с мотивите.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4