№ 599
гр. Сливен, 26.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
частно гражданско дело № 20222200500437 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.
Образувано е по възражение, подадено от М.И.Ц. – длъжник по заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№3814/2011г. по описа на
СлРС.
Във възражението си длъжникът М.Ц. чрез пълномощника адв. Л. А. от САК
посочва, че за издадената заповед за изпълнение узнала чрез адв. А. при извършена от
него справка на 12.08.2022г. по изп.д. №308/2016г. по описа на ЧСИ М. М.. Счита, че
връчването на ПДИ чрез залепване на уведомление по чл.47 от ГПК не е извършено
надлежно. Не било извършено посещение на адреса в неработен ден, не били посочени
часовете и връчителят не събрал информация от съседите или управителя на ЕС
относно отсъствието на длъжника от адреса. В разписката не било посочено къде точно
е залепено уведомлението и пуснато ли е такова в пощенската кутия. Връчителят не
отразил всички релевантни обстоятелства. В самото уведомление не било посочено, че
се връчва документа по чл.417, т. 2 от ГПК – извлечението от счетоводни книги, въз
основа на което е издадена заповедта за изпълнение. Заповедта за изпълнение не й била
връчена по месторабота. Длъжникът посочва, че съдебният изпълнител не е изпълнил
задължението си по чл.418, ал.5, изр.2 от ГПК – да изпрати до съда копие от
съобщението, с което е връчена заповедта за изпълнение. Това е възпрепятствало
заповедния съд да даде указания на заявителя, че може да предяви иск за вземането си,
съгласно разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. По този начин длъжникът счита, че е
опорочена процедурата по връчване на заповедта за изпълнение и е възпрепятствана
своевременната й защита в заповедното производство. С оглед изложеното моли съда
да приеме възражението й по чл.423 от ГПК и да спре изпълнението срещу нея.
1
Пълномощникът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Препис от възражението е връчен редовно на другата страна – кредитора „Банка
ДСК“ ЕАД, гр.София, който в законоустановения срок е депозирал отговор чрез
представител по пълномощие юриск. П. В.. На първо място кредитора оспорва
възражението като недопустимо, поради неспазване на срока по чл.423, ал.1 от ГПК и
поради липса на правен интерес. Посочва, че по изп.д.№308/2016г. по описа на ЧСИ
М., образувано въз основа на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, е
наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника М.Ц. на 24.06.2016г., в
резултат на което по делото са постъпвали суми в периода 12.07.2016г. – 26.04.2022г.
Следователно длъжницата е узнала още през 2016г. за издадената заповед за
изпълнение. Налице били и доброволни вноски от страна на длъжника, като първата е
от 22.01.2021г. Без да знание за заповедта, не е било възможно длъжникът да търпи
принудителното изпълнение и да внася доброволно суми по изпълнителното дело.
Освен това на 23.09.2020г. по изп. д. №308/2016г. по описа на ЧСИ М. била подадена
молба от адв. Ивайло Г. като пълномощник на М.И.Ц. за справка и запознаване с
материалите по делото. Това потвърждавало факта, че длъжникът узнала за заповедта
за изпълнение далеч преди подаване на възражението по чл.423 от ГПК, което се явява
преклудирано. Освен това кредиторът посочва, че вземането по заповедта за незабавно
изпълнение е установено с влязло в сила на 26.04.2013г. съдебно решение по гр.д.
№8218/2011г. по описа на СлРС, с което са уважени изцяло исковете на „Банка ДСК“
АД срещу М.И.Ц. и Д.Б.П. Крайната цел на възражението всъщност вече е изпълнена.
На следващо място са изложени съображения за неоснователност на възражението,
поради спазване на процедурата по чл.47 от ГПК, съгласно действащата към момента
на връчването редакция на закона. Към него момент нямало и изискване за връчване на
самото извлечение от счетоводните книги. Счита, че връчването на заповедта за
изпълнение е надлежно. Кредиторът моли съда да остави възражението без
разглеждане като недопустимо, респ. да го остави без уважение като неоснователно.
Претендира присъждане на разноски в настоящото производство – юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа
страна:
Производството по ч.гр.д.№3814/2011г. по описа на Сливенски районен съд е
образувано по реда на чл. 417 от ГПК по заявление на „Банка ДСК“ ЕАД, гр.София
срещу длъжниците М.И.Ц. и Д.Б.П. Въз основа на заявлението е издадена Заповед за
изпълнение и изпълнителен лист от 09.06.2011г., с която е разпоредено длъжниците
М.И.Ц. – кредитополучател и Д.Б.П. – поръчител да заплатят солидарно на заявителя
ТД „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 3611,77лв., представляваща главница – неиздължени
вноски, по Договор за кредит от 04.07.2006г. и анекс №1 от 02.02.2010г., договорна
2
лихва в размер на 376,70лв за периода от 04.07.2006г. до 07.06.2011г., наказателна
лихва в размер на 125лв. за периода от 08.12.2010г. до 07.06.2011г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от 08.06.2011г. и разноски –
83,07лв. държавна такса и 264,60лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ч.гр.д.№3814/2011г. по описа на СлРС е унищожено, поради изтекъл срок на
съхранение.
С Решение №922/23.01.2013г. по гр.д. №8218/2011г., влязло в сила на
26.04.2013г., по иск по чл.422 от ГПК е признато за установено съществуване на
вземането на „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София по отношение на М.И.Ц. и Д.Б.П. както
следва: сумата от 3611,77лв., представляваща просрочена главница по Договор за
кредит от 04.07.2006г. и Анекс от 02.02.2010г., договорна лихва в размер на 376,70лв
за периода от 04.07.2006г. до 07.06.2011г., наказателна лихва в размер на 125лв. за
периода от 08.12.2010г. до 07.06.2011г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 08.06.2011г. и
разноски по ч.гр.д. №3814/2011г. – 83,07лв. държавна такса и 264,60лв.
юрисконсултско възнаграждение. В производството по гр.д. №8218/2011г. по описа на
СлРС, М.И.Ц. е била представлявана от особен представител, назначен от съда.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д.№308/2016г. по
описа на ЧСИ М. М., рег.№768 и район на действие СлОС.
По изп. дело на длъжника М.Ц. е изпратена ПДИ на адрес в гр.Сливен,
*********** Длъжникът не бил намерен на адреса при направените три посещения на
09.06.2016г., на 22.06.2016г. и на 04.07.2016г. На 04.07.2016г. връчителят залепил
уведомление на адреса гр.Сливен, *********** В ПДИ и в уведомлението са посочен
документите за връчване, в т.ч. ПДИ, заповед по чл.417 ГПК, изп. лист и запор на
трудово възнаграждение.
На 23.09.2020г. адв. Ивайло Г., в качеството се на пълномощник на длъжника
М.И.Ц. с приложено пълномощно, подал молба до ЧСИ М. с искане да се запознае с
материалите по изп.д. №308/2016г. На 23.09.2020г. изп. дело №308/2016г. е
предоставено за запознаване на адв. Г. /арг. отговор на ЧСИ М. по искане на съда от
26.10.2022г./.
ЧСИ М. е наложила запор върху трудовото възнаграждение, пенсията и
банковите сметки на длъжника, за които запори на Ц. са връчени съобщения по реда на
чл.47 от ГПК 19.07.2016г., 05.08.2020г. и 18.02.2022г.
В периода 23.12.2016г. – 26.04.2022г. по изпълнителното дело са постъпвали
регулярно суми от наложените запори на трудово възнаграждение, пенсия и банкови
сметки на М.И.Ц. за погасяване на дълга.
На 12.08.2022г. адв. Л. Г., като пълномощник на длъжника М.И.Ц. е подал молба
3
до ЧСИ М. с искане да се запознае с материалите по изп.д. №308/2016г.
Възражението по чл.423 от ГПК е подадено от длъжника М.И.Ц. на 07.09.2022г.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Възражението е недопустимо.
По силата на чл. 423, ал.1 от ГПК, възражение до въззивния съд против заповедта
за изпълнение може да се подаде в рамките на едномесечен срок от узнаване на
заповедта за изпълнение.
Съдът приема, че длъжникът М.И.Ц. е узнала за издадената заповед за
изпълнение най-късно на 23.09.2020г., когато изрично упълномощения от нея адв.
Ивайло Г. е извършил справка и запознаване с материалите по изп. дело №308/2016г.
по описа на ЧСИ М. М.. Най-късно това е датата на узнаване, независимо, че според
съда длъжника е узнала много по-рано за образуваното изпълнително дело и
издадената заповед за изпълнение, тъй като от трудовото й възнаграждение още през
м.12.2016г. е постъпила удръжка за погасяване на дълга, като такива следват през
м.06.2017г., м.08.2018г. и регулярно от м.11.2020г. насам.
Най-късно от 23.09.2020г. е започнал да тече преклузивния 1-месечен срок за
подаване на възражението по чл.423 от ГПК. Преклузивният срок по ч.423, ал.1 от
ГПК, според настоящия състав е изтекъл на 23.10.2020г. Поради това подаденото на
07.09.2022г. възражение е преклудирано и като такова недопустимо.
На следващо място следва да се посочи, че длъжникът Ц. няма правен интерес
от подаване и приемане на възражението по чл.423 от ГПК, чиято цел е пораждане на
действието на възражението, съгл. чл. 415 от ГПК, като се развие описаната в тази
разпоредба процедура. Крайната цел е установяване на вземането в спорно исково
производство с участието на двете страни. В случая такова производство по реда на
чл.422, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК е развито по възражение на другия солидарен
длъжник, като иска е бил насочен спрямо двете солидарни длъжници –
кредитополучателя М.И.Ц. и поръчителя Д.Б.П. в което първата е била надлежно
представлявана от назначен й от съда особен процесуален представител – адв.
Рафаилов от АК – Сливен. С постановеното по делото и влязло в сила Решение
№922/23.01.2013г. по гр.д. №8218/2011г. по описа на СлРС, със СПН е установено
съществуването на вземането на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД спрямо солидарните
длъжници, в т.ч. М.И.Ц. по издадената Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от
09.06.2011г., издадена по ч.гр.д.№3814/2011г. по описа на СлРС. Тъй като целта на
възражението е постигната - вземането на практика е оспорено по реда на чл.414 от
ГПК, развило се е исково производство относно него по чл.422 от ГПК, приключило с
влязъл в сила съдебен акт, то подаването на възражение по чл.423 от ГПК се явява
4
недопустимо, поради липса на правен интерес. Въпросът за дължимостта на вземането,
поради обстоятелства, настъпили до подаване на заявлението, респ. приключване на
съдебното дирене в проведеното исково производство по чл.422 от ГПК, не може да се
преразглежда, поради наличието на СПН на влязлото в сила решение по гр.д.
№8218/2011г. на СлРС.
С оглед изложеното съдът ще остави възражението без разглеждане и ще
прекрати производството по делото.
С оглед изхода на производството по възражението и направеното искане за
присъждане на разноски от кредитора, съдът ще присъди такива на заявителя в
заповедното производство – „Банка ДСК“ ЕАД, в размер на 50лв., съгл.чл.78, ал.8 от
ГПК, вр. със ЗПрП.
Ръководен от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение по чл.423 от ГПК от
07.09.2022г., подадено от М.И.Ц. с ЕГН ********** от гр. Сливен, ************ чрез
адв. Л. Г. от САК против Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 09.06.2011г.,
издадена по ч.гр.д.№3814/2011г. по описа на СлРС, като НЕДОПУСТИМО, като
преклудирано и поради липса на правен интерес.
ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно ч.гр.д.№437/2022г. по описа на
Сливенски окръжен съд, като НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА М.И.Ц. с ЕГН ********** от гр. Сливен, ************ да заплати
на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
********* сумата от 50лв., представляваща направени в настоящото производство
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд -
Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6