№ 1999
гр. София, 05.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Маргарита Ив. Д.
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20231100104243 по описа за 2023 година
Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 ал.1 от ЗЗД в общ размер на 30 050 лв.
Ищцата Н. С. Б. твърди, че на 07.06.2022 г., около 23.30 часа се
разхождала с познати по бул. „Х. Ботев“ в посока от „Петте Кьошета“ към пл.
„Македония“. Твърди се, че вървели по десния тротоар на бул. „Х. Ботев“ и
стигнали до ул. „Петър Парчевич“, където пресекли улицата, достигнали
тротоара и едва направила няколко крачки по него, когато левият й крак
пропаднал. Твърди се, че паднала върху китката и дланта на лявата си ръка и
установила, че е пропаднала в дупка върху капака на шахта. Усетила силна
болка, нейните познати й помогнали да се прибере в къщи, където левите
ръка и крак се подули още повече.
В исковата молба се твърди, че сутринта на 09.06.2022 г. с баща й
решили да отидат до УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, където я приели в
Спешно отделение и след извършени прегледи се установило счупване на
долния крак на лъчевата кост на ръката. Твърди се, че били налични и
навяхване, разтягане, изкълчване на ставните връзки на глезенната става,
оток, болки и ограничени движения на лява глезенна става, контузия, оток
болка, хипотрофия на мускулите на подбедрицата, контузия, счупване на
1
долния край на лъчевата кост на ниво китка и длан, оток и хематом в областта
на лява гривнена става, силна палпаторна болка и ограничени болезнени
движения. Била й поставена гипсова имобилизационна шина за 10 дни за
гривнената става на ръката и имобилизационна ортеза за три седмици на
краката. След извършен контролен преглед на 18.06.2022 г. отново й била
поставена гипсова шина за гривнената става на ръката за период от един
месец. Провела курс по рехабилитация, а след поредния контролен преглед й
било обяснено, че счупването на китката и дланта на лявата й ръка още не е
зараснало. Възстановяването било изключително болезнено, бавно и
продължително.
Изложени са фактически твърдения, че с оглед увредата търпял болки,
страдания и ограничения. Сторила и имуществени разходи.
Предвид което е мотивиран правен интерес от предявяване на иска и от
съда се иска да осъди ответникът СО да й заплати сума в размер на 50 000 лв.
– обезщетение за неимуществени вреди, както и сума в размер на 30 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, както и
сторените по делото разноски.
Ответникът СО, редовно уведомен оспорва иска в срока по чл. 131 от
ГПК чрез процесуален представител.
По делото като трето лице помагач на страната на ответника е
конституирано дружество „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД,
редовно уведомено, оспорва заявените искове.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Ч..
Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно заседание
от юрк. Попова.
Възраженията на третото лице се поддържат от юрк. Г..
Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е изслушана съдебно медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р Р. М. Д.. В заключението си съдебният експерт е обосновал
извод, че на Н. С. Б. са причинени травматични увреждания, изразяващи се в
2
счупване на долния край на лява лъчева кост, закрито, навяхване и разтягане
на ставните връзки на глезена – вляво. Вещото лице е посочило, че
получените травматични увреждания кореспондират с механизма на
настъпване на увредата – падане от собствен ръст, вследствие пропадане в
дупка на шахта на тротоар и травмиране с усукване на лява гривнена става и
лява глезенна става, поели тежестта на тялото. Посочено е в заключението, че
болките и страданията са били най-интензивни непосредствено след
травмата, в първите дни след поставяне на имобилизацията и в началото на
раздвижването. Посочено от вещото лице е, че при интензивно натоварване,
промени във времето ищцата ще изпитва периодични болки в лява гривнена
става.
В съдебно заседание на 12.02.2024 г. са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля С.С.М., а в съдебно заседание от 11.03.2024 г. и чрез
разпит на свидетеля Т.А.Г..
По делото са ангажирани и медицински документи, представени от
ищеца, въз основа, на които е изготвена обсъдената по-горе СМЕ.
При така ангажираните по делото доказателства съдът прави следните
правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с искове с правно
основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго
лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на
изпълнението на тази работа. Следователно отговорността по чл.49 от ЗЗД е
отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от
вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на
възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че отговорността на
възложителя е гаранционно-обезпечителна и обективна – той отговаря за
действието или бездействието на своите работници или служители, на които е
възложил работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав на
чл.49 от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или
по повод изпълнението на възложената работа.
Фактът на инцидента на сочената в исковата молба дата се установява и
от събраните по делото гласни доказателства. Настоящият съдебен състав
3
намира, че с оглед нормата на чл. 8 ал.3 от ЗПътищата вр. чл. ал.2 т.1 от ЗОбС
общинските пътища са публична общинска собственост. Разпоредбата на чл.
8 ал.5 от ЗП, установява, че собствеността на пътищата се разпростира върху
всички основни елементи на пътя, визирани в нормата на чл. 5 от същия
закон т.е. обхвата на пътя, пътните съоръжения и пътните принадлежности.
Дефинитивната норма на чл. 5 ал.2 от ЗП определя, че понятието „обхват на
пътя” е площта, върху която са разположени земното платно и
ограничителните ивици от двете му страни. Легалната дефиниция на „земното
платно” е установена в нормата на § 1 т.2 от ДР на ЗП - "част от повърхността
в обхвата на пътя, върху която са разположени платното за движение,
разделителните ивици, банкетите, тротоарите и др...”. При съвкупен анализ на
тези разпоредби настоящият съдебен състав намира, че процесният по делото
инцидент се е осъществил на участък от пътя, представляващ публична
общинска собственост и като такава задължение на СО е да поддържа същият
в безопасно и изправно състояние, с оглед вменените й задължения по чл. 31
от ЗП респ. чл. 167 ал.1 от ППЗП. На следващо място и в Наредбата за
управление на общинските пътища, в чл. 28 ал.1, е установено, че общинската
администрация планира ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и
поддържане на общинските пътища и улици, а чл. 31 от Наредбата изяснява,
че поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на
целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за
защита на неговите съоръжения и принадлежности. Наличието на
необезопасена и несигнализирана дупка на тротоара с липсваща част от
настилката е установено от свидетелските показания на свидетелката
Глигова, които настоящият съдебен състав кредитира като лични впечатления
на очевидец.
С оглед на горните съображения съдът намира, че в тежест на
ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване
положителният факт, че е изпълнил задълженията си /чрез активни действия/
да осигури нормалната и безопасна експлоатация на пътя и неговите
принадлежности с оглед обичайното им предназначение. По делото
доказателства в тази насока не са ангажирани.
Възражението в писмения отговор на ответника, основано на
разпоредбата на чл. 64 ал. 3 от ЗУТ е абсолютно неотносимо към очертания
4
предмет на спора, доколкото сочената разпоредба касае проводи и
съоръжения на техническата инфраструктура. Дефинитивната разпоредба на
чл. 64 ал.1 от ЗУТ дава отговор относно елементите на техническата
инфраструктура и в тази разпоредба дупките в наличната тротоарна настилка
не са включени. Съвсем отделен въпрос е, че самият ответник е опровергал
собственото си възражение в отговора с оглед цитираната там разпоредба на
чл. 30 ал. 4 от Закона за пътищата, обосноваваща собственото му задължение
за ремонт и поддържане на подземните съоръжения, тротоари, велосипедни
алеи и др.
От ангажираните по делото писмени доказателства – медицински
документи, послужили за изготвяне на СМЕ по делото се установява, че
вследствие падането върху несигнализирана дупка на пътя ищцата е получила
травматични увреждания.
Претърпените болки и страдания се установяват и от изслушаната по
делото СМЕ, и от показанията на свидетеля Муталиб.
В тази връзка съдът приема, че в хода на съдебното производство при
доказателства тежест за ищцата бяха ангажирани доказателства,
установяващи по несъмнен начин, че претендираните от нея претърпени
неимуществени вреди са причинени от противоправно бездействие на лица по
повод или изпълнение на възложената им от ответника работа.
Съдът приема за доказана причинната връзка между настъпилия
вредоносен резултат /причинени неимуществени вреди на ищцата/ и
действията на служители на ответника. Заключението на СМЕ и гласните
доказателства категорично установяват, че в следствие на инцидента /падане
в необезопасена дупка на пътя/ същата е преживяла и болки и страдания,
които са били с продължителен характер във времево отношение и
интензивни като степен на мъчителност.
За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответника, е необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав
на непозволеното увреждане, от което произтича претенцията за
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, които са действие или
бездействие, извършено противоправно и виновно от лице при и по повод на
възложена му работа, което е причинило вредите. Тези елементи следва да са
кумулативно дадени. По силата на чл.45, ал.2 от ЗЗД само вината на
5
причинителя на вредата се предполага до доказване на противното като в
настоящото производство доказателствената сила на тази презумпция не бе
разрушена респ. оборена. В настоящия случай съдът приема, че в хода на
производството се доказаха всички правопораждащи факти - установи се по
безспорен начин обстоятелството, че служители на ответника при изпълнение
на възложената им работа са причинили вреди на ищеца, за които би носил
отговорност – ответника. В тази връзка съдът намира , че предявеният иск с
правно основание чл.49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД е основателен.
По размера на неимуществените вреди съдът приема следното:
Ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и ограничения в ежедневния си обичаен ритъм на живот.
Съдът след като съобрази всички тези обстоятелства, преценени
съобразно момента на непозволеното увреждане, възрастта на ищцата,
интензитета на преживените от нея негативни емоции, периодът от време,
през който същата е трябвало да търпи тези последици, данни за остатъчни
явления в резултат на травматичната увреда, изразяващи се в болки при
интензивно натоварване и промени във времето с оглед критерия за
справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на
неимуществените вреди искът следва да се уважи за сумата от 15 000 лв., а за
горницата до пълния предявен размер да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
При ангажираните от ищцата доказателства, настоящият съдебен състав
не може да обоснове наличие на причинна връзка между сторените
имуществени разходи и процесния инцидент. По повод имуществената
увреда са представени две фактури, всяка от тях за по 15 лв. за
„документиране на изследването на допълнителен носител по желание – CD“.
Фактурите са издадени на 10.11.2022 г. и на 13.11.2022 г. т.е. около четири
месеца след инцидента и без данни какви изследвания касаят, за да се
презюмира каквато и да е връзка с него. Поради което този иск като
неоснователен и недоказан подлежи на отхвърляне.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има
компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване на деликта като
размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при
6
наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: Съобразно представения списък на разноски по чл. 80 от
ГПК процесуалният представител на ищеца е заявил искане да му бъде
определено възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Искането е
заявено в преклузивния по ГПК срок респ. процесуалното представителство е
осъществено по сочения ред, предвид представения договор за правна защита
и съдействие / стр. 12 в делото/, поради което е основателно. С оглед
уважената част от исковете, при съблюдаване на фактическата и правна
сложност на делото и размерите, посочени в Наредба 1/2004 г. за минимални
адвокатски възнаграждения същото възлиза на сумата от 1 395 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски за
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска в
размер на 210 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС сумата от 720 лв. – ДТ и съдебни разноски, платени
от бюджета на съда, съразмерно на уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр. София, ул. **** да
заплати на основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД на Н. С. Б.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. ****, кантора 416 – адв.
Х. Ч. сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие падане в необезопасена дупка на тротоара
на 07.06.2022 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 07.06.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля
искът за горницата до пълния предявен размер от 50 000 лв. като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ заявения от Н. С. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. София, бул. ****, кантора 416 – адв. Х. Ч. срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА,
с адрес: гр. София, ул. **** на основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 ал.1 от
7
ЗЗД за сумата от 30 лв. – обезщетение за имуществени вреди.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр. София, ул. **** да
заплати на основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА на адв. Х. Ч. сумата от 1 395 лв. –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. С. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
бул. ****, кантора 416 – адв. Х. Ч. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от
ГПК на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр. София ,ул. **** сумата от 210 лв.
– разноски.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр. София, ул. **** да
заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата от 720 лв. –
ДТ и съдебни разноски, платени от бюджета на съда, съразмерно на
уважената част от иска.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на
страната на ответника – „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“
ЕАД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8