Р Е Ш Е Н И Е
№……../……….12.2019г.
гр. Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при
секретаря Нели Катрикова
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
въззивно
търговско дело № 1485 по описа за 2019г.,
за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „НЮ ЕНТРИ АУТО“
ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.Варна, ж.к.
Възраждане, Цар Освободител № 150, чрез пълномощник адв.Б.М. /уточнена с молба
вх. № 57684/06.08.2019г./, срещу решение № 3011/03.07.2019г., постановено по гр.д.№ 18581/2018 год. на ВРС, в ЧАСТТА,
В КОЯТО Е ОТХВЪРЛЕН иска на въззивника, предявен срещу „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул. Георги Бенковски №3 за горницата над 428 лева
до претендираните 3335 лева, включваща разходи за възстановяване на щета за CD плеар
фабричен; конзола CD плеар; панел въздуховодни клапи ляв; панел въздуховодни клапи десен на лек автомобил „***"
модел „***" с peг. № *** по настъпило застрахователно събитие на 15.09.2018г. по полица №440118031043285 за застраховка
„КАСКО+“, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в
съда-07.12.2018 г.
до окончателното й изплащане.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и
необосновано, както и постановено в нарушение на материалния закон.
На първо място въззивникът
счита, че решението на първоинстанционният съд е вътрешно противоречиво, тъй
като от една страна съдат приема, че по отношение на процесния автомобил е
приложима разпоредбата на чл.400, ал.2 от КЗ, която определя, че следва да се
присъди стойността за възстановяване на имущество от същия вид и качество, но в
противоречие с този принцип присъжда стойност за подмяна на увредените детайли
с алтернативни, които не съответстват по вид и са с неясно качество. Позовава
се на заключението на вещото лице, което докладва в с.з., че няма аналог на
детайла CD плеър, а така също
конзола/рамка около CD плеъра е неделима част от общата облицовка на
таблото, обхващаща и въздуховоди парно по цялата ширина на арматурното табло.
Освен това алтернативната система е по-малка като габарити, което налага монтаж
на допълнителна лайсна, за която няма данни, че действително може да бъде
монтирана в автомобила след като не е фабрично предвидена. Алтернативната не отговаря на фабричната и по отношение на
инсталацията, т.к. има вграден усилвател, а в автомобила има фабрично вграден
усилвател, като при два усилвателя последователно свързани системата не може да
работи. В този смисъл се оспорва извода на съда за присъждане на цена като за
алтернативен/универсален правоприемник, като се основава на становището на
вещото лице, че на пазара няма аналогична алтернативна система. На следващо
място въззивникът счита, че решението е неправилно и в частта при изчисляване
на дължимите суми. Сочи се, че вещото лице е определило стойността на ключалка
предна врата в размер на 248.70 лева, като от тази стойност не е приспаднат
размера на частичното плащане. Доколкото увеличението на иска е направено от 62
лева на 168.70 лева при съобразяване с извършеното от застрахователя плащане,
то неправилно съдът е приел, че е претендираната пълната стойност на детайла,
като от нея повторно е извадил частичното плащане, извършено от застрахователя.
Настоява се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, при
което спора бъде решен по същество с присъждане на заявената исковата сума
изцяло, както и на сторените пред двете инстанции съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл.263 ГПК,
въззиваемата страна „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД ЕИК ********* ангажира писмен
отговор, в който счита обжалвания съдебен акт за изцяло правилен и
законосъобразен. Оспорва въведените във въззивната жалба възражения като
неоснователни. Позовава се на факта на приемането от страна на застрахования на
Общите условия на договора, съгласно които той се е съгласил, че при настъпване
на щети, в резултат на покрити по полицата рискове, застрахователят ще дължи
застрахования собственик обезщетение, което следва да бъде определено и
изплатено съгласно условията, при които е сключен договора, а именно или по
експертна оценка, или по цени и ремонт на Доверен сервиз. Настоява се за
потвърждаване на постановеното решение в обжалваната част.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и
съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за
установено следното:
Въззивната жалба
е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна
страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на
въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са : да се произнесе служебно
по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно
решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по
отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Ищецът „Ню ентри
ауто“ ЕООД е собственик на лек автомобил „***" модел „***" с peг. № ***, видно от свидетелство за регистрация МПС
№ ****** част първа.
Установява се от представените по делото
писмени доказателства, че по време на настъпване на застрахователното събитие –
увреждане на части на МПС в резултат на настъпило на 12.07.2018г.
застрахователно събитие – страните по делото са били обвързани от валидно
облигационно договорно правоотношение по сключен договор за застраховка Каско
на МПС, обективиран в застрахователна полица № 440118031043285
от 12.07.2018г. на „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД с период на действие от 13.07.2018г.
до 12.07.2019г. и договорена застрахователна сума от 12 000 лева.
Влезлият в сила застрахователен договор е
породил за застрахователя задължение по чл.386, ал.1 във вр.чл.405, ал.1 от КЗ
при настъпване на застрахователно събитие да изплати на застрахования
обезщетение за претърпените от събитието вреди.
Не се спори по делото относно механизма на
настъпване на ПТП. Установява се от представеното удостоверение от Първо РУП
при ОД МВР Варна, че на 15.09.2018г. Й.Л.М. е установил, че неизвестно лице е
извършило увреждане на ключалката на предна лява врата и таблото около СД
уредбата, както и самата СД уредба на лек автомобил „***" модел „***" с peг. № ***, паркиран на адрес *****.
На 19.09.2018г. пред застрахователя е
депозирано уведомление за щета на МПС. Съгласно представен по делото опис на
техническа експертиза по щета № 44010311807629/19.09.2018г. още на 19.09.2018г. застрахованото МПС е
огледано от експерт на дружеството, при което са констатирани щети, изразяващи
се в повреда на ключалка на предна лява врата, сд плеър фабричен, конзола сд
плеър, панел въздуховодни клапи ляв, панел въздуховодни клапи десен.
Ищецът признава определеното му от
застрахователя обезщетение по щетата в размер на 440.30 лева, с което е
извършено прихващане на дължимата втора, трета вноска и част от четвърта
вноска.
Не е опроверган извода на вещото лице, че
всички описани механични увреждания е напълно възможно да са настъпили по
степен и вид при настъпилото събитие и са в причинно-следствена връзка с
него.
По делото не се спори относно задължението
на застрахователя да покрие конкретните щети. Предметът на спора се концентрира
върху размера на дължимото обезщетение.
Първоначално искът е предявен за сумата от 1000
лева като частичен от 3800 лева в общ размер, като в последствие в резултат на
заявено искане по реда на чл.214 от ГПК е допуснато увеличение на размера при
изрично заявен пълен размер от 3335 лева. Като се сочи, че размерът е получен
след приспадане на платеното обезщетение от 430.44 лева.
С отговора на исковата молба ответникът
оспорва размера на исковата претенция като въвежда възражения за завишаването
му, позовавайки се договорената между страните клауза, че при настъпване на
застрахователно събитие обезщетението, което му се дължи, ще бъде определено по
експертна оценка. Сочи, че изплатената на застрахования сума като обезщетение
за претърпените имуществени вреди е определена от експерти на компанията, с
което дружеството напълно е възмездило настъпилите вреди, в изпълнение на
задълженията си, произтичащи от сключения договор за застраховка Каско. Оспорва се и искането за присъждане на
законна лихва върху главното вземане. Така въведените възражения в отговора на
исковата молба се поддържат и в изложението на отговора на въззивната жалба.
Позитивния изход на спора по предявения иск
с правно основание 405, ал.1 от КЗ се основава на успешното доказване от страна
ищеца – собственик на застрахованото МПС -
наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и ответното
дружество, настъпването на застрахователно събитие, за което се претендира
обезщетение, вида и характера на вредите и размера на дължимото обезщетение.
При
съдебно решаване на спора, съдът следва да се съобрази с нормата на чл.400,
ал.2 от КЗ, съгласно която размерът на дължимото обезщетение при частична
увреда на имущество, представлява възстановителната му стойност като цена на
всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, които са необходими за
възстановяване на това имущество до вида преди увредата, без прилагане на
обезценка /в тази насока Решение №57/07.07.2016г. по т.д.№3751/2014г. на ВКС,
първо т.о/. Затова при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, в хода на която липсват данни за реално извършен
ремонт и доказателства за осъществени разходи, съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл.386, ал.2 от КЗ, като
ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да
проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба №
24/08.03.2006г. на КФН /в
тази насока постановени при подобна
фактическа обстановка Решение № 79/2009г. по т.д.№ 156/2009г. на ВКС, т.о.;
Решение № 52/08.07.2010г. по т.д.№ 652/2009г. на ВКС, първо т.о.; Решение №
109/14.11.2011г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; и решение №
165/24.09.2013г. по т.д.№ 469/2012г. на ВКС, т.о./.
Липсва императивно законово изискване
обезщетението да бъде оценявано единствено при прилагане цените за оригинални
части и стойността на труда в официален сервиз на съответната марка автомобил.
В конкретния случай обезщетението е
определено от застрахователя в съответствие с текста на т.12.1.1., раздел II Каско от ОУ, съгласно който при частични
щети застрахователят определя застрахователното обезщетение по един от
начините, избран от застрахователя, а именно по експертна оценка, съгласно
действащата Методика на застрахователя за определяне размера на
застрахователното обезщетение. Посочено е, че застрахователят при определяне
размера на дължимото застрахователно обезщетение по отношение на увредения сд
плеър, е направил проучване на пазара на аналогична аудио техника, като е
установено, че същият в нова състояние, е на цена 225 лева.
Едновременно с това, застрахователят твърди,
че с оглед липсата на специална договореност между страните по клаузата
„Официален сервиз“, не е налице основание за репариране на вредите по цена за
оригинални части. Сочи се, че процесният застрахователен договор е сключен
единствено с допълнителна договореност за „Доверен сервиз“.
Съгласно текста на т.3.1 и 3.1.1, Раздел
втори от ОУ към договора Каско, е посочено, че официален сервиз може да се
договори за МРС на възраст до четири години и при минимална застрахователна
премия, съгласно Тарифата на застрахователя, като за МПС на възраст над 4 до 8
години вкл. специалната договореност официален сервиз се предоставя само за
леки и товарни автомобили до 3.5 тона общо тегло със застрахователна сума над
10 000 лева, при допълнително завишение на застрахователната премия, съгл.
Тарифата на застрахователя. Не се спори, че процесният л.а. е бил на възраст
над 13 години към момента на настъпване на застрахователното събитие.
След като застрахованият е приел договора
при условията, предвидени в него, то следва да се приеме, че възстановителната
застрахователна стойност може да бъде определена при съобразяване не само със
стойността на нови оригинални части и труда на специалисти от официален сервиз,
но и при ползване на алтернативни предложения за части, предлагани на пазара и
от други доставчици.
В случай, обаче, че е налице увреда на
части, които не се предлагат от други доставчици на пазара, то тогава следва да
се калкулират цените на производителя. Такъв е конкретния хипотеза. Съгласно
неоспореното заключение на вещото лице по САТЕ и доклада му в открито съдебно
заседание общата стойност за възстановяване на автомобила по средни пазарни
цени за труд с оригинални части възлиза на 3 766.52 лева. Алтернативната
мултимедийна система има разлики с оригиналната, като например наличието на
вграден усилвател, докато в оригиналната е само приемник, а усилвателят е
вграден в самия автомобил т.е. необходима е адаптация на ел.инсталацията.
Отделно алтернативната мултимедийна система е с по-малък размер от
оригиналната, което налага при монтажа да се използва допълнителна конзола; има
и разлика в буксите.
Съгласно разпоредбата на чл.386, ал.1 от КЗ
обема на отговорността на застрахователя е ограничен от застрахователната сума,
за която се предполага, че отговаря на действителната стойност на
застрахованото имущество след съобразяване на овехтяването му при използването
му до момента на застраховане /арг.чл.400, ал.3 от КЗ/, и следва да покрие
обезщетението за всички вреди от загуба на стойността на вещта.
В конкретния случай определената от вещото
лице възстановителна стойност по средни пазарни цени за разходи за ремонт за труд
и оригинални части не надхвърля застрахователната стойност. При кредитиране
заключението на вещото лице обезщетението следва да бъде определено по
възстановителна стойност от
3766.52 лева, от която ищецът претендира сумата от 3335 лева, с оглед
определеното му и изплатено обезщетение в размерна 430.44 лева. Исковият съд е
уважил претенцията до размер на сумата от 428 лева, което налага отмяна на
решението в отхвърлителната част с присъждане допълнително на 2907 лева.
Върху определената сума за обезщетяване на
увреденото лице се следва и претендираното обезщетение за забава в плащането на
главницата, считано от подаване на исковата молба да изплащане на задължението.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане въззивникът следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 58.14 лева ДТ и 500 лева,
представляваща направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение, съгласно представен договор за правна помощ. Липсва основание
за намаляване на адвокатското възнаграждание, изплатено на процесуалния
представител на въззиваемия, т.к. размера надвишава с минимална сума на
минимума за дела с конкретния имуществен интерес, определен с разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. В полза на въззивника следва да се
присъдят и сторените пред исковия съд разноски в общ размер от 763.40 лева
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
3011/03.07.2019г., постановено по гр.д.№ 18581/2018 год. на ВРС, в ЧАСТТА, В КОЯТО Е ОТХВЪРЛЕН
иска на въззивника, предявен срещу „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. Георги Бенковски №3 за горницата над 428 лева до претендираните 3335 лева, включваща разходи за
възстановяване на щета за CD плеар фабричен; конзола CD плеар; панел въздуховодни клапи ляв; панел въздуховодни клапи десен на лек автомобил „***" модел „***" с peг. № *** по настъпило
застрахователно събитие на 15.09.2018г. по полица №440118031043285 за
застраховка „КАСКО+“, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в
съда-07.12.2018 г.
до окончателното й изплащане,
както и в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. Георги Бенковски №3 да заплати на „Ню Ентри Ауто“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр.Варна, ж.к. Възраждане, Цар Освободител № 150 допълнително сумата от 2907
лева, включваща разходи за възстановяване на щета за CD плеар
фабричен; конзола CD плеар; панел въздуховодни клапи ляв; панел въздуховодни клапи десен на лек автомобил „***"
модел „***" с peг. № *** по настъпило застрахователно събитие на 15.09.2018г. по полица №440118031043285 за застраховка „КАСКО+“, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба в съда-07.12.2018 г. до окончателното й изплащане.
В останалата
част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. Георги Бенковски №3 да заплати на „Ню Ентри Ауто“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр.Варна, ж.к. Възраждане, Цар Освободител № 150 , сумата от 558.14 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция и 763.40 лева –
разноски пред исковия съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн.чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.