№ 154016
гр. С., 06.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20231110146941 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Подадено е заявление от „Профи кредит Б.“ ЕАД за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. К. У. за следните суми: 200 лева –
главница, ведно със законната лихва от 28.07.2023 г. до изплащане на
вземането; 28,03 лева – възнаградителна лихва (наречена „договорно
възнаграждение“ в заявлението) за периода от 22.03.2021 г. до 22.11.2021 г.,
80 лева – възнаграждение за услуга „фаст“; 80 лева – възнаграждение за
услуга „флекси“, 30 лева – такси за извънсъдебно събиране на задължения, и
36,51 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
15.06.2022 г. до 27.07.2023 г. – задължения по договор за потребителски
кредит № ********/07.11.2022 г.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
да не допуска предварително изпълнение и да не издава заповеди за
изпълнение въз основа на задължения, възникнали от нищожни поради
противоречие със закона договорни клаузи и такива, които са вероятно
неравноправни (чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК), намира следното:
Съгласно текста на договора за кредит, представен по делото,
предоставената услуга „флекси“ се състои в следното: право на потребителя
да отлага плащане на вноски и да намалява техния размер, както и да променя
датата на падежа. Съдът намира, че предоставянето на част от тези услуги –
промяна на размер на вноската, на дата на падеж или възможност за
отпускане на допълнителни суми е предпоставено от допълнително изявление
на търговеца съгласно т. 15.2.1, б„а“, посл. тире от договора, което не е
дадено към момента на сключване на договора – т.е. така наречените
„допълнителни услуги“ представляват само възможности за търговеца, при
това изцяло свързани с основния предмет на договора за кредит – определят
акцесорни клаузи на основното задължение за връщане на кредита на вноски.
Същевременно за тези „услуги“, които потребителят не получава ефективно,
той се задължава да заплати още на датата на отпускане на кредита.
Следователно е вероятно подобна клауза, която представя абстрактна
1
възможност потребителят да получи определени отсрочки на плащане и т.н.,
да поставя потребителя в положение да изпълнява своите задължения, дори
ако търговецът не изпълни своите – изрично предвидена хипотеза на
неравноправност на договорна клауза, уредена в чл. 143, т. 14 ЗЗП. Поради
това е налице основателно съмнение за това, че заявителят се позовава на
неравноправна клауза в потребителски договор и съдът не следва да издава
акт, въз основа на който би могло да се допусне принудително изпълнение на
такова вземане срещу потребител.
По отношение на клаузата „фаст“ – за заплащане за по-бързо
разглеждане на кредита, същата се явява нищожна поради прякото
противоречие със забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПКр, според която не се допуска
начисляване на разходи за усвояване на кредита (вкл. за по-бързото му
предоставяне на потребителя).
Следователно от всички заявени вземания заявителят в производството
няма основание за издаване на заповед за изпълнение поради съмнение дали
не са налице противоречащи на закона клаузи по отношение на претенциите
за услуги „фаст“ и „флекси“ и в тази част – за сумите от по 80 лева
заявлението следва да се отхвърли.
Не следва да се издава заповед и за 30 лева разноски за изпълнение, тъй
като съгласно чл. 33 ЗПКр кредиторите не могат да искат при забава на
кредитополучател – потребител нищо друго освен законната лихва за забава.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдилищата не издават заповеди за
изпълнение за вземания, които се основават на източници, противоречащи на
закона или добрите нрави. Размерът на законната лихва е установен в чл. 86
ЗЗД и Постановление на Министерския съвет (ПМС) № 426/18.12.2014 г.,
като същият е равен на основния лихвен процент на Българската народна
банка, определен в началото на съответното шестмесечие (1 януари или 1
юли), увеличен с 10 процентни пункта. Разпоредбата е императивна – всяко
друго задължение при забава за плащане представлява договорна неустойка,
която е допустима съгласно чл. 92 ЗЗД, стига да не е забранено изрично от
закона за конкретния вид задължение. При потребителските кредити
уговаряне на такива други неустойки за забава, по-големи по размер от
законната лихва, е абсолютно забранено съгласно чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПКр.
Поисканата от заявителя сума по заявлението е за законна лихва за
забава върху неплатената главница по потребителски кредит от 200 лева и
договорна лихва 28,03 лева, или общо 228,03 лева, е в размер на 36,51 лева за
периода от 15.06.2022 г. до 27.07.2023 г. Забавата е продължила малко над 1
година и 1 месец и доколкото е служебно известно, че в последните години
законната лихва е в размер на 10 – 12 % годишно, общият лихвен процент
върху сумата от 228,03 лева за такъв период на забава следва да е около 13 %
от сумата на задълженията. Същевременно поисканата сума за законна лихва
от 36,51 лева е в размер на 16,01 % от сбора на задължението за главница и
договорна лихва, т.е. претендираното обезщетение е близко до законовия
размер и няма основание за отхвърляне на заявлението в тази част, тъй като
съдът не може да се позове на явно неправилно изчисление на лихвата, а
2
поправки на такива малки технически грешки не могат да се правят в
едностранно производство.
Пропорционално на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят и
разноските със заповедта, като искането е уважено за 264,54 лева от общо
491,05 лева, или за 53,86 % от предявения си размер, като следователно
пропорционално на заплатената държавна такса от 25 лева и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение, следва да се присъдят само 13,47 лева
държавна такса и 26,93 лева юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване
на заповед за изпълнение с вх. № 182560/27.06.2023 г., подадено от „Профи
кредит Б.“ ЕООД, В ЧАСТТА, с която се иска издаване на заповед за
изпълнение срещу И. К. У. , с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „К.С.“, бл.
19, вх. Г, ет. 2, за заплащане на „Профи кредит Б.“ ЕООД, с
ЕИК:***********, и адрес на управление: С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53е, вх. В, на
следните суми: 80 лева – възнаграждение за ползване на услуга „фаст“ по
договора; 80 лева – възнаграждение за ползване на услуга „флекси“ по
договора; 30 лева – такси за принудително събиране на вземания по договор
за потребителски кредит № ********/07.11.2022 г., сключен между страните
по делото.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя – „Профи
кредит Б.“ ЕООД, че може да предяви за твърдените си вземания с
осъдителен иск пред Софийския районен съд в едномесечен срок от влизане
на разпореждането в сила, ако иска да запази платената държавна такса.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя
„Агенция за събиране на вземания“ АД. Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3