№ 3
гр. Враца, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на първи декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Търговско дело №
20221400900051 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба вх.№ 1035/16.02.2022 г. на Н. Р.
П. от гр.Роман, чрез упълномощения му адвокат С. Б., с която е предявил иск против
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД-гр.София за заплащане на сумата от 60 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие
причинени на ищеца травматични увреждания от ПТП, настъпило на 10.08.2021 г.,
причинено от водач на лек автомобил, който е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответника. Претендира се присъждане и на законна лихва
върху главницата.
В исковата молба се твърди, че съгласно приложена молба вх.№ 94-С-
237/13.10.2021 г. ищецът е изпълнил изискванията на чл.498 във вр. с чл.380 от КЗ, но в
законния тримесечен срок със застрахователната компания не е постигнато
споразумение, тъй като не са предложили изплащане на обезщетение на ищеца за
претърпените от него неимуществени вреди.
Посочва се, че съгласно приложения констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, рег. № 334р-6282/19.18.2021 г. на РУ на МВР гр.Роман, на 10.08.2021
г. около 19:35 ч. в гр.Роман, *** срещу сградата ма ОБА-Роман, е настъпило ПТП с
участник № 1 - МПС с рег.№ ВР *** СА, марка и модел „ВАЗ Лада – Нива“,
управлявано от собственика му Х. В. П., ЕГН **********, и участник № 2 - МПС с рег.
№ ВР *** В, мотоциклет марка „Сузуки“, собственост на Н. Р. П. и управляван от
същия.
Твърди се, че пътно-транспортното произшествие е настъпило по вина на
водача на л.а. „ВАЗ Лада – Нива“, който е нарушил правилата за движение по
пътищата и е ударил управлявания от ищеца мотоциклет отзад, в резултат на което
ищецът е получил следните травми: счупване на лявата ключица, повърхностна рана
на окосмената част на главата, мозъчно сътресение, болки в 7-мо и 8-мо ребро в ляво
поради счупването им. Посочва се, че пострадалият извършва медикаментозно лечение
с медикаменти, описани в амбулаторния лист с медикамента „ментол“. Твърди се, че от
травмите пострадалият е получил продължителни и силни болки и страдания, довели
1
до уплаха, депресия, стрес, безсъние, отчаяние, страх от МПС, дълго време е
неработоспособен, ужас от срещата със смъртта при ПТП, които продължават и към
настоящия момент, въпреки, че провежда предписаната му медицинска терапия.
Поддържа се, че описаните болки и страдания са в пряка причинно-следствена връзка
от виновното поведение на участник в ПТП № 1. Посочва се, че спрямо ищеца е
извършено виновно извършено непозволено уреждане от делинквента, водач на ППС,
от които травматични увреждания ищецът търпи болки и страдания и оценява
неимуществените вреди в размер на 60 000 лева.
Посочва се, че съгласно съдържанието на приложения констативен протокол за
ПТП с пострадали лица задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
МПС марка и модел „ВАЗ Лада - Нива“, с рег.№ ВР *** СА, е сключена с ответника
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД-гр.София, съгласно полица № BC/06/121002016380,
валидна от 17.07.2021 г. до 16.02.2022 г. На виновния водач е бил съставен АУАН
серия СА № 40193/10.08.2021 г. по описа на РУ на МВР-гр.Роман.
Ищецът оценява паричната равностойност на неимуществените вреди в размер
на 60 000 лева, които претендира заедно със законната лихва за забава от датата на
деликта - 10.08.2021 г. до окончателното изплащане на главницата.
Твърди, че поради непостигане на съгласие с ответника относно размера на
обезщетението от претърпените от ПТП-то неимуществени вреди и отказ от постигане
на споразумение, за ищеца е налице правен интерес от образуване и водене на
настоящото производство за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за
неимуществени реди, които са му причинени виновно и в пряка причинно-следствена
връзка от извършеното непозволено увреждане срещу него.
С молба вх.№3083/27.05.2022г., подадена преди размяната на исковата
молба, ищецът, чрез първоначално упълномощения му адвокат Б., прави
уточнение на исковата молба, като претендира, че предявява иска за сумата от
40 000 лв. Предвид така подадената молба, с протоколно определение от
20.10.2022г. е внесена корекция в проекта за доклад, като иска се счита предявен
за сумата от 40 000 лв.обезщетение за неимуществени вреди.
С подадения отговор на исковата молба ответникът „ДЗИ-Общо застраховане“
ЕАД-гр.София оспорва иска по основание и размер.
Поддържа се, че за да бъде уважен искът с правно основание чл.405 от КЗ
ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване следните факти:
виновно и противоправно поведение, причинени вреди във връзка с използването и
притежаването на МПС, наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на
делинквента, причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
причинените вреди, както и техния размер. Поддържа се, че от представените по
делото доказателства тези факти не се установяват, като твърденията на ищеца не
отговарят на обективната действителност, поради което се оспорва искът и по размер.
Оспорват се всички фактически твърдения и правни доводи в исковата молба, в т.ч.
настъпването на застрахователно събитие по описания от ищеца начин, нанесените
вреди и причинно-следствената връзка между тях.
Ответникът оспорва и наличието на валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. марка „ВАЗ“, с рег.№ ВР *** СА,
като сочи, че не са представени никакви доказателства във връзка с това твърдение.
На следващо място се оспорва водачът на горепосочения автомобил да е
осъществил виновно и противоправно деяние. Твърди се, че в исковата молба
изключително неясно е описан начинът на настъпване на твърдяното ПТП, като по
никакъв начин не може да се определи какви действия са извършили двамата
участници и в какво се изразява противоправното поведение на водача на л.а. марка
2
„ВАЗ“, с рег.№ ВР *** СА, и по делото не са представени никакви доказателства за
установяване на такова. Сочи, че в представения му препис на исковата молба липсва
посоченото доказателство протокол за ПТП.
Оспорва се причинно-следствената връзка между претендираните увреждания и
твърдяното ПТП. Сочи се, че видно от приложените документи след ПТП-то ищецът е
бил прегледан в Център за спешна медицинска помощ с контузия на ляв крак и лява
ръка. Там е била извършена хирургична обработка и превръзка на раната, като не е бил
хоспитализиран, а е освободен за домашно лечение при липса на данни за други
увреждания. Според ответника от изложеното може да се направи извод, че травмите
са повърхностни и не особено тежки. Индиция за това е и фактът, че пострадалият е
достигнал до ЦСМП с помощта на трето лице, а не с линейка. Относно уврежданията,
представляващи счупване на ребра, ключица и мозъчно сътресение, се твърди, че
такива не са получени при процесното събитие. Ответникът смята, че същите изискват
незабавна медицинска намеса и биха били открити при първоначалния преглед в
ЦСМП, а не дни след това. Посочва, че липсват данни относно проведено лечение или
рехабилитация на травмите, напротив – единствената терапия, която се установява да е
извършена е вливането на банка „Манитол“ венозно, което ответникът счита за крайно
неподходящо предвид твърдяните увреждания. Сочи, че при счупена ключица най-
малкото ръката трябва да се обездвижи. Оспорва и ищецът да е получил мозъчно
сътресение, като сочи, че тази диагноза е поставена само по данни на пациента без да
са извършени необходимите изследвания. Твърди, че изложеното поражда основателно
съмнение, че издадените след първоначалния преглед медицински документи са
съставени за целите на настоящия процес с оглед получаване на обезщетение в по-
голям размер от дължимия.
Ответникът поддържа, че не са ангажирани достатъчно убедителни
доказателства относно размера на претендираните вреди, поради което намира същия
за прекомерен и необоснован. Навеждат се доводи, че съгласно дадените в т. II от
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС разяснения, понятието „справедливост“
по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне размера на обезщетението. Посочва, че по въпроса за
критериите, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на
решението, е формирана константна, в т.ч. и задължителна съдебна практика
/обобщена в ППВС № 4/68 г., доразвита в множество решения, постановени по реда на
чл.290 от ГПК. Позовава се на решение на № 177 от 05.11.2020 г. по гр.д. № 1350/2020
г. на ВКС, III ГО.
Във връзка с изложеното счита, че претендираният от ищеца размер на
застрахователното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерен и не
съответства на приетите с ППВС № 4/68 г. и установените в съдебната практика
критерии за определяне на справедливо обезщетение. Сочи, че несъмнено ищецът при
процесното събитие следва да е претърпял физически и психически болки и страдания
с немалък интензитет, но същите не могат да обосноват големия размер на
претенцията. Твърди, че предвид получените травми, възстановителният процес ще е
относително кратък, като няма да останат трайни последици. С оглед на това счита, че
дори да бъде доказано получаването на твърдените увреждания, за тях следва да се
заплати обезщетение в значително по-нисък размер.
При условията на евентуалност, в случай че съдът намери иска за основателен,
ответникът прави и възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния
резултат, като счита, че с поведението си пострадалият е допринесъл за получените
увреждания. Сочи, че на първо място от анализа за твърдените травми може да се
направи категоричен извод, че пострадалият не е бил с поставена предпазна каска. В
3
случай че такава е била поставена съгласно изискванията на ЗДвП, то уврежданията по
главата не биха се получили. Според ответника това конкретно поведение на ищеца е в
пряка причинно-следствена връзка с причинените неимуществени вреди и обективно е
допринесло за получените увреждания. На следващо място твърди, че пострадалият се
е движил с превишена скорост и не е съобразил поведението си с останалите
участници в движението. С това си поведение ищецът пряко е увеличил риска от
настъпване на ПТП, съответно от увреждане на здравето си. Посочва, че ако това
правонарушение не е било извършено, то сблъсък между двете превозни средства не
би настъпил или вредоносният резултат би бил по-лек.
Моли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан, а в условията на
евентуалност за присъждане на обезщетение при отчитане приноса на пострадалия за
нанесените увреждания и претендира сторените по делото разноски.
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр.чл.45 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД.
С Определение № 231/06.06.2022 г. ищецът е освободен от заплащането на
следващите се по делото държавни такси, както и от 50 % от разноските по делото на
основание чл.83, ал.2 ГПК.
По направено искане от ищцовата страна, в открито съдебно заседание на
20.10.2022 г. е допуснато изменение в петитума на предявения иск за неимуществени
вреди, като същият вместо за 60 000 лв. се счита за частично предявен иск за 40 000 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на ПТП, до окончателното
изплащане, съобразно уточнението, направено с молба от 27.05.2022 г.
След като анализира и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, и взе предвид твърденията и
възраженията на страните, съдът приема за установено следното:
От представената по делото справка от официалния сайт на Гаранционен фонд
/л.84 от делото/, както и от констативен протокол за посетено ПТП с пострадали лица
№ 334р-6282/19.08.2021 г., безспорно се установява наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка и модел „ВАЗ-
Лада Нива“, с рег.№ ВР *** СА, със срок на валидност от 17.07.2021 г. до 16.07.2022 г.,
сключена с ответното дружество „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД-гр.София.
С исковата молба е представена молба /застрахователна претенция/ вх.№ 94-С-
237/13.10.2021 г., с която ищецът е поискал от ответника изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди като
резултат от настъпило на 10.08.2021 г. ПТП по вина на водача на застрахования лек
автомобил. По делото не са представени доказателства, а и не се твърди от ответника
да е било определено и изплатено застрахователно обезщетение по претенцията.
По делото е представен констативен протокол за посетено ПТП с пострадали
лица № 334р-6282/19.08.2021 г. /л.77/, от който се установява, че на 10.08.2021 г. около
19:45 часа в гр. Роман на *** срещу сградата на ОБА-Роман е настъпило ПТП между
лек автомобил и мотоциклет. Участници според този протокол са водачът на МПС
марка и модел „ВАЗ-Лада Нива“ с рег.№ ВР *** СА – Х. В. П. и водач на мотоциклет
марка „Сузуки“ с рег.№ ВР *** В – Н. Р. П.. В акта е отразено, че причина за
настъпването на ПТП е отнемане на предимство от страна на виновния водач Х. В. П..
Вследствие на удара са нанесени материални щети по мотоциклет марка „Сузуки“ с
рег.№ ВР *** В – деформация на лявата страна на мотоциклета /резервоар, спойлер,
рама/, пострадал е водачът на същия Н. Р. П. с охлузни рани от двата долни крайника.
На водача на МПС марка и модел „ВАЗ-Лада Нива“ с рег.№ ВР *** СА - Х. В. П. е бил
съставен акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 401793.
При така представените писмени доказателства, касаещи настъпването на
пътнотранспортното произшествие, за изясняване на механизма на същото по делото е
4
назначена и изслушана автотехническа експертиза при задачи поставени и от двете
страни, чието заключение не е оспорено и е прието от съда като пълно и обосновано.
Според експерта данните от материалите по делото и от административно-
наказателната преписка, с която се е запознал в ПУ-Роман, обуславят следния
механизъм на ПТП: На 10.08.2021 г. около 09:00 ч. в гр.Роман лекият автомобил марка
„ВАЗ“, модел „21213“ с рег.№ ВР *** СА, управляван от Х. В. П. от с.***, общ.Роман,
се е движил в дясната лента на платното за движение на *** в посока от центъра към
града към Автогара-Роман. Пред сградата на Общинската администрация на гр.Роман
водачът на лек автомобил „ВАЗ 21213“ е предприел маневра завой на ляво, като е
навлязъл от дясната в лявата лента на платното за движение, въпреки че са разделени с
единична непрекъсната линия М1. В същото време в лявата лента в срещуположна
посока се е движил мотоциклет „Сузуки ГДФ 600 С“ с рег.№ ВР***В, управляван от Н.
Р. П. от гр.Роман. При достигане на мястото на удара мотоциклет „Сузуки ГДФ 600 С“
е блъснал с предното колело лекия автомобил „ВАЗ 21213“ в областта на предния
десен калник. След удара лекият автомобил „ВАЗ 21213“ се установил в лявата лента
на платното за движение. В резултат на удара под действието на инерционните сили
мотоциклетистът се установил на около 3 метра от лекия автомобил „ВАЗ 21213“.
Вследствие на настъпилото ПТП водачът на мотоциклета Н. Р. П. е получил
наранявания, описани в медицинските документи. Според описания механизъм в
заключението водачът на лекия автомобил „ВАЗ 21213“ е нарушил разпоредбите на
чл.6, ал.1 и чл.25, ал.2 от ЗДвП, а водачът на мотоциклет „Сузуки ГДФ 600 С“ се е
движил правомерно в срещуположната лента на платното за движение. Според
експерта от техническа гледна точка ударът е бил предотвратим от водача на лек
автомобил „ВАЗ 21213“, ако същият не е пресичал единичната непрекъсната линия
М1, която разделя двете ленти на платното за движение на *** или при предприетата
маневра завой наляво е осигурил предимство на мотоциклет „Сузуки ГДФ 600 С“, като
е изчакал да се размине с него, след което да е предприел маневрата завой наляво.
Според посетилите местопроизшествието служители на РУ-Роман, не са установени
спирачни следи, отложени от гумите на мотоциклета. Скоростта на движение преди
ПТП и в момента на удара на двете ППС е определена от вещото лице по метода
“Momentum 360” и тя е била следната: на мотоциклета около 47 км/ч, а на лекия
автомобил около 18 км/ч.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението, като посочва, че на
конкретното място няма поставен специален знак, който да ограничава скоростта,
поради което пределната скорост е тази, която важи за населените места, а именно 50
км/ч.
По делото е разпитан като свидетел Р. Н. П. – баща на ищеца Н. Р. П..
Свидетелят П. посочва, че на 10.08.2021 г. /ден събота/ неговият син се прибрал
следобед целият в рани и му разказал за станалото ПТП в гр.Роман. Синът му посочил,
че е карал с мотора по главната улица и водач на автомобил „Лада Нива“ пресича
платното му за движение, което е с непрекъсната линия, при което се блъска странично
в колата „Лада Нива“. Свидетелят П. твърди, че е бил на работа, когато синът му
дошъл следобед с окървавена глава и ожулен и му разказал, че се е блъснал в
автомобила. Ищецът му споделил, че е ходил в спешното в гр.Роман, където го били
превързали, защото имал травма на главата, били го промили и му казали, че в момента
няма счупване, а натъртване. В спешна помощ не са му правили рентгенови
изследвания. Казали са му, че няма счупвания по тялото. Посочва, че при положение,
че синът му е травмиран от тази катастрофа, на следващия ден започнали болки, за
които трябвало да му се помага да стане, оплаквал се, като сочел с ръка гърдите си, не
можел да се облече. Обяснил, че според докторите това е от натъртване. Свидетелят
посочва, че изчакали няколко дни. Ищецът сам е ходил на доктор, защото започнали
5
много да го болят гърдите, не можел да си повдигне ръката, да се изкъпе и облече.
Ходил е на доктор и лекарите са установили, че има счупена ключица и две ребра от
лява страна. Не е поставян гипс на ръката му, а е имал подлакътник, за да не се движи.
Свидетелят П. твърди, че около два месеца е помагал на сина си да се облече, защото
го боляло и не можел да си вдигне ръката. След това болките отшумели малко, но сега
като започне да прави нещо казвал, че го боли ръката и при навеждане пак усещал
болка в гръдния кош. Според свидетеля година след произшествието пак продължават
тези последици от счупването на раменната става.
В подкрепа на твърденията си за вида и характера на претърпените от него
травматични увреждания вследствие гореописаното ПТП ищецът е ангажирал писмени
и гласни доказателства и е поискал изслушването на съдебно-медицинска експертиза.
От представения фиш за спешна медицинска помощ от ЦСМП-гр.Враца е
видно, че на ищеца е била поставена следната работна диагноза: Контузия на лявото
ходило, лявата ръка и гърба. В амбулаторен лист № 9774.16.08.202021 г. му е снета
следната анамнеза: Претърпял ПТП. Оплаква се от виене на свят, позиви за повръщане,
гадене, главоболие, силни болки в лява гръдна половина и лява раменна става.
Обективно състояние: Умерено увредено общо състояние. Унесен, сомнолентен,
дезориентиран. Сим. гр. кош палпаторно болезнен в областта на 7-8 ребра в ляво.
Хематом с размери 15-14 см. Крайници – деформирана, болезнена лява ключица.
Изследвайки данните от така представените писмени доказателства, без
извършен преглед на ищеца, вещото лице е представило заключение по съдебно-
медицинската експертиза, прието от страните без възражения, което съдът цени като
обективно и компетентно изготвено. В отговор на въпросите вещото лице сочи, че с
оглед получените травми се очаква при липса на документирани усложнения
пострадалият да се възстанови напълно. Експертът не приема заключението на общо
практикуващия лекар, че пострадалият е получил мозъчно сътресение. Посочва, че не
може пострадал да има мозъчно сътресение без загуба на съзнание, а във фиша за
оказана спешна медицинска помощ не пише да има загуба на съзнание. В категорията
травматични увреди е маркирано контузия на гръб, горен крайник и долен крайник, без
да е маркирано да има контузия на главата и шията и без да е описано както твърди
бащата, че е бил окървавен по главата. Според вещото лице ако пострадалия е имал
мозъчно сътресение, той да е бил консултиран с невролог или хирург, които да го
приемат, наблюдават, изследват и лекуват болнично. Посочва, че по делото няма
документ пострадалият да е лекуван болнично, а за изписания „Манитол“ няма
представена рецепта, удостоверяваща, че същият е закупен. Вещото лице е приело
заключението на рентгеновия специалист, съгласно което ищецът е получил фисура
/пукване/ на 7,8 леви ребра и фисура /пукване/ на лявата ключица, а не заключението
на ОПР, че има фрактура /счупване/, т.е. има пукване на костите, а не счупване, което
се документира от рентгеновия специалист. Сроковете за възстановяване при липса на
документирани усложнения при спуквания на две ребра са 20-30 дена. Срокът за
възстановяване при липса на документирани усложнения при спуквания на ключицата
е 30 дена. Сроковете за възстановяване при липса на документирани усложнения при
контузия на лявата ръка, лявото ходило и гърба са 15-20 дена. Вещото лице сочи, че
вторият аспект на негативни явления са психологически остатъчни такива вследствие
на претърпения инцидент. Споделя и потвърждава възможността за развитие на тези
психологически усложнения след ПТП-то дълго време след това. Сочи, че не
съществуват обективни критерии, които да потвърдят или опровергаят появата им.
Клиничният му опит обаче потвърждава тези последствия върху психиката на болния
вследствие емоционалната травма и стрес, преживени по време на произшествието,
като в конкретния случай няма консултация от психолог или психиатър, които да
документират тези последствия, няма предписани и закупени лекарства. На поставения
6
от ответника въпрос относно поставянето на предпазна каска вещото лице посочва, че
в двата медицински документа няма споменати травми на главата. Не е отбелязано
пострадалият да има охлузвания, натъртвания, подкожни кръвоизливи, рани и
кръвотечения на главата или шията. Не е отбелязано и за палпаторна болка там.
Заключението на вещото лице е, че при липса на травми на главата не може да бъде
направен извод дали ищецът е бил с предпазна каска или не.
Заключението е прието от ищеца, като е оспорено единствено в частта в която е
отхвърлена от вещото лице възможността ищецът да е получил мозъчно сътресение в
резултат на ПТП. В съдебно заседание д-р П. поддържа заключението, като посочва, че
всички описани травми на ищеца са вследствие на ПТП. Посочва, че предпазната каска
не защитава тялото и крайниците, а само главата. В случая мозъчно сътресение няма,
защото не е доказано и пострадалият не е лекуван в хирургично отделение за мозъчно
сътресение. Разяснява, че принципно е възможно човек да получи мозъчно сътресение,
както и тежка черепно-мозъчна травма и ако има поставена каска, тъй като всичко е
въпрос на скорост и сила на удара, но в конкретния случай няма такива травми. При
рязка смяна на метеорологичното време или физическо натоварване не би трябвало да
има негативно отражения върху пострадалия. Допълва, че ищецът не е имал друго
заболяване, а механизмът на получените травми сочи, че са резултат от ПТП.
Съпоставяйки по реда на чл.172 от ГПК така дадените показания от свидетеля
П. с представените по делото писмени доказателства-медицинска документация, както
и със заключението на вещото лице по назначената и изслушана медицинска
експертиза, съдът намира, че в частта им, касаеща получени травми в областта на
главата същите не следва да бъдат кредитирани. По делото липсват каквито и да било
писмени доказателства, подкрепящи показанията на свидетеля относно това, че ищецът
е получил контузия на главата или шията вследствие претърпяното ПТП. Видно от
представената медицинска документация оздравителният процес е протекъл без
усложнения. По тази съображения вяра на показанията на св. П. следва да се даде в
останалата им част – болки, страдания и неудобства за период от около 1 месец след
катастрофата вследствие спукване на 7-мо и 8-мо леви ребра, спукване на лявата
ключица, контузия на лявата ръка, лявото ходило и гърба, както и свързаните с това
затруднения в движението и неудобства.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията по чл.380 от
КЗ. Доколкото отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност“ е
функционално обусловена от отговорността на деликвента /причинителя на вредата/,
то тя се осъществява и при наличието на всички обективни и субективни признаци на
фактическия състав на непозволеното увреждане, по смисъла на чл.45 от ЗЗД. С оглед
на това фактите, въз основа на които се поражда правото по чл.432, ал.1 от КЗ са: 1)
валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ между застрахователя и деликвента; 2) настъпване на застрахователно
събитие – ПТП; 3) претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно
събитие; 4) предпоставките по чл.45 от ЗЗД - противоправно деяние; вина; вреди и
причинно-следствена връзка между поведението на деликвента и причинените вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 КЗ, с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, който са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. При действието на
7
чл.432, ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя, при наличието на валиден договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на управлявания от причинителя
на деликта автомобил, при спазване изискванията на чл.380 – да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. За да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя по договора за застраховка, следва да бъдат
установени и елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45
от ЗЗД по отношение на прекия причинител на вредите.
Съгласно разпоредбата на чл.496 от КЗ срокът за произнасяне по претенцията
от застрахователя е три месеца от нейното предявяване. Процесуална предпоставка
увреденото лице да предяви претенцията си за плащане по съдебен ред е:
застрахователят да не плати в срока по чл.496; да откаже да плати обезщетение, или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението – чл.498, ал.3 от КЗ. В
конкретния случай не се спори, че не е заплатено обезщетение. Към датата на подаване
на исковата молба в съда срокът по чл.496, ал.1 от ЗК е изтекъл и застрахователят не е
изплатил на ищеца застрахователно обезщетение, т.е. искът е допустим. Същият е и
доказан в своето основание.
По делото се установи както наличието на сключена валидна застраховка „ГО“
към датата на ПТП между собственика на лек автомобил „ВАЗ-Лада Нива“ с рег.№ ВР
*** СА и „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, така и че е изпълнена процедурата по чл.380
от КЗ – с молба е заявена писмена претенция за изплащане на обезщетение за
понесените от ищеца неимуществени вреди, но обезщетение не е било определено и
изплатено от ответното застрахователно дружество.
Посредством официален документ - констативен протокол за ПТП с
пострадали лица безспорно се установи, че на 10.08.2021 г. около 19:45 часа в гр. Роман
на *** срещу сградата на ОБА-Роман се е случило ПТП между лек автомобил марка и
модел „ВАЗ-Лада Нива“, с рег.№ ВР *** СА и мотоциклет „Сузуки ГДФ 600 С“, с рег.
№ ВР *** В, в резултат на поведението на водача на МПС „ВАЗ-Лада Нива“, който
водач е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в нормата на
чл.25, ал.2 от ЗДвП, съгласно която при извършване на маневра, свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея. Доказа се, че водачът на лек автомобил
„ВАЗ-Лада Нива“, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника е нарушил и разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, в частта, в която участниците
в движението следва да съобразяват своето поведение с пътната маркировка, като е
навлязъл от дясната в лявата лента, въпреки че са разделени с единична непрекъсната
линия М1. Безспорно се установи от заключението на вещото лице, че лекият
автомобил е навлязъл изцяло в насрещната лента за движение на МПС, като не е
пропуснал мотоциклетът, които се е движил по нея. Съдът приема, че случилото се
ПТП е изцяло по вина на водача на лек автомобил „ВАЗ-Лада Нива“ с рег.№ ВР ***
СА, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, като безспорно
се доказа, че вината за произшествието е изцяло негова.
В тази връзка и по сторените възражения за съпричиняване на вредоносния
резултат и от поведението на ищеца съдът намира същите за недоказани. Не се
установи от ответника ищецът, като участник в пътното движение в качеството му на
водач на мотоциклет, да е нарушил някое от своите задължения по чл.21 или чл.137е
от ЗДвП, т.е. да е бил без поставена защитна каска или да се е движил с превишена
скорост. В изготвеното заключение по назначената СТЕ по делото, което е прието от
страните без възражения, вещото лице е категорично, че водачът на мотоциклет
„Сузуки“ се е движил правомерно в дясна лента на платното за движение, като същият
се е движил със скорост преди и в момента на удара около 47 км/ч. Съгласно съдебната
8
практика приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен и несъмнен
начин от страната, която го сочи в своя полза, за да може да се приеме, че е налице
съпричиняване. При липса на доказан принос на увреденото лице, и то при условията
на пълно и главно доказване, приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е недопустимо.
На базата на представените писмени доказателства, експертните заключения и
показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът намира, че безспорно по
делото са установени причинените вреди по вид, обем и характер, както и причинната
връзка с противоправното поведение на деликвента.
Според разясненията, дадени в т.11 от ППВС №4/68 г. и установената от ВКС
практика /решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ ТО, решение №
95/24.10.2012 г. по т.д.№ 916/2011 г. на І ТО, решение № 103/2.11.2020 г. по т.д.
№2181/19 г., І ТО, решение № 240 от 15.01.2019 г. по т. д. 518/29 г., І ТО/, на
обезщетяване на посоченото основание подлежат всички „неимуществени вреди“,
включващи всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време.
Досежно размерът на обезщетяване за причинените неимуществени вреди
съдът следва да приложи принципът, заложен в правилото на чл.52 от ЗЗД. Ищецът е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, както физически,
като пряка и непосредствена последица от виновно извършеното противоправно
деяние от ответника, така и психически. Доказа се, че ищецът Н. П. е получил спукване
на 7-мо и 8-мо леви ребра, спукване на лявата ключица, контузия на лявата ръка,
лявото ходило и гърба, от което е изпитвал болка, затруднения в движението и
неудобство за период от около един месец. Неминуемо е изпитвал и други отрицателни
изживявания: уплаха, дискомфорт, притеснение и стрес от претърпяното
произшествие, който се е изразил в страх да пътува с МПС, безсъние и отчаяние. Няма
спор, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени по
справедливост според разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Константна е съдебната практика,
според която справедливостта не е абстрактно понятие. За да определи техния размер
съдът взема в предвид най-вече вида на травмата, изживяната болка, периодът на
възстановяване и последиците от травмата. Тези обстоятелства мотивират съда да
определи обезщетение в размер на 10 000 лева, като за горницата до 40 000 лева искът,
като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Изхождайки от критериите, посочени в чл.52 ЗЗД, преценявайки
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на
травмите – спукване на 7-мо и 8-мо леви ребра, спукване на лявата ключица, контузия
на лявата ръка, лявото ходило и гърба, възрастта на пострадалия към момента на
настъпване на увреждането – 25 години, обичайният срок за възстановяване – около 1
месец, неудобствата от личен и битов характер, отражението на произшествието върху
психо-емоционалното му състояние, обществено икономическите условия към 2021 г.
/МРЗ от 650 лева/, съдът намира, че сумата от 10 000 лв. представлява справедливо
обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД за репариране на вредите, съобразно тяхната
тежест и продължителност. Обезщетението в този размер съответства както на
установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди
неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното
увреждане.
За да определи този размер на обезщетението съдът прие за установено /от
заключението на СМЕ и от свидетелските показания/, че пострадалият е търпял болки
и страдания и свързаните с това лични и битови неудобства, изпитвал е душевен
дискомфорт от преживяното, безсъние, страх и стрес. Съдът съобрази периода на
9
възстановяването му около 1 месец, механизма на настъпването на вредите и
типичните за такъв тип травми болки и ограничения и сравнително младата възраст на
която ищецът е претърпял травмите. Съдът отчита и факта, че влошаване на
състоянието на ищеца след това не е настъпвало и всички телесни увреждания са били
напълно възстановени. По делото няма представени медицински документи,
подкрепящи твърденията на ищеца, че е продължавал да търпи болки и страдания след
възстановителен период. Не се доказаха и твърденията му за получено мозъчно
сътресение или травма в областта на главата вследствие претърпяното ПТП. Житейски
логично е и това не се нуждае от специално доказване, че в резултат на настъпилото
ПТП ищецът е изпитал силен страх, притеснения и стрес, но предвид доказателствата
за конкретните обстоятелства около катастрофата и за това, че телесните повреди на
ищеца нямат значителен характер, то не може да се приеме, че тези душевни
безпокойства имат продължителен и траен характер и съществуват обективно след
изтичането на възстановителния период. Ето защо и с оглед липсата на медицински
доказателства за по-висока интензивност или продължителност на вредите, съдът
намира, че справедливият размер на обезщетението, което следва да бъде присъдено на
ищеца, е 10 000 лева.
По отношение претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата от 10
000 лева, представляваща неимуществени вреди, изложените по-горе мотиви са
относими и спрямо тази акцесорна претенция, поради което съгласно чл.429 от КЗ
застрахователят дължи лихви за забавено плащане, но не както претендира ищеца от
датата на деликта, а от датата на уведомяване на застрахователя, като съображенията за
това са следните:
Дължимостта на законната лихва от застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ е регламентирана в чл.493, ал.1, т.5 КЗ.
Съгласно тази разпоредба застрахователното покритие обхваща и лихвите по чл.429,
ал.2, т.2 от КЗ – лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред увреденото лице при условията на ал.3. Съгласно чл.429, ал.3 КЗ застрахователят
следва да заплати лихвата за забава, дължима от застрахования, считано от по-ранната
от двете дати на уведомяването му за настъпването на застрахователното събитие – от
самия застрахован по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от увреденото лице (в т.ч. и
чрез предявяване на застрахователна претенция). Това следва и от чл.494, т.10 КЗ, с
който изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви
извън тези по чл.429, ал.2 и ал.5 КЗ при спазване на условията по чл.429, ал.3 КЗ, т.е.
не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване на
застрахователя.
В постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 128 от 04.02.2020 г. на
ВКС по т.д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК се приема изрично, че: „В хипотезата на пряк
иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ в застрахователната сума по чл.429 КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) се
включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава
за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на
увреждането.“.
Съобразявайки тази утвърдена съдебна практика, съдът приема, че претенцията
за заплащане на законна лихва за забавеното плащане на главницата от 10 000 лева за
неимуществени вреди е основателна за периода от датата на уведомяване на
застрахователя – 13.10.2021 г. (датата на депозиране на застрахователната претенция)
до окончателното й изплащане, доколкото по делото не се твърди и не се установява
друга дата на уведомяване от застрахования. За периода от датата на деликта
10.08.2021 г. до уведомяването на застрахователя – до 13.10.2021 г. включително,
10
исковата претенция за присъждане на лихва за забава върху дължимото обезщетение от
10 000 лв., е неоснователна.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни, като съгласно
чл.78 от ГПК разноските се присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част от
иска.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
сторените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице по САТЕ – 150 лева в
редуциран размер съобразно уважената част от претенцията или 37,50 лева.
В полза на адвокат К. Д. от Адвокатска колегия-Ловеч ответникът следва да
бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство по делото на Н. П. на основание чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 830,00
лв., определено по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. /редакция към
датата на сключване на договора за правна защита и съдействие/ за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част от иска.
Ответното дружество на основание чл.78, ал.3 от ГПК също има право на
сторени разноски съобразно отхвърлената част от иска, като преди изчисляването им
съдът следва да се произнесе по направеното от ищцовата страна в първото съдебното
заседание възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ответника.
Адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника е в
размер 3132,00 лв. с вкл. ДДС, видно представените на л.81-82 по делото договор за
правна защита и съдействие и фактура, а съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №
1/09.07.2004 г. /редакция към датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие/ във връзка с § 2а от ДР на същата при заведен иск за сумата от 40 000 лева
/с оглед изменението на петитума/, същото е в размер на 1730,00 лв. без ДДС или
2076,00 лв. с вкл. ДДС. Следователно платеният от ответника адвокатски хонорар е с
1056,00 лева над горепосочения минимум. В настоящия случай съдът счита, че
определеното с договора между ответника и адвоката му възнаграждение действително
е прекомерно и не съответства на фактическата и правна сложност на разглеждания
казус – по делото са проведени две открити съдебни заседания, назначени са и са
изпълнени две експертизи, разпитан е един свидетел, като събраните писмени
доказателства не са с голям обем и производството е приключило без процесуални
усложнения. По казуса има непротиворечива практика на съдилищата. Следователно и
съдът намира, че адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника
значително надхвърля интереса по делото и е справедливо да бъде намалено до размера
от 2076,00 лева с вкл. ДДС (1730,00 лв. без ДДС), поради което възражението по чл.78,
ал.5 ГПК на ищеца е основателно. Предвид изложеното, съобразно отхвърлената част
от иска в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 1557,00 лева с вкл.
ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение, както и сумата от общо 262,50 лева,
като редуциран сбор от заплатено възнаграждение за вещото лице по СМЕ от 250,00
лева и заплатено възнаграждение за вещото лице по САТЕ от 100,00 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на ОС-
Враца държавна такса в размер на 400,00 лева, както и разноските по делото за платено
възнаграждение на вещо лице по САТЕ – 150,00 лева в редуциран размер съобразно
уважената част от претенцията или 37,50 лева.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
11
управление: гр.***, да заплати на Н. Р. П., с ЕГН ********** и адрес: гр.***, сумата от
10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 10.08.2021 г., причинено от водач на
МПС, за което е налице валидно сключена с ответника застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.10.2021 г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение в останалата му част до пълния
предявен размер от 40 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр.***, да заплати на адвокат К. В. Д. от
Адвокатска колегия-Ловеч, с личен № ***, със служебен адрес: гр.***, сумата от
830,00 лв. /осемстотин и тридесет лева/, представляваща възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство по делото на ищеца Н. Г. П.,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Н. Г. П., с ЕГН ********** и адрес:
гр.***, да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр.***, сумата от 1557,00 лева с вкл. ДДС /хиляда петстотин петдесет и
седем лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, както и сумата от
262,50 лева /двеста шестдесет и два лева и петдесет стотинки/, включваща заплатени
възнаграждения за вещи лица, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, да заплати в полза на Окръжен
съд-Враца държавна такса в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/, както и
направените за сметка на бюджета на съда разноски за съдебна автотехническа
експертиза в размер на 37,50 лв. /тридесет и седем лева и петдесет стотинки/,
съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-
София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
12