Присъда по дело №503/2014 на Окръжен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда №  39 от 04.11.2015г. на ОС – Хасково, постановена по н.о.х.д.№ 503 по описа за 2014 година.

 

Против подсъдимите К.И.П. и М.А.А., са предявени обвинения за извършени от тях престъпления по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 пр. І-во вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 256, ал. 2 предложение последно вр. ал. 1, пр. І-во вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК съответно за това, че

1. В периода 01.01.2006г. - 31.03.2007г. в гр. Хасково, в качеството им на съдружници и управители на „К и М ЕНЕРДЖИ" ООД, при условията на продължавано престъпление, в съучастие помежду им и с други неустановени лица, в качеството си на извършители избегнали установяването и плащането на данъчни задължения, като потвърдили неистина в подадени декларации по смисъла на чл. 125 от ЗДДС и чл. 92 от ЗКПО /СД №№ *********/16.10.2006г., 26000821893/14.11.2006г., 0827336/15.01.2007г. и ГДД № *********/2.04.2007г./, като данъчните задължения са в особено големи размери - 304 995. 46 лв. по ЗДДС и 233 339.10 лв. по ЗКПО и

2. В периода 01.01.2006 година -14.01.2007 година в гр. Хасково, в качеството си на съдружници и управители на „К и М ЕНЕРДЖИ" ООД, при условията на продължавано престъпление, в съучастие помежду им и с други неустановени лица, в качеството си на извършители, чрез използване на документи с невярно съдържание /справки декларации по смисъла на чл. 125 от ЗДДС /СД № *********/16.10.2006год., СД № 26000821893/14.11.2006 год. и СД № 0827336/15.01.2007 год./ направили опит да получат от държавния бюджет неследваща се парична сума в особено големи размери, а именно: 304 995.46 лева, като деянието не е било довършено поради независещи от тях причини.

Участващият в съдебно заседание и наблюдаващ досъдебното производство прокурор поддържа обвинението против двамата подсъдими единствено по неговия І-ви пункт, като счита, че то е доказано по несъмнен начин. Иска подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършване на престъплението по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 пр. І-во вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като съдът им наложи минимални наказания, изпълнението на които да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

Защитникът на двамата подсъдими – адв. Г. намира обвинението недоказано, а също така деянието за несъставомерно, като пледира и П., и А. да бъдат признати за невинни и оправдани. Такова е становището и на другия, взел участие в производството защитник на подс. П..

Двамата подсъдими К.И.П. и М.А.А., разбират в какво са обвинени, дават подробни обяснения, а в последната си дума заявяват, че искат от съда да бъдат оправдани.

Съдът, след като прецени събраните на досъдебното производство доказателства, с оглед преведеното съдебно следствие по чл. 371, т. 1 от НПК и тези на съдебното следствие, поотделно, в тяхната съвкупност, във връзка и с доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият К.И.П. ***, с положителни характеристични данни по постоянен адрес (л. 154, т. 3 от ДП). Български гражданин е, женен, със средно образование. Видно от справките за съдимост е, че не е осъждан, нито освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.

Подсъдимият М.А.А. е роден в гр. Казанлък, живее в гр. Хасково, с положителни характеристични данни по настоящ адрес (л. 155, т. 3 ДП). Български гражданин е, с полувисше образование. Видно от справките за съдимост е, че не е осъждан или освобождаван от наказателна отговорност.

През 2005 с решение по ф.д. № 316/2005г. на ХОС (л.130, т. 3 от ДП), било регистрирано дружество с ограничена отговорност „К и М Енерджи” ООД”, със седалище и адрес на управление – гр. Хасково, с обща регистрация по ДОПК в ТД на НАП от 17.03.2005г. с  ЕИК по БУЛСТАТ **********. Към инкриминирания период месец януари 2006г. - м. март 2007г., съдружници в същото били подсъдимите К.П. и М. А., които според решението по фирменото дело били и управители на дружеството. Последното било регистрирано по ДДС от 13.04.2006г.

С решение на ХОС от 29.06.2007г. е вписана промяна по партидата на дружеството и конкретно прехвърляне на собствеността върху дружествените дялове от подсъдимите на Л.С.В. и А.Н.А., като първият бил вписан като нов управител на „К и М Енерджи” ОДД. Предмет на дейност на дружеството били множество услуги и дейности (продажба, комисионни, спедиционни и превозни сделки, строителство, строително-монтажни работи и други), основната от които била изкупуване и продажба на грозде. Дружеството в инкриминирания период се управлявало и представлявало от двамата подсъдими, като управители – заедно и поотделно, които реално осъществявали с него търговската си дейност.

Счетоводното обслужване на „К и М ЕНЕРДЖИ” ООД се извършвало от счетоводна кантора /къща/, собственик на която първоначално бил бащата на св. Т.Б., а след неговата смърт – тя самата. Свидетелката Б. получавала от подсъдимите първичните счетоводни документи, изготвяла на разчетно-платежни ведомости, счетоводните отчети, изготвяла и подавала справките декларации по ДДС и др. Част от справките – декларации по ЗДДС били подавани и от управителите на дружеството. Доколкото основната дейност на дружеството била закупуване, транспортиране и продажба на грозде, следвало  да  се начислява и внася ДДС. Именно за да се укрие установяването и внасянето на дължимия ДДС, подсъдимите, като управляващи и представляващи дружеството, включвали в счетоводството на „К и М ЕНЕРДЖИ” фактури, отразяващи нереални доставки с получател – тяхното дружество, респективно недействителни плащания от страна на получателя, по които фактури, с включването им ежемесечно в справките декларации по чл. 125 ЗДДС, дружеството ползвало право на пълен данъчен кредит и по този начин намалявало размера на реално дължимия данък с размера на неследващия се и неправомерно ползван данъчен кредит. Последният е сумата от данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по ЗДДС за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. Така с включването в относимите за формирането на дължимия ДДС - ежемесечни регистри /дневници за покупки/ и СД на процесните фактури, без същите да отразяват реални доставки, подсъдимите, като управляващи и представляващи „К и М Енерджи“ ООД, като извършители, в съучастие помежду си е с неустановени по делото лица, целели и постигнали осуетяване на задължения по ДДС в размера на неправомерно ползвания данъчен кредит, т.е. избегнали установяването и не платили като краен резултат ДДС в размер на 304 995.46 лв. и по ЗКПО 233 339.10 лева, което осъществили за данъчните периоди м. септември 2006г. до м. март 2007г. по следния начин:

За м. септември 2006г., в дневника за покупки за същия месец, били отразени ДФ № 79/14.09.2006г. за аванс за закупуване на грозде с данъчна основа 130 000 лева и ДДС 26 000 лева, както и ДФ № 80/15.09.2006г. пак за аванс за изкупуване на грозде, с данъчна основа 330 000 лева и ДДС в размер на 66 000 лева, издадени от „Влади Импорт Експорт” ЕООД с получател управляваното и представлявано от подсъдимите дружество. За доставчик по двете фактури, както и друга с № 83/01.10.2006г. за приспадане на аванса по първите две, било вписано дружеството, собственост на св. П.Ц.С. – неустановен по делото, въпреки обявяването му за общо-държавно издирване (л. 85 – 86, т. 5 от ДП). В този период е и ДФ № 496/29.09.2006г. за доставка и аванс за закупуване на грозде, издадена от „С. 11” ЕООД с основа 235 000 лева и ДДС в размер на 47 000 лева, а получател е представляваното от П. и А. дружество. Тогава собственик на „С. 11” ЕООД бил св. И.Б.Г. (л. 28, т. 4 от ДП), който твърди, че закупил и продал фирмата в инкриминирания период и е без спомен за извършвана от името на фирмата дейност, но е категоричен, че бързо препродал фирмата, поради наложилото му се пътуване и работа в Кралство Испания през 2006г. Тази фирма св. И.Г. я „прехвърлил” на св. Ф.М.Ф., срещу което последният получил сумата от 800 лева. (л. 43, т. 3 от ДП). Този Ф. е съставил пълномощно, в качеството си на управител на „С. 11” ЕООД на подс. А. да изкупува грозде по договор между „Черноморско злато” АД Поморие и „Винком” АД Бургас по договор с „К и М Енерджи” ООД.  Ф. Ф. е категоричен, че дейност с това дружество не е осъществявал, а станал собственик на фирмата единствено „за да се води на негово име”. С посочените по-горе фактури в данъчната администрация била подадена справка декларация № *********/16.10.2006г., с резултат ДДС за възстановяване 209.18 лева.

За следващия данъчен период - м. октомври 2006г., в дневника за покупки, били  отразени седем фактури, с доставчик „С. 11” ЕООД: 1. ДФ № 926/2.10.2006г. за доставка на грозде, червен мискет с данъчна основа 16 579.62 лева и ДДС - 3 315.92 лева; 2. ДФ № 501/9.10.2006 год. за аванс за изкупуване на грозде с данъчна основа 450 000 лева и ДДС в размер на 90 000 лева; 3. ДФ 510/23.10.2006 год. за приспадане на аванс по горните две фактури с нулеви стойности; 4. ДФ № 928/25.10.2006 год. за грозде, сорт мерло с данъчна основа 100 962 лв. и ДДС 20 192.40 лева; 5. ДФ № 932/30.10.2006 год. за грозде, сорт мерло с данъчна основа 55 660 лв. и ДДС 11 132 лева; 6. ДФ № 933/31.10.2006 год. за грозде, сорт мерло с данъчна основа 100 000 лева с ДДС 20 000 лева; 7. ДФ № 929/26.10.2006 год. за комисионна за изкупуване на грозде с данъчна основа 36 262.50 лева и ДДС в размер на 7 252.50 лева. За доставчик  по  посочените пет фактури била вписана фирмата на св. Г. и Ф., без същите да са извършвали отразената в тях доставка, нито да са получили отразените суми.

За данъчен период 1.10. - 31.10.2006 год. е била подадена СД по ЗДДС № 26000821893/14.11.2006 година с резултат за периода ДДС за възстановяване в размер на 9 752.83 лева.

За  данъчния период - м. декември 2006г., в дневника за покупки; били отразени две фактури – 1. на „С. 11” ЕООД ДФ 1572/29.12.2006г. за СМР с данъчна основа 50 000 лева и ДДС – 2 000 лева, както и 2. на „Рекламна агенция С.” ЕООД ДФ № 578/28.12.2006г. с данъчна основа 10 000 лева и ДДС 2 000 лева, която фактура обаче не била включена в дневника за продажби на „Рекламна агенция С.” ЕООД. За данъчен период 1.12-31.12.2006 година е подадена СД № 0827336/15.01.2007 год. с резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 2 102.64 лв., който е приспаднат по реда на чл. 77, ал. 1 по ЗДДС в същата декларация.

Всички  описани фактури са били вписани в дневниците за покупки и отразени в подадените от счетоводната къща и св. Б. за съответните данъчни периоди – септември – декември 2006г. справки декларации, като  чрез  включването им обективираната в декларациите  данъчна основа била намалена с размера на неправомерно ползвания данъчен кредит по недействителните, неосъществени доставки.

Със Заповед от 06.08.2007г. била възложена ревизия на „К и М Енерджи” ООД с предмет -  задължения по ДДС и корпоративен данък,  и период за ревизиране задължителния по ЗДДС - от първоначалната регистрация на дружеството по ДДС – до 31.12.2006г, а за корпоративния – 01.01.2005г. – 31.12.2006г. Ревизията била възложена на екип данъчни служители - св. В.Г. и Д. Г., съответно главен инспектор по приходите и инспектор по приходите в ТД на НАП Хасково /л. 28, т. 1 от Д.П./. Непосредствено преди започването на ревизията, както вече бе посочено П. и А. прехвърлили дружествените си дялове на свидетелите Л.В. и А.А., обстоятелство намерило отражение в решението на ХОС от 29.06.2007г. Възложената ревизия, била първа за дружеството и приключила с доклад, изготвен от двамата данъчни служители, въз основа констатациите на който, бил издаден и ДРА, приложен по делото /л. 12-27, т. 1/. В хода на ревизията, чрез извършените насрещни проверки било установено, че трите фактури от 14.09. и 15.09., и 01.10.2006г., издадени от „Влади импорт експорт” ЕООД са съставени след дерегистрацията на дружеството от 12.09.2006г. Същевременно по отношение на издадените от „С. 11” ЕООД фактури с №№ 496/29.09.2006г. и 510/23.10.2006г., данъчната администрация е отказала правото на данъчен кредит, защото макар в последната да са посочени по вид и количество различни сортове грозде, тази последна фактура е с нулева данъчна основа и нулев ДДС за внасяне, на база приспаднати аванси по Ф № 496/29.09.2006г. и 501/09.10.2006г. Основният аргумент на данъчните органи да не признаят правото на данъчен кредит е, че не са налице доказателства за реалност на извършените сделки. Това се отнася и до издадените от „С. 11” ЕООД пет фактури за данъчния период м. 10. 2006г., доколкото не са налице документи доказващи реалността на сделките. За м. 12.2006г. пък отново при извършена насрещна проверка, този път на „Рекламна агенция С.” ЕООД данъчните служители не са открили издадена от това дружество фактура, с № 578/28.12.2006г., включена в дневника на продажбите, поради което и изключват възможността за сумата от 10 000 лева и ДДС в размер на 2 000 лева дружеството на двамата подсъдими да ползва данъчен кредит.

Използването на посочените фактури през трите отделни данъчни периоди за 2006 година и следващите от тях плащания, довели от своя страна до завишаване на осчетоводените разходи на „К и М Енерджи” ООД за данъчната 2006 година. Според отразеното в счетоводството, базиращо се и на инкриминираните фактури, в това число и гореописаните, разходите възлизали в общ размер от 1 850 454.84 лв., в който размер те били посочени в годишната данъчна декларация на дружеството за 2006 година, подадена на 02.04.2006 година и регистрирана в ТД НАП-Хасково с вх.№ *********. В нея  бил отразен резултат като счетоводна загуба в размер на 18 428,51 лв. Размерът на приходите от дейността, след приспадане на разходите от неистинските фактури бил 1 555 594. 103 лева, а дължимия корпоративен данък – 233 339.30 лева.

По досъдебната фаза на производството са били назначени счетоводни експертиза, които дават заключение за разликата между дължимия данък добавена стойност при деклариране на сделките, обективирани в описаните по-горе фактури и дължимия размер на същия данък при изключване на тези сделки. Експертите определят укрития и неплатен ДДС, чрез неправомерно ползвания данъчен кредит по процесните фактури с доставчици „Влади импорт експорт” ЕООД, „С. 11”, ЕООД и „Рекламна агенция С.” ЕООД в същия размер 304 995.46 лева и по ЗКПО сума от 233 339.10 лева. Сходството между заключенията и ДРА вещите лица обясняват с обстоятелството, че и те, и данъчните служители са работили въз основа на едни и същи счетоводни документи.

На съдебната фаза на производството бе назначена и друга, нова съдебно-счетоводна експертиза, дала отговор за движението на паричните средства от т.н. „винпроми” към дружеството на подсъдимите, за които двамата изкупували селскостопанска продукция (грозде) през 2006г. Въз основа на изисканите от банковите институции документи, отразяващи движението по сметки на инкриминираното дружество и неговите съконтрахенти, вещите лица установиха, че от сметката на „К и М Енерджи” ООД в „Първа Инвестиционна банка" АД, клон Хасково, по ДДС -сметката на „Влади Импорт- Експорт" ЕООД на 20.09.2006г. е извършен превод в размер на 92 000лв. с основание ДДС по ф-ра № **********/14.09.2006г. в размер на 26 000.00 лв. и ф-ра № **********/15.09.2006г. в размер на 66 000 лв. По издадената ф-ра № **********/01.10.2006г. няма извършен превод, защото бил приспаднат аванс за грозде по цитираните по-горе фактури.

По отношение на „С. 11" ЕООД. На 29.09.2006г. бил извършен превод в размер на 47 000 лв. с основание ДДС по ф-ра № **********/29.09.2006г. На 09.10.2006г. бил извършен превод в размер на 90 000 лв. с основание ДДС по ф-ра № **********/09.10.2006г., а по издадена ф-ра № **********/29.10.2006г. няма извършен превод, отново поради приспаднат аванс за грозде по цитираните по-горе фактури. За това стойността на тази фактура от м. октомври е нулева. По издадени ф-ра № **********/22.11.2006г., ф-ра № **********/20.11.2006г. и ф-ра № **********/22.11.2006г. няма извършен превод отново поради приспаднат аванс за грозде по фактура с № **********/29.09.2006г. Стойностите на фактурите били нулеви. Тези фактури са били включени в Дневник за продажби по ЗДДС и Справка-декларация за данъчен период м.11.2006г. На 06.11.2006г. бил извършен превод в размер на 44 442 лв. с основание ДДС по ф-ри с № **********/01.10.2006г. в размер на 3 315.92 лв., ф-ра № **********/25.10.2006г. в размер на 20 192.40лв., ф-ра № **********/31.10.2006г. в размер на 20 000 лв. и частично по ф-ра № **********/31.10.2006г. в размер на 933.68 лв. На 15.11.2006г. бил извършен превод в размер на 10 198.32 лв. с основание ДДС по ф-ра № **********/31.10.2006г. Същевременно от Разплащателната сметка в „Първа Инвестиционна банка" АД, клон Хасково, бил извършен превод на 16.01.2007г. с основание ДДС по ф-ра № **********/29.12.2006г. в размер на 10 000 лв. Данъчната основа в размер на 50 000 лв. била платена от „К и М Енерджи" на „С. 11" ЕООД с ПКО № 1572/29.12.2006г. За ф-ра № **********/26.10.2006г. с предмет на доставка - комисионна за изкупуване на грозде с данъчна основа в размер на 36 262.50 лв. било извършено плащане с ПКО № 929/26.10.2006г. на „С. 11" ЕООД, за получена сума от „К и М Енерджи" ООД в същия размер. Начисленият ДДС е в размер на 7 252.50 лв. Сумата не била платена по ДДС-сметка. Ф-ра № **********/26.10.2006г. с предмет на доставка - услуга с данъчна основа в размер на 35 000 лв. било извършено плащане с ПКО № 930/26.10.2006г. на „С.  11" ЕООД, за получена сума от „К и М Енерджи" ООД в същия размер. Начисленият ДДС в размер на 7 000.00 лв. не бил платен по ДДС-сметка.

За „Рекламна агенция С." ЕООД. На 16.01.2007г. „К и М Енерджи" ООД извършил превод на доставчик „Рекламна агенция С." ЕООД с основание - ДДС по фактура № **********/28.12.2006г. в размер на 2 000.00 лв. Фактурата по която се дължи ДДС в размер на 2 000.00 лв. била с № 000000 578/28.12.2006г., като по делото не са установени данни за плащане в размер на 10 000.00 лв. - данъчна основа по същата фактура. Тази фактура макар и включена в дневника за покупки на „К и М Енерджи" ООД за месец 12. 2006г., не била включена в дневника за продажби на „Рекламна агенция С." ЕООД, обстоятелство констатирано и в предходното заключение.

От допълнително получените материали с вх. № 7288/29.07.2015г. и конкретно извлечения от 01.01.2006г. до 31.12.2006г. от ДДС - сметката на „С. 11" ЕООД е видно, че салдото по сметката към 31.12.2006г. е кредитно в размер на 0.61 лв. Банковите извлечения от ДДС-сметката на „Влади Импорт-Експорт" ЕООД /том II, л. 350-353/, за периода от 01.01.2006г. до 31.12.2006г. в „ПИБ" АД установяват, че на 25.09.2006г. е закрита ДДС-сметка на „Влади Импорт-Експорт" ЕООД с превеждане на сумата 65 000.00 лв. с превод за „СИБ" АД по сметка на ТД на НАП с вид плащане 110100. Основание за превода е уведомление за закриване на ДДС-сметка на задължено лице „Влади Импорт-Експорт" ЕООД. Към 31.12.2006г. салдото на сметката е 0.00 лв.

Вещите лица детайлно проследиха и движението на парични потоци от „Домейн Менада" ЕООД - Стара Загора, „Черноморско злато" АД Поморие, „Винком" АД Поморие, „Южна лоза" ЕООД Поморие към „К и М ЕНЕРДЖИ” ООД Хасково. Последното е доставило на „Домейн Менада" ЕООД, Стара Загора за периода от м. 09. 2006г. до м. 11.2006г. по 15 бр. фактури за доставка - 1 043 524 кг. грозде на обща стойност 681 116.42 лв. в т.ч. данъчна основа в размер на 567 597.02 лв. и ДДС - 113 519.40 лв. От приложената към заключението таблица е видно, че по товарителници „К и М Енерджи" ООД е доставил на „Домейн Менада" ЕООД, Стара Загора 151 210.00 кг. грозде, а по приемо-предавателни протоколи 413 626 кг. грозде. Приложени били и 3 бр. фактури за услуга - транспорт на грозде и общото количество грозде по товарителници е 658 360 кг. Приемо-предавателни протоколи били изготвени само по ф-ра № ********** от 22.11.2006г. за грозде от 413 626 кг. Фактурираното грозде пък от своя страна е в количество 1 043 524 кг.

По отношение на „Южна лоза" ЕООД, гр. Поморие за периода от м. 09. 2006г. до м. 10.2006г. били издадени 8 бр. фактури за доставка на 1 225 690 кг. грозде на обща стойност 1 088 359.68 лв. в т.ч. данъчна основа в размер на 906 966.40 лв. и ДДС - 181 393.28 лв. В дневниците за продажби по ЗДДС на „К и М Енерджи" ООД издадените фактури били отразени за съответните данъчни периоди. Същевременно представените от „Южна лоза" ЕООД, гр. Поморие документи, не съдържат данни за товарителници и приемо-предавателни протоколи за доставка на грозде.

По отношение на „Черноморско злато" АД Поморие /„Винком" АД Поморие/ експертите установиха, че за периода от м. 10.2006г. до м. 11.2006г. били издадени 4 бр. фактури за доставка на 1 079 130 кг. грозде, като издадените фактури били за комисионни по договори за доставка на грозде и транспорт на същото. По фактура № **********/27.10.2006г., издадена от „К и М Енерджи" ООД за комисион по договор за доставка на грозде - 483 490 кг. Приложената справка № 210/27.10.2006г. на „Винком" АД Поморие установява разпределението на доставеното количество по сортове и дължимите комисионни за тях. По фактура № **********/14.11.2006г. на „К и М Енерджи" ООД за транспорт на грозде - 1 440 530 кг.  е приложен  опис от „Винком" АД Поморие на товарителници и самите товарителници, /том I, л. 168 - 212/. Полученото от поморийското дружество грозде е 1 416 550 кг., т. е. е налице разлика 23 980 кг. по-малко по приложените товарителници. Издадена фактура № **********/14.11.2006г. от „К и М Енерджи" ООД за комисион по договор за доставка на грозде - 595 640 кг. е с приложен опис от „Черноморско злато" АД Поморие на товарителници и самите товарителници. /том I, л. 222-251/. Така полученото грозде е 578 020 кг. т. е. разликата от 17 620 кг., която произтича от това, че товарителница без номер от 01.10.2006г. за същите килограми не е приложена по делото, а е включена във фактурата и описа. Фактура № **********/27.10.2006г.от „К и М Енерджи" ООД за комисион по договор за доставка на грозде е с приложена справка за доставка на грозде, мемориален ордер от 31.10.2006г., складови разписки № 105 и № 73, справки по кантарни бележки от „Черноморско злато" АД Поморие. /том I, л. 213-211/. По разплащателната сметка на „К и М Енерджи" ООД в „ПИБ" АД на 08.03.2007г. по сметката са постъпили 8 075.33 лв. от ТД на НАП с основание - възстановен ДДС по АПВ № 12269/05.03.2007г. за периода от 01.10.2006г. до 31.01.2007г., като данъчният орган е отразил, че в хода на проверката не са предприети процесуални действия относно извършване на насрещни проверки на други задължени лица, не са отправени запитвания и искания за представяне на документи и писмени обяснения до външни институции и трети лица, както и не са връчени искания на проверяваното лице за представяне на документи и писмени обяснения. Проверката  обхванала периода от 01.10.2006г. до 31.01.2007г. и е във връзка подадена Справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 01.01.2007г. до 31.01.2007г., съгласно която е деклариран ДДС за внасяне в размер на 1 312.67 лв. В клетка 80 на Справка-декларацията е посочен ДДС за възстановяване в размер на 8 075.33 лв. Тази процедура включваща месеците 10.2006г., м. 11.2006г. и м. 12.2006г. отразява ДДС за  възстановяване в размер на 9 752.83лв. – за първия, ДДС за възстановяване в размер на 1 528.63лв. – за втория и ДДС за внасяне в размер на 2 102.64 лв. /втори период – от данъчен период м. 09.2006г. е приспадната сумата 209.18 лв. и остава сума за приспадане 1 893.64 лв. За м.01.2007г., ДДС за внасяне в размер на 1 312.67 лв. /Трети период 9 752.83 лв. + 1 528.63 лв. – 1 893.64 лв. = 1 312.67 лв./. По нататък в своето заключение експертите детайлно проследяват извършените разплащания между „К и  ЕНЕРДЖИ” ООД и неговите съконтрахенти, по инкриминираните с обвинителния акт фактури, отнесени към конкретните данъчни периоди.

Описаните  факти съдът прие за установени от показанията на свидетелите В.Г.Г., Л.С.В., А.Н.А., Ф.М.Ф., И.Б.Г. и Г.К.С., приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, след изявлението на подсъдимите, дадено в присъствието и подкрепено от становището на защитниците им, че не желаят да се извършва разпит на посочените свидетели, а протоколите от тези действия да се ползват при постановяване на присъдата, обясненията на самите подсъдими, които на практика не оспорват отразяването на процесните фактури в счетоводството и справките декларации към НАП, а твърдят реалност на сделките, счетоводните експертизи, писмените материали по ДП, приобщени към доказателствата по реда на чл. 283 от НПК. Така описаните доказателства, преценени във взаимната им връзка, са достоверни и обективни и в своята съвкупност очертават  цялостната  картина на установените по делото и описани по-горе фактически обстоятелства .

    Въз основа на  изложените по-горе обстоятелства, установени и  доказани по несъмнен начин, съдът намира, че същите очертават поведение  на подсъдимите П. и А., покриващо изцяло обективните признаци на престъплението по чл. 255, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като установените факти дават положителен отговор на въпроса дали с действията си същите са осъществили елементите от обективния състав на престъплението: потвърдили са неистина в подадени декларации, изискуеми по закон и по този начин е било осуетено установяването и плащането на  данъчни задължения на управляваното и представлявано от тях двамата дружество „К и М ЕНЕРДЖИ” в особено големи размери.

От обективна страна: Процесните фактури са включени в дневниците за покупки на дружеството. Осчетоводяването им, включването в дневниците за покупки и след това в съответните справки декларации е категорично установено и от обясненията на подс. П., и от показанията на св. Г. и св. Б., както и от заключенията на съдебно-счетоводните експертизи. С представянето на процесните фактури в счетоводната къща на св. Б., включването им дневниците им за покупки и най-вече в справките декларации за месеците септември, октомври и декември 2006г. с декларирано право на данъчен кредит, без да са налице предпоставките за това, се стига до деклариране на неистински обстоятелства в изискуем по данъчното законодателство документ. Подсъдимите, като  управляващи и представляващи „К и М ЕНЕРДЖИ” ООД - данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3 от ЗДДС,  несъмнено са субектите, които съгласно правомощията и задълженията си по чл. 141 от ТЗ са длъжни да декларират коректно пред данъчните служби реализираните стопански операции, като ги отразят в предвидените в съответния закон - в случая  чл. 125 от ЗДДС и 92 от ЗКПО – декларации. Именно подсъдимите, които по регистрация, управляват и представляват дружеството са лицата, задължени да подадат декларации. Последните по чл. 125 от ЗЗДС са документите, чрез който се осъществява декларирането на данъка и чрез който, за данъчно задълженото лице възниква правото на данъчен кредит. За това и СД несъмнено следва да съдържа вярна информация, респективно така очертаното по-горе, залегнало в нормите на ЗДДС и чл. 141 от ТЗ, което е безспорно известно на подсъдимите, обосновава заключението, че двамата след като са били напълно наясно с фиктивността на отразените във фактурите доставки и са ги ползвали, обективно са потвърдили неистина в подадените справки – декларации за данъчните периоди м септември, октомври и декември 2006г. Същевременно за финансовата 2006 година в Декларацията по чл. 92 от ЗКПО е бил отразен размер на разходите, завишен до степен такава, че да формира отрицателен финансов резултат от минус 18 428.51 лева, което намалява до нула сумата по данъчния финансов резултат на задълженото лице /печалба/, подлежащ на облагане с корпоративен данък. Доколкото тези фактури, с изключение на една, са били надлежно отразявани в счетоводството на фирмите „Влади импорт експорт” ЕООД, „Рекламна агенция С.” ЕООД и „С. 11” ЕООД (дневниците за продажбите) е ясно, че в своята деятелност П. и А. са били подпомагани и от други лица, посредничили или отразили в дневниците за продажбите на трите дружества тези сделки. Следователно,  всички обективни  елементи от състава на чл. 255, ал. 1, т. 2 от НК са налице – подсъдимите са потвърдили неистина в подадени декларации по ЗДДС и ЗКПО, а именно - СД №№ *********/16.10.2006г., 26000821893/14.11.2006г., 0827336/15.01.2007г. и ГДД № *********/2.04.2007г. за данъчните периоди м. септември, октомври и декември 2006г., с което бил укрит и неплатен ДДС в размер на 304 995.46 лева и корпоративен данък от 233 339.10 лева. От подробното, компетентно и убедително защитено в съдебно заседание заключение, изготвено от експертите на ДП се установи, че липсва както материална и трудова обезпеченост у фирмите доставчици /представените граждански договори за изкупуване на грозде на физически лица са без номера, липсват подписи на изпълнителя/, да реализират такива доставки, така и не е обективно установена финансова възможност на  трите дружества реално да заплатят изкупуваната продукция. Отделно от това липсват хронологични регистри за отразяване на доставките на стоките и услугите, документи за превозването, складирането и съхранението на стоките и текущото им осчетоводяване в счетоводните регистри, както и документи за получаване на стоките и услугите от инкриминираното дружество. Заключението е в синхрон с всички писмени и гласни  доказателства – свидетелите – еднолични собственици на капитала на трите дружества установяват несъмнено, че на практика никога не са развивали дейност и е изключено да са могли обективно да реализират отразените доставки за близо милион и половина лева, още повече, че една от фирмите „Влади импорт експорт” ЕООД на 12.09.2006г. е била служебно дерегистрирана по ЗДДС. Обстоятелството, че за доказване съществуването на дадени сделки са били издадени фактури, че тези счетоводни документи са били включени в дневниците за продажби и покупки, съответно в справките декларации подавани от дружества – съконтрахенти, не доказват сами по себе си реалността на извършените сделки. Следователно, цялостният анализ на доказателствата по делото категорично сочи, че процесните фактури, както  по обективното си съдържание, така и от правна страна не удостоверяват реална доставка, по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, поради което и обосновано данъчните органи на основание чл. 67, ал. 1 вр. чл. 64, ал. 1 от с.з. са отказали правото на данъчен кредит.

  Несъмнено резултатът от ползването на инкриминираните фактури, осчетоводяването им и ползването въз основа на тях на данъчен кредит, с който е намален реално дължимия ДДС е укриване на дължимите данъци, защото по този начин е избегнато установяването на   дължимия ДДС  и имащ за последица неплащане на данъка. Съгласно задълженията си по  ЗДДС, всяко лице регистрирано по ДДС е длъжно да подаде СД за съответния данъчен период с резултат от този данъчен период, който е едномесечен и  съвпада с календарния месец. Резултат за данъчния период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за съответния данъчен период и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през съответния данъчен период. Именно по този начин, подсъдимите, като управители на дружеството регистрирано по ДДС и в този смисъл като ДЗЛ, ползвайки фактурите, с отразяването им в  дневниците за покупки и с включването и отчитането на размера на данъчния кредит при определяне резултата на съответните данъчни периоди - септември, октомври и декември 2006г. реално са упражнили, но напълно неправомерно право на приспадане на данъчен кредит, в размер на общо 304 995.46 лв., с която сума двамата са ощетили фиска. В републиканският бюджет не е внесен и корпоративен данък от 233 339.10 лева, вследствие невярно декларирани в ГДД по ЗКПО обстоятелства.

     По описаният начин, при представяне на информация пред органите по приходите, че действително „К и М ЕНЕРДЖИ” ООД е получател по доставки отразени в съответните дневници за покупки и потвърждавайки неистина в подаваните ежемесечни справки декларации по ЗДДС и ГДД по ЗКПО  подсъдимите П. и А. са целели и постигнали визирания в чл. 255, ал. 1 от НК съставомерен резултат -  избягване установяването и съответно плащането на данъчните задължения по ЗДДС в размер на общо 304 995.46 лева и 233 339.10 лева по ЗКПО, установени и от съдебно счетоводната експертиза, а не само въз основа на ДРА, както твърди единият от защитниците.

Този размер е многократно над визирания в чл. 93, т. 14 от НК имуществен критерий за „особено големи размери“ на данъците, фиксиран на  12 000 лева и в този смисъл несъмнено е налице утежняващата квалификация по ал. 3 на чл. 255 от НК.

Налице е продължавано престъпление, т.к. дължимия ДДС се декларира и внася ежемесечно и с всяко едно действие по отразяването на неправомерно ползвания въз основа на инкриминираните фактури данъчен кредит за същия данъчен период, т.е. с потвърждаването на неистина в подадената справка - декларация за същия данъчен период по ЗДДС и в ГДД по ЗКПО, всички елементи на престъплението по чл. 255 са осъществени. При констатираната еднородност на вината и в съотвествие с указанията на т. 3 от ТР 1/2009г. на ОСНК престъплението си двамата подсъдими са извършили при условията на чл. 26, ал. 1 от НК.

Подсъдимите П. и А. са годни субекти на престъплението и всеки един от тях е извършил същото виновно, с пряк умисъл. П. и А. са задължени по силата на регистрацията им като управители и представляващи дружеството, което е персонифицирания  субект по чл. 3 от ЗДДС и съгласно чл. 141 от ТЗ, да „организира и ръководи дейността на дружеството“, вкл. и да декларира дължимите данъчни задължения. Съгласно ТР 1/2009г.  „една от основните характеристики на данъците е тяхната законоустановеност по  основание,  размер и субекти”.  В случая по силата на  учредяване на  ООД и вписването на обстоятелството  за  представляването и управляването на дружеството от подсъдимите – заедно и поотделно до прехвърлянето на дружествените им дялове през 2007г. имат законоустановеното задължение  да декларират вярно дължимия ДДС и корпоративен данък пред органите по приходите. Подсъдимите са съзнавали напълно, че отразените в ползваните фактури доставки не са били реални и че с декларирането им и включването в справките декларации, чрез неправомерното приспадане на данъчен кредит, намаляват реално дължимите ДДС и корпоративен данък, но са извършили всичко описано по-горе именно с цел осуетяване установяването и реалното заплащане на действително дължимите данъчни задължения. Целеният резултат е постигнат, като са укрити и неплатени данъчни задължения по ЗДДС в размер на 304 995.46 лв. за трите месеца на 2006г. –  за данъчните периоди - май септември, октомври и декември и корпоративен данък за 2006г. в размер на 233 339.10 лева.

Подсъдимите П. и А. са съзнавали всички елементи от състава на престъплението, като са били наясно с фиктивността на отразените пред приходната агенция сделки. Безспорно действията, предмет на фактурите не са били договаряни с лицата, посочени управители на дружествата - съконтрахенти, но също така е безспорно, че именно подсъдимите са ги представили за включване в счетоводните отчети и справките декларации. Поведението на всеки един от двамата несъмнено  обективира както знание, че фактурите удостоверяват не реално извършени сделки, така и умисъл за ползването им именно като такива. Всеки един от тях, съзнава както своето собствено участие в „схемата за източване на ДДС”, но така също и ролята на неустановените по делото лица – техни съучастници, способствали за счетоводното отразяване на фактурите в дневниците за продажби на трите дружества. Създаденият документооборот, стоящ в основата на обвинението се явява ключов относно субективната страна на двамата подсъдими. Все в тази насока е припряността с която подсъдимите прехвърлят дружествените си дялове на многократно осъждани за данъчни престъпления лица, на които плащат и сума за това. В резюме умисълът с който действат и П., и А. е пряк, защото всеки един от тях е съзнавал и искал настъпването на целените последици, укриването на данъчни задължения чрез изградения механизъм за симулиране на търговска дейност чрез фирми доставчици, които само формално фигурират в първичните счетоводни документи, именно с цел да удостоверят плащане и цел данъчно облекчение, което няма правно основание.

По изложените съображения съдът прие, че и подсъдимите П. и А. са извършили престъпление по  чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК

 

ПО НАКАЗАНИЕТО :

 

В чл. 255, ал. 3 от НК законодателят е предвидил две  самостоятелни и в условия на кумулативност наказания: лишаване от свобода и конфискация на част или цялото имущество на виновното лице. Съдът наложи на всеки един от подсъдимите П. и А. само първото от предвидените наказания, а именно „лишаване от свобода“ в размер на две години, при определяне на които, отчете смекчаващите обстоятелства: чистото съдебно минало на всеки един от тях, сравнително  краткия инкриминиран период включващ три данъчни периода по ЗДДС за 2006г. и м. март 2007г. по ЗКПО, както и  констатираната в хода на ревизията правомерна дейност на управляваното от подсъдимите дружество в предходния период, обхванат от  проверката на задълженията по ЗДДС. Единствено за изчерпателност на изложението може да се посочи и отегчаващо отговорността на двамата подсъдими обстоятелство - високия размер  на  укритите и неплатени данъци, който независимо от квалификацията по ал. 3 на чл. 255 от НК надхвърля многократно приетия критерий по чл. 93, т. 14 от НК. Налице е едно изключително смекчаващо отговорността на двамата подсъдими обстоятелство – необосновано продължителния срок на провеждане на досъдебното производство. Последното само по себе, но и наред с посочените останали смекчаващи обстоятелства, доведе до определяне на санкциите по отношение и на П., и на А. при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК под минималния размер, а именно две години лишаване от свобода. По отношение на всеки един от подсъдимите са налице двете кумулативни предпоставки – формалното отсъствие на предходна съдимост, а от друга страна подсъдимите са житейски реализирани хора и всеки един от тях може да се поправи и превъзпита, без ефективно да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода.  В тази връзка може да се посочи липсата на данни за извършени от П. и А. други престъпления/няма данни за висящи наказателни производства/ или противообществени прояви, обусловило в допълнителна степен приложимостта на хипотезата, регламентирана в чл. 66, ал. 1 от НК. Затова съдът отложи изпълнението на така определеното за всеки един от подсъдимите наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от по четири години. Този относително продължителен изпитателен срок, с оглед естеството на извършеното от подсъдимите и последиците за фиска, за постигане целите на индивидуалната, а и на генералната превенция, е необходим за да даде възможност на П. и А. да осмислят своето поведение към спазване на законите в страната.

      В санкционната част на престъплението е предвидено и кумулативно наказание „принудително и безвъзмедно отчуждаване в полза на държавата на принадлежащо  на виновния имущество или част от него..”,  както е дефинирана в чл. 44, ал. 1 от НК  „конфискацията“. По делото обаче, въпреки дадените в определението на ПАС указания, държавното обвинение не ангажира доказателства да налични имоти или друго имущество подлежащо на конфискация. По д.п. не са приложени декларации за актуалното  материално  положение на подсъдимите, по делото липсват данни  за  налично  към  момента на образуване на съдебното производство и до произнасяне на присъдата имущество - движимо или недвижимо и съобразно указанията в ППВС 2/1955г. на ВС на РБ съдът не наложи това наказание, макар и същото да е  задължително предвидено.

Причините за извършеното престъплението се коренят в желанието на подсъдимите да избегнат плащане на част от публичните задължения, възникнали за управлявания от тях търговски субект, а от друга страна – в неефективния, ненавременен и спорадично извършван данъчен контрол върху декларираните от търговците факти.  

 Възприетата в обвинителния акт на първоначална квалификация на извършеното деяние и като престъпление по чл. 256, ал.2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК относно инкриминираните три справки декларации и тази по ЗКПО, по втория пункт на обвинението е неправилна. Престъпление по чл. 256 от НК е  налице, тогава, когато деецът, с цел да осуети установяването на данъчни задължения в големи размери, води счетоводна отчетност или използва счетоводни документи с невярно съдържание. Текстът на чл. 255 от НК е налице, когато дееца избегне плащане на данъчни задължения в големи размери, като не подаде данъчна декларация, съгласно изискванията на закона, или потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация. Последното означава, че първия състав е налице, с факта на воденето на счетоводната отчетност или използването на счетоводните документи с невярно съдържание, без да е подавал данъчна декларация. Налице е престъпление по чл. 255 от НК, когато е подадена данъчна декларация и в нея е потвърдена неистина, като се използват неистински или документи с невярно съдържание. В настоящият случай е налице „поглъщане” на състава по чл. 256 от НК, защото документите са едни и същи. За това, след като намери двамата подсъдими за виновни в извършване на престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК съдът на основание чл. 301 от НПК призна за невинни и оправда П. и А. по предявеното им обвинение за извършено престъпление и по чл. 256, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Все в тази връзка и на посоченото основание съдът призна подсъдимите за невинни и ги оправда за извършено престъпление в периода 01.01.2006г. – 01.09.2006г. по първия пункт на обвинителния акт. Прокурорът е обосновал описвайки по време, място и начин на извършване четири деяния, включени в състава на продължаваното престъпление, за които твърди, че са осъществени от подсъдимите, съответно чрез подаване на справка-декларация по ЗДДС от 16.10.2006г.- за данъчен период м. 09.2006г.; СД от 14.11.2006г. за данъчен период – м. 10.2006г., справка декларация от 15.01.2007г. – за м. 12.2006г. и подадена на 04.04.2007г. годишна данъчна декларация за финансовата 2006г. На практика изобщо липсва изложение на факти в обвинителния акт на включените в състава на продължаваните престъпления по чл. 255, ал. 3 от НК, деяния преди подаването на СД за данъчен период м. 09.2006г. от 16.10.2006г., а именно: описание в какво се заключават деянията на обвиняемите от 01.01.2006г. до 01.09.2006г., включително и доколкото не се установи в този промеждутък от време подсъдимите да са извършили други деяния, включени в състава на продължаваното престъпление, те бяха оправдани по обвинението за извършено в този период престъпление.

На основание чл. 189,  ал. 3 от НПК, съдът осъди всеки един от подсъдимите да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на ОС Хасково направените разноски в размер от по 1 417.50 лева.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

Председател: