Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /21.02.2020г.
гр.Търговище
в
името на народа
ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ
пети състав
На седемнадесети февруари 2020 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН
СТОЙЧЕВ
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
Секретар:Станка Желева
като разгледа
докладваното от съдията Милен Стойчев в.гр.д.№17 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба
№11095/05.11.2019г. от ответниците С.М.Х. и М.Х.М.,*** против решение
№581/21.10.2019г., постано-вено по гр.д.№478/2019г. на Районен съд-Търговище в
частта му, с която е уважен предявения срещу двамата от „Ф.к.“ЕООД-гр.Бургас, ЕИК 20349590 установителен иск за съществуване на вземане по чл. 422, ал.1 от ГПК за сумата 800 лв.- главница, дължима по договор за потреби-телски
кредит №0002503/10.01.2018г., за което е издадена заповед за изпълнение №87/29.01.2019г. по ч.гр.д.№146/2019г. по описа на РС-Търго-вище.С доводи за
нарушения на процесуалния и материалния закон, както и за
необоснованост, въззивниците молят за отмяна на обжалваното
решение в посочената част и за отхвърляне изцяло на
предявения установителен иск.
С писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззи-ваемата страна оспорва основателността на въззивната жалба с молба за потвърждаване на решението в посочената част.
След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира
следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба
е допустима, но неоснователна.
Предявеният иск чл.422 от ГПК във вр.с чл.9 от ЗПК за сумата 800 лв.-главница, дължима по договор за потребителски кредит №0002 503/10.01.2018г., за което е издадена заповед за изпълнение №87/29.01. 2019г. по ч.гр.д.№146/2019г.
по описа на РС-Търговище, е обоснован с неизпълнение
на договорните задълженията от страна на длъжниците-заемател и поръчител.
Ответниците
оспорват основателността на предявения иск с възражение за липса на договорно правоотношение с ищеца.
След преценка на
събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:
Съгласно приложения договор
за потребителски кредит №0002 503/10.01.2018г. и при поръчителството
на ответника М.М., ищецът предоставил в заем на ответницата С.Х. сумата 800 лв., със задължение за връщането й на 12
месечни погасителни вноски в размер на 81.96 лв., което не е сторено, съгласно
заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза.
С оглед направеното от ответниците оспорване е открито производство по
чл.193 от ГПК относно автентичността на представените от ищеца писмени доказателства- договор за потребителски кредит
№0002 503/10.01.2018г., договор за поръчителство и разписка
за изплатена сума от 10.01.2018г., като е назначена съдебно-графологична експретиза със задача, след като се
запознае с оригиналите на посочените документи, приложени по ДП №102/2019г. на
ОДМВР-Търговище и
представения от ответниците сравнителен материал, да даде заключение относно
обстоятелствата дали положените за длъжници, за поръчител и получател на сума
подписи принадлежат на ответниците, със задължаването им в 5-дневен срок от
съобщаването да представят по делото сравнителен материал-документи с техен
подпис от периода на издаване на оспорените, както и образци от подписите си за
нуждите на експертизата, с предупреждение, че при неизпълнение на посоченото
процесуално задължение, съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, които
те оспорват.
Посочените
процесуални задължения са останали неизпълнени от ответниците в предоставения
срок, както и до приключване на съдебното дирене, поради което на осн.чл.161 от ГПК следва да се приеме, че положените върху посочените документи подписи
принадлежат на ответниците, а на осн.чл.194, ал.3 от ГПК-че оспорването е
недоказано.
Видно от приложения договор за
кредит, същият е сключен в предвидената по чл.10, ал.1 от ЗПК писмена форма,
достатъчно ясно са отразени съществените условия на договора-брой на месечните
вноски-12, които са в един и същ размер-81.96 лв.; падеж на всяка вноска-10
число на месеца; ГЛП-39.96%, който няма променливи величини, конкретни такси и
общото оскъпяване до размер на 983.52 лв.С оглед на тези обстоятелства, следва
да се приеме, че правата на заемателя не са ограничени и същият е бил в състояние
добре да разбере условията на договора, поради което договорът не е
недействителен, предвид нарушение по чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.9-11 и чл.12,
ал.1, т.7-9 от ЗПК.При тези обстоятелства, налице е неизпълнение на договорните
задължения от страна на заемателя, както и на солидарно задължения поръчител,
поради което същите дължат на кредитора връщане на претендираната главница от
800 лв., обуславящо потвърждение на решението на първоинстанционния съд
в обжалваната му част, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода
на делото, разноски за въззивната инстанция не следва да бъдат присъждани.
Въз основа
на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение решение №581/21.10.2019г., постано-вено по гр.д.№478/2019г. на Районен съд-Търговище в частта му, с
която е уважен предявения от ищеца „Ф.к.“ЕООД-гр.Бургас, ЕИК 203 49590 против ответниците С.М.Х., ЕГН:******** 79 и М.Х.М.,
ЕГН:**********,*** установителен иск за съществуване на вземане по чл. 422, ал.1 от ГПК за сумата 800 лв.-
главница, дължима
по договор за потребителски
кредит №0002503/10.01.2018г., за което е издадена запо-вед
за
изпълнение №87/29.01.2019г. по ч.гр.д.№146/2019г.
по описа на РС-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО направеното от
ответниците С.М.Х.,
ЕГН:********** и М.Х.
М., ЕГН:**********,*** оспорване на
автентичността на представените от ищеца „Фреш кредит“ЕООД-гр. Бургас, ЕИК 20349590 по гр.д.№478/2019г. на РС-Търговище писмени
доказателства- договор за
потребителски кредит №0002503/10.01.2018г., договор за поръчителство и разписка за изплатена
сума от 10.01.2018г., на осн.чл.194,
ал.3 от ГПК.
В необжалваната му част решенето е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.