Р Е Ш Е Н И Е № 305
гр.Пловдив,
17.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско
отделение, 12-ти състав, в открито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря Мая
Крушева, като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 34 по описа за 2020 година, намери за установено
следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 327 от ТЗ и
чл. 86 от ЗЗД.
А.С.И. ***, твърди, че е продала и доставила на ответника „ВИНЗАВОД“ АД - Асеновград, ул. България 75, грозде от реколта 2018 г., с период на доставяне м.септември-октомври 2018 г., като ответникът заплатил авансово общо 38 000 лева. Твърди също, че след окончателното доставяне на всички количества грозде е издал фактура 102/05.10.2028 г. с отразени всички доставени количества, тяхната единична и обща цена и направените авансови плащания, като дължимата сума по тази фактура била в размер на 86119.52 лева. Купувачът заплатил част от тази сума като дължимия от него остатък, неплатен и до момента, твърди че е в размер на 69119.52 лева. Претендира ответното дружество да бъде осъдено да заплати тази сума, ведно с мораторна лихва върху главницата съобразно извършените частични плащания, общо в размер на 7518.90 лева., както и законна лихва от завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Ангажира писмени и гласни доказателства. Претендира направените по делото разноски.
Ответното дружество „ВИНЗАВОД“ АД - Асеновград, ул. България 75 е подало отговор на исковата молба, в която е заявило, че оспорва предявените искове по размер, без да е посочило други оспорени от него факти и обстоятелства от твърденията на ищеца. Не е представило и не е ангажирало доказателства.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото са приети като доказателства: фактура № 102/05.10.2018 г., издадена от ищцата, в качеството й на частен земеделски производител, с получател ответното дружество за сумата 86119.52 лева с ДДС и основание за издаването: „грозде – каберне совиньон; грозде - мерло; грозде – мавруд и приспадане на аванс в размер на 31 833.33 лева.“; фактура № 100/13.0-9.2018 г. – със същия издател и получател, с основание „аванс грозде реколта 2018 г.“ за сумата 10 000 лв. с ДДС; фактура № 101/27.09.2018 г. за сумата 6 000 лв. и същото основание; № 97/12.06.2018 г. за сумата 12 000 лв.; № 96/12.03.2018 г. – за сумата 10 200 лв., както и извлечение от сметка на ищеца за периода 13.03.2018 – 08.04.2019 г. Приети са като доказателства и придружителни документи за превоз на грозде, всички с изпращач ищеца и получател – ответното дружество, ведно със сертификати за произход.
Всички така представени доказателства не бяха оспорени от ответната страна.
По делото бе изслушано и заключение по съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от в.л. М. М., което не бе оспорено от страните, не противоречи на събраните по делото доказателства, поради което и съдът го кредитира изцяло. Съгласно същото, процесната фактура № 102/05.10.2018 г. е редовно осчетоводена в счетоводствата и на двете страни като ответника е ползвал правото си на данъчен кредит по нея. До завеждане на исковата молба, ответникът е извършил общо четири частични плащания по фактурата, общо в размер на 17 000 лв. като дължимият остатък е в размер на 69 119.52 лв. с ДДС.
Предвид изложеното, съдът намира, че се налагат следните изводи от фактическа и правна страна:
Неоспорените от страна на ответника писмени доказателства установяват по несъмнен за съда начин, че страните са сключили договор за продажба и доставка на грозде, по силата на който ищецът е произвел и доставил на ответното дружество грозде реколта 2018 г. Установи се също, че за всички доставки е издадена процесната фактура, по която е отчетен изплатен от ответника аванс от 38 000 лв.
Няма
спор, че фактурата е частен, диспозитивен документ и при оспорване на верността
на отразеното в нея, съдът преценява същия съгласно правилата на чл.178-189 ГПК
и при съвкупна преценка с всички доказателства по делото. Същият, в случай, че
е съставен съгласно чл.8, ал.1 от ЗСч, доказва основанието, предмета,
натуралното и стойностно изражение на стопанската операция. В случая, фактурата
не е оспорена и има необходимото съгласно закона съдържание.
Така,
съдът намира за безспорно установено по делото, както наличието на договорно
правоотношение, така и реалното изпълнение и предоставяне на договорената между
страните услуга на цената, посочена във фактурата.
Не
се установи по делото искане за сторниране на задължението по фактурата, на
основание недължимо начисляване, неизвършване на услугата, която е фактурирана
или несъответствие в обема и количествата.
Само по себе си, отразяването на фактурата в
счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за
покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата -
представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото
съществуване.
Както
се посочи, фактурата не установява, не доказва плащане, а съществуването на
стопанска операция (сделка), в случай, че са налице предпоставките, посочени
по-горе.
В
постановения по делото доклад, съдът изрично е посочил, че установяване на
факта на плащане на доставената стока, е изцяло в тежест на ответното
дружество. По делото не се представиха каквито и да е доказателства за други
плащания, освен посочените четири частични такива от вещото лице.
Напротив,
и в счетоводството на ответника сумите по тях са посочени като незаплатени, а
сумите по тях – като задължение към изпълнителя.
Предвид изложеното, съдът намира предявения иск за заплащане на сумата 69 119.52 лв. с ДДС за основателен и доказан в пълния му размер.
Доколкото се касае до неизпълнение на парично задължение, съдът намира за основателен и иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на дължимата мораторна лихва върху главницата. Ищцата претендира заплащане на сумата 7518.90 лв. за периода от датата на издаване на фактурата до завеждане на исковата молба. Като е взело предвид извършените размерите на всяко едно от четирите частични плащания, общо на стойност 17 000 лв., както и датата на всяко от тях, вещото лице е посочило, че дължимият размер на мораторната лихва е 7590.66 лв., поради което исковата претенция, която е в по-нисък размер, следва да се уважи изцяло.
Предвид изхода от спора, на ищцата следва да се присъдят и направените по делото разноски по списък по чл. 80 от ГПК общо в размер на 6065.54 лева.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВИНЗАВОД“ АД - Асеновград, ул. България 75, да заплати на А.С.И. ***, в качеството й на частен земеделски производител, сумата 69119.52 лева дължима за доставено, но незаплатено грозде реколта 2018 г., за което е издадена фактура № **********/05.10.2018 г., ведно със сумата 7518.90 лв., дължима мораторна лихва върху посочената главница за периода 05.10.2018 г. – 03.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.10.2019 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 6065.54 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: