Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 27.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и пети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 7015 по описа на съда за
2018 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Ф.-**“ АД
срещу „Б.П.“ ЕАД за осъждането му да заплати сумата от 88 558.34 лева,
ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди в исковата си молба, че през март 2017 г.
узнал, че ответникът предлага за продажба „бизнес“, включващ права, задължения
и фактически отношения, породени от опериране му като лизингополучател по
договор с „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД, включително правото на придобиване
на собствеността върху имот, находящ се в гр. София, бул. „*****и всички права,
задължения и фактически отношения по лизинговия, наемните и други договори,
свързани с управлението, поддръжката и стопанисването на имота.
Ищецът довел до знанието на ответника своя интерес от
закупуването на бизнеса и бил подписан договор за ексклузивитет.
В изпълнение на задълженията си „Ф.-**“ АД наел консултанти за изготвяне на
правен анализ и технически анализ, посочил купувач на акциите в „специалното
дружество“. Вместо да се пристъпи към финализиране на сделката, ответникът
предявил претенции за промени в договора. До подписване на окончателен договор
не се стигнало.
Ищецът сторил разноски на обща стойност 88 558.34
лева, които представлявали претърпени от него имуществени вреди от
недобросъвестно поведение на ответника при водене на преговорите за сключване
на договора.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
счита иска за неоснователен. Признава, че между страните е сключен договор за ексклузивитет. След 27.06.2017 г., когато този договор бил
сключен, ищецът поискал намаляване на цената. След преговори и отстъпки от
страните се стигнало до нови уговорки.
На 31.10.2017 г. ищецът посочил като гарант по сделката
лице, за което не било постигнато споразумение в договора от 27.06.2017 г.
Отново последвали преговори и страните се споразумели, но в хода на преговорите
станало ясно, че се променя купувачът – „Т.В.“ ЕООД. „Б.П.“ ЕООД поискал
гаранции за изпълнение на задълженията по сделката от новия купувач. Ищецът
отказал преговори, поставил условие или да се приемат исканията му, или преговорите
да бъдат преустановени.
Ответникът сочи, че вина за преустановяване на
преговорите имал ищецът, който не можел да черпи права от собственото си
противоправно поведение.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 12 от ЗЗД.
Ищецът извежда правото си да получи обезщетение за вреди,
които е претърпял от недобросъвестно поведение на ответника при водене за преговори
във връзка с продажба на права, задължения и фактически отношения, породени от
опериране му като лизингополучател по договор с „Райфайзен Лизинг България“
ЕООД, включително правото на придобиване на собствеността върху Б.Х.– имот в
гр. София, бул. „*****и всички права, задължения и фактически отношения по
лизинговия, наемните и други договори, свързани с управлението, поддръжката и
стопанисването на имота („Бизнесът“).
Отговорността по чл. 12 от ЗЗД е специален състав на
извъндоговорна отговорност, като нейната отлика от общата забрана да не се
вреди другиму по чл. 45 от ЗЗД е необходимостта увреденият да докаже
недобросъвестността в поведението на насрещната страна. Чл. 45, ал. 2 от ЗЗД презюмира непредпазлива вина, а тя не се включва в
понятието за недобросъвестност, обхващащо умисъла и грубата небрежност.
Преговарящите страни нямат задължение да сключат договор,
в приложение на принципите за автономия на волята и свободата на договаряне.
Избор на всеки от участниците в преговорите е дали да сключи договор, но
поведението му не следва да бъде в разрез с принципите за добросъвестност.
Недобросъвестността като характеристика на поведението на ответника е факт от
юридическия състав на отговорността по чл. 12 от ЗЗД, който подлежи на доказване
от страната, която го твърди.
Не се спори между страните, че на 27.06.2017 г. е бил
сключен договор за ексклузивитет, според който
уговорките в него, а също и подписването на договора за продажба ще се
осъществят при условие, че купувачът е удовлетворен от резултатите от
техническия анализ на имота и на правния, данъчния и финансов анализ на имота,
бизнеса и доколкото е приложимо – на новоучреденото дружество, което продавачът
планира да апортира в свое дъщерно еднолично
дружество.
В чл. 1 е визирана общата цена при сключване на сделката
посредством вписването на прехвърлянето на акциите на купувача в книгата на
акционерите на новоучреденото дружество и на определения от купувача съвет на
директорите в търговския регистър. Окончателното плащане на цената страните са
уговорили да бъде осъществено по договорени условия и срокове в планирания
договор за продажба. Гарантирането на изпълнението на задължението за плащане
на покупната цена, формирана от вноските по т. 1.4.3. в случай, че купувачът
посочи трето лице като купувач на акциите е планирано да се уговори в договора
за продажба.
От съдържанието на договора от 27.06.2017 г. става ясно,
че той не е довел до възникване на конкретно правоотношение между страните, а
единствено намерение да се сключи договор за продажба с основни условия,
посочени в чл. 5.1. Наличието му не води до промяна в характера на
отговорността на ответника, която ищецът ангажира в настоящото производство,
доколкото тя не почива на нито една от клаузите на този договор.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства чрез разпит на посочени от всяка от страните свидетели се
установява, че ищецът „Ф.“ АД е проявил интерес за покупка на „бизнес“ от
продавача „Б.П.“ ЕАД в средата на 2017 г. Планирано е било правата,
задълженията и фактическите отношения по опериране на имот в гр. София, бул. „*****,
собственост на „Райфайзен лизинг България“ ЕООД, лизингодател на „Б.П.“ ЕАД, лизингополучател,
да бъдат придобити от ищеца.
Продавачът е дължал апорт на
„Бизнеса“ в новоучредено дружество, чието представителство да се осъществява от
представители на продавача и купувача, след което акциите на това дружество да
бъдат придобити от купувача.
Купувачът е дължал заплащане на цената по специална
доверителна сметка в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД.
От приетата по делото и неоспорена електронна
кореспонденция между страните е видно, че на 31.10.2017 г. представител на
купувача „Ф.“ АД е изпратил проект на договор за покупко-продажба на акции.
Като страна по него, освен „Б.П.“ ЕАД и „Ф.“ АД, фигурира и „Р.Б.“ ООД като гарант,
който притежава 100% от капитала на „Б.П.“ ЕАД. Купувачът „Ф.“ АД е мотивирал желаното
от него участие на гарант по планираната сделка с изискването изпълнението на
задълженията по договора да бъде гарантирано от ликвидно дружество с достатъчно
активи (така електронно писмо от 22.11.2017 г.). Като алтернатива е посочено
задържане на част от цената в размер на 500 евро за срок от една година.
В отговор от 24.11.2017 г. продавачът е отбелязал липса
на негов ангажимент за допълнително гарантиране на потвърдени от купувача
обстоятелства. Отделно от това, представителите на двете дружества се
споразумели разсроченото плащане да се промени на еднократно. Продавачът е
обърнал внимание на купувача, че на последния е гарантиран контрол върху
активите и дейността от датата на апорта, т.е. още
преди плащане на цената.
Във варианта на приложения проект на договор за
покупко-продажба на акции към електронно писмо от 07.12.2017 г. на представител
на продавача, адресирано до купувача, който проект се твърди да е одобрен от Б.
К.(за купувача) и Т. К.(продавача), като купувач се сочи „Ф.“ АД.
На 24.01.2018 г. е подадено заявление за регистрация на дружество
с наименование „Б.Х.2017“ ЕАД, на което едноличен собственик на капитала е „Б.П.“
ЕАД. Апортирана е обособена част от търговското
предприятие на „Б.П.” ЕАД, с която от организационна, функционална и финансова
гледна точка може да се извършва самостоятелна търговска дейност и в която се включват
права и задължения на „Б.П.” ЕАД, произтичащи от договор за финансов лизинг №
022346-RF-001 от 29.11.2011 г., сключен между „Райфайзен Лизинг България” ООД, лизингодател и „Б.П.” ЕАД, лизингополучател, по силата на
който „Райфайзен Лизинг България” ООД се задължава да предостави имоти в сграда
на административен адрес гр. София, бул. „*****за ползване на „Б.П.” ЕАД, срещу
възнаграждение, заплащано под формата на лизингови вноски, като „Б.П.” ЕАД има
изключително право да придобие собствеността върху имотите след заплащане на
всички лизингови вноски и други дължими по договора суми. Апортирани
са самостоятелни обособени части „А“ и „Б“ с адрес
гр. София, район Триадица, бул. „*****.
Като законни представители на „Б.Х.2017“ ЕАД, при
условията на задължително съвместно представителство, са вписани Б.И.К.и Т.Г.К..
Не се спори, че К.е представляващ „Ф.“ АД, а Т. К.– „Б.П.“ ЕАД.
Новоучреденото дружество, планирано да се регистрира по
договора за ексклузивитет от 27.06.2017 г., е било
вписано в търговския регистър на 19.02.2018 г.
В деня на подаване на заявлението за вписване, на
24.01.2018 г. от до момента сочения купувач „Ф.“ АД до продавача „Б.П.“ ЕАД е
изпратено писмо, към което е било приложено потвърждение от „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД за изпълнение на условията
по чл. 9.4 от споразумението.
В приложение № 3, представляващо потвърждение от „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД съгласно чл. 9, ал. 1 от
споразумение № 4, като купувач по договор за покупко-продажба на акции е
посочен „Т.В.“ ЕООД. Това потвърждение не носи подпис на представител на „Райфайзен лизинг България“ ЕООД.
От електронно писмо на представител на „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД от 08.02.2018 г. се
установява, че към сочения момент лизингодателят е знаел като купувач „Ф.“ АД,
а соченото ново дружество, по данни от отчетите му, не разполага със средства.
Действително, реакция от страна на подавача относно
промяна в субекта на задължението по договора за покупко-продажба на акции не е
налице до 21.02.2018 г. Това е обяснимо, с оглед възникналите препятствия във
връзка с регистрацията на „Б.Х.2017“ ЕАД. След вписване на това дружество на 19.02.2018
г., представител на което е и Б.К., са били налице условията да се пристъпи към
последващите действия по откриване на екскроу сметка.
В този смисъл е електронното писмо на продавача от 21.02.2018 г. То съдържа и
коментар относно посочения нов купувач „Т.В.“ ЕООД, а именно: че това е
дружество без имущество и че ако след подписване на договора за
покупко-продажба на акции не се плати авансовата вноска в доверителната сметка,
няма откъде да се претендират вреди и пропуснати ползи. Продавачът не се е
противопоставил друг да е купувач на акциите на „Б.Х.2017“ ЕАД, каквато
възможност „Ф.“ АД си е запазил с договора за ексклузивитет,
но е поискал гаранция за изпълнение задълженията на „Т.В.“ ЕООД.
Купувачът се е противопоставил на това искане на продавача
с аргументи, че Борис К.е едноличен собственик на капитала на „Т.В.“ ЕООД и е
този, с когото са водени преговорите, а и не било ясно какви точно вреди могат
да произтекат за продавача. „Б.П.“ ЕАД са настояли за допълнителни гаранции в
електронно писмо от 23.02.2018 г. и в последното изпратено от него на
26.02.2018 г. писмо. Продавачът е обърнал внимание на купувача, че при условия
на разсрочено плащане и на аванса, и на основното плащане, „Б.П.“ ЕАД не е
гарантирано при забава или неизпълнение и поради това търси от купувача
гаранции, най-малко в размера, в който той, като продавач, дава.
В електронно писмо от 26.02.2018 г. купувачът е заявил,
че на продавача е била известна възможността във всеки един момент да бъде посочено
трето лице за купувач; че липсва логика в искането за допълнителни гаранции от
страна на продавача; че се надява договорът да бъде подписан в най-кратък срок.
Заявил е, че очаква следващият и-мейл да е насочен към реализация на
постигнатите договорки, или такъв изобщо да няма.
Продавачът не е реагирал по какъвто и да било начин – не
е отстъпил от искането си за предоставяне на допълнителни гаранции от новия
купувач и съответно не е върнал отговор, тъй като не е виждал възможност да
пристъпи към реализация на вече постигнатите договорки.
По делото не са представени приложенията, част от които е
описанието на планираните гаранции от страна на купувача. Безспорно обаче
посочването на нов купувач – „Т.В.“ ЕООД, който не е страна по договора за ексклузивитет, нито е участвал в преговорите чрез свой
представител, нито е готов да предостави гаранции, представляват обстоятелства,
които съществено се отразяват на интереса на продавача по сделката. Известният
на „Б.П.“ ЕАД купувач в лицето на „Ф.“ АД и предоставените от него гаранции е
мотивирало продавача води преговори по продажба на акциите на новоучреденото
дружество, в което е апортирал свое лизингово
имущество. Фактът, че Б.И.К.е представлявал „Ф.“ АД в тези преговори и замяната
на това дружество с друго, което е с различна правноорганизационна
форма и с единствен собственик на капитала Борис К.на практика е лишило
продавача от гаранциите, които „Ф.“ АД предоставя. Идентичността на физическото
лице е без значение. Купувач не е Б.И.К., а търговското дружество „Ф.“ АД, предложено
да бъде заместено от „Т.В.“ ЕООД. Последното е с капитал от 5 000 лева, за
разлика от „Ф.“ АД – с капитал 9 119 593 лева.
От друга страна, ответникът е бил склонен като гарант по
договора да встъпи ликвидно дружество с достатъчно активи – „Р.Б.“ ООД, притежаващо
100% от капитала на „Б.П.“ АД. При условията на реципрочност и при посочен нов
купувач, „Ф.“ АД не е проявил готовност за каквито и да било отстъпки,
гарантирайки платежоспособността на „Т.В.“ ЕООД, сред които предоставяне на
лични или реални обезпечения. При следване на логиката в поведението и мотивите
на купувача, че е безразлично кой е купувач, след като преговорите са водени с Б.К.;
че е държал продавачът да гарантира изпълнението си с ликвидно дружество с
достатъчно активи, то „Ф.“ АД също е могъл, при посочване на „Т.В.“ ЕООД като
купувач по договора за покупко-продажба на акции на „Б.Х.2017“ АД, да встъпи
като негов гарант. Никакви подобни предложения не са били направено от „Ф.“ АД.
Вместо това безапелационно и окончателно кандидатът за купувач се е оттеглил от
преговорите, като е пожелал комуникацията да продължи единствено в посока
финализиране на преговорите.
Освен че твърдяната от ищеца недобросъвестност на
ответника в процеса на водене на преговорите не се установява и не е налице
неоснователното им преустановяване от страна на „Б.П.“ ЕАД, съдът намира, че
ищецът е този, който е нарушил етичните правила. Аргумент в тази посока е
обстоятелството, че в деня, в който е внесено заявлението за вписване на „Б.Х.2017“
АД – 24.01.2018 г. „Ф.“ АД е уведомило продавача, че не той, а друго дружество
ще бъде купувач по договора за покупко-продажба на акции. Към този момент,
седем месеца след подписване на договора за ексклузивитет
на 27.06.2017 г., между страните са били постигнати (чрез взаимно отстъпки,
включително чрез промяна в условията, сроковете и стойностите на отделните
вноски от покупната цена) договорки по значителна част от съществените условия
на проектирания договор. При тълкуване на волята на страните, целта на договора
за ексклузивитет и правилата на добросъвестността,
съдът намира, че посочване на друго дружество за купувач, различно от „Ф.“ АД е
извършено в заключителния етап на преговорите, далеч след като са били одобрени
клаузи относно такива условия на договора, с които продавачът „Б.П.“ ЕАД се е
съгласил и поради представени от „Ф.“ АД гаранции. При това положение
продавачът не е могъл да предположи, че на етап, в който е изпълнил част от
задълженията си в процеса на преговори по сключване на договор за
покупко-продажба на акции, купувачът ще го постави в положение да приеме за
купувач дружество без активи, единствено с капитал от 5 000 лева.
Преценено през призмата на времето, в което са се развивали
преговорите, направените от продавача отстъпки и предприети действия в посока
финализиране на договора, поведението на ищеца по ултимативно преустановяване
на преговорите при условие, че свързаното с него „Т.В.“ ЕООД (но далеч не така
платежоспособно) не бъде прието за купувач, е в разрез с принципите за
добросъвестност.
Без значение с оглед крайния извод на съда е взетото от „Б.П.“
ЕАД решение да продаде акциите от дружеството на друг купувач. За него, считано
от 26.02.2018 г. преговорите с „Ф.“ АД за покупко-продажба на акциите от
„специалното дружество“ са прекратени.
Искането ответникът да поеме направени от ищеца разноски
по водене на преговорите е изцяло неоснователно.
С оглед
изхода на спора, на ищеца разноски не се дължат, а такива се следват на
ответника. Съгласно списък по чл. 80 от ГПК,
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ф.“ АД, ЕИК *****срещу „Б.П.“
ЕАД, ЕИК *****иск с правно основание чл. 12 от ЗЗД за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди в размер на 88 558.34 лева, причинени от
недобросъвестно водени от ответника преговори за сключване на договор за
покупко-продажба на акции от капитала на дружество, в което ответникът е апортирал получено от него лизингово имущество.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Ф.“ АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Б.П.“ ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 3 200 лева разноски за
производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: