№ 395
гр. Бургас, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20222120200488 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на К. ЛЮБ. М., ЕГН: **********, с адрес: ****,
против Наказателно постановление № НП-861/01.04.2021г., издадено от Димитър Николов
Николов - кмет на Община Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение чл.209а, ал.1, във
вр. с чл.63, ал.4 от Закона за здравето, вр. Решение №72/26.01.2021г. на МС, във вр. с Раздел
I, т.7 Заповед №РД-01-51/26.01.2021г. на Министъра на здравеопазването, на основание
чл.53, във връзка с чл.27 от Закона за административните нарушения и наказания и на
чл.209а, ал.4, във вр. с чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, е наложена глоба в размер на 300
лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока маловажност на допуснатото административно
нарушение, като се моли за отмяна на обжалваното НП. В провелото се пред настоящата
съдебна инстанция съдебно заседание за жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Процесуалният представител на същия депозира молба, с която заявява, че се отказва от
разпита на допуснатия му при режим на довеждане свидетел, поддържа жалбата и моли за
присъждане на разноски.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се явява
юк.Николова, която моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.03.2021г. в 20.05 часа в гр.Бургас, при проверка извършена на обект - сградата на
железопътна гара Бургас, е установено, че лицето К. ЛЮБ. М. стои на обществено място, на
1
закрито, без да е поставил предпазна маска за лице, покриваща носа и устата му.
Нарушението е първо за жалбоподателя.
Актосъставителят възприел горната фактическа обстановка, във връзка с което издал на
жалбоподателя АУАН № 0101843/22.03.2021 г., в който квалифицирал деянието като
нарушение по чл.209а, ал.1, във вр. с чл.63, ал.4 от Закона за здравето, вр.Решение
№72/26.01.2021 г. на МС, във вр. с Раздел I, т.7 Заповед №РД-01-51/26.01.2021 г. на
Министъра на здравеопазването.
Като е взел предвид процесния АУАН и събраните в преписката писмени доказателства
административно - наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление. В
него при идентичност на фактическата обстановка, при правна квалификация на
допуснатото нарушение по чл.209а, ал.1, във вр. с чл.63, ал.4 от Закона за здравето,
вр.Решение №72/26.01.2021г. на МС, във вр. с Раздел I, т.7 Заповед №РД-01-51/26.01.2021г.
на Министъра на здравеопазването, на основание чл.53, във връзка с чл.27 от Закона за
административните нарушения и наказания и на чл.209а, ал.4, във вр. с чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Настоящият
състав на БРС приема, че процесната жалба е депозирана в срок, тъй като НП е връчено с
обратна разписка на 26.01.2022г. /л.8 от делото/, а процесната жалба е депозирана на
01.02.2022г.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съдът счита, че както при съставянето на АУАН, така и при издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. АУАН,
въз основа, на който е постановено обжалваното НП, също е в съответствие със законовите
изисквания. Както АУАН, така и НП, съдържат установените в ЗАНН реквизити за
редовността им, а направеното в тях фактическо описание на нарушението е пълно и ясно, и
съответства на посочената като нарушена законова разпоредба, като пълно и точно е
описана нарушената противоепидемична мярка и с кои ПНА – конкретните заповеди на МЗ
е въведена. Констатираното и впоследствие санкционирано нарушение се доказва и от
обективна страна.
Съгласно чл.209а, ал.1 от Закон за здравето, който наруши или не изпълни въведени от
министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не
съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение –
от 1000 до 2000 лв. В ал.1 на същата разпоредба е предвидено, че когато нарушението е
2
извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция в
размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение от 2000 до 5000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗЗ (прил. ред., ДВ, бр. 28 от 2020г., в сила от
13.03.2020г.), при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на
здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на
отделен регион. Видно от съставения АУАН и в НП е посочена като нарушена т.7 от
Заповед №РД-01-51/26.01.2021г. на Министъра на здравеопазването. Съобразно същата:
Всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т.ч. транспортни средства за
обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по
проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се
обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища,
метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да
имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се
използва съгласно препоръките в приложение № 3.
От събраните в хода на производството доказателства безспорно се установява, че на
22.03.2021г. в 20.05 часа в гр.Бургас, при проверка извършена на обект - сградата на
железопътна гара Бургас, е установено, че лицето К. ЛЮБ. М. стои на обществено място, на
закрито, без да е поставил предпазна маска за лице, покриваща носа и устата му. В тази
насока са показанията на разпитания свидетел – Д.Ф., които са последователни и логични и
които съдът, с оглед незаинтересоваността на свидетеля от изхода на делото, кредитира
изцяло. Доказателства в противната насока не се събраха.
Възприетата от съда фактическа обстановка очертава поведението на жалбоподателя имено
като нарушение чл.209а, ал.1, във вр. с чл.63, ал.4 от Закона за здравето, вр. Решение
№72/26.01.2021г. на МС, във вр. с Раздел I, т.7 Заповед №РД-01-51/26.01.2021г. на
Министъра на здравеопазването. Въпреки изрично въведеното задължение за носене на
защитна маска на железопътни гари, на процесната дата К. ЛЮБ. М. не носил такава в
сградата на железопътна гара Бургас. Ето защо, действията му правилно са квалифицирани
като нарушение на посочената по – горе разпоредба на ЗЗдр.
Относно наложеното административно наказание, е видно, че то е законосъобразно и
обосновано определено по вид и размер, като същото е определено от АНО в минимално
предвидения размер от 300лв. Ето защо, липсват и основания същото да се изменя по
размер.
Настоящият състав на БРС намира на следващо място, че не са налице предпоставки за
квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай“. В разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. Съгласно Тълкувателно решение №1/12.12.2007г. на ВКС, преценката на
административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на
съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление
3
поради издаването му в противоречие със закона. За да се прецени дали един случай е
маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 ЗАНН следва да се приложи
разпоредбата на чл.9, ал.2 НК.
В случая не се установява по - ниска степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от същия вид.
Нарушената заповед е издадена в условията на пандемия, застрашаваща живота и здравето
на хората, поради което неизпълнението на задължението за спазване въведените
противоепидемични мерки, няма основание да бъде считано за маловажно. При тези
конкретни обстоятелства, правилно наказващият орган не е приложил чл.28 от ЗАНН, а е
издал процесното наказателно постановление, с което е наложил предвиденото по вид и
размер административно наказание на жалбоподателя.
За пълнота следва да се отбележи, че съдът намира за неоснователни наведените от страна
на жалбоподателя доводи за маловажност на случая с оглед на факта, че маската се е
„изхлузила“ от лицето му, но все пак е покривала устата му, а около него не е имало лица,
чиито здраве и живот да бъдат поставени под опасност. На първо място, в тази насока не се
представиха никакви доказателства. Тъкмо напротив, събраха се такива в обратния смисъл.
От разпита на актосъставителя пред съда се установи, че жалбоподателят е бил „с поставена
цигара в устата, незапалена“, което опровергава твърденията, че маската на същия се е
изхлузила и е покривала устата му. Изложеното навежда и към извода за преднамереност в
действията на същия и съвсем целенасочено неизпълнение на въведени
противоепидемиологични мерки.
Не може да бъде споделено и виждането на жалбоподателя, че не е поставил под риск
живота и здравето на други лица, тъй като по делото се установи, че на конкретното място е
имало и други лица, които в този момент са слизали от влака и са влизали в сградата на
железопътната гара. /в тази насока Решение № 182 от 15.02.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а.
н. д. № 2740/2021г., Решение № 1940 от 3.12.2021 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
1926/2021г., Решение № 1937 от 3.12.2021 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2022/2021г.,
Решение № 1737 от 10.11.2021 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1991/2021 г. и много
други/.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че подадената от жалбоподателя жалба е
неоснователна, а обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно и
обосновано, следва да се потвърди.
С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С
4
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП-861/01.04.2021г., издадено от
Димитър Николов Николов - кмет на Община Бургас, с което на жалбоподателя - К. ЛЮБ.
М., ЕГН: **********, с адрес: ****, за нарушение чл.209а, ал.1, във вр. с чл.63, ал.4 от
Закона за здравето, вр.Решение №72/26.01.2021г. на МС, във вр. с Раздел I, т.7 Заповед
№РД-01-51/26.01.2021г. на Министъра на здравеопазването, на основание чл.53, във връзка с
чл.27 от Закона за административните нарушения и наказания и на чл.209а, ал.4, във вр. с
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, е наложена глоба в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА К. ЛЮБ. М., ЕГН: **********, с адрес: ****, да заплати в полза на Община-
Бургас, БУЛСТАТ: *********, сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща
сторени в производството разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Бургас
в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5