№ 731
гр. София , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503795 по описа за 2020 година
С Решение № 4578 от 28.07.2020г., постановено по гр.д.№ 576/ 2019г.,
І-3 състав на Софийски градски съд, ГО, е осъдил Прокуратурата на Ре
публика България на основание чл.2б ЗОДОВ да заплати на Х. И. Д. сумата от
70 000 лв., представляваща обезщетение за претърпе ни неимуществени вреди
от нарушаване на правото му на разглеждане и приключване в разумен срок
на сл.д. № 1/1991г., впоследствие преобразу вано в ДП № ІІ-048/1999г. по
описа на ВОП-София, ведно със законната лих ва върху тази сума, считано от
дата на завеждане на делото до окончателно то изплащане, и сторените
разноски в размер на 256 лв. Искът до пълно пре дявения размер от 100 000
лв. е отхвърлен. С Решение № 260479 от 08.10. 2020г. е допълнено основното
решение досежно начина на изпълнение на съ дебното решение. Със същото е
оставена без разглеждане молбата на ищеца за изменение на решението в
частта за разноските.
Решението е обжалвано от двете страни – от ищеца в отхвърлената част
на иска за обезщетяване на неимуществените вреди, а от ответника – в
уважената му част, с подробно изложени съображения в обстоятелствената
част на жалбите. Всяка страна оспорва жалбата на другата страна.
Софийски апелативен съд, след като обсъди оплакванията в жалбите
във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбите са допустими – подадени са в срока по чл.259 от ГПК и са
срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК съде бен
акт.
1
Преценявайки основателността на жалбите, съдът взе предвид следно
то:
Предявеният иск е с правно основание чл.2 б ЗОДОВ – претендира се
обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на нарушаване
на правото на ищеца на разглеждане и приключване в разумен срок на сл.д. №
1/1991г., впоследствие преобразувано в ДП № ІІ-048/1999г. по описа на ВОП-
София – наказателно производство, по което има качеството на постра дал.
За да постанови обжалваното решение, съставът на СГС след анализ на
събрания по делото доказателствен материал, е приел, че са налице пред
поставките на чл. 2б от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата
чрез прокуратурата, която по повод повдигнатото и образувано наказателно
производство е причинила болки и страдания на ищеца, имащ качеството на
пострадал, вследствие нарушаване на основен принцип на Европейската
конвенция за правата на човека за разглеждане и решаване на делото в разу
мен срок по смисъла на чл.6, ал.1 на Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи. За безспорно е прието, че във връзка с т.нар.
„Възродителен процес“ е било образувано сл.д. № 1/91г. по описа на Проку
ратурата на Въоръжените сили, по-късно преобразувано в ДП № ІІ-048/
1999г. на ВОП, неприключило до настоящия момент. За основателно е при ет
довода на Прокуратурата на РБ, че казусът по процесното следствено де ло се
отличава с изключителна фактическа и правна сложност, но не е спо делено
възражението, че с това може да се оправдае периода от 29 години на
продължаване на досъдебното производство по делото. За неоснователно е
намерено и възражението на ответника за неоснователност на претенцията за
периода преди 2012г., когато е приета разпоредбата на чл.2б ЗОДОВ. Ка то е
взел предвид изключително дългия период на все още неприключилото
наказателно производство, свидетелските показания, както и обстоятелство
то, че към настоящия момент за ищеца не съществува възможност да потър
си компенсация в качеството си на пострадал по все още неприключилото
досъдебно производство, е приел, че сумата от 70 000 лв. е справедливото
обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД.
Оплакванията в жалбата на ищеца са за немотивираност на съдебния
акт в частта, с която е отхвърлен искът до пълно предявения размер от 100
000 лв., несъобразяване с практиката на Европейския съд за определяне на по
1500 евро на година в сходни случаи; неотчитане в достатъчна степен на
обстоятелствата по престъпните спрямо ищеца деяния, предмет на процес
ното наказателно производство, представляващи „залогът от делото“ за ище
ца; факта на изтеклата давност, въпреки използваните от страната действия за
ускоряване на процеса, поради което няма да се установи кои са виновни
ците, т.е. от никого няма да бъде потърсена отговорност; предубедеността на
прокурора, водил разследването, целенасоченото бавене на делото с всич ки
възможни средства и несъобразяването с актовете на другите институ ции.
Оплакванията в жалбата на Прокуратурата на РБ са за неправилност на
приетото от съда, че са налице предпоставките на чл.2б от ЗОДОВ за анга
жиране отговорността на държавата, тъй като сочената разпоредба, която е в
сила от 15.12.2012г. не предвижда обратно действие; не било посочено кое
процесуално действие след 2012г. не е извършено в разумен срок от органи те
на ответника; недоказаност на факта, че забавянето се дължи единствено на
действия/бездействия на органи на ответника; недоказаност по надлежен
2
начин на болките и страданията, включени в обема на присъденото от съ
става на СГС обезщетение. Твърдените от ищеца вреди от предходно увреж
дане по повод оказаната срещу него репресия по време на т.нар. „възродите
лен процес“ са неотносими към предмета на настоящата претенция по чл.2б
ЗОДОВ и същите неправилно са овъзмездени от съда. Алтернативно моли за
намаляване на обезщетението.
Решението е правилно досежно изводите за наличие на данни, обосно
ваващи отговорността на Държавата в лицето на Прокуратурата на РБ.
С оглед становищата и възраженията на страните, релевантни за изхо да
на спора са следните факти, установени от събраните по делото доказа
телства:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
през 1975г. ищцът е сключил граждански брак с А., от който имат две
дъщери, родени през 1975г., съответно през 1978г., през който период са жи
вели в с.***, общ.***, където ищецът е работил като учител.
Страните не спорят, а и от представените с исковата молба писмени
доказателства се установява, че в периода от 07.01.1985г. до 04.09.1989г. след
задържане в следствен арест, ищецът принудително е настанен в Беле не за 20
месеца, след което принудително е заселен в с. Доктор Йосифово,
Михайловграски окръг за 26 месеца, както и че той и семейството му са изсе
лени в Турция началото на юни, 1989г. Не се спори, и че принудително са
сменени рождените турски имена на ищеца и на членовете на семейството му
с български имена.
От удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. №
21/03.05.2018г. на Кметство с.***, общ.***, се устано вява, че имената Х. И.
Д. и имената А. И. Д. са имената на едно и също лице. От надлежно заверен с
апостил документ, издаден от МВР на Република Турция, е видно, че това
лице е придобило и турско гражданство.
Не се спори, че от 2004 г. ищецът е активен член в Сдружение за пра
восъдие, права, култура и солидарност на Балканите, а видно от представе
ния по делото Устав на Сдружението една от основните му цели е действия в
насока възстановяване на правата и обезпечаване на понесените материал ни
и нематериални щети на представители на турското население и техните
семейства, живущи на Балканите и особено в България, които в различни пе
3
риоди са се противопоставили на наложената им асимилационна политика.
От представените писмени доказателства се установява, че на 31.01.
1991г. с постановление прокурор при Прокуратурата на въоръжените сили е
образувано сл. дело № 1/1991 г., преобразувано в сл. дело № 780-ІІ/1998г. на
ВОП - София, а след това преобразувано в ДП № ІІ-048 от 1999 г. на ВОП -
София, за разследване на извършени през време на възродителния процес
престъпления. Не се спори, че и към момента наказателното производство е
висящо.
Установява се, че сл.д.№1/1991г. е водено срещу петима обвиняеми за
престъпления по чл.162, ал.1,във вр с чл. 20, ал.2 от НК - за това, че в пе
риода от 1984г. до 1988г., при условията на продължавано престъпление все
ки от тях в съучастие с други лица проповядвали и подбуждали към нацио
нална вражда и омраза, а впоследствие по обвинение за престъпление по чл.
387, ал. 2, във вр. с, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК, че през периода от 1984г. до
1988г. при условията на продължавано престъпление обвиняемите злоупо
требили и превишили властта си с цел постигане на консолидация на бъл
гарската нация чрез насилствена асимилация на мюсюлманското малцинст во
в страната, включваща принудителна смяна на имената на българските
мюсюлмани, принудително затваряне в лагери на остров Белене, принуди
телно преместване от работа и дисциплинарно уволнение поради несъгласие
с промяната. На 20.07.1993г. и на 19.12.1997г. в съда са внасяни обвинител ни
актове срещу обвиняемите, но образуваните въз основа на тях съдебни
производства са прекратявани, съответно през 1994г. и през 1998 г., поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и делото е би ло
връщано на Прокуратурата за отстраняването им. През 1998г. и през 1999 г.
двама от обвиняемите са починали и производството по отношение на тях е
било прекратено; през 1999г. и през 2002г. производството по делото е било
спирано поради наличие на свидетели в чужбина, които е трябвало да бъдат
разпитани, след което е било възобновявано. В хода на наказателното
производство в периода от 05.02.2001г. до 04.02.2004г. са установени общо
446 пострадали лица, както и техните законните наследници, от тях са раз
питани общо 312 души. Ищецът е разпитан в качеството на свидетел по де
лото на 17.10.2012г. от военен следовател при Софийска военна прокурату ра,
видно от представени протокол. На 07.12.2012г. последният останал жив
4
обвиняем Г. А. е бил разпитван и е поискал производството да бъде
прекратено поради изтичане на давността относно наказателното пре
следване за престъплението, по което му е повдигнато обвинение.
Установява се, че през 2018г. заедно с още пострадали лица ищецът
изрично е поискал от Софийския военен съд да бъде ускорено наказателно то
производство по ДП № ІІ-048 от 1999г. по описа на ВОП /лист 90-91 от
делото на СГС/, по което искане е било образувано чнд № 94/2018 г.; с оп
ределение от 04.05.2018г. производството е било прекратено и искането е из
пратено на ВОП по компетентност.
През 2018г. ищецът е поискал от Военно-окръжен съд-София да бъдат
предприети действия по ускоряване на наказателното производство и в съ
щия е било образувано чнд № 116/2018г. и с Определение № 103/ 04.05.
2018г. съдът е прекратил съдебното производство и го е изпратил на Воен но-
окръжна прокуратура-София по компетентност. С постановление от 04.
10.2018г. на прокурор при ВОП - София наказателното производство е спря
но, поради това, че 35 от пострадалите лица, които са и очевидци на извър
шеното деяние, не са разпитани, включително и по делегация, като за целта е
изпратена поредна молба за международна правна помощ до Република
Турция, която взе още не е изпълнена.
Установява се също, че с молба до ВОП-София, вх.№ 03/2001/ от
10.03.2017г. основание чл. 75, ал. 3 НПК ищецът е поискал да участва като
пострадал в досъдебното производство.
В първоинстанционното производство е представен бр. 44 от 01.06.
1990 г. на Държавен вестник, в който е обнародван списък на лицата, приет с
решение на Комисия на Народното събрание, за политическа и гражданска
реабилитация на неоснователно лишените от свобода и въдворени в Белене
лица във връзка с насилствената промяна на имената на една част от българ
ските граждани, сред които е и ищецът.
Представена по делото е и декларация на 41-то Народно събрание от
11.01.2012 г., с която категорично се осъжда асимилационната политика на
тоталитарния комунистически режим спрямо мюсюлманското малцинст во в
България, включително и т. нар. "Възродителен процес".
5
От приетото в първоинстанцинното производство и неоспорено за
ключение на съдебно-психологична експертиза се установява, че огранича
ването свободата на ищеца през периода 1985-1988г., заедно с насилстве ната
смяна на имената му, е оставило трайни негативни следи в психиката му.
Наблюдаваното от експерта по време на проведеното за целите на екс
пертизата психологическо изследване, е в подкрепа на извод за посттравма
тично стресово разстройство, свързано с преживяното от ищеца по време на
т.нар. „възродителен процес“. Възприеманата от ищеца като прекалено голя
ма продължителност на досъдебното производство по този процес му пречи
да преработи травматичните следи от случилото се като непрекъснато актуа
лизира преживяването му за жертва и усещането за безсилие от безнаказано
стта на преките извършители. Соченото разстройство е страдание, което за
сяга всички страни на живота на страдащия – чувствително намалява спо
собностите му за адаптация към нови социални условия, нарушава качество
то на живот, отразява се върху успешността както на професионалните, та ка
и на личните отношения. Фокусът на внимание на страдащия се измества по
посока на свръхценностната му ориентация, свързана с травмиращото съ
битие/период – в случая ищецът изживява изключително болезнено факта, че
тези, които са пряко отговорни за случилото се, няма да бъдат наказани и
непрекъснато получава потвърждение за това от продължаващото повече от
двадесет години разследване без изгледи според него за справедлив процес,
чийто резултат да удовлетвори пострадалите.
В първоинстанционното производство са събрани и гласни доказа
телства за установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди и ин
тензитета им.
Свидетелката З. Ю., дъщеря на ищеца, изнася в хроноло гичен
порядък факти досежно задържането и престоя на баща й в Белене и с.Доктор
Йосифово и последвалото изселване в Турция; неизвестността за близките му
дали е жив, къде се намира; ограниченията за контакт с него. Бил учител,
много уважаван човек; бил „най-добрият човек на света“, пома гал на всички
и в околността всички го уважавали. Върнал се друг човек, бил изтощен и
нервен, не общувал с тях, както преди. Преди да го задържат бил с черна коса,
като се върнал била му побеляла, много отслабнал. Ща стието не се върнало в
семейството им. Почнали нов живот, учил децата си да не губят езика на
6
родината, в която са се родили. Не са искали да напус нат страната, имали са
проблеми в Турция. След като паднал режимът на То дор Живков и като се
разбрало, че почва дело за това, което им било причи нено, баща им
постоянно идвал в България да се моли на кмета, да прави справки, да се
осведомява за новини, да пуска и участва в жалби до прокура турата. През
2001г. го разпитали за пръв път, бил обнадежден, че най-после делото ще
тръгне, но до 2012г. нямало отговор. Животът му минал в очак ване. Живеят в
Истанбул. Целта му е делото да се „въведе“ и да се успокои.
Свидетелят С. И., който познава ищеца от 1985г. по по вод престоя
им в Белене, изнася за трудните условия на живот в концентра ционния лагер,
малко храна, лоша вода, лошо ги третирали като престъпни ци, убийци; били
са там без съд и присъда, за разлика от останалите затво ри; работили
физически труд, като строители; можели да се къпят веднъж в седмицата,
живеели под ключ и непрекъснато наблюдение; нямали връзка със
семействата. Поддържат с ищеца контакт в Турция. Зарадвали се, като
разбрали, че е започнало дело срещу тоталитарния режим; започнали да пус
кат молби, жалби, били в очакване делото да започне и да приключи, но
всичко било напразно. Като се виждали, това било централната тема на раз
говор, много се протакало делото, губили нерви. Отразило му се лошо. Ко
ментирали са, че това е голямо престъпление, извършено срещу човечество
то. Съдът не издал никаква присъда. Той много преживял, бил чувствителен
човек и му казал, че от нерви отива в болница, на психолози, за да се уста
нови дали няма и друга болест. Притеснявал се от протакването на делото,
бил на психиатър в Истанбул. Често идвали до различни институции в Бълга
рия, но нямало никакъв отговор, все едно нищо не е станало. Това му се
отразявало зле, вдигал кръвно, захар. Направили и сдружение, за да си тър сят
правата, в което И. също участва. Смята, че ищецът е загубил надежда делото
да приключи, защото се протакало с години, което много го ядосвало.
Съдът дава вяра на свидетелските показания, тъй като са преки, не
посредствени и не са в противоречие с останалия събран по делото доказа
телствен материал.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 8 състав,
прави следните изводи:
7
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от
ЗОДОВ, вр. чл. 6 § 1 от Европейската конвенция за защита на правата на
човека и основните свободи. Според чл. 2б, ал. 1 и ал. 2 ЗОДОВ (ДВ, бр. 98 от
2012г.) държавата отговаря, чрез съответния орган за вредите, причинени на
граждани в резултат на нарушаване правото им на разглеждане и раз
решаване на делата в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.
В случая, ищецът излага твърдения, че е пострадал от престъпле ния,
изразяващи се в незаконно задържане, въдворяване в концлагер на ос тров
Белене и принудително изселване, извършени по време на т.нар. "въз
родителен процес", за който е образувано сл. дело № 1/1991 г., преоб
разувано в ДП № II 048/1999 по описа на ВОП - София, което и към момен та
е висящо на досъдебна фаза и няма възможност да се конституира като частен
обвинител и граждански ищец, което е допустимо в съдебната фаза.
Поддържа, че в резултат на продължилото повече от 27 години наказателно
производство е претърпял вреди, изразяващи се в разочарование от това, че
дълги години няма изгледи за приключване на делото; страх, че обвиняеми те
ще останат ненаказани; излъгани очаквания за възмездие за погазените му
права и достойнство; загуба на доверие в институциите и усещане за лип са
на справедливост; безпомощност, раздразнителност, затваряне в себе си,
постоянно емоционално напрежение, стрес, депресия, безсъние.
Разпоредбата на чл. 2б ЗОДОВ представлява специална вътрешно-
правна защита на признатото от чл. 6, §1 от Конвенцията право като ангажи
ра отговорността на държавата да обезщети вредите, настъпили вследствие на
нарушено право на неин гражданин за разглеждане и решаване на дело в
разумен срок. Материално-правно легитимирано да предяви иска е и лице то,
което има статут на жертва по смисъла на чл. 6 ЕКПЧ-носител на права,
признати от националното право, които са засегнати от неоправданото заба
вяне и изходът на производството има решаващо значение за тези права. В
случая, част от вредните обществено опасни последици на престъплението,
по което е повдигнато обвинение в процесното ДП № II-48/1999 г. по описа на
ВОП – София (първоначално образувано като сл. дело № 1/1991 г.) по чл. 387,
ал. 2, вр., ал. 1 от НК, са именно засягането на основни права на етни ческа
принадлежност, право на име, на свободно придвижване, право на труд и
други, като в случая липсва спор, че ищецът е сред тези лица, които са
8
засегнати от действията на обвиняемите при превишаването на власт. Именно
обстоятелството, че е засегната неимуществената сфера на ищеца, чрез
описаните действия, му придава качеството на пострадал от престъпле нието
и обосновава правото му да се ползва от търсената с предявения иск закрила
(статут на жертва по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията), обу словена от
интереса образуваното досъдебно производство да се разгледа и реши в
разумен срок. Качеството жертва/пострадал от престъплението, ище цът е
придобил от момента на образуване на досъдебното производство, кой то е и
началният момент за определяне продължителността, съответно ра зумността
на срока на разследване (в този смисъл решение № 72/18.05. 2017г. по гр.д. №
3619/2016 г. на ВКС).
Нормата на чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ (ДВ, бр. 98 от 2012 г.) дава ясно ука
зание по въпроса за фактическото основание на иска и предвидените крите
рии, които съдът е длъжен да вземе предвид. Тези критерии са дефинирани в
закона по начин, вече установен в практиката на ЕСПЧ, които са: общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и
правна сложност, поведението на страните и техните процесуални предста
вители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните
органи, както и други факти, които имат значение за правилната преценка за
разумност на периода.
Влизането в сила на чл.2б от ЗОДОВ на 15.12.2012г. не определя до
пустимостта на иска, тъй като към момента на завеждането му законът дей
ства. В този смисъл възражението на ответника за недопустимост на иска е
неоснователно. Освен това, за периода на търпените неимуществени вреди
преди 15.12.2012г., ищецът може да се позове директно на чл.6,§1 от Кон
венцията.
Съобразно гореустановеното, процесното следствено дело е било об
разувано на 30.01.1991 г. и към момента-повече от 30 години е на фазата на
досъдебното производство. Действително фактите, обосноваващи обвине
нията (видно от представените копия от обвинителни актове), са много
бройни-посочени са множество деяния, представляващи репресивни мерки
спрямо огромен брой лица по време на т. нар. "възродителен процес", пов
дигнатите обвинения са първоначално срещу три лица и са за извършването
9
на отделни деяния, което предполага и извършване на множество проце
суално-следствени действия, включително и такива в чужбина. Въпреки това,
настоящият състав намира, че тази фактическа сложност на следстве ното
дело, не може да оправдае продължилото повече от 30 години досъдеб но
производство за установяване на фактите, поради което смята, че е на лице
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок,
съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, което е в резултат на действията на
органите на досъдебното производство. Не се установяват причини от обек
тивно естество, които да наложат изключително дългата продължителност на
делото.
Неоснователно е възражението на ответника, че от общата продъл
жителност на наказателното производство следва да бъде приспаднат перио
дът, през който делото е било в съдебна фаза. Разглеждането и решаването на
наказателното дело в разумен срок е основен принцип в наказателното
производство, като безспорно задължението е на съда, но възможността да
бъде изпълнено следва пряко от изпълнението на задължението на прокуро ра
и разследващите органи да осигурят провеждането на досъдебното произ
водство в предвидените в НПК срокове. Всички обсъдени факти относно
движението на процесното следствено дело и на действията на Прокурату
рата, които са безспорни в настоящото производство, водят до категорич ния
извод, че последната не е изпълнила своевременно задължението си за пълно
и всестранно разследване, че не е създала организация за приключ ване на
разследването в разумни срокове, не е извършила своевременно необходимата
оперативно - издирвателна работа по установяване на лицата, пострадали от
престъпленията, които са и очевидци на инкриминираните деяния, както и не
е предприела в предвидените в НПК срокове дължимата преценка за
относимостта и необходимостта от събиране на всички тези гласни
доказателствени средства за разкриване на обективната истина и це лите на
разследването. Наказателно дело с обща продължителност над 30 го дини,
каквато и да е фактическата и правната му сложност, каквито и обяс нения да
има за забавянето му, не може да е "проведено с дължимата грижа"
(Cominggersoll SA v Portugal 2000), така и решение № 306/22.10.2019г. по гр.
д. № 4482/2017 г. на ВКС, ІV ГО. Тази продължителност надхвърляща ня
колко пъти срока на абсолютната давност, не може да бъде оправдана с ха
10
рактера и сложността на знаково за държавата дело, като причина за преви
шаване на разумния срок.
Двукратното прекратяване на образуваните по внесените обвини
телни актове съдебни наказателни производства е поради едни и същи до
пуснати нарушения от страна на Прокуратурата-неясно изложение на об
стоятелствата или липса на такова относно състава на престъплението по чл.
387 НК, противоречия в обвинителния акт, непосочване на пострадалите от
престъплението лица, съответно неразясняване на процесуалните им пра ва.
Следователно причина за това забавяне на производството е неизпъл нение на
задължението на съответния наблюдаващ прокурор да изготви об винителен
акт, съдържащ всички факти от обективната и от субективна стра на на
престъплението, така че да е годен за предаване на обвиняемото лице на съд.
Предвид изложеното, САС намира, че в случая досъдебното произ водство е
надхвърлило многократно разумния срок, а Прокуратурата не е на правила
необходимото, за да обезпечи своевременното извършване на необ ходимите
процесуално-следствени действия. Именно по този начин, от неиз пълнение
на задълженията на Прокуратурата, е нарушено правото на ищеца, като
пострадал от престъпление, за разглеждане и решаване на процесното
следствено дело в разумен срок. По този начин ищецът е бил лишен от въз
можността да се ползва от представените му от закона права на по страдал,
като основен елемент на това право е поддържането на обвинението, наред с
държавата, с цел получаване на справедливост, в случай на наказване на ви
новните.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че според практи
ката на ЕСПЧ спазването на гаранцията за разглеждане на делата в разумен
срок е с цел съхраняване на доверието на обществеността в праворазда
вателната система и възмездяване чувството за справедливост на страните в
процеса, както лицата по отношение на които е инициирано наказателно пре
следване, така и по отношение на пострадалите. Съществен критерии за оп
ределяне разумната продължителност на делото е и "значението на делото за
лицето", което според практиката на ЕСПЧ не се преценява единствено, с
оглед крайния резултат от производството, а често е свързана с предмета на
делото. В хипотезата на неразумно продължило наказателно производство
отговорността на държавата произтича от това, че производството е иниции
11
рано от държавното обвинение, което разполага с достатъчен ресурс (проце
суални средства, и компетентни лица) да организира провеждането на нака
зателното преследване в разумен срок. Правото да се получи справедли вост,
възмездие и спокойствие, че виновните ще бъдат наказани е толкова по-
интензивно засегнато, колкото по-значими са накърнените от престъпле нието
права или критерият значение на делото за пострадалия, залогът за него, е
ключов за спора. Интересът на пострадалия, залогът за него, както се посочи
вече обикновено е свързан с предмета на делото. В случая ищецът е жертва на
т. нар. "възродителен процес", представляващ опит на управля ващите
РБългария в периода от 1984г. до 1989г. да наложат насилствена аси милация
на мюсюлманското население в България, чрез системни репресии срещу тези
социални групи и етноси /политическите причини за този процес не могат да
бъдат обсъждани в съдебното решение/. Няма спор, че такива мерки са
предприети и спрямо ищеца, в резултат на което са били засегнати ос овни
негови човешки права. Деянията, довели да накърняване на тези ос новни
права, са извършени от конкретни физически лица, висши държавни
служители, които са ги извършили именно в това си качество и използвай ки
целия държавен ресурс, като предприетата по отношение на ищеца ре пресия
е единствено заради етническия му произход и е с цел насилствена промяна
на етно-културната му идентичност, от една страна, така и с цел
подчиняването на останалите лица в общността. Безспорно образуваното
наказателно производство по сл. дело № 1/1991г. за пострадалия от репре
сиите ищец, е било надежда за въздаване на справедливост, за налагане на
заслужено наказание на виновните, за постигане на удовлетворение и репа
риране, макар и частично на преживените от него унижения и страдания. Та
зи надежда продължава повече от 30 години и очевидно отдавна е загубена,
ведно с вярата за възмездие, чрез върховенството на закона, каквото и до
момента ищецът не е получил.
В случая ищецът е ангажирал гласни доказателства, чийто показа ния
САС подробно обсъди и от които се установяват конкретни негативни психо-
емоционални преживявания на ищеца, именно вследствие на неразум ната
продължителност на процесното следствено дело. От една страна ище цът е
пострадал от деяния с висока обществена опасност, при което са накър нени
негови основни права и свободи и преживяванията му през периода от 1984г.
12
до 1989г., свързани с преименуване, задържане, принудително засел ване,
напускане на страната, са преживявания с висок стресогенен потен
циал(заключението на СПсих). От друга страна, видно от обсъдените гласни
доказателства се установява категорично настъпването на неимуществени
вреди, изразяващи се в разочарование, чувство на излъганост в очакванията
си да получи морално възмездяване на преживените репресии спрямо него,
бил отчаян и изнервен от протакането на делото, изгубил надеждата, че до
като е жив ще получи удовлетворение, въпреки проявения интерес от разви
тие на делото и подаването на молби за ускоряването на движението му. От
обсъденото заключение на СПсихЕ се установява наличие на посттравма
тично стресово разстройство, свързано с преживяното от ищеца по време на
т.нар. „възродителен процес“, като прекалено голямата продължителност на
досъдебното производство по този процес му пречи да преработи травма
тичните следи от случилото се като непрекъснато актуализира преживява
нето му за жертва и усещането за безсилие от безнаказаността на преките из
вършители и без изгледи за справедлив процес.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди, причи
нени от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на процесното
следствено дело в разумен срок, САС взе предвид вида на конкретното ДП,
качеството на ищеца по него - пострадал от престъпление, поведението на
компетентните органи във фазата на досъдебното производство, нарушено то
чувство на справедливост на ищеца, загубата на вяра в институциите,
напредналата възраст на ищеца - към 1991г. е бил на 44 години, а към днеш
на дата вече е на 74 години, което засилва чувството му на безсилие и липса
на вяра, че ще дочака справедливото разглеждане на делото и поемането на
отговорност на виновните лица. Предвид изложеното, съдът намира, че спра
ведливият размер на обезщетение е 15 000 лева, в който размер следва да бъ
де уважена исковата претенция и отхвърлена за разликата до уважения от
състава на СГС размер от 70 000 лева. За да намали значително присъденото
от първостепенния съд обезщетение, настоящият състав съобрази обстоятел
ството, че в случая наказателната принуда не е пряко насочена против лич
ността на ищеца, тъй като същият има качеството на едно от многото по
страдали лица, т. е. продължителността и изхода на следственото дело касае
само моралната удовлетвореност да бъде потърсена отговорност от винов
13
ните лица. Иначе, българското общество и държава многократно по различ ни
поводи е осъждало начина, по който се осъществи т.нар.“Възродителен
процес“ и предприетата срещу съгражданите ни репресия. В потвърждение на
проявената от обществото ни съпричастност и реакция за случилото се са и
посочените по-горе факти за получена от ищеца официално реабилитация от
Комисия на Народното събрание, както и декларацията на 41-то На родно
събрание от 11.01.2012г., с която категорично се осъжда асимилационната
политика на тоталитарния комунистически режим спрямо мюсюлманското
малцинство в България, включително и т. нар. "Възродителен процес". Това
са актове на морална подкрепа и някаква форма на покаяние, които би тряб
вало да се отчетат и да имат значение за пострадалите в контекста на обсъж
даната морална удовлетвореност.
В обема на болките и страданията следва да се включи само дока
заните такива по повод неразумно дълго продължилия период на досъдеб
ното производство, свързан с очакване и надежда виновните да получат за
служеното. Установените болки и страдания, причинени от упражнената
спрямо ищеца репресия, които безспорно са с много висок интензитет, не са
предмет на настоящото обезщетение. Именно поради високия интензитет на
тези болки и страдания, съдът присъжда по-висок размер от обичайните в
съдебната практика при забавено правораздаване и търсене на обезщетение
по чл.2б ЗОДОВ, който не надхвърля 10 000 лв. Така например, сумата от
10 000 лв. е присъдена за продължило 19 години наказателно производство за
разкриване виновните за смъртта на единствения син на ищеца в произ
водството, конституиран като пострадал /Решение № 72 от 18.05.2017г. по
гр.д. № 3619/2016г., ІІІ г.о., ГК/. Следователно, и при толкова съществено
значение за пострадалия на изхода на наказателното производство, каквото е
разкриване виновниците за смъртта на единствения му син, практиката на
върховната инстанция е в посочения размер. Освен това, по време на репре
сиите ищецът е бил част от голяма група с идентична съдба, като повечето от
потърпевшите имат качеството на пострадали в същото наказателно про
изводство. Като такива заедно са пускали жалби и молби по делото, органи
зирали са се в сдружение т.е. изживяванията са споделени, което обичайно
помага в процеса на преработване на душевните болки и разстройства. Отде
лен е въпросът, дали в случай на приключване на делото с акт на съда по
14
същество, резултатът изцяло би удовлетворил очакванията на ищеца, което да
тушира безспокойството и депресивните му състояния. Недопустимо е с
определянето на необичайно високо за съдебната ни практика обезщетение по
чл.2б ЗОДОВ, каквото е присъденото от състава на СГС в обжалваното
решение, да се компенсира ниския размер на нормативно определените раз
мери на обезщетенията по Закона за политическа и гражданска реабилита ция
на репресирани лица от 1991г., по който ищецът безспорно е бил право имащ
по повод незаконното му задържане в поделения на МВР и други ме ста – по
чл.1,т.2; за въдворяване в лагер и други подобни места – по чл.1,т.3; - за
интерниране, изселване и заселване по административен ред – по чл.1, т.4 и
за насилствената смяна на имената му – по чл.1,т.4 от с.з. По така изло жените
съображения и като съобрази социално-икономическите условия на живот
страната ни за целия процесен период, намира, че сумата от 15 000 лв. в
случая е справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение.
Поради несъвпадане в крайните изводи на двете инстанции, обжал
ваното решене следва да се отмени в частта, с която искът е уважен за раз
ликата над 15 000 лв. до 70 000лв., като се постанови ново, с което да се от
хвърли за посочената част.
При този изход на спора, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, Прокура
турата на РБ следва да бъде осъдена да плати на жалбоподателя-ищец 5 лева
за държавна такса за въззивното производство. В производството пред СГС,
както и в производството пред САС не са представени доказателства за уго
ворено и платено от ищеца адвокатско възнаграждение в полза на упълно
мощения по делото адвокат, поради което САС не присъжда разноски за ад
вокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от иска.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4578 от 28.07.2020г., постановено по гр.д.№
576/2019г., І-3 състав на Софийски градски съд, ГО, в частта, с която е осъдил
Прокуратурата на Република България на основание чл.2б ЗОДОВ да заплати
15
на Х. И. Д. разликата над 15 000 лв. до 70 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от на рушаване на правото
му на разглеждане и приключване в разумен срок на сл. д. № 1/1991г.,
впоследствие преобразувано в ДП № ІІ-048/1999г. по опи са на ВОП-София,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата на завеждане на
делото до окончателното изплащане, вместо което по станови:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. И. Д. против Проку ратурата на
Република България иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ за разликата над
15 000 лв. до 70 000 лв., представляваща обезщетение за пре търпени
неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и
приключване в разумен срок на сл.д. № 1/1991г., впоследствие преобра
зувано в ДП № ІІ-048/1999г. по описа на ВОП-София, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от дата на завеждане на делото – 15.01. 2019г.
- до окончателното изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Х. И. Д.
разноски за въззивното производство в размер на 5.00 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която е отхвърлен искът за
разликата над 70 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на преписи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16