РЕШЕНИЕ
№
356
гр. Враца, 23.10.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА,
касационен състав, в публично заседание на 26.09.2023г. през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ
ЖИТАРСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Стела БОБОЙЧЕВА и в
присъствието на прокурора Н. ЛАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИЕВ Кас.Адм. дело № 337
по описа на АдмС – Враца за 2023г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от АПК /Административно-процесуалния кодекс/ във вр. с чл. 37в ал. 5
от ЗСПЗЗ /Закон за собствеността и
ползването на земеделските земи/.
Образувано е въз основа на постъпила КАСАЦИОННА
ЖАЛБА от „Е.Т.Г.“ ЕООД ***, чрез пълномощник - * М.М. ***, против Решение №
139/13.03.2023г. на Районен съд /РС/ - Враца, постановено по гр.д. № 3543 по
описа за 2022г., с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу Заповед
№ 294/08.11.2022г. на Директора на Областна Дирекция „Земеделие“ /ОДЗ/ – гр.
Враца.
В жалбата се излагат съображения, че
оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и
необоснованост – касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Твърди се, че
сроковете по чл.37в ал.4 и 5 от ЗСПЗЗ са преклузивни и издаването на заповедта
след изтичане на срока представлява съществено процесуално нарушение, с което
са нарушени основни принципи на административния процес по чл.6, чл.9 и чл.11
от АПК. На следващо място се сочи, че съдът се е позовал на Доклад на комисията
по чл.37в ал.4 от ЗСПЗЗ, който е без дата. След като оспорената заповед е
издадена повече от 1 месец след 01.10.2022г. и няма данни за извършена нова
проверка дали към датата на издаване на заповедта са били отпаднали твърдените
пречки за включване на дружеството в разпределението, е допуснато още едно
съществено нарушение на административнопроизвод-ствените правила, като е
издадена оспорената заповед при неизяснена фактическа обстановка в нарушение на
чл.35 и чл.36 от АПК. На последно място се твърди, че съдът неправилно е приел,
че оспорената заповед е съобразена с материалния закон и в частност с
разпоредбата на чл.37в ал.2 от ЗСПЗЗ. Сочи се, че ползватели, които имат
неплатени задължения, нямат право да участват в споразумението, но следва да
участват в процедурата по разпределението на масиви, като по отношение на
имотите които не се обхващат от споразумението административния орган е длъжен
да извърши служебно разпределение, със заповедта по чл.37в ал.4 от ЗСПЗЗ,
съгласно чл.33в ал.3 от ЗСПЗЗ, като няма законова забрана за включването на
ползвател със задължения към ДПФ или ОПФ в окончателния регистър по чл.72 от
ППЗСПЗЗ. Иска се отмяна на оспореното решение на РС-Враца и отмяна на
оспорената заповед на Директора на ОСЗ-Враца. Претендират се разноски. Пред
настоящия съд пълномощника поддържа касационната жалба.
Ответникът Директора на ОДЗ - Враца,
чрез процесуалния представител * Ц. Д., в писмен Отговор оспорва касационната
жалба, като неоснователна и недоказана. Излагат се съображения за законосъобразност
на заповедта на Директора на ОДЗ-Враца. Иска се оставяне без уважение на
жалбата и потвърждаване на решението на РС, като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски за юрисконсулстко възнаграждение.
В
писмено становище от процесуалния представител се поддържа отговора. Пред
настоящия съд процесуалния представител моли за потвърждаване на решението на
РС и отхвърляне на касационната жалба.
Заинтересованите страни – „Г.“ ЕООД, ***,
Б. ООД, ***, В.В.Б., Г.Т.В., Д.И.Л., ЕТ
„Б.- М.Ц.- Т.Т.“***Л.П.П.“, гр. В. „З.Т.“ ЕООД, ***, „З.А.“ ЕООД, ***, „К. КСРСП М.“, ***, П.И.Т., Н.Т.В., П.Ц.А., „Р.“
ЕООД, ***, „С.А.“ ЕООД, ***, „С.с.“ АД, ***,
С.Ц.Н., „Т.А.Б.“ ЕООД, ***, Ц.Т.Ц. и
„Ч.А.“ ООД, *** /общо 20 бр.
заинтересовани страни/, не са заявили становища по касационната жалба.
Участващият в касационното
производство прокурор при ОП-Враца дава заключение за оставяне в сила
атакуваното решение на РС-Враца, като законосъобразно, обосновано и правилно.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид
наведените в жалбата и писмените становища доводи и съображения, и след
извършване на служебна проверка съгласно чл.218 ал.2 от АПК , приема следното:
Касационната жалба против решението е подадена
от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен
акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Предмет на разглеждане пред
първостепенния съд е Заповед № 294/ 08.11.2022г. на Директора на ОД”Земеделие”
гр.Враца с която на основание чл.37в ал.12 от ЗСПЗЗ е било одобрено
разпределение на масиви за ползване на земеделски земи за землището на *** за
стопанската 2022-23 г. между собственици и/или ползватели съгласно представено
доброволно сключено споразумение по чл.37в ал.2 от ЗСПЗЗ. С т.I от
горепосочената заповед са били одобрени масиви за ползване на земеделски земи
за землището на *** за стопанската 2022-2023г. между собственици и/ или
ползватели, съгласно представено доброволно споразумение с вх. № 10/08.11.2022
г. съгласно чл.37в ал.2 от ЗСПЗЗ и чл.69 и 70 от ППЗСПЗЗ. С т.II от заповедта
към определените масиви за ползване са били разпределени и имотите по смисъла
на чл.37в ал.3 т.2 от ЗСПЗЗ /т.н. ”бели петна”/, по реда и начина, определен в
представеното споразумение. С т.III от заповедта е било определено на основание
§2е от ДР на ЗСПЗЗ средно годишно рентно плащане за **** в размер на 27 лева на
декар. В т.IV e посочено, за ползвателите, които не са заплатили сумите
за ползваните земи по чл.37в ал.3 т.2 от ЗСПЗЗ, съгласно заповедта по чл.37в от
ЗСПЗЗ, се прилага чл.37в ал.7 изр. трето от ЗСПЗЗ. В т.V
е посочено, че заповедта влиза в сила по отношение на съответния ползвател при
изпълнението на чл.72 ал.1 от ППЗСПЗЗ.
Установено е, че в доклада на комисията по чл.37в от ЗСПЗЗ е посочено,
че ползвателя „Е.Т.Г.“ ЕООД-Враца не участва в споразумението съгласно чл.37в
ал.2 от ЗСПЗЗ, тъй като не е изплатил задълженията си към ОДЗ и ОПФ. При
определяне на масивите за ползване дружеството не е включено в разпределението,
както в доклада, така и в оспорената заповед. „Е.Т.Г.“*** е заявило по чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ общо 9 бр.
имоти с обща площ 149.074 дка, с правно основание от сключени договори за
аренда с земи от ДПФ /Държания поземлен фонд/.
С оспореното решение състава на
РС-Враца е оставил без уважение жалбата на „Е.Т.Г.“ ЕООД ***, срещу Заповед №
294/ 08.11.2022г. на Директора на ОДЗ – гр. Враца, като е приел, че същата е
законосъобразна - издадена от
компетентен орган и в предвидената форма, няма допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, а самата заповед не противоречи с
материално правни разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.
Решението
на районния съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон. Съдът е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е
осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване
на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на
доказателствената съвкупност и не е допуснал нарушения на съдо-производствените
правила. Събрани са необходимите и относими доказател-ства, за чието
съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена
фактическата обстановка. Установено е от РС, че оспорената заповед е
законосъобразна, поради което е отхвърлил жалбата на „Е.Т.Г.“ ООД, като е изложил подробни съображения затова. Обсъдени са възраженията на
дружеството и са изложени мотиви, относно неоснователността им.
Тези изводи се основават на доказателствата по делото
и са в съответствие с повелята на закона, поради което в пълнота се споделят от
настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр.
2 от АПК
не следва да бъдат преповтаряни изцяло.
Правилно е приетото от
първоинстанциония съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в
рамките на неговата материална и териториална компетентност, както и, че сроковете
по чл.37в, ал.4 и 5 от ЗСПЗЗ не са преклузивни и не погасяват нито правото,
нито задължението на компетентният орган да издаде заповед по чл.37в от ЗСПЗЗ.
Сроковете са инструктивни, имащи за цел да стимулират администрацията към
проява на активност в процедурата по чл.37в от ЗСПЗЗ и постигане на бързина и
ефективност на производството.
Комисията по чл.37в от ЗСПЗЗ
функционира при стриктно регламентирани в чл.37в и сл. от ЗСПЗЗ и чл.72б и сл.
от ППЗСПЗЗ правила, спазването на които е предпоставка за законосъобразността
на издаваните от нея актове и в крайна сметка на финализиращия производството
по чл.37в от ЗСПЗЗ административен акт - заповедта на директора на ОДЗ. Едно от
задълженията на комисията, регламентирано в чл.72в ал.2 от ППЗСПЗЗ, е да посочи
в доклада си включени ли са в споразумението всички заинтересувани лица по
данните от декларациите по чл.69 и от заявленията по чл.70 от ППЗСПЗЗ, в
случаите, когато е постигнато споразумение за общата площ на масивите в съответното
землище или за 2/3 от нея. Това е необходимо, както за да бъде установено дали
споразумението обхваща не по-малко от 2/3 от общата площ на масивите за
ползване в съответното землище /чл. 37в ал.2 изр. последно от ЗСПЗЗ/, така и за
да бъдат установени земите, необхванати от сключеното споразумение, които
подлежат на служебно разпределение /чл.37в ал.3 предл. 2 от ЗСПЗЗ, респ. чл.72в
ал.3 т.2 от ППЗСПЗЗ/. В случая, в законоустановения срок дружеството "Е.Т.Г."
ЕООД е подало заявления по чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ за участие в сключване на
споразумение за ползване по чл.37в от ЗСПЗЗ. Правилно е установено от РС, че в
доклада на комисията това обстоятелство е отразено, като е посочено, че
комисията е констатирала, че съгласно чл.37 в, ал.2 ЗСПЗЗ в споразумението за
землището на *** участват ползватели, които са изплатили задълженията си по
ал.7 и по чл.34 за земите по ал.3, т.2 за предходните стопански години, както и
задълженията си към държавния и общински поземлен фонд. Съгласно чл.37 в, ал.2
ЗСПЗЗ в споразумението за землището на *** правилно не участва ползвателя "Е.Т.Г."
ЕООД, който има неизплатени задължения, констатирано от представена справка от **
. В доклада е налице мотива за решението на комисията, касаещо дружеството, в
качеството му на заинтересувано лице, подало заявления по чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ
за участие в споразумение за ползване, относно невключването му в
споразумението, което е съобразено от ответния административен орган при
издаване на оспорената заповед. Именно, поради наличие на неизплатени
задължения, заявените имоти от дружеството не са включени в окончателния
регистър на правните основания по чл. 72 от ППЗСПЗЗ, тъй като към 31.07.2021
г., респективно 15 август, до която дата са възможни промени, дружеството е било
длъжник, съгласно справка - касаеща задължения по действащи договори за аренда
към 31.08.2022 г. След като не фигурира в окончателния регистър, който е
изходна база данни за работа на комисията по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ и на
ползвателите за изготвяне на доброволно споразумение или проект на служебно
разпределение, на дружеството не е могло да бъдат разпределени масиви за
ползване и същите са останали за ползване в реални граници.
Правилно е и приетото от РС, че с
оспорената заповед е извършено предписаното от закона разпределение на
ползването на масивите в землището на ***. Тълкуването на разпоредбата на
чл.37в ал.4 изр.1 от ЗСПЗЗ налага извода, че законодателят е предвидил с една
заповед да се разпределят всички масиви в съответното землище. Става въпрос за
всички масиви в землището, а не само за тези, които ползват земеделските
произво-дители, подписали споразумението. В случая, с издадената заповед по
чл.37в ал.4 изр.1 от ЗСПЗЗ административният орган е изпълнил своето задължение
по закон да разпредели всички масиви в землището на селото, включени в
окончателния регистър. Задължение на комисията, регламентирано в чл.37в ал.3 от
ЗСПЗЗ, е да състави проект за разпределение на ползването на земите по масиви,
когато между ползвателите не се постигне споразумение при условията на ал.1,
както и за земите, които споразумението не обхваща. Съгласно чл.72в ал.3 от
ППЗСПЗЗ, комисията изготвя и прилага към доклада проект за служебно
разпределение на масивите за ползване в следните случаи: 1. когато не се
постигне споразумение или постигнатото споразумение е за площ, по-малка от 2/3
от общата площ на масивите в землището, или 2. за остатъка от масивите за
ползване в землището, когато споразумението е сключено при условията на чл.37в
ал.2 изр.7 от ЗСПЗЗ, или 3. когато споразумението не обхваща имотите по чл.37в
ал.3 т.2 от ЗСПЗЗ, включени в масивите за ползване. В случая е налице
споразумение между ползвателите, което отговаря на условията по ал.1 от чл.37в
от ЗСПЗЗ, обхващащо повече от 2/3 от общата площ на масивите в землището,
поради което е влязло в сила. Дружеството не участва в споразумението и
неговите земи не са обхванати от същото, въпреки че е подадено заявления по
чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ за участие в сключване на споразумение за ползване, в
които изрично са посочени, заявените за ползване земи. Следователно е налице
втората хипотеза на чл.37в ал.3 от ЗСПЗЗ, респ. т.2 на чл.72в ал.3 от ППЗСПЗЗ -
за разпределение на останали след сключено споразумение земи, като комисията
следва да разпредели земите, които не са обхванати от споразумението. Видно от
съдържанието на доклада, назначената комисия не е извършила такова служебно
разпределение, тъй като същото е извършено фактически със самото споразумение.
Няма каквито и да е доказателства, че земите не-включени в споразумението, т.е.
земите на дружеството, могат да се комасират независимо от одобрените масиви
със споразумението. В тази насока няма категорични твърдения в жалбата до РС,
не е имало и искане за назначаване на експертиза. Със заповедта
административният орган е извършил разпределението на масивите, включени в
окончателния регистър, съобразно доклада на комисията, като е съобразил, че
информацията в съставения доклад е пълна. Следователно, оспорената заповед има
предписаното от закона съдържание, като съдържа в достатъчна пълнота
изискуемите правни и фактически основания.
Тези изводи на РС са правилни и
обосновани. Неоснователни се явяват твърденията в жалбата, че решението на
РС-Враца е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Оспорената заповед е съобразена и с
целта на закона, тъй като целта на законодателя е да бъде постигнато пропорционално
разпределение на земе-делските земи между всички земеделски производители при
съобразяване с доказаните им права. При разпределението на първо място се
съблюдават доказаните права на собствениците, арендаторите и наемателите на
земе-делски земи, като то се извършва при спазване на пропорцията на съобразени
доказани права.
Неоснователни се явяват възраженията
на касационния жалбоподател „Е.Т.Г.“ ЕООД ***, че сроковете по чл.37в ал.4 и 5
от ЗСПЗЗ са преклузивни, както и че Доклада на комисията по чл.37в ал.4 от ЗСПЗЗ
е без дата. В Доклада в т.1 е посочено,
че заседанието е проведено на 17.08.2022г. Няма нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК. Оспорената заповед е съобразена с материалния закон ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, и в
частност с разпоредбата на чл.37в ал.2 от ЗСПЗЗ.
Основателно се явява становището на
ответника Директора на ОДЗ-Враца, изразено чрез процесуален представител в
писмения отговор на касационната жалба и по същество пред съда, че жалбата е
неоснователна. Основателно се явява и становището на прокурора при ОП-Враца.
При служебна проверка на решението
относно неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон на
основания извън посочените в касационната жалба, касационният състав не намира
такива. Решението на РС-Враца е постановено от законен състав, в рамките на
заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон, поради което
следва да бъде оставено в сила.
С оглед този изход на делото
основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски. Съгласно
чл.143 ал.3 от АПК вр. чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, следва да се осъди касационния жалбоподател да заплати на ответника
сумата от 200 лв. /двеста лева/ разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.221 ал.2 вр. чл.218 от АПК Административен съд – Враца
РЕШИ
ОСТАВЯ
В СИЛА РЕШЕНИЕ № 139/13.03.2023г.,
постановено по гр.д.№ 3543/2022г. по
описа на Районен съд Враца.
ОСЪЖДА
"Е.Т.Г."
ЕООД *** ДА ЗАПЛАТИ на Областна Дирекция
„Земеделие“ – гр. Враца, сумата от 200 лв.- разноски.
Решението
е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.